Ооо "Шана" е много яка книга една от любимите ми Не смятам,че тя е глезла и т.н, много ми харесава дори героинята Трябва да пробваш пак да я прочетеш. Снощи започнах" И тогава ти дойде" (Благодаря на Ели за прекрасния превод). Веднага я подхванах,толкова много исках да разбера историята на Лили. Още когато прочетох "Мечтая за теб" си мечтая за книгата за Лили Страхотна книжка Нямам думи

Редактирано 12 юни 201015 г. от MariTe (преглед на промените)

Сега приключих една от най-жестоките книги-"Тъмна любов" Благодаря че я похвалихте-вече съм пристрастена и нямам търпение да се появат и останалите книги. Така грабващо е написана книгата,че нощес в 4ч я оставих /все пак имам да гледам щерка през деня:)/ Определено ми е към категория най-най-фаворити. То при такива мъже друго е просто НЕвъзможно А сега найстина ще почна "И тогава ти дойде".

Ооо "Шана" е много яка книга една от любимите ми Не смятам,че тя е глезла и т.н, много ми харесава дори героинята Трябва да пробваш пак да я прочетеш.

Снощи започнах" И тогава ти дойде" (Благодаря на Ели за прекрасния превод). Веднага я подхванах,толкова много исках да разбера историята на Лили. Още когато прочетох "Мечтая за теб" си мечтая за книгата за Лили Страхотна книжка Нямам думи

Етинка душо той убаво дошъл ама аз си чакам при мен да дойде нящо. Я не са заплесвай молим по чужди мъже, че ша та изтропам на Рос

Прочетох Пламъци и ужасно много ми хареса, ще си я препрочитам от време на време. Сега започвам Завист, отново на Сандра Браун

Етинка душо той убаво дошъл ама аз си чакам при мен да дойде нящо. Я не са заплесвай молим по чужди мъже, че ша та изтропам на Рос

Ако на мен говориш,май ме обърка с някой

Ами те много хора я имат за класика в жанра тая книга,пък аз се потърсвам.И то е заради образа на главната,голяма лигла,голямо чудо.То бива разглезена богаташка щерка ,ама туй нещо.....Всъщност така видях нещата преди 15 години,няколко пъти пробвах да я препрочета..но отвращението трайно се е насадило.

Гале подкрепям те, книжлето като цяло ми харесва, но главната адски много ме изнервяше!

Ако на мен говориш,май ме обърка с някой

хихи дам днес съм голяма блейка това за ети беше но в случая са безпредметни обясненията. Надявам се едно сори да свърши работа

Прочетох Пламъци и ужасно много ми хареса, ще си я препрочитам от време на време. Сега започвам Завист, отново на Сандра Браун

Когато я прочетеш кажи какво ти мнението. Бях си я харесала за покупка, но не я намерих в книжарниците и си купих друга книга. Ако кажеш, че ти харасва ще я потърся по упорито (Пламъци е една от любимите ми книги на Сандра).

Довърших си "Маската" на Джейн Ан Кренц

Прочетох "Табу" и много м хареса, Мерси Тихи, че ме убеди да я прочета. Главните са много сладка двойка, а главния е направо мъж мечта, как все мислеше за главната и хукваше без да се замисли да я спасява и брани, страхотен пич http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Страшно много ми харесаха моментите в които заради бременността главата все беше гладна, а главния се радваше на здравия й апетит.

Иначе и аз ше се прсъединя към суперлативите за "Онази нощ" много хубава книга, тя ме зариби по творчеството на авторката. Сега ако някой ми даде един акъл искамд а препрочета някоя поредица, но не мога да реша коя. Ако ми препоръчеате някоя, освен Малори, които четох наскоро, ще съм много благодарна

Прочети трилогията за вихреният танцьор -"Вихреният танцьор","Вихрената годеница","Вихрена страст".

Има тайни,големи любовни истории.Любима ми е втората част.Първата малко...дразни ме главния герой,койтос е има за голям господар,а главната е една тиха робиня.Втората обаче е невероятна.

Току-що осветках "И тогава ти дойде" Огромни, огромни благодарности, Ели, за този наистина великолепен, умопомрачително разтърсващ с експлозията от чувства любовен роман Много отдавна не ме беше сграбчвал и така здраво разтрисал роман Толкова силни и всепоглъщащи чувства, такова здраво напрежение ме тресеше докато четях книгата за Лили и Алекс, че все едно бях бръкнала в контакта с всичките си пръсти на ръцете и краката едновременно

Определено книгата влезе в личната ми топ10 http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Страшно много са моментите, които ме трогнаха до сълзи, само няколко бих искала да цитирам:

Когато Алекс успокоява Лили от поредния й кошмар, разбира, че я обича отчаяно:

Погали косата ѝ и я целуна по челото.

— Лили, събуди се. Спокойно. Всичко е наред.

Приближи се още повече и я прегърна. Внезапно тя избухна в ридания, които издаваха дълбока неизмерима болка.

— Лили. — Опита се да я утеши, като погали тялото ѝ.

Плачът ѝ бе сърцераздирателен. Алекс никога не бе чувал подобен звук и сърцето му се свиваше. Би дал всичко на света, за да облекчи мъката ѝ.

— Лили, — промърмори отчаяно. — За Бога, не плачи.

Мина доста време, преди риданията ѝ да спрат. Притисна мокрото ѝ лице към гърдите си. Искаше му се да поговорят, но тя въздъхна изморено и отново заспа, като че ли сълзите бяха изсмукали всичките ѝ сили. Той погледна към тялото в прегръдките си.

— Коя е Никол? — прошепна, въпреки че тя не го чуваше. — Какво ти е направила?

Главата ѝ почиваше на рамото му. Усети, че напрежението постепенно я напуска, докато галеше влажните ѝ коси. Изненада го желанието да я защитава. Искаше да се грижи за нея, макар че тя не желаеше и не се нуждаеше от ничия помощ. Знаеше, че не може да ѝ вярва, но по някакъв начин вече ѝ бе поверил сърцето си. Животът му се бе обърнал на сто и осемдесет градуса.

Обичаше я. Това беше учудващата, но безспорна истина. Целуна косата ѝ с обожание. Не можеше да сдържа радостта си. Искаше да я върже към себе си с думи и обещания, с всичко, което ще я задържи до него… С времето и тя ще се привърже… Заслужаваше си риска… Здравият разум му нашепваше да разследва миналото ѝ, да разкрие загадката. Но не бе способен да действа трезво, когато беше влюбен и я обичаше такава, каквато е. Цял живот е бил внимателен и отговорен. Сега за първи път щеше да остави настрана предпазливостта и да слуша сърцето си.

Когато Лили се престраши да каже най-сетне истината за дъщеричката си на Алекс:

Леля Сали почина и останах сама с Никол. Един ден се върнах от пазара и… — Гласът ѝ трепереше. — Тя беше изчезнала. Джузепе я отвел. Знаех, че е той, защото после ми донесе рокличката, която носеше в онзи ден. Криеше я и не искаше да ми я върне. Искаше пари. Никога не бяха достатъчно… Не ми разрешаваше да я видя. От полицията не можаха нищо да направят. Джузепе бе намесен в някои нелегални дейности и бе принуден да напусне Италия, за да не го съдят. Каза ми, че с Никол идват в Лондон и аз ги последвах. Наех частен детектив, за да открие скривалището им. Единственото, което откри, е, че Джузепе е станал член на международна криминална организация.

— Дерек Крейвън знае — каза Алекс.

— Да. Искаше да ми помогне, но бе невъзможно. Опитах какво ли не. Направих всичко, което искаше Джузепе, но иска още и още. Всяка нощ се питам дали Никол е добре, дали не плаче, дали ме помни. — Гърлото ѝ се стегна. Гласът ѝ беше само шепот. — Онази нощ в Ковънт Гардън Джузепе ми я показа… сигурна съм, че беше тя… Но не ми разреши да я докосна, нито да говоря с нея… Не мисля, че ще ме познае.

Имаше чувството, че ще се разпадне при най-малкия контакт. Искаше да остане сама. Никога в живота си не бе била толкова беззащитна. Когато превъзмогна парализата си и се опита да избяга, две силни ръце хванаха раменете ѝ. Започна да се тресе от разкъсващи ридания. Алекс я обърна и я приюти върху широката си гръд.

Горещите ѝ сълзи мокреха ризата му. Вкопчи се в него в търсене на единственото сигурно пристанище, което познаваше. И той не смяташе да я пусне.

— Всичко ще бъде наред, скъпа, — прошепна ѝ в ухото и погали тъмните къдрици. — Вече не си сама.

Тя искаше да преглътне звуците на агония, които раздираха гърлото ѝ, но конвулсивният плач не спираше.

— Спокойно — утешаваше я Алекс, като не преставаше да гали треперещото ѝ тяло. — Сега разбирам. Разбирам всичко. — Очите му пареха. С радост би дал живота си, за да ѝ спести това страдание. Целуна косата ѝ, влажното лице. Продължи да я прегръща с цялата защитна сила, която притежаваше, желаейки да може да поеме болката ѝ в себе си. Бавно риданията ѝ започнаха да стихват. — Ще открием какво е станало с нея — увери я Алекс. — Ще я върнем, каквото и да струва. Кълна се.

— Би трябвало да ме мразиш — каза Лили накъсано. — Да ме напуснеш…

— Мълчи. Толкова ниско мнение ли имаш за мен? Проклятие! — Притисна устни в косата ѝ. — Изобщо не ме познаваш. Мислеше, че няма да ти помогна? Че ще те изоставя, когато науча?

— Да — прошепна тя.

— По дяволите!

Почти се задави от гняв и любов. Накара я да вдигне глава. Отчаянието в погледа ѝ накара сърцето му да се свие.

И разбира се, покъртителен е момента, когато най-сетне намериха отвлечената дъщеричка на Лили

Никол. — Лили се задъха. — О, Боже!

Направи крачка напред, но малката отстъпи и се сви, наблюдавайки я предпазливо. Лили несръчно триеше сълзите, които се стичаха по страните ѝ.

— Ти си моето момиченце. Моята Никол. — Клекна пред детето. — Тук съм — каза ѝ на италиански с треперещ глас. — Много дълго чаках да те прегърна. Помниш ли ме? Аз съм мама.

Момиченцето гледаше недоверчиво и накрая каза с тънко гласче:

— Мамо?

— Да, да… — изхлипа Лили и я притисна силно в обятията си. — О, Никол… толкова съм щастлива… — Галеше тъмните коси и крехкото телце. Никол почиваше кротко в ръцете ѝ. Чу собствения си глас, накъсан и неузнаваем: — Всичко свърши. Най-накрая свърши.

Повдигна глава, за да погледне в очите, които толкова приличаха на нейните. Ръчичката на Никол докосна брадичката ѝ с любопитство, за да се насочи след това към челото и блестящите черни къдрици, които обрамчваха лицето ѝ.

Лили обсипа с целувки мръсните бузки и се опита да преглътне сълзите. Кошмарът бе свършил. Сякаш ледените нокти, сграбчили сърцето ѝ в продължение на толкова време, бяха изчезнали. Никога досега не бе имала такова усещане за душевен мир. Почти не си спомняше какво е да си свободен от огорчението и болката. В този момент имаше всичко, което искаше: топлината на детското телце, чистата и дълбока любов между майка и дъщеря.

Алекс ги наблюдаваше с буца в гърлото си. Никога не бе виждал по-нежно изражение на лицето на Лили, не си я бе представял така, като майка. Внезапно любовта му към нея се смеси с по-дълбоко чувство, каквото не бе усещал преди, нито пък подозираше, че може да изпитва. Откри, че чуждото щастие може да означава повече от неговото собствено. Обърна се с неудобство, опитвайки се да прикрие чувствата си.

Натан стоеше до него, доволен от развитието на нещата.

— Алекс, — каза, — мисля, че моментът е подходящ да ти кажа, че лорд Фиц Уилям предлага нов проектозакон, който предлага създаването на три нови съдилища в града…

— Каквото поискаш — отговори Алекс дрезгаво.

— Опозицията смята…

— Ще имаш съдилищата — прекъсна го, отбягвайки погледа му. Изтри очите си с ръкав и добави: — Заклевам ти се, дори и да се наложи собственоръчно да извия ръцете на всички членове на парламента.

Още веднъж огромно благодаря, Ели, за този великолепен бисер сред любовните романи http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

"Черният рицар" - Кони Мейсън. Хареса ми. yanim:

Здравейте! Прочетох Завист на Сандра Браун, който е почитател на Сандра със сигурност ще му допадне книгата. В нея има роман в романа и това още повече изостря вниманието по време на четене. Завист и Пламъци са ми фаворити... Засега Който има вкусове, близки до моите би ли ми препоръчал няколко романа за четене, моля ?

Здравейте! Прочетох Завист на Сандра Браун, който е почитател на Сандра със сигурност ще му допадне книгата. В нея има роман в романа и това още повече изостря вниманието по време на четене. Завист и Пламъци са ми фаворити... Засега

Който има вкусове, близки до моите би ли ми препоръчал няколко романа за четене, моля ?

С удоволствие бих ти препоръчала нещо, но от двете заглавия които си написала не мога да си направя никакви изводи за това какви книги харесваш . Само съвременни или и исторически - по-статични т.е. да се набляга на отношенията между героите или да има повече динамика - интриги, преследвания, гонка с лошите или пък повечко драма - да си поплачеш...

Днес започнах "Орелът и розата" на Даян Робинсън

Харесвам романи,в които подробно са описани образите, настроенията на героите,характерите така че да мога да ги виждам до себе си, да усещам какво мислят, чувстват, да потъвам в техния свят и да изживявам всичко с тях! Харесвам Сандра Браун, Стивън Кинг като писатели - няма техен герой, който да не съм почувствала близък. Преди години четях и исторически любовни романи /сега мисля да препрочета някои, не ги помня.../, но просто нямам толкова свободно време за четене. Ако това Ви помага в препоръките......Благодаря

Много време не съм писала какво съм прочела. Започвам със Линда Хауърд, тази авторка ми стана абсолютна любимка, всичко неино ми харесва, книжките й са кратки, действието е динамично и обикновенно любовната история се преплита с крими сюжет, а за мъжките образи просто нямам думи - какви мъже! Следва Мъжът на мойте мечти - след заплаха от линч от страна на Съни и Крис - я прочетох за две вечери, скоро не се бях смяла така, историята е изключително сладка и забавна, който я е пропуснал бързичко да си поправя грешката. Откъсите който честичко се появават в темите ме накараха да започна и серията Уестморланд на Макнот, досега не бях чела нищо неино и Кралството на мечтите буквално ме плени, невероятната смела Джени и Черният вълк. Определено мира няма да имам докато не прочета и останалите. За последно да направя малко реклама и на поредичката МакЛийн, Първите две книжки в момента се превеждат и определено си заслужават всичкия труд. Над семейство Маклийн тегне проклятие, когато се ядосат те предизвикват, невиждани бури, истински бедствия, така че се стремят да сдържат буйните си характери, но явно пътя към любовта на всеки от тях е спохождан от гняв, страст и от проклятието.

Редактирано 14 юни 201015 г. от sanian (преглед на промените)

Аз публично да кажа че тържествено обещаям прочета невестата от шербрук на катето. Тоз път аз съм заплашена с линч хихи. ша обаждам посли.

А, как си я пропуснала, тя много убавка и тя.

Харесвам романи,в които подробно са описани образите, настроенията на героите,характерите така че да мога да ги виждам до себе си, да усещам какво мислят, чувстват, да потъвам в техния свят и да изживявам всичко с тях! Харесвам Сандра Браун, Стивън Кинг като писатели - няма техен герой, който да не съм почувствала близък. Преди години четях и исторически любовни романи /сега мисля да препрочета някои, не ги помня.../, но просто нямам толкова свободно време за четене.

Ако това Ви помага в препоръките......Благодаря

Аз съм по историческите, така че такива ще спомена.

Щом прочетох поясненята, се сетих за поредицата на Мери Джо Пътни ("Заложница на съдбата", "Неприлично предложение", "Падналите ангели", "Ангелът мошеник", "Защото вярваш в любовта", "Розата и херцогът"). Определено е въздействаща. Също бих препоръчала две трилогии на Хедър Греъм, за викингите и за Камерън. Тук всеобщи любимки са Джули Гарууд и Джоана Линдзи, за мен, каквото и да подхванеш тяхно, няма да сбъркаш. На първосигнал това ми идва на ум.

...

Откъсите който честичко се появават в темите ме накараха да започна и серията Уестморланд на Макнот, досега не бях чела нищо неино и Кралството на мечтите буквално ме плени, невероятната смела Джени и Черният вълк. Определено мира няма да имам докато не прочета и останалите.

...

Аууууу, Яне, ей затова ще дърпам уши Гушкай смело братята Уестморланд и приятелите им, и няма да съжаляваш.

И един молба - ако някой е чел "Креолско сърце" на Кат Мартин, "Пленницата" на Виктория Холт или "Авантюристката" на Дженифър Блейк, може ли да сподели нещичко за тях Напоследък чета изключително силни и свежи романи, но само пред компа и ми изтекоха очките от пулене, та реших да мина на книжен вариант. Но се стресирам от ужас само като погледна към купа книги дето имам и все още не съм събрала смелост да прочета Затова е и питането ми за тези тринките, че те май са най-вдъхващи надеждичка

Редактирано 14 юни 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Аз пък отново се захващам с "В смъртта" на Нора. На дневен ред е "Родени в смъртта", просто тази поредица е страшно увлекателна, а книгите са толкова много, че докато прочета висчките ще съм забравила за какво се разказва в първите

а аз,след като ти спомена спомените в смъртта в цитатите,нея захванах,че си спомних колко е гот

Дами препоръчайте нещо за четене,че последните неща на който попаднах бяха доста притеснителни и вече се чудя дали ще успея да намеря нещо интересно....

Ами да си призная напоследък нишо не чета-вече трета седмица.Отдавам го на факта,че преди това ударно четях и то от компа. Пък и дами,има световно по футбол..../Аууу,сега ще ме линчувате ли,че изневерявам на жанра с типично мъжко забавление?/