Розо, ся и теб ли да подсещам - ади да напишеш нещо в римите...

Розо, ся и теб ли да подсещам - ади да напишеш нещо в римите...

Аз писах де... няма сама да си приказвам там.

Освен това пиша другаде.

Няма ме у религии веке, сори за спама, позволявам да ме делнат модовити

Коментартите не се преброяват. Да знаеш!

ай стига толкУз спам че омазахме темата на момичето

по-добре да вървя да пиша приказки на децата вместо да търся тва дет го няма

(може и ти да се пробваш, четох аз приказки, четох..)

!!! СУПЕР разумнооо !!!

И, ако не съм чела Платон ... кво ?

Ти твърдеше, че той е казал нещо, което не ми е известно да е казвал. Чудно ми е, че поставяш тема, по която не желаеш да изразиш мнението си. Относно моите знания за Платон си права - писал съм курсова работа върху него, но беше доста отдавна. Винаги е поучително човек да разговаря със специалисти в своята област.

Редактирано 8 февруари 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Аз от сутринта се оглеждам но нищо божествено не успявам да видя в себе си...

С каквито очи гледаш, това ще видиш. С несъвършени очи можеш да видиш само един илюзорен свой образ, но не и божественото в себе си.

С каквито очи гледаш, това ще видиш. С несъвършени очи можеш да видиш само един илюзорен свой образ, но не и божественото в себе си.

Бих казала че е така: каквото искаш това виждаш. Искаш да се видиш божествен, виждаш се. Не че си.

Много е лесно да се видим божествени, най-лесното е.

Я някой да пробва да си види несъвършенствата, че и да ги приеме. Ама всичките.

А човешкият дух как гледа на себе си. Ти разсъждаваш, но не от позицията на човешкия дух. Кое обаче е реалното? Да, лесно е да се знаем, че сме богове. Всеки може да каже: аз съм син на Бога и имам всички възможности, които и Бог има в себе си. Да приложиш тези възможности реално в живота си вече е съвсем различно нещо, но именно това е пътя.

Напълно съм съгласна със Shiniasu.

Редактирано 11 февруари 201115 г. от kaloia (преглед на промените)

Както показват изследванията на социо-биолозите, родствен алтруизъм има и при животните. При хората той е еволюирал в реципрочен такъв. Не е нужно да се позоваваме на бог, за да обясним тези неща.

Както показват изследванията на социо-биолозите, родствен алтруизъм има и при животните. При хората той е еволюирал в реципрочен такъв. Не е нужно да се позоваваме на бог, за да обясним тези неща.

Само при някои , другарю, само при някои животински видове

НО си прав - дори и само те стигат за обяснение на алтруизма.

Така е другарю. Ето малко популярна информация от УИКИ - http://en.wikipedia.org/wiki/Altruism_in_animals и http://en.wikipedia.org/wiki/Altruism#Neurobiology. Тъй де, стига с тоя антропоцентризъм и видизъм, който предполага, че цялата Вселена е създадена да се върти около нашия вид.

Редактирано 11 февруари 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Напълно съм съгласна със Shiniasu. Ще добавя, че Човек идва на този свят с частица от Божествения дух и частица от Божествената идея в душата си. И само, след като всеки от нас, напълно свободно избира, във всеки еудни момент от живота си, чрез проявата на собствената си воля, дадена му по рождение, дали и доколко да използва Божественото начало, което носи в себе си и да придобива все повече Божествени черти ( дотук изброени : доброта, състрадателност, оказване на помощ ) или по-скоро да се отдава на инстинктите си ( другата част от човешката същност ), съответно, толкова се доближава до Бога, който е по-горе от Човека и толкова повече остава до Животното, което е по-долу от Човека, т. е. при Луцифер, при падналия.

Безспорно е така - човекът се ражда с божествената частичка някъде в сърцето си но толкова за връзката помежду им. Човекът е продукт на диалектиката - свят на добро и зло, тук всичко е дуално и добродетелите които изброяваш бързо се обръщат в друго. (все се сещам за маската на бащата на Моцарт...)

Та - човека се ражда с божествена част в себе си която опитва да си присвои.

Човешкият живот е плагиатство. Копие на създателя си - природния бог Луцко. Ако някой се мисли за повече от Луцифер (носителя на светлина)и се преравнява с Бог, негова си работа. Но тези му изяви не са от Извора, нито ме интересуват. Навярно и такива опитности са нужни... все пак - трудно е да бъдеш бог сигурно. Пръст от пръстта тогава пък е напълно невъзможно за вас.

Редактирано 11 февруари 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Ми ти като знаеш толкова много, що направи тази щуротия в римите? М?

Ми ти като знаеш толкова много, що направи тази щуротия в римите? М?

Защото, драги ми Дарки, нямам претенции да съм божествено безгрешна

Ми ти що реши да мълчиш 5 дни, а?

Мълча пред красотата. Изразявам възхищение. Засвидетелствам уважение. А ти си диване... П.П. Като ще играем грубианската - аз да спирам да пиша в калдата? м? а?

А, а, а ..... По един голям жълт плод и на двамата за лека нощ ?

Мълча пред красотата. Изразявам възхищение. Засвидетелствам уважение. А ти си диване...

П.П. Като ще играем грубианската - аз да спирам да пиша в калдата? м? а?

Няма повече, обещавам.

И май е добре наистина да млъкваме, че хер МагарОвски как се е напушил...

Редактирано 11 февруари 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

А, а, а .....

По един голям жълт плод и на двамата за лека нощ ?

Грейпфрути не ям! Пък и не ти трябва...

Нещо, много се отплеснахме от темата. Търсим характерните черти на Бога, това, което го отличава от всичко останало. Що е това Бог ? Дотук се казаха основни неща ... Това ли е Бог ?

Ти твърдеше, че той е казал нещо, което не ми е известно да е казвал. Чудно ми е, че поставяш тема, по която не желаеш да изразиш мнението си. Относно моите знания за Платон си права - писал съм курсова работа върху него, но беше доста отдавна. Винаги е поучително човек да разговаря със специалисти в своята област.

Написах съшо и "Ако съм чела Платон, какво ... ? " Налага се, явно да ти обясня, че в случая исках да ти кажа, че тебе не те засяга и няма никаква връзка с темата това дали съм чела, или не съм чела Платон и затова, по никакъв начин, не се почувствах задължена и, дори реших, че е напълно излишно да отговарям на, според мен, в контекста на изложеното по-горе, въпрос с нотки на заядливост (" Чела ли си Платон? ").

Редактирано 15 май 201115 г. от kaloia (преглед на промените)

TechMaster, например знаенето, че няма жива и нежива природа, а че всичко живее и е свързано в едно. Мисля, че това всеки го носи, въпросът е дали (по-скоро кога) ще отвори вратата и ще си спомни. А пък за тези, които са започнали да наблюдават по-отвисоко егото като на филм и не се идентифицират с него, вълнението дали то оцелява след физическата смърт на тялото и дали чувството за обособено съзнание остава, става незначително, понеже са наясно, че не са това, нито онова. А че дефакто всичко е неутрално и в покой; че каквото и да става, нищо не се губи. Не е чудно, че често им избледнява привързаността към земните и обществените афери - като при дете, което с порасването си губи интерес към куклите.

TechMaster, например знаенето, че няма жива и нежива природа, а че всичко живее и е свързано в едно. Мисля, че това всеки го носи, въпросът е дали (по-скоро кога) ще отвори вратата и ще си спомни. А пък за тези, които са започнали да наблюдават по-отвисоко егото като на филм и не се идентифицират с него, вълнението дали то оцелява след физическата смърт на тялото и дали чувството за обособено съзнание остава, става незначително, понеже са наясно, че не са това, нито онова. А че дефакто всичко е неутрално и в покой; че каквото и да става, нищо не се губи. Не е чудно, че често им избледнява привързаността към земните и обществените афери - като при дете, което с порасването си губи интерес към куклите.

-----------------

Келвин, думата май не е точно отгоре, не и отстрани, ами просто интереса към еготизма изстива и става рехав, като избеляло, разнищено и изподупчено от куршуми старо бойно знаме...

А с това се претопяват и други неща, като например пси разстройства от вида на фобии, тревожност, депресии...

После по някое време ги гледаш пак там, уж претопени пък те - раздробени, умножени. Егото е многопластово и гъвкаво. И хитро... - знае как да оцелява.

Като му отпуснеш по-дълга каишката, и то се лашка повече. Ужасява го мисълта, че не е последната инстанция, и не само. Но чии са? Вали, а ти само виждаш дъжда, но не си мокър.