преди 6 часа, Белгиеца написа:

Понеже според мен 2 години казарма си е 2 години затвор, без да си виновен за нищо.

Аз реших че предпочитам да не им бачкам на комунистите за без пари 24 месеца и бях само 2 месеца в Стара Загора, колкото да дам клетва и ми направят военна книжка.

А иначе ония откачените военните май се бяха наканили танкист да ме взимат, щото баща ми е бил такъв. Аз нарочно не се явих на изпит за шофьорската ми книжка категория Ц, преди да минат тези 2 месеца, щото ония откачените нямаше да ми разрешат да им изкръшкам от техния затвор, понеже им трябваха безплатни шофьори на стари Зилове. Като дадох клетвата и се върнах в София си я изкарах веднага шофьорската книжка, така и така ми я даваха без пари от гимназията, що да не си я взема.
Та така, докато повечето от наборите бяха затворени в поделения разни и лишени от свобода, далече от родните им места, аз се грижех за съученичките ми няколко месеца. Пробвах ги коя как е с вдигнати крака, някъде до към април на следващата година. Ама се наложи да ги зарежа внезапно, щото скивах една готина гъркиня и се записах спешно на ускорени вечерни курсове по английски. Та докато си я свалях гъркинята, си приготвях предварително думички на английски, за всеки случай ако не ги е научила на български, да можем да се разберем. Обаче като си я свалих за гадже и изведнъж се сещам, че приятелчета набори от квартала са всичките в казармата и няма как да им се похваля. По онова време бях толкова щастлив че не съм се прекарал да отбивам военна служба, като повечето набори, щото си мислех че съм намерил подходящо гадже и няма да ми трябва да си търся повече друго никога. Замислял съм се че ако съм бил в казармата като другите, тя е щяла да си е намерила друго гадже, като не ме е познавала и после е нямало да има как да си я сваля, ако вече е ангажирана сантиментално към друг. Тя беше толкова различна по характер от съученичките, че ми изглеждаше единствената възможна половинка за мен.
А през двата месеца в казармата в Стара Загора, се бях изтарикатил да съм писар и подполковника ми беше дал да преписвам някакви секретни данни за гръцката армия, която ни се падаше вражеска, според комунистическата идеология от онова време. Леле, леле да се гушкаш с мома от вражеския капиталистически Свят, колко неосъзнат младеж съм бил леле. Докато наборите са тичали по баирите на учения да стрелят срещу враговете гърци, аз съм се „борил“ с гъркиня с кикотене у кревата. Ами не съм ставал за войник значи.

Той иска да каже че тогава гейовете не служеха.

Хммммммм.......1997-1998 НСВВ  град Нови Пазар ,3 месеца в Джебел сержантска школа после пак обратно.3 чифта кубинки скъсах [emoji4]  секи ден по10 км ходене,тичане ,повръщане в противогаза ,през ден стрелби ......ама сега ако ми кажат пак щях да служа там.Поне не съм носил въшкарник [emoji4]

До 94-а водех сержантската школа и стрелбите в Джебел ;-) И това поделение го няма, не знам за Нови пазар, май само Жандармерията във Враня остана....

 

 

Да, има жандармерия във Бургас ,Варна и някъде из южна България

преди 3 часа, georgi6 написа:

Сега не можах да разбера - хвалиш ли се или се оплакваш? Земи ни осветли кои са по добри - гъркините или белгийките(валонки или фламандки или там каквито са , че ние не сме запознати с тях)?

На мен малко ми е минало времето, ама белким  ни дадеш някаква насока.

Хваля ти се, че не съм се навил да прекарам 2 години от младежкия си живот в затворите наречени военни поделения.
Ако казармата беше до 6 месеца, с чисто военно обучение, най-вероятно съм нямал да изкръшкам. Обаче ония идиоти комунягите цели 2 години решили в затвор да те пращат, от свобода да те лишават, да им работиш там за без пари, еми не беше за мене тая гадост.
Вуйчо ми беше военен, старшина. На село като нямало работа та се хванал да бачка в военното летище, вместо да ходи да копа на полето. Един вид скатал се е от селскостопанската работа. А синът му когато влезна в казармата, имаше диплома за електронен инженер. В поделението в което беше, първата година му бяха поверили отговорните дейности по чистене на помещенията и кутиите на някакви секретни електроники, за които не трябваше да разправя за какво служат. Това комунистите бяха много тъпи копелета. Вкарали насила инженер в затворите наречени поделения и така и така им е работил без пари, не се сетили да го ползват първата година по специалността му, ами го ползвали за чистач лъскач.
Като бях в СУ към края на първи курс дойде една група ангичанки и англичани. Та един от англичаните, като беше на гости при един приятел, каза че в Англия да си войник е професия, като да си полицай, демек по желание е. Еми завидях им на агличаните тогава, че не трябва да ходят в казарма.

Такива глупости година и половина само шапкари могат да измислят! И затвор! Аз се преместих обаче,че беше много строго в друга рота и уикенда вкъщи!

преди 1 час, Topper написа:

До 94-а водех сержантската школа и стрелбите в Джебел ;-) И това поделение го няма, не знам за Нови пазар, май само Жандармерията във Враня остана....

Тя тая школа в Джебел раждаше побъркани младсержанти! Ма командваше един от Симитли щот там са го тормозили!

януари 98-ма - януари 99-а. Три месеца в новобрански център и школа в Крумово, пловдивско. Останалите 9 месеца - летището в Долна Митрополия като радиомеханик в БПРС (близка приводна аеродромна радиостанция). Сладка службица - летището беше запасно, с 4-5 полета месечно, останалото време мързел, карти, хапване и пийване. Е, и много караули, но няма пълно щастие...

преди 14 часа, _Alex&Vanko_ написа:

Такива глупости година и половина само шапкари могат да измислят! И затвор! Аз се преместих обаче,че беше много строго в друга рота и уикенда вкъщи!

Тя тая школа в Джебел раждаше побъркани младсержанти! Ма командваше един от Симитли щот там са го тормозили!

3 месеца там ми се сториха кът 3 години .......откачена история ,взводния беше току що завършил лейтенант 5-6 години по-голям от нас...............надъхан и изтрещял социопат ,беше много весело

Току що, McLane написа:

3 месеца там ми се сториха кът 3 години .......откачена история ,взводния беше току що завършил лейтенант 5-6 години по-голям от нас...............надъхан и изтрещял социопат ,беше много весело

Как ги събра в едно изречение 

Талант съм

преди 1 минута, McLane написа:

Талант съм

Сега така ли му се казва 

Под. 38 540 Варна  КЕЧ (кралски елитни части)      

Три месеца в шуменската мизерия, където постоянно липсваше прясна вода и ни я сипваха в някакви ръждиви водоноски, безкрайна мизерия и медузи в кухнята, къпехме се с едни канчета пред каменни мивки от началото на миналия век на минусови температури, цъцъркаща хладка вода. В резултат на горните+че след  стрелби бяхме направо в стола (Абе, чичо дай си измия ръцете, на стрелби ходих - Мърдай, няма вода, няма време) се изпонасрахме половината поделение. Една част в болница, другите ни хвърлиха кът чували в някаква изоставена сграда с едни въшливи юргани. Три седмици на безсолен ориз (няколко години след казарма не ядях ориз). Отпред некакви калашници с автомати ни пазеха, да не би случайно да отидем до лавката да се наядем. Аз бях с 39.7 градуса седмица. Не знаех нито де съм, нито на кои съм. Имаше момче с 39.9, което не беше закарано в болница. Изглеждаше много страшно - като труп. Дева бунаците, майна. Ква казарма. Не го пожелавам това на децата. Садист да не съм? След това в Казанлък. Чисто, яко, чистихме с мистър Пропър, манджа не можеш да я изядеш. Играх го скатавка - щабна рота. За условия - ок но много глупаци спагони. За малко пазих и един бункер в Кънчево (то тва уж тайна било). А и не съм всъщност все едно ходил войник, щото по време на клетвата не знаех къде съм с 39.7.

92-а - Плевен, 93-а - Казанлък. Танкист.

Мене лично казармата не само не ме научи на ред и дисциплина, а точно обратното. Голяма простотия е и загуба на време. Но ми останаха хубавите спомени. Иначе, най-интересните години ми загубиха, невъзвратимо...

Тук гледам че има едно по "старо куче" от мен  Служил съм в кашишки боен полк като артилерист на установки ПТУРС през 1974-76 година. И да - има нужда от казарма, но няма да обяснявам защо, защото младите "дихатели" няма да ме разберете. Само ще кажа че много неща нямаше да са така както са сега, най вече катастрофите от незрели пубери, глупави побоища и мисълта ча целия свят се върти около собствения ти пъп.

преди 50 минути, supersonik написа:

Под. 38 540 Варна  КЕЧ (кралски елитни части)      

Само така - "В КЕЧ-а е гювеча."

PS. Който е забравил - КЕЧ означава "Квартирно-експлоатационни части"

Ротния кат се разсърдеше те наказваше да обикаляш около него а той върви по плаца? Много глупости ей! Един пък друг офицер бех закъснял за наряд и вика - Падни и пълзешком напред, а то една голяма локва пред мене и ме накара през нея да пълзя!

преди 17 минути, vankata1955 написа:

Тук гледам че има едно по "старо куче" от мен  Служил съм в кашишки боен полк като артилерист на установки ПТУРС през 1974-76 година. И да - има нужда от казарма, но няма да обяснявам защо, защото младите "дихатели" няма да ме разберете. Само ще кажа че много неща нямаше да са така както са сега, най вече катастрофите от незрели пубери, глупави побоища и мисълта ча целия свят се върти около собствения ти пъп.

Е, да и от казармата имаше полза, но за съжаление, не за всички. Имам предвид, че ако не можеш да четеш и пишеш, то тогава има полза за теб от казармата, но ако си интелигентно и будно дете, никаква полза не виждам от тази простотия. Някои се оядоха и надебеляха, аз отслабнах 10-ина килограма... Кой както му понесе. За някои казармата беше лукс, за други - мизерия. Някои научават занаят, други забавят развитието си с две години. Някои се научават на ред и дисциплина, други как да се скатават. Имаше и извращения, както от войниците, така и офицерите си позволяваха. В Плевен ядяхме супер гадната храна от консерви, в Казанлък съм ял в порцеланова чиния и сервитьорка...

Лятото кат напече на плаца караше четирима войника да опънат и държат едно одеало върху него да стои на сянка.

На заместника му веднъж му изчезна сапуна и ни накара да се съблечем голи по гащи и да се качиме на катерушките да ни гледат сеира другите роти.А един остана в ротата да му търси сапуна.

10 кила бях качил първите 3 месеца. Яко физическо натоварване, режим, и голям глад. Всичко изяждахме и си давахме парите в лавката да си дояждаме. Хранеха ни със страхотни гадости - някакви сланини като медузи плуваха в едни чинии, абе ужас, обаче кво да правиш - глад...  Условията в новобранския център - хипер мизерни. Януари месец, студ на кутийки. Спалното ни беше една голяма конюшня, вее и духа отвсякъде, и едно кюмбе на въглища. Имахме едни външни умивалници - в една полусрутена сграда, половината тавана беше паднал. Сняг, лед и ветрове. При такива условия се миеш и бръснеш. Кво бръснеш, тя кожата ти настръхнала, минус 10 градуса е, но няма начин.Обаче оцеляхме. Аз бях лепнал неква гнойна ангина, помня как един престарял доктор ми вадеше гной от гърлото с една лъжичка... Обаче поне извращения нямаше. Бяхме все сравнително интелигентни пичове подбрани там, без мангусти и т.н.

преди 5 минути, WhiteHart написа:

... Спалното ни беше една голяма конюшня, вее и духа отвсякъде, и едно кюмбе на въглища. Имахме едни външни умивалници - в една полусрутена сграда, половината тавана беше паднал. ...

Като каза, че се сетих. При нас всичко се отопляваше на твърдо гориво. Сградите бяха доста стари, но солидни и поддържани. Но - едната зима ни преместиха - едно голямо спално го бяха разделили на две. Убау, ама комина беше останал в другата половинка и известно време нямахме отопление. Умивалниците  - в мазето.

Дядо ви е служил тук:  София - Враня - поделение - 85840. (1969 - 1971г.) Който го знае, е сигурен, че не е било възможно да има извращения и оплаквания. Последните години нямам представа кой се помещава в поделението. Намира се на 12 километър по магистралата за Пловдив, след Горубляне, на разклона за Панчарево.

И аз да се включа,прекарах две добри години като помощен персонал(домакинска рота) в строителни войски-

Висше народно военно строително училище “Ген. Благой Иванов”.София,ул.Суходолска близо до факултета.

преди 21 часа, Белгиеца написа:

Хваля ти се, че не съм се навил да прекарам 2 години от младежкия си живот в затворите наречени военни поделения.
Ако казармата беше до 6 месеца, с чисто военно обучение, най-вероятно съм нямал да изкръшкам. Обаче ония идиоти комунягите цели 2 години решили в затвор да те пращат, от свобода да те лишават, да им работиш там за без пари, еми не беше за мене тая гадост.
Вуйчо ми беше военен, старшина. На село като нямало работа та се хванал да бачка в военното летище, вместо да ходи да копа на полето. Един вид скатал се е от селскостопанската работа. А синът му когато влезна в казармата, имаше диплома за електронен инженер. В поделението в което беше, първата година му бяха поверили отговорните дейности по чистене на помещенията и кутиите на някакви секретни електроники, за които не трябваше да разправя за какво служат. Това комунистите бяха много тъпи копелета. Вкарали насила инженер в затворите наречени поделения и така и така им е работил без пари, не се сетили да го ползват първата година по специалността му, ами го ползвали за чистач лъскач.
Като бях в СУ към края на първи курс дойде една група ангичанки и англичани. Та един от англичаните, като беше на гости при един приятел, каза че в Англия да си войник е професия, като да си полицай, демек по желание е. Еми завидях им на агличаните тогава, че не трябва да ходят в казарма.

Е поне имаше организация и при нужда можехме да плашим гаргите. Сега гаргите плашат нас. В Израел и жените служат по няколко години, ти си тръгнал да се оплакваш. Ама засрамен евреин не съм виждал. Ти? Всъщност, казармата за повечето не е загуба на време, а навлизане по някакъв начин в живота. Щото лесно до 18 да си на социални помощи от мама и тати и да не знаеш от коя страна е дръжката на лопатата. Няма нищо лошо в професионалната армия и такава трябва да има винаги, но не трябва да се пренебрегва и индивидуалното военно обучение на всеки, годен да носи пушка. Всъщност и в България тогава имаше професионална армия. Какви според теб са старшините? 6 месеца служба са нищо. Ами аз навремето карах повече месеци курс за шофьор, какво остава за автомат? Казармата освен всичко, имаше и някаква възпитателна функция за малцинствата, визирам циганите главно. Почти всички бяха в Строителни войски, а там научаваха и занаят, освен че построиха доста заводи и пътища без пари. Сега тръгнали да отлагат магистрала Хемус, щото видиш ли, трябвало да се плаща от бюджета. Ами да направят наборна армия, да вкарат 20-30 000 циганина на 18-20 и да строят! Какъв е проблема? Преди да вляза в каззармата, много много не ми се щеше да скачам в неизвестността. Като влязох обаче и минаха няколко месеца, не ми се и уволняваше заради лайняното положение навън през 1992 година. За жалост и в казармата бе лайняно, та на служба не вземаха вече дори и да искаш да останеш. Служих във ВВС и това са най-запомнящите се години. наистина човек почва да се гордее с това, което има България или по-точно с това, което имаше. Не бе много, ама го имаше. Вярно, че служих в тила и при нас бе по-лесно, но пък си бе интересно. Ако трябва да сравнявам със сегашното лайняно положение на работа, то казармата бе нещо по-добро. Сега отиваш на работа и си роб 8 часа, а понякога и повече, включително почивните дни. В казармата си знаеш, че вършиш неща, за които си учил или поне доста от нещата бяха такива. Аз бях учил за автомобилен електромонтьор тогава и се занимавах почти със същото, само дето ми бяха зачислили и три камиона, единия от които търкалях постоянно насам-натам във и извън поделението. Общо взето виждах свят постоянно и не смятам, че това е затвор, както твърдиш. Ние бяхме малко поделение - 32480, наоколо бе гора, ниви и бостани...абе живот си живеехме. Никой не ни е връзвал или тормозил за нещо. Просто си бачкаш каквото има да се бачка от 8 часа до 17 някъде и после ларж. Събота и неделя също. Мразех да излизам гарнизонна отпуска и изобщо отпуска, защото в поделението си имахме интересни занимания почивните дни. казват, че се помнело само хубавото, но от други събития аз помня само лошите неща. Така, че щом от казармата помня хубавото, а от другите неща от живота лошото, смятам, че казармата е била нещо добро. Поне за мен. Е, може би лошото в казармата бе липсата на хора при нас и даване на въоръжен нощен наряд през ден, но това все пак не е курорт. Ако сравня нещата със сега, на моята работа също липсват хора. Това ме принуди днес да си счупя ( може би) два палеца на краката, ама карай  Добре, че не наритах някой, че сега нямаше да пиша хубави спомени от казармата, а щях да бъда в някое районно. Някои хора наистина трябва да са благодарни на благосклонното ми отношение към простотиите им. Наистина, търпението е до време. В казармата няма такива неща. Знаеш, че правиш това, което трябва да се прави. Атом отляво, атом отдясно...да и това го имаше при -16 градуса във виелицата,  но пък кога човек ще се почувства на бойното поле в мирно време  Да, по цял ден сме обикаляли с противогази, но кога един младеж ще разбере, какво е да си в игра като fallout 4? Никога. Зад монитора лесно - трепеш зомбита и други типове като теб, кефиш се, ама я да те видя във виелицата с противогаз и 10 килограмова мешка на гърба + Калашник. Това са неща, малко различни от всекидневните простотии в държавата ни. Лично аз бих предпочел онова време с казармата, абстрахирайки се от възрастта. Ако тогава бях на 18 и сега на 18, определено бих избрал миналото. 

Редактирано 17 февруари 201610 г. от Кико (преглед на промените)

Герман  Кеча  93-95 здравей наряд през ден наряд