Доста време я строиха. Не знам дали в България има друга с такова синьо кубе.

Красива снимка. 

Доста време я строиха. Не знам дали в България има друга с такова синьо кубе.

Красива снимка. 

Наистина много хубав син цвят се е получил. Благодаря! Забелязва се и олющеният преден капак на Фията...

_M2A6103 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6105 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6107 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6124 by Romeo Ninov, on Flickr

Мисълта ме загложди още снощи. Сутринта, след първото кафе с няколко цигари, поглеждам през прозореца. Билата на Родопските възвишения плътно са нахлупили пухкавите калпаци на мъглата.Небето ниско и заканително сивее. Въпреки това решавам да тръгна.  След кратко пътуване, ей къде е с.Бачково, паркирам в дясно на широкото пред входа на старите рибарници, току след третия тунел. Мятам раницата на гърба и хващам пътеката в ляво, до изхода на тунела. Целта ми е Сливодолското падало в биосферния резерват „Червената стена” Дъждът започва слабо, но упорито да ръми. Калната, покрита с миналогодишни почернели листа пътека е осеяна с дъждовници. Първите срещнати заглеждам с любопитство.  Излезли на открито, с навирени нагоре муцунки, дебнат последните, оцелели от нощните студове мушици. Щраквам пътьом няколко. Скоро губя интерес, но внимавам да не ги настъпя, че те не са бързоподвижни като гущерите. В полумрака на дълбокото дере растителността, отдавна загубила бодряшкия оптимизъм на пролетните багри,  прилича на мръсен килим. Все още е зелено, но някак си нечисто и мокро. Даже птичките не пеят. Само отделни, запалени в жълто от нощният мраз листа, подсказват  че скоро тук ще властва топлата носталгия на късната есен. Но още е рано. Дъждът постепенно се усилва. След около час вървене по стръмната и хлъзгава от мокрото пътека, спирам пред втория по-големина пад  на неособено пълноводната рекичка.  Докато камерата на статива прави няколко дълги експозиции, аз съм клекнал до нея и с протегнати ръце, като индийски шаман пред свещен огън, се опитвам да я предпазя от ледените капки. Дъждът продължава да се усилва. „Тая няма да я бъде!” отбелязвам мислено и след една цигара време, бързо събирам партакешите. До падалото е още поне час по стръмната пътека, така че решавам да се връщам.  Още час обратно под  дъжда и при колата вече съм подгизнал като сюнгер. „Капо” и то второ. Миналия уикенд  на Триград ми се случи нещо подобно, само че тогава времето беше прекрасно, но обърках пътя в търсене на прословутите „Чаирски езера” и след 15 км. драпане по камъняка, се върнах без изобщо да ги зърна. Нищо. Нали днес е световният Ден на ходенето и поне го отбелязах подобаващо с двучасов мокър преход в гората. 

IMG_5334 by Никола Атанасов, on Flickr

IMG_5401 by Никола Атанасов, on Flickr

IMG_5348 by Никола Атанасов, on Flickr

IMG_5418-5 by Никола Атанасов, on Flickr

IMG_5450 by Никола Атанасов, on Flickr

Редактирано 10 октомври 201510 г. от NNNNIKKKK (преглед на промените)

Ник, ако аз бях направил такъв преход, и се бях върнал дори и само с втората снимка, която показваш - пак щях да съм доволен  .

Цял ден пътуване с влак, ходене няколко километра в жегата и катерене по скали ми струваха, за да направя тези снимки:

 

 

 

Остана ми един хубав спомен от цялата работа.

ПП. На подобни пътувания - задължително с GPS и предварително разузнаване на маршрута  .

 

_M2A6236 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6237 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6249-2 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6251-2 by Romeo Ninov, on Flickr

Ник, ако аз бях направил такъв преход, и се бях върнал дори и само с втората снимка, която показваш - пак щях да съм доволен  .

Цял ден пътуване с влак, ходене няколко километра в жегата и катерене по скали ми струваха, за да направя тези снимки:

....................

Остана ми един хубав спомен от цялата работа.

ПП. На подобни пътувания - задължително с GPS и предварително разузнаване на маршрута  .

 

Къде е това? Интересно място. Не съм го виждал.

Чудните скали , на яз. Цонево, до село Аспарухово.

Къде е това? Интересно място. Не съм го виждал.

Мястото си заслужава, но имай  предвид ако тръгнеш с кола като нас, когато слезеш от магистралата пътя е отвратителен.

Ето и моята

Редактирано 12 октомври 201510 г. от ExaFlop (преглед на промените)

Мястото си заслужава, но имай  предвид ако тръгнеш с кола като нас, когато слезеш от магистралата пътя е отвратителен.

Ето и моята

http://prikachi.com/images/76/8402076c.jpg     Около Враца ли е ?

_M2A6259 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6273 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6276 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6283 by Romeo Ninov, on Flickr

Около Враца ли е?

Не! Това е след прохода през Стара планина - от Южна България от Айтос през гр.Провадия за Варна. Пътувал съм няколко пъти от там за Варна, но явно съм ги пропуснал.  

 

 

... така и така качваш фона (тая с огъня), дай аз да покажа и обекта.

 

_M2A6293 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6353 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6355 by Romeo Ninov, on Flickr

_M2A6259-Edit by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6359 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6560 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6618 by Romeo Ninov, on Flickr

_M2A6621 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6623 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6629 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6630 by Romeo Ninov, on Flickr

Описанието ти е чудесно.Снимките също.Браво.Аз също много харесвам тази планина Родопа.Само не разбрах,къде е това място с мостчето.?

Благодаря. Това е пътеката за Сливодолското падало. Част от биосферния резерват "Червената стена". Началото на пътеката е веднага в ляво след третия тунел по пътя Асеновград -Смолян. От там до падалото е около два часа по това дере нагоре по течението, пътеката лъкатуши ту отляво, ту от дясно на поточето и го пресича по дървени мостчета, като това на снимката. Пътеката е маркирана добре и е трудно да се загубиш.  Ако искаш да погледнеш самия водопад, напиши в нета Сливодолско падало и ще излязат снимки. Ходил съм там преди няколко години и есента се беше развихрила яко. Растителността е предимно широколистна и преобладават букът и дъбът, а те се обагрят много красиво в топли цветове. Сега обаче явно е още рано и зеленото се държи и не се предава. Може би в края на октомври или началото на ноември.  Името на резервата е свързано с една отвесна скала, която е обърната на запад и залезът я обагря в червено. Ами това е.

П.П. Впрочем тази последната снимка изобщо не е добра. Съжалих още в момента, в който я качих. Камерата фокусира на недодходящо място, но нямах възможност да повторя, защото картата се напълни и снимането приключи.

Редактирано 15 октомври 201510 г. от NNNNIKKKK (преглед на промените)

_M2A6632 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6635 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6646 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6654 by Romeo Ninov, on Flickr

Творение в тон с есента на алеята до художествената академия.

_M2A6743 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6752 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6755 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A6761-2 by Romeo Ninov, on Flickr