Въз основа на тези (пък и други, пр. пост 90 от темата) твои разсъждения зададох въпроса си.

Българка, при това мислеща.

Известно е, че някои дълбоко религиозни или вярващи хора, започват да виждат и/или да чуват някого, когото мислят за бог или този в когото вярват.

Този някой започва да ръководи всичките им действия.

Къде е "командния пункт" на този някой - в ума или някъде другаде?

Как бихте определили психичното (душевно) състояние на тези хора?

Бог не можеш да видиш и чуеш (и как би могъл да видиш Нематериалното и Безкрайното Вечно!), но душата си можеш - защото душата си е твоята! И вратата към душата ти е сърцето.

Човек, който се вслушва в сърцето и душата си, който познава себе си, е винаги здрав, уравновесен и в мир и хармония.

Човек, който е забравил, че има сърце и душа и се е отъждествил с ума си и безспирните му мисли, желания, амбиции, планове и страхове, рано или късно е пациент на някой психиатър.

Медитацията е именно свързване със себе си и сърцето и душата си по пътя на Осъзнаването. Духовните практики на медитацията могат да бъдат различни според културта и религията на човека, но самата медитация / осъзнаване е винаги един и същи процес на разбиране.

Въз основа на тези (пък и други, пр. пост 90 от темата) твои разсъждения зададох въпроса си.

Българка, при това мислеща.

Известно е, че някои дълбоко религиозни или вярващи хора, започват да виждат и/или да чуват някого, когото мислят за бог или този в когото вярват.

Този някой започва да ръководи всичките им действия.

Къде е "командния пункт" на този някой - в ума или някъде другаде?

Как бихте определили психичното (душевно) състояние на тези хора?

Бог не можеш да видиш и чуеш (и как би могъл да видиш Нематериалното и Безкрайното Вечно!), но душата си можеш - защото душата си е твоята! И вратата към душата ти е сърцето.

Човек, който се вслушва в сърцето и душата си, който познава себе си, е винаги здрав, уравновесен и в мир и хармония.

Човек, който е забравил, че има сърце и душа и се е отъждествил с ума си и безспирните му мисли, желания, амбиции, планове и страхове, рано или късно е пациент на някой психиатър.

Медитацията е именно свързване със себе си и сърцето и душата си по пътя на Осъзнаването. Духовните практики на медитацията могат да бъдат различни според културта и религията на човека, но самата медитация / осъзнаване е винаги един и същи процес на разбиране.

Медитацията е именно свързване със себе си и сърцето и душата си по пътя на Осъзнаването. Духовните практики на медитацията могат да бъдат различни според културта и религията на човека, но самата медитация / осъзнаване е винаги един и същи процес на разбиране.

Човек, който е изявен интроверт, с медитацията може още повече да се откъсне от света и да изпадне в психотично състояние.

Човек, който е изявен интроверт, с медитацията може още повече да се откъсне от света и да изпадне в психотично състояние.

Точно обратното - именно и единствено с медитация/осъзнаване човек, който е обсебен от своите мисли, може да отрезвее!а

Медитацията е осъзнаването на всички обсесии на ума - интровертни и екстровертни!

Точно обратното - именно и единствено с медитация/осъзнаване човек, който е обсебен от своите мисли, може да отрезвее!а

Медитацията е осъзнаването на всички обсесии на ума - интровертни и екстровертни!

Интровертността не е обсесия, а психологически тип, съвсем нормален при това.

Интровертността не е обсесия, а психологически тип, съвсем нормален при това.

Обсесиите обаче могат да възникнат при всеки психологически тип - и интровертния, и екстровертния.

Обсесиите са индикация за откъсване от реалността и истинската си човешка същност и отъждествяване с ума и неговите умствени продукти - мисли, проекции, страхове и прочие.

Ето защо само медитацията може да помогне за прекратяване на това отъждествяване с мислите на ума чрез осъзнаване и будност за реалността.

Обсесиите обаче могат да възникнат при всеки психологически тип - и интровертния, и екстровертния.

Това не е особено вярно.

Интровертните са застрашени от психотични разстройства, екстровертните - от невротични разстройства. Но това е валидно само при наличието на проблем. Ако човек има здрава психика, няма да има такива проблеми, независимо какъв психологически тип е. Пък и много рядко даден човек има черти само от единия тип.

Това не е особено вярно.

Интровертните са застрашени от психотични разстройства, екстровертните - от невротични разстройства. Но това е валидно само при наличието на проблем. Ако човек има здрава психика, няма да има такива проблеми, независимо какъв психологически тип е. Пък и много рядко даден човек има черти само от единия тип.

От обсесиите на ума си и неговите натрапчиви мисли, идеи, идеологии, вярвания, страхове, и прочие "разстройства" на ума, е заплашен абсолютно всеки съвременен човек.

И именно за да има "здрава психика", човек трябва да се научи да медитира чрез осъзнаване на уловките и триковете на ума и разграничаване от каквото и да е отъждествяване с продуктите на ума.

И именно за да има "здрава психика", човек трябва да се научи да медитира чрез осъзнаване на уловките и триковете на ума и разграничаване от каквото и да е отъждествяване с продуктите на ума.

Екстровертите са зависими повече от това, което се случва около тях, а не от това, което е в главата им, т.е. ума. За интровертите вече писах, че медитацията може и да им задълбочи проблемите.

Екстровертите са зависими повече от това, което се случва около тях, а не от това, което е в главата им, т.е. ума. За интровертите вече писах, че медитацията може и да им задълбочи проблемите.

Демонстрираш вопиющо неразбиране на човешкия ум и неговото действие.

Екстровертът е човек, който е изцяло отворен за външния свят и именно външният свят и неговите проявления са тези, които умът на екстроверта осмисля, проектира, приема през призмата на ума си. И умът е този, който поднася картини от външния свят на човека, и то картини, от ума оцветени и прекроени.

Същото се отнася и за интроверта, човека, обърнат към вътрешния свят на своите мисли, преживявания. И тук отново умът е този, който оцветява картините, който ги проектира и фантазира.

И при екстроверта, и при интроверта имаме действие на човешкия ум, който, ако не бъде контролиран и овладян, чрез осъзнаване медитация, лесно може да изпадне в объркване, разстройства, обсесии.

Демонстрираш вопиющо неразбиране на човешкия ум и неговото действие.

Екстровертът е човек, който е изцяло отворен за външния свят и именно външният свят и неговите проявления са тези, които умът на екстроверта осмисля, проектира, приема през призмата на ума си. И умът е този, който поднася картини от външния свят на човека, и то картини, от ума оцветени и прекроени.

Същото се отнася и за интроверта, човека, обърнат към вътрешния свят на своите мисли, преживявания. И тук отново умът е този, който оцветява картините, който ги проектира и фантазира.

И при екстроверта, и при интроверта имаме действие на човешкия ум, който, ако не бъде контролиран и овладян, чрез осъзнаване медитация, лесно може да изпадне в объркване, разстройства, обсесии.

Би било добре да се запознаеш с концепциите на Юнг и Айзенк за психологическите типове и след това да пишеш за тях.

Човек, който е изявен интроверт, с медитацията може още повече да се откъсне от света и да изпадне в психотично състояние.

Това е вярно, знам го от собствен опит

Ако ОИТ винаги е признак за психотично състояние. Във всеки случай е много опасна и пранаямата доста задълбочава проблема, така че избягвам... Затова изтъкнах, че правилната медитация е индивидуална и не само това, но зависи и от особеностите на момента. Нужен е водач, който те познава по-добре от теб самия. Медитацията може да се случи по всяко време и се случва, но ние не регистрираме това в обикновеното си будно съзнание. Предполагам, че по време на творчески процес съзнанието преминава стъпките и стига близо, много близо до състояние на медитация. Всъщност е така. Всеки вид труд и дейност може да бъде медитация.

Човек, който е изявен интроверт, с медитацията може още повече да се откъсне от света и да изпадне в психотично състояние.

Нищо няма да му стане нито на интроверта, нито на екстраверта от малко повече знание за себе си или себепознание, което всеки човек може да постигне чрез:

самонаблюдение -

да обърне мнимание на себе си, на чувствата си, на качествата на собствената си личност (психика или душа) на поведението си, като се опита да погледне на себе си отстрани, на отношението си към другите, като се постави мислено на тяхно място,

самопреценка -

Да се опита, да си отговори на въпросите: Зашо?, Кога?, Къде?, Как? за всяко едно чувство, което изпитва, нравствено качество, което притежава, определена постъпка или отношение към друг човек

Самооценка -

Постига се, чрез така наречената Рефлексия - процес на съотнасяне на себе си (твоята личност) скпрямо другите и съпоставяне на свойствата (нагласи, емоции, чувства, памет, мисъл и воля) и качествата на личността ти с тези на другите, роднини, приятели, колеги, познати

Себепознанието води до

Саморазвитие -

Опит да промениш, подобриш себе си - някой или някои от елементите на личността си, съзнателно, волево и целенасочено

В този смисъл Алия е права. Медитацията или себепознанието е осъзнаване - придобиване на повече знания за себе си

Основната разлика между животното и Човека, е че Човек има съзнание, т.е. знание за себе си и за собственото си съществуване, като нещо различно и отделено от света. Осъзнаването (разбирането) ни поставя на още една степен по-горе от животното. Постигнатото по-висше качество на личността, чрез себеразвитието, ни поставя на трето ниво.

В исихазма има 10 степени на развитие, като на последното човек се доближава до Бога и се слива с Него, става част от Него, така както животното е слято с природата (то не отделя себе си от обкръжаващата го среда)

Еее, аз ги докарах само до три, ама нищо все тая - ако искаш да се отдалечаваш все повече и повече от животното, майката му е във физическо, емоционално, чувствено, умствено, волево и нравствено развитие. Много станаха развитията, ама лесно бог не се става.

В този смисъл Алия е права. Медитацията или себепознанието е осъзнаване - придобиване на повече знания за себе си

Аз неслучайно споменах Юнг, който е описал много точно защо медитирането може да бъде опасно.

Нужен е водач, който те познава по-добре от теб самия.

Какъв водач ти е нужен ?!? Духовен, някой поп, кръстникът ти или някое гуро ??? И за кво ти е??? Щот ти сам не можеш да микслиш!?

Тъп ли си или слабоумен, умствено изостанал в развитието си ли си, че да поверяваш себе си в ръцете на някой, който да ти казва какво да правиш и как да го правиш и какво да не правиш, да ти промива мозъка с простотии, да те откъсва от реалния живот, да те замайва с ГЛУПОСТИ и да ти губи времето с разни техники и ритуали, които наистина могат и да подлудят човек.

И тук Алия е права, българинът има здрава психика, прородно интелигентен е и притежава мъдрост и не се поддава на подобни фантасмагории, като техники за медитиране, нито пък се подлъгва и подвежда по "научостта" на така наречената психоанализа, която също е една фантасмагория.

Западняците и американците, като искат да се занимават, колкото и където си поискат.

Прав им път!

Аз неслучайно споменах Юнг, който е описал много точно защо медитирането може да бъде опасно.

Е, Фройд и по-малко Юнг са понаписали и стойностни неща. Спор няма! Ама тия след тях ... нямам думи.

Редактирано 6 септември 201214 г. от Марея (преглед на промените)

В исихазма има 10 степени на развитие, като на последното човек се доближава до Бога и се слива с Него, става част от Него, така както животното е слято с природата (то не отделя себе си от обкръжаващата го среда)

Какъв водач ти е нужен ?!? Духовен, някой поп, кръстникът ти или някое гуро ??? И за кво ти е???

Виж сега. Доколкото знам, в исихазма старчеството (старецът е нещо като поп-гуру и духовен водач) е неотменна традиция и за това си има сериозни причини. Вероятно една от тях е да не стигне до същия извод като теб, че целта на заниманието е връщане в блаженото животинско състояние. Другата опасност е лудостта, а има и по-лоши, но не са за този форум.

Би било добре да се запознаеш с концепциите на Юнг и Айзенк за психологическите типове и след това да пишеш за тях.

Не аз, а ти се напъваш да пишеш за психологическите типове и да изместваш акцента на темата!

Всеки човек, независмо от възможното му разграфяване от дълбокомислено замислени психолози в разни папки и "типове", може да стане жертва на собствения си ум и начин на мислене, ако не е овладял тайната на медитацията.

Защото само медитацията е средството за всеки човек да остане психически здрав и да не се поддаде на умственита си идентификации.

Това е вярно, знам го от собствен опит /...

Всеки вид труд и дейност може да бъде медитация.

Определено си нямаш понятие от медитация!

Защото медитацията изобщо не е нито "труд", нито "дейност"!

Медитацията е нищо неправене, т.е. Осъзнаване!

Аз неслучайно споменах Юнг, който е описал много точно защо медитирането може да бъде опасно.

Ако Юнг имаше представа от медитация, нямаше да има нужда от психоанализата!

Виж сега. Доколкото знам, в исихазма старчеството (старецът е нещо като поп-гуру и духовен водач) е неотменна традиция и за това си има сериозни причини. Вероятно една от тях е да не стигне до същия извод като теб, че целта на заниманието е връщане в блаженото животинско състояние. Другата опасност е лудостта, а има и по-лоши, но не са за този форум.

Но не си видяла полудяло животно, нали!?

Докато само се огледай наоколо - всеки втори човек си живее в собствен филм!

Животните не познават блаженството - защото те не са дарени с дара на човека - осъзнаването!

Само човекът може да избере какъв да бъде - луд или осъзнат (блажен)!

А медитацията е именно осъзнатостта и е единственият път на психическото здраве.

Ако Юнг имаше представа от медитация, нямаше да има нужда от психоанализата!

Първо се запознай със съчиненията на Юнг и след това се изказвай за тях.

Редактирано 6 септември 201214 г. от gothicrock (преглед на промените)

Определено си нямаш понятие от медитация!

Защото медитацията изобщо не е нито "труд", нито "дейност"!

Медитацията е нищо неправене, т.е. Осъзнаване!

Определено нямам и намерение да твърдя, че имам "понятие".

Сега ми хрумна, Aliya, опитвала ли си се да разбиеш словореда си някога? Ще обясня какво имам предвид

Понякога си мисля, че обикновено не ние се изразяваме чрез езика, а той живее чрез нас - с клишетата, които сами по себе си не са нещо лошо, стига да са на място; но те отразяват един светоглед, който по никакъв начин не е създаден от нас, и така той (езикът) ни държи във властта си. А мисълта веднага се въплъщава в реч и обратното - думата предизвиква незабавна верига от представи, в кръг до безкрайност. Всъщност нещата са още по-сложни може би. Както и да е.

Преди години, когато пишехме вокални стихове с един човек, по едно и също време и всеки - своите, се налагаше в началото всеки да използва подготвителна техника. (Вокалното стихосложение е една измишльотина с единствено правило всяка дума да е с еднаква ударена гласна, така че стихотворението представлява накъртващ асонанс. В българския език гласните са 6, а Я се прибавя към А, Ю към У)

Два-три месеца сядах следобед, поставях голям кариран лист на масата и започвах да изписвам асоциативно думи с ударение върху някоя от шестте гласни. Колкото мога, без да мисля. След това използвах листовете, докато пишех стихотворение с една от тях. Виждах цели разкази, както се виждат фигури в онези мастилени петна. Няколко месеца такова писане беше като психотерапия. Всяка гласна предизвикваше в мен специфични чувства, дори телесни усещания - например И ме натъжаваше и свиваше гърлото ми, Ъ предизвиква мъка и т.н.

Не зная какво е да си осъзнат и не мога да определя какво е психичното здраве, знам, че е необходим процес на премахване на пречките пред тези неща и той е индивидуален, неповторим.

Виж сега. Доколкото знам, в исихазма старчеството (старецът е нещо като поп-гуру и духовен водач) е неотменна традиция и за това си има сериозни причини. Вероятно една от тях е да не стигне до същия извод като теб, че целта на заниманието е връщане в блаженото животинско състояние. Другата опасност е лудостта, а има и по-лоши, но не са за този форум.

Мисля, че не си ме разбрал. Целта на исихазма не е в това, душата да достигане състоянието на блаженство - освобождаване от всякакви житейски грижи, наречено "нирвана" (санскритска дума) Това е цел на занимания на будистите. Това нещо "блажено животинско състояние" не съществува. При будистите (хора) е човешко състояние на блаженство или нирвана, при хората въобще пак е човешко състояние на блаженство или секс, а при животните състояние на блаженство не съществува. Човек има грижи, животното няма грижи, че да са освобождава от тях и да изпитва блаженство. И, за да съм докрай ясна тук става въпрос за АБСОЛЮТНИ стойности - ПЪЛНО освобождаване от ВСЯКАКВИ житейски грижи, така, че оргазмът и доволното безгрижие на животните само се доближават до нирваната, ама не я припокриват.

Целта на исихазма е постигане състояние на душата, наречено "исихия", при което се осъществява пълно единение на човешката душа (животното, също има душа или психика) с Бога, което означава пълно сливане на човешката душа с Бога.

Аз направих сравнение между реално, евентуално, постигнато състояние на исихия от човешката душа и състоянието на животинската душа в нашия свят и намерих сходство, което, според мвен, е в следното: така както човешката душа би се чувствала слята с божествената, така се чувства животинската душа в света на хората. Общото в двата случая е сливането, така както човешката душа се слива с Бога и става едно цяло с Него, така и животинската душа е слята с Природата и е едно цяло с нея.

Не аз, а ти се напъваш да пишеш за психологическите типове и да изместваш акцента на темата!

Всеки човек, независмо от възможното му разграфяване от дълбокомислено замислени психолози в разни папки и "типове", може да стане жертва на собствения си ум и начин на мислене, ако не е овладял тайната на медитацията.

Защото само медитацията е средството за всеки човек да остане психически здрав и да не се поддаде на умственита си идентификации.

Определено си нямаш понятие от медитация!

Защото медитацията изобщо не е нито "труд", нито "дейност"!

Медитацията е нищо неправене, т.е. Осъзнаване!

Ако Юнг имаше представа от медитация, нямаше да има нужда от психоанализата!

Но не си видяла полудяло животно, нали!?

Докато само се огледай наоколо - всеки втори човек си живее в собствен филм!

Животните не познават блаженството - защото те не са дарени с дара на човека - осъзнаването!

Само човекът може да избере какъв да бъде - луд или осъзнат (блажен)!

А медитацията е именно осъзнатостта и е единственият път на психическото здраве.

Алия, бих напълно се согласила с тебе в този ти пост, след като преценя отговорът ти на въпросите: Коя е тайната на медитацията? В какво се състои същността на тази тайна?

Със забележката, че осъзнатия човек, не е блажен и, че никой човек не прави избор между лудост и осъзнатост, защото такава дилема пред човека не стои.

Редактирано 6 септември 201214 г. от Марея (преглед на промените)

Първо се запознай със съчиненията на Юнг и след това се изказвай за тях.

Медитацията не може да има заместител. И психоанализата в никакъв случай не може да постигне ефекта на медитацията.

Защото психоанализата се занимава с ума на човека - едно депрограмира, друго програмира, и така до безкрай. Разбира се, за психоаналитиците този безкраен процес на сглобяване и разглобяване на умствени модели е златна мина, но за пациентите им е разорение без положително решение.

Медитацията изобщо не се занимава с човешкия ум - и няма защо да го прави!

Защото именно умът е коренът на всички проблеми на човека.

И само медитацията е средството за превъзмогване на този "корен на злото", като премахва зависимостта на човека от него

Определено нямам и намерение да твърдя, че имам "понятие".

Сега ми хрумна, Aliya, опитвала ли си се да разбиеш словореда си някога? Ще обясня какво имам предвид

Понякога си мисля, че обикновено не ние се изразяваме чрез езика, а той живее чрез нас - с клишетата, които сами по себе си не са нещо лошо, стига да са на място; но те отразяват един светоглед, който по никакъв начин не е създаден от нас, и така той (езикът) ни държи във властта си. А мисълта веднага се въплъщава в реч и обратното - думата предизвиква незабавна верига от представи, в кръг до безкрайност. Всъщност нещата са още по-сложни може би. Както и да е.

Преди години, когато пишехме вокални стихове с един човек, по едно и също време и всеки - своите, се налагаше в началото всеки да използва подготвителна техника. (Вокалното стихосложение е една измишльотина с единствено правило всяка дума да е с еднаква ударена гласна, така че стихотворението представлява накъртващ асонанс. В българския език гласните са 6, а Я се прибавя към А, Ю към У)

Два-три месеца сядах следобед, поставях голям кариран лист на масата и започвах да изписвам асоциативно думи с ударение върху някоя от шестте гласни. Колкото мога, без да мисля. След това използвах листовете, докато пишех стихотворение с една от тях. Виждах цели разкази, както се виждат фигури в онези мастилени петна. Няколко месеца такова писане беше като психотерапия. Всяка гласна предизвикваше в мен специфични чувства, дори телесни усещания - например И ме натъжаваше и свиваше гърлото ми, Ъ предизвиква мъка и т.н.

Не зная какво е да си осъзнат и не мога да определя какво е психичното здраве, знам, че е необходим процес на премахване на пречките пред тези неща и той е индивидуален, неповторим.

Медитацията е чисто и просто Осъзнаване!

И да, да осъзнаваш думите си, процеса си на говорене е също вид техника за медитация.

Каквото и да правиш, или не правиш, достатъчно е да си осъзнат във всеки един момент - това е медитацията.

Алия, бих напълно се согласила с тебе в този ти пост, след като преценя отговорът ти на въпросите: Коя е тайната на медитацията? В какво се състои същността на тази тайна?

Със забележката, че осъзнатия човек, не е блажен и, че никой човек не прави избор между лудост и осъзнатост, защото такава дилема пред човека не стои.

Осъзнаването е тайната на медитацията. Друга тайна няма.

Исихия е другото име на медитацията. Медитацията или Исихията е именно сливане с Цялото, със Съществуванието, или ако щеш наречи го Бог, макар че това понятие е доста заредено с човешките проекции и фантазии през вековете.

Само осъзнатият човек е блаженият човек.

Лудост или Осъзнатост - това е дилемата пред съвременния човек. За жалост!

Медитацията не може да има заместител. И психоанализата в никакъв случай не може да постигне ефекта на медитацията.

Защото психоанализата се занимава с ума на човека - едно депрограмира, друго програмира, и така до безкрай. Разбира се, за психоаналитиците този безкраен процес на сглобяване и разглобяване на умствени модели е златна мина, но за пациентите им е разорение без положително решение.

Медитацията изобщо не се занимава с човешкия ум - и няма защо да го прави!

Защото именно умът е коренът на всички проблеми на човека.

И само медитацията е средството за превъзмогване на този "корен на злото", като премахва зависимостта на човека от него

Това изложение има доста интересен подтекст, който се стреми да скрие користните подбуди за предлагане на медитацията. И то в тема, която няма нищо общо с медитацията, а разглежда съвсем други проблеми!

Това изложение има доста интересен подтекст, който се стреми да скрие користните подбуди за предлагане на медитацията. И то в тема, която няма нищо общо с медитацията, а разглежда съвсем други проблеми!

Няколко неточности допускаш, предполагам съвсем умишлено:

1. Медитацията не можеш да я предлагаш - защото медитацията не е психоанализа и нямаш нужда от друг, например от психотерапевт.

2. Медитацията е пътуване навътре към себе си, към истинската си същност. Медитацията е себеосъзнаване и осъзнаване.

3. Медитацията е връзката ти с теб самия и тя е самолекуване - защото кой по-добре от теб самия познава душата ти!?

Ето защо психотерапевтите се чувстват заплашени от медитацията и се опитват да отклонят хората от нея.

Ето защо психотерапевтите се чувстват заплашени от медитацията и се опитват да отклонят хората от нея.

Тук грешиш.

Много психотерапевти прилагат медитацията в практиката си.

Няколко неточности допускаш, предполагам съвсем умишлено:

1. Медитацията не можеш да я предлагаш - защото медитацията не е психоанализа и нямаш нужда от друг, например от психотерапевт.

2. Медитацията е пътуване навътре към себе си, към истинската си същност. Медитацията е себеосъзнаване и осъзнаване.

3. Медитацията е връзката ти с теб самия и тя е самолекуване - защото кой по-добре от теб самия познава душата ти!?

Ето защо психотерапевтите се чувстват заплашени от медитацията и се опитват да отклонят хората от нея.

Психотерапевтите и езотериците имат доста общи неща, тъй като се явяват конкуренти за монопол в едно поле, държащо властта по отношение на човешката психика и знанието за нея. Затова е важно човек да е информиран, за да не попадне в ръцете на някои шарлатанин, който се подвизава в това поле.