Премини към съдържанието
Johnny B

Да бъдеш или да не бъдеш?...Това е въпросът...

    Препоръчан отговор


    "Да бъдеш или да не бъдеш?" Не, това не е урок по тълкуване на Шекспир...Нищо подобно. Но въпреки това той е формулирал един от фундаменталните въпроси в човешкото битие, един въпрос толкова значим, че не може да остане незабелязан, не може да бъде оставен на страна... Да бъдеш или да не бъдеш и по-точно-Кого и Какво да бъдеш?Кого и какво да не бъдеш? Да бъдеш себе си или да бъдеш скрит под маска? Да бъдеш един, или да бъдеш друг? Да, много хора биха казали-"Бъди себе си", но реално никой винаги не е бил себе си, а светът се крепи на маски, светът се крепи на заблуди, на лъжи... Защото никой, никой никога не е бил винаги, всеки ден 100% себе си, дали от страх да бъде грешно възприет, дали от страх да бъде укорен, неразбран или порицан...Защото е по-лесно да сложиш маска и да бъдеш всеки, както е угодно на всеки другиго, да бъдеш всеки и да не бъдеш като всеки...Какво ли зависи от това? Ами ако помислим, практически всичко... Изборът-да бъдеш себе си и да останеш неразбран от повечето, да бъдеш нехаресван често от немалко хора или да бъдеш всеки и да бъдеш никой, да не бъдеш себе си, за да угодиш на общата властваща система, в която всеки от нас живее. Преди да коментирате, запитайте се...А когато се оженихте, хванахте приятелка/приятел, когато ви наеха на работа, когато..когато...Винаги себе си сте били...или винаги е имало нещо, което е останало скрито, премълчано...Нещо, което не отговаря реално на вас... Колко могат да се похвалят, че са били 100% и винаги себе си, винаги искрени и не е ли по-лесен конформизма, отколкото да бъдете себе си, ако ще в противоречие с всички останали?... Лично аз смятам, че този въпрос, зададен преди векове крие фундаменлна част от развитието и оформянето на личността на човек и какво да бъде, какво да не бъде и какво е тя... Светът-маскарад или на "истинските хора"?

    Редактирано от TechMaster (преглед на промените)
    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Виждам че хората се бият да отговарят... за това ще се пресрамя сам и пръв да бъда в този така сакрален и безкраен анализ на думите ти. Ми не.... никога не сме реални. Лицемерието пречи да се почувстваме реални и истински. Когато дойдох в "големия град" да работя чувах често изречението - "Той е от село - той не може да излъже" Ми да! Не трябва да се питаме да бъдем или да не бъдем, а да искаме ли да бъдем.... или оцеляването ни е по важно.

    • Харесва ми 3

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Всеки човек притежава добри и лоши черти, но се старае да показва пред хората само добрите, за да бъде приет от тях. Няма човек, който да харесва лошото в другите, макар самият той да не е идеален. Не е грях, човек да се показва само от добрата си страна, защото той показва част от себе си, а не от някой друг. Лошо е, когато човек демонстрира качества които не притежава, защото рано или късно истината излиза наяве и последиците винаги са неприятни. Бъди добрата част от себе си, или поне се постарай.

    • Харесва ми 3

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Виждам че хората се бият да отговарят... за това ще се пресрамя сам и пръв да бъда в този така сакрален и безкраен анализ на думите ти.

    Ми не.... никога не сме реални. Лицемерието пречи да се почувстваме реални и истински.

    Когато дойдох в "големия град" да работя чувах често изречението - "Той е от село - той не може да излъже"

    Ми да!

    Не трябва да се питаме да бъдем или да не бъдем, а да искаме ли да бъдем.... или оцеляването ни е по важно.

    и аз съм 'от село' в голяма смръдлива СОфия ... ама продължавам да си бъда ... направо съм Бъденет-ето-на [Da-sein]!!!! :) Бъдувам и пребъдвам, а всички останали, които не бъдуват, egro, нищеят ... като Нищото, което е обратно на бъдуването на Бъденето-ето-на :) Enjoy !

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ,,,

    Говорим за момента, който е много актуален в света ни-човек го е страх да бъде себе си или въпреки, че се старае да бъде, това е мачкано с такава сила, че е много трудно. Говорим си за лицемерието и правенето на такъв, какъвто реално не си, принуден от обстоятелствата...

    Идеята не е толкова за добрите и лошите черти, колкото мачкането на индивидуализма, мачкането на различните хора, че светът работи сам по себе си за една определена маса от хора, а тези, които не са като тях, а реално много не са, са принудени да се преструват на каквито не са, само за да успеят да пробият, да бъдат приети и т.н. Една примерна ситуация-Според теб добър човек може ли да преуспее всред мутри, които сами по себе си разбират само от похвата на биячеството и дали тези мутри биха приели този добър човек.

    Примерът е напълно случаен и нарочно така формулиран, за да се покаже по-констрастно различията и основната ми теза.


    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Една примерна ситуация-Според теб добър човек може ли да преуспее всред мутри, които сами по себе си разбират само от похвата на биячеството и дали тези мутри биха приели този добър човек.

    Примерът е напълно случаен и нарочно така формулиран, за да се покаже по-констрастно различията и основната ми теза.

    "С волками жить - по-волчьи выть"

    За да оцелее, често пъти човек е принуден да стане такъв, сред каквито живее.

    Ако добрият човек не желае да стане лош сред лошите, той няма да оцелее.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Защо всичко трябва да е въпрос на оцеляване и нима ние сме животни повече от другите дори? Какъв е смисълът да живееш, ако не си себе си, а си цял живот с маска, правиш това, което се очаква, държиш се както се изисква, правиш каквото мнозинството иска? Нима това е живот, а не духовно робство?

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Може би сме сбъркали някъде и сега изкупуваме грешките си? :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ...

    Лично аз не съм особено съгласен относно нещата, кои се говорят за нещо, дека го наричат "карма". Частично предопределящи обстоятелства има, но те нямат общо с конкретни неща, нито подбират определена страна и въпреки тях, крайният изход често е със свободна стойност...

    Нима всички сме сбъркали само и винаги, за всичко и към всекиго? Защо не променим някак нещата? Дали наистина не проумяваме, това което е явно? Нима далеч не сме толкова разумни, колкото би трябвало?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Лично аз не съм особено съгласен относно нещата, кои се говорят за нещо, дека го наричат "карма". Частично предопределящи обстоятелства има, но те нямат общо с конкретни неща, нито подбират определена страна и въпреки тях, крайният изход често е със свободна стойност...

    Нима всички сме сбъркали само и винаги, за всичко и към всекиго? Защо не променим някак нещата? Дали наистина не проумяваме, това което е явно? Нима далеч не сме толкова разумни, колкото би трябвало?

    Нямах предвид карма, а неправилен избор и други подобни грешки.

    Дали ще променим нещата зависи от нас, нищо че доста сме закъснели. Длъжни сме да опитаме.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Нямах предвид карма, а неправилен избор и други подобни грешки.

    Дали ще променим нещата зависи от нас, нищо че доста сме закъснели. Длъжни сме да опитаме.

    Нима имаме избор? Едно дете, напълно невинно, което не е сгрешило не е ли принудено да стане като всички останали, ако иска да оцелее? Нима индивидуализмът не се опитва да бъде смачкан още в самият зародиш за сметка на стадното мислене и поведение?

    Да, за животните стадното поведение може и да е приемливо, но те са лишени от разума, който притежаваме. Защо обаче, това е интересното, ние се държим като тях и не можем да възприемем, че в нашият свят еднаквостта не е предимство, а може би недостатък, че индивидуалните различия често могат да се допълнят взаимно в обща картина?

    п.п изглежда темата не е много интересна....

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Нима имаме избор? Едно дете, напълно невинно, което не е сгрешило не е ли принудено да стане като всички останали, ако иска да оцелее? Нима индивидуализмът не се опитва да бъде смачкан още в самият зародиш за сметка на стадното мислене и поведение?

    Да, за животните стадното поведение може и да е приемливо, но те са лишени от разума, който притежаваме. Защо обаче, това е интересното, ние се държим като тях и не можем да възприемем, че в нашият свят еднаквостта не е предимство, а може би недостатък, че индивидуалните различия често могат да се допълнят взаимно в обща картина?

    п.п изглежда темата не е много интересна....

    Винаги съм била против стадното поведение и мислене. Така възпитах и детето си, въпреки че цената която заплатихме никак не беше малка. Не съжалявам.

    Обикновено индивидуалистите са добри професионалисти и на тях дължим откритията и прогреса в различни области.

    Няколко ярки индивидуалности събрани заедно могат да сформират прекрасен екип в която и да било сфера на дейност. Така мисля...

    п.п. Темата е хубава, просто не всички се интересуват от нея.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Но тези професионалисти също са били често отхвърляни от масите и разбирани реално от малък кръг от хора, които са били достатъчно просветени...

    Лошото е, че въпреки че сме далеч от животните, проявяваме стадното мислене, типично за същите, което честно казано просто е непонятно...Изглежда е по-лесно да не мислиш и да си блееш колективно с другите, без да проявяваш индивидуализъм, което е доста жалко....

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    И аз съм на мнение, че хората които се оставят някой друг да мисли и решава вместо тях, живеят по-лесно, защото винаги има върху кого да хвърлят вината за собствените си неудачи.

    Редактирано от Moira (преглед на промените)
    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Но тези професионалисти също са били често отхвърляни от масите и разбирани реално от малък кръг от хора, които са били достатъчно просветени...

    Лошото е, че въпреки че сме далеч от животните, проявяваме стадното мислене, типично за същите, което честно казано просто е непонятно...Изглежда е по-лесно да не мислиш и да си блееш колективно с другите, без да проявяваш индивидуализъм, което е доста жалко....

    Колкото и далеч да е човек от животното, поведението му се определя освен от разума и от инстинктите. От инстинкта за оцеляване и инстинкта за принадлежност към рода ( стадото, ми ;) стадно животно е чмовекът) се поражда конформизма или приспособяването, нагаждачеството, маските и лицемерието. А от инстинкта за самосъхранение - запазване целостта на собственото АЗ идва ивдивидуализма - представяне, реализиране, утвърждаване и налагане на себе си, оругантността, агресивността, тероризирпането. Едновременното дейстгвие на тези инстинкти, както и характера на мисленето, волята и качествата на личността, опрпеделят доколко човек е конформист и, доколко е индивидуалист. И с просто око, оттук се вижда, че не би могъл да събуди възхишение човек, попаднал в крайните степени и на конформизма, и на индивидуализма. Колкото и да е трудно, намирането на тяхната мяра, ще ни държи по-далеч от животното.

    Редактирано от kaloia (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Винаги съм била против стадното поведение и мислене. Така възпитах и детето си, въпреки че цената която заплатихме никак не беше малка. Не съжалявам.

    Обикновено индивидуалистите са добри професионалисти и на тях дължим откритията и прогреса в различни области.

    Няколко ярки индивидуалности събрани заедно могат да сформират прекрасен екип в която и да било сфера на дейност. Така мисля...

    п.п. Темата е хубава, просто не всички се интересуват от нея.

    Когато индивидуализмът е в резулат от съчетаването на силно развит инстинкт за самосъхранение, виксоки нива на качествата на мисълта и стабилни нравствени устои, е гаранция за виксок професионализам. Това е най-доброто му проявление благодарение, на което се осъществява прогресът на човечеството. От този индивидуализъм силно се нуждаем ! :wink12:

    А най-доброто проявление на конформизма е умението, колкото трудно и да е да си наденеш маска на любезност, за да прикриеш лошо настроение, раздразнение, гняв, болка или страдание, което не е нищо друго, освен, белег за висок професионализъм.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    .....

    На базата на тази теория защитаваш масовият идиотизъм, който цари днес и си на мнение, че ВСЕКИ трябва да бъде такъв?

    Не смятам и че висшият индивидуализъм, проявление на разума е част от "инстинктите". Инстинктите свършват там където започва разума.

    Лошо впечатление в днешният свят прави как всички хора се опитват да смажат индивидуализма на когото и да е било и да го превърнат в част от всички останали. А индивидуализмът-това е напредъкът на света. Да мислиш разчупено, различно, напредничаво и да действаш не както другите. Развитието изисква човек да се откъсне от стадното общество и да спре да мачка индивидуализма, защото не е всеки човек еднакъв на другият. Налагането на "еднаквост" не е хубаво нещо...

    И не, не иде реч толкова за комформизъм, колкото за външно налагане със сила на еднаквост и отхвърляне на различията. Смятам, че това се прави не само поради стадният модел, а случайно някой друг да не бъде по-добър от втори, да не мисли по-различно и прочие. Индивидуализмът не само се смазва по всички останали причини, но и като заплаха за стадното общество. Лично моята позиция е, че човек трябва да е индивидуалист, защитаващ своята позиция с правилните средства, не оставящ се на влиянието на чужди хора, на стадният модел, мислещ, знаещ...Ето този човек според мен е достоен за уважение.Това не значи обаче, че подобна личност трябва да е в конфликт с всички останали хора, а може да съществува в уважение и разбиране с всички останали такива.

    Редактирано от TechMaster (преглед на промените)
    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    В първото ти изречение не откривам ясно изразена завършена мисъл. Би ли изказал по-добре мисълта си.

    Налага се да те поправя: ИНСТИНКТИТЕ СВЪРШВАТ ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВА ЧИСТИЯТ РАЗУМ. Кой човек има "чист разум "?

    Казваш: "Всички хора се опитват да смажат индивидуализма, на когото и да било" и, че има "външно налагане със сила на еднаквост и отхвърляне на различията". За какво иде реч? Не се сешам накъде биеш. Дай пример.

    А за останалото - всеки има право да бъде такъв, какъвто иска да бъде и добре би било да бъде подготвен, за да понесе последиците от поведението, което си е избрал, така щото да бъде доволен и щастлив.

    Редактирано от kaloia (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    В първото ти изречение не откривам ясно изразена завършена мисъл. Би ли изказал по-добре мисълта си.

    Налага се да те поправя: ИНСТИНКТИТЕ СВЪРШВАТ ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВА ЧИСТИЯТ РАЗУМ. Кой човек има "чист разум "?

    Казваш: "Всички хора се опитват да смажат индивидуализма, на когото и да било" и, че има "външно налагане със сила на еднаквост и отхвърляне на различията". За какво иде реч? Не се сешам накъде биеш. Дай пример.

    А за останалото - всеки има право да бъде такъв, какъвто иска да бъде и добре би било да бъде подготвен, за да понесе последиците от поведението, което си е избрал, така щото да бъде доволен и щастлив.

    А всъщност инстинктите и разума съществуват заедно и се допълват. Мхм...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    А всъщност инстинктите и разума съществуват заедно и се допълват. Мхм...

    Дам ...и взаимодействат.

    Редактирано от kaloia (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    В първото ти изречение не откривам ясно изразена завършена мисъл. Би ли изказал по-добре мисълта си.

    Налага се да те поправя: ИНСТИНКТИТЕ СВЪРШВАТ ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВА ЧИСТИЯТ РАЗУМ. Кой човек има "чист разум "?

    Казваш: "Всички хора се опитват да смажат индивидуализма, на когото и да било" и, че има "външно налагане със сила на еднаквост и отхвърляне на различията". За какво иде реч? Не се сешам накъде биеш. Дай пример.

    А за останалото - всеки има право да бъде такъв, какъвто иска да бъде и добре би било да бъде подготвен, за да понесе последиците от поведението, което си е избрал, така щото да бъде доволен и щастлив.

    Истината е, че по моему стадният модел никога не може да е добър избор при разумни същества, понеже това е равносилно на неизползване на същият този разум, немислене и безмозъчно повличане със стадото.

    Инстинктите са нещо на ниско ниво и техните функции и прояви свършват там, където започва човешкият РАЗУМ.На високо ниво играе разумът, инстинктите го допълват на по-ниско ниво. Понякога разумът и инстинктите са в противоречие. Например-Инстинктът за самосъхранение ти казва да не се хвърляш в горящата сграда, за да спасиш детето си или близък човек, но разумът ти казва обратното. Колко не биха направили всичко възможно, за да спасят близък човек, който наистина обичат или собственото си дете?

    За смачкването на индивидуализма-Виждаш един човек, който е различен, по-особен, индивидуалист. Същият търпи критики, подигравки, неразбиране и прочие, и с всякакви средства е смазван, защото не е част от стадото и проявява мислене и индивидуализъм. Този пример достатъчен ли ти е?

    Всеки има право да бъде какъвто иска? Е, реално това право се прави опити от мнозинството да бъде отнето, индивидът да няма избор, ако иска да оцелее.

    Неведнъж съм казвал, че лудостта и нормалността-това са понятия, определяни от мнозинството...

    В заключение-инстинктите са нещо, което е играе основна роля преди развитието на разума и чиито основни цели са оцеляването и възпроизвеждането на индивида. При човек обаче основна роля трябва/би трябвало/ да играе висшата мозъчна дейност, неговият висш разум. В последно време и спрямо културният упадък на нашата цивилизация съм склонен да приема, че стадният модел в комплект с масовото немислене, липса на капчица индивидулизъм е виновен за ставащото днес в комплект с някои силно отрицателни човешки качества като алчност, злоба и подобни...

    Редактирано от TechMaster (преглед на промените)
    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    :super: Сега те разбирам. Редактирано от kaloia (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Да бъдеш или да не бъдеш?" е дилема, която всъщност е доста фиктивна, тъй като рядко се решава от индивида. Тъй като темата е в раздела по философия, може да се каже, че всъщност самият свободен избор, който индивидът си мисли, че прави, е една заблуда, която обаче остава неосъзната за него. :ph34r:

    Редактирано от gothicrock (преглед на промените)
    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Аз не мисля,че има кой знае какъв избор и принуда.Различните маски, за мен,са всъщност различните плоявления на същността на човек.Няма как човек да е някакъв без да има основа,заложби в неговия характер.Няма как аз да лъжа и да съм лицемерна без да съм си такава по принцип.Въпросът е,че реагираме и се държим различно в различни ситуации.И тези роли не са преструвка и принуда,а просто някаква адаптация.Ние маските си ги слагаме съзнателно или несъзнателно,но пък и съвсем естествено.Аз може вкъщи да съм мил и тих човек,а навън арогантна купонджийка,което не значи,че лъжа и се принуждавам на нещо в едната или другата среда.Не избирам да бъда или да ни бъда...аз винаги съм,но не по един и същ начин.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Различните маски, за мен,са всъщност различните плоявления на същността на човек. [...] Аз може вкъщи да съм мил и тих човек,а навън арогантна купонджийка,което не значи,че лъжа и се принуждавам на нещо в едната или другата среда.Не избирам да бъда или да ни бъда...аз винаги съм,но не по един и същ начин.

    Това е много хитър начин да оправдаеш факта, че всъщност ти настройваш поведението си спрямо ситуацията. Ако човек има някаква автентична същност, тя трябва да бъде тъждествена във всеки един момент. Сега, има философски възгледи, които пък от своя страна влияят на социалните науки, че тъждествеността обединява различия, но това пак е един доста хитър начин да се настрои мисленето спрямо необходимостите на нашето съвремие

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.