Тук можете не само да отговорите на въпроса от темата, но и да поставите тук текста на хумористичното стихотвотение, което най-много ви харесва Надявам се че темата ще ви бъде приятна и забавна

Поезия чета. Хумористична обаче не съм май, или поне нямам спомен.

Малка случка

Трендафил Акациев

Случи ми се случка малка,

инцидент с една бухалка.

Този тип пристигна вчера

и ме хвана за ревера:

"Запомни, от тоз момент

ще работим на процент!

Твойта работа е свидна

мойта фирма е солидна,

вземам твойте хонорари,

ще ти давам за цигари!

Трябва да те застраховаме,

с други думи:натаковаме..."

Аз извадих си писалката

да разоблича бухалката,

той извади си бухалката,

"Бух" и ми строши писалката...

Бягам аз, а той ме гони.

Ах, къде, къде : при Дони...

Тука Дони, тамо Дони,

бягам аз а той ме гони...

В тази шеметна минута,

Дони давал интервюта !

Аз от ужас откачил

се нахлузвам на Момчил !

Но Момчил ми казва кратко:

"Как да ти помогна, братко ?

Друга роля изпълнявам --

Дони вече охранявам..."

LOL! Давайте още подобни изродии - това и без това е единствената поезия, дето в действителност става за четене...

Благодат Чак до осем мрак покрива столичния дивен град. Вредом двойките щастливи почват чудни офанзиви, офанзиви толкоз бива! Благодат! Чак до късничко покрива столицата щумна мрак. Ученички с ученици, вакарелките с войници.. Ех сърцето ти се свива от мерак. Карай, карай! - ти се чини шепне някак този мрак. Щеш не щеш сърце не трае и сезона му сега е - айде в тъмните градини! Амче как? Прелест! Що да се приказва! Питайте вий всеки млад, хубаво мракър предпазва, па и тя щом не отказва... Мрак. Дървета... Топла пазва! Благодат! Христо Смирненски

Tака богата Филис бе,

че нямаше наслада,

която да я привлече

или пък изненада.

Но чу робините си тя

в захлас да шепнат тайно,

че богът Дионис дарил

с мъжественост омайна

и пламенност неутолима

някакво магаре!

Химен, о, Хименайе!

Намери тя магарето -

очите му блестяха.

Харесаха се двамата.

И влюбена и плаха

покани го в покоите си -

то дойде с готовност.

Растресе се домът тогаз

от стонове любовни!

О, пламенно, единствено,

невиждано магаре!

Химен, о, Хименайе!

Но то бе омагьосан мъж!

И от любов към Филис

не вкуси вече ни веднъж

магарешки бодили!

Прояде рози и доби

човешки лик отново!

Но възмутена Филис бе

и рече му сурово:

О, мъж на място беше ти,

когато бе магаре!

Химен, о, Хименайе!

Като автор на горните строфи се сочи древногръцката поетеса Сафо,

а този превод е в една биография на древногръцкия мъдрец (ако можем така да го наречем) ЕЗОП от един немски автор, чието име сега не си спомням, защото книгата е на братовчедка ми. А името на преводача, за съжаление не помня, свалям му chapeau!

П.С. Понеже навремето този текст ме очарова с елегантната си пикантност,

а може да се каже и пикантната си елегантност, както ви се харесва,

съчиних и мелодия към него и стана песен, добра според мен. Редовно я пеехме с тайфата по купони, весело беше.

Редактирано 26 февруари 200620 г. от cocotone (преглед на промените)

Под име Франсоа живях сред вас, роден съм във Париж,край Понтоаз, врата ми стегнат във въже след час, ще разбере,че задник имах аз. Малко черен хумор от Франсоа Вийон :bye:

Жалузи През първобитно време, в диво, безкласово племе, някакъв зъл канибал свойта съпруга изял. Той наказал я защото друг погледнал й окото. После в античната древност, пак по причина на ревност била война обявена зарад онази Елена. Тъй се случило, защото Парис й пипнал телото. Верен на тяхното дело бил онзи мавър Отело. Бог да прости Дездемона бързо сменил й фасона. Удушил я той защото Яго му шепнел в ухото. Днеска човекът модерен, верен или пък неверен щом си налучка рогата, търси развод от жената. Всичко прави се, защото тъй го иска обществото. Ганьо, когато ревнува, пийне си, па се напсува, грабне тояга чепата, но не убива жената. Милостив е той защото с нея е свикнал в леглото. Стари и жалки привички... Днес толерантни сме всички. Как да ревнуваш жената? Носи в дома ти заплата! Даже когато ти кръшка има идейна издръжка. РАДОЙ РАЛИН ********************************* Балада за двамата рицари Рицарят Ричард беше храбрец - в Уелс го познаваха всички : той имаше кон, и булдог, и врабец (наричан за галено Рички). На Ричард обаче му казаха как във Франкия някой си Жорж льо Коньяк нахален и подъл, със къдрици женски го псувал на майка ! По френски ! А кой му го каза ?! - Кралицата Бет ! И Ричард се хвана за меча ! Въпросният Жорж и той беше рицар - ухилен и готин каналия : обичаше супата, виното, цицата на свойта прекрасна Амалия. Но после му казаха как кучият син ингилизкият рицар сър Ричард ъф Джин ругаел ъф инглиш ъф Уелс ъф турнира и псувал бил Жорж ! ... И Жорж се нервира ! А кой му го каза ?! - Луи Тъндърнайсти ! И Жорж улови се за меча ! И Ричард и Жорж се понесли на бой : почтено се счепкали - мъжки ! Със трясък и грохот, с дрънчене и вой ... (Почтено ли казах ?! ... Дръжки !) И паднали двамата в боя велик, ах, рамо до рамо протестант с католик. А кралят Луи и кралицата Бет си казали нещо, но тъй - тет а тет ! Кралицата Бет и Луи Тъндърнайсти пак търсят мъже за избиване ! Христо Карастоянов

Редактирано 27 февруари 200620 г. от cecov (преглед на промените)

А вы знаете знаменитого поэта из России ВИшневсокго? Просто интересно? У него много юмористических куплетов.

Mама му стара, метълска... Защо се майко подстригах и рокерия оставих да гние клета в мазето? Сега със сако се нося, със риза нова, чужбинска и със модерни обувки. Осигуровки събирам. Обирам кротки сюрмаси и бизнесмени продажни - в хазната пари да има, бюджетът да се изпълни. А бях нявга китарист и див металист, запален. Сега се майко проклинам, че станах роб на парите. /По мотиви от Христо Ботев и Ники Бончев/ **************************************** Веднъж седял си Господ сам, когато срещнал го Адам. С умислен поглед той се взлил и тъп въпрос на Бог забил. - Кажи ми Боже, как така от Ева стори за беля, ти най-прекрасната жена? А Бог с усмивка го дарил и отговора му хвърлил. - А как Адаме инак ти ще луднеш в нея до уши? - Кажи ми Боже, що тогаз, /Адам попитал с тъжен глас/ не й остави ум в главата, че най-глупава е на земята? Превил се Бог от смях завчас и рекъл с гърлен, силен глас - Че, ако глупава не бе така, как щеше да те люби тя? И хукнал през глава Адам да търси в Рая оня храм, където без много да се бави с нектар късмета да удави! ******************************

Юмористические и сатирические стихи читать люблю. Из любимых авторов - Игорь Губерман, Владимир Вишневский, Григорий Остер

Юмористические и сатирические стихи читать люблю. Из любимых авторов - Игорь Губерман, Владимир Вишневский, Григорий Остер

gj. Хумористичната поезия управлява

"Слънце весело пече, някой пак ще ме ..." Улицата (непомнякоягодина)

"Слънце весело пече,

някой пак ще ме ..."

Улицата (непомнякоягодина)

И аз така, но части от първата публикация тук ми допадна :bye:

Ето да четете...

Любов Френска

Драго Симеонов

Тичах дълго, дишах тежко.

Тичах мокър във дъжда.

Слънцето ме пече жежко.

Стъпих на пирон с ръжда.

Тичах гол, по бели гащи.

Без обувки тичах бос.

Трън краката ми издращи,

но това е друг въпрос.

Тичах в кал, а после в прах.

Паднах и едва не се пребих.

Изпотих се и се запъхтях.

Тичах дълго и се изморих.

Тичах между гъсти клони

през един и два ли храсталака.

Не че някой мене гони.

Просто аз догонвам влака.

Някъде изгубих куфара,

виждам –влакът е пред мен.

Мятам се със скок на буфера.

Хванах тоз последен трен.

Ала влакът нийде не отива.

Не помръдва и не чувам орална любов

Гледам – махнали локомотива,

че това било последна спирка.

Горното ме изкуси да напиша следното : Азбуката мога да напиша на твойта нежна плът Твойте сокове ще мога да изпия пък ако ще да съм за тебе дърт

В ЦАРСТВОТО НА ПАЛАМУДИТЕ /сатира/

Във морето стадо паламуди

кой от кой, коя с коя по луди

лошо правят и се кипрят смешно,

заблуждават се и мислят грешно.

Жертви винаги те си намират,

толкова ги мразят, че умират

с всички средства тях да ги затриват

и спокойни после как заспиват?!

Хванаха си жертва днес голяма

талантлива и жена презряна,

нищо, че е много хубава

правят я на твърде глупава.

Главният на всички паламуд

той от всичките май най е луд,

слуша ги с охота и им вярва,

на паричките им той се радва!

Колко му е лошо да направиш,

малка паламудка да удавиш

не в вода, а в тиня, кал и пясък,

да направиш бум, а после трясък

и да се гордееш, че си бил

ти на паламудките най мил.

Чудя се защо и как, кога,

злоба в паламудите узря,

с слаби, беззащитни същества

те курбан си правят?! И така,

Господ туй на Коледа видя,

паламудката сама прозря

истината с болка тя разбра -

има други рибки на света!

СЛАДОЛЕД И ....ЛЕД!

Я,подай ми кофичка със сладолед!

Виж как ме гледа твоята жена!

Не ме засяга!

Ще се разхладя.

Решила съм, ще го изям

Ако искаш малко,

мога да ти дам?

Колко струва този сладолед

и защо стотинки все броиш?

Жени с пари не бъркай,

интриги не забърквай!

Пари от джоба извади,

сладолед на клечка и купи!

СЕМЕЙНИ ПРОБЛЕМИ

Право във очи ме погледни!

Моля те ,не ме лъжи!

Защо пак си без пари?

Похарчи ли ги?

За какво?

Кажи!

Къде изчезна твоята заплата?

Най добре хвани си влака

и при майка си върви,

тя да ти даде пари.

Детето наше иска да яде,

модерно да се облече.

Поне боя за моята коса

да купиш не успя.

Знам!

Парите хич не стигат

и всички нас нервират.

Но ти прекали!

Колко коли смени?

Харчиш безразборно,

лъжеш ме позорно!

Нямаш срама

и от хорските очи!

Някои от тях

могат да ти бъдат дъщери!

И всичко мога да простя.

Но щом пари не даваш

куфарите си стегни

жилището мое напусни!

Иди при майка си

или където искаш.

Но си върви!

От теб ми писна!

Що за мъж си ти?!

ПРАХОСНИК

Не посягай на моята заплата!

Не съм жената,

която дава ти пари

за цигари и жени.

Не ми се лигави,

не се подмазвай,

характерът си лош

не ми доказвай!

За кой ли път оставаш без пари!

В огледалото се погледни

и на какво приличаш ми кажи!

Нови дрехи си купи,

като хората се облечи.

За срам си станал на децата

потроши си колата

чуждите жени да возиш,

а своята да биеш и тормозиш!

Не мога повече да ти прощавам!

Напускам те!

При мама заминавам!

Колата и децата

за спомен ти оставам!

Кучка лочи суроватка.

Срещу нея поп-тулуп.

Кратка схватка,тупа-луп...

Попа лиже суроватка.

Трендафиел Акациев.

Щастливец

Очаквана и винаги точна,

ти пристъпваш към мен от безкрая.

Красива, шик и леко порочна,

всичко живо наоколо смая.

Ах, от завист изгарят жените!

Забравили, че е неприлично,

цяла, от главата до петите,

те оглеждат строго и критично.

Не успели грешка да открият

в теб или във модната ти дреха,

твоят чар ги кара да се крият,

другаде да търсят те утеха.

Мъже солидни ти правят знаци

и шепнат: „С мен ще бъдеш - няма как!“

Изпъват старчоците гръбнаци

и замечтани гледат те с мерак.

А пък недораслите хлапаци

и те с желания очи налели,

се облизват като котараци

и зад тебе правят се на смели.

Но ето, ти пред мен кротко спираш

и всеки казва: „Вижте героя!“

Да, но... всъщност ти нали разбираш,

че победата е само... твоя?!

Светослав Пейчев

тра-ла-ла!

Монолог на един ангел,командирован в Родината,

за да проучи сексуалният живот на българите

Паднах от небето.Станах, поотупах прахта

и против всякакви инструкции

по безопасност на труда

легнах с първата хубава българска жена

и с нея тра-ла-ла, тра-ла-ла!

В сублимния момент ме скивал дядо Бог.

Всеки земен знае колко Бог е строг:

"Хей, Ангелеее, веднага у дома!

ма аз тра-ла-ла, тра-ла-ла!

И господ пратил мутри-да ме приберат,

ала и те били омаяни от "свежа плът"

и уж в командировка по Божи правила...

И те: тра-ла-ла, тра-ла-ла!

Даже спец-агента от Шесто Небесно ФБР

не се усетил на момента и не успял да разбере

как бил подмамен от нашенка с дълги бедра.

И той: тра-ла-ла, тра-ла-ла!

Ядосан дядо Господ ни посипа с кал

и се закле да ни прати другия път...в Непал

а не в държава, която измерва деня-

между тра-ла-ла и тра-ла-ла!

Във късна вечер-тра-ла-ла!

И в ранно утро- тра-ла-ла!

Вместо храна- тра-ла-ла!

Изобщо: тра-ла-ла, тра-ла-ла!

А някои доти: тири-рам, тири-рам...

Но много по добре-тра-ла-ла, тра-ла-ла!

Красимир Йорданов

Тук можете не само да отговорите на въпроса от темата, но и да поставите тук текста на хумористичното стихотвотение, което най-много ви харесва

Надявам се че темата ще ви бъде приятна и забавна

Не, но мисля, че понякога пиша такава когато съм весела примерно

Хубава тема!

Надявам се да не става въпрос за вицове?!нали...

Редактирано 26 февруари 200818 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Безглаголно Градина, пролет, май, цветя, скамейка, шепот сладък. И сред цветята Той и Тя, любов и тъй нататък. Поля, природа, красота, река, гора, нататък, природа, сбъдната мечта, възторг и тъй нататък. Годеж, венчило, поп и брак, момент безумно кратък, после проза, скука, мрак, деца и тъй нататък. Курорт, море, приятен смях, простор, вълни оттатък, възбуда, трепет, сладък грях, рога и тъй нататък. Полуда, нежност, сълзи, плач, плесник и писък кратък, багаж, билет, дете, носач, развод и тъй нататък. Нахалник, пари, кола, вертеп и той сред мрака, кафе, билярд, квартира, ключ, жени и тъй нататък. Бастун, легло, юрган, приют, глава с перчем окапъл, цокало, карти сноп, албум, легло и тъй нататък. Наследници, камбанен звън и яма сред цветята, лопата, кирка, поп и кръст, ковчег без тъй нататък. Радой Ралин

Беден български студент в чужбина хванал местна някаква бамбина, нае*ал я, казано накратко, но след месец - "Май ще ставаш татко", рекла му бамбината свенливо, а пък той... усмихнал се накриво Но помислил: що да губя шанса, вместо да се върна у прованса, да не си живуркам тука сладко, пък макар и по неволя татко. Пичката е готина, модерна, а баща й... май че имал ферма... Та с две думи, двамцата на влака, а в дома й - пир голям ги чака, че на мама слънцето ебливо зет довело - тоя път наживо. Срещнали го със усмивки мили, за два дена - сватба нагласили. Всичко шест: земя, добитък, къща. Но не щеш ли, бъдещата тъща женско любопитство проявила към на зетя родината мила: бит, народ, поминък и роднини (мама, татко, лели, баби, стрини) Пратил наший момък телеграма „Най-любими мои татко, мама, моля фото цветно направете, с поща бърза тук ми го пратете, че любимата ми тъща Лиди, дава зор на кадро да ви види” След три дена точно, по експреса, стига бърза поща на адреса, в нея – по заръка наредена – цветна снимка в рамка позлатена: в плетен стол, на грейнала морава, седнал мъж, до него дама (права). Горд юнакът снимката показва, за баща си, майка си разказва, ала гледа: тъщата, смутена, в снимката се взира ужасена. „Дама права – що за маниери!”, гневно хока го и се чумери, „Сигурно сте някакви диваци?! Тук при нас, макар да сме селяци, в омнибус, на църква, на забава, дама права нивгаж не остава!” Неподготвен за такова нещо, момъкът му станало горещо. Гневен праща нова телеграма: „Най-любими мои татко, мама, бързо свойта грешка поправете, ново фото цветно изпратете, по маниер на светската идея: мама седнала, ти – прав – до нея.” След неделя отговор пристига, момъкът чете го и премига: „Синко, снимката във рамка позлатена, е от месеца ни меден във Виена. Край двореца, на зелената морава, изтощен от е*анe бях тогава, а пък майка ти – невеста млада - на дупето си не можеше да сяда.”

Редактирано 30 април 200818 г. от cskarka (преглед на промените)

По душа...каруцар

По душа съм овчар. И козар. И коняр.

По душа съм глупак- неуморник.

По душа съм колар. Абе прост каруцар,

но... на твойта жена съм любовник.

По душа съм шофьор. И живея на зор.

Магистралите мразя. Приспиват ме.

Бях един път монтьор и поправях мотор.

А пък после... пак яко напиване.

Хич не съм пианист. Чух за някакъв Лист.

Не познавам изобщо Бетовен.

Аз съм груб каратист, но ме викат на бис...

На жена ти съм филма любовен.

Айде, хич не мисли. Я ела и прасни

две ракии със мен, баджанашки!

Мъжки, хич не жали. Дай напук, запали

с дъх цигарен... Надвий ме по... чашки!

Павлина Стоянова