После се озърна, видя купчина опаковани в найлон памперси и реши: „Сега или никога!“

Страхотен цитат! Не съм чела книгата, но определено ми привлече вниманието.

Романът е съвременен.

Сериозно? Шегата на страна,звучи страхотно,но не се сещам за нищо.

Да си призаная честно не съм чела книжката, въпреки че изглежда много обещаваща. Все пак ще се пробвам с " Благословията" на Джуд Деверо?

Редактирано 6 август 201015 г. от geri_113 (преглед на промените)

Аде де познавайте. Тамън опатках преводите ша зема почета малко за памперси.

Да си призаная честно не съм чела книжката, въпреки че изглежда много обещаваща. Все пак ще се пробвам с " Благословията" на Джуд Деверо?

"Благословията" е. И наистина е много сладка, разтоварваща, добро средство за убиване на малко време.

"Благословията" е. И наистина е много сладка, разтоварваща, добро средство за убиване на малко време.

Ето и моя цитат :

Унесе се едва призори и се събуди малко по-късно, усещайки, че някой го наблюдава. Моментално изтръгнал се от съня, посегна под възглавницата за пистолета. Пое си дъх на пресекулки, когато видя Детето, застанал до леглото му. Лешниковите очи на момчето бяха огромни и объркани. На Главния му се стори, че детето се опитва да се бори с напиращите сълзи и не успява. Надигна се на лакът и протегна ръка, за да го привлече към себе си. Но то не му позволи.

— Мама не може да излезе от стаята си.

Главния изруга под нос, прикачвайки към името на Главната всички обидни епитети, за които можа да се сети. Защо беше накарала детето си да изпитва такива тревоги?

— Знам, синко.

— Някой заключил ли я е, сър? Не мога да намеря ключа.

Главния затвори очи и си пое дълбоко дъх.

— Аз заключих майка ти в стаята й, Дете. Налагаше се.

— Защо? Нещо лошо ли е направила?

— Да, много лошо.

— Ще я накажете ли?

Главния се изчерви.

— Заслужава да бъде наказана — изрече той, не желаейки излишно да плаши момчето.

— Чух я да плаче. Мисля, че иска да излезе.

— Не е възможно. Вече не мога да й вярвам. Знам, че не разбираш, Дете, и за нищо на света не бих искал да те нараня, но някои неща не могат да бъдат пренебрегнати.

Долната устна на момчето трепна и Главния изруга, привлече го към себе си и го прегърна плътно.

Исторически е.

Страст и омраза на Кони Мейсън?

Страст и омраза на Кони Мейсън?

Точно така Ти си на ред.

Ето следващия исторически цитат: Едрият изменник изпсува дивашки и замахна отново към Главния. Ударът не бе добре прицелен; ръката на мъжа бе все още полувцепенена от удара, който бе счупил копието му. И въпреки това Главния едва успя да вдигне достатъчно бързо своя меч, за да отбие удара. Преди да успее да си поеме дъх, в него се блъсна бронираното рамо на бойния кон, събори го и запрати тежкия му меч надалеч от него. Свит на кълбо, почти в безсъзнание, Главния падна на земята. С победен вик изменникът вдигна меча си за смъртоносния удар. Необичаен вик на сокол разцепи въздуха. С ослепяваща скорост птицата се стрелна надолу с изнесени напред нокти, сякаш да вдигне плячка от въздуха. Мишената й обаче не бе някоя тлъста яребица, а един боен кон. Ноктите се забиха в незашитените уши на жребеца. Конят диво се изправи на задните си крака, проваляйки плана на изменника. Тъкмо жребецът се опомни, соколът атакува отново и този път налетя на очите му. Жребецът се дръпна назад и зацвили от страх и ярост, но нямаше начин да атакува сокола, който кръжеше извън обсега му, в очакване на друг удобен случай. В далечината се чуха мъжки викове. Много по-близо се разнесе гърлен лай на хрътка, попаднала на прясна следа. Псувайки, изменникът направи последен, напразен опит да удари с меча, пришпори коня си и се отдалечи от гласовете. Жребецът скочи напред, нетърпелив да избяга далеч от жестокия сокол. Веднага щом бойният кон се обърна назад и побягна, Главния скочи на крака. Мечът му бе на две крачки от него. Той взе в ръка студената, позната дръжка, но светът се завъртя около него. Главния падна и запълзя на четири крака към Главната, помъкнал след себе си меча; знаеше само, че трябва да я защити. Той неясно осъзна, че кобилата на Главната и бойният кон отново се бяха вдигнали на крака. Единственият останал изменник бе успял да се качи отново на коня си, но нито той, нито жребецът му имаха куража да се бият сами. Непохватно, накуцвайки с левия си заден крак, жребецът се понесе в лек галоп и се отдалечи между дърветата. Главния дори и не погледна побягналия изменник, тъй като Главната лежеше на бойното поле, а от лявата страна на тялото й се стичаше кръв на лъкатушна алена струя. — Главната — промълви дрезгаво Главния. Думата прозвуча почти като стон. — Аз съм… тук — каза тя. Гласът на Главната бе слаб, лицето й бе бледо, а очите — огромни.

Ето следващия исторически цитат:

Едрият изменник изпсува дивашки и замахна отново към Главния. Ударът не бе добре прицелен; ръката на мъжа бе все още полувцепенена от удара, който бе счупил копието му. И въпреки това Главния едва успя да вдигне достатъчно бързо своя меч, за да отбие удара.

Преди да успее да си поеме дъх, в него се блъсна бронираното рамо на бойния кон, събори го и запрати тежкия му меч надалеч от него. Свит на кълбо, почти в безсъзнание, Главния падна на земята. С победен вик изменникът вдигна меча си за смъртоносния удар.

Необичаен вик на сокол разцепи въздуха. С ослепяваща скорост птицата се стрелна надолу с изнесени напред нокти, сякаш да вдигне плячка от въздуха.

Мишената й обаче не бе някоя тлъста яребица, а един боен кон.

Ноктите се забиха в незашитените уши на жребеца. Конят диво се изправи на задните си крака, проваляйки плана на изменника. Тъкмо жребецът се опомни, соколът атакува отново и този път налетя на очите му. Жребецът се дръпна назад и зацвили от страх и ярост, но нямаше начин да атакува сокола, който кръжеше извън обсега му, в очакване на друг удобен случай.

В далечината се чуха мъжки викове. Много по-близо се разнесе гърлен лай на хрътка, попаднала на прясна следа.

Псувайки, изменникът направи последен, напразен опит да удари с меча, пришпори коня си и се отдалечи от гласовете. Жребецът скочи напред, нетърпелив да избяга далеч от жестокия сокол.

Веднага щом бойният кон се обърна назад и побягна, Главния скочи на крака. Мечът му бе на две крачки от него. Той взе в ръка студената, позната дръжка, но светът се завъртя около него.

Главния падна и запълзя на четири крака към Главната, помъкнал след себе си меча; знаеше само, че трябва да я защити.

Той неясно осъзна, че кобилата на Главната и бойният кон отново се бяха вдигнали на крака. Единственият останал изменник бе успял да се качи отново на коня си, но нито той, нито жребецът му имаха куража да се бият сами. Непохватно, накуцвайки с левия си заден крак, жребецът се понесе в лек галоп и се отдалечи между дърветата.

Главния дори и не погледна побягналия изменник, тъй като Главната лежеше на бойното поле, а от лявата страна на тялото й се стичаше кръв на лъкатушна алена струя.

— Главната — промълви дрезгаво Главния. Думата прозвуча почти като стон.

— Аз съм… тук — каза тя.

Гласът на Главната бе слаб, лицето й бе бледо, а очите — огромни.

"Омагьосаните" на Елизабет Лоуел.

Абсолютно вярно!!! Сега като я прелистих си спомних колко е хубава тази книжка...... Давай следващата загадка!

Омагьосаните - Елизабет Лоуел Е, аз навреме съм се усетила

Редактирано 7 август 201015 г. от tsocheto (преглед на промените)

Абсолютно вярно!!! Сега като я прелистих си спомних колко е хубава тази книжка......

Давай следващата загадка!

Ето цитатчето:

— К-кой ме съблече?

Погледът на Главния не трепна.

— Опасявам се, че като капитан на този кораб не можех да оставя някой от екипажа да свърши тази отговорна задача. И тъй като навремето бях нещо като твой защитник, когато другите момчета се закачаха с теб, не можех и сега да позволя да ти се случи нещо.

— Кажи ми поне, че си държал очите си затворени — изстена умолително Главната.

Главния срещна очаквателния й поглед с усмивка, която се отразяваше в огледалото отсреща. Очите й наподобяваха прекрасни тъмнозелени кристали, но той знаеше, че те можеха да променят цвета си на светлината или в съответствие с облеклото й. Опита се да събере мислите си, което се окача доста трудно. Знаеше, че момичето е шокирано и се опитваше да намери начин да я успокои.

— Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре…

— Да не би да възнамеряваш да ме излъжеш, Името на главния — укори го Главната.

Той допря ръка до устните си, докато се бореше да възпре смеха.

— Единственото, за което мислех, Главна, бе твоето здраве — увери я той по най-галантен начин. — Та ти бе премръзнала от студ и аз се страхувах за живота ти. Трябваше да те стопля. А това беше невъзможно, ако прогизналите ти дрехи останеха на теб. Повярвай ми, не съм развратник…

— Да, но не си и слепец — въздъхна тя и се почувства окончателно унизена.

— Права си, не съм слепец — призна той с усмивка.

Историческо е.

"Неуловимия пламък" Катлийн Удиуиз?

"Неуловимия пламък" Катлийн Удиуиз?

Каква бързина! Правилно това са Бирмингам . Ти си на ред.

Каква бързина! Правилно това са Бирмингам . Ти си на ред.

Личните ми любимци

Моят цитат, нещо много лесно, любимо и съвременно:

"Главния изкрещя, когато усети че Главната пада на пода. Втурна се нагоре по стълбите и влезе в салона.

Слънцето прогори кожата му като излят върху нея разяждащ химикал и го принуди да отстъпи към тъмнината. Изтича до стаята си, грабна телефона и се обади горе. Телефонът иззвъня продължително, но никой не отговори.

Дишаше шумно, гръдният кош се надигаше и спадаше консувилно.

В капан. Беше хванат в капан. Стоеше долу, докато тя...

От устата му се откъсна рев, викаше името й.

Усещаше как аурата й се замъглява. Някой му я беше отнел и я отнасяше далеч.

От сърцето му изригна ярост, черна, безмерна, мразовита ярост, от която огледалото в банята се счупи с трясък."

Това ми е толковааааааа любим момент!Всеки път настръхвам когато си го препрочитам

Тъмна любов!!!!!!!!!!!!

Тъмна любов!!!!!!!!!!!!

Абсолютно...Бърза и точна, както винаги, ти си на ход мила

Цитата определено е много запомнящ се...... Така следващия цитат е отново е исторически: Тя го погледна. Лицето му бе съвсем близо до нейното. Знаеше, че той щеше да я целуне, а тя нямаше да се възпротиви. Когато устните им се докоснаха, Главната затвори очи. Устните му бяха меки и нежни, а езикът му изкусително погали нейния. Уханието му замайваше сетивата й. — Ухаете на теменужки — прошепна Главния и развали магията. — Току-що целунах една очарователна английска теменужка и мисля, че съм първият мъж, който го прави. Думите му я изненадаха. Главния не бе никакъв принц, а безсрамен негодник, на чиято целувка тя не биваше да отвръща. — Не биваше да го правя — извини се Главния. — Когато заминете за Лондон, не трябва да раздавате целувките си толкова лесно. В противен случай ще ви излезе лошо име. — Да раздавам лесно целувките си? — Главната скочи гневно от пейката и се изправи пред него. — Не съм някоя лондонска повлекана, ваша светлост. За в бъдеще избягвайте да мамите невинни момичета — обърна се и извика през рамо: — Лека нощ. — След това се изгуби в мрака по посока на господарската къща. Херцогът я настигна на входа. — Госпожице Главна, извинявам се за неприличното си държание.Ще ми простите ли? — Извинението ви е прието — без да го погледне, изфуча Главната, докато влизаше във вестибюла. — В крайна сметка не сте толкова важен, че да си заслужава да ви се сърдя. Едва бе направила няколко крачки, когато той я улови над лакътя и внимателно, но настойчиво я накара да спре и да го погледне. Главната въпросително вдигна русите си вежди. Главния я дари с пленителната си усмивка. — Запознанството с вас си заслужаваше пътя от Имението до тук.

Цитата определено е много запомнящ се......

Така следващия цитат е отново е исторически:

Тя го погледна. Лицето му бе съвсем близо до нейното. Знаеше, че той щеше да я целуне, а тя нямаше да се възпротиви.

Когато устните им се докоснаха, Главната затвори очи. Устните му бяха меки и нежни, а езикът му изкусително погали нейния. Уханието му замайваше сетивата й.

— Ухаете на теменужки — прошепна Главния и развали магията. — Току-що целунах една очарователна английска теменужка и мисля, че съм първият мъж, който го прави.

Думите му я изненадаха. Главния не бе никакъв принц, а безсрамен негодник, на чиято целувка тя не биваше да отвръща.

— Не биваше да го правя — извини се Главния. — Когато заминете за Лондон, не трябва да раздавате целувките си толкова лесно. В противен случай ще ви излезе лошо име.

— Да раздавам лесно целувките си? — Главната скочи гневно от пейката и се изправи пред него. — Не съм някоя лондонска повлекана, ваша светлост. За в бъдеще избягвайте да мамите невинни момичета — обърна се и извика през рамо: — Лека нощ. — След това се изгуби в мрака по посока на господарската къща.

Херцогът я настигна на входа.

— Госпожице Главна, извинявам се за неприличното си държание.Ще ми простите ли?

— Извинението ви е прието — без да го погледне, изфуча Главната, докато влизаше във вестибюла. — В крайна сметка не сте толкова важен, че да си заслужава да ви се сърдя.

Едва бе направила няколко крачки, когато той я улови над лакътя и внимателно, но настойчиво я накара да спре и да го погледне. Главната въпросително вдигна русите си вежди.

Главния я дари с пленителната си усмивка.

— Запознанството с вас си заслужаваше пътя от Имението до тук.

"Теменужки в снега" - Патриша Грасо

Наистина много хубав момент си избрала.

"Теменужки в снега" - Патриша Грасо. Много издайнически цитат. Edit: Опа, изпреварили са ме.

Редактирано 7 август 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Браво и на двете! Наистина книжката е много сладка! Гери - имала си късмет да си първа....ти си наред!

Редактирано 7 август 201015 г. от Yoringel (преглед на промените)

Браво и на двете! Наистина книжката е много сладка!

Гери - имала си късмет да си първа....ти си наред!

Следващата загадка е от една историческа книжка, която веднага ме грабна:

Но какъв беше този шум?

От леглото до него се долавяха тихи звуци, идващи сякаш от спящ човек. Главния се обърна и бе изумен да види жена, облечена в смачкана черна рокля, да спи край него. В съня си тя се обърна с лице към него и внезапно му просветна.

Името й беше Името на главната. Беше поискала да разговаря с него.

Той обаче не искаше.

Тя беше настоявала, че той има нужда от помощ.

Той не искаше помощ.

Тя беше обещала, че няма да го притеснява.

Естествено, не спази обещанието си.

Главния се взираше невярващо в нея. Наистина ли лежеше до него?

Сякаш в отговор на безмълвния му въпрос, клепачите й потрепнаха. После очите й се отвориха и погледът й се вторачи сепнато в него. Тя приседна рязко и леглото се разлюля от неочакваното движение. Раната на бедрото му се обади и Главния притисна крака си. Той простена на глас, когато жената скочи припряно и посегна към очилата си на нощното шкафче. Вече беше успяла да ги нагласи на мястото им, когато той най-сетне успя да пророни:

— Ти пък какво правиш тук?

— Какво правя тук? — Досадните й, зеленикаво-кафяви очи го изучаваха напрегнато иззад прозрачните стъкла на очилата. — Помниш ли коя съм?

Той я изгледа свирепо.

— Как бих могъл да забравя?

— И коя съм?

— Ти не знаеш ли?

— Зададох ти съвсем учтив въпрос.

Той предпочете да не й отговаря.

И докато се опитваше да потисне отново връхлетялата го болка, му се стори, че погледът на Името на Главната е способен да го убие на място.

Това ми мяза на "Преди да те срещна" на Джудит Макнот, ама дали е то... не знам.

Това ми мяза на "Преди да те срещна" на Джудит Макнот, ама дали е то... не знам.

Не е.

Друга книжка, друга авторка.