Как да възпитаваме децата си?

[Moira 4947]

Много често родителите се замислят за важността на домашното възпитание, чак когато се сблъскат с горчивите плодове на собствените си възпитателни умения. Какво значи добро възпитание и как се постига? Може ли чрез добро домашно възпитание да се сведат до минимум агресията и насилието, употребата на алкохол и наркотици?

[hiptohop 28]

Не е само това.Имам познати момичета и момчета като по-малки супер бяха!Учеха, игреха, нали нормално!А сега пушат и пият всяко междучасие!Не е само възпитанието, важна роля играе и компанията и самия характер!

[Moira 4947]

Поколението на изпуснатите деца

Чия е отговорността за изпуснатите деца (не бих поставила цялото поколение под общ знаменател! ), ако не на родителите им?!

Редактирано 2 юни 2011 от Moira (преглед на промените)

[Grown Dreamer 416]

Характера (макар и ако го свързваме с темперамента да може да се приеме, че има и вродена част) се изгражда през целия живот на човек. Семейството (без значение от колко и какви хора е) има основно значение за формиране на характера на малкото дете. На малкото дете му е нужна обич - къде другаде освен в семейството да я намери. На по-голямото вече дете му е нужен авторитет. Не налаган а споделян с него авторитет, на който детето да подражава. Ако не го открие в семейството детето ще го намери на улицата, в училище, в компанията си. От този авторитет зависи и какъв човек ще е когато вече е голям. Така поне от чисто практична гледна точка и личен опит мисля аз. Разбира се има доста написано по въпроса за възпитанието още от най-древни времена до сега. Би могло да се прочете много.

[hiptohop 28]

Абе нз ама скоро няма да се оправят децата!Ехх аз съм на 14 и се броя май към големите деца xD в превод тинейджъри, но не съм от надрусаните и пияни отворковци.Има и добра новина!Не всички са пияни олигофрени и к*рви!Поне идно хубаво нещо!

[pataran 2318]

Според мен възпитанието се формира от средата, в която живеят децата. Те копират всичко, което виждат и чуват. Тези, които постоянно се срещат с насилие, простотия,въобще с лоши нрави, няма как да бъдат добри. Отношението на обществото към училището и учителите, също води до липсата на респект у децата към своите възпитатели. Безнаказаността, в общество като нашето, също води до слободия и липса на всякакви задръжки и морал. Огромна част от децата на малцинствата не посещават училище и това окончателно ги лишава от възможността да им бъде въздействано на съзнанието и промяна на начина на поведение. Децата на новобогаташите, от своя страна, живеят със самочувствието на богоизбрани и недосегаеми. В крайна сметка никой в тази държава не се интересува от младото поколение и неговото бъдеще...

[Moira 4947]

Аз имам 24 годишен "стаж" на родител и мога да кажа, че едно от най-важните неща, на които трябва да научи едно дете е да носи отговорност за себе си и постъпките си.

Знанията, които получава в училище и извън него са нужни на самото дете, а не на другите.

Къде да търсим причината за подобни изцепки ?

Редактирано 2 юни 2011 от Moira (преглед на промените)

[NavNav 2751]

Определящ е климатът в семейството. Ако родителите насочват развитието на децата си в правилна посока и упражняват постоянен контрол, външната среда е без значение. Тъй като образовани, разумни и възпитани родители се срещат все по-рядко, обществото ни се оказва сериозно болно. Ако не успее изцяло да се самопречисти през следващите десетина години, по-добре да гледаме отдалеч, примерно от Австралия, окончателния упадък и кончината. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

[qweasdzxc123 5094]

Може ли чрез добро домашно възпитание да се сведат до минимум агресията и насилието, употребата на алкохол и наркотици?

Чия е отговорността за изпуснатите деца (не бих поставила цялото поколение под общ знаменател! ), ако не на родителите им?!

Не може отговорността да се прехвърля само върху родителите, защото в днешно време те не могат да контролират напълно възпитанието на децата си. Държавата също има задължения в това отношение и не може властта да прехвърля своята отговорност на родителите. Например, тинейджърите употребяват много наркотици и една от причините това да е така е, защото полицията и прокуратурата не си вършат работата. Казват, че децата имат лоша култура, но медиите отвсякъде ни заливат с пошлост и простотия.

Възпитанието на децата е много сложна работа в днешно време. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

[Moira 4947]

И все пак родителите са тези, които са в най-близък контакт с децата си, особено в по-ранна възраст. Всички знаят, че първите седем години от живота на детето са много важни. Опасни са годините, в които децата навлизат в пубертета. Тогава се създават приятелства, част от които биха могли да нанесат сериозни поражения върху по-нататъшното развитие на по-лабилните деца. Точно в тези години родителите трябва да следят с кого общуват децата им, за да могат да предотвратят лошите приятелства. Учителите могат да окажат неоценима помощ, ако наблюдават по-внимателно учениците си. С пошлостта и простотията, които ни заливат отвсякъде, един добър закон за медиите би се справил чудесно.

[qweasdzxc123 5094]

С пошлостта и простотията, които ни заливат отвсякъде, един добър закон за медиите би се справил чудесно.

Тези, които могат да го направят, нямат сметка от това.

[dindi 4264]

Изхранването и възпитанието на децата за съжаление не винаги са съвместими дейности, аз лично смятам че и това допринася страшно много за облика на младите днес.

[qweasdzxc123 5094]

Изхранването и възпитанието на децата за съжаление не винаги са съвместими дейности, аз лично смятам че и това допринася страшно много за облика на младите днес.

Така е. У нас изобщо няма условия за това човек да може нормално да възпитава децата си. Най-малкото защото трябва да има и достатъчно свободно време.

[Moira 4947]

Аз пожертвах професионалната си кариера, за да отгледам детето, но за прехраната се грижеше съпруга ми. Не ми беше лесно, защото той работеше в чужбина и за всичко останало се грижех аз. Съвсем сама... Не определям себе си като идеалната майка, която е възпитала перфектно детето си, но не изпитвам и неудовлетворение от това, което съм успяла да постигна.

Редактирано 2 юни 2011 от Moira (преглед на промените)

[Стоби 338]

Изхранването и възпитанието на децата за съжаление не винаги са съвместими дейности, аз лично смятам че и това допринася страшно много за облика на младите днес.

не знаеш колко си права, като гледам как бебета ги хранят с капучино, много нервни стават децата след това

[petinka90 936]

Децата са частично отражение на родителите, т.е. последните са тези, които оформят и впоследствие моделират личността у детето за определен период от време - било то 7, 10 и повече години. След този период детето (вече тийнейджър) трябва да определя пътя, който ще поема, или ще създава такъв. Вярно е, че средата в училището, на улицата е коварна и би могла да преобърне ценностите, но това не е задължително да се случи. Моите родители в някои отношения са ме "държали изкъсо" в ранните ми години, за което днес просто мога да им благодаря с ръка на сърцето. И аз съм била сред връстници, чиито цели в живота, интереси (алкохол, наркотици) и прочие драстично са се различавали от моите, и затова не съм се водила по техния акъл. Важно е детето да изпитва страхопочитание към "създателите" си; да се научи първо да слуша и мисли, а после да говори; да е отговорно за постъпките си, както и да разграничава добрите от лошите такива и т.н. Доброто възпитание и култура преди ще устои на "изкушенията" сега и след това!

[qweasdzxc123 5094]

Децата са частично отражение на родителите, т.е. последните са тези, които оформят и впоследствие моделират личността у детето за определен период от време - било то 7, 10 и повече години. След този период детето (вече тийнейджър) трябва да определя пътя, който ще поема, или ще създава такъв. Вярно е, че средата в училището, на улицата е коварна и би могла да преобърне ценностите, но това не е задължително да се случи.

Моите родители в някои отношения са ме "държали изкъсо" в ранните ми години, за което днес просто мога да им благодаря с ръка на сърцето. И аз съм била сред връстници, чиито цели в живота, интереси (алкохол, наркотици) и прочие драстично са се различавали от моите, и затова не съм се водила по техния акъл.

Важно е детето да изпитва страхопочитание към "създателите" си; да се научи първо да слуша и мисли, а после да говори; да е отговорно за постъпките си, както и да разграничава добрите от лошите такива и т.н.

Доброто възпитание и култура преди ще устои на "изкушенията" сега и след това!

Авторитарното възпитание често осакатява психиката.

[petinka90 936]

Авторитарното възпитание често осакатява психиката.

О, аз нямам предвид "пълен контрол" над детето, или за родители деспоти, ни най-малко даже.

Мисълта ми се свежда до това, че малчуганът трябва да има малко или много респект към родителите си, инак след време ще се "качи на главите" им. Имам доста наблюдения, които ме карат да мисля така.

[Moira 4947]

Авторитарното възпитание често осакатява психиката.

В поста си petinka90 говори за страхопочитение, но едва ли нейните родители са я възпитавали авторитарно, щом тя им е благодарна. Може би са били строги, но в някои случаи и особено в тези, когато детето "залита" в опасна посока, "държането изкъсо" е единствения начин за овладяване на ситуацията.

[starstar 267]

Важно е детето да изпитва страхопочитание към "създателите" си; да се научи първо да слуша и мисли, а после да говори; да е отговорно за постъпките си, както и да разграничава добрите от лошите такива и т.н.

Доброто възпитание и култура преди ще устои на "изкушенията" сега и след това!

Въобще не съм съгласна. Какво значи страхопочитание? Детето е също толкова личност колкото са и родителите му и възпитавайки го родителите трябва да показват че го обичат, уважават и подкрепят. Във всички останали аспекти личния пример е от особено значение. Трябва също да има чувство за сигурност, както и родителите не е желателно да имат и да показват разногласия и спорове по отношение на възпитанието пред детето, или да са непостоянни и моментното им настроение да дава отражение(например нещо което днес е било разрешено утре да е забранено, без логическо обяснение).

Общуването - да се отделя достатъчно внимание, да се отговаря на въпроси, да се обяснява и т.н.

И едно голямо НЕ на лъжата.

(това е от мен, в диапазона 0-7 сме, така че за по-големи възрасти не мога да коментирам)

[qweasdzxc123 5094]

О, аз нямам предвид "пълен контрол" над детето, или за родители деспоти, ни най-малко даже.

Мисълта ми се свежда до това, че малчуганът трябва да има малко или много респект към родителите си, инак след време ще се "качи на главите" им. Имам доста наблюдения, които ме карат да мисля така.

Така съм съгласен.

В поста си petinka90 говори за страхопочитение, но едва ли нейните родители са я възпитавали авторитарно, щом тя им е благодарна. Може би са били строги, но в някои случаи и особено в тези, когато детето "залита" в опасна посока, "държането изкъсо" е единствения начин за овладяване на ситуацията.

Ако детето не разсъждава и осмисля само какво е добро и лошо, държането изкъсо може да има временен ефект, защото това има ефект само в присъствието на родителите. Това е и една от причините тинейджърите като отидат някъде на купонче тотално да им паднат всички задръжки - пред погледа на родителите се действа по един начин, а при липсата му - по коренно различен. Ако детето се научи да действа пред родителите по един начин, а пред другите по коренно различен начин, проблемите са неизбежни.

[Moira 4947]

Понякога насилственото откъсване от лошата среда, в която е попаднал един тинейджър, му дава време да "изтрезнее" и да разбере, че е направил грешка. Синът на моя позната по този начин беше спасен от наркотиците. Помогна и това, че го усетиха навреме.

[starstar 267]

Понякога насилственото откъсване от лошата среда, в която е попаднал един тинейджър, му дава време да "изтрезнее" и да разбере, че е направил грешка. Синът на моя позната по този начин беше спасен от наркотиците. Помогна и това, че го усетиха навреме.

Не вярвам да има родител, който в подобна ситуация с наркотици да не предприеме нищо. Хубаво е все пак че са го усетили, защото понякога и това не се случва, поради родителска незаинтересованост.

[Moira 4947]

Как да възпитаме оптимист?

[Moira 4947]

Всеки родител рано или късно се сблъсква с агресия от страна на детето. Много от тях, обаче не знаят как да се държат в такива моменти и как да отговорят. Да се карат или да забранят тези изблици? Да не обръщат внимание, надявайки се, че мине от само себе си?

Какви са причините за агресия при децата?

Психолозите отделят три основни причини за агресивните изблици при децата.

1.Чувство на страх и тревога

Още през първата година у детето се формира или чувство за безопасност в обкръжаващата го среда или чувство за тревожност и напрегнатост, когато то възприеме някой външен фактор като потенциална заплаха. Агресивните изблици при такива деца са неразбираеми и неочаквани. Ако детето се чувства необичано и ненужно то може да се затвори в себе си и да стане неуверено. За това допринасят семейните разправии, непоследователността в поведението на родителите (когато те са ту добри, ту студени към детето) и липсата на емоционален контакт.

Решението

Постарайте се да се владеете, не провокирайте агресия у детето. Помнете, че вашето непослушно дете няма нужда от усмиряване на всяка цена, а преди всичко от разбиране и помощ.

2. Сблъсък със забраните

Нито един възпитателен процес не е възможен без прилагането на система от ограничения и правила. Детето, сблъскало се с тях, съвсем естествено ще протестира. Но има неща, кото не може да се правят (да пипат гореща ютия, да пият белина) и други, които могат да правят заедно с възрастните ( да се разхождат и т.н.)

Решението

За да избегнете агресията обяснете детайлно на детето защо не му давате да прави нещо. По-често му напомняйте, че го обичате. При това изискванията към него трябва да бъдат разумни, а настояването за тяхното изпълнение трябва да бъде ясно изказано с пояснение какво точно се очаква от него.

С възрастта правилата и забраните трябва да се променят, за да не се пречи на развитието на детето.

3. Отстояване на своите граници

Бебето се ражда напълно зависимо. Неговата задача е да се научи да бъде самостоятелен човек и да придобие независимост. По време на порастването си детето преминава през т.нар. кризи на възрастта, когато промените протичат най-интензивно и болезнено, както за него, така и заобикалящите го. Тези кризи са на 1г., 3 г. и 7 г.

В тези периоди детето усвоява нови навици и преминава на ново нив она самосъзнание, затова реагират особено остро на посегателства върху „тяхната територия”.

Решението

Родителите трябва да помнят, че децата не са тяхна собственост и да им предоставят свобода и самостоятелност. Детето трябва да има своята страна в живота, в която възрастните не могат да влизат без разрешение.

Уроци по добрина

Във всяка ситуация родителите трябва да действат с искрена любов и уважение към детето. Никога не си позволявайте да го обиждате, унижавате, плашите, да прилагате физически наказания. Детето попива всичко, което вие казвате или правите. Ако имате проблем с контрола на собствената си агресия или реакция към агресия от страна на детето, най-добре се обърнете за съвет към психолог.

Често децата проявяват физически гнева си просто защото не знаят как да изразят отрицателните си емоции.

Постепенно детето ще усвои езика на чувствата и ще му бъде все по-лесно да ви обясни, че е обидено, разстроено, озлобено, вместо да се опита да привлече вниманието ви с „ужасното си” поведение.

Дайте му да разбере, че може спокойно да сподели с вас тревогите си, а вие сте готови да го изслушате. И се опитайте да го правите без нравоучения.

Как да излива гнева

Научете детето да изразява емоциите си по различни начини. Напр. може да му дадете да скъса лист хартия, да смачка вестник, да „набие” специално прездначена за това „зла възглавница”, дори да я ухапе или да й се навика.

Гневът може да бъде и нарисуван, да направи чудовище от моделин, след което да го „пусне” в Космоса. Може дори да организира „война” между играчките или да хвърля с всичка сила меки топки в стената.

Ако детето крещи или се опита да ви удари - прегърнете го и го притиснете силно към себе си. Постепенно ще се успокои, а с времето все по-бързо ще му минава. По-късно може да кажете на детето, че сте готови да го изслушате, когато не се чувства добре.

Осигурете на детето си възможност за емоционално разтоварване. В спорта това са екипните спортове, като футбола. В ролевите игри може да разменяте ролите и да покзвате псоледциите от агресията.

Следете и контролирайте предаванията, които детето гледа по телевизията. Ограничавайте тези, в които има сцени на насилие.

Разказвайте на детето за истинските си чувства, за да не бъдат за него изненада вашия гняв или раздразнение. По този начин то ще се учи от вас да споделя емоциите си и да ви се доверява.

И разбира се, не забравайте да хвалите детето за добрите неща, които е направило! Съсредоточете усилията си върху формирането на доброто поведение, а не върху изкореняването на лошото. Казвайте му по-често: ” Хареса ми как постъпи!” Децата реагират на похвалата по-добре, когато виждат, че родителите им наистина са доволни от тях.

Днес.бг