Ехе, Съни, че и точната глава, браво на теб. Разминали сме се за няколко секунди като гледам и мисля да ти преотстъпя реда си този път. Нещо не ми ражда главата цитат сега, а не искам да бавя играта. Давай ти.

Ми като си рекла така да е, но ще пусна следващият цитат в множествено число, щото пък определено сме на ние с теб. Надявам се да ти хареса:

— Отче ........, дойдохме да се венчаем.

Набитият свещеник погледна неуверено към младоженеца и отново върна погледа си на нея.

— Но-о… Той не е… Не мога да…

— Разбира се, че можете, отче, — каза ГЛАВНАТА с най-спокойния си глас, докато ръцете ѝ яростно стискаха плетената дамска чантичка.

Независимо от всичко, тя бе тук за да сложи край на най-продължителната и безумна вражда в цяла Шотландия. По този начин губеше свободата си, грижливо планираното си бъдеще, а може би и част от сърцето си.

При тази мисъл стомахът ѝ се сви. Но този брак беше необходим, ако искаше да предпази братята си от собственото им безразсъдство. Това е единствения начин. Не бива да се разколебавам.

— ГЛАВНАТА, момичето ми, — каза отец ....... раздразнено. — Той не е подходящ за младоженец!

— Още една причина да се омъжа за него. — Когато свещеникът примигна от изненада, тя припряно добави. — Всеизвестен факт е, че една добра жена може да превърне дори и най-безнадеждния, морално пропаднал и упорит негодник в отговорен мъж.

Свещеникът погледна неспокойно към бъдещия младоженец.

— Добре, но…

— Не се страхувайте за мен, отче. Зная, че той не е перфектен, но е единственият, когото искам.

— ГЛАВНАТА, момчето може да се възползва от този брак. Това просто…

— Знам — каза тя, въздишайки смело. — Той е донжуан. Бил е с всяка жена от Северно море до бордеите в Лондон.

Свещеникът се изчерви при споменаването им.

— Да, да… всички знаят, но…

— Той също така е абсолютен прахосник, никога не е водил ползотворен и почтен живот. Осъзнавам, че не е най-добрият избор за младоженец, но…

— Той даже не е в съзнание! — избухна свещеника. — Дори не може да каже собственото си име!

ГЛАВНАТА погледна надолу. Нейният придружител, ........, беше стоварил младоженеца върху леденостудените плочи до краката ѝ. От дрехите му капеше мръсотия, която образуваше кални вадички по пода на църквата. Страхувам се, че и това е твой проблем. Дори в безсъзнание, ГЛАВНИЯ беше истинска напаст. Някои неща никога не се променяха.

— Девойче, не можеш да отведеш припаднал мъж до олтара.

— Защо не?

— Защото… защото това просто не е редно, затова!

Е това ако не е най - новата ни придобивка - Как да отвлечеш шотландски лорд......

Редактирано 12 август 201015 г. от Yoringel (преглед на промените)

Е това ако не е най - новата ни придобивка - Как да отвлечеш шотландски лорд......

Хихи много се забави ве слънце явно ся читеш поста. Да казвам че си ти има ли смисъл или вече наднича цитата?!

Дам, късно го видях цитата и се изненадах, че още не са го познали! Имам късмет! Ето го следващия исторически цитат: Таткото нахлу в салона. Изглеждаше занемарен, прашен, изморен, но по-важното, много разярен. Изглеждаше като великан поел по пътеката на войната, а това бе наистина смущаващо. Първите думи, които излязоха от устата му доказаха, че гневът му едва ли скоро щеше да се укроти. — Дай ми една добра причина, поради която да не ти извия врата — каза той на Главния. Главната отговори първа. — Защото аз харесвам главата му там, където си е. — Тогава ти ми дай една добра причина, поради която да не те заключа в стаята ти за следващите десет години, или поне докато спреш да харесваш главата му там, където си е. — Защото самият ти ще отключиш вратата още на следващия ден, тъй като не можеш да понасяш да ме наказваш. — Освен това — изръмжа той. Главната се приближи към Главния. Тя знаеше, че няма защо да се страхува от баща си, но вече инстинктивно се обръщаше към Главния за емоционална подкрепа и защита. Майката забеляза това, макар самата Главната още да не го осъзнаваше. — Той я върна — каза Майката спокойно. — Това е достатъчна причина. И не са женени. Можеше да са, но вместо това той я върна… — Не я ли искаш вече? — обърна се Таткото към Главния невярващо. — Точно обратното, искам я за своя съпруга, повече от всичко на света. Но нейното щастие означава за мен повече от моето собствено и, след като това включва вашата благословия, ще направя всичко възможно, за да я спечеля заради нея.

Редактирано 12 август 201015 г. от Yoringel (преглед на промените)

Джоана Линдзи "Ухажването на века".

Джоана Линдзи "Ухажването на века".

Абсолютно вярно! Давай!

Абсолютно вярно! Давай!

Тамън я дочитам. Страхотна книжка, но за Линдзи други думи освен такива не могат да се кажат.

Ето един цитат и от мен. Мисля, че е лесен, а книжката е съвременна.

— Сега разбирам защо някои цивилизации боготворят женската фигура — промълви дрезгаво Главния и нежно погали Главната от косата до стъпалата, изпълнен с обожание към женствеността й. — Всъщност те боготворят живота. — Ръката му спря на корема й и той се наведе да целуне гърдите, които един ден щяха да хранят детето му.

— Половината от този живот е подарък от теб — прошепна Главната.

— Мозъкът ми знае това — отвърна Главния, целуна зърната, вкуси ги, накара я да потръпне. — Емоциите ми обаче са доста по-първични. Виждам как животът те изпълва, Главната. Винаги съм го виждал у теб, живот, който е горещ и сладък, див и чист и искам да се потопя в това свещено езеро, да взема част от твоя живот в мен, дори когато му се отдавам.

Главната прошепна името му, пръстите й обхванаха възбудената му плът. Силната тръпка, която го разтърси я накара да се почувства така, сякаш държеше светкавица. Тялото й откликна мигновено, когато пръстите му се плъзнаха между бедрата й да я погалят.

— Има ли още нещо, което трябва да знам, преди да се оженим? — попита Главния и се усмихна на Главната.

— Бебето расте толкова бързо…

Нежната му ласка я лиши от способността да говори.

— Да? — насърчи я Главния.

— Лекарят… говори… за близнаци — притисна се тя към ръката му, търсейки по-пълно сливане.

— Близнаци — щастливо се разсмя Главния. — Близнаци. Господи. — Той целуна корема, в който може би растеше не едно, а две негови деца. — Някакви други чудеса, които пазиш в тайна?

Магията на тропика на Елизабет Лоуел, много сладка книжка.

Магията на тропика на Елизабет Лоуел, много сладка книжка.

Мдам, ти си наред.

Мдам, ти си наред.

Извинете ме за забавянето момичета. Ето новата загадка от обичана съвременна книжка.

За първи път Главната видя как Главния се отнася към конете и това я очарова. Беше безкрайно търпелив с тях и умееше да язди сякаш се бе родил на седло, което не бе далеч от истината.

Главната седеше до кухненския прозорец и наблюдаваше Главния, Бащата и Сестрата, които се занимаваха с една черна кобила, понастоящем любимката на момичето. Майката застана до нея, инстинктивно разбирайки кого наблюдава Главната.

— Невероятен е, нали? — въздъхна Майката. — Обикнах още първия път, когато го видях. Той беше само на шестнадесет. На този свят няма много мъже като Главния. А той бе истински мъж още тогава, в пълния смисъл на думата. Разбира се, аз съм предубедена, но ти също си такава, нали?

— Само като го гледам кожата ми настръхва — замечтано призна Главната, след това засрамено се засмя. — Но не му го казвай. Понякога е истински полковник. Опитвам се да го възпирам да не е чак толкова строг командир.

— О, той много добре го знае. Истината е, че и неговата кожа настръхва, когато те види. Така че нещата са балансирани. Напълно те разбирам. Аз продължавам да настръхвам като видя баща му, след почти двадесет години брак. Сигурно е наследствено.

Мисията Макензи на Линда Хауърд

Да, знаех си, че бързичко ще я познаете. Ти си Маги.

и така нещо съвременно,много е лесно ще го познаете от раз Ястребът беше великолепен. Уловена в последния миг на спускането си от висините, хищната птица блестеше с всички оттенъци на бронзово и кафяво. Сила, грация и бързина се излъчваха от всички черти на тялото и крилете, от протегнатите надолу нокти и окото, вперено в жертвата. Имаше и нещо друго, нещо толкова малко, че почти се губеше в огъня на останалите парчета. В окото на ястреба имаше една кървавочервена сълза. Главният се приближи още и се втренчи в малката сълза. На повърхността й бяха гравирани едва забележимите очертания на розова пъпка. По-скоро намек отколкото действителност, по-скоро надежда, отколкото увереност, пъпката казваше на Главния повече, отколкото бе смятал, че някога ще знае за любовта. Главният остана загледан в кървавата сълза, докато погледът му се премрежи и вече не можеше да я вижда. Не беше вярвал в любовта, но въпреки това я бе държал в ръцете си отново и отново, бе я чувал да вика името му в екстаз, бе я усещал гореща и сладка. А той се бе обърнал и си бе тръгнал, неспособен да рискува да отвърне по същия начин. Сега разбираше това, виждаше го също толкова ясно колкото и светлината, която се лееше през рисуваното стъкло. Главният остана да стои неподвижно и да попива светлината и цветовете, докато приглушеният стон на звънчета не го изтръгна от вцепенението. Той се обърна и видя ръката на Главната да се движи неспокойно из празното легло, сякаш търсеше нещо. Главният се върна в леглото, прегърна Главната и най-накрая разбра защо се бе върнал и че никога вече нямаше да я напусне. Беше научил какво е любов. Любовта беше ангел, който обичаше ястреба толкова силно, че му предлагаше всичко, рискуваше всичко, даваше всичко с надеждата, че хищната птица може да се научи да обича. Той беше научил и това, че ястребът не беше нито жесток, нито студен, а представляваше само инструмент в пробуждането на ангела, което беше едновременно агонизиращо и красиво. Ястребът споделяше и красотата, и болката. И пробуждането. Сребърни звънчета запяха тихо, когато Главната инстинктивно се притисна към голата топлина на тялото на Главния. Той я целуна много нежно. Главната отвори очи и се вгледа в него с неверие и надежда. Главния сведе глава към яркия златен облак на косата й. — Главен…? — Обичам те, Главна. Главният започна да я целува, като отдръпваше устни само колкото да й повтори за пореден път, че я обича, а тя му отвръщаше с думи и ласки, докато той не се сля с нея. С бавни, чувствени движения преоткриха онова, което бяха изгубили. И когато звуците отново се превърнаха в думи, двамата прошепнаха «обичам те» под съпровода на сребърни звънчета. Окъпани в цветове, притиснати един към друг, жената, която не познаваше лъжата, и мъжът, който бе открил истината, бяха познали възраждащата сила на любовта. малка се поувлякох,но цитататът ми е любим.....

Редактирано 14 август 201015 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

[Не ме линчувайте моля ви] да не е ястребът и гълъбицата

"Жена без лъжи" Елизабет Лоуел

"Жена без лъжи" Елизабет Лоуел

да мила ти си

— Мисля, че трябва да се преоблека — каза Главната. — Сигурно ще си искаш ризата. — Задръж я. Думите изглеждаха безобидни, но Главната разбра какво ще последва — беше толкова сигурна, като че Главният бе размахал червен флаг пред очите й. „Ето го. Това е моментът. Сега Главният ще сложи край на всичко…“ Ще се сбогува и ще изчезне в блатото си, без дори да се обърне. Ще остави след себе си едно разбито сърце и една стара дънкова риза. — За спомен ли? — попита тя сухо и го погледна през рамо. — Да си я прибера при другите сувенири и от време на време да я изваждам, да се си спомням с умиление за тебе? Главният отстъпи крачка назад и смръщи чело: — Недей, Главната! — А какво? — Тя изви нагоре златния лък на веждата си. — Да ми напомня с любов за тебе? Или просто да ми напомня, че те е имало? Че въобще не съм била влюбена в тебе? Ти така ли ще правиш, Главния? Ще се преструваш ли, че никога не си ми казвал, че ме обичаш? — От самото начало ти казах какво търся в тебе. Главната вдигна двете си ръце, за да го накара да млъкне. Кръвта нахлу в главата й, чуковете на яростта заблъскаха в слепоочията й. — Престани най-после да ми го набиваш в главата! Призлява ми от тебе! Не ме интересува какви ограничения сам си си измислил! Не ме интересува, че е било толкова кратко! Онова, което е между нас, е нещо много повече от „просто секс“ и ти го знаеш много добре! — Зная, че нищо не може да излезе от това — каза той упорито и я изгледа ядно. Тя му отвърна с не по-малко непреклонен и яден поглед: — Защото ти не желаеш. Главният се обърна с вдигнати ръце, сякаш се готвеше да стисне някого за гръкляна, беше наистина побеснял от гняв. Разбира се, тя ще направи така, че да усложни максимално нещата! Няма да приема просто фактите и да си отиде. О, тя!… Тя ще чопли сега, ще анализира, ще не опитва да намериш някаква панацея! — По дяволите, Главната! Видя какво стана миналата нощ. — Той впери очи в обувките си, срамуваше се да я погледне в очите. — Искаш ли да се омъжиш за такъв човек? Ами ако следващия път не мога да ударя спирачките? — Видях какво стана — каза Главната тихо и скръбно. — Видях и това как ти се справи. Ти ми спаси живота. Видях и как се грижеше за мене, любихме се… Онова, което направи с Уилис, не ме кара да те обичам по-малко. Дори бих казала, че затова те обичам още по-силно, разбира се, ако е възможно любовта да се степенува. Главният поклати нетърпеливо глава и хукна отново напред-назад из стаята. — Това не е любов! Това е състрадание. Зная какво виждаш, щом ме погледнеш, Главна: един клет, побъркан тип, за когото някой трябва да се грижи. — Ще престанеш ли най-сетне, Главния?! — изфуча гневно Главната. Тя застана пред него и го сграбчи за джинсите, за да не му позволи да избяга. От очите й излизаха искри, цялото й ожулено, изподрано лице пламтеше от гняв. — Ще ти бъда благодарна, ако престанеш да тълкуваш собствените ми чувства. Не те съжалявам, ти сам се съжаляваш! Ти си толкова дяволски горд и твърдоглав, че не можеше да понесеш мисълта, че не си съвършен, че имаш своите грешки и слабости като всеки нормален човек. Караш ме да побеснявам, но те обичам! Под цялото това твое тръшкане и кривене се крие един силен, добър и нежен човек. А и ти ме обичаш. Погледни ме в очите и кажи, че не ме обичаш! Той съзнаваше, че това би било най-доброто, което може да направи, но не надмогна себе си. Не можеше да гледа това прекрасно, изранено лице и да й каже, че не я обича, след като я обича повече от собствения си живот. Но и не можеше да й даде онова, което тя заслужава. — Не мога да ти дам любовта, която заслужаваш. — Онова, което заслужавам, е мъжът, когото обичам! — Аз съм човек от блатото — каза той. — Не мога да понасям хора около себе си. За мен е истинско щастие, ако успея да прекарам още един-едничък ден, без да полудея. Какво бъдеще мога да ти предложа? Какво имам да ти дам, Главна?!

Една от книжките, които не спирам да препрочитам. Див и опасен Тами Хоуг

Една от книжките, които не спирам да препрочитам. Див и опасен Тами Хоуг

А аз си мислех, че ще затрудня някого

Ти си, Съни.

А аз си мислех, че ще затрудня някого Ти си, Съни.

Момичета кво става ве. Аз бях готова да се обзаложа, че ша я познаете до час. Или сте на плажа или ви трябва жокер явно. Книжката е от една доказано много хубава поредица, на още по-доказана със чудесния си стил авторка. Главния го раздава нещо мингианец, а главната тато и от другата страна на барикадата ама кво да правиш пуста либоф с главно ф. Ако искате още един откъс казвайте.

налучквам Бегъката Хедър Греъм

Тоя цитат съм го чела някъде - хммм и аз целя в тъмното - Бунтарката - Греъм? Съни кажи поне дали е "Топло"?

Тоя цитат съм го чела някъде - хммм и аз целя в тъмното - Бунтарката - Греъм? Съни кажи поне дали е "Топло"?

За топло даже пари, обаче още мъничко слънчица зор ша требе явно.

предателката?