Гаднярката се изправи.

— Разбирам — бавно каза тя, оправяйки гънките на роклята си на розови райета. Сините й очи гледаха унило.

— Нищо ли не мога да направя, за да те убедя, че грешиш? — тихо изрече тя.

Главната вяло се усмихна.

— Не, съжалявам. Разбираш ли, аз го обичам…

— А той обича ли те? Кажи ми! — настоя Гаднярката. — Обича ли те?

Смутеният израз на изразителното лице на Главната беше достатъчно красноречив и Гаднярката мрачно се усмихна.

— Виждаш ли? Ти знаеш, че той не те обича и все пак настоява сватбата да се състои. Ние пристигнахме преди церемонията само по една щастлива случайност. Това не ти ли се струва странно? Та той толкова бърза да сложи халката на пръста ти, че даже не можа да изчака нашето пристигане. — Устните на Гаднярката се изкривиха в печална гримаса. — Главната, признавам, че не съм изпитвала към теб майчински чувства, но през последните години съм се старала с всички сили — въпреки че те не са особено големи — да се държа с теб като със сестра. И двете преживяхме трудни времена… — въздъхна Гаднярката. — Просто не искам да допуснеш грешка, за която ще съжаляваш през остатъка от живота си.

Главната беше трогната от искрената загриженост в думите на Гаднярката и едва забележимо се усмихна.

— Оценявам твоята загриженост, наистина, но смятам, че страховете ти са неоснователни. Главния може да не ме обича, но е внимателен с мен. Отнася се много добре към мен.

Гаднярката кимна със замислен израз.

— Сигурна съм, че е внимателен, дете мое. В края на краищата, защо да не бъде? Ти ще му донесеш точно това, което желае — Имението! Чудя се обаче дали щеше да се съгласиш толкова смирено с плановете му, ако знаеше, че е замесена и друга жена… че причината да не те обича е това, че сърцето му вече е отдадено на друга.

Устата на Главната пресъхна и като че ли нож прободе сърцето й.

— За какво говориш? Няма друга жена!

Гаднярката тъжно поклати глава.

— Има, Главната. Не си ли се питала защо той толкова бързо се съгласи аз да дойда с вас?

Главната замаяно поклати глава, отказвайки да приеме чудовищното твърдение на Гаднярката — че тя е негова любовница и че той я е довел тук за собствено удоволствие. Това бяха лъжи, лъжи, лъжи! Беше отново познатото лукаво изкривяване на нещата. Трябваше да бъде така! Гаднярката и Главния не бяха любовници! И никога не са били! Главния не би могъл да доведе любовницата си в къщи при собствената му жена. Не би могъл!

— Това не е вярно! — извика тя с разтреперан глас. — Лъжеш! Сигурна съм!

— О, изобщо не лъжа! — сериозно отвърна Гаднярката. — Да ти докажа ли?

Шърли Бъзби — Любовта на черния конник

Шърли Бъзби — Любовта на черния конник

Здрава гонитба си спретнахме тук Точно тя е Давай напред

Исторически ромен. Имената са сменени. — А, да. Това е нещо друго. Когато си херцог с титла, собственост и състояние, се чудиш дали някоя жена може да види човека зад тях. — Страхувате се, че лейди Фани няма да види зад тях? — възкликна тя. — Както и вие няма да видите нищо зад нейната титла и размножителни способности? Предполагам, че това ще бъде предизвикателството на вашия брак. Дали ще можете да се опознаете, да се харесате и да се обикнете, въпреки пресметливия начин, по който е трябвало да се изберете? — Звучи сякаш, че да си херцог е най-неприятното нещо на света. Тя се усмихна. — Желая те — каза той внезапно и усмивката й изчезна. — Да, зная — промълви тя. — Ти желаеш ли ме? Тя се противопостави на импулса да се поколебае. — Да. — Гласът й бе твърд и тя не отдели очи от неговите. Бяха спрели да се разхождат. — Знаеш, че се съпротивлявах на това — продължи той. — По очевидни причини, ако ми простиш, че го казвам така направо. Сега, когато моментът бе дошъл, тя не можеше да понесе нещата да се развиват бавно. Щеше да изтърве нервите си, ако това не се решеше бързо. Бяха на една пътека, заобиколена от рододендронови храсти. Наоколо нямаше никой друг. — Когато за втори път ме попита за това преди шест години — каза тя, — аз отказах. Трябваше да откажа. От една страна, бях достатъчно млада и наивна, за да бъда шокирана. От друга, можех да загубя много и да не получа достатъчно в замяна. Добрата ми репутация щеше да пострада. Щях да вляза в непознат свят, в чийто капан щях да бъда хваната завинаги. Не можех да понеса това, макар да бях сигурна, че ти щеше да се погрижиш добре за мен и щеше да бъдеш щедър, когато ти омръзнех. Много неща се промениха оттогава. Известно време той я наблюдава замислено и мълчаливо и после попита: — Какво се е променило? Тя почувства, че се изчервява. — Аз съм по-възрастна — отговори тя. — Вече не съм д…, бях омъжена. Вдовица съм. Мълчанието му я объркваше. — Увериха ме — продължи тя, — че това е съвсем приемливо за вдовиците, ако са дискретни. — От все сърце пожела да си бе държала устата затворена и да го бе оставила той сам да подхване този въпрос. В края на краищата не тя трябваше да ускорява нещата. Вторачи се в шала му. — И кое е приемливо? — попита той и зачака за отговор. — Ти съзнателно се опитваш да ме притесниш — каза тя, мразейки го за това, че я измъчва така. — Да си намериш любовник? — попита той. — Да имаш дискретна тайна връзка? Гласът му звучеше напрегнато. Твърде късно, помисли си тя, осъзнавайки, че го е разбрала грешно и че той не е имал намерение да й предлага картбланш. Мисълта бе дълбоко унизителна и тя почувства, че бузите й пламват. Насили се да го погледне в очите. — Нямаше ли това предвид? — попита тя. — Миналата вечер? Когато каза, че нещата между нас трябва да бъдат решени? Погрешно ли съм те разбрала? — Имах предвид, Сара — отговори той, — че ти си жена с неуязвими добродетели. Че си дошла тук в търсене на съпруг. Господи, той си мислеше, че тя му се увесва на врата. Че се опитва да го накара да й направи предложение за женитба. — Мога лесно да се оженя отново — каза тя. — Ако намеря някой и повярвам, че ще живея с него във взаимно уважение и привързаност. Вече има джентълмени… мистър Хард е внимателен…. Не зная. Но междувременно… — Междувременно си готова да ме приемеш като любовник? — попита той. Гласът му не звучеше подигравателно както обикновено. Но не звучеше така миналата нощ. Имаше нещо между тях, което трябваше да бъде уредено. Тя се насили да не отмества очи от неговите. — Да — отговори тя. — Ако това е, което желаеш. Ако това имаш предвид. Трябваше да те оставя да говориш първи. Притеснена съм. Никога не съм правила подобно нещо преди. — Тя се усмихна и пожела да не го бе правила. Той не се усмихна в отговор. — Как мога да не желая това? — попита той. — Не съм крил желанията си към теб, Сара, нито преди шест години, нито сега. Не вярвах, че ще приемеш картбланша. Дали бе разочарован, че се е съгласила? Разочарован от нея? Но защо я бе довел тук, за да направи такова предложение, ако очакваше да му бъде отказано?

Съблазнителката Хариет

Боби, то просто нямаше нужда да потвърждавам, май

— За къде, скъпа Главната, сте се запътила толкова нетърпеливо?

Той процеждаше думите, защото се страхуваше, че отвори ли уста да заговори нормално, ще изпусне нервите си и ще избухне.

Тя бързо изрече.

— За дома. Ти ми каза да си вървя у дома, и аз…

Висок, мрачен и яростен, Главния каза.

— Искам да говоря с теб.

— И аз така мислех.

— Не си прави шеги с мен.

Тя отвори уста, но моментално я затвори, без да отрони звук. Явно това му достави удоволствие и той започна да я гледа с вече по-спокойни очи, докато тя се чудеше, дали да не пусне в ход женските си умения, които беше пренебрегвала напоследък. Можеше да го успокои, но преди това трябваше да разбере какво е станало.

— Гадняра жив ли е?

— Да, жив е. Но това не е твоя заслуга.

Изглежда съвсем погрешно си бе помислила, че Главния се е успокоил. Тя заотстъпва назад, докато опря гръб в един дънер. Клоните се заклатиха и няколко ябълкови цвята се отрониха към земята.

— Но няма да може да си служи със сабя поне няколко месеца — добави Главния.

— Не съм го молила да ме гони.

— Някои мъже не чакат да ги молят — той вдигна ръка към нея и сякаш очерта фигурата й с едно рязко движение нагоре и надолу. — И има мъже, за които това облекло си е чиста покана.

С обиграна презрителна усмивка тя заяви.

— Един мъж трябва да е пълен глупак, за да ме хареса в тези дрехи.

Той сграбчи палтото й, придърпа я към себе си и я изгледа кръвнишки.

— Мен ли наричаш глупак?

Усмивката й помръкна. Този мъж. Този грамаден як дъб изглеждаше искрен. Изглеждаше засегнат. Когато се шегуваше, тя много добре разбираше, че се шегува.

— Ти не ме харесваш.

— Нима?

Ти ме презираш, искаше да каже тя, но се задоволи само с изявлението.

— Приличам ти на момче.

— Не е вярно. Не вървиш като момче, нито се държиш като момче. И никога не можеш да заблудиш един мъж, който е поне наполовина с акъла си, че си момче — тази тема като че ли го запали да продължи да говори и той повиши глас, като натъртваше на думите. — Това, с което ти изкушаваш мъжете, не са дрехите. Тялото под тях?… Не!

Тя изви глава към него, докато той занарежда на глас противоречията, които бушуваха в него.

[iТя изви глава към него, докато той занарежда на глас противоречията, които бушуваха в него.

На тоя главен,здравата са му размътили главата,ама не го знам откъде е излязъл.

Дали не е Клариса?

Дали не е Клариса?

Мнеее, Йори, романа е издаван от "Бард" и е на друга хитова авторка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Мнеее, Йори, романа е издаван от "Бард" и е на друга хитова авторка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

"Прелъстен" на Вирджиния Хенли

"Прелъстен" на Вирджиния Хенли

Мнеее, друга любима авторка е

Малко наслуки: "Теменужени очи" на Джейн Фийдър???

Преплетени сърца?

Редактирано 14 юли 201015 г. от Yoringel (преглед на промените)

Йори не се отказва лесно.

Хихих.....днес искам да позная!!!

Хихих.....днес искам да позная!!!

И аз! "Червенокосата дева" - Шърли Бъзби

"Гняв" на Кристина Дод

Гледам,заприличало е на надприказване,значи трябва да участвам! "Женкарят и разбойничката" на Мейсън /не че й тя,ама нали трябва да се изкажа/

Айде и аз да си пробвам късмета,че то срамота...

"Грешницата" - Лори Макбейн

Малеее каква оспорвана надпревара. Чакам със затаен дъх някой да познае.

Еййййййй, тук какво е станало докато ме няма Гооооолям купон, голяма забава

Опс, забравих - Гняв на Кристина Дод е- една от наааааай-любимите ми книги от авторката. Давай, Юле, ти си на ход

Редактирано 14 юли 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Голяма борба падна. От втория опит, но все пак. Боби, много ни затрудни. Моето цитатче ще е доста по-лесно май. — Тогава, ще се омъжиш ли за мен? Главният се опита да я привлече към себе си, но Главната постави ръце на гърдите му. — Мисля, че забрави нещо. — Какво? — Щом се налага да питаш, може би не си забравил. То може би просто не е там. — Какво? — Той изглеждаше напълно объркан. — Вече ти казах за ранчото, за това, че ще събера ново стадо, че ще ............., освен това помолих ..... да остане с нас. Какво друго може да има? Главната хвана ръцете на Главния, които бяха на кръста й, и ги отмести. — Сега започвам да разбирам как се е чувствала майка ти. — Тя отвори вратата и отстъпи встрани. — Върни се долу. Не мисля, че вече имаме какво да си кажем. — Какво! За какво става дума? — недоумяваше Главният. — Не искам да слизам долу. Момчетата ще ме убият. — Ако само момчетата са това, което те притеснява… — Не са момчетата. Не искам да ходя никъде без теб. Обичам те и искам да се оженя за теб. Главната замръзна. — Кажи го пак. — Какво? — Това, което каза току-що. — Искам да се оженя за теб. — Не, другото. — Кое друго? — Това, което е най-важното! Главният я сграбчи за раменете. — Ти направо ме побъркваш. Искам да се оженя за теб. Не искам да ходя никъде без теб. Обичам те. Аз… — Ето! Каза го! — Какво казах? — Главният изглеждаше така, сякаш всеки момент може да започне да си скубе косите. — Не си ли спомняш? — Разбира се, че си спомням. Помолих те да се ожениш за мен. — Не е това. — Тогава какво, по дяволите, е? Кажи ми, а аз ще го повторя. Само престани да ме измъчваш. — Исках да кажеш, че ме обичаш. — Разбира се, че те обичам. Знаеш това. — Но аз исках да ми го кажеш. — Вече го казах. — Кажи го пак. — Обичам те. — Отново. — Обичам те. — Отново. — Мога да направя нещо повече. Главният я взе в прегръдките си, затвори с крак вратата и впи устни в нейните. — Ето — каза той, като дишаше учестено. — Обичам те. Сега вярваш ли ми? Главната знаеше, че усмивката й е глупава, замаяна, усмивка на влюбена жена, но не я беше грижа. Чувстваше се прекрасно. — Да, но ефектът от думите ти ще трае само около петнайсет минути. После ще трябва да ми го кажеш отново. — А ти какво ще правиш през това време? — Ще измисля нещо.

Да не би да е Джейк?

О, да. Давай, Йори.