преди 9 часа, Мойра написа:

Ти да не си господ?

Виж сега. Днес ще го погребваме.

Не, не съм господ, но доволно хора съм "изпратил" през изминалите 30 години.

Първата свидна за мен жертва бе първа братовчедка бременна в осмия месец от "лек грип", който се оказа малария.

Днес е и вид годишнина от моя инсулт.

Та, сещай се в каква астрална дупка съм.

Казвал съм. И смисъла в подписа ми даже не сте декодирали.

Ето и контра въпроса: Толкова ли са важни мъртвите от какво са си заминали, а?!  На кого са били неудобни, а?!

Думата "неудобни" отключи моя гняв! Добре, че е студен.

Честит празник българи! Вярвам във вас, но провокатори (лукави) пак, и пак, ще има!!!

п.п. Не е време за протести, а от нас се иска да се стегнем и въпреки трудностите да докажем, че сме европейци, а не американци, или азиатци, или африканци, или австралийци или т.н.!!!

”Репортери без граници”: Ситуацията в България е изключително лоша

Полин Адес-Мевел

Цитат

”Репортери без граници” е позиционирала България на 111-о място в своя Индекс – последна сред всички държави в Европейския съюз, но и на Балканите. Това казва много. Ситуацията според нас е изключително лоша.

Това казва пред БНР Полин Адес-Мевел, ръководител на отдела за Европейския съюз и Балканите на „Репортери без граници“. Ето какво коментира тя за методологията на Индекса за свобода на словото:

"Разбира се, реагирахме и бяхме изключително шокирани от това, което става в Българското национално радио – фактът, че дългогодишен репортер е свален от ефир на 13 септември. Защото ние смятаме, че тази атака към журналист, този натиск към журналист е най-вероятно проявление на една тенденция и се страхуваме, че това няма да спре с това действие. Мисля, че досега БНР беше в някакъв смисъл защитено, особено спрямо обществената телевизия, просто защото не съм сигурна, че политическите лидери са толкова заинтересовани от радиото, колкото от телевизията.

Досега се чудехме как общественото радио беше в състояние да излъчва репортажи и мнения, които невинаги са позитивни за хората с власт в страната.

Репортери без граници, разбира се, често е питана защо България е толкова назад в Индекса, който публикуваме всяка година. Затова, нека първо разкажа повече за това, как работим. Изпращаме въпросник, съставен от „Репортери без граници“ в 180 държави, откъдето получаваме отговори от експерти за медийната среда. Комбинираме квалитативните анализи с данните за злоупотреби и актове на насилие срещу журналисти в последните 12 месеца. Хората отговарят на този въпросник, който е преведен на 20 езика, за да осигурим, че както въпросите, така и отговорите са много прецизни.

Анализираме отговорите спрямо различни критерии и индикатори, на които разчитаме. Състоянието на плурализма например. Измерваме нивата, на които различни мнения са репрезентирани в медиите. Това е нещо, което не е особено видимо в България. Друг индикатор е медийната независимост. Той измерва доколко различните медии могат да работят без натиск. Не сме сигурни, че медиите в България работят наистина независимо от политическите институции или други влияния.

Анализираме също средата, в която доставчиците на новини оперират. Като погледнем какво се случва в страната, се вижда, че има различни източници на натиск – от представители на съдебната система, от политически лица и партии, но и физически атаки. Всичко това води до лоша медийна среда и цензура.

А какво да кажем за законодателната рамка – измерваме нейното въздействие върху качеството на новините и информационната дейност. Прозрачността на институциите е особено важен фактор. Те не работят прозрачно в България. Ако погледнем и към инфраструктурата, която подпомага производството на новини и информация, засега имаме чувството, че без малки изключения, ситуацията е много критична.

Не знаем кой и в какви размери притежава медии. Например, нямаме идея колко и какви медии в страната притежава г-н Пеевски и колко от мрежата за дистрибуция е под негов контрол.

Последно, разбира се, измерваме и злоупотребите, насилието. Това са най-общо критериите. И по всички тези индикатори България е далеч изостанала зад други страни, например дори и от съседната Румъния. Ситуацията според нас е изключително лоша.“

Така е, въпреки че мнозина не вярват.

Мисирки

 

Международни институции: Полицейското насилие, рестрикциите на пресата и още червени флагове в България

Цитат

Пореден сигнал от международната общност относно случващото се у нас. Този път основната тема е насилието над журналисти, а позиция на Партньорите по бързо реагиране за свободата на медиите скорострелно изпрати позицията си до премиера Бойко Борисов, вътрешния министър Христо Терзийски и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.

В писмото, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов, вътрешния министър Христо Терзийски и председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, се осъжда полицейското насилие и сплашване на журналисти и медийни работници, отразяващи за антиправителствените протести.

 

Писмото идва само няколко часа, след като главният секретар на МВР Ивайло Иванов отговори на журналистически въпрос относно побоя над Димитър Кенаров като заяви: Няма бит журналист. Въпросът касаеше ходът на разследването, но според главсекът на МВР такова изобщо не се води.

Писмото на Партньорите по бързо реагиране за свободата на медиите (MFRR) е подписано още от Европейския център за свобода на печата и медиите, Европейската федерация на журналистите, Free Press Unlimited, Международният институт за пресата, Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa и ARTICLE 19 - британска организация за правата на човека, която се фокусира върху свободата на изразяване и правото на информация.

Писмото е по повод и привикването на журналиста Мартин Георгиев, който е бил разпитан от полицията, след като е отправил запитване.

В позицията се засяга и въпросът с ограничения достъп на журналисти до депутатите в ремонтираната сграда на бившия Партиен дом.

Цялото писмо може да видите тук.

...

Свободата, Санчо, не се дава от властта. Сам си я извоюваш

Автор: Иван Бакалов

Цитат

Много хора се вълнуват – защо сме на 111-о място по свобода на словото? По въпроса разсъждават и колеги в медиите, и читатели и писатели из социалните мрежи, на които им е ясна журналистиката и я обясняват с лекота.

Една регулаторка на медийната свобода, Бетина Жотева, каза преди време, че не разбирала как България е до Гана и Того по свобода на словото. Защо там ни била подредила организацията Репортери без граници? Какви били критериите?
Гана, обаче, е на 32-о място, а Того на 71-о по медийна свобода в класацията за 2020 г. Далеч пред България.

Жалката шефка на СЕМ. Самият ѝ въпрос показва невежество и опит да защити цензурата. А критериите за класацията са съвсем ясни и конкретни, има ги на сайта на организацията (виж тук). Няма ала бала. Класацията дори не включва такива тежки посегателства върху свободата на словото у нас, като например купуването на телевизия BiT, само за да я закрият.

Свободата на словото, обаче, не е нещо, което зависи само от правителството и управляващите. Зависи и от свободния дух на хората в медиите.

 

Ако някой иска да си отговори защо е така у нас, може лесно да го направи точно сега – по филмовия канал на най-обслужващата властта телевизия у нас („Кино Нова”) дават филма „Вестник на властта“ (The Post) – на Стивън Спилбърг, с Том Ханкс и Мерил Стрийп. По действителни исторически събития. Достатъчно е да изгледа този филм и ще си отговори сам на въпроса защо сме толкова зле.

Филмът мина и по екраните по-рано, без особен интерес. Може би е разбираемо при тази степен на медийна свобода у нас.

Ето няколко реплики във филма, които може би звучат неестествено за българските нрави. Главният редактор на „Вашингтон поуст“ Бен Брадли казва на издателката си Катрин Греъм: „Не ми се бъркай“. Тя от своя страна се оправдава, че не би искала да му се меси.

И какво става? Двамата рисковано тръгват срещу властта с публикация, за която рискуват да влязат в затвора. Изправят се срещу приятели политици, срещу юристи, срещу банки и срещу акциите си на борсата. И срещу върховната власт в Белия дом, която е по-силна от тази на банкянския популист и на Каскета му.

Още един дребен епизод – когато главният редактор носи на издателката и подрежда на масата още 6-7 вестника, преразказали на първа страница тяхната публикация за секретен доклад на Пентагона и застанали в тяхна защита. Нарича се медийна солидарност. Да подкрепиш конкуренцията, когато става дума за свобода.

И така два вестника се изправят пред Върховния съд на САЩ, който решава в тяхна полза с 6 на 3. Заключението на един от съдиите е: „Пресата трябва да служи на управляваните, не на управляващите“.

Двамата – редактор и издател – разсъждават за приятелството си с политици и президенти, и как трябва да изберат дали да са приятели с тях или да служат на професията си и на обществото.

Пита се – колко журналисти у нас биха разсъждавали дали да запазят приятелството си с политици и хора във властта или да пускат нелицеприятни неща срещу тях? Според скромния ми професионален опит, у нас даже не си задават такива въпроси. Изборът е предрешен. Обслужване на властта и гавра с критиците й и опозицията.

Колко главни редактори у нас казват на издателите си – „Не ми се бъркай”? Колко издатели ще тръгнат срещу банка, която ги кредитира или зависят с нещо от нея? Срещу влиятелни хора от бизнеса? И срещу върха на властта – министър-председателя?

Нека се огледаме – колко медии наистина са критични към властта? Кои имитират плурализъм, правят се на независими, а всъщност са казионни и бранят статуквото.

А може ли някой да си представи главен редактор на вестник на Пеевски да му се опълчи и да му каже „Не ми се бъркай”? Та той си е заврял главата дълбоко в задника на издателя си и се чувства прекрасно там. Той даже изпреварва мислите му и се олива да очерня посочените му врагове, тоест враговете на премиера Борисов.

Защото у нас го има и този абсурд – издателят Пеевски е депутат от опозицията, който с вестниците и телевизиите си върти мощна пропаганда в подкрепа на властта и лично на управляващия премиер.

Бизнесмени милиардери вместо да демонстрират независимост, се поставят в услуга на премиера. Купуват телевизии, за да го обслужват.

Колко са редакторите и журналистите, които са критични към управляващите? Да, малко сме. На мен ми омръзна да слушам, как сме останали само неколцина, които пишат и говорят против Борисов. Защо трябва да е така?

Сега е Борисов, по-рано бяха други. Имаше период, в който медиите активно интригантстваха в полза на едни политически играчи срещу други, или за един или други бизнесинтереси. Не че са били много свободни, пак бяха обслужващи. Но имаше някакъв абсурден плурализъм. Сега няма. Има имитация на обективност и всички гледни точки.

Сега почти всички обслужват Борисов, а половината вестници и телевизии са на Пеевски. Само че в последните години мощно се намесиха социалните мрежи и слугинската роля на медиите личи повече.

И социалните мрежи не са медия на истината. Те са нож с две остриета. Те ретранслират както скрити от големите медии новини и мнения, така и всички лъжи и измислици срещу критиците на властта.

Свободата, както казва в едно свое стихотворение Радой Ралин, е като хляба – всеки ден се изпича, всеки ден се изяжда. Всеки трябва да си отстоява свободата. За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля.

„Всички се отклониха от пътя и вкупом станаха негодни(ци). Няма кой да прави добро, няма ни един… с езиците си лъстят, …устата им пълна с клетва и горчилка…“ – това казва апостол Павел към римляните в Новия завет (3:12-3:18).

Това стана с българската журналистика и 111-ото място е заслужено от самите журналисти.

 

Политическият натиск върху българските медии е много по-силен от икономическия

 

"Със средствата за масова информация всеки народ бързо може да бъде превърнат в стадо свине."

Гьобелс

медиите са шуробаджанашки и каквото рекламодателя  каже това е 

Свобода на словото?

Забравете!

СЕМ ще следи и съдържанието във Фейсбук

Репортери без граници: Как търпите такова унижение от премиера?

Журналисти от Източна и Западна Европа призоваха Еврокомисията да се активизира в защита на медийната свобода

Цитат

"Защо търпите, защо не реагирате", запита днес Павол Шалай от "Репортери без граници", след като разбра, че от месеци премиерът Бойко Борисов отказва да отговаря на журналистически въпроси и си е направил джип-студио за комуникация с обществото през Фейсбук. На видеоконференция в Европейския парламент, организирана от Групата на социалистите и демократите, Карин Барзегар от телевизия ТV-5 Monde каза, че ако френският президент си позволи такова поведение, ще предизвика колективен бойкот от медиите и няма да се задържи на поста си.

Един от модераторите на конференцията бе Елена Йончева, която ръководеше панела "Медиите под натиск - накъде вървим?" Самата конференция, която мина под наслов "Медиите и творческата свобода под атака - Европа трябва да действа", събра професионалисти от много европейски държави. Те посочиха най-тежки проблеми в България, Унгария, Полша, Словения и Хърватия. Отправени бяха и критики към Франция, заради забраната да се снимат лицата на полицаи и жандармеристи по време на улични сблъсъци. Председателката на групата на социалистите Ираче Гарсия заяви, че въпросът не се свежда само до защита на журналистите, а до защита въобще на демокрацията, защото без свободни медии обществото лесно става жертва на манипулации.

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес огласи писмо, изпратено в петък до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и подписано от ръководителите на четири европейски организации, с искане за по-решителна намеса на европейските институции в защита на журналиистите. "През 2020 бе отбелязан злощастен годишен рекорд: регистрирани бяха 245 сигнала за нападения в 22 страни от ЕС над 873 души, работещи за медии или свързани с тях. Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистите регистрира 115 нарушения на свободата на медиите в 27 държави от ЕС (най-високото равнище от 2015 г.)", се казва в документа.

За България бе изтъкната засилващата се монополизация, при която с участието на чуждестранни собственици се формира небивал конгломерат, който да контролира медийното съдържание от създаването до разпространението му. Тези нови собственици се ползват с благоразположението на правителството, което им дава свобода да оперират въпреки очевидното погазване на конкуренцията на медийния пазар. В ръцете им се концентрират телевизионни и радиостанции, онлайн медии, вестникарската група на Делян Пеевски, а за шапка над всичко стои изкупеният още миналата година от тях най-голям телеком в страната.

Към традиционните критики срещу ограничаването на медийната свобода в Унгария и Полша бе добавено и възмущение от презрителното отношение към журналистите на словенския премиер Янез Янша, който ги нарича "преститутки". Разобличена бе и Хърватия заради съдебния тормоз над журналисти, чиято цел е да предизвика у тях рефлекс за автоцензура. Общата равносметка обаче показа, че тези държави далеч не са толкова зле като България, която е на 111-то място по медийна свобода според класацията на "Репортери без граници", докато Унгария е на 89-то място, Полша - на 62-ро, Хърватия - на 59-то, а Словения - на 32-ро.

За свобода на словото бихме могли да говорим след падането на ГЕРБ от власт и то не веднага, а поне след година.

"Свободата на перото е единственият закрилник на народните права."
Имануел Кант

Никой не им отговорен на нашите журналисти, че са слугинаж - какъв натиск във съвсем доброволното им слагачество, което е разбираемо предвид, че владеят единствено пропагандата, те други качества и умения, като журналисти нямат.

112-то място по свобода на медиите е успех – истинското е след 140-то

Честито!

на 20.04.2021 г. в 16:28, Мойра написа:

112-то място по свобода на медиите е успех – истинското е след 140-то

Честито!

ех навсякъде търсиш да спамиш с този фрог

Нов шамар: Съветът на Европа за медийната свобода у нас или нейната липса

Spoiler

112-то място по медийна свобода, дадено ни от “Репортери без граници”, изглежда като подарък. Причината е много проста - притеснителните констатации по отношение независимостта на журналистиката и репресиите на политици и олигарси валят. Поредната отново е в разрез с думите на премиера в оставка, че в България свободата на словото е “най-свободна”. Кога вярваме на “европейските партньори”?

Завладяването на медиите и конфликтите на интереси остават основна тревога в България посочват в годишния си доклад от Съвета на Европа за медийната свобода. Отново се споменава името на Делян Пеевски, като въпреки продажбата на някои негови медии, влиянието му върху пазара остава проблем за медийния плурализъм у нас. Сиреч - картината, която се рисува е едностранчива. 

Докладът е в обем на 74 страници, в които България е спомената няколко пъти. В него не пише нищо ново, нищо, което вече не знаем. Новина ще е може би за Борисов и приближения му кръг, които току виж го определят като “лично мнение” на някого. 

Шамарът обаче си е шамар. И той не е първият. Вероятно няма и да е последният. ФрогНюз припомня, че същите становища присъстват в няколко доклада - последният е на "Фрийдъм хаус", а преди дни излезе и класацията на "Репортери без граници". Становища на Държавния департамент на САЩ, доклад на Европейската комисия, резолюция на Европейския парламент констатират същото.

"Държавната хватка върху медиите е средства да се подкопае независимата журналистика и медийния плурализъм в редица страни. В тези държави правителствата използват икономически, регулаторни и законодателни средства, за да дискриминират независимите медии и да отслабят пазарната им позиция”, посочват още в доклада си. 

В Европа независимостта на обществените медии е подкопана от назначенията на политически обвързани ръководства. В България и в Румъния това важи в 97 на сто от случаите, в Турция - 92 на сто, в Кипър, Италия, Малта и Полша - за 83 на сто от ръководните назначения в държавните медии.

Това обяснява недоволството срещу обществената телевизия. БНТ се превърна в мишена на протестиращите през изминалото лято, които няколко пъти блокираха сградата заради липсата на плурализъм в гледните точки и обвързаности на управата с властта. Искана бе оставката и на генералния директор Емил Кошлуков.

Благодарение на управлението на ГЕРБ се борим усърдно за последното място.

Финансирането на пеевско-борисовите медии е еталон за корупция

Автор Огнян Стефанов

Просто цензурата на медиите в България е голяма. Свободата на словото никаква я няма. 

Много добра статия!

Българските медии - като българската политика

 

Не вярвах, че ще го кажа но ми липсва времето 2003-2013. От както се помня като че ли само тогава имаше истинска стабилност и прогрес.

преди 18 минути, Мойра написа:

Много добра статия!

Българските медии - като българската политика

 

зависимоста е мн силна

преди 3 минути, tonio23 написа:

Не вярвах, че ще го кажа но ми липсва времето 2003-2013. От както се помня като че ли само тогава имаше истинска стабилност и прогрес.

просто тогава си бил малък и си нямал достъп до много медии

преди 18 минути, tonio23 написа:

Не вярвах, че ще го кажа но ми липсва времето 2003-2013. От както се помня като че ли само тогава имаше истинска стабилност и прогрес.

Не бях се замисляла за този период, но сега погледнах това

Прав си, явно тогава е имало истинска стабилност и прогрес.

Колкото до медиите, човек трябва да знае какво да гледа и чете.

2013 бях на 25 и имаше медии, но да, наистина тогава бях спрял да ги следя и беше невероятно. 

Доскоро бях почнал пак да ги следя, но ми опротивяха като видях как за 1 ден от близачи на ББ вече започнаха да са по-критични към направеното от ГЕРБ и започнаха да се мазнят на ПП и Киро. Но баш за задкулисието още мълчат от страх.

Наистина единственото, което е разумно в случая е човек да не ги гледа и чете, да не им вдига рейтинга, нека си драскат пасквилите. Човек ако ги слуша постоянно трябва все да е депресиран... или супер дебелокож, че да не му действа на психиката. А нашите медии са само негативизъм - почват сутрин със сутришните блокове, после един куп новини и то по цял час, политически предавания, в риалити програмите пак само негативизъм и скандали. Вече почти не дават комедии.

преди 1 час, Мойра написа:

Не бях се замисляла за този период, но сега погледнах това

Прав си, явно тогава е имало истинска стабилност и прогрес.

Колкото до медиите, човек трябва да знае какво да гледа и чете.

само че не си споменала данни че през 2018 е повече

https://www.nsi.bg/bg/content/3024/средна-продължителност-на-предстоящия-живот-на-населението-по-области-и-пол

Отлична статия по темата!

Лъжи, истини, гадни зрелища: какво се случва с медиите?

Автор Ивайло Дичев