Звучат страхотно Отсега съм убедена, че втората ще ми хареса най-много

Мила, една нескромна молба, ако позволиш: като изчетеш поредичката би ли метнала коментар за четвъртата,че ми е много на сърце

В момента съм в началото на "Изгубени вещи" на Джейн Ан Кренц.Началото е страхотно,а двамата са много сладки Ще видим как ще продължи

Бобчоооооооооооооу ша та гази мечка ша знаш. Ама до тогаз събирай вчепетления.

Мила, една нескромна молба, ако позволиш: като изчетеш поредичката би ли метнала коментар за четвъртата,че ми е много на сърце

Нямаш грижи, стига само да стигна до нея

Ох,тази Melissa Mayhue ми изглежда интересн автор. А и шотландските герои са ми от най-любимите. Дали пък няма и ние да имаме честта да се запознаем с тях? Прочети ги и после пиши какво ти е впечатлението. Преди време бях попаднала на един руски сайт, подобен на нашия и имаше много книжки с техен любителски превод, но не мога да си намеря отметката. някой може ли да помогне? Благодаря!

Последно прочетох "Компаньонката". Мога да кажа само едно: СТРАХОТНА книга! Насладих й се от началото до края. Но всъщност като се замисля не се и учудвам, защото Аманда Куик пише увлекателно, персонажите й са винаги ексцентрични, умни и забавни, а в историите й има завръзка (малка плетеница от приключения и екшън). Историята се развиваше старшно бързо, а държанието на героите ми хареса много. Общо взето останах предоволна от книжката и определено след време мога да я препрочета.

Сега съм подхванала "Опасно изкушение" на Норчето. Не се и учудвам, че ми харесва толкова понеже от историята за Рейф останах приятно очарована.

Аз мислех да подхвана Черният отмъстител. Но вчера си свалих първата книга от поредицата Седем невести на седем братя и реших да я попрегледам. Е, попрегледах я 6 глави Та сега нея я чета. Мнвого ми е странна за сега. Още не мога да свикна с толкова много активно участващи персонажи. Още не мога да запомня имената на братята и кой колко голям беше. Много ми е странно и че почти всичко е диалози. Няма почти никакви описания. За прови път ми се случва. Но иначе книгата за сега ми е интересна Много са ми забавни мъжете как се възмущават, като ги кара Роуз да се мият и преобличат, да й помагат и т.н. Много са готини. Но като гледам колко е голяма разликата в годините между братята, явно седемте книги се разпростират в период от време около 20години. За да стане и седемгодишния Зак вече за женене в последната книга Много ще ми е интересна книгата за Монти. Толкова е сърдит постоянно. Коя ли ще е тази, която ще го изтрае

Аз мислех да подхвана Черният отмъстител. Но вчера си свалих първата книга от поредицата Седем невести на седем братя и реших да я попрегледам. Е, попрегледах я 6 глави Та сега нея я чета. Мнвого ми е странна за сега. Още не мога да свикна с толкова много активно участващи персонажи. Още не мога да запомня имената на братята и кой колко голям беше. Много ми е странно и че почти всичко е диалози. Няма почти никакви описания. За прови път ми се случва. Но иначе книгата за сега ми е интересна Много са ми забавни мъжете как се възмущават, като ги кара Роуз да се мият и преобличат, да й помагат и т.н. Много са готини.

Но като гледам колко е голяма разликата в годините между братята, явно седемте книги се разпростират в период от време около 20години. За да стане и седемгодишния Зак вече за женене в последната книга Много ще ми е интересна книгата за Монти. Толкова е сърдит постоянно. Коя ли ще е тази, която ще го изтрае

Въпросът ще е как той ще я изтрае, но ти до там стигни. Дам този автор пише различно, но аз точно затова го обожавам.

Аз напредвам с първата "Невеста" Все още ми е малко странен стила на автора. Книгата не е лоша, но ми е малко постна, така да се каже. Обичам книги със сюжет. В смисъл освен любовните терзания на двойката, да върви успоредно и някаква заплетена крими история или някакво приключение. Тук няма нищо такова. Поне за сега /стигнах до сватбата/

Аз пък почнах "Училището за пирати", уж бях много надъхана, ама нещо не ми допада. Не знам какво ще продължим , ще видим.

Аз приключих с Роуз. Определено мога да кажа, че очаквах повече Толкова суперлативи четох за тази поредица. Може би и заради това съм малко разочарована. Нещо много еднотипно ми течаха нещата. Много го удариха на философии, мисли и чудене...Започна много добре. Харесаха ми динамичните диалози, многото основни персонажи и цялото оживление. Но в един момент всичко зацикли и се почнаха едни описания на чувства и мисли, които по едно време дори периодично започнаха да се повтарят. А пък дилемата на Джордж дали да спи със собственатас и жена след сватбата, просто ме срази. За какво, м---- му, се жени за нея, като се чуди какво да я прави след това. По едно време имах чувството, че пак чета Престъпление и наказание. Толкова се беше вглъбил да търси в себе си лошотията на баща си, че ми идеше да му ударя шамар...Супер блуткаво ми стана по едно време да чета само за душевни терзания А и самият му персонаж беше супер объркан, до края на книгата не разбрах как ми въздейства точно. Роуз ми хареса. Както и другите братя работниците и т.н. Но не ми хареса тази история с бащата на Джордж. Или по-точно как автора описва последиците върху него. Това с отказа от женитба и деца, ми беше доста пресилено. Особено, като се има предвид, че в къщи си имам един "Джордж" в това отношение. Мъжа ми има същите спомени от баща си /е няма чак белези от боя/. Но майка му го е разкарала и са се развели, докато е бил още малък. Но той не се е отказал от семейство. Напротив! Искаше конпенсация. Но това е друга тема... Та общо взето, тази книга едва ли бих я прочела отново Както казах ми липсваше и екшъна. Добре, че бяха последните няколко глави, та да се зарадвам малко. Но все пак мисля да се пробвам как ще е втората книга. Ако пак е написана по този начин, не съм сигурна че ще довърша поредицата...Интересно ми е да прочета книгата за Монти. Той много ми допадна. Хен също. Сега мисля да прочета Черният отмъстител

Прочети нещо на Линда !При нея всичко има ,пак си се терзаят,но и действат!

Аз приключих с Роуз. Определено мога да кажа, че очаквах повече Толкова суперлативи четох за тази поредица. Може би и заради това съм малко разочарована.

Нещо много еднотипно ми течаха нещата. Много го удариха на философии, мисли и чудене...Започна много добре. Харесаха ми динамичните диалози, многото основни персонажи и цялото оживление. Но в един момент всичко зацикли и се почнаха едни описания на чувства и мисли, които по едно време дори периодично започнаха да се повтарят. А пък дилемата на Джордж дали да спи със собственатас и жена след сватбата, просто ме срази. За какво, м---- му, се жени за нея, като се чуди какво да я прави след това. По едно време имах чувството, че пак чета Престъпление и наказание. Толкова се беше вглъбил да търси в себе си лошотията на баща си, че ми идеше да му ударя шамар...Супер блуткаво ми стана по едно време да чета само за душевни терзания

А и самият му персонаж беше супер объркан, до края на книгата не разбрах как ми въздейства точно. Роуз ми хареса. Както и другите братя работниците и т.н. Но не ми хареса тази история с бащата на Джордж. Или по-точно как автора описва последиците върху него. Това с отказа от женитба и деца, ми беше доста пресилено. Особено, като се има предвид, че в къщи си имам един "Джордж" в това отношение. Мъжа ми има същите спомени от баща си /е няма чак белези от боя/. Но майка му го е разкарала и са се развели, докато е бил още малък. Но той не се е отказал от семейство. Напротив! Искаше конпенсация. Но това е друга тема...

Та общо взето, тази книга едва ли бих я прочела отново Както казах ми липсваше и екшъна. Добре, че бяха последните няколко глави, та да се зарадвам малко.

Но все пак мисля да се пробвам как ще е втората книга. Ако пак е написана по този начин, не съм сигурна че ще довърша поредицата...Интересно ми е да прочета книгата за Монти. Той много ми допадна. Хен също.

Сега мисля да прочета Черният отмъстител

Аз като почитателка на поредицата искам да споделя мнението си относно нея. Според мен Роуз е най-монотонната и най-статичната, няма драматични обрати и голяма интрига. Има най-обикновените човешки терзания и болки, обикновеното ежедневие, но това не ми пречи да я харесвам. Лично аз най-много съм се забавлявала на сблъсъците между Роуз и малчуганите. Честно казано много често ми е идвало да халосам Джордж, заради явното му твърдоглавие и упоритото му отричане на любовта, но мога да кажа, че той е центърът, сърцето и душата на семейство Рандолф и без този роман за "старците" поредицата нямаше да е същата. Употребявам думата старци, защото двамата с Роуз са улегнали и отговорни, не се поддават на импусите си, а правят всичко в името на другия и на семейството.. Иначе за останалите мога да кажа, че са по-действени, има повече живот така да се каже, но без Роуз нямаше да е същото...с всеки следващ роман виждаме как братята Рандолф израстват като хора, как се борят с демоните си и въпреки твърдоглавието си и дългото отричане на любовта те й се отдават с целите си сърца. Аз най-много обичам Лили и диването Зак (голям е образ, особено в романа за Хен..Лаура ), но това не значи, че не харесвам и другите..всъщност всяка една от тях ми е много скъпа, а и братята са ми голяма слабост - Монти и Хен . Не искам да си натрапвам мнението, всеки с вкусовете и предпочитанията си.. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 8 януари 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

Аз приключих с Роуз. Определено мога да кажа, че очаквах повече Толкова суперлативи четох за тази поредица. Може би и заради това съм малко разочарована.

Нещо много еднотипно ми течаха нещата. Много го удариха на философии, мисли и чудене...Започна много добре. Харесаха ми динамичните диалози, многото основни персонажи и цялото оживление. Но в един момент всичко зацикли и се почнаха едни описания на чувства и мисли, които по едно време дори периодично започнаха да се повтарят. А пък дилемата на Джордж дали да спи със собственатас и жена след сватбата, просто ме срази. За какво, м---- му, се жени за нея, като се чуди какво да я прави след това. По едно време имах чувството, че пак чета Престъпление и наказание. Толкова се беше вглъбил да търси в себе си лошотията на баща си, че ми идеше да му ударя шамар...Супер блуткаво ми стана по едно време да чета само за душевни терзания

А и самият му персонаж беше супер объркан, до края на книгата не разбрах как ми въздейства точно. Роуз ми хареса. Както и другите братя работниците и т.н. Но не ми хареса тази история с бащата на Джордж. Или по-точно как автора описва последиците върху него. Това с отказа от женитба и деца, ми беше доста пресилено. Особено, като се има предвид, че в къщи си имам един "Джордж" в това отношение. Мъжа ми има същите спомени от баща си /е няма чак белези от боя/. Но майка му го е разкарала и са се развели, докато е бил още малък. Но той не се е отказал от семейство. Напротив! Искаше конпенсация. Но това е друга тема...

Та общо взето, тази книга едва ли бих я прочела отново Както казах ми липсваше и екшъна. Добре, че бяха последните няколко глави, та да се зарадвам малко.

Но все пак мисля да се пробвам как ще е втората книга. Ако пак е написана по този начин, не съм сигурна че ще довърша поредицата...Интересно ми е да прочета книгата за Монти. Той много ми допадна. Хен също.

Сега мисля да прочета Черният отмъстител

Ами аз да си кажа, щот то по вкус и цвят няма, но... това е дълбока разказана с чувство история седем пътя. Е няма много мармалашкане в леглото и в Роуз нещата просто започват. Ако от Фърн очакваш да ти стане интересно с тази наглса забрави. Или си се влюбила или няма ги понесеш. А монти и хен ама много ша та изненадат. И Тайлър че и Джеф / мен той ма ошашка/. Виж Зак ич и на грам. Него си го чакаф като топъл хляб.

Еми значи, следващите книги сигурно ще ми харесат повече Аз за това не съм зачеркнала поредицата. Ще видя как ще е следващата Аз не обичам много вглъбяването в мисли и чуденки, определено има и доста импулс. Не ми липсват историите в леглото, а ми беше чудна несигурността на Джордж в себе си. Най-много ме обърка това, че хем го представяха, като силен и самоуверен мъж, хем не знаеше какво точно иска, какво представлява всъщност и много се стараеше сам да си усложни живота. Сякаш заслужаваше наказание за нещо...Та може би за това не ми допадна първата книга. Пък и като прочета няколко от следващите, сигурно и образите ще се раздвижат. Ще събера допълнителни и нови впечатления и първите ще се размият с тях. Все пак има още шест книги, в които се говори за тези герои

Редактирано 8 януари 201115 г. от veselina_s_p (преглед на промените)

Еми значи, следващите книги сигурно ще ми харесат повече Аз за това не съм зачеркнала поредицата. Ще видя как ще е следващата

Аз не обичам много вглъбяването в мисли и чуденки, определено има и доста импулс. Та може би за това не ми допадна първата книга. Пък и като прочета няколко от следващите, сигурно и образите ще се раздвижат. Ще събера допълнителни и нови впечатления и първите ще се размият с тях. Все пак има още шест книги, в които се говори за тези герои

топни се малко по нанадоле и ако не ти понесе налягането изплувай. Извън тези измишльотини всеки има право на вкус. Може просто да не ти хареса и толкоз.

Ами по повод на братята, май най-дълбокомислената от книгите е Роуз.Все пак,двамата не изживяват само собствената си любовна история, ами се явяват и като "родители" на 6 отраснали дивака. Но като цяло, в поредицата има такива терзания, дет могат да досадят на по-нетърпеливите.Аз лично, преди 100 години, гледах филма- музикален един такъв.Той беше много живо направен/е, доста далеч от оригинала/ и ме провокира после да чета книгите.Потърси го ако искаш, на български го бяха кръстили "Седем невести, за седмина братя".

Редактирано 8 януари 201115 г. от Plqsak (преглед на промените)

Прочетох книжката на Линда за Джон Медина. Мога да кажа, че е повече от страхотна и й се насладих от начало до край. Медина и Найоема бяха страхотни. Толкова съм се забавлявала с тях, че не мога да спра да подскачам екзалтирано. Идеята ми хареса, имаше екшън през цялото време, в стил Джеймс Бонд. Влюбих се в книжлето!

Сега на същата писателка съм подхванала "Сенки в мрака". Много ми харесва историята, а Роана е страшно силна жена (откакто се промени, макар че и преди я харесвах, защото беше забавна). Семейството са ужасни... пф, толкова досадни, лицемерни и пресметливи хора... ужас! Корлис ме дразни, както ме дразнеше и Джеси. Ама последната беше много по-злобна и неприятна. Бабата с чук по главата трябва да се бие. Когато се сети да съжалява за това, че не е дала любовта си на Роана беше прекалено късно. С нейните камъни по нейната глава. Да беше мислела по-рано, че има две внучки. Уеб е голям сладур, их, их... Такъв мъж... Продължавам да чета!

Редактирано 9 януари 201115 г. от stasungera (преглед на промените)

Трябва явно да я преслушам таз Линда и аз Нали става дума за Линда Хауърд?

Трябва явно да я преслушам таз Линда и аз Нали става дума за Линда Хауърд?

Мда, Линда е. Взимам и излапвай всичко нейно, на което попаднеш. Страхотна авторка!

Аз приполових Черният отмъстител. Не е лоша книжката. Имам чувството, че чета Маската за Зоро с Антонио Бандерас И също, като във филма, подвизите на Черният отмъстител са доста лековерни Но пък иначе е забавно. Много ми е смешен Алекс, като го описват с какви шарении се облича дегизиран

подвизите на Черният отмъстител са доста лековерни Но пък иначе е забавно.

Навремето и аз туй рекох, но за разлика от теб дори не я дочетох.

Ще прозвучи странно, но въпреки, че нашите книги по подразбиране са по-леки,дори на моменти повърхностни,все пак не трябва да поставят под съмнение интелекта ми.Колкото и да е неангажираща историята,трябва да ме накара да й повярвам. Туй книжле,беше като някой въпрос от тел.игра "Кой е написал "Питат ли ме дей зората?" а.Еминем или б.Д.Чинтулов"

/въх,яхнала съм метлата/

Ха познайте кой си купи току-що "Дръзка съдба"

Направо ми трепти сърчицето,

но имам работа и май ще се наложи да си я чета в къщи http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Сега само ще я прелистя и естествено ще видя края!!!

Незнам споделях ли с вас,но аз книга на която НЕ зная края - Не подхващам.

Имам си принципи

Навремето и аз туй рекох, но за разлика от теб дори не я дочетох.

Ще прозвучи странно, но въпреки, че нашите книги по подразбиране са по-леки,дори на моменти повърхностни,все пак не трябва да поставят под съмнение интелекта ми.Колкото и да е неангажираща историята,трябва да ме накара да й повярвам. Туй книжле,беше като някой въпрос от тел.игра "Кой е написал "Питат ли ме дей зората?" а.Еминем или б.Д.Чинтулов"

/въх,яхнала съм метлата/

Честно казано и аз едвам я прочетох. А от вас зная, че е хубава, по-точно, че на някого му е харесала. Аз я имам в библиотаката си откакто е излязла и въобще нямах спомен за нея и затова реших да й дам шанс, въпреки ,че хубава книга не забравям, но.....

Но вече не смея да пиша, че някоя книга не ми е харесала, че ще вземете да не ми вярвате.

Като детска историйка ми се стори, наивнааааааа, смешнааааа.

Книжно човече, чакам отзиви за Дръзка съдба, че й се каня.

Аз току що приключих Синеокият дявол на Клейпас. И не мога да разбера какво точно не ми допадна в тая книга. Първо беше това с насилието, винаги неприятна за мен тема, ако знаех, че за това идеше реч сигурно нямаше да я подхвана. Малко прекалено лесно ми се стори цялото превъзмогване на главната на проблемите й, ама то като на книга както се казва. От една страна разбирах нерешителността на героинята, но от друга на моменти ми идваше нещо леко прекалено слабохарактерна, а пък после изведнъж вече не е толкова уязвима. Като цяло книжката не е лоша, ама аз твърдо си заставам зад мнението, че за мен не са тежките драми. Аз искам нещо лекичко, да има хумор, малко недоверие, някоя и друга разправия естествено, но като цяло произведението да е откъм смешната страна на въпроса, а не тази драма, драма, драма... Какво толкова намират в нея хората сигурно така и няма ми се изясни...