Аз вярвам че има няколко... такива и повечето от тях не заслужават главната буквичка.

А онова, което аз бих нарекла Бог няма място тук... То не присъства в човешката мисъл.

Според теб има много Богове. Защо смяташ, че само някои от тях заслужават да се изписват с главна буква? И, все пак, приемаш върховенството на един, който е нещо по-различно от това, което Човечеството влага в това понятие. И кое е това нещо, което, според теб, е Бог ?

Искаш да дефинираш що е това Бог? Не си ли чувала за апофатическото богословие? Според Псевдо-Дионисий Аеропагит, както и според Адвайта Веданта да речем (за да прокараме някакъв паралел между Изтока и Запада), ние се доближаваме до бог само чрез отрицанието на всички качества. Защо? Защото представата ни за тези качества идва от сътворената реалност или от това, което Розичката нарича "свят на диалектиката". С други думи, доколкото тези понятия са породени от ежедневния ни опит, те не могат да се прилагат към бог. Следователно, не знаем и не можем да кажем какво е бог, а можем да кажем само какво не е. Разбира се, в христянската си форма този подход има и положителен аспект, защото става дума не за просто отрицание, а за утвърдително отрицание. Не можем например да кажем, че бог е "благ" в смисъл, че това качество определя неговата природа, но можем да кажем, че понеже е източник на всяка благост, той е "свръхблаг". Не можем да кажем, че "съществува" в обичайния смисъл, но понеже е източник на всяко битие, той е "свръхсъществуващ". Следователно, първопричината превъзхожда всички утвърдителни и отрицателни твърдения, твърдят богословите.

Да, искам да се опитаме да направим дефиниция на понятието "Бог" .

За алофатическото богословие нищо не съм чувала.

Но от тебе чух, че Бог е свръхблаг и свръхсъществуващ, с което съм съгласна.

И още много ценно има в твоя пост, според мен и това е във фомулата, по която трябва да търсим характеристиките на Бога. Търсим го по - "Какво е ... ", а, може би , трябва да използваме "Какво не е ... " или задължително и последната ... .

Редактирано 5 февруари 201115 г. от kaloia (преглед на промените)

Не разбирам защо форума трябва да се пълни с глупости. Какво ви кара да мислите че има бог?Нека да позная-възпитанието ви.Познах ли?Религията може би е най-старата демагогия.Доказателство за съществуване на така наречения бог няма,няма да има.Милярди хора по света си въобразяват че има бог защото мисълта за него ги крепи и ги кара да продължават напред,но истината(поне за мене)е че такъв феномен не съществува.А за да съществува нали някой трябвай да го е създал.Кой го е създал,и кое създало създателя на бог?И оттук нататък се получава едно дълго мислене в търсене на отговора "Кой е създателият на всичко?",само че на такъв отговор не се е отговорило и едва ли някога ще се отговори.

Чела ли си "Пари" на Е. Зола? Ето ти един бог - парите, властта и други такива.

Парите, власта и други такива не са Богове. Това, че някои хора са обсебени от тях и често им се кланят, така както мюсюлманите на Алах, не ги прави Богове.

Или по-точно, в известен смисъл, ги прави Богове, в преносен смисал .

Той също е Бог

Да , така е ... Ама, нека да оставим падналия за самостоятелна тема, ( мака, че напълно те разбирам , като си говорим за Господ , не може да не стане приказка и за другия , на човек веднага му идва на ум )

защото иначе, подозирам, че много бързо и лесно нашия разговор - спор, може да се превърне в празнословна говорилня.

Това не съм чела.

Душата ми ги различава и разпознава.

Мда,сега вече се пише с малка буква и се слага в кавички.

Пък ще видим кой ще победи.

Борбата е много оспорвана ъхъм.

Не се боря с теб. Моля да бъда извинена от Вас за пропуски в правописа ми, ако има такива.

Да ти кажа, всичко, което ни заобикаля няма нищо общо с бог. До това разбиране са стигнали не само гностиците и другите представители на западните мистерийни школи, но и ортодоксалните христяни. В потвърждение ще приведа думите на един от водещите представители на католицизма през 19 в. кардинал Нюман:

"Светът сякаш просто опровергава тази велика истина, с която е изпълнено цялото ми същество. Това ме хвърля в не по-малко смущение, отколкото ако се отричаше моето собствено съществуване. Ако, като погледна в огледалото, аз изведнъж не видя в него собствреното си лице, бих усетил същото чувство, което ме обхваща, когато гледам този жив пълен със суета свят и не виждам в него отражението на неговия Творец... Светът подобно на дрехата на пророка е пълен със "стон, плач и мъка".

Погледнете целия свят, неговата многообразна история, неизброимите човешки племена, техните начинания, изменчивите им съдби, взаимните им отчуждения, разприте им. Погледнете бита на хората, навиците им, различните форми на тяхното управление и изповедание, техните предприятия, безцелните им усилия, случайността на постиженията и делата им, немощния завършек на отдавнашни начинания, тъй слабите и откъслечни признаци на върховния замисъл, слепия растежна онова,което в крайна сметка се оказва велика сила и истина. Погледнете общия прогрес предизвикан сякаш от неразумните стихии и не водещ към някакъв окончателен завършък, величието и нищожността на човека, гордите му замисли, мимолетния му живот, тайната, която обгръща неговото бъдеще, жизнените му разочарования, поражението на доброто, тържеството на злото, физическите страдания, идолопоклонството навсякъде, разврата, унилото безнадежно неверие, общото състояние на целия човешки род, за което така зловещо и точно казва апостолът: 'Без надежда и без Бог в света'. Погледнете всичко това и това зрелище ще ви хвърли в ужас и смущение, и вашият разум ще бъде обхванат от съзнанието за най-дълбоката тайна, съвършено неразрешима за човека.

Какво да се отговори на всичко това,което разтърсва и хвърля в смущение разума? Аз мога да отговоря само едно: или го няма Творецът, или това живо човешко общество действително е отхвърлено от неговото лице... Затова аз казвам за този свят: ако Бог съществува, тъй като Бог съществува, човешкият род очевидно е хвърлен в някакво страшно първородно бедствие. Човешкият род се е откъснал от замисъла на неговия Творец. Този факт е също така неоспорим,както и фактът на самото му съществуване..."

Разбира се, по-просто би било да приемем, че няма бог, но пък тази перспектива е още по-безнадежна.

Извините ме , но изказването Ви не е във връзка с темата, която съм поставила.

Този пост, би следвало да го публикувате там, където му е мястото, а именно по темата " Има ли Бог ?" Ясна ли съм ?

Редактирано 5 февруари 201115 г. от kaloia (преглед на промените)

Защо трябва да има посредник между Бога и човека? Казаното от Нюман е дълбоко изстрадано и трудно може да не се съгласи човек с него. И наистина ролята на църквата отдавна е обезсмислена. А грижата на Бог за творението си съвсем не е задължително да съвпада с нашите представи за грижа. То ест може да изглежда и така - да бъде дъдена възможност на хората да осъзнаят че са излязли от лоното на божествената закрила.

А защо разглеждате църквата като "посредник", при положение, че нейната основа функция е скрита в това изречение :

"двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях" Матея 18:20

Тоест - място, на което се събират единомишленици.

И защо да се е обезмислила ? Не съм съгласен с тези ти твърдения.

Иначе, относно грижата си права.

Прощавай, но не разбрах какво искаш да кажеш. Прочете ли внимателно казаното от кардинал Джон Хенри Нюман, който през септември миналата година папа Бенедикт XVI^-ти обяви за "Блажен", т.е. за потенциален светец, според каноните на католическата църква? Ако не си, моля направи го и след това коментирай, щото инак не виждам смисъл.

scepsis, ако имате да кажете нещо по темата "Що е Бог ?", кажете, ако ли - не, просто замълчете, защото темага не е кой какво казал и кой какво прочел, а кой какво МИСЛИ, още веднъж ще Ви го напиша МИСЛИ по въпроса " Що е Бог ? " .

Надявам се да ме разберете.

гледам че много разбираш...

Я ми обясни защо бог е предпочел Авел пред Каин и е приел неговия дар? все едно един родител да обича само едното си дете (и да кара другото да завижда)... от къде Каин е знаел как се убива като е земеделец? защо Авел е направил кръвосмещение като се е оженил за сестра си? тоя бог себе си не може да предпази от скрупули ти искаш тебе да предпази...

Видно е, че си чел Библията или книги, които я коментират, обясняват и т. н.

Аз не съм чела Библията и не мога да ти отговоря на въпроса.

Ако знаеш отговора и той е по темата "Що е Бог ?", то моля те, сподели го с нас .

Ако не е по темата, пак го сподели, любопитно е ...

Това не е ли парадоксално? Нали ролята на църквата е да посредничи между Бога и човека. От казаното от Нюман се разбира, че човечеството очевидно е изхвърлено извън лоното на божествената закрила. Тогава ролята на църквата се обезсмисля. А и нали поначало Бог се грижи за творението си?

Колкото до това що е Бог, съм съгласна с вас, че божествената същност е по-логично да се описва апофатично, защото разумните ни словесни форми нямат трансцедентална стойност.

НО...

Оставяйки философията и разума настрана, можем да вярваме, че Бог е онова, което вътрешната интуиция ни подсказва. И на това ниво всичко казано дотук няма никакво значение, защото става дума за вътрешна ирационална убеденост, основана на вяра.

Вашата ирационалност не може да Го опише. А Вашата рационалност!? Може би, тя би Ви довела до същностни характеристики на Бога... Ако искате, разбира се, да я използвате ...

И, въпреки това, според мен, казахте нащо много важно по темата: "Бог се грижи за творението си." , т. е Бог ни е създал и се грижи за нас.

Редактирано 6 февруари 201115 г. от kaloia (преглед на промените)

Не си чела Библията - добре.А Корана ? Ведите ? Въобще- някоя свещена за някоя религия книга ?

А това определени за Бога познато ли ти е ? "Безкрайна невъобразима сфера, чийто център е навсякъде, а окръжността – никъде " ?

Става въпрос за чиста формалност. Съвсем ясно е това, че връзката Бог - човек не се осъществява от църквата, а по инициатива на самия човек и от самия него. Но поначало, струва ми се, църквата се нагърбва с обяснението на божието присъствие и естество. И специално в католицизма папата се явява пряк наместник на Бога, което го прави по своему посредник.

Защо да е трудно несъгласяването с него, ако думите му по един или друг начин променят статута и ролята на църковната институция?

Не казвам, че не е прав. Всъщност съм съгласна с всяка думичка на Нюман. Интересен ми е фактът, че е е обявен за "Блажен".

А нещо по темата би ли казала ?

Кое е това "всичко", което ни повежда към търсене на истината и ни носи винаги тъга ?

Търсещите хора минават през какво ли не през време на безбройните си инкарнации. Те се запознават с всички религии, опитват атеизма, езотериката, членуват в общности, изучават, мислят, растат. И един ден неминуемо достигат до осъзнаването, че всичко издиша. Дори растежа им.

Точно тогава настъпва тъгата... Тъга, по силата си равна на отчаяние. Това са опитности, необходими на всяка душа. Това е свободната воля, да опиташ, да осъзнаеш, да се завърнеш. И никога не се случва насила, затова пътя на убеждението е безсмислен. Когато му дойде времето - тогава. Бог е там, и очаква всеки един, у дома.

Според теб има много Богове.

Двама са. Един истински за когото не зная абсолютно нищо но вече вярвам, че Го има. И другия, природния, за когото всеки ден откривам по нещо, поглеждайки в огледалото.

И един куп същества с възможности, които за нашия лилипутски ум се равняват на божествени, и поради невежеството и наивността ни лесно ни заблуждават че са богове. А не са. Това е.

Лекичка нощ...

Не си чела Библията - добре.А Корана ? Ведите ? Въобще- някоя свещена за някоя религия книга ?

А това определени за Бога познато ли ти е ? "Безкрайна невъобразима сфера, чийто център е навсякъде, а окръжността – никъде " ?

Не, не съм чела тези книги. Никоя свещена книга не съм чела.

Това определение на Бога не знам от кого е, но много ми пилича на Платон, който е казал: " Бог е там някъде или там никъде. " .

Благодарение на теб се появи нова същностна черта на Бога.

Не, не съм чела тези книги. Никоя свещена книга не съм чела.

Това определение на Бога не знам от кого е, но много ми пилича на Платон, който е казал: " Бог е там някъде или там никъде. " .

Благодарение на теб се появи нова същностна черта на Бога.

Тогава от къде изобщо ти е хрумнало, че може да има нещо такова като Бог, след като не си запозната с нищо, което е казано преди ти да се появиш на този свят ?

Тогава от къде изобщо ти е хрумнало, че може да има нещо такова като Бог, след като не си запозната с нищо, което е казано преди ти да се появиш на този свят ?

Все едно да те попитам защо отиде да четеш Валентин Андре

Все едно да те попитам защо отиде да четеш Валентин Андре

Тия работи виждаш, а поздравчетата си не виждаш, а ? Пък и...никъде не съм "ходил".Валентин сам дойде връз мен.Та седя си кротко аз като героя от едно книжле ...

ХV

Стоя си така върху мината. Тази сутрин тръгнахме да патрулираме и аз вървях последен, както обикновено, всички минаха отстрани, но аз я усетих под краката си и се заковах. Те избухват само когато си мръднеш крака. Хвърлих на другите всичко, което имах по джобовете, и им казах да си вървят. Съвсем съм сам. Можех да ги чакам да се върнат, но нали им казах да не се връщат, бих могъл и да се хвърля по корем, но колко е ужасно да живееш без крака. Запазих само бележника си и молива. Ще ги хвърля, преди да си сменя крака, а трябва на всяка цена да го направя, защото ми дойде до гуша от войната и защото ме полазват мравки.

Борис Виан

Редактирано 6 февруари 201115 г. от Trichocephalus
правопис (преглед на промените)

тая е поредната тема за бог. пак да повторя правете разлика между създател и бог. първото е всеки, който създава нещо, даже аз като напишя sms съм създател. мога и бог да бъда, примерно такъв съм за моето куче - храня го, разхождам го, къпя го... тоест то е тотално зависимо от моята воля и нищо не може да направи. такива богове като мен колкото щеш и създатели също... "другия" бог или не съшествува или му е все тая за каквото и да било, ако ще пък и той да го е създал. бог няма, ако все пак има то той е зъл - все пак човек е "създаден по него образ и подобие"

Казваш ни, че Човекът прилича на Бога, защото също създсава и се грижи за създанията "под него" ( животни , ще добавя: растения, камък, вода ). Съжгласна съм с теб.

Да, Бог ни е създал по свой образ. Човекът първом бил праведен, а после опознал греха, доброто и злото... това вече е в друга тема .

Редактирано 6 февруари 201115 г. от kaloia (преглед на промените)

Казваш ни, че Човекът прилича на Бога, защото също създсава и се грижи за създанията "под него" ( животни , ще добавя: растения, камък, вода ). Съжгласна съм с теб.

Логическа грешка : Бобърът също прилича на Бога, защото също създава и се грижи за създанията под него ( животни, растения, камък, вода) .

ХV

Стоя си така върху мината. Тази сутрин тръгнахме да патрулираме и аз вървях последен, както обикновено, всички минаха отстрани, но аз я усетих под краката си и се заковах. Те избухват само когато си мръднеш крака. Хвърлих на другите всичко, което имах по джобовете, и им казах да си вървят. Съвсем съм сам. Можех да ги чакам да се върнат, но нали им казах да не се връщат, бих могъл и да се хвърля по корем, но колко е ужасно да живееш без крака. Запазих само бележника си и молива. Ще ги хвърля, преди да си сменя крака, а трябва на всяка цена да го направя, защото ми дойде до гуша от войната и защото ме полазват мравки.

Борис Виан

Мравките на Борис Виан - как да не те обича човек след това...

Тогава от къде изобщо ти е хрумнало, че може да има нещо такова като Бог, след като не си запозната с нищо, което е казано преди ти да се появиш на този свят ?

Този пост ще подмина с мълчание. Мисля, че си умен мъж и рано или късно ще разбереш защо ... надявам се веднага ...

Търсещите хора минават през какво ли не през време на безбройните си инкарнации. Те се запознават с всички религии, опитват атеизма, езотериката, членуват в общности, изучават, мислят, растат. И един ден неминуемо достигат до осъзнаването, че всичко издиша. Дори растежа им.

Точно тогава настъпва тъгата... Тъга, по силата си равна на отчаяние. Това са опитности, необходими на всяка душа. Това е свободната воля, да опиташ, да осъзнаеш, да се завърнеш. И никога не се случва насила, затова пътя на убеждението е безсмислен. Когато му дойде времето - тогава. Бог е там, и очаква всеки един, у дома.

Двама са. Един истински за когото не зная абсолютно нищо но вече вярвам, че Го има. И другия, природния, за когото всеки ден откривам по нещо, поглеждайки в огледалото.

И един куп същества с възможности, които за нашия лилипутски ум се равняват на божествени, и поради невежеството и наивността ни лесно ни заблуждават че са богове. А не са. Това е.

Лекичка нощ...

Ахаа, разбирам те ... Единият Бог е там, не тук. Другият е тук, във всеки от нас .

Но защо двама, може би, да е един и същ, и тук, и там.

Логическа грешка : Бобърът също прилича на Бога, защото също създава и се грижи за създанията под него ( животни, растения, камък, вода) .

Никаква логическа грешка няма. Бобърът, пчелата, лястовицата и всяко друго животно или растение не съзидават нищо и не се грижат за нищо. Тяхната дейност само наподобява трудовата и творческата дейност на Човека, тъй като изцяло е в резултат на инстинкти.

Не, не съм чела тези книги. Никоя свещена книга не съм чела.

Гордееш ли се с това? Ако си направиш труда да попрочетеш т.нар. свещенни книги, както и да се запознаеш със съпътстващите ги теологични учения, нямаше да ти хрумне да формулираш въпрос като "Що е това бог?".

ПП Мисълта, която цитира Док не е на Платон, а на Паскал.

Ахаа, разбирам те ... Единият Бог е там, не тук. Другият е тук, във всеки от нас .

Но защо двама, може би, да е един и същ, и тук, и там.

И двамата са навсякъде но не си преминават границите, само се сблъскват на границата http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Сатанчо това прави наистина, кара ни да го уеднаквяваме с Другия. Как иначе... нали това е и причината за падението - поискал е да бъде като Отца си.

И като гледаме в огледалото виждаме самия "Бог", няма друг начин просто. Твърде човешко.

Заради разочарованието, което неминуемо следва...

Дали някой някога се е запитвал защо ги има тези десет... напътствия. Аз не бих ги нарекла заповеди понеже не са такива.

Когато търсим първообраза ние се лутаме в диалектичното ни съзнание, където Той липсва. И това ни носи тъга, разочарование. Както всичко от десетте пункта, които непрекъснато прескачаме.

Идеята за един по-мек начин на възприемане би била подходяща. Подход към Словото без страх, но и без категоричност.

И все пак, всичко, което ни е повело към търсене на истината винаги ни е носело само тъга. Иначе отдавна да сме я открили.

С това "не си прави кумир" Той е искал да ни предпази от нас самите.

Тук съзирам още характеристики : Бог е нещо, което напътства Човека чрез 10 -те напъдствия ( заповеди ) и се опитва да го предпази от него самия, като му казва: " не си прави комири ".

Как, според теб, Човек се предпазва от самия себе си, като следва съвета и не си създава кумири ?

Тук съзирам още характеристики : Бог е нещо, което напътства Човека чрез 10 -те напъдствия ( заповеди ) и се опитва да го предпази от него самия, като му казва: " не си прави комири ".

Как, според теб, Човек се предпазва от самия себе си, като следва съвета и не си създава кумири ?

Ами не знам тези похвати носят ли ти упокоение наистина... един и същи въпрос ми го задаваш по сто начина вече.

Явно пиша неразбираемо щом отговора не достига. Нека някой друг се пробва...

така или иначе за единия нищо не знам а другия не ми е интересен.

Редактирано 6 февруари 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Вашата ирационалност не може да Го опише. А Вашата рационалност!? Може би, тя би Ви довела до същностни характеристики на Бога... Ако искате, разбира се, да я използвате ...

И, въпреки това, според мен, казахте нащо много важно по темата: "Бог се грижи за творението си." , т. е Бог ни е създал и се грижи за нас.

Aз вярвам, че има Бог, който е (поставил) началото на съществуването, да. Но Той може да е и просто начална движеща сила без телос (цел), може да е просто... енергия. Но със сигурност го има - той Е, защото е рационално необяснимо създаването на НЕЩО от НИЩО. А това защо и как Той съществува, предполагам ще си остане въпрос без отговор, нооо както и да е.

Бог е онова начало, което стои най-високо в битийната йерархия. Рационално, все пак мисля, че е грешно да се опитвам да го описвам, защото може би е отвъд разума. Мога да опитам, но едва ли ще стигна до някаква инстинна констатация и нямам претенции, че опита ми има стойност. Но ще се опитам все пак в рамките на разумното да го опиша утвърдително, и опита ми ще се провали, защото ще стигна до парадокс.

Но може би трябва, за да отговоря на въпроса какво е Бог, първо да се запитам следното. Щом Бог стои в основата на съществуващото и е създател, начало и най-висша битийна структура, то какви характеристики трябва да има Той? (Само да вметна, че в това си разсъждение се абстрахирам от всякакви религиозни постулати, а ще подходя чисто философски. Или поне ще се опитам...)

За да бъде начало на нещо живо и съществуващо, Бог трябва да притежава принципа на живота в себе си, а от тук и на промяната. Ако обаче се променя, то той има някаква обособена вътрешна божествена структура, защото единното цяло не се променя, защото е хомогенно и няма части. Ако пък се променя, тогава е... смъртен. Но очевидно не може да е смъртен. Бог трябва да е вечен, за да поддържа съществуването, бидейки неговата начална точка. Значи Бог притежава принципа на промяната, движението, живота в себе си и същевременно е вечен? Стигнах до парадокс, защото Той не може да се опише рационално, както споменах.

Мога да опитам пак. Да кажем, че Бог е съвършен - съвършеното се свързва със съразмерното, сферичното, правилното, вечното, доброто, благото и т.н. Съвършеното може ли да роди несъвършено? Бог е съвършен, а този свят очевидно е несъвършен. Според мен Платон се доближава най-много до обяснението на битийната йерархия със своя мит за пещерата (Държавата, 7-ма книга). Там присъства идеята, че сетивният свят е най-нисшата йерархия на съществуване. Естествено всичко е алегорично описано. Светлината, осветяваща пещерата е алегория за Благото (може да се тълкува и като Бог), предметите, осветявани от нея са идеалните същности на нещата - идеите, екранът е материалния свят (материята е квазибитие), той е осветяван най-слабо от Благото. А То не може да се опише, само може се съзерцава, в случая за Платон всяка отделна идея носи парменидовите характеристики за битие (еднородност, веченост, неделимост, цялостност, неразрушимост и т.н.), но това са маловажни за темата подробности.

Колкото до отрицателното опредение, в някои източни учения първоначалото се описва апофатично, но трябва да се вземе предвид факта, че е от значение цялостната космологична структура, характерна за дадената школа, да се взима предвид при интерпретацията на апофатичните божествени определения. Освен това не винаги Абсолюта е отъждествен с Бог. А и повечето учения/религии на изток са политеистични, а Боговете са схващани като част от сътворението. Но Аз не се наемам да го обяснявам това, не размирам особено от източна философия, занимавала съм се отблизо само с Нагарджуна и школата Мадхямика, което не върши работа по темата.

Редактирано 6 февруари 201115 г. от Regina Mortua (преглед на промените)

Аз не се наемам да го обяснявам това, не размирам особено от източна философия, занимавала съм се отблизо само с Нагарджуна.

Чела си ММК? Но там се отхвърлят всякакви перманентни, субстанциални същности в това число и бог.

Чела си ММК? Но там се отхвърлят всякакви перманентни, субстанциални същности в това число и бог.

Там въобще няма същности. Има само явления, които се приживяват реално, но са безсъщностни и в този смисъл "празни" откъм собствено битие (свабхава).

Светът е реален, но неистинен. И да, не се говори за Бог, говори се за Шунята, която пронизва всичко съществуващо, стои зад света на явленията и не подлежи на никакъв рационален анализ. Това обаче не е в темата.

Споменах за това, че съм се занимавала само с Мадхямика и следователно не мога да говоря за божествени апофатични определения. Иначе в Мадхямика апофатично се определя само Шунята и състоянието на нирвана като единение с трансцеденталното Аз.

Иначе в Мадхямика апофатично се определя само Шунята и състоянието на нирвана като единение с трансцеденталното Аз.

Апофатичното богословие, така както го разработва Псевдо-Дионисий Аеропагит, не е идентично с негативната диалектика на Мадхямака. Сходството е по-скоро външно. При Нирвана няма никакво единение с трансценденталния Аз, най-малкото защото съществуването на такъв Аз се отхвърля. Шунята е самата същност на явленията от гледна точка на парамартха-сат, а не е някаква същност, която стои "зад" тях. Затова и се говори за неделимост на двете истини (самврити-сат и парамартха-сат).

Редактирано 6 февруари 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Никъде не съм казала, че Мадхямика има нещо общо с божественото определение. Разглеждането на Нирвана като единение с трансцеденталния Аз е характерно схващане на тази школа, и тук не се отрича наличието на трансцедентално Аз, както явно е при разработките на Псевдо-Дионисий Аеропагит. Медитативните практики според Нагарджуна, наред с въздържанието от крайни словесни определения, са условие за постигането на нирвана, а от тук съзирането на трансцеденталната истина и единението с трансцеденталния Аз. В мадхямика има две нива на истината - емпирична и отвъдна. Е, отвъдната се постига само чрез Нирвана.