48 мнения в тази тема


    Агресия: Теории за агресивността

    Николета Веселинова Атанасова, Социална психология, 2005 г.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    Не може да се даде едно единствено, уникално определение за агресията тъй като терминът се използва за обяснение на широк кръг разнообразни действия. Проблемът за агресията занимава много автори и е обект на различни теории. В зависимост от теоретичните позиции терминът обхваща различни измерения. Безспорен факт е, че и в научната литература и във всекидневния език, схващането за агресията е изключително всеобхватно.

    Според Toch агресията е фактор опосредстващ изграждането на собствена репутация.

    За Goode агресията е средство за влияние и доминиране върху другите. Bandura определя агресията като поведение нарушаващо социалните норми.

    Zillman твърди, че агресията е всяка форма на поведение, възнамеряващо да нарани някого физически или психически.

    Според Heckhausen “агресията обединява множество разнообразни действия, които нарушават физическата и психическата цялост на друг човек или на група от хора, нанасят му материална вреда, препятстват осъществяването на намеренията му, противопоставят се на интересите му или водят в крайна сметка до неговото унищожаване”.( Попов, 1999, 12 стр.)

    За Mikolic агресията обхваща техники за борба, които имат инструментална цел – например постигането на победа или разгромяването на противника в някакъв социален конфликт.

    Независимо от всички тези различия в дефинирането на агресията, най-широко разпространеното определение днес е на R. Baron: Агресията е всяка форма на поведение, целящо да нарани или навреди на друго живо същество, което е мотивирано да избегне това третиране. (Трябва да се има в предвид, че при садомазохистичните отношения или при самоубийството, агресорът и жертвата са едно и също лице, което търси нанасяне на вреда, а не се стреми да я избегне.)

    Видове агресия

    Има различни видове агресия. Според една от класификациите на Alan Buss агресията може да бъде разгледана по 3 дименсии: физическа – вербална, активна – пасивна, директна – индиректна.

    Физическата агресия е свързана със степента на физически действия извършвани върху жертвата.

    При директна активна физическа агресия човек може да нанесе удари с юмруци и ръце, да рита с крака, да драска с нокти, да хапе със зъби, да щипе, да скубе, да блъска другия и т.н.. Използването на различни инструменти (ножове, брадви, палки, боксове, бухалки, тръби, огнестрелно оръжие и др.) ескалира болката или увредата, която нанася агресорът.

    Директната пасивна физическа агресия се изразява в това да се попречи на някого да достигне желана цел, да не му се обръща внимание, да се пренебрегват нуждите и исканията му.

    При индиректната агресия увредата се нанася на жертвата по заобиколен път.

    Примери за индиректна активна агресия са причиняването на вреда на имуществото на другия (открадване или повреди по колата му, ограбване на къщата му); причиняване на вреда на близките му; наемане на друг човек да свърши “черната работа”.

    При индиректната пасивна физическа агресия агресорът отказва да се подчини на искането да изпълни някаква необходима задача.

    При директната активна вербала агресия човек може да заплашва, да ругае, да прави обидни забележки, да сгълчава, да упреква, да унижава, да се подиграва, да се присмива, да дразни останалите и т.н. Всичко това води до дистрес, тревожност и намаляване или загуба на самочувствие у жертвата.

    Директната пасивна вербална агресия може да представлява отказ да се отговаря на другия, или пък изобщо да му се говори.

    Индиректната активна вербална агресия се изразява в разпространяване на злостни клюки за другия.

    Индиректната пасивна вербална агресия може да се прояви под формата на отказ да се говори в защита на другия, когато той е несправедливо критикуван.

    Според Класификацията на A. Buss и S. Feshbach агресията може да бъде инструменатална и гневна (враждебна).

    При инструменталната агресия агресорът атакува жертвата не само заради силното си желание да я види да страда, а като средство за постигане на някаква друга цел. Нанасянето на вреда не е мотив само по себе си, а подпомага получаването на нещо друго. Действието, което се извършва е с външна цел. Мисълта за тази цел “освобождава спусъка на нападението” (Попов, 1999, 30 стр.).

    Агресия, която възниква когато индивидът е ядосан или разгневен се

    нарича гневна агресия. При този вид агресия целта е да се нанесе вреда

    на жертвата. Гневът включва физиологична възбуда, изразяваща се

    в приготовлeние на тялото за нападение. Възнаграждението на гневната

    агресия е причиняването на болка или увреда на другия. Това

    възнаграждение е вътрешно, то произхожда директно. Този мотив за

    причиняване на болка на жертвата е обикновено краткосрочен и

    отслабва с разсейването на гнева.

    Това, че инстументалната агресия се различава от гневната не изключва тяхното едновременно възникване.

    Според L. Berkowitz значение има и степента на контрол върху

    агресията – дали тя е съзнателно контролирана или импулсивна.

    Съзнателно контролираните атаки на агресия се извършват

    хладнокръвно и премислено. Те следват преднамерено изчисление на

    възможните загуби и печалби от агресивното действие. Агресорите

    добре знаят какви цели преследват и че нападенията им имат всички

    шансове да бъдат отплатени.

    При имулсивната агресия действията се осъществяват без да се мисли

    много какво би могло да се случи след нараняването на другия и каква

    ще е цената на стореното. Според Berkowitz силата на вътрешната

    стимулация може да бъде повлияна от изглеждащите на вид безопасни

    четри на обкръжаващата среда. Някаква ситуационна подробност,

    изцяло неутрална в своята същност, може да има стимулиращ ефект за

    агресията поради връзката й с агресията в съзнанието на нападателя.

    Емоционално възбудените агресори имат сремеж и желание да нанесат

    удар върху налична мишена. Най-вероятно поради силното вътрешно

    емоционално раздразнение те не спират за да се замислят какво би се

    случило ако ударят жертвата си или ако й нанесат вреда. Вниманието

    им е фокусирано върху самото действие тук и сега.Според

    статистиката повечето убийства в семействата стават по този начин. В

    разгара на някаква свада, едно от лицата, прекомерно превъзбудено

    хваща попадналия му под ръка нож (шило, отверка и т.н)

    и намушква другото лице. Действията са импулсивни и продължават

    докато емоционалното раздразнение се разсее.

    Физиологични теории

    Изследванията върху биохимичните аспекти на агресията установяват, че тя може да се задейства физиологично. Най-често това става при настъпване на биохимичен дисбаланс в мозъка. Мозъчните увреди също могат да доведат до необичайно агресивно поведение. Също така се приема, че физиологичната възбуда усилва агресивната реакция. Засилените физиологични реакции могат да бъдат под формата на учестен пулс, изпотяване, почервеняване и т.н.

    Агресивното поведение е и емоционално обусловено. Установено е, че при електрически дразнения в мозъчни структури свързани с емоциите, се предизвиква афективна агресия. Електростимулация в амигдалата увеличава проявите на агресия. Описани са клинични случаи на мозъчен тумор близо до амигдалата у пациенти с множество прояви на агресивност, достигащи до убийства.

    Инстинктни теории

    Инстинктните теории разглеждат човека като агресивен по природа. Те приемат, че съществува вроден биологичен механизъм пораждащ агресивното поведение.

    Биологичният подход на Z. Freud

    Първоначално Freud смята, че агресията е част от сексуалния инстинкт, че тя е изконна реакция срещу възпрепятстването при търсене на удоволствие и избягването на болка. По-късно Freud определя агресивния инстинкт като самостоятелен.

    През 1920 година за пръв път Freud приема нова дихотомия за инстинктите. Подходът на новата теория е биологичен и при него всяка жива клетка притежава два инстинкта – Ерос и Танатос. “Въз основа на теоретични, подкрепени от биологията разсъждения приехме съществуването на нагон към смъртта, чиято задача е да връща органичния живот към неживото му състояние, докато Еросът има за цел да усложнява този живот чрез съединяването на все повече частици разпръсната жива субстанция, при което естествено го и запазва” (Фройд, 1992, 180стр.). Ерос обхваща сексуалният и себесъхранителният нагон, както и констуктивното начало, творческата и обединяваща сила. Тантос е нагон към омразата, деструктивното и смъртта. Агресията е израз на Танатос.

    Агресивността не е задължително реакция на стимул, а е постоянно действащ, вроден и неизбежен импулс. Всички организми се стремят да запазят енергията си и да се придвижат към състояние на спокойствие и липса на напрежение. Ето защо, натрупаната с времето агресия трябва да се освободи по някакъв начин. Freud посочва две посоки на освобождаване на енергетичния поток на Танатос – първата е саморазрушителна, автодеструктивна и автоагресивна, т.е насочена навътре към самия индивид, а втората е разрушителна, деструктивна и агресивна, т.е насочена навън към другите хора. Агресията се изразява в нанасянето на обиди, измъчване, нараняване, унищожаване на околните. Автоагресивността се изразява в сколнност към самоизмъчване, а в крайните си варианти в стремеж към самоубийство. Ако срещне външно препятствие пречещо й да се изяви, агресията се оттегля навътре, увеличавайки размерите на вътрешно саморазрушение и ставайки причина за поява на психически разстройства.

    Агресивните подбуди никога не могат напълно да бъдат елиминирани. Оптимистичното в схващането на Freud за агресивността е, че макар в естественото си състояние човек е звяр, неговите инстинкти към агресия могат да бъдат обуздани или сублимирани с прилагането на мерки за опазване на обществения ред. Импулсите на Танатос могат да бъдат заменени с нечовешки обекти или пренасочени към социално приемливи дейности. Например човек може да се разтоварва като ходи на лов, риболов, като стреля в закрити стрелбища, като спортува, като тренира бойни изкуства или дори посещава сатирични театрални постановки.

    Етологичният подход на К. Lorenz

    K. Lorenz обосновава схващанията си за агресията от етологичен аспект. K. Lorenz също подкрепя идеята за инстинктивния характер на агресивността като непрекъснато пораждащ се в организма. Според него агресията произтича от нападателния инстинкт, които хората и останалите животински видове споделят. Свързаната с този инстинкт енергия се продуцира спонтанно в организмите. “Вероятността за агресия се увеличава като функция на количеството складирана енергия и наличието на силата на освобождаващите енергия стимули. Агресията е неизбежна и периодично се наблюдават спонтанни изригвания”( Попов, 1999, 80 стр.)

    K. Lorenz възприема агресията като конструктивна сила, имаща голямo значение за еволюцията и оцеляването. Ако агресията на съществува никой не би могъл да предпази собствената си територия от враждебно посегателство и в резултат на това видовете биха загинали. Защитаването на младите и подборът на най-силните видове за възпроизвеждането им са също функции на агресивния инстинкт. “ Под оцеляване имаме предвид целия спектър от фактори, които са необходими за продължаване на съществуването не само на индивида, но и на групата или вида. Оцеляването на индивида и на непосредствената група зависи от няколко неща, например достатъчно храна и вода, защита от хищници и т.н. Без адекватни ресурси индивидът ще изчезне. Следователно агресивното поведение може да е необходимо, за да се държат другите настрана от тези необходими фактори. Животните установяват територии и действат агресивно срещу натрапниците, за да си гарантират, че другите няма да станат конкуренти за ограничените ценни ресурси. Следователно агресията поддържа оптимално разпръскване на членовете на един и същи вид като им пречи да споделят обща територия.” ( Андреева, 2001, 298 стр) Това разпръсване на животинските екземпляри води до по-оптимални отношения между мъжките и женските.

    K. Lorenz отстоява тезата, че агресията се унаследява. Агресията се извежда от проявата на специални поведенчески роли. Повечето видове имат унаследена задръжка по отношение на собствения си животински вид. Задържащото поведение се развива предимно сред видове, които притежават естествени оръжия за убийство. Инстинктивните регулатори свеждат агресията до ритуални заплахи и много рядко до смърт.

    Човек за разлика от другите животни не разполага с естествени оръжия, а от там и със способност да регулира агресията си. Създаването на технологии за производство на оръжия за изтребление води до нарастване на агресията и на насилието, с риск необузданата човешка агресия да доведе до взаимно изтребление. От инстинкт, подпомагащ оцеляването на вида, агресията се превръща в заплаха за неговото оцеляване.

    Теории за външните подбуди

    Тези теории предполагат, че по-скоро външните условия, отколкото вродените са критични за възникването на агресия. Различни външни условия подбуждат силен мотив за включване в увреждащи поведения и този агресивен подтик води до извършване на открити нападения срещу другите.

    Фрустрационно-агресивният подход на Dollard и Miller

    Според Dollard и Miller, наличието на фрустрация винаги води до агресия и възникването на агресия винаги предполага някаква форма на фрустрация. Агресията може да бъде проследена до една или повече фрустрации, което отхвърля възможността агресията да бъде инструмнетално научено поведение.

    Фрустрацията е само външно явление. Тя може да бъде дефинирана като препятствие, блокиращо постигането на някакво очаквано удовлетворение.

    Агресията е поведенческа последователност с добре определена цел – нанасяне на увреда на друг индивид. Според Dollard и Miller не е от значение в какви форми точно се проявява агресията.

    Установено е, че колкото по-голямо е очакваното удовлетворение при постигане на целта, толкова по-агресивни ще станат хората ако им се попречи да постигнат тази цел. Положителното според Dollard е, че силата на породената подбуда към агресия може да бъде намалена чрез получаване дори на минимално частично удовлетворение.

    Според Miller фрустрацията предизвиква подбуди към различни видове поведение - агресивно и неагресивно. Когато агресията първоначално не е доминантния отговор, ако индивидът упорито се стреми към постигане на някаква цел, но препятствието продължава, е много вероятно агресивните реакции да станат доминантни.

    Не всяко препятствие води до агресия. Основната причина фрустрираните хора не винаги да действат агресивно, е страхът от наказание. Той може да възпрепятства появата на агресия, да я измести към други мишени или да промени формата на появата й. Например, служителка във фирма, с разочарование разбира, че повишението, което е очаквала е дадено на друга нейна колежка. Фрустрираната жена няма да има смелостта да избухне и да излее гнева си върху шефа, защото това може да й коства работата. По-вероятно е да пренесе ситуацията в дома си и да изкара агресията си върху децата и съпруга си.

    Модификация на подхода към фрустрацията и агресията -L. Berkowitz

    L. Berkowitz предлага модификация на подхода към фрустрацията и агресията. Авторът разширява понятието фрустрация до общ клас нежелани събития, и смята, че външните причини за агресията включват не само фрустрация, но и сигнали за агресивност представени в средата. Те изпълняват функцията на стимулатори ( външни и вътрешни), които интензифицират агресивните прояви.

    “Фрустрационно-агресивната взаимовръзка е в основата си частен случай на по-общата връзка между аверзивната (отвращаваща, отблъскваща) стимулация и агресивните склонности и тенденции.”

    ( Попов, 1999, 120стр.) Препятствията като аверзивни събития предизвикват негативен афект и това отрицателно чувство поражда агресивното поведение. Нежелателното събитие създава вътрешна готовност за агресия, но тя се реализира само ако външните сигнали за агресивност са подходящи. Следователно някои източници на възбуда могат да доведат до стимулиране на агресията, а други до нейното намаляване, макар и самите те да нямат конкретно отношение към агресивното действие. Възможно е стимули, които на пръв поглед изглеждат неутрални за обкръжаващата среда да засилят импулсивните реакции, защото тези стимули са свързани с аверзивни събития или имат неприятно значение.

    При подходящи условия голям набор от неприятни събития може да възбуди враждебност дори и да предизвика открити нападения. При лабораторни изследвания е установено, че дразнещото пушене, неприятните миризми, високата стайна температура и отблъскващите сцени, както и негативната асоциация по сходство, засилват изразената враждебност.

    При външните стимули, когато човек е фрустриран дори само присъствието на предмета, който е свързан с агресията може да увеличи агресивността. “Разгневеният човек може да дръпне спусъка на пистолета си ако желае да извърши насилие, но спусъкът (т.е. присътвието на пистолета) също може да притегли него, ако той е склонен към насилие и няма силни задръжки срещу подобно поведение.”( Стаматов, 1992, стр.69)

    Като вътрешни стимулатори, Berkowitz определя гнева и нтерпретацията. Гневът породен от фрустрацията е основен двигател на агресията. Berkowitz разглежда гнева като преживяване, израстващо и изграждащо се от осъзнаване на свързаните с агресията

    Ефектите на наградите и наказанията също оказват влияние върху проявата на агресия. Bandura отстоява инструменатлната функция на агресията, т.е че тя е поведение усвоено заради адаптивната му стойност, заради подкреплението, което носи или заради оперантния ефект от неговото прилягане. Веднъж усвоен, агресивният модел не е ригидно господстващ. Той се съобразява с изискванията на ситуацията и може да бъде изоставен ако не й подхожда. Но промяната в него може да дойде и от промяната в стимулите и подкрепящите условия, които да трансформират агресията в друга социално по-желателна форма.

    Ако моделът е награден за агресивното си поведение е много по-вероятно да се държи агресивно, отколкото ако е наказан. Предполага се, че когато едно дете наблюдава процес на наказание на агресивно поведение у модела, то усеща това наказание по косвен път и е склонно да редуцира своето агресивно поведение.

    Суровите наказания имат временно действие и ако не се прилагат изключително предпазливо, могат да доведат до обратен ефект. Също така те често водят до съгласие, но рядко пораждат интернализация. За да се установят трайно модели на агресивно поведение е важно детето да успее да интернализира система от ценности, която отрича агресивността.

    Проблемът за овладяването на агресията за пръв път възниква в раннното детство – във време когато индивидът е прекалено млад, за да се влияе от разумни доводи. Реално погледнато, няма как родителите да предпазят децата си напълно от фрустрация. Светът, в който живеем е пълен със ситуации, които предизвикват фрустрация, затова най-добре е родителите да научат децата си да реагират на предизвикващите фрустрация събития по конструктивен начин, а не чрез насилие и разрушаване.

    Използвана литература

    1. Андреева, Л., Социално поведение и междуличностно взаимодействие, С., Лик, 1999

    2. Андреева, Л., Христоматия по социална психология, Дилок, С., 2001

    3. Арънсън, Е., Човекът – социално животно, НИ, С.,1984

    4. Джонев, С., Социална психология, т.2, Софи-Р, С., 1996

    5. Пирьова, Б., Биологична психология,”Веда-Словена”-ЖГ, С., 2000

    6. Попов, Х., Човешката агресия, С., Color Studio, 1999

    7. Фром, Е., Анатомия на човешката деструктивност, “Захарий Стоянов”, С., 2003

    8. Фройд, З., Отвъд принципа на удоволствието, НИ, С.,1992

    9. Стаматов Р., Василев, В., Джалдети, А., Психология, Просвета, С., 1992

    ето и един тест

    5 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    фактор опосредстващ изграждането на собствена репутация

    средство за влияние и доминиране върху другите

    поведение нарушаващо социалните норми

    множество разнообразни действия, които нарушават физическата и психическата цялост на друг човек или на група от хора, нанасят му материална вреда, препятстват осъществяването на намеренията му, противопоставят се на интересите му или водят в крайна сметка до неговото унищожаване

    агресията може да бъде инструменатална и гневна (враждебна)

    При инструменталната агресия агресорът атакува жертвата не само заради силното си желание да я види да страда, а като средство за постигане на някаква друга цел. Нанасянето на вреда не е мотив само по себе си, а подпомага получаването на нещо друго. Действието, което се извършва е с външна цел. Мисълта за тази цел “освобождава спусъка на нападението”

    агресията е част от сексуалния инстинкт, че тя е изконна реакция срещу възпрепятстването при търсене на удоволствие и избягването на болка

    агресията като конструктивна сила, имаща голямo значение за еволюцията и оцеляването. Ако агресията на съществува никой не би могъл да предпази собствената си територия от враждебно посегателство и в резултат на това видовете биха загинали. Защитаването на младите и подборът на най-силните видове за възпроизвеждането им са също функции на агресивния инстинкт.

    Животните установяват територии и действат агресивно срещу натрапниците, за да си гарантират, че другите няма да станат конкуренти за ограничените ценни ресурси. Следователно агресията поддържа оптимално разпръскване на членовете на един и същи вид като им пречи да споделят обща територия.

    наличието на фрустрация винаги води до агресия и възникването на агресия винаги предполага някаква форма на фрустрация

    Установено е, че колкото по-голямо е очакваното удовлетворение при постигане на целта, толкова по-агресивни ще станат хората ако им се попречи да постигнат тази цел.

    Не всяко препятствие води до агресия. Основната причина фрустрираните хора не винаги да действат агресивно, е страхът от наказание. Той може да възпрепятства появата на агресия, да я измести към други мишени или да промени формата на появата й. Например, служителка във фирма, с разочарование разбира, че повишението, което е очаквала е дадено на друга нейна колежка. Фрустрираната жена няма да има смелостта да избухне и да излее гнева си върху шефа, защото това може да й коства работата. По-вероятно е да пренесе ситуацията в дома си и да изкара агресията си върху децата и съпруга си.

    Ако моделът е награден за агресивното си поведение е много по-вероятно да се държи агресивно, отколкото ако е наказан. Предполага се, че когато едно дете наблюдава процес на наказание на агресивно поведение у модела, то усеща това наказание по косвен път и е склонно да редуцира своето агресивно поведение.

    Проблемът за овладяването на агресията за пръв път възниква в раннното детство – във време когато индивидът е прекалено млад, за да се влияе от разумни доводи. Реално погледнато, няма как родителите да предпазят децата си напълно от фрустрация. Светът, в който живеем е пълен със ситуации, които предизвикват фрустрация, затова най-добре е родителите да научат децата си да реагират на предизвикващите фрустрация събития по конструктивен начин, а не чрез насилие и разрушаване.

    Благодаря за статията. Не споделям всичко на 100%, но е образователна.
    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Добра статия... Лично аз не поддържам по никакъв начин агресията...Смятам, че агресията, като визирам физическото насилие трябва да са само крайна мярка за самозащита. Психическото насилие/ тормоз пък са нещо долно..Съдя всяка агресия, която е неоправдана, и най-вече когато се нанася психическа/ физическа щета върху друг човек.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много полезна информация - благодаря! :huh: Аз съм против агресията във всичките и проявления!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много добра статия!Поздравявам автора!

    Относно това аз също имам своя теория..

    Повечето хора,които са агресивно настроени към останалите,или са преживели лошо детство,или са системно малтретирани от родител или други лица.

    Тоест това,което правят агресорите е това,което са правили на тях и един вид си го връщат несъзнателно.

    Аз също не подкрепям агресията,но е имало моменти в които даден агресор до толкова да изпили нервите ми,че се налага да се озове в легнала позиция,но това е друга тема.


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Добра статия...

    Лично аз не поддържам по никакъв начин агресията...Смятам, че агресията, като визирам физическото насилие трябва да са само крайна мярка за самозащита. Психическото насилие/ тормоз пък са нещо долно..Съдя всяка агресия, която е неоправдана, и най-вече когато се нанася психическа/ физическа щета върху друг човек.

    Във всеки един човек е заложено. Не може да се избегне, двойнствената ни природа е такава.
    3 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Агресията е нещо естественно, част от нас независимо дали ни харесва или не. Вярвам, че бъдещите поколения ще я надраснат, ще еволюират. Но до тогава звяра спи в нас и само чака да бъде събуден.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Няма по-голяма агресия от енергийните вампири-

    няма

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Агресията под формата на психически тормоз може би е най-страшна.Има чувствителни хора,които тотално се сриват при системен психически тормоз.Страшното в случая е ,че агресора в повечето случаи действа съвсем умишлено и целенасочено.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    И още по-страшно е, че агресора изпитва удоволствие от това.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Напоследък все по-често ставам свидетел на обиди - в транспорта,в магазините,в блока в който живея,във форумите... http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

    Според мен да обидиш някого съвсем умишлено за да "смачкаш" достойнството му е проява на агресия.

    Питам се,какво ни кара да се нараняваме с думи?Дава ли ни самочувствие извоюваното по този начин "надмощие" над другия?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Напоследък все по-често ставам свидетел на обиди - в транспорта,в магазините,в блока в който живея,във форумите... http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

    Според мен да обидиш някого съвсем умишлено за да "смачкаш" достойнството му е проява на агресия.

    Питам се,какво ни кара да се нараняваме с думи?Дава ли ни самочувствие извоюваното по този начин "надмощие" над другия?

    Поради това, в щата Ню Йорк например е достатъчно да видиш , че някой те гледа втренчено и можеш да повикаш най-близкия полицай, който задължително ще направи ( най-малкото) проверка на човека, който те е загледал, а ти ще подадеш жалба в съда, че си станала жертва на агресия.

    Там дори може не се стигне до вербална агресия.

    Заради това, като ходих на една конференцийка преди време, още на тръгване от тук препатили колеги ме предупредиха поулиците или в метрото да не поглеждам в очите никого.....

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Напоследък все по-често си мисля, че проявата на агресия е начин да прехвърлиш собствената си слабост или чувството си за вина върху друг човек или група хора, за да възвърнеш загубеното си самоуважение. Агресивни са хората с ниска самооценка.

    Редактирано от Moira (преглед на промените)
    2 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Само не разбрах госпожа Female Supremacy с каква скрита цел ни го пуска този дълъг и несвързан текст ? Сульо бил рекъл едно, ама Пульо сънувал друго, та за капак Льольо допълнил с трето. Е и, какво от това ? Психолозите не могат да се разберат в какво да вярват, та ние ли ще се разбереме ...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Само не разбрах госпожа Female Supremacy с каква скрита цел ни го пуска този дълъг и несвързан текст ?

    Според мен целта е образователна... ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

     Аз се обадих на една врачка да я питам и тя вика че  TechMaster ще дойде с обичайната му агресивност да ме прати на доктор.  :cool:  

    Редактирано от Белгиец (преглед на промените)
    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    ....

    Идти к врачу, а не гадалка :)

    п.п шегувам се:)

    По темата-Психическият тормоз винаги е по-страшен от всякакво физическо насилие...И аз мисля, хората с ниска самооценка проявяват агресия спрямо околните...

    Редактирано от TechMaster (преглед на промените)
    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Физическото насилие също оставя трайни следи в психиката.Слабите души живеят и се хранят от агресията,чията цел е само и едиствено да избие натрупалия се гняв.Докато в България има хора,които я оправдават(каквато и да е била целта),закони които не се пролагат и хора които прощават в името на любовта това ще продължава да съществува.

    2 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Болестите понякога са причина хората да проявяват агресия, принудителният глад също.

    Редактирано от Moira (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Болестите понякога са причина хората да проявяват агресия, принудителният глад също.

    Като тази ли ?

    Публикувано изображение

    Много ми е интересно, разни дами тука как се правят че не им е ясно какви агресии практикува авторката на темата и отговарят все едно че смирена монахиня е пуснала дългия текст.

    Що не я подберете жената да я пратите на психиатър да се полекува , а ?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много ми е интересно, разни дами тука как се правят че не им е ясно какви агресии практикува авторката на темата и отговарят все едно че смирена монахиня е пуснала дългия текст.

    Що не я подберете жената да я пратите на психиатър да се полекува , а ?

    Вие познавате ли я?И ако не,защо си позволявате само от аватара ѝ да си правите тези изводи?

    Това е сексуална игра,която не причинява болка на тези,които не искат.Всеки избира дали да бъде подложен или не на този вид сексуално задоволяване.Също така може да ѝ харесва на момичето снимката,а в живота си никога да не е практикувала садо-мазо.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Вие познавате ли я?И ако не,защо си позволявате само от аватара ѝ да си правите тези изводи?

    Това е сексуална игра,която не причинява болка на тези,които не искат.Всеки избира дали да бъде подложен или не на този вид сексуално задоволяване.Също така може да ѝ харесва на момичето снимката,а в живота си никога да не е практикувала садо-мазо.

    Опазил ме господ ( дето го нЕма ) да познавам лично подобни хора.

    Ето това тя сама си го е написала под аватара:

    Интереси:

    S&M, Female Supremacy & Superiority, Fetish;

    Садизъм и мазохизъм,  женско надмощие над мъже разбира се, Фетишизъм.

    Като е игра, иди да те погъделичка както тя си знае .

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Като тази ли ?

    Публикувано изображение

    Много ми е интересно, разни дами тука как се правят че не им е ясно какви агресии практикува авторката на темата и отговарят все едно че смирена монахиня е пуснала дългия текст.

    Що не я подберете жената да я пратите на психиатър да се полекува , а ?

    Имах предвид най-обикновени болести.

    Когато дадено заболяване кара човек да се чувства различен поради външния си вид или способността си да извършва някои дейности, той се озлобява и става агресивен.

    Тази агресия може да бъде проявена по най-различен начин - скандали, психически тормоз, непрекъснати оплаквания, клевети и т.н.

    А за човека, който си е сложил този аватар не бих си правила изводи, защото не го познавам и не знам причината поради която го е сложил. Мога само да кажа, че аватара не ми харесва. ;)

    Редактирано от Moira (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Като тази ли ?

    Публикувано изображение

    Много ми е интересно, разни дами тука как се правят че не им е ясно какви агресии практикува авторката на темата и отговарят все едно че смирена монахиня е пуснала дългия текст.

    Що не я подберете жената да я пратите на психиатър да се полекува , а ?

    Аз съм Мистрес Линда, авторката на поста, и се регнах заради тия малоумни коментари в моя тема. Ти знаеш ли аз коя съм, а ???? А ти кой си и какъв се явяваш, че си позволяваш да ме обсъждаш и да ми поставяш диагнози, и да ме пращаш на психиатър, а ????????

    4 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Състояние на агресия

    Проявите на агресия в психологията се разглеждат в два аспекта - враждебна (или ориентирана към нанасяне на вреда)и инструментална (или ориентирана към постигането на някаква цел).

    Прояви на агресия

    Проявите на агресия най-често са свързани с един или повече от следните фактори:

    * нестройна ценностна система – загубата или потиснатостта на чувствителността към другия като равноправно същество в значителна степен се явява фактор, който позволява агресия в поведението;

    * некомпетентност по отношение на собствените емоции – това е признак на незаинтересованост от страна на индивида от онова, което става с него и желание отговорността за това да се прехвърли върху друг;

    * некачествен самоконтрол – добрият самоконтрол е следствие от познаване на собствените възможности и способности и е отражение на самоуважението. Когато тези характеристики не са налице, най-честата първа реакция е импулсивно избухване, след което вероятността да се стигне до агресия нараства;

    * лесна внушаемост – когато един индивид няма достатъчно себепознание, самоуважение и уважение към другия, той е обект на лесна внушаемост. Тогава осъзнаването на последствията от собственото поведение е сериозно отслабено и проявите на агресия са значително учестени.

    Причини за агресия

    Причините за проявите на агресия, според разбирането в когнитивната терапия, са:

    - агресивните хора разполагат с минимален брой (1-2, но обикновено само 1) алтернативи за справяне в стресова ситуация. Проявите на агресия им служат за прикриване на тези дефицити;

    - проявите на агресия са смятани от агресивните хора за нещо напълно нормално и много често заслужени от околните. Убежденията за околните, позволяващи агресия, са от рода на: "простаци", "провокатори", "неразбиращи от дума";

    - припознаване на враждебност в действията на други индивиди без реални основания за това. Най-обикновена реплика или поглед могат да се превърнат в повод и оправдание за собствената агресия;

    2 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.


    Вход

    • Известия

      • Калин Карабойчев

        Бъди специален, вземи своя VIP Абонамент   14.06.2016

        Със своя VIP Абонамент получаваш:  Форум без никакви реклами.  5 пъти повече точки репутация, с които да гласуваш.  Табелка Специален потребител под аватара си.  Възможност да съхраняваш до 1000 лични съобщения в пощата си.  Специален различен цвят на ника ти, който те отличава от останалите.  До 50 мегабайта пространство за прикачване на файлове.  Използваш търсачката без да чакаш между честите търсения.  Възможност да отваряш и затваряш своите теми.  2 снимки, 3 линка и 5 реда в подписа ти.  Възможност да създаваш теми с Анкети в тях.  Възможност да прикачваш файлове към личните си съобщения.  Не чакаш между честите изпращания на лични съобщения.  Достъп до специален VIP форум, в който можеш да се включиш в дискусии с администрацията на форума относно нововъведения и нови услуги касаещи целия сайт и форум. Не чакай, бъди специален Поръчай сега!
                             VIP - 3 месеца                         VIP - 1 година        5.00 EUR с ДДС                      10.00 EUR с ДДС
    • Разглеждащи в момента   0 потребители

      Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

    • Дарение