Премини към съдържанието

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

J. J. Methodius

Изтласкана социопатия - що е то?

Препоръчан отговор


На основата на съвместна практика хората си изграждат конвенция, която - културално, възпитателно и чрез учение - завещават на потомците и продължителите си. И всичко започва от и свършва със сработването: то придава смисъл и стойност на съвместно усвоеното и съвместно наученото. Попадаш на някакво ниво на конвенция, доближиш ли се до друг. И неизбежно ще се простре невидимата ръка на конвенционалното условие (изискване): да се сработиш. Че в днешния свят трудно можеш да стъпиш на сурова, неконвенционализирана почва - освен в съобщност с маргинали. А да не умееш да се сработваш е като да си се родил без някакъв орган. И имаш чувство, че - мигом щом сториш крачка - попадаш на нечия ничия територия, т. е. писани и най-вече неписани правила, обичаи и навици, с които – отделно от нравите - трябва да се съобразиш. Та твоята собствена територия наподобява математическа точка: уточнено нищо. Примиряваш се частично: за да се храниш, подслоняваш, обличаш, къпеш и бъдеш в относително спокойствие - обетовано парче земя, извън което единствено бунтът те държи летлив. Да, бунт без цел, бунт за смисъл, един смислотърсачески бунт - защото всички останали имат значение, а ти си придаваш смисъл, който нищо не значи... Примирението за теб означава две неща: страх и унижение - за да живееш. А живееш, за да се бунтуваш; но се бунтуваш плахо, на думи. И ставаш философ... О, не от онези достолепни антични гиганти на атинската агора – но постмодерен философ, чието философстване се състои в усещането за некомпетентност. И непрекъснато мислиш, без да съумяваш да измислиш. Тялото ти е на хранилка: поемаш едни невидими, едни психологически негативи, за да (си) оправдаеш едни повече или по-малко щедри материални подаяния. Такъв философ се изкушава да възкликне: "Възхищавам се на умението си да се оправдавам!" - Сякаш е най-велик в това: да се оправдава. Но на дело всеки един прагматично устроен човек те пресича и те оставя безмълвен, оставя те "затапен" - провокирайки у теб притеснението, срама, свитостта, гнева. И едва сега избликва твоята искреност: самосъжалението... Толкова си жалък!... Да, наистина съм добър в това: да прощавам, да се разкайвам, ронейки сълзи и обещания. И се пречистваш ексхибиционистично от душевния нагар, който се е отлагал с месеци и дори години. И те стопля проявата на доброта у другите: че си добро момче, че всичко това са съпътстващи живота "търкания" и пр. В мига на разтоварващия срив няма у теб злоба, омраза, болка; унижението изтича като през катетър. И, да, хората не подозират на каква жестокост е способен такъв човек - изпадне ли в лекомислие. Но - за щастие или нещастие - мнителността го предпазва от самия него. И ето кое се нарича изтласкана социопатия.

(Заключителният фрагмент към моя очерк "Ницше отвътре": link.)

Някой тук чувства ли се родствен с мен?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 Някой тук чувства ли се родствен с мен?

Да. Това успокоява ли ви? Предполагам, че повечето хора биха се разпознали, но това усещане е илюзорно.

"Неконвенциализирана почва...в съобщност с маргинали" е противоречие, макар че сякаш точно нещо такова е писало вашия текст, не един човек; както и моя, докато пиша в момента)  Искам да кажа, че хората сме доста шизофренични. Особено в неистовия стремеж да дефинираме всичко. Предлагам ви да си вземете куче, ако не отглеждате. Повечето са мили социални животинки.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някой тук чувства ли се родствен с мен?

Май, че не. Тук няма почитатели на Ницше. Може да откриете по някой хегелианец, кантианец или хусерлианец, но чак до Ницше не сме узряли. :P Много драматизирате нещата, според мен. Предложенето в горния пост (да си вземете куче) - е много добра идея. Те са най-верните и коректни съмишленици, които можете да откриете.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изтласканата социопатия е собствено самоотграничаване на индивида от обществената среда на съществуване .

 

Явява се израз на свободата в смисъл на личен избор , да не си свободен в заобикалящата действителност (свободата пък е осъзнатата необходимост , създаваща възможностите за реализиране в практиката.....).

Причини за пораждане , начин на съществуване и развитие – това е една твърде дълбока и обширна тема за рамките на този форум.....

 

Съществуването на множество обяснения , философски теории , противоречиви и често несъвместими по между си , не показва нищо друго освен , че всяка една от тях е ограничена сама в себе си - т.е. е вярна само в границите на собственото си съществуване . Поради това никоя от тях не може да представлява истина от последна инстанция.... :)

П.П. За кучето съм съгласен с горе-пишещите ! То подпомага преодоляването на това състояние на духа или поне облекчава симптомите ! Никак не е случайно тяхното (на кучетата) безконтролно умножаване в последните 20-тина години....!  :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

  Предложенето в горния пост (да си вземете куче) - е много добра идея. Те са най-верните и коректни съмишленици, които можете да откриете.

Съмишленици? Значи трябва да си намери куче, отговарящо на условията: ницшеанец, социопат и маргинал. Каква ли порода им отговаря :rolleyes: Не съм добра в кинологията, защото все още преодолявам фобията към кучета.

Ако е вярно, че кучетата приличали на стопаните си, на какво ли ще заприлича София, ако всички ницшеанци си заотглеждат кучета и кучетата-ницшеанци се размножат... Methodius, само си дрънкаме, да не се обидите.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дежурните "коментатори" са налице - веднага нахвърляха коментарите си - и дори и със съвети.

Естествено мъдри съвети. Много мъдри и много задълбочени. Вижда се огромната загриженост на коментиращите към Автора на първия текст в темата.

Лесно е да се досети човек, четейки всичко това, написано през основния мотив и теза вътре в същия този текст. Достатъчно е просто да зачете "реакциите" и коментарите и се вижда съвсем точно защо и какво е написал човека. А за компетентност, разбиране или поне сериозност... това пък е направо някаква територия "инкогнита" и дори не е пожелателно. Щото те "такиа животни нема".

 

И както винаги Скепсис отново не разбра, че не става въпрос за Ницшеанство, но в неговия енциклопедичен свят всичко е разделено по "секции" - названия, критерии, имена и последователи. И те са определени със строги етикети. Ама разбира се - трябва да има ред. :P

 

Предложението за куче , особено пък дошло от субект,  която сама пише, че кучетата са ѝ фобия. Само по себе си това доста говори за същия този СУбект...

Най-важното за мен е че е весело - да чете човек. Поне някои можем да четем - не да "виждаме" чрез образите с главите си... особено в контекста на писаната дума "шизофрения", попаднала точно в целта от авторката с фобиите. Която съвсем съответствено заподозря, отрази, изрезонира и интерпретира главно "объркаността" на автора... Защо ли точно това, УИТНЕС?

Та Шизофренията - която между другото е само събитателно и нарицателно за широк спектър на психични явления и симптоматики... И задължителното подсещане за "човека, като социално животно" - важно и неизменно като основно убеждение. Наистина точни думи.

И между другото - имах куче 14 години, кокершпаниол. Още от ония години гледах "толкова много кучкари и кучета", но за мен беше подозрително кой на кого всъщност е "домашния любимец". :)

----

Винаги съм се чудил на хората, за които е много важно да се пишат с "дежурни" мнения. Дори и глупости да са, но да са писани, да е налице участие. Да е налице задължителното отношение, пък дори и прикрито зад псевдоинтелигентни стъкмистики. Толкова точно всеки един от тримата коментиращи отрази точно през себе си това, на което е изрезонирал. Така се вижда "прочита", а през него - Читателя. Субекта, който се проявява през "прочита си". Между другото, дори в Съюза на Писателите до входа било написано, че "Всеки Читател е Автор чрез своя Прочит". А всеки Писател - чрез своите думи...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ramus, как си? Как я караш? Минах само да ти кажа "Здравей"! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Между другото, дори в Съюза на Писателите до входа било написано, че "Всеки Читател е Автор чрез своя Прочит".

Не съм забелязала. Последното, което ми направи незабравимо впечатление беше, че пепелниците в кафенето са пълни с празни опаковки от лекарства.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

..що пък Не първо да се изясни,Що е социопат-психопат и после там спряганици..?! ..надявам се,че нема да се прилагат за резон, разните му там определения от наложени уикипедии и писани от 19-т годишни...!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.