Може ли човек да се освободи от Кармата си ?

[Just a Stranger]

Ще цитирам нещо, което намирам за полезно. Целият текст: https://anandaproject.net/йога/йога-2/самскари/. Все още не съм разгледал останалото от сайта, но поне заглавията звучат интересно.

САМСКАРИ

из книгата на Свами Шивананда  "Умът, неговите тайни и контрол"

14 ГЛАВА

КАКВО Е САМСКАРА?

Вритти (водовъртеж, мисловната вълна) се издига в ума-океан. Тя е активна за определен момент. След това потъва под прага на нормалното съзнание (в несъзнаваното). От повърхността на съзнанието, където се е задържала за известно време, тя потъва надолу в подсъзнателния ум (читта). Там тя продължава да действа подсъзнателно и се превръща в самскара (впечатление; минала наклонност, обитаваща подсъзнанието, бел. ред.). Едно съзнателно действие, независимо дали познавателно, емоционално или волево – приема потенциална и скрита (сукшма и авякта) форма, точно под прага на съзнанието. Това е самскара.

Самскарите (впечатленията) са запечатани в подсъзнателния ум или читта. Подсъзнанието е известно още като несъзнаваното. Субективният ум, подсъзнателният ум, несъзнателният ум и читта са синоними. Мястото на подсъзнателният ум е в малкия мозък. Можете да си спомните за минали преживявания от склада на самскарите в подсъзнателния ум. Миналото е запазено (там) дори и в най-малките подробности. Дори и частичка (от него) не е загубено. Когато фините самскари се появят на повърхността на съзнателния ум под формата на голяма вълна; когато минала вритти (вълна, модификация на ума, бел. ред.) се появи на повърхността на съзнанието отново чрез процеса на спомняне, това се нарича памет или смритти. Никакво спомняне не е възможно обаче без помощта на самскарите.

ПАМЕТТА – СЪЖИВЯВАНЕТО НА САМСКАРАТА

Самскарите (впечатленията) са запечатани в подсъзнателния ум или читта. Подсъзнанието е известно още като несъзнаваното. Субективният ум, подсъзнателният ум, несъзнателният ум и читта са синоними. Мястото на подсъзнателният ум е в малкия мозък. Можете да си спомните за минали преживявания от склада на самскарите  в подсъзнателния ум. Миналото е запазено (там) дори и в най-малките подробности. Дори и частичка (от него) не е загубено. Когато фините самскари се появят на повърхността на съзнателния ум във формата на голяма вълна; когато минала вритти (вълна, модификация на ума, бел. ред.) се появи на повърхността на съзнанието отново чрез процеса на спомняне, това се нарича памет или смритти. Никакво спомняне не е възможно обаче без помощта на самскарите. 

КАК СЕ ОБРАЗУВА САМСКАРАТА

Преживяването на сетивно ниво потъва надолу в дълбините на подсъзнанието (читта) и там се превръща в ‘самскара‘ (впечатление). Самскарата на едно преживяване се образува или развива в читта, в момента в който умът изпита нещо. Няма разлика между настоящата опитност и образуването на самскарата в подсъзнанието. Всяка специфична опитност оставя специфична самскара. Паметта на специфичната опитност произлиза единствено от една конкретна самскара, която пък е образувана от самата специфична опитност.

Когато за пръв път видите и опитате един портокал, вие придобивате знание за портокала. Запознавате се с вкуса му. Запознавате се с обекта – портокал. Моментално в подсъзнанието се заражда една самскара. По всяко едно време тази самскара може да създаде спомен за обекта – портокал, и знанието за него. Въпреки че обектът и актът на познанието са разграничими, все пак те остават неразделни.

ЦИКЛИЧНОТО ПРИЧИНЯВАНЕ НА МИСЪЛ И САМСКАРА

Един обект събужда и съживява самскари в ума чрез външни стимули. Така една санкалпа или мисъл се издига субективно вътре (в нас), без да има някакъв външен стимул. Когато мислите, напр., за крава, която сте видели преди, вие повтаряте умствено думата „крава”. Появява се умствена картина. Така се образува мисълта. Самскара (впечатлението) причинява санкалпа (мисълта, въображението) и санкалпа причинява самскара, точно както семето е причина за дървото и, на свой ред, дървото е причина за семето. При  тази аналогията със семето и дървото съществува циклична причинност (биджа – врикша – няя). Една вритти в ума причинява самскара, а самскара на свой ред причинява отново вритти. Поради силата на дадени стимули (удбодхака, вянджака), независимо дали вътрешни или външни, семеподобните самскари отново се разгръщат и издигат за по-нататъшни действия. Цикълът от вритти и самскара е анади (безначален), но има край, когато се достигне Божественото Знание и освобождение. Те получават лая (разтварят се) в Пракрити (материята на всички нива на съществуването, бел. ред). Те престават да упражняват влияние над дживанмукта (освободената преживе душа, бел. ред.) Самскарите трябва да бъдат изгорени чрез непрекъснато самадхи (просветление; състояние на свръхсъзнание, в което се съпреживява Брахман, Абсолюта, бел. ред.). Само тогава ще се освободите от цикъла на раждане и смърт.

САМЯМА (КОНЦЕНТРАЦИЯ, МЕДИТАЦИЯ И САМАДХИ) СРЕЩУ ДЕЙСТВИЕТО НА САМСКАРИТЕ

Самскарата е известна и като „остатъчен потенциал”. Когато всички вритти или мисли отшумят, в рамките на ума остават единствено самскарите. Това е т. нар. потенциален ум. Във веданта терминологията, това се нарича антахкарана матра.

Всички самскари съществуват едновременно в ума. Вритти бавно потъват и оставят следи в ума. Тези следи са самскарите. От тези самскари излизат спомените. Ако имахте отворените сетива на йогина, можехте съвсем ярко да видите чудесата, случващи се в менталната фабрика на един индивид; (да видите) как вритти се издига от ума-езеро, как потъва и как се образува самскара. Ще бъдете поразени от случващото се. Практикуването на самяма срещу действието на самскарите ще даде непосредствено знание за техните остатъчни възможности (бъдещи потенции, бел. ред.). Това знание трудно може да се научи в (светските) университети. Само истински йоги може да предаде това знание на заслужаващите ученици.

ДОБРОДЕТЕЛНИ И ПОРОЧНИ САМСКАРИ

Бидейки сили, самскарите се подпомагат или се възпират една друга. Когато видите, напр., сериозно болен човек и когато почувствате милосърдите към него в сърцето си, всичките самскари на вашите предишни милосърдни действия се обединяват и ви карат да служите и помагате на този болен човек. Подобно на това, всичките самскари от ваши милосърдни действия излизат на повърхността на съзнанието, когато вижите човек в сериозно затруднение и в напрегната ситуация и това ви кара да му помогнете. Започвате да го облагодетелствате материално.

Когато се стартира една самскара или благородно дейстие, е възможно да изникне друга самскара с противоположна природа, която да се опита да препречи пътя за осъществяване на действието на първата самскара. Тава е борбата между благородните и порочните самскари.

В момента, в който се опитате да съсредоточите ума си върху Бог и да имате чисти мисли, всички лоши мисли и самскари агресивно и отмъстително избухват срещу вас. Това се нарича „струпване на самскари”. Добрите самскари също се събират заедно и ви помагат да отблъснете лошите самскари. Бащата на Шри Свами Адвайтанандаджи е бил велик бхакта (преданно отдаден последовател, бел. ред.) на Чанди (едно от имената на върховна индийска богиня, известна  още като Дурга Саптхашати, бел. ред). Докато умирал, (въпросният човек) бил в полусъзнание. Започнал да повтаря всички шлоки (стихове) на Чанди – Стотра (химни, посветени на Чанди, бел. ред.), които бил научил наизуст още от своята младост. Това е (пример за) „струпване на духовни самскари”.

МИНАЛИТЕ САМСКАРИ ИЗГРАЖДАТ ПРАРАБДХА (СЪДБАТА, ЧАСТТА ОТ КАРМАТА, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА НАСТОЯЩИЯ ЖИВОТ)

Когато се раждате, умът не е просто tabula rasa (лат., празна или бяла дъска, празен лист или бяла хартия). Той е склад на самскари, склонности, пристрастия и пр. Едно дете се ражда с миналите си опитности, видоизменени в умствени и морални тенденции и сили. Чрез приятни и болезнени опитности човек събира материал и го превръща в умствени и морални качества. Земните  опитности се превръщат в интелектуално качество. Умът еволюира чрез впечатленията, получени в света посредством сетивата. Той ще приема много тела, докато не събере всичките възможни земни опитности. Всеки човек се ражда с вродени  или свойствени самскари, запечатани, наслоени или вградени в читта, където е мястото на прарабдха. В земния си живот човек  си създава нови самскари или опитности посредсвом действията си, а те се добавят към първоначалния склад и стават причина за бъдещи санчита карми (натрупани, акумулирани действия).

Всички самскари лежат спящи в читта като потенциални действия, не само от този живот, но и от всички минали безбройни животи от анади кала (безначално време). Самскарите от животинския ни живот (на куче, напр.); самскарите на живота ни като божество, дева; самскарите от царския или от обикновения ни живот, всички  те са скрити в читта. В човешкия живот ще се проявяват и работят само тези самскари, които са подходящи за спецификата на този вид прераждане.  Останалите самскари ще останат скрити и спящи.

„Така, както на търговеца, завършващ счетоводството си за старата година и отварящ нова счетоводна книга, не му е необходимо да вписва наново цифрите на всички миналогодишни отчети, а само крайното им салдо, по същия начин на духа, сдобил се с нов мозък и тяло, не му е неоходимо да разглежда отново всички свои опитности от стария живот, а взима само крайните решения и заключения, до които е стигнал.  Върху тях се освовава базата на новия живот; те дават менталното обзавеждане за новото жилище – настоящата памет”.

КАРМА (ЗАКОН ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО)

Поради миналите ви карми, грубото тяло и умът имат тенденцията да действат по определен начин и вие машинално действате точно съобразно тези тенденции. Вие погрешно си приписвате авторството за тези действия (т.е че вие самите волево ги извършвате) и така само влошавате ситуацията. Ние вършим повечето от действията си в по-голяма или в по-малка степен автоматично (неосъзнато).

Ако се затруднявате да действате в духа на нишкама (безпристрастно), (то поне) независимо какво правите, имайте само едно единствено желание, а именно –  желанието за освобожение.

В сварга или небесата всички земни опитности на ума се сортират и анализират. От тях се взима есенцията. Джива (индивидуалната душа) се ражда отново във физическата вселена с ново тяло и умствени нагласи, в съответствие с природата на есенцията (от опитности), извлечена на ментално ниво.

Ако работите върху някаква книга, например, и случайно ви се приспи, вие просто спирате заниманието си и отивате да си почините.  Щом станете, продължавате с писането си от там, където сте спрели предишната вечер.  По същия начин, когато приемате ново прераждане, вие продължавате работата, която сте оставили незавършена от предишния си живот, в съответствие с актуалните за момента васани, които сте донесли със себе си от предишния си живот.

И така, бъдещия ви живот зависи изключително от кармата, която ще създадете в настоящето си раждане.  Вероятно съществуват толкова много неща, които човекът от света постоянно прави и може да прави, без да наврежда на когото и да е; но ако същите тези неща се правят от искрено търсещите ученици, вървящи по пътя на Реализацията, това определено може да им навреди (т.е. е пречка за целите на духовното им търсене, бел. ред).

Когато изучаването на абстрактни проблеми се превърне в постоянен навик, това ще доведе – в друг един живот – до много добре развита сила на абстрактно мислене. Докато лекомисленото, прибързаното мислене; хвърченето (на мисълта) от обект на обект ще завещаят един неспокоен, зле управляван ум за следващото земно прераждане.

ЗАРОБВАЩИТЕ ВЕРИГИ НА САМСКАРИТЕ

Умът упражнява властта си чрез самскарите. От самскарите се излъчват васани подобно на рояци скакалци. От васаната протича поток на желание и от наслаждението на желаните обекти се появава тришна или вътрешната ненаситна жажда (интензивния копнеж). Тришна е много мощна сила. Самскарите са запечатани в ума, в карана шарира (причинното тяло). От там произтича и споменът за насладата в ума.  Умът започва да мисли за обектите.  Мая (илюзията) заема своето мощно място във въображението. Появява се  привързването. Умът започва да планира и да прави схеми. Страстите ви залюляват насам-натам. Започвате да правите физически усилия, за да притежавате обектите (които желаете) и да им се наслаждавате.  Докато правите усилия си, започвате да имате пристрастия към някои  (обекти), а други – да отбягвате. Започвате да имате любими и нелюбими обекти (да харесвате и да не харесвате, да предпочитате и да не предпочитате) чрез рага и двеша (двойка противоположни сили на привличане и отблъскване, бел. ред.). И така, ще ви се наложи да опитате плодовете на вашите добродетелни и порочни дела.  Чрез своите шест спици – рага и двеша, добродетел и порок, удоволствие и болка – колелото на самсара от раждане и смърт непрестанно се върти от анади кала (безначаното време).

МИСЛИТЕ И ЖЕЛАНИЯТА ЗАВИСЯТ ОТ САМСКАРИТЕ

Природата на желанията и мислите зависи от природата на вашите самскари. Ако имате добри самскари, ще имате и добри желания и мисли, и обратното. Дори и да сте въвлечени в лоши действия до четиридесетте си години, заемите ли се с благородни дейности като благотворителност, джапа (мантруване, напяване), дама (въздържание), свадхяя (четене на свещените писания), медитация, служба на бедните и болните, служба при светци и пр., от този момент тези самскари ще ви подтикнат към още повече благородни действия. Те ще стимулират добрите желания и благородните мисли. Бог Кришна казва в Бхагавад гита:

Апи чет сусурачаро бхаджате мам – ананябхак,

Садхурева са мантавях самяг – вявашито хи сах  (IX-30)

“Дори и най-големият грешник, ако Ме обожава с цялото си сърце,

той също ще бъде считан за праведен, ще бъде считан за добродетелен”

[Just a Stranger]

Следващото са две от легендите свързани със съзвездието Скорпион. Едната е за Фаетон, а другата за Орион. И двете са свързани с кармата, но също с честността, справедливостта и истината. Последните три свързвам със съзвездията Дева, Везни и Скорпион - но това си е моя интерпретация и всъщност не е от голямо значение. Няма да се опитвам да тълкувам и да навлизам в подробности по отношение на двата мита. 

 

Митологията свързва съзвездията Скорпион и Еридан с трагичната участ на Фаетон.

Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден лети със златната си колесница високо над Земята, никъде не видял по-хубава девойка от нея. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, затова му дала името Фаетон (т.е. сияещ), но не бил безсмъртен като него.

По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф — син на гръмовержеца Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива:

— Макар да се казваш Фаетон, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на най-обикновен смъртен!

Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко тежко го е обидил Епаф.

Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела:

— О, сине мой! Заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!

Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос. Видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да се приближи до него, защото очите на никой смъртен не могат да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че е негов син. Помолил го да разсее съмнението, като му даде доказателства, че е негов син.

— Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мен каквото пожелаеш, и кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!

Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по небесните простори.

Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва:

— Помисли ли, сине мой, преди да поискаш това от мен! Та нима смъртен може да седи в моята колесница?! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре. Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, ако погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмен път надолу, към водите на океана… Откажи се, сине мой, от това желание! По пътя има много чудовища, които и теб, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш!

Непреклонен бил Фаетон. Още по-настойчиво искал от Хелиос да му даде колесницата си. Не се вслушал в съветите на баща си.

Не могъл Хелиос да наруши клетвата си в свещените води на река Стикс и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му.

Отишъл Фаетон на източния край на Земята, гдето била златната колесница на Хелиос. Впрегнали в нея крилатите буйни коне. Нахранени добре с амброзия и напоени с нектар, те нетърпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богиня Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете се понесли нагоре по стръмния път. Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държи здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел къде да ги насочва. И ето пред конете се появил един огромен, страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към конете и към Фаетон дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Почувствували се свободни, за да избягнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре…, към звездите, а колесницата се люшкала след тях и всеки миг можела да се преобърне.

Изплашила се богиня Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос, изпуснати и неуправлявани от никого. Какво ли е станало с нейния брат Хелиос?

Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали надолу към Земята. От огнената колесница буйни пламъци обхванали цялата Земя. Огънят превръщал в пепелища цветущите градове и плодородните поля. Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъсти горещи пари се издигали над тях… Изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали, дълбоко пропукани пустини… От непоносимата горещина се изплашили морските богове. Смърт заплашвала Земята. Тогава богиня Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята, великия гръмовержец Зевс:

— О, велики господарю! Защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон? Нима в тези пламъци трябва да изгори целият свят?

Чул молбата на богиня Гея великият Зевс. В миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата…

Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в река Еридан, далече от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал в не бесните простори…

Хесперийските нимфи извадили от река Еридан тялото на Фаетон и го погребали. Нещастната му майка Климена, обляна в сълзи, дълго търсила гроба му. И когато го намерила, горчиво плакала за своя любим син. Плакали и нейните дъщери хелиадите. Скръбта им била толкова голяма, че боговете се смилили над тях и ги превърнали в тополи. Застанали на бреговете на река Еридан, хелиадите-тополи се надвесили над нея. Сълзите им по техния брат непрестанно се ронили и падали във водите на река Еридан, като се превръщали в прозрачен кехлибар.

Съзвездията Скорпион и Еридан напомнят за трагичната смърт на Фаетон, който не послушал съвета на своя велик баща — лъчезарния Хелиос.

https://chitanka.info/text/21614/13

 

Митичния великан Орион бил забележителен ловец. Наричали го великан, защото бил по-едър от другите хора, а сръчността и уменията му били ненадминати. Той скитал по горите и ловувал непрекъснато. Твърдял, че няма живо същество, което да не може да убие. Гея – богинята на Земята, чула за това и много се ядосала, защото била покровителка на всичко живо. Тя сътворила ужасен гигантски Скорпион срещу Орион. Щом го зърнал, Орион се стъписал, но не се уплашил. Верен на своите думи, той се втурнал срещу чудовището. Битката продължила дълго време. Скорпионът размахвал зловещите си щипци и се опитвал да нарани великана. Орион дебнел скорпиона и се опитвал да пробие с копието си, твърдата му броня. Дългата битка изчерпвала силите му. Той станал много бавен и накрая скорпиона успял да забие жилото си. Отровата му била много силна и болката разтърсила тялото на великана. Така загинал Орион – най-безстрашният ловец от древността. Боговете издигнали великана и чудовищния скорпион на небето и ги превърнали в съзвездия.

 https://bg.wikipedia.org/wiki/Скорпион_(съзвездие)

[Гости Alletheya]

на 10.08.2011 г. в 9:52, Solley написа:

Може ли човек да се освободи от Кармата си ? След като с всяко наше действие,ние посяваме бъдещето си,този кръговрат на сеене и жънене,никога не свършва. Колкото и да се стремим да спазваме правила и закони,ние живеем в свят,в който сме заобиколени от други хора,така че нашите действия,дори мислите ни създават нова Карма. Как можем да бъдем от света,а същевременно да сме извън него ? Можем ли да се освободим от Кармата си и какви са пътищата за това ?

Зависи какво точно визирате като карма  аз не я разбирам тази карма . Аз съм Българка ,а не Индийска точка на челото.

Ако вие сте лекар примерно правещ аборти ден след ден след ден.И  убивате живи човешки същества -хора , малки бебчета. Режете ги на парчета най безогледно, наричайки ги бездушно абортивни плодове,фетуси и нежива материя.150 000 аборта месечно в България. За какво освобождаване става дума.Та със сигурност на 100% вие ще бъдете прероден и прераждан  в  бебета ,което ще бъдат рязани на парчета именно от тези , които вие сте рязали преди това , които ще са докторите , които ще ви покажат как се реже жив човек .Няма освобождение Колкото пъти сте го направили, толкова пъти ще го направят и на вас.

Ако вие сте крадец и сте откраднал опр.сума пари- чужда енергия (откраднати пари са чужда енергия) Тази открадната енергия работи с/у вас.Трябва да я върнете възможно най бързо на собственника и да го обезщетите и да му се извините.До тогава тя работи против вас. Защото тя не произхожда от вас не е ваша и не е предвидена и предназначена за вас..Вие ще изгубите много повече  2-3 -5 пъти повече пари.Вие сте в Света на физическата реалност.Тук работи принцип Око за Око.Непряк принцип.Не може да го видите винаги в пряка зависимост с незабавна причинно-следственна връзка.По принцип отнема време. Понякога наказанието е незабавно.

Съдбата, която е записана за вас преди да се родите е неотменима до секундата в която ще е последният ви удар на сърцето ви.Ако ви застрелят това е записано за вас в този час и минута на този куршум е изписано вашето име.Ако сте живели като арогантен насилник и сте малтретирали физически  унижавали и тормозили жена си в минал живот съвсем нормално е днес ако сте абсолютно сам да си научите урока.Независимо колко сте богат и дали тънете в материално благополучие и охолство ако нито една жена не ви поглежда или обръща внимание може да се замисите дали не е нормално. Ако сте била жена, която е спала наред с чужди мъже създала е деца без да мисли и знае кой са бащите им. Жена, абортирала деца,които е смятала за нежелани 'неживи клетки .Следващият път тази жена ще бъде прероде като дете без баща за да си научи  урока какво е да се родиш и живееш без баща.Следващият път тази жена ще бъде нарязана на парчета като ембрион в майка ,която най вероятно ще е нейното убито от нея дете на което тя не е дала шанс да живее и да се роди,  а го е  нарязала.Искате да абортира дете и го наричате нежива клетка..Ще слушате през утробата как някой друг дискутира с лекаря убиец и как обмислят вас да ви нарежат на парчета , наричайки ви нежива клетка.Не е чак толкова трудно за разбиране. 

Съдбата е неотменима. Каквото надробиш  ще го сърбаш.Ако не знаеш какво си надробил -мисли  сериозно.Ако не знаеш за какво сърбаш мълчи  и размишлявай дълбоко. Малко като да сме залючени в Стъклен свят от по голям от нас ''Дизайнер'' и да си търсим пряк път за бягство .Няма да го открием.Правете само добро. Това е най прекият път за да генерирате само добро. Не мислете зло никому.Пожелавайте само добри и позитивни неща всекиму .Раздавайте ,творете и не убивайте нищо. Може и да получите шанс да се измъкнете А може ли човек да се освободи от съдбата си :

 

 

 

 

[Гости sound]

Ми, като сте повярвали в такива небивалици, като карми и съдби, сега ще си ги носите и цел живот ще се чудите, като къ да се освободите от тейне.

[Śūnyatā]

на 4.10.2019 г. в 2:26, Alletheya написа:

Съдбата е неотменима... Може и да получите шанс да се измъкнете. А може ли човек да се освободи от съдбата си :

Да, никой не може да премине отвъд причинно-следствените връзки. Тогава кой получава шанс да се измъкне? Кой се освобождава от съдбата си? И тази съдба (карма) "негова" ли е? 

[Just a Stranger]

1970 г. 541. (1 септември). Спасението съвсем не се заключава в това да се освободи човека от страдания, болести и заплащане на кармичните дългове, а в това да се пробуди духът за осъзнаване на Истината и по този път да бъде доведен до Вратите на Новия Свят. Затова всички опити да се измени нечия или собствената карма не могат да дадат желаните резултати. Затова и Ние не Бързаме с помощта, когато кармата не позволява. За да влезеш в зданието на Новия Свят старите сметки трябва да бъдат приключени."

"1970 г. 639. (Гуру). Причината и следствието са явления от един и същи порядък, или по-точно, изразяват двете страни на един и същи медал, или двата полюса на една вещ. Те са неотделими едно от друго, макар и във времето да изглежда, че това не е така. Причината и следствието могат да бъдат разделени от дълги години, но както знаем време няма и илюзията за тяхната разделеност няма основа в действителността. Действителността - това могат да са прокажени, уроди, инвалиди, идиоти, обсебени и всички носещи върху себе си следствията на извършените някога в миналото деяния. Времето не е попречило на породената в миналото причина да донесе своите следствия в настоящето, сякаш изобщо не е имало никакво прекъсване. И това е наистина така, доколкото самата верига от причинности е непрекъсната, и доколкото причината не може да бъде изчерпана от хода на времето, докато не принесе своите следствия, които именно я изчерпват."

Грани Агни Йоги

[Търсещ истини]

  

на 10.08.2011 г. в 9:52, Solley написа:

Може ли човек да се освободи от Кармата си ?

Може.

Първо като се подражава на хора, освободили се от кармата си

Второ като се изпълняват съветите на хора, освободили се от кармата си.

Тъпо е да се подражава или се изпълняват съвети на хора, които НЕ  са се освободили от кармата си или се учат как да се освободят от нея. Това е все едно да те учи за пътя към Бухара някой, който никога не е ходил до Бухара, но някой си му е разказвал, че трети е ходил.

[Just a Stranger]

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Може.

Първо като се подражава на хора, освободили се от кармата си

Такива и да има, се броят на пръсти. И дали масовият човек ще ги различи? Исус например - след доста време, далеч не от всички, и след като изминава необходимото време за да може "посятото" да даде резултат. Отделно, че не е съвсем сигурно, какво се разбира под "освобождаване" от кармата. щом мислиш, чувстваш, правиш нещо, последстяията са неизбежни и се поражда карма. Буда призовава към правилни действия (също мисли, стремежи и др.), т.е. такива необвързващи човек с ново раждане. Така че "освобождаване" може да означава, ликвидиране само на споменатата привързваща карма, а не изобщо. 

[Търсещ истини]

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Такива и да има, се броят на пръсти. И дали масовият човек ще ги различи? Исус например - след доста време, далеч не от всички, и след като изминава необходимото време за да може "посятото" да даде резултат. Отделно, че не е съвсем сигурно, какво се разбира под "освобождаване" от кармата. щом мислиш, чувстваш, правиш нещо, последстяията са неизбежни и се поражда карма. Буда призовава към правилни действия (също мисли, стремежи и др.), т.е. такива необвързващи човек с ново раждане. Така че "освобождаване" може да означава, ликвидиране само на споменатата привързваща карма, а не изобщо. 

Каквото и да означава "карма" и "освобождаване", пътят е познат само на тези, които са го изминали. Другите просто разказват какво си мислят по въпроса.

Ако изразяваш съмнение, че такива я има, я- не, то направо кажи "Човек не може да се освободи от кармата".

Предполагам, че Буда е бил наясно с въпроса и е дал някои напътствия. Дори да е конкретно за "привързваща карма", това е пътят. Ако е указал, че от друга не се освобождава, това са думи на авторитет. 

Почти съм сигурен, че християнството не обсъжда карма, съдба, прераждане, така че не може да се чака решение от Христос. Дори да се е "освободил от карма", той не е знаел, че прави това. А някой може ли да потвърди, че Исус се е "освободил от кармата си"? Тогава пътят му е наистина ползотворен, както на Колумб, откриващ уж Индия, пък то било Америка.

[Anzhel Dimitrov]

на 10.08.2011 г. в 16:10, Solley написа:

Разбира се,че трябва да си научим уроците.

Но ,нали все пак този кръговрат трябва все някога да свърши.

Кога свършва кръговратът на Карма ?

Как можем да направим така,че да се освободим по скоро от този кръговрат ?

 Уроците са в светите писания ,, Библията ".

 По нашите земи , принципно ,, карма " е наречена много отдавна ,, съдба " . Как да промениш съдбата си ? - Приемаш , че има Господ - Бог , който въздава според делата. Приемаш ,че всичко е от Бог - Господ чрез някой според делата ти. Приемаш ,че има вечност след смъртта. Приемаш ,че тази вечност зависи от земният живот на всеки човек. Приемаш ,че трябва да правиш добри дела за да си живееш добре през вечността след смъртта си ( всяко добро дело ти носи повече придобивки за вечността, а и за земният живот има отплата. Примерно правиш цял живот добри дела и след смъртта си ще имаш хубава пенсия с , която да придобиваш , и да си живееш перфектно цяла вечност. И обратното , ако правиш лоши дела ще имаш малка пенсия ,която да ти стига колкото за оцеляване , ако не попадаш за вечни мъки ,защото си бил много лош човек , а може поради лошотия и близките ти да страдат ако са безучастни към лошотията ти. ) . 

 Живей за вечността , а не за лукса през утрешният ден. 

 Това накратко ....

[chepik]

на 13.08.2011 г. в 23:00, npn написа:

Вземете да прочетете книгите "Пътят на душите" и "Следите на душите" на Майкъл Нютън.

Тоя е най-фалшивия автор на тема душите

[Anzhel Dimitrov]

Може да подобри кармата си ако вникне в това :