Рамус, какво ще кажеш, ако погледнем на пола и като на социална фантазия с нейните характерни митологеми - какво ще се случи с психическата структура, която си изградил макар и условно? Какво би била психологията /ти/ без архетипите на Юнг? Или без опитите на Фройд да обясни женската психика като недоизносена мъжественост, изпълнена със завист към притежателите на пенис? Или без Адлер, който различава само 3 вида жени - егоистични и властни - мъжкарани, приспособими и послушни, и…разбира се, непълноценните? 

 

Та… не знам чии "общи характеристики" за женския и мъжкия апсект ползваш, прави ми впечатление, че са напълно неоснователни.

 

Дали щяхме толкова да се увличаме по дуалния модел - мъжко-женско, ако бяхме всички хермафродити?…Дали мъжът щеше да се опитва да властва над жената? Дали жената днес щеше да е това, което е, ако не й се беше налагало да понася 6000 години мъжка тирания? Дали мъжът щеше все така да страда жестоко поради неспособността си да бъде герой или поне мъдрец, когато изгуби силата на либидото си?

На кой му беше изгодна политиката на "равенство на половете" и кой направи от жената - "равноправен член" на обществото, но само на хартия? В бита нещата продължават да си се движат по старите патриархални правила - моделът - жената е пълноценна само, когато е майка . Защо никой не твърди, че мъжът е пълноценен само, когато стане баща?! Не знам дали осъзнаваш с колко много стереотипи и примитивизми буквално сме заляти, а ти ползваш някои от тях като опорни точки в изследванията си?!

 

Задай си въпроса какво би се получило, ако смениш тези модели с други? А след това с трети, с четвърти и т.н. А ако избягаш съвсем от дуалния модел и преминеш в…да речем "троичен"?

 

Пътят на мъдростта е винаги надсексуален.

Редактирано 9 май 201511 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Виж, нещо разговора ми е като с радиостанция - не е моя работа твоя прочит, но ти циклиш върху едни и същи положения.

 

пишеш се вече с трети твой коментар, къде е черупката която ти се пука и къде боли, бяга или стиска... Сама си го пишеш - питаш ме за "кривите" и си ги рисуваш сама.

 

Имаш елементарно и толкова очевидно пристрастие към темата за половете и сексуалността. Твоите вътрешни спомени за драми е срамота да са толкова активни за човек, който претендира и декларира с думи. За човек, който работи и "знае", може да обясни... И го може, и има таланта, способностите... но му тежат и някои негови собствени паметови записи ... и ефектите на изживяване от "спомнянията".

 

Как намери въобще вариант да ми цитираш тия обобщения на "авторитетите" на социално-значимите полета на нарицанието "психология", след като те са толкова окастрени, толкова "оскубани" и им липсва толкова много.

Цитатите от възгледи на "тия имена" са толкова смешни и наивни... толкова ограничени. Хора късогледи, хора опитващи се да си "сложат очи", за да прогледнат... в невидимото. Нито едно от тия имена не е имал лично самоосъзнаване. Възгледите им са били социално признати заради това че са носили определени оригиналности и нововъведения. А и социума ги признава като полезни... защото те се появяват там, където няма нищо, където е "дупка".

Не съм причината аз, че продължава това недоразумение да се учи, да се помни, да се артикулира. Като сте се хванали на социалното хоро, сделката е да взимате, каквото се "харизва". А после - че било неудобно някому. На хората, дето са го приели това - е изгодно. Като няма друго - се съгласяват с него. Ти като не си съгласна, като имаш феминистичен уклон, какво въобще знаеш за жените по принцип. Нима не знаеш че милиони по света са готови да са робини, но да реализират гнездо, да имат деца, да имат изживяване да са нещо, да избягат да не са никои, някои въобще да ги зачете, да са важни... А всичко това го няма у тях. Няма нищо...

 

Толкова много откровено "осакатени жени" се пораждат в матрицата... на конвейера. Не че с "мъжете" не е пак така. И всичкото, което остава е че някъде някой се досещал че му се пораждало недоволство. Ами... пак добре че това се поражда, щото конвейера произвежда сакати хора, наричащи се личности. Добре че се сети да пишеш за някои от проблемите и от това че 

 

Интересува ли те в чисто личен план, при мен как са нещата относно "жените" и мъжете?... Вместо да виждаш през думите ми отражението на социалните девизи и плакати, просто ме попитай, ще ти разкажа много различни неща. Няма да ти цитирам никого от тия... първопроходци, които глупостите им могат да са важни и значими само сред това, дето се нарича "европейска култура".

 

Темата за половете е пренебрегвана преднамерено хилядолетия и по всички култури с много, много малки изключения и то само временни.

Сексуалността е подтискана и забранена пак хилядолетия и навсякъде... И досега имам приятели, чиито живи родители не са споменавали думичка на децата си относно сексуалността. Никога, по никакъв начин...

При моите вече "неживи родители" беше същото - никога, нито думичка - все едно че е от друг, забранен свят. И той за тях е бил такъв. Един, свого рода, ЪНДЪРГРАУНД - скрит зад завесата на показността, на видимото, на декларираното...

 

Толкова сакати хора са и самите "апологети" с големи имена, дето се цитират тук и навсякъде. И само защото се представят като "идоли и авторитети", а отзад е пълна боза. И никой не вижда че самите те са също сакати хора.

Няма нито един от имената сред "философската мисъл" на европейската култура, който да живее холистичен живот. Само с "мисъл", ама като е сакат Мислителя, като е житейски ограничен, като "маята му" е вкисната отвсякъде - каква "мисъл" да роди такъв Мислител. Естествено каква - фрагментарна, като за тесни мислители, като за малки хора - каквито са и потребителите на същото...

Ама иначе модел са създали у тия, дето след това ги зубрят и пълнят главите си на свой ред. Ами... не си ги пълнете - никой не ви насилва. Просто се предлага това  в сделката за "общото" сляпо хоро. Няма начин и всичко си има цена. Като си приела и ти самата, като си продукт, като излизаш от конвейера - това е, няма "пълно щастие". Като не ти изнася - промени го. Погледни самата ти, намери своите очи, открий ги - ако ги имаш. Ама имаш ли ги... как да ги имаш като на конвейера се предлагат готови и "собствените" закърняват като не се ползват. Виртуални очи имате - направени не за да "виждат" а да са като "телевизионни приемници" на матричния сигнал, който се излъчва.

 

Сред нищо от тия думи не е кой знае колко оригинално. Имало е, има и ще има винаги хора, които ще правят опити да проглеждат през собствени очи, "чужди" за матрично раздаваните в социалната сделка. И като са "чужди" виждат напълно различна картина от тая, дето се прожектира на "слепите". Да, няма как картината от "индивидуалните очи" да е социално подредена. Различните хора ще виждат различно - защото собствените очи са очите на ИНДИВИД, а не на личност, програмирана и живееща от социалния си организъм. А и най-важното - НЕ Е ДОСТАТЪЧНО САМО ДА СЕ "ГЛЕДА" - с каквито ида било "очи"... Ако индивидуалните очи не стигат за да се погледне самия ГЛЕДАЩ с тях... значи че не са "оригиналните", а са пак някоя заменка с прибавка от филтри и "очила".

 

Това е цената - проста е. Но не ви стиска. Само с приказване на революционни думички е нищо - един обикновен гърч, една мимолетна конвулсия. Отгоре на всичко - пак компромисно - абе... има неща, дето не ми харесват, дето не са ми на кеф, дето ме дразнят... Ако може само тях да ги реша, туширам, да се направя на бунтар... И дотам... Защото просто не ви стиска и въобреажаемото удобство на статуквото, завареното, провереното, атавизмите... винаги са повече от куража.

Редактирано 11 май 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Опитах 3 пъти да ти кажа нещо, но ти го прие доста емоционално, като критика и недооценяване на твоите способности, и веднага влезе в защитна позиция - започна пак играта на "вие" и "аз". Много пък си бил чувствителен - бяга ти самодетерминацията. 

 

Иначе темата за пола, не само за сексуалността,/защото оплождане и сексуалност са две различни неща с различни функции/, може да ни отведе в дебрите на още много социални манипулации. Половата обусловеност /соациалния й апсект/ е напълно "въобразена" и тя обслужва само социални интереси, всичките от които… до един са манипулативни.

Чисто физиологично нещата обаче не са въобразени, а са напълно реални - женска полова система, мъжка полова система. Но да разполагаш с женски/мъжки полови органи, не те прави непременно личност, въобразяваща си, че е жена или мъж. Т.е. най-важното в случая е не полът, а контекстът или тригърите, които "отключват" определени инстинкти и каква е ролята на здравия, вече еволюирал разум  -  т.е. до каква степен човек умее да се наблюдава и саморегулира. Веднъж замъглен обаче разумът е парализиран и се изпада в царството на по-нисшите ни заложени програми. Какво означава това? Че абсолютно всеки човек  може да мисли и действа или да решава както според инстинктите си, така и според капацитета на разума си, или да си служи с приетите отвън, вече малко по-модернизирани в сравнение с инстинктите - етика и морал. Дори и за индивидите, за които социалните игри са изгубили своята значителност - самодетерминирали са се, ако не са интегрирали здравословно инстинктите си в по-горните етажи на личността си, не са изключени "пропадания" благодарение на манипулация/съблазън.

 

Животът на никой човек не е само роли, Рамусе. Животът не е подвластен на роли, а на тенденции на развитие/деградация. Само когато една тенденция не е очевидна, хората се залъгват с "роли".

 

Няма "мъжки" и "женски" геном. Има човешки. За това отново ще кажа, че деленето на мъже и жени в изследванията ти, дори и само образно или условно, няма да те отведе по-далеч от мястото, до където са стигнали по-горе цитираните от мен господа. Тъй като половете са само описание на определена функционалност, а не фундамент. И това не го казвам, защото ме набеди, че съм феминистка. 

 

Ето едно много добро филмче в тази връзка:

 

 

Там е работата, ти просто искаш на всяка цена да си кажеш твоето си. Повтаряш завтаряш, кво ще каже някой друг - кво ти пука, той да си дращи нещо си там.

Три пъти се опитваш да ми кажеш нещо... А аз какво, лапах мухи и гледах гущери или си дъвчих дъвка на една или друга темичка, просто да цвъкна тук-там, тва-онова.

 

Заиграваш се с мен с тия провокацийки, оставени в първия абзац на последните ти думи. Ама разбира се - как няма да съм емоционален... то направо в мен пращи от емоционалности, от реакции към критики, та "мои способности", та недооценяване... Не знам в какъв филм го има това... Но дори не мога да кажа че е твоя - ти си просто играч и създател на филми и приказки... Пък който се закачи - да се оправя. Коментираш точно "кривите" критикуваш, уж задаваш въпроси - който има наивноста да отговори - значи се защитава.

Ето това е манипулативен подход, поднесен като игра. И в тема за манипулацията ти редиш пример след пример, колко си добра в това или онова. Ти по зодия си добра, това е дарба и цял живот си го ползвала това съзнателно или не.

 

-Несериозно е да пускаш филмчета. Несериозно е да взимаш филмчета за аргументи, думи на един или друг, направено едно или друго... това не е сериозно.

 

-Несериозно е да се привиди нечия идея и просто да се прегърне като своя, щото много пасва на предварително насложеното. Несериозно е, щото не се прави сериозно и задълбочено.

 

-Несериозно е да твърдиш че тригерите били основната причина - да отключат това или онова.

Спусъка не е виновен за изстрела на пистолета. Не спусъка "стреля", той е само пускащата част от по-големия механизъм.

 

-Несериозно е да се твърди тия заучени положения за "неравенството на половете" в историята. И после да се постави всичко това като "белия контекст", а "черното" просто да се подмине с етикета че било несправедливо. Ако субект с женски полови признаци настоява за разум, не би си боядисал косите руси, не би си създавал "маска" с бои, не би настоявал да изглежда добре, не би правил 99 процента от нещата, които са в битието му.

Ако субект, настояващ за равенство пред "разума" въобще стига до "настояване", значи че е още много далеч от "разумността". И играта му е само това - обикновена игра на сънища.

Смешно и наивно е някой да настоява пред другите че той искал да погледнат на него не през половите му признаци. Пък той самия се скъсва да излъчва именно полово определените сигнали.

 

-Несериозно е да настоява някой за "РАЗУМ", пък социото да било виновно че някой си не можел да го прояви. Социото не дава разум. Нито пък "взима". Не се занимава въобще с която и да е отделна личност. Нито социото се интересува от нея. Социото е организъм и някаква си личност просто е "мине-замине". Особено ако е обикновена и "редова". Тия социото ги лапа за закуска и ги смила. Ама имало драма за някаква си личност - ми хубаво - да си пледира и изживява драмите.

 

-Несериозно е да се настоява, твърди или пледира каквото и да е. Особено пък нещо си, което било популярно или любопитно. Особено ако идва от популярни книжки, филмчета, клипчета, лекции, цитати на едно или друго.

 

-Несериозно е да пишеш ползвайки прочита си, а всъщност да липсва такъв, защото изисква усилие и вникване. Щото може твоите думи да "повтарят нечии думи", а пък ти да го играеш на опониране и интерпретации кое как ти изглежда емоционално.

 

-Несериозно е да кажеш на няколко места, че сериозните неща всъщност не те интересуват особено и че най-важното било човек да го кара леко...

 

-Несериозно е да се вярва и да се защитават убеждения, защото това показва как Вярващия орязва всичко от света, за да го докара "малък", колкото него самия.  Няма нито един голям вярващ субект. Просто това отпада от битието му, заради пълна липса на съответствие.

 

Като говоря за изследване, говоря за сериозни неща. Такъв съм - към живота си съм сериозен. И от сериозност и уважение пиша всичко това към теб. Иначе просто ще го подмина и замина.

 

Искаш да ми кажеш нещо - тая твоя тема - за неравенството на половете, за несправедливостта на едно или друго социално взаимодействие... Защо ми я пишеш на мен, след като очевидно просто искаш да си кажеш рецитацията. Добре - виждам, та ти си си го написала. Писала си и много повече отколкото това което толкова напираш да ми обясниш, поясниш или кажеш.

 

Проектираш и виждаш в мен нещо в "мъжко" подобие. Нещо ти наподобява образа, дето ми рисуваш на твоите "мъжки модели". Това за теб е достатъчно още от началото да ме класифицираш като всякакъв и после да кажеш че нищо няма значение за теб, щото минало и заминало. Човек, който не си спомня нещата в които участва, в които играе, в комбинация с големи амплитуди в менталните криви, говорят много неща за същия. Говорят за неговото вътрешно пространство. Пък той говорил думички - ама веднъж едни, друг път - други. После - някъде си - трети.

 

Манипулация кое какво е - да играеш играта си или да играеш че после не си спомняш. Отделно да си нагаждаш което каквото ти е угодно, за да докараш нужното и потребното. И минало и заминало.

 

Несериозно е всичко това. Несериозно е отделно да се настоява да се приеме от някой си насериозно.

Затова не се занасям да взимам всичко насериозно. Сега ще пишеш едно, после, някъде другаде - друго. В един момент, заради вътрешна флуктуация - ще е едно, после - заради същите тия - друго. На едно място, в един ден - едно, на друго място, или в друг момент - друго. Във всеки момент емоционалните движения променят всички други "криви". Ето това е "ЖЕНСКИ АСПЕКТ''  - това е неговия специфичен израз. Непрекъсната му неустойчивост от средни до големи амплитуди - това е неговата сигнатура. Понякога влияе повече, понякога по-малко... И не е парадокс, че тук същото показват и някои пишещи с "мъжки" никове и изразена от тях идентичност. Да не би да не ги виждаш - правим се на разсеяни, а тук е направо наплив на хора с психични и характерови диагнози. Обаче си мълчим - не било етично, морално... не било уважително. Вероятно това е социалния критерий за "уважение" - да си мълчиш и да лицемериш, след като един от проблемите на пропадането в лудостта е, че ако не срещаш разликата в отражението на останалите, самия ти изгубваш и малкото с което можеш да се съпоставиш. Под наметалото на някаква си етика, тук се крият именно тия, дето не им стиска, щото е по-лесно, по-несериозно и по-лежерно. Не и че ако "кажеш нещо или го напишеш" пропадналия би ти обърнал внимание, щото тия упражнения за него са като сутрешната гимнастика и кафе след нея - отработени оттренирани... дори желани.

 

Несериозно е да се обобщават субектите като "мъже и жени" или по полови признаци. И да се привижда че в думите на друг, той правил същото и затова ти ще му вземеш тезата като опорна, за да си кажеш твоята. Пък избраната теза, въобще не е привидяното от теб. А ти дори не си правиш труд да прочетеш "сериозно", щото... сериозното вероятно не е лесна работа. Не е работа за изменчиви натури. Дали ще са с пенис или влагалище и млечни жлези - това няма никакво значение, защото несериозното и повърхностно отношение към живота и себе си, няма полов признак.

Разума не е по полов признак, но е нужно да се израснат всички наследства на половите атавизми. А затварянето на очите относно влиянието им, е също атавизъм и несъзнателност.

 

Копулация за поколение, и сексуално изживяване са напълно различни неща. Но при човека тази разлика е вече на друго ниво - заради новото ниво на изживяване. Макар механизма на всички склонности към изживяване да е изключително прост и елементарен, това е основното тежнение на толкова личности... определящи и социума. Вече не се търси секса, а изживяването в него. Вече доставянето на изживяване е по-важно и със сексуални действия или без тях - важното е да се генерира изживяването. Във виртуала и дори сред форум, това е толкова прозрачно и е толкова очевидно как се нагласят условия, само и само да се "достави" квото е нужно ... И това дори е основния мотив...

Редактирано 11 май 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Несериозно е да пробутваш некачествена и манипулативна информация под формата на "сериозни", психологически изследвания.

Още по въпроса за неналичието на особени различия между джендърите "мъж" и "жена" - науката преди повече от десетилетие започна да събаря стереотипите в това отношение:

 

http://www.apa.org/research/action/difference.aspx

 

 

 

Копулация за поколение, и сексуално изживяване са напълно различни неща. Но при човека тази разлика е вече на друго ниво - заради новото ниво на изживяване. Макар механизма на всички склонности към изживяване да е изключително прост и елементарен, това е основното тежнение на толкова личности... определящи и социума. Вече не се търси секса, а изживяването в него. Вече доставянето на изживяване е по-важно и със сексуални действия или без тях - важното е да се генерира изживяването. Във виртуала и дори сред форум, това е толкова прозрачно и е толкова очевидно как се нагласят условия, само и само да се "достави" квото е нужно ... И това дори е основния мотив...

 

Първо…оплождането е възможно и без копулация, затова и натвърдих, че сексуалност и създаване на потомство са две тотално различни неща. За механичното  продължаване на рода в природата невинаги е необходим полов акт. Докато за динамиката, еволюцията и адекватността ни към промяна, сексуалния акт е абсолютно необходим. Или с други думи - мотивът съвсем не е изживяването, както ти твърдиш, а еволюцията на вида ни.

 

Второ. Ако на едно дете от мъжки пол открай време му се набива "как се държи един мъж", а на друго, с женски пол "как би следвало да се държи една жена", то няма как в обществото да не се разграничава някакъв натрапен мъжки и женски стереотип на поведение. Но те са обусловени не толкова от физиологичните различия на половете, колкото от социалната роля на пола. Когато ти разглеждаш тези "аспекти", задълбаваш в изкуствено създадени от човека митологеми. В тях няма нищо, което да не изчезне след време, при поредната социална революция в съзнанията ни. А ние сме на прага й.

знаеш ли, манипулация е да си търсиш място да защитаваш убежденията си и да ме ползваш за "боксова круша" за тая цел. А пък точно мен - това е вече веселата част, защото никъде не пиша че не съм съгласен по отношение на тезите ти. Отгоре на всичко дори тия тези не са твои... ти отново просто си ги намерила, за да се привидиш през тях. Въобще, започна поведението на пастор, в поредната идеологична сцена на доказване.

 

Манипулация е да си търсиш преднамерено контратеза сред думите ми, само и само да си изживееш малката си роля на бунтарка, и после да се самодоказваш с - "науката доказва", митологеми и социални стереотипи по полови признаци. Та това са елементаризми и никъде не пиша че не е така. Но пък на теб ти трябват контратези и си ги измисляш, привиждаш...

 

Манипулация е лицемерието с което се прави всичко феминистко и дори въвличането на понятието РАЗУМ в него. Най-малкото защото той е надполов и ако ти самата си  надраснала половите си определености, то въобще нямаше да пишеш всички тия неща. Нито щяха да те интересуват. Разума е "възраст" в която нищо социално няма значение, защото самоотпада нуждата от социална завивимост.

 

Манипулация е да пишеш бунтарските си тези, а отгоре на всичко ти самата си жена, и майка, която се грижи за дъщеря си. И в това си начинание си едновременно "мъж и жена" за детето си. И е естествено да защитаваш различни бунтарски идеи в тая посока. Вероятно не ти трябваше и "мъж" за да забременееш. Е - може и без секс, сигурно, но следствието е налице. И е естествено да се срещаш с отпора на останалите "двойки" в социума, а и детето ти има контакт с децата им. (всичко това условно и в най-общ смисъл)

Да, налага се да се бориш сама. И го правиш. И ти трябват задължителните инжекции на идеологическа основа, за да те мотивират, обяснят, да намираш опора в тях... Така е - трудно е, но това е твоя избор, твоя живот, твоята посока... И секса - отдавна вече не се прави заради оцеляването на вида хомосапиенс. В това отношение имаш несъответствие в идеите си, но и те никак не са осмислени за да са подредени, структурирани... просто си ги забрала и миксирала, за да ти вършат работа.

 

Може би социума и митологемите в него намираш за "несправедливи", но за "нормалните двойки", които се ползват с тия митологеми въобще не е така. Не е така и за "евите", които по цял ден чешат суетата си, от въпросите - дали ме харесва, до дрехите, обувките, прическата  или цвета на грима. Не е така и за "адамите", дето е най-важно същото, но с обратна посока и перченето и меренето, с парадирането на социални или лични "знаци", все заради търсенето на самка. После - и двете страни - в общото битие на оплождане и зачеване, после потомство... И бъркотията съпътстваща и резултираща след всичко това...

 

Добре, ще изчакам да се "натвърдиш", да свърши песента и сценката с нея. И без това дори не ти трябва някой да пише - намери нужното по целия форум, или пък по дебрите на нета, цитати или линкчета, филмчета или книжки... Но да се излееш на воля, щото нещо отвътре те напира.

Редактирано 12 май 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

относно тезите че едно или друго нещо в рамките на определена парадигма, били митове - че какво по-естествено от това.

Как и кога едно нещо се наричало манипулация - след като с него се захранват мнозинството, с него живеят, подава им се, взимат го, сливат се с него... и то им работи в името на битието им.

Кое е манипулацията сред всичко това - за тоя, дето това не му подхожда, ли е манипулация. Или за останалите.

 

Социото не може да живее без манипулация и самото понятие е израз на принципа на обмен в сегашната социална парадигма, в най-базовите положения на социалния организъм. Разбира се, че са налице митологеми, на всички нива, някои са си атавистични и идват по инерция, други отпадат, но социалния организъм има изключително бавни темпове на промяна, измерващи се с хилядолетия.

 

От друга страна, другата крайност се оказва че хората търсят митологеми дори там, където всъщност тях въобще ги няма. Например - умирането и смъртта. Няма да цитирам, нито повтарям, но става въпрос за идеята на някой си, че умирането било мит и ако спрем да вярваме на него, ще живеем вечно. След като някой си в социото ти повтарял че ще умреш, че било неизбежно... и ти се самопрограмираш...

Демек - най-простия начин към безсмъртие бил - като спреш да вярваш на мита за смъртта. Че тя била илюзия и е достатъчно само да се самоизмъкнеш от общата илюзия за смъртта, която ти натрапват...

Апропо - има и такива които смятат същото и относно храненето и пиенето на вода. Дори почнаха да обикалят из света и да пропагандират как е достатъчно само да повярваш и да се откопчиш от груповата хипноза че нещо ти липсва и ти трябва... Айде слънцеяди, и още какво ли не... И почнаха да умират от едно или друго. Щото има неща, които само с програмиране не стават, че живота е много по-голям и по-сложен и някой продължават да си го гледкат с малките си очички и да вярват че квото виждат очичките, толкова е голям света.

 

Въобще - който каквото му харесва - си го наглася, натъкмява, миксира, изменя, нагажда... само и само да си угоди на нещо отвътре... без което не може. И никой не знае нито какво е това... нито е в състояние дори да го забележи. Цял живот само е подгонен от този тайнствен мистериозен призрак, който го ръчка да търси, конструира, стреми, рови, желае, комбинира...

 

А иначе - все някой е недоволен от манипулациите... Все някъде има бунтари. Не скривам че аз самия имах подобен етап - бунтарски. Смятах социалните несправедливости... за неправилни исках да ги променям, настоявах пред останалите, исках да ме разберат, да вникнат... Има и продължение.

При някои има месиански уклон. При други - революционен, при трети - смесено. При четвърти - мисионерски... Всеки просто си намира опорните точки да се спаси от незначителността и да компенсира несъзнателно вътрешните си дефицити.

 

Всеки вярващ също е сред тия фази. Всеки вярващ настоява че убежденията са му правилни. Всичко това дори се смята за нещо напълно естествено. И то е такова. Всеки вярващ пледира пред света чрез своите си убеждения. Настоява и доказва че те са правилни, като чрез тях той самия да е "прав"(-илен). Нужно му е да докаже на себе си че е правилен, за да докаже че е "добър", че заслужава, че в своите очи поне да изживее че не е виновния той че "няма отвътре"... че другаде е причината, че другите са проблема... а не той...

 

Мислех си че религиите манипулират хората. А пък се оказа че е точно обратното - хората и нуждите им манипулират религиите - пораждането им, разпространяването им, създаването на канони, пренасянето и използването им за житейски и психични рамки... Всичко това "лесния и повърхностния начин" да се осмисли, е да се направи като стандартна схема - има център и той манипулира добрите хорица. С властта е същото, с всички други идеологии - е същото. Защото идеологиите и пропагандата, са неизменна част от манипулацията, както и тя за тях. И всичко това е само и единствено... заради самите манипулирани. Заради тяхната вечна игра, заради техните главно несъзнателни потребности, заради наслагвания инерция, повторения... само заради едната душичка... Която измисля битието си и гони да се спасява в него...

 

Това е основния МАНИПУЛАТОР, това е голямата игра, в която ролята на МАНИПУЛИРАНИЯ, всъщност е скрития МАНИПУЛАТОР. Ония, дето се спрягат за МАНИПУЛАТОРИ в играта, всъщност са пионките. Те просто откликват на един обикновен народен масов сигнал. Иначе много претенции, много бунтарски игри, но никой не му стиска да си поеме в собствените си ръце собствените поводи - на каруцата, коня... Да поеме по собствен път. Иначе все недоволни... обаче вместо от себе си - все е виновен някой, нещо...

Редактирано 12 май 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Може би социума и митологемите в него намираш за "несправедливи", но за "нормалните двойки", които се ползват с тия митологеми въобще не е така. Не е така и за "евите", които по цял ден чешат суетата си, от въпросите - дали ме харесва, до дрехите, обувките, прическата  или цвета на грима. Не е така и за "адамите", дето е най-важно същото, но с обратна посока и перченето и меренето, с парадирането на социални или лични "знаци", все заради търсенето на самка. После - и двете страни - в общото битие на оплождане и зачеване, после потомство... И бъркотията съпътстваща и резултираща след всичко това...

 

Добре, ще изчакам да се "натвърдиш", да свърши песента и сценката с нея. И без това дори не ти трябва някой да пише - намери нужното по целия форум, или пък по дебрите на нета, цитати или линкчета, филмчета или книжки... Но да се излееш на воля, щото нещо отвътре те напира.

 

Какви нормални двойки бе, Рамусе, дори и в кавички? Нали искаш да наричаш нещата със собствените им имена? Ми, кажи си направо -  всички сме ненормални, защото ни отглеждат ненормални. Най-нормалните сред нас са онези, които обществото етикира като "ненормални" - т.е. извън "нормата", калъпа.

 

Каква песен, какви заигравки?  Ясно ми е, че ако ще и 1000 пъти да повторя, че критериите, които ползваш, са глуповати и несериозни, ти няма да откриеш някакви по-чисти мотиви, а ще замърсиш интерпретациите на моите думи с някаква си твои боички и ще размацаш всичко до състояние на пълна боза. По рисуване двойка, следващият път няма да се опитвам да комуникирам "образно" с теб, а ще ти го изтананикам.

 

Не намирам нищо за "несправедливо", а само за недостатъчно развито, архаично, остаряло, ригидно. И това го писах, но няма как да го доловиш в стремежа си да бъркаш боза. "Аутсайдерите" не случайно виждат по-добре от редовите хетеросексуални - те стоят доста встрани от "нормалните игри", при тях липсват определени основни идентификации, както и потребности. Често ги смятат или за "ощетени", или за "ненормални", а според мен са силно облагодетелствани, тъй като умовете им от малки оперират на редки и различни нива на реалност или тунели на реалност, невъобразими за голяма част от "нормата" в общата мозъкомелачка. 

Има прилики и няма прилики. Има разлики и няма разлики. Манипулацията е и самоманипулация. Няма смисъл да се фиксирате само върху секса. И има смисъл. Все пак така или иначе трябва да се фиксирате върху нещо. 

 

Всяко нещо е дразнене, всичко е въздействие върху усещанията. А дали има изобщо въздействие, и дали има изобщо усещания. Пак има и няма. Как да не се фиксираме, като разсъждаваме по дадена тема. Ами той самия избор на тема е фиксация. Смяната на темата също.

 

Осъзнаването е отвъд опорните точки. Отвъд фиксациите. Секса и половете са дребнотемие. И не са дребнотемие. Всичко е дребнотемие и не е дребнотемие.

 

Не можем да не сме постоянно вкопчени, защото това е живота, а ние искаме да живеем. Ние искаме да сме вкопчени и ограничени.

 

Но и не искаме. Но и не сме вкопчени и ограничени. 

 

Докато сме живи не сме само живи, също сме и мъртви. И докато сме мъртви не сме само мъртви, също сме и живи. Знаели сме какво е живота, но не сме били знаели какво е смъртта, защото никой още не се бил върнал оттам да каже. Но това е дуален модел. Значи статичен. Значи сме едновременно живи и мъртви. А ако опитаме недуално обяснение, макар че недуално и обяснение не се връзват, но щом говорим за недуално, и да не се връзват се връзват. Ами същото е и с недуалната интерпретация. Жив съм защото съм мъртъв. Не се е върнал никой от там да каже, защото се е върнал някой оттам да каже. Оттам е оттук. Там е тук.

 

Една съществена част от теорията за двете истини (дуалната и недуалната) е че двете истини са една истина. Но са и три истини и четири истини и безброй истини и нула истини. 

Редактирано 22 май 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

 Все пак така или иначе трябва да се фиксирате върху нещо. 

 

Всяко нещо е дразнене, всичко е въздействие върху усещанията. А дали има изобщо въздействие, и дали има изобщо усещания. Пак има и няма. Как да не се фиксираме, като разсъждаваме по дадена тема. Ами той самия избор на тема е фиксация. Смяната на темата също.

 

Осъзнаването е отвъд опорните точки. Отвъд фиксациите. Секса и половете са дребнотемие. И не са дребнотемие. Всичко е дребнотемие и не е дребнотемие.

 

Не можем да не сме постоянно вкопчени, защото това е живота, а ние искаме да живеем. Ние искаме да сме вкопчени и ограничени.

 

Осъзнаването е сред всичко - и отвъд и в самите опорни точки.

Умелия начин по който да се вплете БИТИЕ, изискващо изразяване и проявление сред задължителни отправни точки. И съзнание, можещо да минава отвъд системата, да гради различни системи и да излиза от тях, да ги създава и напуска...

Умелия начин на Самоосъзнаващия се субект да се самоотразява през нужните фиксации, и вкопчвания, и да ги изчерпва и оставя, свързва и разделя... и да остане след всички тях като... ТОЗИ, КОЙТО е отвъд тях. Отвъд проявите им, отвъд отраженията им, отвъд вярванията, проекции и потребности, нужди или щения, импулси или тежнения, сила или безсилията... Отвъд всички тях е този, за когото те се отнасят. Те идват и си отиват... А НЕЩО ОСТАВА...

 

Всичко е битието - и дребнотемията и отвъд тях. Проблема е загубването сред отправни точки, като се прегърнат за защита.

ЗАЩИТАТА - вечния проблем и основен двигател за загубите.

СТРАХА - основния двигател и покровител на всички защити и загубвания...

 

Интелекта останал без връзката на осъзнаването, на неговото приземяване към битието, на комбинацията в отраженията през материята и оглеждането през нея... На Оглеждащия се и самите отражения, до отделянето му от всички от тях и едновременно и сливането му със всички тях, а не само подбрани...

 

Същината на тънкия момент, на истинската дълбочина, е не да се интелектуализира или обясни, не да се докаже или нагласи, а да се премине през живота като отражение на битието на Живеещия. НЕ ИЗЖИВЯВАЩИЯ, а Живеещия. Дори и двете заедно и отвъд тях...

 

Това през моя поглед е изкуството на Живота. Това е еволюцията, развитието, това са посоките и циклите... И тях и отвъд тях...

 

Мързела и леността не са всичко. Вътре сред всеки човек се съдържа цялото. Няма разлика в същността между вътре и отвън. И отвъд тях.

Слепия за себе си търсещ да се огледа е още млад, още начинаещ. Той още чака да получи, чака да му дадат, в очаквания и надежди и желания и мераци... Чака да му кажат как и какво да вижда, как и сред какво да отрази, кое и какво да вземе, да направи, да каже... Кого и кое да следва, какво и как да повтори или комбинира, кое и на какво да повярва, да попие, да поеме... Всичко това за да изпълнят една празнота - когато се нямаш, когато живееш с идеята че няма нищо, че си нищо, ако всичко отвън не те запълни. Ако не си вземеш да се попълниш, ако не вземеш винаги вярното някъде отвън, винаги силното, винаги правилното - все някъде отвън, от другия, от някъде там, близо или далеч...

Това е символа на детето пред огледалото на битието. ДЕТЕТО - с малкия си създаден образ, в невъзможността му да го промени, без разлика на физическите възрасти. Едно отражение създадено като че ли още преди самото раждане и преминаващо през живота само и само да се докаже и презатвърди онова, което е било още преди да се роди... Вечната гонитба с призраци и сенки, скътани някъде отвътре, а привиждани винаги някъде отвън, сред вечната игра на компенсация на липсващото и дефицита...

 

Изкуството не е да се измъкне изживяващия от всичко това. Изкуството на живота е да се надгради.

Всеки етап е част от целия път и всеки етап съдържа целия ПЪТ в себе си. Изкуството на живота е... самия ЖИВЕЕЩ го.

=========

В символа на ИН-ЯН има две зони, които не са израз на променливостта и преходността. Има и още други неща, които никой сякаш не "вижда".

Но въпроса е не да се видят, дори и не да се осмислят. Въпроса е да се разпознаят в самия живот. Както е целия символ, както е цялото битие, както е целия ЖИВЕЕЩ.

Редактирано 14 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)