Превод на поема, написана от един африкански "Шекспир"

Скъпи Бели Приятелю,

Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш:

Като се раждам, аз съм черен.

Като израствам, аз съм черен.

Като ходя под слънцето, аз съм черен.

Когато ми е студено, аз съм черен.

Като ме е страх, аз съм черен.

Като съм болен, аз съм черен.

Като умра, аз все още съм черен.

А ти, Бели Приятелю,

Като се раждаш, ти си розов.

Като растеш, ти си бял.

Когато си под слънцето, ти си червен.

Като ти е студено, ти си син.

Като те е страх, ти си жълт.

Като си болен, ти си зелен.

Когато умреш, ти си сив...

И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"

П.П. Да, определено се нуждая от една голяма почивка, щом и най същественото - последния ред забравих да напиша...

Това за цветния бял и черния негър е песен. Рейв отпреди повече от 10 години. Росен Петров го пусна по радио Експрес, когато рейвът влизаше в България.

Преди дни се сетих за музиката, но не знам кой я изпълнява.

Има още един ред в стиха "Fuck it!" Повтаря се честичко

10x Su

Редактирано 31 януари 200917 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Свикървата ма пудриди така

Нъ чис бългЪрски

Ни съ уплаквам. Има дзверове,

пък моята по на чувек дукарва.

Ама да земи да ми дунисе

тос гоблен - Мона Лиза - да ма радвал?!

Дън мислите дунеси гу ушит -

напротив - чака ас да гу дукосна.

Било дубре за нерви, за артрит,

за ишиас и за мира във Босна.

На болести съм свикнала, ма на -

мира във Босна малку ма разчуства,

ма не чак толкус, чи да уткача

да фана туй будливуту изкуство.

Виж кво - й викам - водих съ пует,

и на сина ти кът такваз пристанах.

Сига плита, прискачам даже плет,

ма Мона Лиза няма да пудхвана.

Ни е за мен, ни съм такъв чувек.

Дай лози декар - ши гу изкупая,

ма гоблена ши гу брудирам век,

а можи два-три века - ни съ знае.

Закучи съ уж кротката жина

и даже тропна с крак/що не я снимах!/:

Въпрос на чест било идна снаха

субственоръчен гоблен да си има.

На чест кът ма засегна и...успя.

Запретнах са и бод пу бод гу метнах.

Дукът и стигна кривата уста -

тя Мона Лиза можи да пуметни.

Ни знам дали й за нервите дубре,

ма скърцам с зъби и на лай избива.

Мъжъ ми съ й завил с идно пирде -

излиза да пикай и пак съ скрива.

Дицата са разбягаха навън

и съ прибират саму в краен случай.

Ина ниделя саму нямам сън -

и вечи нямам мясту неубучено.

Бинтовах си ръцети, шия с крак -

със левия, чи по ми се удава.

Ни знам ни ден, ни нош - мен се мий мрак.

Ма чест е туй и тряа са спасява.

Питрана /многустрадална/

01.05.2008г.

Камелия Кондова

Линет дьо Шарми

За нея знаят даже в Авиньон -

ефирна, млада, истински бонбон,

със кожа бяла, като порцелан

изискан маниер, акцент, сопран,

и всичко, що кръвта го синя, иска,

тя светлина и свежест редом плиска.

Изящно и трептящо френско «ер»

гарнира със заучен маниер,

и с лек финес тя раменца раздрусва

и пак нацупва долната си устна.

Мосю Ришар е гений всепризнат -

учител по пиано в този град,

той титлата на доктор защитава,

и на Линет пиано преподава

и я гълчи щом пръстите обърка,

но тази хубост просто го побърква,

забравя и за титла и за срам,

и щом я види се облива в плам

и изчервява чак до пардесю.

- Но, моля Ви, какво Ви е, мосю,

Вий може би сте вдигнали кръвнО,

лицето Ви - червено е и то,

ах, полегнете тук, ще Ви завия,

и даже мога да Ви поразтрия.

При мисълта за нейните ръце,

мосю Ришар се втресе от сърце,

и почна вече той да прибледнява

и в пресекулки да се обяснява,

как всяка вечер тайно я следи,

през светнали прозорци и асми,

и как би искал в тази тъмна доба

да я е художник, а пък тя по роба

да му позира тъй под светлина,

но както гледал, паднал от асма.

- За бога, Вие имате деца,

аз вярно съм красива,

не - прекрасна,

но мога тъй ужасно да Ви фрасна

един юмрук в нахалния Ви нос,

или да Ви изпратя гол и бос,

да ходите по улицата кална.

- Ах, колко сте ядосана,

фатално,

би бИло доктор с мойто потекло,

да ходи вънка бос, без облекло,

да се задиря всякой тук гарсон,

със най-добрия даскал в Соасон.

- Не ме вълнува, аз брои до три,

обирайте си тез партитурИ,

и крак Ви да не стъпва във Шато,

- Но, моля Ви, не тръгвайте със зло,

аз само тайно си за Вас мечтал,

дори във мисълта не обладал,

а Вие викате за сто кози,

та всеки мъж подире Ви пръхти,

и мисли как във рошави храстИ

да Ви примами и ощастливи.

- Мосю Ришар, да нямах аз очи,

и тези изчервените уши

по дяволите, да не бяха мои,

та що за ужас дните ми споходи,

да не покажа и краче навън,

надявам се това да беше сън,

защото всяка вечер аз сънува,

че дрехите си хвърля и лудува

във близкото поточе в натюрел,

не е типично за една мамзел,

гарсон ме в храсти тайно наблюдава,

о, боже мой, това не бил гарсон,

и то не било сън, аз – лунатичка!!!,

и всяка вечер ходила самичка,

ах, не, не мога, туй е срамота,

ще поприпадна, дайте ми ръка!

Автор - Layla

О, ма шерИ! О, скъпа Лейл! Довечера съм на дуел! Прати букет по моя паж Желателно - от Бриколаж... Ще бъда твой! Дано! Дано! Ако....не бъда... Всьо равно....

Редактирано 17 февруари 200917 г. от Fingli
Дълъг цитат (преглед на промените)

Филю

(фаза - зацикляни у пародии, да ма прущавати ногу, за куету)

- Кой лопа тъй посряд нущя?

- Яз лопам - речи Филю.

- Въри си. Яз ни съм такваз!

- Ни си ли!? - речи Филю.

- Си чул ти някуй уйдурма...

- Съм чул ми! - речи Филю.

- Възгеч бе! Въх, чи срамута...

- Ми... срам ма й! - речи Филю.

- Да зема ся да дода вън...

- Ила, де - речи Филю.

- На портата сидиш кат пън.

- Кат пън съм - речи Филю.

- Да флезиш, ама де да знам...

- Да фляза - речи Филю.

- Ши гръмни целия мигдан!

- Ши гръмни - речи Филю.

- Виднъш да скочиш тос дувар...

- Ши скоча! - речи Филю.

- Шта праа дармадан пужар.

- Напрай ма! - речи Филю.

- Шта пусна, ама глей сига...

- Пусни ма! - речи Филю

- Шми висниш утре сигур пак...

- Шти висна! - речи Филю.

- Пък утпудир да си мълчиш!

- Ш' мълча, ми! - речи Филю.

- Оф, ши стисна май учи...

- Стисни ги - речи Филю.

автор: Калина

Да му, да му, да му...

Бърка ти в здравето, скъсва ти гьона,

Негова светлост, любимият, оня -

да му купуваш билети по гарите,

белите ризи, бельото, цигарите,

фиша, обувките, самобръсначката

(господи боже, егати глупачката).

Да премълчаваш, когато се връща

с чуждо ухание в общата къща,

да си му гаджето, крокито, майката,

да го изслушваш със запетайките,

да изстудяваш до бяло ракията,

да му подреждаш шедьоври в чинията,

да го лекуваш от махмурлуците,

да го переш, да му лъскаш папуците,

да пазаруваш, да тичаш на работа,

(все пак от нея зависим е хлябът ти),

да му създаваш уют, да го хвалиш,

да му повдигаш духа, да го сваляш,

да го ухажваш, да го обичкаш,

да си му вярна (отгоре на всичко),

да му изваждаш чорапки от шкафа,

да го тешиш, да му топлиш чаршафа...

Вдигай чаршафчето - капитулация!

Сто пъти "Мамка ти"!. Еманципация!!!

НеизвестенЗаМенАвтор

Ма в акъл е... тясна /да сЪ чИте мекУ, и леку твърду :)/ Пустата му Анжелина, дет' са вика ДжОли! Приз икрана, къту мини вижда ти са... гола. Наща Ангелинка ф селу същу йе прикрасна, тонинку йе по-дибела, ма ф акъл е тясна. Кой ут дету й путсвирни, земи та съ вържи. Кълкити си ша надигни, ш' му легни бърже. Дажи идът ут далеку - ут села съседни, думът - някак бИла лека, кЪту й пусегниш. Щот' нали йе екзутична - с джуки на мулатка. С дупи ногу неприлично щръкналу и слатку. Фчера я разпитвам. Рекух:"Ангелино, що ма? Смеят ти са кът' на чума, ш' земът та пругонят..." Тя пугледна тъй надоле, сякъш чи са срами: "Искам да съм кату ДжОли. Да мъ на... екранят. Аз пък... К'во са размичтавам? Сигур' съм наивна. Холивут на селу... Няма! Плакъх, та са скинах. Кой ша земи да мъ земи?... Ф брак да мъ устиска. Женска съм, ма съм сирсемин. Ногу ми съ иска. Чунким фсичкити у селу 'ич не ви са либи... Не... орани прустакели! Да ви са не види!" Павлина Йосева

Кармелита в разгара си

Ни са пубирам в кожата си вечи.

Нирвират ма пруклетити мъже.

Аман от мънкани и ут питлечени!

Приготвила съм си ино въже.

И койт ма загувори туй ши муй.

Ни ми са слуша за либов и нежнус.

То бива вечи селски прустутии!

Мчи искам малкууу по нибрежну!

Ни ща китари, песни и цвитя.

Цвитя на гроба ми, сига ней времи.

Ми иска ми са маааалку по така!

Упънал са ф креватя сЕ и дреми!

Ни са стърпявам!Ем ни мога вечи.

Утивам ф хоримага венага!

На койт съм му мирак, да ма припречи.

Ут вратнята шму скоча на врата!

***

Amore, щи простя

(Опит за хумор)

O, Ми аморе ти ли си тува?

Натръхнах като пиле под сатър!

Реди, реди ми любави слова.

Недей седя пред мене кат` катър.

О, сякна моя, виж ма как примигвам.

Сурцето ми в галоп кат` кон са фърля.

Къв си барнат... И си се устригал!

Си най ми личен.Ся щи са нафърля.

Нидей са дърпа.Мирну де.Пулека.

Ще вземе да ми фръкне някой зъп.

И тОгаз, море, света щи стЕсня.

Ма яз прущавам ти, закот си тъп.

karmelitass

Редактирано 19 май 200917 г. от diadia (преглед на промените)

Толкуз женска красута! /да съ чите меку, без да съ риве. И без да съ мисли/ Ощи ми разпраяй Ганке, как Манол ти ‘зниверил. Ужким мяза кату смахнат, па какъф мръсник йе бил! С Донка, дету е дибела! У лице кът мастодонт! Или яс съм хухавела или той е идиот! Тя мириши на кокошки. И на лук и на оцеть! Мъжовите нямат прошка ни отзаде, ни утпрет! А ма! Толкуз ли си проста, ти си патка да търпиш. Я да идиш да си легниш с някуй готен селски пич! Утначалу ша ти пука, мижаш, лягаш и мъльчиш! После мой да ти хареше. И отново ша въриш. Струва ли си да затриваш толькуз женскъ красута, зарад някуй си пикливец! Стига веки! Ама ха! Тъй напук ша им са туряш. А Манол ша гу кълнеш. Мъж ъм! Фсе е прекатурен. Млъкни ма, защо ривеш? Ся винага успукой са. Ша та водя да купайм. После ша му върниш двойну. И с Марин и със Иван. pin4e

Дъ зема съ оженя Bademka Гледам из квартала крачат - стройни, хубави момци. Някой любят, други плачат трети пък крадат пари. Викам я да взема някой вече аз да избера да стана нечия невеста, да има мъж до мен в нощта. Да ме гали, да ми хърка, да си пръцка щом заспи. Като коте да ми мърка да ме люби до зори. Ала все не си харесвам няма никъв кът за мен. Все надути без покритие се мотаят всеки ден. Викам "да му се не види" ще си мра без мъж, сама. По-добре сама да движа - що ли ми е любовта?

Ангелина Я си имам в наше село една Ангелина И по нея все лудувам от полвин година. Она мен ме сака много и щЕ да ме вземе, Но едничко само пречи: че страни от мене. Една вечер я настигам, там, при них, до плето, И И казвам жаловито мъката в сърцето: - Ангелино, душо блага, изгорех за тебе! Няма повече да чекам – мен жена ми требе! И у теб ми е мераку, само тебе сакам. Айде още тая вечер, че Я не протакам! - Тая вечер хич не може, че у дОма бако, Утре вечер ще ме чекаш доле, у сливако! Ле-ле, като ми продума това Ангелина, Язе рипнах от земята цели два аршина! Па у дОма си отидох, ала ме не свърта Цяла нощ не съм заспивал – нещо ме чегърта! Не е шега това, брате, ами е женитба: Требе много да внимаваш , она веднъж идва! Нощ и ден се търкулиха, вечер ни споходи, А в сърцето нещо шъпне: „Требе да се оди!”… Па се шмугнах у зимнико, доле при виното, За кураж без пресекулки пресушх килото. Па стиснАх в ръце тояга, накривих калпако И отидох да я чекам доле, у сливако. Чеках, чеках, па погледнах: нещо се белее! „Ангелина - си помислих – вервам, друга не е.” Па полазих по коремо – леко да я фана И към дОма да политна с нея като врана. Кога пипнах, оно брате, мокри беневреци – Беа метнати да съхнат между два диреци... Я се върнах да почекам мойто либе сладко, Но нали ще да го крадна – чека ли се, братко? А у мен ми нещо шъпне, току вика „Айде!”, А я мислано му думам: „Мъничко потрай, де!... След минутка некой мина и клекнА до плето. Нема лъжа, си помислих, ето го момето! Па прерипнах фърковато старите дуваре, Та я сграбчих и побегнах като вълк със яре. Кога стигнах до мегдано с мойта Ангелина, Под фенеро я поспрех се малко да почина. Га погледнах във ръце си: вместо Ангелина, Я съм сграбчил по погрешка баба И Кръстина! Ле-ле варе, що направих – страшно се уплаших, Па я фърлих и към дОма като кон запраших! Две недели я не одих на чешма, на хОро, Две недели срам ме беше да пъкнем у дворо. Две недели я си мислим и нощем, и денем, Що да сторя с Ангелина, дека да се денем, Дето ме она излъга, дето ме измами И пред целото ни село ме така посрами! Ако я с кама убия или с револворо, Ще да лЕжа барем десет гОдин у затворо! Да им пална, си помислих, къщата със хано, За това подир смъртта си ще лежа в катрано! И реших да им изскубя луко и пиперо В някоя потайна вечер, до последно пЕро. Техната градина с нашта нищо не ги дЕли, Много пъти с Ангелина там сме се видели. Нощ припадна, нощ дълбока, тъмна-тъмновата. Я отидох, та изскубах луко на момата. Във градината ни тато заранта намина Да полее зеленчуко, дор е ладовина. Не след дълго разядосан, тато се завръща И напълни със гълчава цялата ни къща: „Некой е нощес изскубал луко и пиперо! Ех, да зная кой го стори, скубвам му джигеро!”

Редактирано 29 май 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

Брях, склироза! Въх! Мале мила, кво ми става?! Де да знам какво. Тръгнах нещу да напра’я. Върнах са с млико. ‘Одих да уткъсна рози - фанала съм плъх. Дъл пък туй не йе склироза. Брях, чи дума! Въх! Тръгнах да пливя ф градината. Ма засАдих боб. Фърлих дрЪвца у камината. Са събудих с попа. Тръснах пепел край оградата и са върнах с праз. Малей, толкуз ли съм смахната, чи забрайх куя съм. Срешнах Гатю, гу пумислиф за... моя Гуранчу. Ма въ’пще ни съжалявам. По-йе млад. Със двайсе. Одих у градо за кофи, си дуйдох със кирка. Щом па толку’а забрайям, що да н’съ нафиркам?! pin4e

Смехът е здраве,ум и сила.

Смехът е челюстта на крокодила,

Шегата - наша е звезда незнайна

А пък спамът - религията всеотдайна.

Вий не знаете какво е спама -

Той връзка с темата Ви - няма.

Но приятел - в нужда се познава

Затова - той винаги остава.

Във всяка тема той се взира

Иска там да мас***бира

За беда - не винаги успява

Но трайно тук се загнездява

Ний веч' свикнахме със него-

Той ни стана второ его.

Затова недейте тука го обижда

СПАМЪТ, знайте всичко вижда.

Не му е много хоби да чете

Той е кат' пораснало дете

Затова пък много често пише

И на warning му мирише.

Този аромат за него тъй любим е,

сякаш казва "Хайде! Замрази ме..."

Че достойнството му все го мами

Всяка тема да оспами.

Trapped

Редактирано 6 юни 200917 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Дарина

Имах аз едно магаре ...

То се казваше Дарина ...

И сега за мойто Даре ...

Ще разкажа аз във рима ...

Тя красива много беше ...

С дълги , клепнали уши ...

Там на двора си пасеше ...

Съвършена беше тя почти ...

С козина като среброто сива ...

С топли , мънички очи ...

Беше толкова красива ...

И щастлива беше тя ... почти ...

Мъж си нямаше Дарина ...

И деца - самотна беше ...

И под тази ярка месечина ...

Все самотна си пасеше ...

Тръгнах аз за друго село ...

На Дарина мъж да диря ...

И намерих аз магаре смело ...

Плуваше си то във вира ...

Взех го мигом с мен във нас ...

И Дарина щом видя ...

Подлудено то от страст ...

Дарето отзад подпря ...

Клатеше я толкоз време ...

То любов не беше , чудо ...

Мойто Даре взе да дреме ...

Ала другото си беше лудо ...

Любеше я толкоз жадно ...

Ала падна моята Дарина ...

И от толкоз секс навярно ...

Се спомина тя , почина ...

nMz

Ген

Хей, чуйте! Роди ни се бебе!

Вече съм татко! Имаме син!

„Честито! Прилича на тебе!“-

всички повтарят ми до един.

„Като теб челото си мръщи“-

уморено каза жената.

„Ой,на баба! Бащичко същи!“-

изписка доволна тъщата.

Дядото рече от вратата:

„Кожата ти сякаш е одрал!“-

и си намести очилата,

но едва ли беше го видял.

Взел ми бил носът, и очите...

Даже от голото ми теме,

някаква прилика в косите

видяха дявол да ги вземе!

...Промени се синът. Порасна.

И след топката вече тича.

А работата стана ясна ...

на съседа щом заприлича.

Сега за дъщеря ми казват,

че и тя носела моя ген.

И отново пак ми доказват,

че копие точно е на мен.

Ще заприлича и тя след време

на някой както своя батко.

Но к`во пък толкова ми дреме...

нали на мен ми викат „татко“!

Светослав Пейчев

Автор: Prishylec (hulite.net)

Седем бала буря в крехка пазва

Привечер. Рояк щурци, светулки.

И на пейка в парка - дедо Спас.

Стар ерген. Заглежда чужди булки.

Още ... жив, макар и беловлас.

Стъпки. По алеята безлюдна.

Се задава хубавото Миме.

Фръцкаща се в стил: "Нима съм трудна?".

Облекло ала: "Ей на, гази ме!".

С рокля дето всичко си показва.

Даже там де вечен мрак царува.

Седем бала буря в крехка пазва.

Дедо Спас помисли че сънува.

И да провери - отзад я щипна.

- Ух, мискин! - тя рече и посегна

да го плесне, той назад подрипна.

Тя залитна. И му в скута седна.

После що се случи ... не, не, не.

Ще показвам само насаме.

Но помнете булки, лели, стринки.

Прашките не пазят от ... настинки.

Виктор Самуилов

Вземане-даване

Дадеш ли поискан съвет

или подкрепа – отсреща

рядко макар, но в ответ,

случва се: връщат ти жеста...

Назаем отстъпиш ли вещ

(“Честно, приятел: до сряда!”),

сетне търси я със свещ.

Връща един на хиляда...

Дадеш ли пък в заем пари

(вехта, сапунена драма!) -

и да се пукнеш дори,

happy еnd с връщане няма...

Виж - в чувствата (hard или soft)

разплатата не утихва.

Дадеш ли за миг нелюбов,

връщат омразата. С лихва.

Пишман приказка

С червената забрадка забрадена,

на токчести галоши покачена

и с менцити бъкърени на раму

накрулих са и ръгнах към герана.

Дан са пристъргвам празна нанататък

и кошница съм стиснала ф ръката

с ракийка, лебец, разни там мизета

и викам си “Ши мина край Винета”.

Пък пътя за у тях са й заизвивал

край дяду попувата крива нива,

край гъстити гюрлюци, приз дирету…

(На майнат` си живей пък тъс Винета!)

Въря напреде, менците потраквам,

гюрлюцити утминах край реката

и извиднъш напреде ми изскочи

ино прускубану на вид жувотну:

-Калино, де си ръгнала тъдява,

ут гладни вълци нта ли дустрашава,

чи шматкаш са такваз ина напета?

-Бе глей си рабут`та. Утивам у Винета!

И фръцнах са нататък да утивам,

убачи малку тъй са апстрахирах,

чи ни въри сама девица да са мота

ф кумпанийта на сякакви жувотни.

Ударих свински тръс пукрай лозята,

нагоре пу баира към махлата,

къдет` е ситуирана Винета.

Ублегнах са на портата и креснах:

-Излез, мариии, утваряй вратник, ида

да пийм пу някулку, чи да та вида

и вър` на извура да одим двети.

(разбира са, ку на държат нозети)

-Ила, Калино, флизай, няма страшну,

пулегнала съм си, съм болна нящу…

Ма кат гаврътна две-три питиета

си мисла, ачи мой да ми прусветни.

Бе влизам ас, ма нещу ма сумнява

и ф мене партизан за бой са стяга!

Завит върху миндеря ду брадата,

с Винетин`та забрадка на главата,

чирвисан и пу ноктити лакиран –

Вълкът!!!

(ма се йно ни разбирам)

-Винето, ква си смачкана такава?

Я, ставай, ндей ми са лигави…

Ръцети ти зако са тъй гулеми!?

- Да моа убу да държа шише, ма!

-Ам тез учи зако таквиз ги блещиш?!

-Са радвам ногу, щот да та пусрещна.

-Ахааа!!! Тъй начи билу!

(за устата ич няма да гу питам нанататък.

Дан ми ги плямпа той на мене тия,

Шгу трая приказки да ми развива…)

Чи кату пуснах кошницата и бакър`ти,

чи със кобилицата кат го заизвъртах:

-Бе тойта вълча кожа, де й мумата!?

Признавай, чи напуках ти главата!

-Калино, стой ма! Въх, уби ма гачи!

Ми субразявай са със приказката начи!

По-убу ши й пъдаря да ма гръмни,

утколкут да ма млатиш дукат съмни.

Какви таквиз моми сти!? На, Винета

наместу секи ден ф града да шета,

да беши вкъщи кротку си сидяла,

пък то ши кайш вода у тях пудляла!

И кат ми речи, чи на гости й утиваш

и по-натъй вуда ши си наливаш,

чи хукнах ф прекити пътеки да приваря…

Ма спри ма, жено! Ауууу, уби ма тая!

Ниблагударнус черна! Яз да я замистам –

лакирвах са, чирвисвах, забрадих са,

да мой да та пусрещна кату хор`та,

дан вИсиш кат джигер на нейн`та порта…

И тука приказката хЕптен са убърка.

Вълкът гу гледам – хълца и пудсмърча.

Умекнах, прусълзих са жалустиву

и цяла нощ гу с бинтуви увивах…

Уцетени кумпреси му курдисвах,

шаснайси пъти прошки му пуисках…

Ма най-накрай си стиснахми ръцети,

извадих кошника с ракията, мизету

и чаааак га слънци ръгна да изгрява

на приказката злополучна доди края.

Защо дебелеем

В началото Бог сътвори

небето и земята. Земята бе

покрита с броколи,

карфиол и спанак, и плодове

най-различни: червени, жълти,

оранжеви и

всякакви, и животът на Адам и

Ева бе здрав и дълъг.

И сътвори Сатаната сладоледа

„Делта" и кашкавала.

И попита Сатаната Адам:

„Искаш ли да си хапнеш?"

И Адам му отговори: „Да!"

И добави Ева: „И аз искам! Два

сладоледа!"

И наддадоха Адам и Ева всеки

по 3 килограма.

И сътвори Бог киселото мляко,

за да съхрани Ева фигурата си

такава,

каквато я харесва Адам.

И сътвори Сатаната бялото

брашно, маята и захарта, и ги

смеси.

И Ева мина от размер 42 на 50.

И каза Бог: „ Яж с апетит тази

зелена салата от моята райска

градина!"

И каза Сатаната: „ И добави

дресинг с майонеза и синьо

сирене, хапвай

чеснови питки и пий Coca-Cola."

И след вечерята Адам и Ева

отпуснаха коланите.

И каза Бог: „Давам ви свежи

зеленчуци за здраво сърце и

зехтин

студено пресован."

И сложи Сатаната на масата

капама, печено прасе и

панирано пиле.

И подскочи холестерина на

Адам и Ева до небесата.

И сътвори Бог картофи,

запечени без масло, с повишено

съдържание на калий

и други полезни

ингредиенти.

И обели Сатаната картофи,

наряза ги на тънки резенчета,

изпържи ги в

маслена баня, посоли ги щедро

и ги нарече „чипс".

И качи още килограми Адам, а

Ева получи целулит.

И сътвори Бог маратонките и

ги даде на децата си, за да стопят

излишните килограми.

И даде Сатаната на Адам и Ева

кабелна телевизия с

дистанционно, за да не

се напрягат като превключват

програмите.

И Адам и Ева се смееха и

плачеха срещу светещият екран, и

си обуха анцузи

с ластик на корема.

И даде Бог на Адам и Ева

постното месо, диетичните

продукти, и кълновете,

за да не приемат много

калории.

И сътвори Сатаната McDonald's,

и бургери Big Mac.

И попита Сатаната Адам: „

Искаш ли и пържени картофи, и

бира?"

„Да ! – отговори Адам –

Голяма порция! И няколко

бири!"

И получиха Адам и Ева

инфаркт!

И въздъхна Бог, и създаде

байпаса.

И усмихна се Сатаната, и

създаде здравната каса.

Бележка от редактора: Предложеният текст в никакъв случай не може да се нарече стихотворение! Липсва рима и дори ритъм. Това че изреченията са разделени през 3 думи на няколко реда не прави от текста поезия.

Редактирано 6 август 201016 г. от Fingli
Анализ (преглед на промените)

Бележка от редактора: Предложеният текст в никакъв случай не може да се нарече стихотворение! Липсва рима и дори ритъм. Това че изреченията са разделени през 3 думи на няколко реда не прави от текста поезия.

Виноват!Хареса ми свежия поглед на проблема и не съобразих.

Пу спешнус!!!

Ши са приместа, селу ли й тува,

да пази Госпуд да са гътниш болен,

ми дофтур ни идин ни са свъртя,

какó ги прайми, бяа уш дуволни.

Фнизапну тъй, зафана ма кракó,

ей тука, някъде укулу таза,

и ма були ни спира ич биля,

ш`му са нивиди пустата пураза.

И стъпям леку, ама ма були,

и гачи у сърце ми са забива,

на чъкръкчия тряа да са въри,

ил някуй сас ръце да ма растрива. Да са навръ ли мисля, пут кумпрес,

по-тежък, тъй нá кокъл да испука,

да ма намести, чи дан ма були,

напрау ш`му са нивиди й куцузлука.

Ми то… ут рабута ши е тува,

къдет кракó фнизапну тъй ма фана,

си знаеф, чи ши са пучупя, нá

утделну на тува – съм ниразбрана.

Съм спешна, кък я мислити така,

чи викайти ина линейка тука,

и дофтур, задължителну е , да

ку н`ма упрай, пуне да ма испука.

автор: Винета

ХАМЛЕТОВ ВЪПРОС СТРАННА измет се навъди - чуди се дали да бъди. Щом не искаш - не бъди, но отсреща врагът бди. Чуйте моята присъда: Той не ще, но аз ще бъда! Две са нашите съдби - аз: туби, той - не туби! ЖЕЛЕЗНИЧАРСКО ИНТИМНО РОДНИЯТ железничер има специфичен чар. Но какъв? Железничара от желязо му е чара. Родната железничарка от желязо и е чарка. Тя железничара чака и като пристигне влака му предлага свойта роза право върху коловоза. ОТКАЗ ОТ НОБЕЛОВА НАГРАДА ЧУХ за шведа Нобел. Нобел не ме блазни. Швед ли е - мани го. Шведското ме дразни. Шведките какво са? Шведките това са вечер - шведска тройка, сутрин - шведска маса. Недялко Йорданов

Вечи ич ни ми са копа!

Искам ф офис да работа!

Хем ши одя нагласена,

ду ушити начервена.

На бюроту кат са тура

с вапцан’ти си маникюри,

на кумпютъра ши щракам

и краката ши си клатя..

И на шефа ши са слагам,

в рабута дан ма натяга.

Ич ни ща да съм работна,

туй присъда й дуживотна.

Той ни ша ма затурмози,

сал в колата ши ма вози,

фирмата да придставлявам,

хем и да я разкрасявам

В службата кат са издигна,

море кък носа шси вирна –

ши са фукам, шса надувам,

на граждАнка шса приструвам.

Сал ни знам с каква заплата

шефа ши ма удурдиса,

да ни бъди да ма смята,

чи съм проста кат мутика.

Тоз кумпютър, тез изици

язе къкту съм умница

мисла бързу ши ги сфана,

раснах в убщиство утбрану.

Ни ми мяза тъз мутика.

Гачи най ши мий прилика,

ку ду офис са дукопам!

Нъл сми вечи уш в Европа!

Чи кандисах най-подире.

Рабута ф града ши дира.

КОнкурси и интервюта –

някак тряа са набутам.

Аку чуйти нейде нещу,

мола ви са най-гурещу

да са сетити за мене

чи за копан иди времи.

LUTRISHA - автор

Либовну Внизапну са улибих бизнадежну, пък Той ма утминава кату пън и на майтап ни ще да ма пугледни, биля утбягва ма кат таласъм. И гачи пак ши драща пу върбити либовни убиснения с пирон...* Тъй тресна ма либоф мижду ругити, ъъъ... мижду ушити де, пардон. Аф, моя обич най-най-най-пуследна, чи уттури ги мола ти са тес учи и пугледни ма...ТЪЙ ши та пугледна (!!!) три деня сетне свят шти са върти! Ила ма виш у сЪлзи кък въздашам, либовни стихуви зафанах да твура... Пу градски ку прупиша!? Въх, са плаша! (Ай мол ти са Калино, ма!!!) Пруникнувену ми са щЕ да са излея - то глей какО Нибе, Звизди, Луна, чи кат ма чуй ептен да му призлеи, да му прусветни ф темнуту: "АХА!!!" Либофт е туй! Ши зема да заслабна ут тъс нищастна платуническа мичта! Ми даааа... Аслъ чи ни съм гладна, пък туй куга е билу санким!? Бря! Аф, ко да прая !? Дай акъл, Винето, (утде ли да гу земиш, да дадеш...) закоту къкту ма й застягалу сърцету, дан ми запали поп Ниделчу свеш... автор - Калина

Дас сюрпризе

автор: dqdo_pop

Цузамен със магариту шпацийрен

у тоя топъл, слънчеф нахмиттаг.

Цу тринкен бир, ши гу паркирам,

на центрум штрасе ф пътния ни знак.

У кръчмата две бирички геволен

със тънку швайне рязану мезе.

Ку тряба после ши ги вийдерхолен

то, саму с цвайне бири накъде?

Излязах аус магариту цу зеен,

ут негу нихт биля дори следа.

И знака халт нанякъде отвеян,

след еселин е хукнал за беда.

Кът влязах тъй цурюк въф оримака

зад бара си кръчмаря ми се лахен.

Да си дотринкам бирата не чака,

а масата ми веки ... заубер махен.

Нихт бира, нихт мезе и нихт магари,

фор алес пих студената вода.

Ку дойда вайдър ас при тос кръчмарин,

нихт хайзен "поп", ам "лукова глава"!

Ферщеен?

Вундаба!!!!

Amen!

Речник:

шпацийрен- шматкам са ;нахмиттаг- икиндия ;геволен- поискам ;

вийдерхолен- пуфтарям ;халт- стоп ;еселин- магарица ;

цурюк- обратно ;лахен- хиля се ;заубер махен- почиствам ;

вайдър- пак ;