Вдъхновение В това дъждовно, мокро време как исках ти да си до мене като добре закърпен, стар чорап върху студения ми, леден крак! Защо остави ме във отчуждение! Какво да правя с толкоз вдъхновение! Ферментирало Лозе необрано бях до вчера аз, но слана попари лозето завчас, че видях те с друга и съня ми взе- бях ли и не бях ли в твоето сърце? А плодът окапа в моята лоза- не направих вино- на оцет станА! Пенсионерско Вънка на вратата- Самотата бе! Боса Любовта ми ходи на ръце- весли, разсмива твоята душа- от играта дива схванах си врата! Докат кажеш нещо Старост ме превзе- твойто "Да" така и не дойде! стара "СМС поезия" от времето на хан Спарух

Редактирано 24 март 201115 г. от rimchi (преглед на промените)

Разговора ми с Merryl ме подсети за тази благост. Приятно четене и много смях...

В интегралната лудница

^Весо

На 30 крачки път от фака (ХФ)

намира се една барака.

Със влизането вътре още

се сблъскваш с логаритъм мощен.

По коридора тангенс тича,

че ФМИ се туй нарича!

Попадаш тука в свят зловещ –

кошмарна трансцедентна пещ.

Въвличат те на сила в странство

из унитарното пространство.

Капанът се затвори, бако!

Сега – дупе да ти е яко!

Преследват те грабливи птици –

претранспонирани матрици

и всяка има своя ранг –

майор, ефрейтор, лейтенант.

В засада бдят из мрачни зали

пияни диференциали,

а там – на чаша топла бира

квадратен корен пи скалпира.

Дочул това, на боен слон

насам се носи Поасон.

Лаплас – отчаян атентатор,

размахва набла-оператор.

Коши, сломен от остра хрема,

доказва нова теорема,

а вчера, в бой със динозавър

загина чичо му Моавър.

Избухнаха в две зали бални

две бомби диференциални,

и всичко се разби на смес

от безкрайно малките dS.

Голям кошмар са тез магии –

да те превърнат в парчетии

и даже Пенкините цици –

във издребняващи редици.

Ермит, възседнал симетралка,

засилва се по сплайн-пързалка,

но скоро асимптота стига –

пребива се и кукурига.

Стокс проклина с хули адски

трудът на Гаус-Остроградски,

а после от коза безплодна

изважда втора производна.

_{Март 1991 г.}

Стихчето е старо като света, но го цитирам от тук...

Ама защо темата е само за поезия?

Мъжки неволи
Снощи в механата малко прекалихме.
Вече и не помня: май червено пихме?
Вкъщи се прибирам някъде след два,
много горд от свойта мъжка свобода.
Пред вратата гледам: куфари и чанти!
А отгоре в пликче две работни манти.
В куфара надничам, виждам своя риза,
нещо ме преряза... схванах им пиниза!
Тъща ми е... тя е! Ама че интрига...
Виждам как с жена ми гълъбите вдига.
Чувам я да казва: ”Чума да го тръшне,
щом с бутилка вино смее да ти кръшне!”
Седнах и заплаках. Не е справедливо,
трябва да призная, че ми стана криво.
Аз букет й нося... цяла нощ го стискам,
пък и с него смятах прошка да поискам!
Вкъщи съм донесъл част от Шардонето,
даже в джоба сложих малко от мезето.
И напук си легнах – точно пред вратата,
че от срам да пукнат тъщата с жената!
Боже мой, помагай. Искрено те моля!
Виждаш, че е тежка мъжката неволя.
Че с „жени и вино” ражда се дилема.
Вино без жени ли...? Те такова – нема.

автор: vicont