Из морни ширини пенливи

 

Премрежен взор очите впили

в сапфирено лъчист простор.

Де морски ширини пенливи

надигат се със вълни безброй.

 

Вълна подир вълната бяга,

надига мощ  и се поспре,

от своя гребен отмаляла

стремглаво спусне се – премре.

 

Напразно търсила е пристан –

приют за вечни времена,

дето в прегръдки упоена

душа би чезнела в нега`.

 

И разразила страшна злоба

вълната към брега лети.

От утрото до късна доба

скалата каменна руши.

 

Спокоен срещне я разгърден

брегът самотен и скалист

и нежно с ласки, и прегръдки

притисне стана й пенлив...

 

И тя отпусне се, притихне

във каменните му гърди.

И прималяла се усмихне,

че най – подир приют откри...

 

12.05.2014 год. гр. Куклен. 

 

Автор: Христо Оджаков (HrodopskI)

Редактирано 14 май 201412 г. от hrodopski (преглед на промените)

Скъпи приятели,г-н Христо Оджаков внезапно  ни напусна завинаги на 19.05.2014 г.

 

Дълбок поклон пред човека  ,поета и учителя.Почивай в мир Ице ...Един живот тъй кратък,един живот раздаден без остатък ...Една съдба жестока – разкриваща урока,че няма нищо вечно под небето...

..........................................................................................

Поетите умират по много пъти...Единствена ги гали самотатаи няма кой да хлопне дори вратата,и няма даже кой да ги настъпи.Поетът пие вечната си водка.Свещта догаря бавно, търпеливо...Не знае той, че вече си отива,това го знае вярната му котка.Във тишината болката звучии запечатва техните зеници.Поетите са също като птиците,умират със отворени очи...

 

Лека му пръст!

 

Щом витае в мислите ни и вълнува чувствата ни през годините, ЧОВЕКЪТ винаги ще е жив и младолик за нас.

лек път на душата му..

Светъл път, приятелю!