Аз явно не съм българин.

Е, ако ми плащаха поне по 3.8 евро на час щях да се почуствам поне малко нещо човек. Ама това явно за софиенци заплати. Тез не са били в провинцията и особено в малките населени места, като са тъкмили стъкмистиката.

Редактирано 30 март 201511 г. от 1Force1 (преглед на промените)

Семейство от Холандия влюбени в Родопите, стават почетни жители на Момчиловци

Смолянско село може да се похвали със свои почетни жители от Холандия. Кметът на Момчиловци Мария Никова награди за добри заслуги към селото семейство Мюлер. 58-годишната Селин и 65-годишният й съпруг Мейс Мюлер с гордост взеха своите удостоверения за приносa си към изучаването и разпространението на българските традиции.

Събитието се състоя по време на Коледните празници, като в специалната програма взеха участие и наградените холандци. Селин изпя химна на Родопите „Бяла съм, бяла, юначе” с подкрепата на половинката си, който свири на нашенска каба гайда.

На концерт в Белгия преди 35 години холандците чуват изпълнение на самодейни състави от Момчиловци и остават силно впечатлени и запленени от богатството и красотата на българския фолклор.

Вземат решение да посетят България и се влюбват в магията на родопските песни. От близо пет години те живеят в Момчиловци.

Така след тридесет и пет години в очакване двойката постига мечтата си да опознае Родопите.

Мейс Мюлер има добро образование в Холандия. Завършил е биология и е преподавал близо 40 години зоология и екология в тамошния университет.

В България, в своята къща, е направил лична физико-биологична лаборатория, в която прави изследванията си.

Много иска да открие физико-биологичен институт в Момчиловци, в който да си сътрудничи с холандските си колеги, и се надява един ден тези планове да се реализират.

Професорът по биология споделя, че в неговия живот има три важни неща – Селин, музиката и науката. Обожава да свири на българска гайда, печели награди от ежегодния български събор в с. Гела.

Съпругата му Селин е преводачка по професия, но тя също много обича родопската песен. Нейните планове са да популяризира туризма в България, като кани посетители от Европа, за да може повече хора да опознаят Родопите.

С наградата „ Почетен жител на Момчиловци” Селин и Мейс получават права и привилегии като всички живущи в селото, както и задълженията да продължават да разпространяват българския фолклор, бит и традиции.

Толкова ли е трудно да си прочетеш наново последните няколко поста ?

Или не ти се занимава ? Или игрички играем ?

" Когато някой ми каже: "Абе, няма вече добри хора", това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така"

Джоко Росич

 

Значи Нилс Бор е прав, че наблюдателя създава вселената с акта на наблюдение

Българинът щастлив, но много мрънкащ
Парадокс: Не сме обаче най-нещастните в Европа

Българският "парадокс" е, че сме неудовлетворени, но щастливи. Удовлетвореността се доминира от материалния свят, докато щастието - от вътрешния ни свят. Именно това разграничение често не се прави.

Това коментира за БТА психологът доц. Маргарита Бакрачева, която, заедно със свои колеги, подготвя книга, посветена на щастието, с различни изследвания.

Голяма част от проучванията, които изследователите са направили, е с цел да намерят отговор на въпроса какво е щастието и какво е то за българина.

Българинът се чувства добре, когато е здрав - той и близките му, радва се на любов и семейна хармония, добри приятели, възможност за пътуване и разнообразие. Щастието е в самите нас, в нематериалния свят, е изводът на психолога.

Заключенията са на базата на отговори, давани от самите участници в анкетите, които са помолени да напишат кои 5 думи свързват с щастието, кои 5 - с удовлетвореността от живота и кои 5 - с благополучието си. Оказва се, че емоциите, усещанията, природата, красотата около нас се определят като свързани с чувството за щастие.

Ако попитаме един българин "Как си?" най-вероятният отговор би бил "Горе-долу". Ако го попитаме "Доволен ли си", ще чуем "Не". На въпроса обаче "Мислиш ли, че си щастлив" повече от половината отговарят с "Да", вероятно поради водещите за щастието категории - здраве, любов, семейство, красотата около нас, коментира доц. Бакрачева.

Според нея в редица изследвания, в които българите се определят като едни от най-нещастните в Европа, а дори и в света, става дума за неуточнени термини. Ние сме най-неудовлетворени, но не и най-нещастни.

"Съумяваме да запазим щастието в себе си и, когато българинът определя какво го прави щастлив, използва думи като здраве, любов, семейство, пътуване и много други, между които никъде не се намесва материалният фактор", отбелязва психологът.

Ако искаме да се чувстваме по-щастливи, е добре да си го позволим

Удовлетвореността е пряко свързана с начина ни на живот и това, с което разполагаме. Определяме къде сме и колко сме "успели" спрямо това каква е кариерата ни и с какви възможности сме, казва психологът. Тя забелязва известна разлика в нагласите на поколенията, която се дължи предимно на факта, че младите още не са събрали толкова разочарования и негативизъм.

Според проучване хората под 30 години в много по-висок процент отговарят, че биха участвали и че участват в доброволчески инициативи, включително свързани с почистване, работа с хора със специални нужди и разделно събиране на отпадъци, в сравнение с тези над 30.

По отношение на щастието обаче не се установяват особени различия между младите и възрастните. Обяснението е, че в различни периоди от живота си имаме различни цели и приоритети, но винаги имаме нещо, за което мечтаем и което смятаме за важно.

Ако искаме да се чувстваме по-щастливи, е добре да си го позволим, е "рецептата" за щастие, която дава психологът. Когато се отдадем много на мисли, обикновено те вземат негативен оттенък. В такива случаи е добре да обърнем внимание на сетивата и емоциите си. Най-добър ефект дава, когато си оставяме свободно време, всеки ден, да "нахраним" всички сетива - усещането на вкуса на храната, на водата, удоволствието от среща с приятели, ходенето пеша навън, особено през пролетта, когато всичко се събужда за живот.

"Малките неща са тези, които ни карат да се чувстваме живи, тук и сега, и нивото на щастието автоматично се повишава", е съветът на доц. Маргарита Бакрачева.

www.dnes.bg

 

Българинът щастлив, но много мрънкащ

Парадокс: Не сме обаче най-нещастните в Европа

 

 

Верно големи мрънкалници има из нашите географски ширини. Все някой им виновен...

 

 

Аз явно не съм българин.

 

То и аз излиза, че не съм... 

Ислямска държава? Не! Празници на културния туризъм във Велико Търново. На горкото дете ще му остане травма за цял живот от този така забавен за родителите му уикенд.

 

 

Георги Милков

журналист

https://www.facebook.com/Georgi.Milkov?fref=photo

„Поход на вдъхновителите“ мотивира българските ученици

 

Искало ли ви се е когато сте били ученик, някой да дойде и да разговаря с вас, да ви вдъхнови и да ви насочи какво можете да правите и какъв да станете? Да ви убеди, не само с думи, но и с дела, че сам можете да изградите успешното си бъдеще?

Именно да вдъхновява и мотивира е целта на „Похода на вдъхновителите“, да събуди интереса и вярата у ученици, учители, студенти и всички желаещи от всяко кътче на България, сами да градят съдбата си. Организаторите и лекторите, доказани в своята сфера професионалисти, се опитват да докажат на аудиторията си, че успехът може да ни споходи „тук и сега“, но за целта е нужно да вярваме в себе си и внимателно да избираме на какво да посветим живота си, като преценим навреме най-добрите си качества.

 

Походите се реализират благодарение на участието на изявени личности от различни сфери – програмиране, хотелиерство, дизайн, предприемачество, изкуство и др. Те откровено разказват своите истории и разкриват стъпките към успеха си. С тези реални примери се надяват не само да насочат младите, но и да им покажат, че независимо от обстоятелствата с които се сблъскват оттук нататък, не бива да се отказват, защото успехът и провалът често вървят ръка за ръка и във всеки неочакван момент трябва да си готов да посрещнеш единия или другия.

Вдъхновителите са доброволци, които отделят от времето си, за да разкажат за своя собствен опит и житейските уроци, през които са преминали. Готови са да ви заредят с ударна доза мотивация и да ви помогнат със съвети, защото желанието им е да направят по-лесно преминаването за учениците към света на зрелите и най-вече успешно реализирани хора. Те са готови да се срещнат с всеки във всяко училище в съботен ден и да поговорят, както с учениците, така и с техните родители, приятели, учители. Събитието е абсолютно безплатно и не се заплаща, а единственото, което трябва да се осигури на лекторите, са зала и…. аудитория, разбира се. В замяна на това няколко изявени вдъхновители ще изнесат интересна и мотивираща лекция.

 

„Поход на вдъхновителите“ е една сравнително нова инициатива за родната действителност. Но безспорно от нея има нужда! В живота непрекъснато се налага да се изправяме пред различни избори и да вземаме трудни решения. Когато си възрастен, си мислиш, че е лесно – претегляш минусите и плюсовете… и готово! За децата обаче нещата не стоят толкова просто: на въпроса „Какъв искаш да станеш?“ едно дете може да отговори по десетки начини, а може и по нито един. За тях е трудно да разграничат интересите от талантите си и да преценяват кое е най-доброто за тяхното бъдеще. Тук е ролята на вдъхновителите, които може да са родителите, учителите, приятелите, а защо не и екип от професионалисти с доказани качества и успешни кариери. Благодарение на тях и техните примери, децата ще разберат, че няма значение как ще решат да се развиват професионално. По-важното е да обичат това с което изберат да се занимават, да го вършат с удоволствие, неуморно и с постоянство, да са позитивни и креативни! Но „походът“ се опитва да научи и на повече от това: успехът, независимо в коя сфера, не означава, че си добър човек, а освен да печелим добри пари е хубаво да съхраним и доброто си сърце.

Повече от три хиляди ученици и учители от различни краища на страната досега са имали удоволствието да бъдат озарени от вдъхновителите. Ако желаете да ги поканите и във вашето училище, можете да се свържете с тях като попълните контактната форма на сайта им: http://inspirers.az-moga.bg

Вдъхновителите в действие!

 

https://youtu.be/b7tXfu_SaWs

Заглавие: : ... Драги Остап Бендер, за теб е нормално да слезеш от гората, да утрепеш богатите, да им вземеш имотите и собствеността, да обявиш трудолюбивите селяни за кулаци, да избиеш интелигенцията и да затвориш страната с тел, по който да пускаш съвсем нормално ток. После 45 години съвсем нормално да твърдиш, че Партията е вожд на народа и от това следва ,че комунистите са мъдри ръководители, а тези ,които не са на това мнение са ВРАГОВЕ, да изпълняваш нормално заръката на Ленин и да ликвидираш класовия враг, нормално според теб е да пращаш при св.Петър лагерниците в Белене, а религията да обявиш за опиум на народа. И след 45-годишни манифестации, тотална пропаганда, за която са потрошени милиарди, да не говорим за колосалната пропиляна енерги, за египетските пирамиди и паметници, филми, книги, обслужващи партийнада идеологема, за прекъснатата еволюция на цели поколения. И накрая съвсем нормално същите тези катили, перфидни разбойници, мракобесни гадове, премълчали за радиоактивната опасност, същите тези твои нормални другари, решават, че собствеността на държавата вече може да си стане съвсем нормално тяхна, за една нощ заебаха и Ленин, и Маркс, и комунистическите си идеали ,а на другата сутрин се събудиха КАПИТАЛИСТИ с присвоени милиарди долари, раздавани на калпак отгоре надолу. СЕГА това за теб е забавно и нормално, ДАЙТЕ ДА ЗАБРАВИМ, НЕДЕЙТЕ РОВИ В БЛИЗКОТО МИНАЛО, когато ви направихме малка хиперинфлация, за да обеднеете, оставете мърморковците, работете за нас, ние още повече искаме да забогатеем. Така ли е бе, нормални приятелю? Много трогателна и питаща с ням крясък реплика на The Lost Generation, едно време Дъ Ху възпяха генерацията на бийт поколението, ние вдигахме червени знамена и под строй минавахме пред Мавзолея, за да скандираме екзалтирано свещеното "Слава!Слава!Слава! БКП!БКП!", отгоре двайсетина разбойници със странни имена-Пеко, Тако, Мако, Дако,Тано,Цоло,Начо, барабар с правешкия клоун махаха приветливо с ръка. Всички живееха в хармония със стотината лева заплата, плодовата ракия от 1.60 , завръщане от манифестацията в Грозд, Дълбок зимник или Бункера, лимонадата с порцелановите капачки, а на поцинкования тезгях впиянчен барчан разлива в метални канчета грамажа. Кюфтета с кисели краставички и лютеница, на първи май - баница. Коледа нямаше,за Нова година се правеха банкети в стола на завода, с чинии алпака и алуминиеви лъжици, по закачалките преобръщани по два пъти палта, такета, каскети, в потната атмосфера люти от цигари Арда пакет, партийният секретар се размеква и щипе пред всички по гъза Ваня касиерката, а после важно обаснява как империализъмът трепери от руските ракети. Дават за десерт реване в метални купички, всички си тръгват, щото утре 31-ви, за децата носян малки пакетчета със списание "Славейче",пакетче драже "Малинка" и пластмасов лимон с нещо като сок вътре.Навън снегът навява преспи, трамваят бавно иде откъм депото, кондукторът внимава да не ти продупчи пръстите, а ти се чудиш кой е направил тези месингови дръжки и здравите качествени кожени каишки, макар да е ясно че вагонът е немски от онова време, когато обувките скърцаха, балтоните не се протриваха, хората си сваляха шапка при среща, а елхите не се носеха скришом по Коледа. Все пак имаше и радостни моменти- на Великден в 12 часа пускаха песни от Сан Ремо, по-късно престанаха да пускат Гюрга Пинджурова през десет минути и направиха Златния Орфей. Майор Деянов се появи, абе страшни филми даваха, докато се появи Людмила, е те тогава стана наистина страшно. А през това време другарите в Школата обучаваха младите кадри как се трепе с чадър, как се пуска ток в ухото, как се изнасилва дъщеря от пуснати рецидивисти от затвора, докато джипката ги чака пред дома на жертвата, как се реже маркуч за спирачки, как се пуска камион по стръмното за да пресече пътя на врага, как се изчезва противника и жена му и до ден днешен не знае дали е жив, та ходи по Марин Дринов все в черно,как се хвърля момиче от горните етажи, а доле нашите момчета "почистват", все такива мили картинки трябва да забравим . А др.Др.Др. има да си дръдори до откат.

Изнесените секретни данни са част от неизнесените секретни данни. Тези трохички се подхвърлят, за да се отпрати в миналото причината за днешната катастрофа. Още през 1949-та идва първият фалит, до 1957-ма, годината на победилия социализъм всекидневно се е грабело, ликвидирана е всяка частна инициатива, освен дребните бръснарнички и будките за семки.През 58-ма нямаше основни храни, хората се редяха на опашки с километри за червен пипер, лук, леща, боб, през 1959-та трябваше да се правят сухари за атомната война и да се строят скривалища, през 64-та почна мегаломанията на Живков, докато танковете два пъти в годината разбиваха на трошки жълтите плочки по парадите, се правеха универсиади, фестивали, спартакиади, по-късно асамблеи, писателски срещи и пр. Луди пари се харчеха за партизански паметници, египетски пирамиди на Тошовото скудоумие, пропагандата бълваше многотомници комунистическа книжнина, но някак още не се крадеше. Чак през 1978-ма се пусна вица за ченгето ,дето го пратили да прави бизнес зад граница с два милиона долара. Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България.
Но разбира се, веднага във форума ще се появят прихлебниците на комунистическата чума-ченгетата,обрали до шушка страната ни и плачещи с крокодилски сълзи за социализма.Проблемът на последните застаряващи ченгета е не толкова колко те лично са завлекли или колко лично са пречукали. Проблемът е в липсата на пълната им индулгенция. Ти ще ги видиш по обед да поркат по кафетата на Паренсов, Любен Каравелов и Венелин, вече в пенсионна възраст, но се държат още, с къси прически- имитират активна готовност, ала с отпуснати месести лица. Дори демонстрират нещо като човещина зад чашката, от време на време казват някоя поверителна лакърдия с трийсетгодишна давност. Мъка им е нещо на другарите, щото зад мерзавщината и безпрекословното изпълняване на кагебистките постулати, нейде нещо е трепвало дълбоко в изтърбушените им души. За собствения им бизнес и пари не питай, веднага ще се маскират на сфинксове, може и да те изгледат с характерното си зверско изражение. Веднъж през октомври на плажа в Созопол се заприказвах с един дядка, благодушен, рисуваше си самодейна картина, попита ме какво мисля, аз го поощрих и полека-лека стана дума за професията му. Оказа се дърт генерал от ДС. Питах го за Сталин и избиването на милиони руснаци в края на 20-те, изведнъж лицето му освирепя и той изригна: "Как няма да ги избие, това са ВРАГОВЕ!" Нататък разговорът се промени, добавих нещо да не блъска толкова бяла в охрите, излъгахме се ,че ще се видим по кръчмите някоя вечер и си отминах. И тези приятели си спомнят всичко, знаят какво точно е ставало през годините на режима. . Недругарски беше нещо режимът на другарите.

Квартално кафене в панелно гето, 1990-та, мирише на пепелници, машината за кафе още не е загряла, в мрачното утро сервитьорката обръща покривките на масите, прави го естетика и за чистота, барманът нещо човърка по чашите, а един късо остриган таен милиционер, с патлак, подаващ се под якето, му казва доверително: "Дай момчета, да ги хварлим в борбата". По онова време във всяка кръчма още имаше куки, подслушващи настроенията, наглеждащи контингента. "Момчетата" за "борбата" бяха недозатворени катилчета с яки вратове, по правило пресяти от надошлите от селата и криещи се в градовете млади престъпници. Вечер пред Армимекс на Ангел Кънчев побелял симпатяга с подпухнали очи дърдореше нещо по уокитокито и от входа товареха сандъчета с омазнена хартия в джипа отпред. Създаваше се основата на мутренската машина, чиято цел беше да заварди пътя на Лукановите милиарди от възможна конкуренция. Нямаше това онова в тази борба, куршумите и взривовете, запалванията, пребиването до смърт, рекета, бомбите в асансьора още са на ход пред самодейните глупаци, решили да стават капиталисти соло перке. Ювелирните охранители на "охранителите" от МВР току застрелваха по некой непричьом милиционер в тънките акции, взривяваха по некой и друг камион с войничета, а другари като другаря Др. ни говорят за бидонвили на пичка си майчина. Но да се върнем към "момчетата" . През 1989-та можеше да видиш една особена порода младежи от Интерхотела в Будапеща, през Вацлавски намести в Прага, през Братислава и Краков до Магурата на Витоше, издокарани с черни кожени якета с черно поло на голо около якия бичи врат, с черни торбести панталони, черни мокасини и бели чорапи. Питал съм се ,бе защо с черни чорапи точно, мисля ,че това е било нещо като униформен знак, че са "наши момчета". Можеше да ги срещнеш с "кукли" в ръка до чейнджа пред музея Чарторицки в Краков, пред спирката до катедралата на Намести Миру, можеше да ги видиш на гарата в Дрезден. Навсякъде правилни другари в шлифери четяха задълбочено вестник наоколо, седяха в таксита и току прибираха хилядарките на ужилените, мечтаещи да си купят валута за емиграция. По-късно "момчетата" баха обучени да отварят безшумно апартаментите и да зареждат със стока "правилните " оказиони в Габрово и Русе , да речем, със стока от Кюстендил и Пловдив. Стоката се прекарваше мълниеносно, а в МВР дебели служители с ланци под яката на униформената риза отегчено диреха отпечатъци по таваните и над бюфета в дома на ограбените. Имаше и стаи със "заловена " стока, викат завалията, отварят му я и той вижда камара боклуци втора употреба, питат го: "Виждате ли си откраднатото" и после затварят стаята. Друг път отварят пандиза и пускат на свобода некое животно със задача, животното свършва задачата, а после му дават пет месеца отпуск в Испания. Ама там животното пак е на отчет пред "другар", само да не върши поставената задача и айде у фризера. През осемдесет и осма се появеха пъвите крадени коли. По това време в Братислава и Виена имаше хиляди оставени на пътя новички Лади, Вартбурзи, Волги, покрити с листа и паднали гуми. Оттам беше пътя на немците и турците, бягащи от социалистическия ад.През Калотина на ден идваха по двеста коли с русенска, хасковска или с немска регистрация, препродаваха се на турци мълниеносно, а на другата сутрин тръгваха обратно през калотина за Чехословакия, щото там границата с Австрия беше отворена. По-късно "момчетата" почаха да отварят и Опели, нататък е ясно. Горубляне и до днес е пълно с паркинги на "момчета", иди питай като как стана тяхното забогатяване и ще се овъглиш в запалена таратайка. За бухалките и тротила е друга тема..

Когато престарелите утихнали хора тътрят в предпоследни разходки краката си в днешния шум, ревящи коли и мръсен въздух, когато се качват в трамвая на Женския пазар, бързащи по инстинкт да седнат, а седнат ли, бъбрят си - трамваят е често тяхното единствено място за контакт, ти ги гледаш и се питаш: какви съдби са протекли зад сбръчканите лица. Това са те - преживелите в единствения си живот злощастната участ да се родят тук и да изживеят заедно цели шестдесет години в една от най-мрачните дупки в човешката история, в клоаката на комунистическия строй. Докато на Трокадеро техните връстници са се возели на скутери и са бързали да забравят ужасите на нациската окупация, слушайки джаз през дима на американските цигари; докато новото френско кино и литература са напирали в цветущата атмосфера на мира и красотата на живота, тук в последните магазини са привършвали хубавите платове, обувките със скърцащи подметки са изчезвали постепенно, а нощем камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите. Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: "Дръжте врага" и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника. Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник. Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари - комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по-добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на "народния враг", конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоятирайки ги зверски в името на своето собствено господство. Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма. Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на комунистическите лозунги.

Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството, лъжата, страха и обеличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол. Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си . Налудничавата саморазправа се прехвърлила в университетите, врагове се търсели дори в семействата. Нататък историята продължава с дневника на комунистическата проказа. Тя продължава и до днес. Вижте Гоце, вижте диктата на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите. Те продължават да се наричат помежду си другари. Аз бих заменил тази негодна заради тях дума "другари" със "съучастници". През целия период те си бяха и са си до днес просто разбойници. Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им отличителна черта. Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари. Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет. И всичко това безнаказано ,другарки и другари. Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им. На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек. Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах. А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизма. Фамилиите от ЦК, Иван Славковци, Гоце, Р.Овч и компанията бригадири-генерали знаят. И още ни управляват.

Напоследък във виртуалното интернет пространство, а и извън него недопустимо се разнася отровното зловоние на хрантутниците на русофило-комунистическата прослойка на обществото които като болестотворни бацили активно се опитват да рушат съзидателното, прогресивното, демократичното, независимо че самите те най-нагло избутвайки другите се възползват от благата му максимално. Връх на демагогията, популизма, лицемерието е да си избрал за себе си или за децата си образование, работа и живот в богатите, развити и демократични държави в ЕС, в САЩ, Канада или където и да е на Запад, но въпреки това да плюеш злобно по тях и да възвеличаваш техния уродлив и отблъскващ антипод - Русия, Евразийския съюз, комунизма. Безброй са българите – русофили и комуняги, неморално облагодетелствали се с привилегии по времето на социализма, благодарение на които бяха приемани безпроблемно във ВУЗ, ползвайки предимство (несправедливо отнемайки местата на хиляди други с по-висок успех), защото бяха деца или близки роднини на активни борци (тоест бивши партизани, ятаци и нелегални – разбирай: терористи, атентатори и убийци), комунистически функционери и номенклатурчици. Те бяха некадърните и бездарни креатури (но апологети на комунизма и на руското), безпрепятствено назначавани по гореспоменатия начин на най-привлекателните, желани, ръководни и добре платени длъжности и места, които бяха недостъпни и категорично блокирани за кандидати без членство в комунистическата партия и без неизменното ходатайство от близки роднини – влиятелни комунисти. След демократичните промени в България, въпреки принадлежността си към комунистическото и руското, тези българи, децата и внуците им подозрително често избират да получат образование, работа и живот в цивилизования Запад. Но тъй като са възпитани с демагогия и враждебност към този перфектно уреден западен свят те злостно сеят омраза, провокации и дезинформация за него, целящи анатемосването и демонизирането му, като в същото време щедро и лицемерно сипят хвалби, празнословия и суперлативи, тотално не отговарящи на истината за Изтока. Логичните въпроси към такива «хора» са: Какво тогава търсят на Запад щом величаят Изтока, защо ги привлича западния LIFE след като пропагандират шумно руския ЖИЗНЬ, защо си купуват съвършените европейски автомобили, а не руските допотопни таралясници, защо се обзавеждат с електроника, техника, битови уреди, козметика все от Запада, а не с такива сдЯлани в Русия или нейде из първобитните коптори в Евразийския съюз??? Ако бяха принципни и де факто лоялни на втълпената им соц-идеология, те щяха да емигрират, живеят, почиват, работят и учат в Русия и Евразия, а не в ЕС, САЩ и изобщо на Запад. Ако предпочитаха руското щяха да карат Москвичи и Лади, нямаше да носят дънки, да пият уиски, да ядат швейцарски шоколади и да си подаряват френски парфюми. Каквото и да ви отговорят на тези въпроси ще е демагогия. И веднага ще ви засипят с хули, лъжи и помия – това им е органически присъщо, поради което неминуемо ще ги усетите какви са без дори да ги познавате лично – долнопробни мерзавци напълно лишени от съвест и морал.

Които са живяли в България през злокобното време на тотална робска зависимост от Империята на Злото - СССР до преди четвърт век, със сигурност помнят прословутата абревиатура на най-заслужилите комуняги – АБПФК, а именно Активни Борци Против Фашизма и Капитализма, тоест бивши партизани, ятаци, нелегални – разбирай: терористи, атентатори и убийци, най-долната и невежа измет от дегенерати, активно съдействали за разграбването на националните ни богатства от руснаците, а също за потъпкването и унищожаването на националните ни светини и реликви, за да бъде заличена историческата памет на народа с цел налагането на пълна съветизация на България. Проруската комунистическа власт по времето на соцрежима в България толерира по всички възможни начини тези престъпници и отрепки като ги удостои с неограничени привилегии и предимства. Благодарение на тях те получиха даром, без усилия и способности желаното образование и работно място, безпрепятствено бяха издигани като креатури в кариерата си, отредиха им максимално високи заплати, специални пенсии и други доходи. Чрез своите привилегии и предимства те пък уредиха децата и внуците си с всичко което бе абсолютно недостижимо за хората от народа не членуващи в БКП и лишени от решаващото ходатайство на близки роднини – влиятелни комуняги или предани слуги на руснаците. По този начин децата и внуците на АБПФК и на комунистическата номеклатура получиха даром и без усилия наследените от родителите си блага и придобивки, натрупани несправедливо чрез привилегии и предимства и започнаха кариерата си директно на ръководни и синекурни позиции с всички екстри на властимеющите. В сегашно време цялото това идеологически фанатизирано котило според социологически проучвания по време на избори съставлява повече от 80 % от членската маса на депутатите от левите (комунистическо-русофилски) парламентарно представени партии. Бранейки така придобитите си материални и властови интереси, те са най-гласовитите, най-наглите, най-провокативните, най-скандалните «политици», борещи се ожесточено с всички позволени и непозволени средства срещу демократичните сили, само за да запазят статуквото си, за да пречат всячески на развитието на България по евро-атлантическия й път, за да се опитат да я върнат в онова мрачно тоталитарно и купонно време на изолация и робска зависимост от руснаците, през което техните родители безнаказано са колели, бесели, безчинствали, мародерствали и мамили най-безогледно хората от народа. От 2000 година най-после и в България комунистическият режим и партия са признати със закон за престъпни. Хората никога няма да забравят злодеянията на комунистите и русофилите в България, никога няма да им простят националното предателство и терора! Същото важи с пълна сила и за наследниците им облагодетелствали се всячески чрез привилегиите, предимствата и «връзките» на престъпните си родители и роднини.

Дааа, още един от пасивните с години акаунти се размърда да ни учи на евроатлантически ценности. Добре дошъл на борда при другите си дружки. За себе си не мога да преценя тази ваша активност дали е жалка или страшна. Или може би страшно жалка по скоро. А дали пък размърдването на този акаунт няма нещо общо с пресния бан на друг такъв акаунт

Дааа, още един от пасивните с години акаунти се размърда да ни учи на евроатлантически ценности. Добре дошъл на борда при другите си дружки. За себе си не мога да преценя тази ваша активност дали е жалка или страшна. Или може би страшно жалка по скоро. А дали пък размърдването на този акаунт няма нещо общо с пресния бан на друг такъв акаунт

 

Трябва да си голям мазохист за да прочетеш дори и ред от подобно кошмарно за зрението произведение.

плащаме за охрана на изедниците, нас кучета ни яли

 

Радан Кънев поиска да бъде съкратен бюджетът на НСО

 

Да се ограничи броят на лицата, които охранява Националната служба за охрана (НСО), поиска лидерът на ДСБ, част от РБ, Радан Кънев.

"В момента има хора, които пращат тези професионалисти до магазина за кисело мляко, това е унизително", коментира той, след като преди два дни разкритикува Закона за НСО във вида, предложен от ГЕРБ.

На службата се дават 10 пъти повече пари, отколкото на тази за борба с тероризма - 40 към 4 млн. лв., смята той.

„Имаме ли нужда да харчим 40 милиона и да охраняваме толкова много лица“, риторично попита той и добави, че никой не знае точно колко души в момента са пазени от гардовете на службата.

Според Кънев в България има не повече от 12 души, които трябва да бъдат охранявани. Сред тях със сигурност са премиерът и вътрешният министър, но не и депутати. "Мен така, както ме гледате, дали имам нужда от охрана", каза той.

Кънев смята, че НСО трябва да е малка служба и да се знае кого обслужва.

"Тези великолепно подготвени 1200 души, може би едни от най-добрите професионалисти в държавата, трябва да са насочени към сигурността на всеки български гражданин, а не на конкретни лица", настоя той.

Според него няма значение дали НСО ще е на подчинение на президента или не и дали ще е самостоятелна или ще се присъедини към друга служба, важното е колко души пази и какъв бюджет има.

 

investor.bg

Българският парадокс - ние сме неудовлетворени, но щастливи

Българският "парадокс" е, че сме неудовлетворени, но щастливи. Удовлетвореността се доминира от материалния свят, докато щастието - от вътрешния ни свят. Именно това
разграничение често не се прави. Това коментира психологът доц. Маргарита Бакрачева, която, заедно със свои колеги, подготвя книга, посветена на щастието, с различни
изследвания.

Голяма част от проучванията, които изследователите са направили, е с цел да намерят отговор на въпроса какво е щастието и какво е то за българина.

Българинът се чувства добре, когато е здрав - той и близките му, радва се на любов и семейна хармония, добри приятели, възможност за пътуване и разнообразие. Щастието е в самите нас, в нематериалния свят, е изводът на психолога.

Заключенията са на базата на отговори, давани от самите участници в анкетите, които са помолени да напишат кои 5 думи свързват с щастието, кои 5 - с удовлетвореността от живота и кои 5 - с благополучието си. Оказва се, че емоциите, усещанията, природата, красотата около нас се определят като свързани с чувството за щастие.

Ако попитаме един българин "Как си?" най-вероятният отговор би бил "Горе-долу". Ако го попитаме "Доволен ли си", ще чуем "не". На въпроса обаче "Мислиш ли, че си щастлив" повече от половината отговарят с "да", вероятно поради водещите за щастието категории - здраве, любов, семейство, красотата около нас, коментира доц. Бакрачева.

Според нея в редица изследвания, в които българите се определят като едни от най-нещастните в Европа, а дори и в света, става дума за неуточнени термини. Ние сме
най-неудовлетворени, но не и най-нещастни. Съумяваме да запазим щастието в себе си и, когато българинът определя какво го прави щастлив, използва думи като здраве, любов, семейство, пътуване и много други, между които никъде не се намесва материалният фактор, отбелязва психологът.

Ако искаме да се чувстваме по-щастливи, е добре да си го позволим

Удовлетвореността е пряко свързана с начина ни на живот и това, с което разполагаме. Определяме къде сме и колко сме "успели" спрямо това каква е кариерата ни и с какви
възможности сме, казва психологът. Тя забелязва известна разлика в нагласите на поколенията, която се дължи предимно на факта, че младите още не са събрали толкова разочарования и негативизъм.

Според едно от анкетните проучвания, хората под 30 години в много по-висок процент отговарят, че биха участвали и че участват в доброволчески инициативи, включително свързани с почистване, работа с хора със специални нужди и разделно събиране на отпадъци, в сравнение с тези над 30. По отношение на щастието обаче не се установяват особени различия между младите и възрастните. Обяснението е, че в различни периоди от живота си имаме различни цели и приоритети, но винаги имаме нещо, за което мечтаем и което смятаме за важно.

Ако искаме да се чувстваме по-щастливи, е добре да си го позволим, е "рецептата" за щастие, която дава психологът. Когато се отдадем много на мисли, обикновено те вземат негативен оттенък. В такива случаи е добре да обърнем внимание на сетивата и емоциите си. Най-добър ефект дава, когато си оставяме свободно време, всеки ден, да "нахраним" всички сетива - усещането на вкуса на храната, на водата, удоволствието от среща с приятели, ходенето пеша навън, особено през пролетта, когато всичко се събужда за живот.

Българите не били нещастни, обичали да се представят за такива

Малките неща са тези, които ни карат да се чувстваме живи, тук и сега, и нивото на щастието автоматично се повишава, е съветът на доц. Маргарита Бакрачева.

Източник: БТА

Интересно четиво за ситуацията у нас.

Интересно четиво за ситуацията у нас.

всичко е истина

най-много ме заболя от това

 

Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат – Апостол на Свободата, Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода, кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили.”- не успява да отвори очите им.

 

В момента съм в хотел в Несебър .

Мога да ви кажа съвсем сериозно , че животът в България е ЧУДЕСЕН

Хората са усмихнати , храната е добра, пиенето -също

Виждам, че има чужденците им харесва .

Наздраве

Редактирано 7 май 201511 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Абее Бг да не върви към някой скришом фалит защо казвам така ли , бавят се заплати , детски ето днеска е 19 и още детски няма а трябваше да има на 15 16 май .

тъжно, осрано

 

Кой открадна химическите тоалетни от автомагистрала Тракия ?

 

 

Две химически тоалетни заедно със съдържанието им са били откраднати от паркинги на територията на община Нова загора на аутобана Тракия. За куриозния случай съобщи хасковския стопанин на нужниците Тихомир Гьоков.

Неговата фирма стопанисва 44 подвижни одходни места по магистралата от Стара Загора до Бургас. "Кабината тежи 86 килограма. Заредената вода е към 100 литра. Ако предположим, че и органичното съдържание след ползването на съоръженията от пътуващите е още толкова, теглото става към 280 килограма", изчисли Гьоков.

Кражбата била установена при редовния обход за поддържка на тоалетните през уикенда. Собственикът е подал оплакване в полицията и за още све кабинки, които били открити поломени на паркинг в Бургаско. Това не е първо посегателство срещу снабдените по спешност след откриването на аутобана места за неотложни нужди, припомня Гьоков.

 

24chasa.bg

30 години по-късно.

Пак Ванга, пак Чернобил, пак Терминатор... Живели ли сме?
 

 

Кръгът се затваря. Това значи ли, че сме на прага на биологическия си крах? Защото моралният отдавна е настъпил...

Всичко е като в детско-юношеската ми възраст.

Америка и Русия са на ръба на войната.

Клинтън срещу Буш се борят за Белия дом.

Най-гледаните филми са "Терминатор" и "Джурасик парк".

Вранча носи земетръси.

Треперим от радиационния облак над Чернобил. Властите панически отричат, че има радиация. Хората панически не вярват.

Ванга е по-почитана от църквата. Ходим на врачка вместо при поп и лекар. Решаваме проблемите си с приложна магия.

Управляват ни активисти на БКП, Комсомола и милицията.

Кланяме се на Съюза, този път Европейския.

"Левски" и ЦСКА са на косъм да бъдат разпуснати.

Промени ли се нещо за 30 години? Живяхме ли, или само се заблуждавахме, че живеем? За какво всъщност беше всичко...
 

Недялко Недялков

pik.bg

България е единствена и неповторима в света!   Стига сте писали странни мнения. Над 50 години съм и още не съм успял да посетя всички прекрасни кътчета на Родината ни.   Заради недостиг на време и пари досега.   За бъдещето съм оптимист!  Но животът ни е програмиран с ограничености.  Поздрави

Интересно четиво за ситуацията у нас.

 

Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо.

 

Вече не знам дали от толкова повтаряне тези положения не са истина. Не следя статистики, не чета и новини. В София (а и не само, в северозападната част на България особено) обаче ромите не са само ежедневие, те са много. Поносимо много (не знам обаче дали изразът е адекватен). Не те са ми проблемът, а фактът, че темата ОБРАЗОВАНИЕ е игнорирана. Когато се случи да има някаква дискусия обикновено нещата се израждат в някакви странични спорове. Ще дам пример: в някои университети буквално се чудят как да ловят бройки, с които да запълват местата си за да има субсидия за факултети и университета, по този начин от години, в университета влизат хора, на които мястото им НЕ е там. Не може ти да си мислиш, че университетът е модно заведение, в което да се разкарваш с хубавите дрешки и големия телефон. С училищата проблемът е сходен. Никой не прави нищо, за да промени тази система, която НЕ намира диалог с учениците... Ей от това ми е болно!  

 

Редактирано 10 септември 201510 г. от sisone22 (преглед на промените)

За България, освем като по брой население, освен като качество на образованитео /което рязко спадна, добре че талантливите и можещи хора сами си намират начин на обучение/  та тази наследена бройка университети / и нелогично създадени НОВИ /  е крайно неадекватна за държавата .

Да, борят се за оцеляване, защото ще ги закрияят и  изпоуволнят  90 % , но ..  сегашната ситуация не е приемлива.

Отдавна трябваше да се реже там " на месо " , и да се прехвърли акцента и разходите върху основното и средно образование, но уви... 

Аз не съм съгласен със заглавието на темата - защото в България всичко е налице и е некоректно да има тема само за най-тъжното...

Страната на излишните хора

Дори в Индия и Китай, държавите с най-многолюдно население на земята, няма излишни хора! В България обаче има! Те са:

-         Българите! – В собствената си държава те са подложени на уникален геноцид и изтребление! За тях няма работа, а ако им се предложи такава, то е за обидно ниско заплащане. Не са защитени нито от закона, нито от органите на реда. Имат право единствено да напуснат страната, но с препоръка да пращат пари от чужбина на своите близки.-        

-         Пенсионерите! – Независимо, че са отдали младостта, труда и живота си за изграждането на заводи, пътища, училища и болници, че са живели бедно и не са имали никакви претенции към държавата, че е окраден фонда за пенсионните им осигуровки и поради лошите условия на труд и живот здравето им е в окаяно състояние, те са бреме за държавата! Дори техните нищожни пенсии тежат на финансовата система и тя с радост следи броя на постоянно намаляващите, поради  висока смъртност свои ищци.

-         Болните! – Независимо, че са здраво осигурени, болните у нас са длъжни да платят поне два пъти своето лечение! Цените на лекарствата у нас са най-високи, заболеваемостта – също, но за сметка на това не се прави нищо, за да се променят към по-добро нещата! Нашите болни са оставени на естествения подбор – който оцелее - живее, а останалите мрат с лекарска помощ.

-         Децата! – В държавата с най-висока смъртност, най-ниска раждаемост, най-висока заболеваемост и най-много университети на глава от населението, няма нужда от деца! Смешните 30 лв. детски надбавки на месец, са откровена подигравка с майките, проявили кураж, да родят дете в тази безумна страна. В детските ясли и градини в големите градове, където предимно са съсредоточени младите семейства, няма места за децата! Родителите са принуждавани да напускат работа, за да отглеждат децата си или да заплащат сума, по-голяма от заплатата им, за да посещават децата частни детски ясли и градини.

-         Бедните! – Те са излишни по презумпция! За тях никой не се грижи, няма официална статистика за броя им и независимо, че ги срещаме по няколко пъти на ден, край контейнерите за смет, държавата се отнася към тях, все едно не са хора, а призраци.

В замяна на гореизброените излишни българи, Република България ежегодно харчи стотици милиони лева за социални, здравни и други помощи на бясно развъждащите се цигани, а отскоро и за икономическите бежанци от Сирия и африканските страни. Затова страната, в която собственият и народ е излишен, ще стане излишна на географската карта в най-скоро време!

Просто започнете да броите! – Десет, девет, осем, седем …….!

Красимир Бачков

https://frognews.bg/news_98958/Stranata-na-izlishnite-hora

 

no comment