Тютюнопушенето

Страх ли го е от змии следващият?

Умерено! Колкото всеки марксист

 

От какво го/я е страх до смърт?

От нищо.
Най-невероятното място, на което сте правили секс?

Гората...

Следващият?

Секса е от лукавия...

 

Какво би жертвал(а) от себе си за да получи мъдрост?

Време

Най-ценното което притежава?

преди 22 часа, darkterminal написа:

Секса е от лукавия...

Кое бе последното нещо което те изкара от релси?

Attempted murder на метър от мен
 

А следващият?

преди 3 часа, Васко ᅠᅠᅠᅠ написа:

Най-ценното което притежава?

Съвест.

 

преди 1 час, Mr.n0b0dy написа:

Кое бе последното нещо което те изкара от релси?

Иронизиране и лукави подигравки от служител на рентген-контрола на летище София. Отвратителното отношение към работата си на служител отговарящ за изгубен багаж на летище София.

 

Иска ли да се прероди на Земята?

Редактирано 18 октомври 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 22 часа, Sleda написа:

Иронизиране и лукави подигравки от служител на рентген-контрола на летище София. Отвратителното отношение към работата си на служител отговарящ за изгубен багаж на летище София.

Същата история,но с Гранична полиция на Терминал 2
 

 

преди 22 часа, Sleda написа:

Иска ли да се прероди на Земята?

Не,Марс ме влече (не знам защо...)


Как процедираш с хора които ти нарушават личното пространство?

преди 3 минути, Васко ᅠᅠᅠᅠ написа:

 

Не,Марс ме влече (не знам защо...) Защото ти е в съвпад със Слънцето.


Как процедираш с хора които ти нарушават личното пространство?

Бягам.

Кой ти е любимия цвят?

преди 22 часа, Sleda написа:

Бягам.

Кой ти е любимия цвят?

Бягам...
Бяло и сиво

Усмивката част от ежедневието ти ли е?

Ами старая се ама не винаги се получава, не си падам по девиза с маските и криене на чувства.

Обичаш ли боза?

Боза обичам! Много! Просена, добре разредена, ферментирала, резлива, леко газирана и тънко сладняща наливна бозица, в летния пек ми идва дюшеш. Лошото е, че сегашната боза е тъпкана с консерванти, та хич не и се отдава, даже, да рече да ферментира. Но пък, старата бозица, нея добре си я спомням...

Лаишките сладкарници, павилиони и магазини (особено на село) я продаваха в дебели прозрачни стъклени шишета от 1/4 и 1/2 литър, с широко гърло, удобни за директно изливане в устата. Там трябваше човек да пита, коя боза откога е, за да получи, желаната сладка или резлива конситенция. Лесно е да се сети човек, че при непредвидимата честота, с която се зареждаха магазините из провинцията, не можеше да се разчита на постоянно качесто! В замяна на това, навреме и добре измитите шишета от боза, при връщане се изкупувахана на атрактивната цена от 7 стотинки за по-малките и 10 стотинки за по-големите. Тези, наред с другите шишета, бяха нещо като основен поминък на децата оставени без летни доходи. За тези шишета се ходеше на лов. Взимахме ги недопити от масите, миехме ги на реката и ги връщахме на павилиона.  Виж, сладкарниците, в които се продаваше наливна боза обаче, бяха друга работа. Там можеше да се разчита на постоянно качество.

Всъщност, всяка всяка бозопродавница си имаше табиет как да докарва бозата на резливост преди продажба. Но! Навсякъде разфасовките бяха един и същи. Наливаше се в чаши от дебело стъкло, боза от 6 стотинки (125 гр.), от 9 (250 гр.) и от 15 стотинки (1/2 литър). Чашите бяха стъклени, очукани (в никакъв случай нащърбени), с дебели дъна и без дръжки. Само бозата от 15 правеше помпозно изключение от другите. Нея я наливаха в бирени халби - с дръжка!

Бозата се носеше в алуминиеви гюмове и се доливаше в резервоара на сладкарницата, където се смесваше със страите реколти и от където захващаше маята за ферментиране. От бозовоара (резервоара за боза), бозицата се наливаше в чашите с пожелания размер, от едни месингови канелки, лъснати до златен блясък от многократните манипулации.

В сладкарницата на Плиска, точно до кино Изток, бозата беше съвсем леко резлива и не много гъста. Там, в шести клас, се бях хванал на бас, че мога да издумкам на екс една боза от 15. Разбира се, залогът беше още една боза от 15. В сладкарница Пчела пък, на Орлов Мост, до кино Влайкова (доколкото знам, все още си е там и е едва ли не единствената сладкарница, дето продава наливна бозица), бозата беше гъста и сладка като петмез. А в Овча Купел, в сладкарничката дето граничеше с двора на техникум Киров, се продаваше сериозно ферментирала, рядко водниста и резливо газирана боза, която не беше глътка за всяка уста. Само истински игрок можеше да изпие чаша от 15 ст'инки.

Ей за тази боза ви говоря, за нея си мисля, но май само ще си я сънувам. Няма я вече... Изчезна тази бозица... А зря!

 

 

Какво буди усмивките в него/нея?

Ето, ти сега ме усмихна с тези хубави детски спомени. Мен малките неща ме усмихват - дребни и ситни, кат камилчета. Не знам как от бозаджийниците се присетих за първия марков магазин на Дондуков от великата марка Хъш пъпис и колко щастлива бях, когато след 3 дни, 3 нощи и 3 часа успях да се доредя и да си закупя един чифт лачени чепици!

Спомняш ли си първите си дънки?

 

 

Редактирано 19 октомври 20169 г. от 3,14 (преглед на промените)

Оффф... Това с дънките е друга епопея. Но сега вече ми се спи и ще бъда по-кратък Обещавам!

Българските дънки бяха два вида - Рила и Панака. И едните и другите се шиеха от некачествен док, циповете се съсипваха с еднаква бързина и избеляването им можеше еднакво да се предотврати, със своевременно им изпиране заедно със синия анцуг за физ. въз. Имаше само две разлики. Първата беше емблемата. А втората беше,подигравката. За носещите Рила беше - Който носи дънки Рила, той е българска кобила - съответно другата беше - С дънките Панака, пак се наака...

 

Бърка ли често, в първите си оценки?

Мойте първи дънки ми ги донесоха от Италия заедно с два страшно яки суитчера на Депеш и Дюран Дурак. Имайки предвид, че по прическа го бях докарала до копие на Робърт Смит, а любимият ми цвят бе черният, то ярките цветове на суитчерите чудесно контрастираха с останалия ми гардероб. Но тез дънки бяха от изключително добра материя - не са дори протъркани!, още ми стоят в гардероба, пазя ги за щерката, та да може да се фука и фръцка с винтидж, когато порасте голяма фукла.

Прави грешки в първите си оценки, щото и природата по погрешка създава какви ли не чудеса.

Кое е най-малкото чудо, което някога си направил? А най-голямото?

Живея... В това е малкото ми и голямото ми чудо...

 

Какво го/я трогва до сълзи?

Комплимент, направен от невръстно детеце(това в личен аспект), а иначе... просълзява ме всяка проява на обич и при хомосапиенс, и при животните!

Красотата! Къде я намираш?

 

В невидимото. Малките жестове, добротата, скромността на хората. Ако можехме да виждаме душите на хората така както и лицата им, щеше да има много грозни хора.

Любим десерт?

Шоколад.

Пееш ли под душа?

 

Да, бийтбокс, оперети, балади. Цял оркестър съм под душа. [emoji23] [emoji23]

Любим музикален инструмент?

Тромпет!

 

Какво е болката за него/нея?

Симптом, че не съм се превърнала в ходещ мъртвец.

Можеш ли да усетиш що за човек е човека само по постинг?

Не, само от един. Но от няколко и колкото повече, толкова по-пълна моя си представа си създавам. Това абсолютно не означава, че ще е правилно и дори близко с реалния образ в живота.

 

Начин, по който, ако ти се насъбере "буца" в гърлото да я разсееш, без да се разревеш?