Не съм сигурна, че можете да ми помогнете, но просто реших да споделя какво искам . Е, искам да се загубя в някоя гора, планина или на някое много самотно място и да преоткрия себе си . Имам нужда да остана сама, даже да съм в опасност, да се боря за оцеляването си . Усещам вътрешно как имам нужда да се случи нещо подобно, за да се промени живота ми в положителна насока ! Нещо да ме разтърси, да ме изкара от скучното ежедневие, имам нужда да си подредя мислите, да преживея нещо трудно, което да ме направи по-силна, освен това имам нужда хората около мен да усетят липсата ми, за да ме оценят най-накрая ! Обмисляла съм да предприема нещо подобно дори и да е рисковано, да избягам, но единственото нещо, което ме спира е мисълта какъв стрес ще докарам на семейството си ! Има ли хора, които се чувстват по подобен начин ? 

Здравей не знам на колко си но примерно можеш да си направиш една почивка да си починеш да преосмислиш какво искаш да правиш  това е начина отиваш на почивка наслаждаваш се отиди на планина примерно пак ще ти подейства добре Поздрави !

Редактирано 13 март 201412 г. от TheWalking (преглед на промените)

Бягството не може да е решение. Не споменаваш на колко си. В смисъл, ако си под 18-20 е едно, ако си над 30 е друго. Лично аз без да искам рефрешнах системата преди години с едномесечно пребиваване в Родопите - но с опитен планинар и не съм спал под открито небе (в смисъл, че не съм поемал рискове някакви). Този месец ме зареди за години. Но беше импулсивно, не нарочно решение. Не знам, както казах, зависи, но с така представено инфо, мога да те посъветвам да се запиташ "защо" (има ли причина да бъдеш недооценявана и как може да поправиш това) искаш да избягаш, а не "къде".

И ако ще тръгваш нанякъде и си под 17, определено е лоша идея да не споделиш с вашите.

Има ли хора, които се чувстват по подобен начин ?

 

 

Всеки си има своите по-малки или по-големи кризи на идентичността (ако можеше с бягство да става светът щеше да е пълен с търчащи безцелно хора), но за всеки е различно - как решаваш нещата. Веднъж избягал и после все така, докато един ден не се събере всичко на главата ти и няма да имаш изход за бягство, но понеже не си свикнала да се сблъскваш с проблема челно, ще блокираш. Казвам го от опит. И на мен любима книга ми е "Лесньо дири леснината", но разбрах, че съм чел грешната книга, щото после искаш-не искаш прочиташ "Ходене по мъките".

Редактирано 13 март 201412 г. от Методи Дамянов (преглед на промените)

Чети книги!

Не винаги в бягството можеш да намериш себе си.

Обмисляла съм да предприема нещо подобно дори и да е рисковано, да избягам, но единственото нещо, което ме спира е мисълта какъв стрес ще докарам на семейството си !

 

Няма нужда да повтаряме клишето, че човек не може да избяга от себе си!

 

Най-важното в поста ти е това, което съм оставила в цитата... Щом мислиш за семейството си и за последиците от евентуална неразумна постъпка вече показва, че си отговорен човек и връзката ти с близките ти хора е силна и здрава. Е, щом е така, останалото е вглеждането в себе си, което човек може да направи и в най-обикновения делник, без да се саморазтърсва с някакви кой знае какви адреналини...

 

Ако човек се оцени сам и осъзнае важността си, спира и необходимостта му постоянно да получава нечие одобрение... Вярвам, че животът е пред теб и каквото и да направиш - прави го за удоволствие и за собствено удовлетворение, но не и за излишни "трусове", с които да правиш излишни опити за самодоказване. Който те обича - знае. Който е безразличен - няма да има нуждата от подобни твои "подвизи".

Не съм сигурна, че можете да ми помогнете, но просто реших да споделя какво искам . Е, искам да се загубя в някоя гора, планина или на някое много самотно място и да преоткрия себе си . Имам нужда да остана сама, даже да съм в опасност, да се боря за оцеляването си . Усещам вътрешно как имам нужда да се случи нещо подобно, за да се промени живота ми в положителна насока ! Нещо да ме разтърси, да ме изкара от скучното ежедневие, имам нужда да си подредя мислите, да преживея нещо трудно, което да ме направи по-силна, освен това имам нужда хората около мен да усетят липсата ми, за да ме оценят най-накрая ! Обмисляла съм да предприема нещо подобно дори и да е рисковано, да избягам, но единственото нещо, което ме спира е мисълта какъв стрес ще докарам на семейството си ! Има ли хора, които се чувстват по подобен начин ? 

Трябва да разбереш, коя е причината, за да те кара да правиш такова нещо. Изгубването и махането от реалността може да не ти реши проблема.

Започни от най-елементарните неща помагай на възрастните хора. Иди до някой дом за изоставени деца виж как живеят опитай да помогнеш поне на едно от тях. Иди до приют за животни, помогни на бездомни хора има още много неща, които могат да променят мирогледа ти и да те накарат да се чустваш истински човек. Бягството никога за никого не е решение, то само забавя.... Мога да пиша много, но има ли смисъл, когато дори може и да не прочетеш редовете, а може би просто си търсиш и внимание? Дали? Така ли е? Никой неможе да ти помогне, ако ти не се опиташ сама да промениш себе си.

Обади се на Дискавъри Ченъл да те отвлекат и захвърлят в пущинака като Беър Грилс - ШЕГУВАМ се :Д.Та да си дойдем до вашия въпрос, всичко което вършите влияе на настроението ви и психиката, както казахте, за да ви оценят трябва да отсъствате. Съгласен съм! - става при някой случай. Както някой от другите колеги спомена: - "отидете на планина или на някое спокойно място извън шумния квартал". До колкото разбрах искате да медитирате сама да откриете своето "Аз" в себе си. Става чрез всичко първо e медитацията (подхранване на енергийните центрове със слънчеви лъчи), а после е спорт-а говоря за този спорт който ви влече и ви е интересен. Важното е тук да тренирате мозъка ви (да работи бързо), за да побеждавате всеки в трудна ситуация. След като сте развила мозъка си вие имате увереност и сила в себе си да се правите със всяко препятствие или ако влезнете в спор. 

Хах,а беше време,когато Мадарската пещера беше населена.Ето на това му казвам аз бягство.

Отиди в циганското гето и се извикай "Майка ви ше*ба циганска мазна, с*рете олио!", много разведряващо ще е...

Редактирано 13 март 201412 г. от Misty Gates (преглед на промените)

Отиди в циганското гето и се извикай "Майка ви ше*ба циганска мазна, с*рете олио!", много разведряващо ще е...

е ти пък - след толкоз адреналин не само че няма да се намери ами и у болницата едва ша я сглобят

Благодаря ви за съветите, на 17 години съм, почти 18 . 

"Искам да изчезна за малко и да преосмисля живота си"

 

Я се стегни малко и си опичай акъла!

Как си представяш, това с изчезването???? Нямаш шанс всяка година да "изчезваш" по 2 пъти!!!!

Това за Родопите да допълня, че съм голям мързел и трудно мърдам някъде току-така, още по-малко вземам импулсивни решения (тоя приятел дойде, каза ми: "Отивам в Родопи" - той често ходи и аз звъннах на родители да ме знаят къде съм що съм, стегнах чували, малко дрехи, кинти и след час бях на стопа за Пловдив). Просто така. Така че това ми пътуване даже мен ме учуди. Не бях на бачкане, нямах някакви важни ангажименти в следващите две седмици (толкова мислех да съм там) и така. Но! в планина сам не се ходи! Само с опитни хора (човек). Сам никога нямаше да тръгна, а и да бях тръгнал, кой знае щях ли да драскам тези редове - прехода беше общо взето от Странджа почти - до Благоевград. Просто този приятел беше опитен и имаше познати и в Източни и в Западни Родопи, където пребивавахме... И не си взех фото [:hate:]... Тюх... 

 

Ако решеиш нещо подобно бих ти препоръчал да се хванеш с организирана група за Кон-Емине. Това ми е на мен голям дерт...

Редактирано 13 март 201412 г. от Методи Дамянов (преглед на промените)

Намери си занимание, и не се занимавай с глупости. Така се депресираш още повече. 

След като уточни възрастта, ти(извинявай за обръщението) забрави за това гадже, не го вземай толкова на вътре - със сигурност ще се появи друго и може би по добро от това. Ще потъгуваш(няма как) но си млада и със сигурност ще ти мине - да уточня, че на тоя свят няма незаменими хора. Живота е пред теб и ти пожелавам тъгата и мъката да премине по бързо. Надявам се и семейството да те разбере. Пожелавам ти успех. 

Може би ще си отида на село сама за няколко дена, ще се разходя там из горите, а относно '' гаджето '' за жалост скоро не съм имала такова, винаги съм била самотна, приятелите ми също не са много, но поне съм щастлива, че са истински ... Относно семейството  ... баща ми живее в чужбина и отдавна спря да се интересува от мен , майка ми работи по цял ден и понякога нощем,  затова не я виждам често, иначе леля ми ми е що-годе по-близък човек и когато имам възможност споделям с нея, но в повечето случаи сама решавам проблемите си и не разчитам за нищо на никой. Справям се, но има моменти, в които ми е наистина много самотно, добре че поне имам едно страхотно куче, което винаги ми оправя настроението !!

Сам и самотност са две различни понятия.

Може да си сам, но да не се чувстваш самотен.

При теб в момента обаче те не са заедно.

Радвам се че си имаш кучо, животните струват много повече от двукраките, убедила съм се.

 

Казваш че умееш да се справяш и сама - ето ти един повод да се гордееш със себе си.

Значи ще успееш и сега !

И този път, и следващия...

Разходките из гората са богоугодни. Колкото до самотата, и орлите са самотни, но за сметка на това летят високо и живеят дълго. И за приятелите си права, колкото по малко приятели, толкова по малко потенциални предатели. Колкото до щастието, то е усещане за щастие. Усещай щастие и си щастлива, а ако ти омръзне, усещай и по малко нещастие за баланс. Както е казал великият Брус Ли, "не мисли, усещай". 

Разхождай се из гората, това винаги помага Аз на седмицата по 3-4 пъти се разхождам или карам велосипед из гората по два,три часа и просто.. Не знам как да го обясня, не мисля за нищо просто се разхождам и се ''кефя'' на природата.. Чудесно е да си сред природата Всеки да опита, няма да съжалява  

Не съм сигурна, че можете да ми помогнете

 

Обмисляла съм да предприема нещо подобно дори и да е рисковано, да избягам, но единственото нещо, което ме спира е мисълта какъв стрес ще докарам на семейството си ! Има ли хора, които се чувстват по подобен начин ? 

 Ами аз на 18 правех подобни щуротии, случвало се е един месец никой да не знае къде съм, дори аз самата в настоящия момент, за следващия да не говорим... Без стотинка в джоба, без багаж Ангелът ми ме е пазил, за да усетя по друг начин какво е да изчезнеш. Но времената бяха други, макар че винаги е опасно. Но ти няма да направиш нищо такова, разбира се. Разумно дете си и просто ти е било скучно и си искала да видиш какво ще ти отговорят. Така наречените "възрастни".

Ми изчезни.

и тя изчезна наистина

и тя изчезна наистина

Значи вече го преосмисля.