Ако се питате, кои са водещите заболявания в развитите страни и се раздвоявате да посочите раковите или сърдечно-съдовите, имайте предвид, че не са нито едните, нито другите. Всъщност, най-разпространените заболявания са психичните.

Също както ракът и сърдечните заболявания, психичните заболявания представляват медицинско състояние и налагат внимание и системни грижи за подобряването им.

Психичните заболявания се развиват без оглед на възраст, раса, етническа принадлежност, социално положение и обикновено „съсипват“ живота на засегнатите.

Разстройствата на психиката варират много, техните признаци могат да са едва забележими, дори да останат неразпознати от засегнатия и близките му, да се проявяват от време на време в периоди на силно напрежение или да са драстични, създаващи уплах у околните.

През последните години западните общества обръщат все повече внимание на този вид заболявания. И не неоснователно - психичните разстройва са тясно обвързани с рисково поведение като злоупотреба с алкохол, наркотични вещества, лекарства, насилие, самоубийство и пр.

Кои са най-разпространените психични заболявания?

1. Афективно разстройство или разстройство на настроението

Настроението ни зависи от емоциите, които изпълват светогледа и живота ни. Липсата на розовия цвят в този спектър всъщност насочва за склонност или директно за психично разстройство. Специалисти споделят, че пациентите с афективни разстройства определят състоянието си като сиво, меланхолично. Афективното разстройство се среща повече сред хората, които живеят сами, отколкото при семейните. Това е най-разпространеното психично заболяване.

При него може да се отчита изпадане в тежка депресия, постоянна тъга, безнадежност, мисли за безполезност. Симптомите, които могат да сигнализират за него са: бърза уморяемост, влошена способност за концентриране, крайности в апетита, мисли за самоубийство.

При дистимия тези симптоми са по-слабо изразени, но продължават прекалено дълго, в порядъка на две години.

Причините за депресиите са от разностранен характер: зависят от генетични фактори, наследствена предразположеност, влияят и физиологични и ендокринни нарушения, както и наличието на психично или друго заболяване, социалната среда...

Депресията налага терапия и колкото по-скоро след появата на първите симптоми започне тя, толкова успехът й е по-гарантиран.

В тази група заболявания попадат сезонното афективно разстройство и следродилната депресия.

2. Хранителни разстройства

Неудържимото желание да изглеждаме още по-слаби при положение, че теглото е в нормата и граничи до здравословната граница, показва склонност към този тип психично заболяване. През последните десетилетия често в публичното пространство се дискутират заболявания като анорексия и булимия. Съвременните родители са еднакво загрижени за риска от наднормено тегло и затлъстяване и другата крайност, отказа от хранене, при децата си.

Анорексията е едно от трите най-често срещани в медицинската практика хранителни разстройства при момичетата и жените. Причините за изявата на анорексията и булимията, както и постоянното хранене, не са само психични, те са комплексни и включват особености на организма. Депресията, тревожността също предразполагат към хранителни разстройства, а след себе си те водят до сериозно влошаване на здравословното състояние, по-късно и сърдечно заболяване.

3. Фобии

Постоянният страх или фобиите, които нарушават качеството на живот и при които се отчитат симптоми като задъхване, сърцебиене, изпотяване, нарушен говор и пр., налагат специално внимание.

Тревогата в продължение на дни, свързана с дадено събитие, в действителност означава психичен проблем.

Паниката или страхът от срещата с хората могат да прераснат в агорафобия. Тогава засегнатите стават неконтактни, отказват да напускат дома си, самоизолират се.

Тревожните разстройства много често започват още в детска, особено в тийнейджърска, възраст, когато мнението на връстниците и идолите придобива силно значение. Честото изчервяване и налитане на сладко, например, са признаци на разстроена психика.

Фобиите могат да бъдат много специфични и различни: например, към високото – акрофобия, от бури – астрафобия, от животни – агризоофобия, от кръв – хемофобия.

При фобия страдащият изпада в паника, нервност. Състоянието може да е придружено от повръщане, задушаване, силна физическа слабост. В такива случаи е необходима медицинска помощ, която е насочена първо към овладяване на симптомите на фобия. Психотерапията е повече от препоръчителна за преодоляването на страховете и подобряване качеството на живот.

puls.bg

Улисани в ежедневните си проблеми често не забелязваме какво става с нас и нашите близки.

Отчуждението е навлязло и в семейството.

Децата все по-често избягват да споделят проблемите си със своите родители по различни причини, най-вече от срам или страх от наказание.

Често зад лошото настроение и желанието за уединение стои психичен проблем.

Как можем да съхраним психичното си здраве?

Психичното си драве можем да съхраним чрез: Чести разходки най-добре сред природата. Създаване и спазване на дневен режим. Среши и разговори с роднини и приятели. Спортни занимания - бягане, плуване, гимнастически упражнения, колоездене, походи и др. Развиване на хоби - плетене, шиене, бродиране на гоблени, риболов, цветарство, рисуване, участия в певчески или танцови трупи и др. Посещения на културни прояви - концерти, театрални постановки, кинопрожекции, исторически паметници, музеи, галерии, изложби и др. Посещения на спортни прояви - състезания и мачове. Сравнително честа смяна на прическата и стила на обличане, съобразена с модните тенденции. Развлекателни дейности - игри на карти, табла, шах и др., организиране на тържества (купони) по повод на празници, годишнини, рождени и имени дни, на пикници и екскурзии, посещения на ресторанти, барове, клубове и дискотеки

/офф Плуването не е спорт, тва е просто начин да избегнеш удавянето. Здрав разум.

....

Как можем да съхраним психичното си здраве?

най-вече като не мислиш за подобни неща като психични болести

Как можем да съхраним психичното си здраве?

Няма универсална рецепта, защото всеки човек е различен.

А лично се стремя да не си хабя нервите излишно, доколкото това е възможно.

Как можем да съхраним психичното си здраве?

Пийте всеки ден

Аз от вчера руша психичното си здраве, защото забравих да пия от лекарствата, които препоръчва haidukpikaso.

Много добро действие върху психичното здраве оказва отказът да общуваш с хора, които "ни приемат, ни предават", но аз малко наруших това правило вчера...

Днес май започнах да се съвземам.

Аз от вчера руша психичното си здраве, защото забравих да пия от лекарствата, които препоръчва haidukpikaso.

Много добро действие върху психичното здраве оказва отказът да общуваш с хора, които "ни приемат, ни предават", но аз малко наруших това правило вчера...

Днес май започнах да се съвземам.

Радвам се че помогнах за вашето здраве психическо.

А да - пропуснах и по една лъжица Майната му след ставане.

Силните характери си нямат проблеми, не ги ловят описаните болести. Слабите си търсят екзистенциални патерици. Някои си ги намират, ... ... в някоя секта, например.

А лично се стремя да не си хабя нервите излишно, доколкото това е възможно.

С това допринасяте много за физичното си здраве.

Пийте всеки ден

Вие сериозно ли пепоръчвате на здрави хора да пият лекарсва!?

А здрав човек да пие лекарство всеки ден е, според мен, пагубно за него, дори и витамини.

Редактирано 10 ноември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Брат ми превъртя от наркотици.С добро не стана та се наложи да премина към лошо.По принцип съм против насилието , прага на раздразнителност ми е висок ,но ядосам ли се чак ме е страх от мен самия,колко жесток мога да бъда.Та като не се отказа от тревата доброволно,изпродаде де що имаше,разбиваше входната врата,майка ми микроинсулт получи,наложи се да го бия и връзвам многократно докато се изпари от всяка негова клетка дрогата.Ако знаех че ще стане толкова бързо нямаше да го чакам сам да се осъзнае години наред.Затова не вярвам в наркокомуните.Труда облагородява,но боя лекува по-бързо.

Брат ми превъртя от наркотици ..,наложи се да го бия и връзвам многократно докато се изпари от всяка негова клетка дрогата.

Труда облагородява,но боя лекува по-бързо.

Шамарите, вършат много полезна работа и при психолозите, и при психиатрите, и при другите лекари.

Редактирано 10 ноември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

...Вие сериозно ли пепоръчвате на здрави хора да пият лекарсва!?...

Ооо да, тия двете специално са страхотни и вършат перфектна работа за отрицателно време. Дори са полезни

Аз бих добавил към тях и йогин

Ооо да, тия двете специално са страхотни и вършат перфектна работа за отрицателно време. Дори са полезни

Аз бих добавил към тях и йогин

Ако отговарят на заглавията си, ... напълно съм съгласна !!! С добавеното от вас лекарство - също!!!

Ако отговарят на заглавията си, ... напълно съм съгласна !!! С добавеното от вас лекарство - също!!!

Тези лекарства се приемат всеки ден с профилактична цел.

Действат перфектно, стига да не сме забравили да ги вземем сутрин веднага след ставане, заедно с една лъжичка м.й...а!

Йогина също е добър!

кофти че при мен не ги продават по аптеките

кофти че при мен не ги продават по аптеките

Те се произвеждат с подходяща психологическа нагласа.

Ква толкова нагласа? Откопчаваш, вадиш, слагаш. Докато се нагласиш, може да мине времето за хапче.

Иначе, може да се ползват и тия:

Редактирано 11 ноември 201114 г. от bildera_ (преглед на промените)

Ние сме млади още бе, не ни пада нагласата току така. ------------------------------------------------------------------------------------------------ И иначе моята психика е станала франкофонска и сънувам на френски, та не знам подходящ превод за заглавията на "лекарствата". Щото нали знаете че подсъзнанието си работи и по време на сън и като не ги разбере тези типично български заглавия и нагласи, ще вземе да ми изтрие през ноща труда от усилията по нагласата на български през деня. Трябва да се внимава с подсъзнанието, защото то ни осугурава дарбата на интуицията, без която е трудно.

Психичното си драве можем да съхраним чрез:

Чести разходки най-добре сред природата.

Създаване и спазване на дневен режим.

Среши и разговори с роднини и приятели.

Спортни занимания - бягане, плуване, гимнастически упражнения, колоездене, походи и др.

Развиване на хоби - плетене, шиене, бродиране на гоблени, риболов, цветарство, рисуване, участия в певчески или танцови трупи и др.

Посещения на културни прояви - концерти, театрални постановки, кинопрожекции, исторически паметници, музеи, галерии, изложби и др.

Посещения на спортни прояви - състезания и мачове.

Сравнително честа смяна на прическата и стила на обличане, съобразена с модните тенденции.

Развлекателни дейности - игри на карти, табла, шах и др., организиране на тържества (купони) по повод на празници, годишнини, рождени и имени дни, на пикници и екскурзии, посещения на ресторанти, барове, клубове и дискотеки

Да бе, с тичкането след модните тенденции ще запазиш не психичното си здраве добро, а джоба празен и оборота на мола-висок, докато ти самият се правиш на идиот...!? Защото модните тенценции се създават от няколко педофила, няколко кифли и няколко гея...Заедно с болните им прехласнати "модни" почитатели...

А с посещенията по дискотеки психичното ти..дрогирано, пиянско и пребито здраве ще стане направо...великооо, а? Нямаше как да не коментирам дрогирането, пиянството и побоищата в тези барове и дискотеки, дето ги спомена...А, да не забравим купоните с масовите оргии...Да бе, добре...Само има голем проблем после при теста за HIV и на другият ден махмурлука с главата над тоалетната чиния(при някои де). Да не забравим и мачовете, дааа, ако не бъдеш пребит от полицията, наранен от някоя бомбичка или пребит от агитката на отсрещният отбор или нещо не полети към теб, то ти си късметлияя...

Да, гаден съм...Светът е жестоко място..

п.п Децата не споделят с родителите си, защото често разликата в поколенията се оказва фатална за комуникацията между родител и дете, а по-специалните проблеми, например сексуални, по-скоро биха споделили с непознат, отколкото с родителите си, от срам и от страх родителят да не реагира по остър начин...

А желанието за уединение, Мойра, е нещо напълно естествено. Не всеки обича постоянно да му се мотат хора в краката и предпочита уединена обстановка с малко, но качествени хора...

Редактирано 12 ноември 201114 г. от Гост (преглед на промените)

А желанието за уединение, Мойра, е нещо напълно естествено. Не всеки обича постоянно да му се мотат хора в краката и предпочита уединена обстановка с малко, но качествени хора...

Нормално е човек да желае да бъде сам за известно време, но да се заключи в стаята си и да не допуска други хора до себе си с дни, това вече говори за сериозен проблем.

Съжалявам, ако не съм се изразила така, че да ме разбереш.

Нормално е човек да желае да бъде сам за известно време, но да се заключи в стаята си и да не допуска други хора до себе си с дни, това вече говори за сериозен проблем.

Съжалявам, ако не съм се изразила така, че да ме разбереш.

За изявените интроверти е характерно да обичат да са сами, но пък те са застрашени от психотични разстройства. Затова човек не трябва да изпада в крайности!

За изявените интроверти е характерно да обичат да са сами, но пък те са застрашени от психотични разстройства. Затова човек не трябва да изпада в крайности!

100%-ви интроверти и 100%-ви екстраверти не съществуват.

Според мен въобще не е редно хората да се определят като такива според разни неадекватни за времето и условията в които живеем тестове.

Едно е да предпочиташ да прекарваш по-голямата част от времето си сам, съвсем друго е да се уединиш за дълго време, отказвайки да общуваш с когото и да било.

Според скромните ми познания, това в най-добрия случай означава депресия.

100%-ви интроверти и 100%-ви екстраверти не съществуват.

Според мен въобще не е редно хората да се определят като такива според разни неадекватни за времето и условията в които живеем тестове.

Никой не твърди, че има 100%-ви интроверти, а че има хора със силно изразена интровертна нагласа. А при тестовете проблемът е друг и се изразява в това, че в повечето случаи те не са адаптирани спрямо културните особености на нашето общество и някои стереотипи на мислене, които то налага.

Никой не твърди, че има 100%-ви интроверти, а че има хора със силно изразена интровертна нагласа. А при тестовете проблемът е друг и се изразява в това, че в повечето случаи те не са адаптирани спрямо културните особености на нашето общество и някои стереотипи на мислене, които то налага.

Лично аз пък не обичам много хора да се въртят около мен и бих предпочел пустият див плаж пред някой курорт...

Това прави ли ме психично болен?

Редактирано 12 ноември 201114 г. от Гост (преглед на промените)