А-а-а че защо;

легенди се разправят за един дето с една apple..състояние натрупал и станал човек

Защото един е натрупал състояние, а прави останалите на маймуни!

П.П. Историите за ябълките са много и нито една не е радостна. В момента се сещам за ябълката на раздора, която умело подхвърлена на трите краставици, докарала на обикновените потребители война, разрушения, троянски коне и антивирусни програми. От последните не можем да се отървем и до днес. Затова, ябълките настрана ако обичате...

ябълката на Нютон ?

И тази история не е от веселите! Питаш ли го, как го е боляла капъцината после. Всъщност, нейде се разправяше, че Нютон е измислил своя прочут бином, скоро след като го фраснала ябълката по кратуната.

прав си обаче за това, че от гравитацията и до днес не можем да се оттървем

В заключение ще кажа, че от Адам насам, Ябълката не е донесла нищо добро на човечеството!

Освен любовта между мъжа и жената.

Редактирано 23 декември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Ай ся щуротии. Че тя любовта си е била там и преди това! Как мислиш Адам е търпял Ева, толкова време да му разваля рахатя на това хубаво място, с вечното си цинкяне да си хапне от забранения плод? Ами обичал я е! И след Ябълката - пак е продължил да я обича (то и какво ли друго му е оставало). Да се обичат добрите е лесно. А бай Адам (да му се свети името) е минал през всичките си трудности, заради неговата Ева. Е това се казва любов - от Едема, до падението, че и след това - все заедно!

))))

"Прибирам се вчера и гледам - жената легнала в спалнята, запалила свещи, пуснала някаква тиха музика, подава ми един шнур и ми вика: "Вържи ме и после прави каквото ти се иска!"... Завързах я, отидох в кухнята извадих си мезе, сипах си бира и си изгледах мача на спокойствие!"

....

цитатите са взети от работилницата на chitanka.info, а думите принадлежат на Самюъл Клемънс! Поклон!

По-известен на широката публика като Марк Твен

Toзи манекен е баща на джедай-марксизма. D&G все още не са били заченати. Паролата в този култов пик са веждите - символ на потентен мъж и заложена завидна съдба. Без съмнение, хората мечтали в детство (транслитерация на death, сиреч безсмъртие) за двукасетъчен магнетофон припознават внука на Ленин - Ленин Илич Брежнев. Този пич без чужда помощ се приземява на Малката земя и с умения изучени от филмите за тай-бокс, кунг фу и кендо попелява ордите на фюрера от лабут. По-късно разсекретени архиви разкриват, че е имал сиамски близнак. Узнаваме само името - Ленин Ли.

Гениалността на този човек е извън съмнение. Откроява се за онези години жаждата му за свободна любов. Без всякакъв свян хомо наклонностите са документирани от целувки с себеподобни по ранг, които завършвали фатално в близката правителствена болница с осмукан език.

През 1975г операционната система на Брежнев увисва. Всякави опити за рестарт или преинсталация търпят фиаско, но това не пречело той да продължава да изпълнява функциите си на водач в състояние на кома. Нали ви казах - гениален човек.

Една от снимките, която must have всеки един от вас!

D&G да заложат в новата си колекция 2012 на веждите. Баста от епилации!!!

Развитието на темата ме подсети за една мисъл, че социализмът/комунизмът е преобърната версия на христианството. То и затова комунистите и църквата никога не са се обичали помежду си.

Защо преобърната.

Защото иска да донесе царството божие на земята. Пък и идеята за края на историята, която ще се постави от комунизма и ще доведе до всеобщо равенство, има дълбоки корени в християнската теология, която, за разлика от другите религии, историзира човека.

С тази разлика, че християнският принцип е по природа десен, за разлика от комунистическия, който е ляв. Христос казва, че всекиму ще бъде въздадено според заслугите, а комунистът иска за всички да има от всичко еднакво количество. Християнството е религия на личната отговорност - пред Бог всеки отговаря с лицето за греховете и достойнствата си, а комунизмът настоява, че отговорността всякога е на системата, а личността е или жертва, или палач, но не по силата на избора си, а на системния императив, който е непреодолим. За разлика от християнството - човекът е изначално свободен, това е негова субстанциална характеристика, която системата може да потисне, но не и да изтрие от същността му, поради което за делата се въздава на личността. Аз правя - аз отговарям, това казва християнството. А комунистът казва, че аз правя, но вината е нещо, което има своите основания извън мен, в системата, която е крива, следователно прегрешенията се раждат от кофти уредба на света, а не от неправилни решения на личността. Но ще се съглася напълно с това, че комунизмът реално се опитва да запълни не политическа, а религиозна ниша. Идеологията прави усилие да се самопредстави за подреждаща обществото в рамките на политическите средства и методи, но работи като религия и иска не просто подчинение, а преклонение и признаването ѝ за единствена истина, изписана с главно "и".

С тази разлика, че християнският принцип е по природа десен, за разлика от комунистическия, който е ляв.

И двете се стремят да наложат определена визия за света, която да се счита за правилна.

Идеологията прави усилие да се самопредстави за подреждаща обществото в рамките на политическите средства и методи, но работи като религия и иска не просто подчинение, а преклонение и признаването ѝ за единствена истина, изписана с главно "и".

И християнството, и социализмът могат да се разглеждат като вид идеологии.

Четем подробно документацията и виждаме, че потребителя не е молил за нищо, а съвсем не по негово желание му била отнета една безмозъчна кост, за да му стори Господ еш. И си прав, че новия играч се явява компрометирано звено (провокатор) в пиесата, но без изкушението пак няма свободна воля. Забележи разликата, изкушение - задължение. Първото, лесно се преодолява, особено ако имаш добра мотивация и силни волеви качества (предоставен ти е добър шанс), а второто, него няма как да подминеш. Играта е била честна! А грешката на човека е, че се е поддал на изкушението. Лековерно е повярвал на създадената плът от плътта му, а не на създателя си. И щом в глупостта си е предпочел живота с лукавото създание, то Господ му го е осигурил, ведно с всички екстри. Та виновен за бедата си е само човека, отговорна за греха е само жената, а Ябълката е само инструмент. Защо не обичам Ябълката? Защото нахапана и гнила продължава изкусителния си поход и сипе беди където се завърти.

П.П. Примера ти с троянеца е малко неуместен, защото той кара системата да работи неординарно т.е. извън конкретното и задание, а човека (като проект) е нямал конкретно задание, освен това да живее по свой избор. Освен това е разполагал с информация, която да му позволи да отличи компрометираните данни дошли от вредния код. Дали ще допусне експлойт при такива условия, зависи от потребителя, а не от дизайнера. Мхм...

Заблудата е изцяло моя - няма начин сам да е желал да се прекара. Иначе мъжът не се е изкушил в действителния смисъл на думата - жената му е подметнала фразата: Хайде де, какъв мъж си ако...и нашия завалия от гордeливост е действал без да се замисли...Щях да го разбера ако беше посегнал към каса бира, ама към ябълка...тц, тц,тц...

Редактирано 27 декември 201114 г. от proletsearch (преглед на промените)

Ама аз верно ще ви преместя дискусията-видно е. Само да си сбера мислите и ви почвам.

....

2. Ябълка е имало - към Ябълката е посегнал, ако имаше забранена бира, във бирата щеше да бъде изкушен

Перефразираме Самюел Клемънс ?

Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея.

мхм ?

Упадъчни, хамерикански автори ? В тема за социализъма ?!

Че той, господин Клемънс беше уважаван от социализма автор, щото осмива религията... Инак, за социализма съвсем лично, като бях дете ми беше супер. Детско утро, боза от 6, евтино кино, билетче от 6 стотинки, ся съм в Гео Милев, а след 40 минути в Надежда, чистота, Дворец на Пионерите, безплатни игри, картинг, кръжок по химия, Асамблея Знаме На Мира, камбаните, тебеширени рисунки по асфалта. Въобще, изкарах щастливо детство. Сега синеца, не знае как да пресече улица без светофар и го е страх да се качи на дърво. Мдам...

ще го е страх да се качи я - околко тебе като само ябълки има

Мани Ябълките, помощниците са повече, оня ден го качих на навеса да си вземе фърколешката - не било правилно - щеха да ме изидат. Ма нали съм си голема хапка та не успяха.

Развитието на темата ме подсети за една мисъл, че социализмът/комунизмът е преобърната версия на христианството. То и затова комунистите и църквата никога не са се обичали помежду си.

Привет, грешиш, комунизмът-социализмът, това са двете страни на една съща юдейска доктрина,монета както Вие угодно така го разбирайте. Но сте прав,че това са скритите оръжия на юдаизма насочени срещу Християнството. Колкото до ябълката това е просто за наивници. Все пак Бог Вие дарил с разум, да талкувате, мислите и трябва да сте го осъзнали досега, че Вехтия Завет, е една измислица на юдайзма,също както и Корана. Стария Завет, не е религия на Християнството, Него, ние Християните трябва да четем само за назидание, това е релгия на юдаизма тя е пълна от горе до долу с измислици.Целта на Стария Завед е да омаловажи Словото Божие, въпреки,че фарисейските -т.е. в сегашно време равинската талмудитска ръка , доста умело е изопачила много неща и в Новия Завет. Но който умее да мисли и талкува,правилно Словото Божие, не може да не различи юдейските манипулации в Светото Писание.

И за да не бъда голословен,ще Ви предложа една статия, на един човек на когото аз лично, се възхищавам и споделям почти всичко написано и отстоявоно от него....

Най-сетне. Трябваше да изминат повече от две десетилетия, за да прочетем такова признание във влиятелна медия, както наричат официозите по света. Признание, че онова, което се случи в края на 1989 г., беше „краят на един огромен глобален експеримент“.[1]

Цели народи в ролята на опитни зайчета

Става дума за така наречения комунизъм, чието практическо шествие започна с финансираната от банкерския Интернационал Февруарска революция в Русия, свлалила монархията. Той премина през Октомврийския болшевишки преврат от същата година, а през 1918-1919-а фуча из Бавария и Унгария. След кратка почивка през лятото и есента на 1923 г. премина като вихър над България. За да приключи с предаването на просторни територии в Източна и Централна Европа в лапите на Сталин, за да бъдат поробени от неговите садисти с червени петолъчки на фуражките.

Западните пропагаднисти, които преди век представяха комунистическите терористи като „освободители“, но… на евреите в Русия, и нападаха „главния антисемит на планетата“, император Николай ІІ, днес атакуват нов самодържец. Само че този път трудно ще избягат от реалността, която разкрива Владимир Путин като тяхно произведение. Сега Братството разиграва пиесата с двама болшевишки диктатори – настоящия министър-председател и първия президент на уж възстановена Русия. Колкото и да излъскват образа на Михаил Горбачов, за интелигентните, знаещите и мислещите хора по света той ще си остане последният тиранин на СССР. А връзката му с интернационалните финансови кръгове са толкова прозрачни, че само подлеците, които обслужват същите среди, фанатиците и демагозите не ги забелязват. Казано по нашенски: „Пременил се Илия, пак в тия.“

Седмица назад припомних как преди година „демократичният“ Запад в лицето на Европейската комисия отхвърли предложението за приравняване на престъпленията, извършени от нацистите и комунистите. Макар да е известно, че вторите бяха като Хималаите, сравнени с нещо като нацистка Люлин планина. Днес никой не проявява и най-малък интерес към мъките на цели народи, подложени на болшевишките зверства. Ние, народите на Изтока, най-общо казано, се оказахме опитни животинки в лабораторията на античовеци, въобразили си, че имат право върху живота и смъртта.

Когато на връх Пришествие Христово, както следва да се нарича празникът, известен като Рождество или Коледа, защото Бог не се ражда,[2] та когато на този празник през 1991 г. Михаил Горбачов заяви: „Ние живеем в нов свят“,[3] мнозина наивници му повярваха. Горби продължи: „Станахме една от крепостите на преустройството [по-точно престрояването] на съвременната цивилизация върху мирни, демократични принципи. Народите, нациите получиха реална свобода да избират пътя на своето самоопределение.“[4]

Казват, че дяволът е в детайлите. Колцина забелязаха глагола „получиха“? „Народите, нациите получиха“… Що за свобода и право на самоопределение са дарените наготово, разбираме днес, двадесет години по-късно. Старият комунистически номенклатурчик, когото Братството издигна до върха не само на СССР, а на една цяла система от поробени държави, отново е изтикан, за да мами.

Не браня Путин – опазил ме Бог. Той си има защитници. Същите, които издигнаха и него, но и Горбачов преди това. Да, имам предвид семейство Ротшилд, което превърна вечно недоволните еврейски социалисти в болшевики. Финансира ги и уреди тяхното превозване до голямата християнска държава, която беше поела пътя на модерното развитие. Ликвидира не само монархията и присъщата й аристокрация. Безмилостно унищожи императорското семейство, духовенството, научния и културния елит. Събори храмовете и възстанови средновековната Хазария, която беше приела юдаизма. Неговият съвременен вариант, новата вяра, получи названието болшевизъм или комунизъм.

Пред олтара на нейните богове – Ротшилдови – Ленин, Троцки, Сталин и останалите жреци, заменили Аароновите синове, принесоха в жертва не само най-изтъкнатите личности, но и цели народи. Като например българите от полуостров Крим, които неоталмудистите „удостоиха“ с прозвището „татари“. И тези „паспортни татари“ – повече от два милиона души – бяха изселени на Север. Близо милион от тях загинаха в заледените конски вагони на новото преселение. Болшевиките извършиха всичко така, както беше наредено във Вехтия завет, приет за Библия от Ротшилд и Братството: „Моисей рече: ето какво заповяда Господ да направите, и ще ви се яви славата Господня. Моисей рече на Аарона: пристъпи към жертвеника, принеси жертвата си за грях и всесъжението си, очисти себе си и народа; и принеси народната жертва и очисти народа, както заповяда Господ.

Тогава пристъпи Аарон до жертвеника и закла телеца, който беше за него, в жертва за грях: синовете Ааронови му поднесоха кръвта, и той натопи пръста си в кръвта и намаза роговете на жертвеника, а останалата кръв изля при подножието на жертвеника; тлъстината, бъбреците и булото на черния дроб от жертвата за грях изгори на жертвеника, както бе заповядал Господ на Моисея; месото пък и кожата изгори на огън вън от стана. И закла всесъжението, и Аароновите синове му поднесоха кръвта; той поръси с нея жертвеника околовръст; и му донесоха всесъжението на късове, и главата, и той ги изгори на жертвеника, а вътрешностите и нозете изми и заедно с всесъжението изгори на жертвеника.“[5]

Нашите предци и ние самите сме „тлъстината, бъбреците и булото на черния дроб“ на юдео-комунистите. Техните жертви, принесени в името на съвременните богове – Ротшилд, Рокфелер, Варбург, Голдман, Дюпон и т.н. Не го проумяваме и те все така необозпокоявани се отнасят към нас като към жертви. Към обречени същества – гои, готови да бъдат посечени, без да окажат съпротива.

Защо не се пазим от фарисейския квас?

Колкото и невероятно да звучи, планът за нашето поробване датира най-малко от 2300 години. Длъжен съм да вметна, че всъщност разрушаването на Божия ред на земята и разделянето на хората на „леви” и „десни” дължим изключително на фарисеите – равините. И ако проследите развитието на историческата мисъл през вековете, ще се убедите – повечето летописци се отнасят твърде отрицателно към евреите. „А колкото и да ни е неудобно да го признаем”, посочва евреинът Албърт Линдеман, „не всички тези историци биха могли да бъдат определени като антисемити… Те представят объркващо разнообразие от мнения и личностни типове.”[6]

Какво им е „неудобно да признаят”? Онова, че евреите винаги са крали чуждата история и са я представяли за своя? И защо през вековете отношението към тях винаги е било, каквото се приписва на нацистите? Още в края на ХІХ век френският ционист Бернар Лазар, чието име всъщност е Лазар Бернар, не крие: „Където и да се настаняха евреите, човек наблюдаваше развитието на антисемитизъм или по-точно на антиюдаизъм… Ако тази неприязън, тази несъвместимост спрямо и с евреите бе показана по едно или друго време, само в една или друга страна, щеше да бъде по-лесно да отчетем чисто местната причина за тези настроения. Обаче тази раса[7] винаги е била обект на омраза от страна на всички народи, сред които се е заселвала.”[8]

Същият френски ционист признава, че съществуват непреодолими различия в принципите, на които подчиняват бита и морала си евреите и останалите хора. На чия страна е правото? На страната на онези, които обичат всеки ближен или на другите, дето са длъжни да обичат единствено ближния си евреин?

Що се отнася до историята, длъжен съм да изтъкна признанието на един от тях, Джейкъб Нейзнър. Когато разказва за проучванията на еврейството в североамериканските университети, той отбелязва: „Еврейските изследвания не се извършват съгласно акадимичните правила и изисквания, а са арена, върху която евреите могат да проучват своите корени. Евреи преподават фактите от юдейските учения (в чиято валидност сами са убедени) на други евреи.”[9] Това представлява тяхната „наука”.

Или както казва покойният Израел Шахак: „Всички съвременни проучвания на юдаизма, специално [извършвани] от евреи, произтичаха от този конфликт и до ден днешен носят очевидните белези на техния произход: измама, възхвала или враждебна полемика, безразличие или дори активна неприязън към разкриването на истината. Почти всички тъй наречени еврейски проучвания на юдаизма, от онези времена до наши дни, са по-скоро спорни по оношение на един външен неприятел [неевреите], отколкото разгарят някакъв вътрешен дебат.”[10]

През повече от 1800-е години на диаспората оцелелите след разрушаването на Йерусалим евреи живеели предимно изолирани в свои квартали. Наричали тези места гета. „Гетото бе по-скоро привилегия, отколкото безсилие. И понякога, когато го заплашваха с разрушаване, евреите претендираха, че се нарушават правата им.”[11]

Горното твърдение е вярно, ала евреинът от гетото е далеч по-късен образ. В Източна Европа – съвсем. Тяхната самоизолация се дължала на религията и на строгия контрол над бита им от страна на равините – наследниците на фарисеите. Фарисейският талмудизъм им забранявал всякакви връзки с неевреите. Е, с изключение на далаверите, от които самите юдеи винаги излизали облагодетелствани. Както разяснява Филип Лопейт, чак до ХVІІІ век и Просвещението религиозната догма и митове, останали още от времената на Йосиф Флавий, били единственото средство за възпитание на евреите, където и да се намирали. Еврейското гето било пълно с хора, уединени от околния свят, върху чиито очи били надянати равински наочници. История била само „еврейската история”. Обикновените юдеи били затворени в тясната рамка на собствената им религия и постоянно дирели „избавление” от някакви апокалиптични страдания, на които въобще не били подложени.[12]

Ето какво отделяло и продължава да изолира евреите от всички други хора: „Онова, което удивително определя въображението на древния юдей е вярата в Израел, убедеността в ролята на еврейския народ в човешката история; увереността, че най-важното нещо за човека е да е евреин. И еврейството, което ще рече юдаизмът, бе господстващият аспект в съвестта на евреина.”[13]

Уважаваният еврейски историк Шимон Дубнов се спира на ролята на юдейския елит. Той напомня, че талмудската литература е вглъбена в пъпа на еврейството и въобще не се интересува от случващото се извън нея. Затова водачите на една нация, останала без държава, изобщо не се интересуват от околния свят. Особено по-късно, когато християнството се превръща в основната религия на цивилизования свят. Според Дубнов никак не е случайно, че талмудските писания приключват в общи линии около V век сл. Р.Хр. Историкът горчиво заключава: „Едностранчивостта на еврейските извори, които осветляват само духовната страна на живота, изгради фалшива историческа перспектива.”[14]

Робърт Голдънбърг открива причината за еврейското откъсване от останалите в юдейската традиция. Той пише: „Великите равински водачи… се превърнаха едновременно в безплътни[15] притежатели на една натруфена правна традиция и в герои на невероятно богато предание, съставено от легенди… Така, от историческа гледна точка, Талмудът се превръща в крайно обезсърчаваща книга. Той е богат с истории, които е възможно да отразяват или да не отразяват [правдиво] начина, по който определени събития са се случили. Но той е пълен и с правни дискусии, за които никой не е сигурен дали [честно] съобщават действителното съдържание на преподавателската дейност на равините отначало. Всичко е обаятелно, всичко представлява един отворен прозорец към миналото, но нищо не е достоверно.”[16]

Сред самите евреи, изпаднали в изолация от околните народи, съществувало по-раншно вътрешно обособяване. Книжниците – предшествениците на юристите, познавачите на юдейския закон, и фарисеите – жреците, се отделили в нещо като първите политически партии на света. Те първи взели да проповядват равенство и вяра в Бога, а сами тънели в разкош, откъснати от обикновените юдеи? Започнали да живеят в луксозни квартали, в които не допускали „простосмъртните“. Носели разкошни пурпурно червени мантии и се обръщали един към друг с „другарю“. Ние, по-възрастните, живяхме в съвсем същата обстановка. Нима всичко това не продължава и днес?

Пиша за същите фарисеи, които нашият Господ Бог осъдил: „Тогава Исус заговори на народа и на учениците Си и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища[17] и правят големи полите на дрехите си; обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю! А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя; и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.“[18]

За пореден път да припомня, че фарисеите станаха равини. В предговора си към своя обемист труд „Фарисеите: обществените темели на тяхната вяра“ американският равин Луис Финкълстейн пояснява: „Фарисейството стана талмудизъм. Талмудизмът се превърна в средновековно равинство. А средновековното равинство стана съвременното равинство. Но през цялата тази промяна на названията, неизменното пригаждане към обичаите и съобразяването със закона [на приелите ги народи], духът на древните фарисеи оцеля непроменен. Когато евреинът чете своята молитва, той рецитира формулировки, разработени от учените още през епохата преди Макавеите.“[19]

Искам да изясня, че онези, които приеха комунизма за своя идеология – всъщност замениха вярата си с него, на практика приеха фарисейството. Как да се примирят с Господ Бог. Нали Той ги е осъдил:

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото? Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара? И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него; и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава; и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда. Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си! Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената? Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град, за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника. Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род. Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!”[20]

Фарисейството (комунизмът, ционизмът) срещу християнството и човечеството

Те не престават гаврата си с Него. А от там – и с онези от нас, които се смятат за християни. В самото навечерие на Пришествие Христово – Рождество или Коледа, както масово наричат празника, в западния печат се появи поредния антихристиянски пасквил. В него „историята на Исус“ е определена като „решителна политическа драма“.[21] Тя, видите ли, продължавала да разделя човечеството на такива като автора и други, които следват писаното за Спасителя.

Коментарът е дело на някой Джонатан Фрийдланд, който признава, че „изобщо не харесва тази „драма“. Въобще.“ Може би по името Йонатан Свободноземни сте се досетили на кой бог се моли този антихрист. Той разказва: „Бях отгледан с постоянни посещения на синагога. Два пъти седмично посещавах класове по еврейски. Израснах в кашерен дом. Бях възпитан тази история да не ми харесва, със сигурност да се отдръпвам при самото споменаване на думата [Христос]… Даже днес евреите не обичат да споменават това име на глас. Талмудът го определя просто като „човека“. Достатъчно много евреи използват името на идиш Йошке, което звучи доста по-неласкаво, отколкото изглежда на хартия. Като се замисля, си спомням за дядо ми, който предпочиташе думата „Йойзел“, която съдържа малко по-нежен нюанс – може би затова съм я възприел от него.

Въпросът е в това, че евреите не си падат по Исус. Навсякъде така наречените месиянски евреи [от движението] „Евреи за Исус“ като правило биват отлъчвани от останалите евреи. Религията, основана в името на Исус, може да е добра за християните. Но обикновено тя означава неприятности и преследвания за евреите. Така че за хора като мен интересът към Исус е табу.“[22]

Всичко това се появява часове преди Бъдни вечер в най-многотиражния всекидневник на западния свят! Ако прочетем подобни редове тук или другаде в „свободна“ и „цивилизована“ Европа, трябва да помислим как да защитим техния автор. Само че извращенията не спират до тук. Този „свободомислещ“ евреин на име Йонатан Свободноземни настоява, че… „Христос е първият социалист“?! И не само това.

Той изопачава целия Евангелски разказ, който хвърля светлина върху вината за Кръстната смърт на нашия Господ Бог, пожертван, за да изкупи греховете на хората. Свободоземни настоява за премахване на „версията, според която вината за присъдата и разпятието е хвърлена върху римляните и евреите“! „Разбира се“, продължава Йонатан, „[за нас, евреите] винаги е по-добре, когато Пилат, римският окупатор, издал заповедта, е лошото момче; със сигурност е по-добре, отколкото всеки намек, че евреите следва да носят бремето на вината.

Струва ми се, че самият Исус би разбрал моята изнервеност. В края на краищата, макар все по-рядко да се бъде напомняно, той също беше евреин.“[23]

Последното е традиционна подигравка с Господ. Няма как едновременно да бъде Бог и да притежава националност. Исус Христос е Син Божи. Нека Го определим като проявление на Бога. Той няма друг родител освен „Отец, Който е на небето“. И лично отрича да има майка. В Бележка 2 вече посочих къде може да бъде проверено това. Ала има още нещо.

Когато наричат Христос „син Давидов“, Го обругават. Първо, по вече споменатата причина. И второ, тъй като Давид не е историческа личност, а литературен герой. В Танаха е изобразен като сбъркано и изумително жестоко същество, чийто наследници се избиват помежду си.

В случая вината не е само на „самозваните „евреи“. Терминът не е мой. Така ги нарича в книгите си един от тях, Джак Бърнстейн. Роден в САЩ, след Шестдневната война от 1967 г. той се пресели в ционисткия „рай“. За да го напусне омерзен. И да го определи като „расистки“ и „марксистки“.[24] За което заплати с живота си, застрелян от агенти на Моссад.

Искам да кажа, че правителствата на псевдохристиянските европейски държави, както и псевдохристиянските църкви, създават условия за този антихристиянски разгул. Доколко познатото ни християнство е човешко дело и мащабите на превземането му от юдаизма можем да установим от решенията на Втория Ватикански събор, започнал през 1962 г. по време на понтификата на папа Йоан-Павел XXIII и приключил три лета по-късно при папа Павел VІ. На него Евангелието – Словото и Заветът на нашия Господ Бог Исус Христос, е отречено. Приет е документ, озаглавен “Nostra Aetate”.[25] В този антихристки текст се заявява, че евреите от епохата на Христос, както и съвременните евреи, взети като цяло, вече не са виновни за смъртта на Христос и за избиването на християните. „Макар че църквата представлява новия Божи народ, евреите не бива да бъдат представяни като отхвърлени или прокълнати от Господ, както излиза от Светото писание.”[26]

Да, отхвърлиха самото Христово учение – Свещения Му завет!

Правилно! Може да се говори единствено за възможни крайни резултати. Това дали Господ е обрекъл човек на провал може да се разглежда като една от много възможни спекулации. Това, което е безспорно в случая е единствено това, че Господ е създал предпоставките за този грешен избор и с това е свел възможните резултати до минимум. След като е дал на човек свободна воля, следва сам Господ да приеме, че тази свободна воля може да не съвпадне с Божията воля. И понеже Господ не е наивен - той следва да е допуснал и този възможен развой.

П.П Оттеглям се от темата. Да не се взима нито едно мое простосмъртно мнение насериозно! Признавам - изкуших се да почеша език, пардон пръсти в клавиатурата с интелигентен събеседник като darkterminal!

Аз, обаче, не мога да се въздържа пред искущението да ви оспоря.

Не знам, какво точно ни е дал Господ, но със сигурност знам, че отецът-философ, Тома Аквински развива идеята за свободната воля на човека.

Аз, обаче, не мога да се въздържа пред искущението да ви оспоря.

Не знам, какво точно ни е дал Господ, но със сигурност знам, че отецът-философ, Тома Аквински развива идеята за свободната воля на човека.

Вие явно това изучавате в момента в училище, но първо наблегнете на редовните посещения в часовете по български език!

Редактирано 27 декември 201114 г. от proletsearch (преглед на промените)

Развитието на темата ме подсети за една мисъл, че социализмът/комунизмът е преобърната версия на христианството. То и затова комунистите и църквата никога не са се обичали помежду си.

Не мисля, че е преобърната версия. Християнството, по-точно, ранното християнство и социализмът / комунизмът се припокриват. Разликата е в тгова, че за християните знанието, силата, мъдростта и моралът са в Госпход, а спасението - в Негомия син, Исус Христос, а за комунистите и знанието, и силата, и мъдростта, и морала, и спасението са в Човека.

Има достатъчно научно - достоверни доказаталества, че много преди да се появи Християнството, комунизмът е бил реялност през така наречения "Златен век" (около хиляда годзини) от същеуствуването на най-древната цивилизация, за която имаме сведения - Шумерската.

Вие явно това изучавате в момента в училище, но първо наблегнете на редовните посещения в часовете по български език!

Много сте оперена и нахакана, Защото сте модератор ли?

Вие в кое училище учите?

Правите ми намеци , че не съм грамотна. Вие прочели ли сте Правилника на форума?

Не мисля, че е преобърната версия. Християнството, по-точно, ранното християнство и социализмът / комунизмът се припокриват. Разликата е в тгова, че за християните знанието, силата, мъдростта и моралът са в Госпход, а спасението - в Негомия син, Исус Христос, а за комунистите и знанието, и силата, и мъдростта, и морала, и спасението са в Човека.

Има достатъчно научно - достоверни доказаталества, че много преди да се появи Християнството, комунизмът е бил реялност през така наречения "Златен век" (около хиляда годзини) от същеуствуването на най-древната цивилизация, за която имаме сведения - Шумерската.

Много сте оперена и нахакана, Защото сте модератор ли?

Вие в кое училище учите?

Правите ми намеци , че не съм грамотна. Вие прочели ли сте Правилника на форума?

Много съм нахакана и понеже съм чела правилника на форума, не направих забележка, а отправих най-доброжелателен съвет.

Ъъъ... Извинявам се, че се намесвам, но proletsearch е мъж. "тгова", "Госпход", "Негомия", "Исус", "морала", "научно - достоверни", "Християнството", "реялност", "годзини", "същеуствуването", "намеци , че", "Шумерската"... Правилник или правила на форума? Край на моето участие в тази тема.

Много съм нахакана и понеже съм чела правилника на форума, не направих забележка, а отправих най-доброжелателен съвет.

Пролетко, ма ти си бил много нахакана момче бре. Хич да н'та а страм, ама си едно голямо модератор, дето си му ешата няма го. Убаши, ш'ти разкавам един прикаска - разби'ш ли? Там в едното райска градина имало един мъш и един жена, там раснало и едно Ябълка, пък дошло онова змия и рекло нахакано да се дрънка със онуй другуто жина, че не са разбра кое плод да му го ядат. Ахъм. Ади чи се 'зморих, после ша го дораскажа приказката пак и отново. Само да внимаваш, да н'са праиш че си модератур, щото онуй другуту путрибител ща натири в едно друго тема и там край с теб. Мхм...

kaloia, писането Ви е слабичко. Наблегнете на правописа. Ако друг не Ви го казва направо, споделям го аз. Пишете безобразно. А лафовете за припокриването на ранното хрситиянство и комунизмът ги пробутвайте другаде. По-горе съм написал къде е ключовата разлика и защо християнството, ако трябва да бъде позиционирано в рамката на политическото, е десен проект, а комунизмът е ляв. Идеята на тази тема изначално беше друга, а именно - да споделим спомени от соц-а и между другото да изкажем впечатленията си от текста, към който съм сложил линк в началото. Ако има интерес към тълкуване на въпроса за Грехопадението, бих отворил отделна тема, но се опасявам до известна степен от възможно достижимите обяснения - те в голяма част от случаите или са свързани с натрапване на някакво изначално малоумие на Ева, защото, видите ли, тя била подтикнала Адам да вкуси ябълката, или отиват към теории на конспирацията, според които това едва ли не е първата проява на световния заговор. Извинете, но не мога да схвана нещо. Полово некоректните интерпретации са дори приемливи в някаква степен, тъй като могат да се приемат за майтап, но защо във всяка сериозна тема трябва да се търсят заговори, сплетни, козни, скрити деструктивни намерения? Толкова ли сме оскотели, та не виждаме никаква причина да вярваме, че нещата са такива, каквито са?! Този примитивен скепсис наистина ми идва свтъхдоза... Между другото - разбирам и източниците му: хора като Яне Янев и Волен Сидеров са прекрасни учители по дисциплината "световен заговор", но дори всепомитащата медийна помия не е довод да си изключим умовете и да се пуснем по течащите потоци от кретенизъм... Та, дайте за социализма. Бозата от 6 ст. и аз я помня. Имаше различни размери чаши - някои бяха и малко по-скъпи. Самата боза беше истинска, затова трябваше да се уцели прясна, тъй като иначе ставаше резлива и не беше толкова вкусна. Днес бозата е отвратителна... Да, тогава нямаше задръствания, нямаше почти тежки катастрофи. Днес шофират като побеснели, но как да е иначе, когато половин век си карал почти талиги, а извендъж получаваш възможност да се качиш на истинска кола?! Как децата ти да са нормални шофьори, когато те виждат баща им как кара и получават неговия пример?! Не ме разбирайте погрешно - никак не предпочитам да карам москвич вместо сегашния ми ситроен, нито копнея по "изгубеното, старо време". Нещата се развиват и няма съмнение, че е за добро. Днес имаме всичко онова, което тогава нямахме, макар мнозина да не оценяват какво точно означава да няма никакъв шанс да лежиш в пандиза за политически виц - нещо, коеот тогава ставаше, и още как!

Много съм нахакана и понеже съм чела правилника на форума, не направих забележка, а отправих най-доброжелателен съвет.

Ооо, я стига. Трудно понасяте (преглътвате) жена да знае повече от вас.

kaloia, писането Ви е слабичко. Наблегнете на правописа. Ако друг не Ви го казва направо, споделям го аз. Пишете безобразно.

А лафовете за припокриването на ранното хрситиянство и комунизмът ги пробутвайте другаде. По-горе съм написал къде е ключовата разлика и защо християнството, ако трябва да бъде позиционирано в рамката на политическото, е десен проект, а комунизмът е ляв.

Идеята на тази тема изначално беше друга, а именно - да споделим спомени от соц-а и между другото да изкажем впечатленията си от текста, към който съм сложил линк в началото. Ако има интерес към тълкуване на въпроса за Грехопадението, бих отворил отделна тема, но се опасявам до известна степен от възможно достижимите обяснения - те в голяма част от случаите или са свързани с натрапване на някакво изначално малоумие на Ева, защото, видите ли, тя била подтикнала Адам да вкуси ябълката, или отиват към теории на конспирацията, според които това едва ли не е първата проява на световния заговор. Извинете, но не мога да схвана нещо. Полово некоректните интерпретации са дори приемливи в някаква степен, тъй като могат да се приемат за майтап, но защо във всяка сериозна тема трябва да се търсят заговори, сплетни, козни, скрити деструктивни намерения? Толкова ли сме оскотели, та не виждаме никаква причина да вярваме, че нещата са такива, каквито са?! Този примитивен скепсис наистина ми идва свтъхдоза... Между другото - разбирам и източниците му: хора като Яне Янев и Волен Сидеров са прекрасни учители по дисциплината "световен заговор", но дори всепомитащата медийна помия не е довод да си изключим умовете и да се пуснем по течащите потоци от кретенизъм...

Та, дайте за социализма. Бозата от 6 ст. и аз я помня. Имаше различни размери чаши - някои бяха и малко по-скъпи. Самата боза беше истинска, затова трябваше да се уцели прясна, тъй като иначе ставаше резлива и не беше толкова вкусна. Днес бозата е отвратителна... Да, тогава нямаше задръствания, нямаше почти тежки катастрофи. Днес шофират като побеснели, но как да е иначе, когато половин век си карал почти талиги, а извендъж получаваш възможност да се качиш на истинска кола?! Как децата ти да са нормални шофьори, когато те виждат баща им как кара и получават неговия пример?!

Не ме разбирайте погрешно - никак не предпочитам да карам москвич вместо сегашния ми ситроен, нито копнея по "изгубеното, старо време". Нещата се развиват и няма съмнение, че е за добро. Днес имаме всичко онова, което тогава нямахме, макар мнозина да не оценяват какво точно означава да няма никакъв шанс да лежиш в пандиза за политически виц - нещо, коеот тогава ставаше, и още как!

Вие имате нужда от жена и тогава ще мислите по-трезво и постовете ви ще бъдат по-кратки и по-синтезирани.