Село Свобода, между Чирпан и Стара Загора. 1985 - 1987

 Поделение 24620 ПУР (пункт за управление на разузнаването), радиотелеграфист.

Стана ми интересно и се заинтересувах. Оказа се, че поделението още е действащо.
 

преди 4 минути, eysan написа:

 Село Свобода, между Чирпан и Стара Загора. 1985 - 1987

 Поделение 24620 ПУР (пункт за управление на разузнаването), радиотелеграфист.

Стана ми интересно и се заинтересувах. Оказа се, че поделението още е действащо.
 

А "тракаш" ли още на ключа или отдавна си го за*бал?

93-94 гранични войски застава "Юнак"-с.Чепинци до Рудозем имаше минно поле още от Бай Тошо,чат пат гръмваше.

Редактирано 17 февруари 201610 г. от celux (преглед на промените)

на 9/1/2014 at 12:13, cyberfan написа:

Да. КП ПВО СВ.

 

на 9/1/2014 at 11:19, cyberfan написа:

36520 - 1998г.

Я гледай ти,  на същото място , само че 1996-та ... плашетист ... 

на 9/1/2014 at 12:17, KOCKAR написа:

Незнам дали е имало подобна тема тук ,но реших да направя нека всеки,който желае да разкаже къде и кога е бил в казармата.

Аз Година в под. 32990 или още Парашутна бригада. 03.1997 - 09.1998 година след това 7 месеца в Белене преди Уво.

 

66020 Бургас 1986-1989

преди 2 часа, * СТЕФАН * написа:

А "тракаш" ли още на ключа или отдавна си го за*бал?

Не, вече не. Няколко години след уволнението, ходих в местния клуб на ОСО, там имаше и клуб по радиотелеграфия(имаше много модерна за времето си радиостанция Кенууд), но трудно се добирах до работната маса(имаше много "стари кучета"). Затова сядах в стаята със зумерите и "траках" по малко, но с времето се появиха жена, деца и престанах. Сега от време на времe си припомням кое как беше, но само, като тъга по отминалата младост 

 

Редактирано 17 февруари 201610 г. от eysan (преглед на промените)

на 17/2/2016 at 20:30, Кико написа:

 

Общо взето виждах свят постоянно и не смятам, че това е затвор, както твърдиш.

През двата месеца в Стра Загора спахме доста хора в едно общо помещение. Едно легло с някакво малко шкафче, в което всеки друг войник можеше да рови и ти открадне каквото му трябва. Гадже не можеш да си поканиш да го чукаш и другите да гледат завистливо нали ? А па за да го поканиш, трябваше разрешение за да излезеш от затвора, пардон, поделението. А срещу помещението в което спяхме, на около 30 метра жилищни блокове, да като те строяват да маршируваш, мацките да ти се смеят от балконите, егати унижението !!! А за подготовката за клетвата маршировки братче, щото някой кухар военен решил че ще се заклеваме пред знамето в центъра на Стара Загора. Та било требвало да сме били марширували стегнато за развлечение на старозагорчани.
А на втората седмица братче, ония кръвопийци комунягите решили че нямало къде да мърдаме, та ни пратили някакви докторки от някаква градска болница да ни източат по едно бурканче кръв, срещу един шоколад, разбираш ли. И така открих че било имало диспансер ( мини болничка) в поделението и там спокойствие. Значи на докторките им казах че ще припадна ако ми източат кръвта и им пробутах една фалшива диагноза с която зъболекарката от гимназията ме беше освободила от физкултура в 11 клас, от благодарност че й бях поправил електирческата печка с части от вкъщи ( от баща ми). Па и разбрах че един от офицерите бил доктор, щото докторките от цивилната болница трябваше да му докладват че ще съберат едно бурканче кръв по-малко. Та след три дена се бях уредил на почивка в диспансера, ха ха ха . Ама понеже бях се намърдал за писар и почерка ми много му харесваше на подполковника, оня ме изкара от диспансера по-чехли да преписвам у кабинета му спешни секретни тъпотии. Та само се дразнеха другите войничета че се разхождам по чехли и се заключвам в кабинета на подполковника и си слушах радио. А в диспансера се изучих как свалят керемиди от покрива на склада и си взимат дърва да си палят печката вечер, като го няма офицера доктор. Та благодарение на мен си палехме печката новобранците, нищо че не било достатъчно студено. Ама никой не смееше да ми помага при краденето на дърва от склада, щото щели да ги вкарат в ареста. Абе келеши, от един арест ги е страх.
Как да не е затвор бе ?

Поделение 36 640 с кодова позивна Градина , Батальон 32 680 Божурище. 27 Март 1995 - 27 Септември 1996 год.

Поделение 2? ??? - Р. София кв. Лозенец ул. Козяк. Да не се Бърка със съседното поделение КЕЧ на ВВС.

Поздравявам с песента    https://www.vbox7.com/play:4a9bc2a5

всички Офицери и Сержанти с молба за среща на годишния празник на тези поделения.

https://www.vbox7.com/play:4a9bc2a5

Редактирано 17 декември 20169 г. от bdenkov (преглед на промените)

Както се рових днес из форума и ми стана интересно реших да съживя темата:)

09.1990 - 09. 1991 - ШЗО Шумен /ПВО/
1991- 04. 1992 - Бургас/Братово/

Има предимно добри спомени, интересно дали някой набор няма да се появи тук
Изгубих връзка с повечето, кой знае къде ги е отвял живота

Подписвал съм някакви работи и не мога да споделя!

Идеята на темата ми харесва ....

Успех!

на 14.09.2018 г. в 8:08, ДиоиД написа:

Подписвал съм някакви работи и не мога да споделя!

Идеята на темата ми харесва ....

Успех!

Държава няма. Няма кой да те подведе под отговорност.. 

преди 47 минути, simtech написа:

Държава няма. Няма кой да те подведе под отговорност.. 

Държава има! Няма граждани които да носят на отговорност.

Ай кът не си ходил в казармата .... недей се изказва неподготвен. Моля! 

преди 2 часа, ДиоиД написа:

Държава има!

Къде е?

на ‎17‎.‎9‎.‎2018‎ г. в 21:34, simtech написа:

Къде е?

Ами ние сме държавата,  за съжаление наша отличителна черта е индивидуализъм/най-мекият израз който може да се употреби/
аз и семейството, а останалите може да ги прекараме, омаскарим и т.н....и от там никой не вижда че ако падне блока
падат и всички апартаменти в него
ама това вече стана друга тема

преди 3 минути, the guest написа:

Ами ние сме държавата,

Ако аз бях държавата, да не би да бих  бил толкова тъп да гласувам сам да си увелича винетката, данъците и застраховката, за да плащам повече аз, па депутатите и разните министърчета всяка година да си гласуват увеличение на заплатата? Щом никой не ни пита, явно ние не сме държавата.

В памет на Иван Ласкин

(1970-2019)