Историята си е тъпичка в общи линии. Достатъчно поостарях да правя глупости, достатъчно и съм живял, за да преценя, че доста глупости съм правил. Предлагал съм брак, сгодих се, остана ми един хубав заем към банка, и пръстена беше продаден от гордата му собственичка. Преживях си го, все пак Пловдив - София си е разстояние, а и никой не искаше да се мести. Реших, че каквото било - било. Заема си седи Съвсем случайно срещнах след това Човека. Една година безпределно щастие, без забележки. Купих пръстен. Голямото Ч скъса с мен, без да знае за него. Съдбата винаги си е кучка, затова си я обичам. За моя глупост или поредното красиво решение подкрепено с алкохол, закачих пръстена на ключовете, които и върнах. Без надежди, с пръстен булка се не връща. Тривиално, знам. Беше си нарочен, какво да го правя. Тя ми го върна след един месец. Това ме срина, честно. Четири месеца вече си го гледкам и не знам какво да мисля.Аз не го искам, не искам и да го продам. Важен е за мен, както и Ч-то е била важна. Защо просто не си го запази, да го продаде ако иска. Интересно ми е, какво правите с годежните пръстени?

Редактирано 21 май 201115 г. от bluelight (преглед на промените)

Седи си в кутията за бижута и не го поглеждам, през повечето време дори не помня съществуването му. Ама, аз се омъжих, нося халка, стои си непрекъснато на пръстта ми като апотеоз на глупостта ми

Четири месеца вече си го гледкам и не знам какво да мисля.Аз не го искам, не искам и да го продам. Важен е за мен, както и Ч-то е била важна.

Просто не го гледай,защо се измъчваш?

Миналото си е минало,няма да се върне,дори и да е било хубаво.

А тя със сигурност не е била с главно Ч.

Истинската ще дойде в живота ти,повярвай ми,не се обръщай назад вече

1 - продаваш го 2 - подаряваш го на сестра, братовчедка, или друга роднина 3 - запазваш го за бъдещата си дъщеря или снаха, а дотогава най-вероятно тъжните спомени ще са избледнели. А това, че го е върнала, няма смисъл да те срива, защото такава е традицията -да се върне, а и може би щеше да таиш излишни надежди, ако не беше....

Редактирано 21 май 201115 г. от starstar (преглед на промените)

1 - продаваш го

2 - подаряваш го на сестра, братовчедка, или друга роднина

3 - запазваш го за бъдещата си дъщеря или снаха, а дотогава най-вероятно тъжните спомени ще са избледнели.

А това, че го е върнала, няма смисъл да те срива, защото такава е традицията -да се върне, а и може би щеше да таиш излишни надежди, ако не беше....

Не знаех за традицията, не искам да е у мен просто. Няма да го продам, ще остане за бъдещата дъщеря - пък дано е дъщеря

Аз си нося моя, редом с всички останали - когато ги слагам, естествено. Когато ми беше подарен, ми беше разказана и една красива, романтична история за символиката му и за това, какво изобразява той. Без значение, какво ще се случи с мен във времето, с човека, който ми го даде или с нашата връзка, аз няма да го върна. Този пръстен беше избран, купен и даден - на мен !

Аз си нося моя, редом с всички останали - когато ги слагам, естествено.

Когато ми беше подарен, ми беше разказана и една красива, романтична история за символиката му и за това, какво изобразява той. Без значение, какво ще се случи с мен във времето, с човека, който ми го даде или с нашата връзка, аз няма да го върна. Този пръстен беше избран, купен и даден - на мен !

Може ли да го видим на снимка този пръстен.И да го оценим.

Може ли да го видим на снимка този пръстен.И да го оценим.

Хайде да познаем,ако е там де-

аз мисля че е този най-нежния с беличкото камъче,на лявото кутре

Хайде да познаем,ако е там де-

аз мисля че е този най-нежния с беличкото камъче,на лявото кутре

Един пръстен липсва на левия показалец!Дали е върнат?Все пак освен сантиментална стойност пръстените имат и финансова такава.Меркантилни ли сте или символични?

По традиция тук където живея годежния пръстен винаги е тъничък, с малко камъче - перла или диамантче. Носи се на дясната ръка и после след сватбата се премества зад халката на левия безимен пръст. Аз получих пръстенче с три камъчета и изневерих на традицията като го засилих в саксията на фикуса. Извадиха го и го скриха. Дадоха ми нов - с един камък, и толкова тъничък, че едва се забелязваше. Криеше се под халката ми години наред докато не ги отправих (заедно този път) към пищната растителност в зимната ми градина. Още са там някъде, едва ли ме тъгуват. Мисля си, че някой ден може и да ги потърся защото сега имам красива "закачалчица" за бижута с две свободни клонки. Легенди наоколо нашепват, че ако изгубиш халка или годежен пръстен това ще бъде края на връзката. Е, няма такова нещо, както и оттърване няма явно. С пръстен или без все съм си в оковите на брака и го обърнах на философстване = оковите са в сърцето. Както и копринената панделка, която ни свързва. Но сантименталността понякога е очарователна, когато... замества невидимото и неуловимото... В случай, че заместителите ви задоволяват

Историята си е тъпичка в общи линии.

...

Не е тъпа... просто не си попаднал на точния човек навярно. Когато пак се влюбиш, завържи на пръстчето канап.

Не знаех за традицията, не искам да е у мен просто. Няма да го продам, ще остане за бъдещата дъщеря - пък дано е дъщеря

Един съвет. Просто го претопи. Не го запазвай. Това не се харесва или няма да се хареса на жената до теб По-добре прежали 100-200 лева, отколкото да пазиш някакъв спомен за миналото си. Той рано или късно ще предизвика спор между теб и друга жена.

Може ли да го видим на снимка този пръстен.И да го оценим.

Хайде да познаем,ако е там де-

аз мисля че е този най-нежния с беличкото камъче,на лявото кутре

Дясна ръка, среден пръст. Жълто с бяло злато. Пръстенът е със сърцевидна форма, а вътре в него има символи, които си имат свое значение.

Нищо повече няма да ви кажа

По традиция тук където живея годежния пръстен винаги е тъничък, с малко камъче - перла или диамантче. Носи се на дясната ръка и после след сватбата се премества зад халката на левия безимен пръст.

Изключително много се гордея с нетрадиционният си пръстен

Изключително много се гордея с нетрадиционният си пръстен

Покажи го де...

Да не е на снимката онзи със сърчицето...

Покажи го де...

Да не е на снимката онзи със сърчицето...

Да, той е...

Да, той е...

Повече ме кефи този вдясно от него.Много пръстени,много спомени или другите са купешки?

Не е тъпа... просто не си попаднал на точния човек навярно. Когато пак се влюбиш, завържи на пръстчето канап.

Канап, защо? Или беше в преносен смисъл?

Когато годежът се развали, пръстена се връща. За това и фразата „да ти върнат пръстена” е синоним на развален годеж. Във вашия случай такова нещо е нямало, но въпреки всичко момичето правилно не е запазило годежния символ. Това дали ти ще го запазиш или не практически няма никакво значение. Нещата са в главата ти. Мислиш ли, че ако отидеш край морето и го запокитиш навътре, ще стане „няма пръстен-няма болка”. Не. С чувствата си ще се справяш независимо от факта на съществуването на пръстена. А иначе просто го размени за нещо друго в някой бижутериен магазин. Ако го подариш на някой – ще му подариш лошия си късмет. А щом си чувствителен ще е нормално да не искаш да правиш това. А относно тъпата тема… Всички теми в изповеди са с такъв заряд. Не бой се. И това ти го казвам без грам подиграфчийство, а като "собственик" на най-голямата тъпня тук. Всеки следващ път, когато някой вдигне позабравената ти тема нагоре, все по-тъпо ще ти става… Приеми го като сила да изразиш слабостта си на място, на което се котира тарикатлъка… Усмихни се! Ако сами не съумеем да се посмеем на себе си, други ще го направят.

Аз искам да попитам... Има ли проблем или лошо поверие за годежен пръстен при следния случай... Първо това че е ремонтиран няма знячение, всичко се случва, но ако го откраднат или го заложат в заложна къща и изгори...После ако се купи нов има ли проблеми. Едни познати така...и сега момичето се притеснява да не е на зле ако се купи нов. Аз искам да попитам... Има ли проблем или лошо поверие за годежен пръстен при следния случай... Първо това че е ремонтиран няма знячение, всичко се случва, но ако го откраднат или го заложат в заложна къща и изгори...После ако се купи нов има ли проблеми. Едни познати така...и сега момичето се притеснява да не е на зле ако се купи нов.

...и сега момичето се притеснява да не е на зле ако се купи нов.

Пръстенът е само един символ, от какво толкова да се притеснява? Не той крепи брака, а чувствата между двамата. Женил съм се без годежни пръстени, нямаше такива, нямахме дори злато за халките, та с 300 зора си направихме по една скромна халка, която обаче и до днес си носим.

Един дава 1000лв. за златен пръстен, друг дава 1000лв. за бутилка отлежало вино, трети дава 1000лв. за старинна монета. Както се казва"Всеки луд с номера си". Не знам каква символика има в пръстена, но пръстен съм носил единствено в деня на сватбата си. За разлика от мен, моята съпруга си носи венчалната халка барабар с още четри пръстена и две ланчета. За мен е по-добре да дам 100лв. за един обикновен гвоздей, отколкото да дам 100лв. за пръстен който ще стой безполезен на моя пръст.

Може би сте прави ама...Знам ли...То има и поверие че ако двама души носят халки без да са женени се разделят...С две двойки приятели така стана. Съвпадение ли е незнам...Та така у с годежния пръстен...

Може би сте прави ама...Знам ли...То има и поверие че ако двама души носят халки без да са женени се разделят...С две двойки приятели така стана. Съвпадение ли е незнам...Та така у с годежния пръстен...

 

 

Хубаво момиче си ма прекаляваш с ,,поверията,,Пръстен брак не прави!

Да да така. ...но бях длъжна да.попитам :):)

Може би сте прави ама...Знам ли...То има и поверие че ако двама души носят халки без да са женени се разделят...С две двойки приятели така стана. Съвпадение ли е незнам...Та така у с годежния пръстен...

 

Аз също ще го потвърдя от личен опит. 

Редактирано 26 октомври 201312 г. от ostavime (преглед на промените)

то и с халки пак се разделят та