Лично аз пък не обичам много хора да се въртят около мен и бих предпочел пустият див плаж пред някой курорт...

Това прави ли ме психично болен?

Знае ли човек...трябва да отидеш на психиатър, за да разбереш. Депресията е заболяване, което не се осъзнава от човек. Дори да му кажеш, че е болен, той не вярва и търси друга причина за лошото си настроение. А всичко това доколкото знам се лекува с хапчета. Ама а иди накарай някой с лошо настроение да взема хапчета де!

Иначе и аз предпочитам или без хора или с много хора, дето да не ме забелязват, а и аз тях да не забелязвам. Е, стига да не е в някой супермаркет, щото там ме хваща бяс от многото хора, дето се пречкат в краката ми.

Сега...аз знам, че съм психично болен, но лошото е, че при дадени обстоятелства това не се лекува с хапове. Още по-лошо е, че 99 % също са психично болни, а не 25 %, както имаше едно изследване за София. Явно изследователите на са отчели своето психично разстройство, та затова тия ниски проценти. И не бъркайте психичната ми болест с депресията, защото почти винаги имам настроение

Знае ли човек...трябва да отидеш на психиатър, за да разбереш.

Брат, въпросът ми по-скоро беше риторичен

Брат, въпросът ми по-скоро беше риторичен

Моят отговор също

Много пъти сам си мислила върху това, че голяма част от хората са склонни да припишат някакво психично отклонение на всеки, които се отличава от тях по начин на мислене, поведение и даже по начин на обличане. Како че ли всички трябва да бъдем еднакви или поне да си приличаме... Откъде идва този стремеж у хората да създават някакви стандарти и да се опитват да ги налагат на всички? Много ценя във всеки човек това, което го отличава от другите и го прави единствен и неповторим. Може би точно в уникалността на всеки човек се крие неговата "лудост"? Всеки си е поотделно луд и това е чудесно!

Редактирано 13 ноември 201114 г. от Мойра (преглед на промените)

Како че ли всички трябва да бъдем еднакви или поне да си приличаме...

Откъде идва този стремеж у хората да създават някакви стандарти и да се опитват да ги налагат на всички?

Идва от това, че се опитват да направят другите като тях, защото така е много по-лесно.

Много пъти сам си мислила върху това, че голяма част от хората са склонни да припишат някакво психично отклонение на всеки, които се отличава от тях по начин на мислене, поведение и даже по начин на обличане.

Преди да се стигне до психично отклонение, почват със:

- глупости, глупав си

-тъпотии, тъп си

- простотии, простак такъв

- много си зле братле

- я па тоя смотаняк селяндур

- и разни други лесно разбираеми от всички определения.

Като влезеш в църква на някаква секта и се опиташ да им обясниш че се заблуждават, те ще те изкарат със сигурност теб заблуден. Така са хората. А защо са така, още нямам пълно и цялостно обяснение.

Преди 20-ина години като се изнесох от бг и попаднах сред едни набожни католици, се видях в чудо.

Преди в бг бях свикнал че на набожните им се подиграваха и присмиваха до 1989г., а после си обяснявах публичната проява на набожност с някаква мода, умело пробутвана от американците чрез тяхните новоизлюпени послушковци. Та не им обръщах много внимание на демонстриращите набожност.

Обаче в Белгия попаднах на една преподавателка ( учила за експерт счетоводител и одитор) , която ми изглеждаше че е с логическо мислене. Особено по време на лекциите като ни обясняваше разни тарикатлъци, проявяваше яко критическо мислене. Един път стана дума че ловя и гледам люксембургската телевизия и взех та й станах симпатичен, щото нейните родители са люксембурци. И си говорехме за разни работи извън преподаваната от нея материя. Тя беше една такава отворена, възприемчива и жизнерадостна разведена дама. Въобще не е могло да ми мине на ум че е била набожна. Докато един ден като обяснявах и пред едни други състудентки, че в бг църквата е същата като в Гърция и че аз даже не съм бил кръстен и не съм набожен, понеже комунистите са били заключили църквите по селата, оня взе та рече че при тях като са кръстени и си остават в котолическата религия до смърт. Стана ми ясно че и тая е набожна и това беше истински неочакван шок за мен. Преди това всичките набожни с които съм имал контакти, съм им намирал кусури в личностните им качества, та си виках като са несъвършени в нещо може и да се заблуждават с религиозна вяра някаква. Ама на тая дама, не само че не й намирах кусури ами и направо си ми беше приятна и симпатична личност. Направо ми се срути системата за оценяване на хората. Преди ми беше удобно да смятам, че набожните са с нещо по-глупави и наивни, та заради това са повярвали на измишльотини. Ама тази дама ми направи нагледна демонстрация че не е точно така. И като ми беше ясно че ще живея сред католици, поне до пенсия, реших да се опитам да ги разбера що така са набожни. Само че, като ги питаш тях да ти обяснят за какво им е да вярват в измишьотини, те не ти отговарят истината, ами разправят същите врели некипели доводи, както в София съм ги чувал от много хора. Значи като го питаш пряко набожния що е набожен, отговорът му не ти помага с нищо да го разбереш що е такъв. Та се наложи да си блъскам гавата дълго време да ги анализирам, с надеждата да ми просветне и да им разбера проблема. Доста усилия положих, четох им там разните катешизми и разни други щуротии, ама то все едно и също - в билията било писало че имало бог , значи трябвало така да се вярва. И като видях че от умело скалъпените църковни догми, няма как да се добере човек до истината за заблудата на набожните, тръгнах да търся по друг път. Почнах да разглеждам всеки набожен като отделен независим индивид от останалите набожни. Анализиране на личностните му качества на характера, поведение, реакции на объркващи стимули и разни похвати. И леко , полеко почнах да откривам що така се заплесва някакъв отделен индивид по религиозните догми. Колкото повече откривах, толкова по-лесно забелязвах и нови скрити и невидими причини. Сега съм стигнал до там, да не ги дразня с директни изказвания против набожността им. Даже когато ми плащат пари, се правя на толерантен и какъв ли не льольо, който едва ли не ще попадне в капана, в който те са се озовали.

Значи поуката от дългите усилия да ги разбера набожните що са различни от мен, е че нямам нито време, нито желание да извървявам пак дълъг път на анализиране на чужди странности.

Например на фотографските форуми, ги усещам че нещо не са наред тези хора, които се заплесват по размазани изображения в черно бяло, ама не полагам почти никакви усилия да ги разбера що са такиви. А те са едно нищожно малцинство сред населението на България, ама се събират на сектански форуми и се надъхват едни други в тяхната фотографска вяра и стигат до състояние на пълен интегризъм и нетърпимост към инакомислищите нормални хора от мнозинството. Аз като им казвам право в очите какво мисля за несъстоятелността на вярата им, те ме обявяват за:

- най-глупавият човек който са срещали

- за малоумен идиот и простак

- за форумен шут

- крейзи мен

- и разни други, дето не съм ги запомнил.

Целта им е да се самоубедят и самоуспокоят, че та са богоизбраните и единствено разбиращи от зрителни възприятия гении. А пък аз, за по-лесно, ги броя за техномастурбатори и отвеяни от вятъра фантазьори мечтатели. И понеже фотографията ми е нещо съвсем маловажно, няма изгледи да почна да полагам усилия да ги разбирам аз тях, защо те са различни от мнозинството.

Така се получава, не се разбираме едни други и не ни пука особено да разбираме какви ли не странности около нас. Е, ако беше въпрос на изкарване на пари , щях да се понапъна да ги разбера, ама така без никаква файда не ми се занимава.

Редактирано 13 ноември 201114 г. от Мес (преглед на промените)

Ругатните в медиите увеличават детската агресия

Ругатните в медиите повишават агресията сред децата, показва първото проучване на учени от Университета на щата Охайо за въздействието на обидните думи в средствата за масова информация.

Това е първото изследване, което си поставя за цел да проучи влиянието на ругатни в медиите. Оказва се, че те се отразяват негативно на детското поведение. Подобен ефект има и гледането на сцени, съдържащи насилие, което често се среща във филмите и сериалите по телевизията, уточнява БГНЕС.

В проучването участват над 200 деца от няколко училища в САЩ. Тези от тях, които са били повлияни от медиите, смятат, че нецензурираната лексика е станала норма. След като са го гледали или чули от екрана децата не се колебаят да използват забранените думи и изрази. Започват да употребяват ругатни по-често и стават склонни към насилие спрямо своите връстници, роднини и приятели.

dariknews.bg

Медиите влияят сериозно върху детската психика и мисля че е редно родителите да следят какво гледат децата им.

При някои по-чувствителни натури сцените на насилие могат да доведат до психични проблеми.

Ругатните в медиите увеличават детската агресия

Медиите влияят сериозно върху детската психика и мисля че е редно родителите да следят какво гледат децата им.

При някои по-чувствителни натури сцените на насилие могат да доведат до психични проблеми.

Те нямат време за тях, отдавна

Д-р Вълкова е преминала сертифицирани обучения по когнитивно-поведенческа психотерапия, психодрама, семейна терапия, детска психотерапия, регресионна терапия, индивидуален терапевтичен процес, психоаналитично разбиране за травмата, вследствие преживяно насилие и др.

Д-р Валя Вълкова: Страховете се раждат от психотравми в детството

.

Редактирано 30 юли 201214 г. от witness (преглед на промените)

Лято е, горещо е, а както знаем такова време провокира проблеми в психиката. Отгоре на всичко за пръв път имаше атентат в България, който смути спокойствието на всички ни. Да не говорим за сериозното повишение на цените което ни очаква... Колкото и да се опитваме да мислим позитивно, май няма да се получи. Какво можем и трябва да направим, за да се предпазим от депресия?

Какво можем и трябва да направим, за да се предпазим от депресия?

най-доброто лекарство е да правите секс.

самолечението обаче не се препоръчва

Срещайте се по-често с роднини и приятели и не четете когнитивно-поведенчески, психо-драматични и тям подобни литератури и не участвайте в тези и подобни практики и всичко ще е наред!

Д-р Валя Вълкова: Страховете се раждат от психотравми в детството

Това е едно доста удобно обяснение, за да могат някои хора да си намират клиенти за терапия.

Срещайте се по-често с роднини и приятели и не четете когнитивно-поведенчески, психо-драматични и тям подобни литератури и не участвайте в тези и подобни практики и всичко ще е наред!

Зависи от роднините и приятелите.

На мен срещите с роднини ми действат зле и ги отбягвам, когато това е възможно.

Старая се да се срещам само с хора, с които има какво да си кажем без да се натоварваме взаимно.

Зависи от роднините и приятелите.

Да , пропуснала съм да поясня: "с които ви е приятно да общувате и разговорите с тях ви доставят удоволствие".

На мен срещите с роднини ми действат зле и ги отбягвам, когато това е възможно.

Старая се да се срещам само с хора, с които има какво да си кажем без да се натоварваме взаимно.

За съжаление и аз съм така.

Човек не си избира нито семейството, нито родината та...

Много пъти сам си мислила върху това, че голяма част от хората са склонни да припишат някакво психично отклонение на всеки, които се отличава от тях по начин на мислене, поведение и даже по начин на обличане.

Како че ли всички трябва да бъдем еднакви или поне да си приличаме...

Откъде идва този стремеж у хората да създават някакви стандарти и да се опитват да ги налагат на всички?

Идва от неумението им или по-скоро от невъзможността им да виждат по-надалеч от носа си, с други думи: "страдат" от интелектуална недостатъчност. Не е смешно, жалко е.

На мен срещите с роднини ми действат зле и ги отбягвам, когато това е възможно.

Старая се да се срещам само с хора, с които има какво да си кажем без да се натоварваме взаимно.

И, все пак, мисля, че човек, за да бъде в хармония със себе си и да поддържа добро психично здраве му е нужно разбирателство и добри взаимоотношения с най, най-близките му роднини.

И, все пак, мисля, че човек, за да бъде в хармония със себе си и да поддържа добро психично здраве му е нужно разбирателство и добри взаимоотношения с най, най-близките му роднини.

Честно да ти кажа и да ме прощава Господ -

ама психичното ми здраве и хармонията ми са по-добре като съм далеч от тях.

Възможно е при теб да е така или да ти се иска и да си налагаш да е така, а може и наистина да е така. Всички знаем за изключенията и правилата.

Аз не съм единственото изключение.

Разбира се, че не си ... казвам го най-отговорно!

Честно да ти кажа и да ме прощава Господ -

ама психичното ми здраве и хармонията ми са по-добре като съм далеч от тях.

И при мен е така.

Винаги съм се чудила защо винаги са си търсили повод да ме уязвяват в най-тежките периоди от живота ми, след като не съм обидила никого, нито пък съм навредила.

А може би не е дошло времето да разбера причината за поведението им?

Сложни са роднинските отношения...

Редактирано 4 август 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

Винаги съм се чудила защо винаги са си търсили повод да ме уязвяват в най-тежките периоди от живота ми, след като не съм обидила никого, нито пък съм навредила.

А може би не е дошло времето да разбера причината за поведението им?

Сложни са роднинските отношения...

По принцип, роднинските отношения имат неосъзнат психопатологичен характер.

По принцип, роднинските отношения имат неосъзнат психопатологичен характер.

Сигурно си прав.

Винаги съм се чудела на това, защо някои хора се чувстват длъжни да бъдат в много близки отношения с неподходящи хора, само поради факта, че са роднини?

Визирам съпруга ми.