Ето едно цитатче от една много сладка книжка: — По дяволите, Главната, казах ти да държиш вратата заключена. — След като изтърси снега от ботушите си, той подпря пушката до стената, свали ръкавиците и смъкна палтото. — Имах късмет, скъпа, ще вечеряме пържола от карибу. Внезапно космите на тила му настръхнаха необяснимо и тръпка на предчувствие пробяга по гръбнака му. — Главната? — Тука е, каубой. Главния се извърна, сърцето му се разтупа като боен чук. — Кой си ти, по дяволите? — изрева той. — Какво искаш? Погледна към Главната, към подивелите й от ужас очи. Какво ли й е направил тоя негодник, запита се Главния, стискайки юмруци в безсилен гняв. Обхвана цялата стая с един поглед, зърна маниакалното проблясване в очите на мъжа и пистолета, притиснат към сладката плът на Главната. — Срещали сме се и преди, ама не помниш — каза Гадняра и се изкикоти. — Гадняра, боже мой! — викна Главния. — Да, така ми е името. Отивай ей там — махна той с пистолета. — Сядай, да те държа под око. Имаш девет живота, като котките. — Ако си направил нещо на Главната, ще… — Нищо няма да направиш. Сядай, казах. Пистолетът се заби болезнено във врата на Главната и тя изписка, което накара Главния веднага да се подчини. — Още не съм почнал с нея — каза Гадняра, — обаче ще го направя, ако не вършиш каквото ти казвам. — Какво искаш? Има малко злато скрито тук, вземи го и си върви. Очите на Гадняра блеснаха жадно. — По дяволите, ще го взема. Но най-напред имам да оправям едни сметки с тая малка кучка. Тя уби ------- и ще си плати. — Пусни я, отмъщавай си на мене — предложи Главния, мъчейки се да печели време. — И двамата ще си платите — обеща Гадняра и повлече Главната през стаята. Извади едно въже от купчината, струпани до стената. Разбирайки, че той иска да обезвреди Главния, Главната извика: — Не се тревожи за мене, Главния, прави каквото трябва. — Не… не мога, скъпа — заекна той. — Не мога да оставя това копеле да ти направи нещо. — Той така и така мисли да ни убие. Трябва да опиташ! — Млъквай! — изръмжа Гадняра, приближавайки се към Главния с въжето, като в същото време подбутваше Главната пред себе си с дулото на пушката. — Вържи го. — Тя отказа да помръдне от мястото си. Дулото на оръжието изведнъж се стрелна към главата на Главния. — Направи го, иначе е мъртъв. — Направи го, Главната — подкани я Главния, опитвайки се да й вдъхне надежда с поглед. Не искаше Главната да стори нещо, с което да ядоса Гадняра, докато той не измисли някакъв изход от тази каша. Искаше да я насърчи, да я помоли да му се довери, но се страхуваше от реакцията на Гадняра. Не за себе си, а за нея. Хлипайки жално, тя завърза ръцете на Главния зад гърба му според указанията на Гадняра. Мъжът опита въжето и изръмжа: — По-стегнато! — Стиснала зъби, Главната се подчини. — Сега краката. Когато тя свърши, Главния беше овързан като коледна гъска. — Няма да ти се размине, Гардняра — предупреди го Главния. — Това не ти е Града. Полицаите тук винаги хващат престъпниците. — Млъквай, каубой. Жено — излая той, давайки знак на Главнатаи, — лягай ей там. — Посочи към купчината одеяла на пода, които служеха като легло. — Хубавичко място да се позабавляваме.

"Лед и екстаз" на Кони Мейсън?

Позна, ти си наа ход :yanim:

Все още не съм прочела книгата, но специално тази част съм я минала. Утре като отида на басейн смятам да си я взема и да си я продължа, защото я оставих за момент настрана.(:

Това е едно цитатче от историческа книжка. Лесно е.

Плесницата изплющя и остави червени следи по бузата му. Остана неподвижен, впил пръсти в рамото й.

— Бих предпочел един малко по-учтив отговор — каза той хапливо.

Главната се освободи от ръката му.

— Лицемер! Жалък и долен лицемер! Как можете да ми предложите такова нещо?!

— Какво нещо? Просто ви предлагам женитба, вярвам, че през последните седмици ви демонстрирах достатъчно уважение, дявол да го вземе! В края на краищата вие сте моя съпруга!

— Уважение?! Вие знаете ли какво означава тази дума изобщо? Добре, предоставихте ми отделна стая, но знаете ли защо го направихте всъщност? Защото ме уважавате, или защото така ще можете да заявите на вашата скъпа Гаднярка, че не сте имали нищо с мене?

Изражението на лицето му бе достатъчно красноречив отговор.

— Погледнете ме! — изкрещя Главната. От правилното й английско произношение не бе останал и помен. — Аз съм Главната! Човешко същество, с чувства и с мечти! Аз съм нещо повече от случай, при който един човек е бил сбъркан с друг! Аз съм нещо повече от факта, че не съм „вашата“ Гаднярка. Казвате, че ми правите предложение за женитба. Но погледнете, какво ми предлагате всъщност! Сега аз съм, господарката на плантацията, която всички наричат „госпожа Фамилията ви“. Но моето бъдеще виси на косъм! Ако Гаднярка приеме вашето предложение, аз трябва да изчезна! А ако отхвърли предложението ви, ще се задоволите с някакъв заместител. Не, няма да стане! Не съм второ качество! Аз бях просто случаен човек, на случайно място! Дори нямах право на избор.

Главната дишаше тежко.

— Смятали сте, че ще остана и ще приема да бъда гувернантка на близнаците, ако Гаднярка дойде в Америка?

— И какво толкова лошо има в това?

Тя се задушаваше от ярост, не можеше да говори. Само сгъна назад крака си и го ритна силно. Пръстите на крака й я заболяха по-силно, отколкото неговият пищял, защитен от дебелата кожа на ботуша. Но сега вече й беше все едно. Удостои го с няколко френски ругатни, обърна се и тръгна към пътеката.

Главният отново я хвана за рамото. Сега вече и той беше побеснял.

Все още не съм прочела книгата, но специално тази част съм я минала. Утре като отида на басейн смятам да си я взема и да си я продължа, защото я оставих за момент настрана.(:

Това е едно цитатче от историческа книжка. Лесно е.

Плесницата изплющя и остави червени следи по бузата му. Остана неподвижен, впил пръсти в рамото й.

— Бих предпочел един малко по-учтив отговор — каза той хапливо.

Главната се освободи от ръката му.

— Лицемер! Жалък и долен лицемер! Как можете да ми предложите такова нещо?!

— Какво нещо? Просто ви предлагам женитба, вярвам, че през последните седмици ви демонстрирах достатъчно уважение, дявол да го вземе! В края на краищата вие сте моя съпруга!

— Уважение?! Вие знаете ли какво означава тази дума изобщо? Добре, предоставихте ми отделна стая, но знаете ли защо го направихте всъщност? Защото ме уважавате, или защото така ще можете да заявите на вашата скъпа Гаднярка, че не сте имали нищо с мене?

Изражението на лицето му бе достатъчно красноречив отговор.

— Погледнете ме! — изкрещя Главната. От правилното й английско произношение не бе останал и помен. — Аз съм Главната! Човешко същество, с чувства и с мечти! Аз съм нещо повече от случай, при който един човек е бил сбъркан с друг! Аз съм нещо повече от факта, че не съм „вашата" Гаднярка. Казвате, че ми правите предложение за женитба. Но погледнете, какво ми предлагате всъщност! Сега аз съм, господарката на плантацията, която всички наричат „госпожа Фамилията ви". Но моето бъдеще виси на косъм! Ако Гаднярка приеме вашето предложение, аз трябва да изчезна! А ако отхвърли предложението ви, ще се задоволите с някакъв заместител. Не, няма да стане! Не съм второ качество! Аз бях просто случаен човек, на случайно място! Дори нямах право на избор.

Главната дишаше тежко.

— Смятали сте, че ще остана и ще приема да бъда гувернантка на близнаците, ако Гаднярка дойде в Америка?

— И какво толкова лошо има в това?

Тя се задушаваше от ярост, не можеше да говори. Само сгъна назад крака си и го ритна силно. Пръстите на крака й я заболяха по-силно, отколкото неговият пищял, защитен от дебелата кожа на ботуша. Но сега вече й беше все едно. Удостои го с няколко френски ругатни, обърна се и тръгна към пътеката.

Главният отново я хвана за рамото. Сега вече и той беше побеснял.

"Никол" - Джуд Деверо

Да, ти си.(:

Да, ти си.(:

Какво като Главния се е върнал? Присъствието му нямаше да промени нищо. Тя ще се върне в крепостта и ще изчака с достойнство той да дойде при нея. Защо й трябва да тича при него като кученце, зажадняло за обич?

Тя осъзна, че върви бавно през криволичещите улички, които водеха към кея, блъскана от тълпите, затичали се да посрещнат кораба, привличана безпомощно сякаш от магнит.

Той се бе върнал при нея.

Не, не при нея, а при Името на местността . Тя не бе важна за него по никакъв друг начин освен физически. Някой, чието тяло носи удоволствие и облекчение на нагона му. Тази мисъл би трябвало да потисне радостното въодушевление, което се надигаше у нея.

Но не го потисна. Не я бе грижа за нищо. Ще го види.

Той бе тук.

Тя беше тук.

Главния не очакваше да я види на кея. На тръгване тя му бе толкова сърдита, че последният му спомен за нея бе запечатал пламнали очи и още по-парещи думи. И все пак, ето я там, в дъното на тълпата, а вятърът развява кафявата й наметка около тъничкото й тяло.

От исторически роман е.

Какво като Главния се е върнал? Присъствието му нямаше да промени нищо. Тя ще се върне в крепостта и ще изчака с достойнство той да дойде при нея. Защо й трябва да тича при него като кученце, зажадняло за обич?

Тя осъзна, че върви бавно през криволичещите улички, които водеха към кея, блъскана от тълпите, затичали се да посрещнат кораба, привличана безпомощно сякаш от магнит.

Той се бе върнал при нея.

Не, не при нея, а при Името на местността . Тя не бе важна за него по никакъв друг начин освен физически. Някой, чието тяло носи удоволствие и облекчение на нагона му. Тази мисъл би трябвало да потисне радостното въодушевление, което се надигаше у нея.

Но не го потисна. Не я бе грижа за нищо. Ще го види.

Той бе тук.

Тя беше тук.

Главния не очакваше да я види на кея. На тръгване тя му бе толкова сърдита, че последният му спомен за нея бе запечатал пламнали очи и още по-парещи думи. И все пак, ето я там, в дъното на тълпата, а вятърът развява кафявата й наметка около тъничкото й тяло.

От исторически роман е.

Оу як цитат и доста непознат. Айде познавайте я, че ако не съм я чела, смятам да я почна.

Какво като Главния се е върнал? Присъствието му нямаше да промени нищо. Тя ще се върне в крепостта и ще изчака с достойнство той да дойде при нея. Защо й трябва да тича при него като кученце, зажадняло за обич?

Тя осъзна, че върви бавно през криволичещите улички, които водеха към кея, блъскана от тълпите, затичали се да посрещнат кораба, привличана безпомощно сякаш от магнит.

Той се бе върнал при нея.

Не, не при нея, а при Името на местността . Тя не бе важна за него по никакъв друг начин освен физически. Някой, чието тяло носи удоволствие и облекчение на нагона му. Тази мисъл би трябвало да потисне радостното въодушевление, което се надигаше у нея.

Но не го потисна. Не я бе грижа за нищо. Ще го види.

Той бе тук.

Тя беше тук.

Главния не очакваше да я види на кея. На тръгване тя му бе толкова сърдита, че последният му спомен за нея бе запечатал пламнали очи и още по-парещи думи. И все пак, ето я там, в дъното на тълпата, а вятърът развява кафявата й наметка около тъничкото й тяло.

От исторически роман е.

Ох, това ми е ужасно познато ама не мога да се сетя от коя книжка е.:/

Реших да пусна още един цитат, за да не спира играта http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif.

— Кейт. — Робърт се бе откъснал от тълпата и решително я дърпаше. — Ще се видим по-късно, Деирдре — каза той на Деирдре. — Сега трябва да свършим една работа.

Водеше я към църквата, осъзна тя объркано.

— Защо отиваме там?

— Защото, както казах, трябва да свършим нещо — Робърт хвана ръката й и я поведе нагоре по дългото стълбище. — Бях предупредил свещеника да е тук, когато пристигнем.

— Свещеника? Защо ще… — Кейт млъкна, внезапно разбрала значението на думите му. — Искаш да се венчаеш с мен?

— Ние вече сме венчани. Просто искам още мъничко да заздравя обвързването ни.

— Това няма просто мъничко да го заздрави. Една венчавка в църквата ще го направи необратимо.

— То си бе необратимо още от мига, в който те зърнах за първи път, просната в калта.

— Но това е различно.

Робърт отметна глава и се разсмя.

— Ще родиш моето дете, опълчи се срещу английската кралица, а сега се плашиш да кажеш няколко думи пред олтара?

— Струва ми се безразсъдно.

Смехът му секна.

— А на мен пък ми се струва безразсъдно да рискувам отново да те загубя. Алек каза, че съм бил пълен глупак да не се оженя за теб пред Бога и нямам намерение да повторя тази грешка.

— Но това означава, че няма да можеш да се откажеш от мен, ако се наложи.

— Нито пък ти от мен — рече той. — Така че, ако промениш решението си и решиш, че Крейда не ти е достатъчна, ще ти се наложи да ме вземеш със себе си.

Тя преглътна.

— Доста тежко бреме ще си.

— Ще се опитам да го направя по-леко. — Робърт протегна ръка. — Ще се омъжиш ли за мен, Кейт?

„Великолепният негодник“ на Айрис Йохансен.

О, това е много хубава книжка, както и останалинте на авторката. Ирис Йохансен — Великолепният негодник Ееее, Пепи, що ме превариии.

„Великолепният негодник" на Айрис Йохансен.

Точно тя е . Ти си на ред.

Eто нещо съвременно,лесно и много свежо.

Главната постла салфетката в скута си.

— Главниия знае какво прави. — В този момент го зърна да си проправя път през ресторанта към нея. — А, трябва да вървя. Ето го и шофьора ми.

— Какво? —Приятелката се обърна и видя Главния. — Е, да. Имах предчувствието, че интервенцията ще се окаже неуспешна.

Майка му наблюдаваше Главния със загрижено изражение.

— Доктор Дрън-дрън каза на Баща му, че интервенцията ще продължи най-малко един час, и че след това се надява да прекара още един час насаме с Главния.

— Някой трябваше да предупреди доктор Дрън-дрън , че обикновено Главния сам определя програмата си за деня — обади се Главната.

Главния стигна до масата и спря.

— Добро утро, дами. Хубав ден за интервенция, нали? — Погледна към Главната. — Не знам за теб, но аз бях дотук. Време е да потегляме.

— Бях сигурна, че ще го кажеш. — Главната скочи на крака и взе една нова салфетка. — Почакай за секунда.

Разстла салфетката на масата, взе панерчето и изсипа останалите кифлички върху нея. Събра грижливо краищата и ги завърза на възел.

Появи се сервитьорът с опакована за вкъщи храна.

— Омлетът ви, госпожо. Вътре има също пластмасови вилица, нож и салфетка.

— Точно на време, благодаря. — Главната пое кутията от ръцете му, грабна палтото си от облегалката на стола, чантата си през рамо и се усмихна на Главния. — Готова съм.

— Да вървим — каза той.

Брат,Брат, Чичо и Баща му пресичаха забързано ресторанта. Една жена в костюм от туид и обувки, създаващи впечатление за удобство, но не и за елегантност, ги следваше по петите. Доктор Дрън-дрън, помисли си Главната.

— Главния, почакай — нареди Баща му.

— Съжалявам, татко. — Главния поведе Главната към вратата. — Имаме работа в града.

Жената в строгия костюм препречи пътя на Главната. Цялото й същество излъчваше обвинение.

— Вие го окуражавате да се държи неразумно — тихо рече жената.

— Съвсем не — отвърна Главната. — Главния следва собствените си желания.

— Аз знам какво е най-доброто за него. Всички го знаем. Затова съм тук.

Главната огледа набързо кръга от загрижени лица, опитвайки се да измисли нещо, което би успокоило всички тези хора, очевидно прекалено загрижени за Главния. Изведнъж вдъхновението я осени.

— Ако това ще помогне — заговори тя, — мога да ви уверя, че не е нужно да се тревожите за това, че Главния страда от еректилна дисфункция.

— Главна — промърмори Главния, — ако нямаш нищо против…

— В това отношение той е определено нормален — продължи припряно Главна, нетърпелива да стигне до главното. — Всъщност той е повече от нормален.

В ресторанта изведнъж настана тишина. Тя осъзна, че всички я гледат като хипнотизирани.

Брат му се ухили.

— Божичко, чуй я само.

Повече от нормален — помисли си Главната. — Това май не беше най-подходящият израз за случая.

— Исках да кажа, доста над нормата — побърза да се коригира тя. Мигом разбра, че корекцията също не беше съвсем подходяща. — Май ми се зави свят — прошепна тя на Главния.

— Много забавно, аз пък се чувствам като участник във фармацевтична реклама — отвърна той. — Предполагам, че това е една от онези ситуации, които изискват стратегическо отстъпление.

— Да, моля те.

Той я повлече енергично към вратата, като спря само за секунда, за да вземе чадъра си от шашнатата Позната, чиито очи щяха да изхвръкнат от орбитите.

"Най-дългата нощ" на Джейн Ан Кренц Това е един от най-забавните моменти, много му се смях.

Даам,голям смях.Давай сега си ти.

Всички в залата гледаха мъжа, застанал на най-горното стъпало, ала неговите очи бяха отправени само към Главната. Огненият му поглед накара много жени да потърсят шишенцата с амоняк из чантичките си. Когато Главният слезе по стълбите, из залата се разнесе възбуден шепот. — Това ли е той? Истина ли е? — Виж тези очи! Изглежда още по-хубав, отколкото го е описала. — О, мили боже! Прави впечатление на див и неотразим! Винаги съм се възхищавала от такива мъже. Някои от по-младите гости за пръв път имаха възможността да видят лицето на прословутия особняк, известен като „маркиза убиец“. Други си го спомняха като желания трофей на пазара за женитба, който бе разбил сърцата на няколко дъщери от известни семейства, оженвайки се за една французойка без средства. Но за всички той беше героят от прословутия роман на лейди ....., мъжът, сполетян от горчива несправедливост, извършена не само от тях, но и от жената, която го гледаше бледа и неподвижна като статуя. Мнозина се надяваха, че маркизът ще дойде и ще я отвоюва с дуел, както тя заслужаваше. Когато Главният с решителни стъпки пресече балната зала, ....... и ........ понечиха да го спрат. Сестрата погледна брат си, поклати глава и хвана съпруга си за ръка. Главният застана пред Главната и леко се поклони: — Ще ми окажете ли честта, милейди? Или тефтерчето ви за танци вече е запълнено? — Нямам тефтерче, милорд. Ако все още си спомняте, аз съм омъжена жена. Погледът му я изгори. — О, никога не съм забравял това. Романът е исторически.

Редактирано 7 юли 201015 г. от julie81 (преглед на промените)

"Скандална нощ" на Тереза Медейрос

Абсолютно точно. Ти си. Не мога да се наканя да прочета първата книжка, но и тази сама за себе си е супер.

Абсолютно точно. Ти си.

Не мога да се наканя да прочета първата книжка, но и тази сама за себе си е супер.

Ех, да имах твоите познания по английски...

Та ето от мен цитат от исторически роман:

Сега разбра, че бе заспала дълбоко. Стисна здраво страничната облегалка и решително се надигна. Дали Главния и Брат му бяха заминали за Чартър Оукс?

Острата болка сякаш се пръсна в корема й и тя седна обратно. После усети гаденето. В този момент съвсем неочаквано се появи Брата.

— О, вече си будна — весело каза той. — Работата ми ме задържа тук и не успях да се приготвя и да отида с Главния. Надявах се да ми правиш компания за обяд. Идвах преди час, но ти спеше. И нали съм си джентълмен, потиснах глада си, но ето ме пак. Боже господи, Главна, какво има? — нервно попита мъжът, като чак сега забеляза посивялото й лице и конвулсиите на тялото.

— Мисля, че е бебето, Брат — успя да проговори тя, когато си пое дъх. — Тръгнало е.

— Сега? Ще раждаш сега? — Лицето му се изкриви в ужасена гримаса. — Не е възможно. Твърде рано е.

— Знам, Брат Главна. — Гласът му вече бе спокоен и твърд. — Бебето само решава кога е най-подходящият момент да излезе — убедено каза Брата и се прокле за предходните си прибързани думи, които я бяха разстроили.

След това се втурна и позвъни за Бърк. Почувства голямо облекчение, когато икономът се появи.

— Дукесата, Бърк — съобщи спокойно Брата. Раждането започва. Съобщи на баба. Веднага! — разпореди се той.

Възрастният човек загрижено погледна към Главната, седнала сковано в края на канапето.

— Старата дукеса е на гости у викария, Ваша светлост!

Брата нервно прокара пръсти през косата си.

— Вярно. Бях забравил. И Жена ми е с нея. Добре, повикай тогава мисис Глиндън.

Знаеше, че тази жена не е най-подходящият човек за случая, но отчаяно се нуждаеше от нечия помощ.

— И мисис Глиндън е с тях, Ваша светлост!

Раменете на Брата увиснаха. Само не се паникьосвай! Главната се нуждае от теб!

— Тогава ни изпрати Мейвис, Бърк!

— Мисис Кийнли и Мейвис са в града, за да пазаруват, сър! — икономът се взираше нещастно в килима.

— По дяволите! — нахвърли се върху него Брата. — Има ли поне една проклета жена в този замък?

Главната намираше ситуацията за безкрайно смешна, но още една, по-силна контракция прекъсна гласа й.

Ейдриън Басо — Интимно предателство?

Ейдриън Басо — Интимно предателство?

Точно тя.

Нещо елементарно, историческо и много забавно

Главната се опита да вдигне ръка към главата си, но одеялата я държаха добре увита.

— Махнете тези одеяла от мен — каза тя. — Лоша ли е раната? Много ли кървях?

— Като заклано прасе — осведоми я Брата на Главния. — Косата ви беше пропита с кръв. Или поне онази част от нея, която не беше опърлена.

— Опърлена! — извика Главната. — Какво искате да кажете с това, че косата ми е била опърлена! — Тя инстинктивно се опита да докосне косата си, за да се увери сама, че наистина се е случило, но ръцете й бяха като привързани към тялото. Понечи да се измъкне от одеялата, но успя само да увеличи болката така, че едва не припадна.

— Не трябва да се вълнувате — каза Брата на Главния. — Вече я няма. Но нали пак ще израсне.

— Пуснете ме — жално рече Главната. — Моля ви!

— Трябва да седите увита, докато се стопли хижата — каза Главния. Той я наблюдаваше от мястото си до печката. Очите му бяха загрижени. Брадата му криеше изражението на лицето.

— Добре е да се отпуснете — посъветва я Брата. — Главния приготвя вечерята. Трябва да сте вече прегладняла. Опитахме се да ви храним, но вие плюехте храната и тя потичаше по брадичката ви. Главния трябваше да бърше лицето ви не зная колко пъти.

Главната не знаеше защо изобщо бе помислила, че Брата изглежда добре. Той беше най-безсърдечният и неучтив човек, който някога беше срещала.

Брата й хвърли един дълбокомислен поглед:

— Ако бях на ваше място, нямаше да бързам толкова да се огледам. Видът ви ще ви накара да изпаднете в депресия. — Всъщност не бих си и помислил, че това ще се отрази добре на някой, който се опитва да се оправи от огнестрелна рана в главата.

Главната изстена отчаяно.

— Косата ви пак ще порасне — каза Брата окуражително. — След няколко години въобще няма да личи, че имате белег.

Главната си помисли, че сигурно ще умре от унижение. Но първо й се искаше да размаже с юмрук лицето на този безсърдечен млад мъж, който говореше за нейното обезобразяване така, сякаш то беше без значение.

— Искам да се надигна — изстена тя. — Трябва да стана.

— Може да извади ръцете си изпод одеялото — каза Главния на Брат Си, — но трябва да остане в леглото.

— Може да говорите на мен! — почти му изкрещя Главната. — Това са си моите ръце.

— Не сте на себе си — отговори Брата. — Няма да знаете какво да правите с тях.

— Бих могла да ви фрасна в лицето.

— Виждате ли, казах ви, че не сте на себе си. Защо иде искате да ме удряте, след като снощи спах с вас?

Дейзи, чичко Лей Мимче, страшен момент от много бойка книжка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 7 юли 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Дейзи, чичко Лей

Давай, Бобче, ти си