Премини към съдържанието
_ramus_

Манипулация - същност, смисъл, значение на "играта"

Препоръчан отговор


МАНИПУЛАЦИЯ и МАНИПУЛОГИЯ

Понятието „манипулация” в превод от латински означава „правя нещо с ръце”…
Но е придобило и друго актуално значение – в смисъл на „скрито водене, управление”. В последно време много е написано и разтръбявано за манипулирането по отношение на политическата и обществената власт върху отделния индивид и на групата като цяло.

Темата е изключително широка и обемна и не е възможно да се изчерпи сред формата на. Искам обаче да обърна внимание на някои основни принципи на „скритото управление”, които касаят всички ни. По-точно - ще се опитам да „открия” в писмено изведен вид „скритите механизми”, които определят явлението, за което е темата. Именно заради това въведох общото понятие МАНИПУЛОГИЯ - като сбор от основни положения, взаимовръзките и динамиката между тях. Всичко това в обща система от описания на това условно явление - МАНИПУЛАЦИЯ.

 

Целта на всичко това е извеждане на принципни положения, израз на взаимовръзки между явления, процеси и вникване и осмислянето им. Целта на всичко това е изразяване на контекста спрямо който се разглежда дадено явление, в среда на по-общи явления... На взаимовръзките между частното, конкретното и общото, като форма на един от принципите на абстрактното мислене и отражение на света... и себе си.

----------------------

В началото искам да припомня, че всеки закон, характеризира определено или група явления. И по този начин „извън” тези явления, закона /или правилото/ не могат вече да отразят адекватно процесите… и да ги опишат. Ето защо всеки закон и правило дефинират и описват само определена „област” на познанието… /смятайте – на определено ниво на разглеждане/. Ако се намерят по-общи закони… то те трябва да описват все по-широк кръг и да обхващат все повече нива… И най-общите са тези, с които се описват целия възможен и познаваем свят. Те именно се наричат фундаментални за Вселената. Те също са „условни”… докато не се открият още по-общи от тях… и така нататък…
Във връзка с това, когато се описват такива фундаментални закони, се използва следния подход – тръгва се от общото, и се върви към частното /конкретното/. Ето защо сега ще опиша първо най-най-общите и основни закономерности, които имат отношение към темата и после ще ги сведа до самото явление наречено „манипулация” – механизните и причините правещи възможно скритото управление….

 

Основни постановки
--------------------------------------------------------------------------------

Всяко взаимодействие между два условни елемента във Вселената има няколко важни и основни характеристики:
1.   Взаимодействието представлява обмен на енергия и информация.

2.   Обмена задължително включва равнопоставеното положение на двата елемента – т.е. трябва единия „да има нужда” да предаде нещо, а другия „да има нужда да приеме”.

3.   Обмена протича едновременно и в „двете посоки” – за да се обезпечи „баланса” на енергията. Другото, е че не протича едно и също нещо – ако в едната посока протича един вид, в другата посока протича друг вид енергия… на различно ниво… и все пак баланса се съхранява непрекъснато.

4.   Следствие на горните се явява твърдението че – И ДВЕТЕ СТРАНИ във което и да е взаимодействие се явяват равнопоставени по отношение както на отговорността си, така и на смисъла. Именно защото взаимодействието зависи и от двете страни – поравно.

5.   Всички елементи на една единна Вселена са в непрекъсната връзка помежду си – на всички нива и проявления……

6.   „Човекът”, както и всичко друго, е комплексно същество, т.е. живеещо едновременно на всички енергетични нива, във всички форми и разновидности на битието. Във връзка с битието му, в тези „различни  нива”, той има и съответните АСПЕКТИ. Ако си представим по вертикала и разграфим тази вертикала на различните енергетични нива, на което протича битието на ЧОВЕКА, всяка „по-горна” съдържа „в себе си” „по-долната”.  Точно както описанието на аурите на човека, всяка по-горна е просто същността, но проявена на по-висока вибрационна честота.

7.   „Най-високото” ниво в тази вертикала на нивата на битие е самата Вселена /Бог/. Това означава, че всяка структурна единица съзнание не само е „свързана „ със Вселената. Най-фундаменталния аспект от нея е самата Вселена. Така се осъществява непрекъсната взаимовръзка между „условната единица съзнание” и цялата Вселена.

8.   Най-важния аспект на единицата съзнание, е че тя непрекъснато се стреми към еволюция. Еволюция наричаме онзи процес на насочени промени, който естествено води до нарастване на степента на организираност и съответно до самоорганизираност.

9.    Битието на всеки човек е ясно свързано със две основни неща – това, че е свързан със цялата Вселена в най-дълбоката си същност… И това, че поради еволюцията си той непрекъснато „подава” сигналите на своите „потребности” към Вселената. И тя му „отговаря” по съответен начин - създава условия и възможности за да се реализира потребността. Това е един от основните механизми, които правят възможно реализирането на съдбата и кармата, както и на свободния избор. Всъщност погледнати тези трите последни понятия са едно и също нещо, но „фиксирани” от различни ограничени гледни точки. Свободния избор обаче си остава най-фундаменталната способност и възможност за единицата съзнание и връзката й със Вселената.
10.   Всеки човек носи в себе си две основни неща – живее във „свят”, който сам си изгражда. Централния ключ към този процес е явлението наречено „ПРЕЖИВЯВАНЕ”. Аналогията със „сънуването” идва, главно от това, че човека не знае, че „сънува”. Тоест – докато сънува той не е в състояние да си даде сметка за процеса. Аналогия и примери може да се наблюдава навсякъде в живота – Ето един от тях – Когато гледате филм – много интересен – силен увлекателен… всеки един се вживява в него – плаче с героите, смее се чрез тях, страда и се радва… единственото, което става е, че докато филма тече, „зрителя” не знае, че е само зрител. Неговия АЗ се привлича от преживяването и той се превръща целия в това, което гледа, и естествено „забравя”, че „сънува” филма. Същото става и с някоя много увлекателна книга или когато се отдаваме на спомени. Във живота - всеки един момент, когато се „отплесваме” в асоциации е ясен пример за „сънуване”……….

11.   Втората важна част от сънуването е свързана с понятието – групово съзнание. Груповото съзнание е онова, което човека приема в много ранна възраст. Тя е онова, което го определя в началото, и от което той има НУЖДА… за да функционира - тогава.

Освен това самото понятие ГРУПОВО СЪЗНАНИЕ е сложно съставно - защото обема или "количеството" (както и ролята) на несъзнаваното е много по-голямо, в сравнение със "съзнаваното". Както в отделната личност, това се пренася и на групово ниво. В този смисъл, основните положения на битието на груповото съществуване и на отделните личности са подобни по сходства, структура и пораждане.

Колективния аналог на личността, е явлението ЕГРЕГОР. Неговата динамика, структура, изменения... са за други теми, но така или иначе едно от най-важните положения за контекста на явлението МАНИПУЛАЦИЯ, в играта на МАНИПУЛИРАН и МАНИПУЛАТОР.

12.   Във всеки един момент на своето развитие човекът има „потребности” от различни неща. Чрез тях може да се определи ясно докъде всеки е стигнал в развитието си. Но докато сънува основния му движещ мотив е „запазването” на съня. Именно затова целия познавателен процес – задаването на въпроси и „отговори”, сравненията, оценките, търсенето на смисъл е „компрометирано” по отношение на „търсенето на истината”…защото истината е „отвъд” сънуването… даже отвъд сънуващия… Но така или иначе си остава валидно правилото – Пътя към истината задължително минава през Сънуващия… И докато той не „открие” че е такъв, „търсенията” му ще си останат само в сънуването и сънищата му. Това, разбира се има смисъл за определения етап от неговото развитие.

13.   Големите групи, процесите и явленията от обществения живот, организацията му, структурата, системата, характера на всички видове отношения – финансови, обществени, религиозни, междуличностни са уголемена проекция на вътрешния свят на всеки индивид – на нивото на развитие … и на свързаните със него потребности.
 

Когато един индивид по време на еволюцията си „заяви” на Вселената за определена потребност, в нея се реализира нещо като „отговор”.
Когато група от хора, близки по своето ниво на развитие живеят заедно, „заявките”, които правят към Вселената имат сходни характеристики. И ако те са заявили, им се „подават” общи за тях отговори. „Заявките”, които човек прави към Вселената нямат нищо общо със онова, което хората сънуват в съня си – богатство, брак, деца, власт, контрол, сигурност, удоволствия, удобство, щастие, любов…
Такива процеси, на нивото на „сънуващите” единици съзнание се развиват и образуват онова, което се нарича „групово съзнание”. На нивото на „астрало-ментала” се образуват някои енергетични образования, които общо се наричат „егрегори”. Заради потребностите на различните съзнания, в тези светове има и други „енергетични”създания, които се явяват нещо, като обитатели на тези светове.
Всяка форма на фантазия, преживяване, вярване, емоция, чувстване, настроение… от всички разновидности е близко до вибрациите на т.н. астрално ниво на битието.
Всяка форма на идеи, мисъл, интуиция, вдъхновение, представи,… е по-близко по вибрация до „менталното” ниво на битието.
В степента на еволюция на което са преобладаващите условни единици съзнание – тук, на Земята – Вселената е обезпечила условията, необходими за всеки вид преживяване, и което е „заявено” към нея. Ето защо е съвсем естествено да се твърди, че светът – какъвто е в момента - със всичките му особености, е пряко свързан със нивото на „заявките”, които е изпратил всеки един от НАС – условните единици съзнание. Така светът на Земята е просто уголемена проекция на усредненото положение на еволюция на отделния индивид.

Сега да се върнем на темата за манипулацията и „скрития контрол”.
На нивото на горното изложение на основни принципи съвсем лесно можем да заключим следното – по отношение на манипулацията.
Ако разглеждаме системата „манипулатор – манипулиран”, то в нея основния „манипулатор” се явява „манипулирания”.

Всяка форма на манипулация първо е „заявена” към вселената и после самата тя е отговорила на „повика” и е дала възможност на определени фактори да изиграят ролята на манипулатори. Това е една условна игра. Игра, в която и двете страни играят по определени взаимно договорени правила - на различни равнища. 

Разглеждаме веднага няколко аналогии и примери:
Ако няма зрители за един театрален спектакъл, такъв се обезмисля. Зрителят е главната причина и цел на спектакъла. По време на спектакъла, зрителя приема "ролята" на такъв - "изключва се" от себе си и се оставя да се "потопи" в постановката. Дори когато него го "няма" в себе си и преживява изцяло всичко което се случва на сцената, той може през цялото време да "спре" целия процес. ТОЙ Е ОСНОВНОТО ЗВЕНО, поради съществуването на възможността му да промени избора, който е направил.

 

Но това е само условно, само "по принцип". Защото въпроса за Избора е изключително дълбок и сложен... Няма как да е избор нещо, което нито разбираш, нито усещаш, нито е възможно да го разбереш или усетиш. Не е избор нещо, което са ти казали, което са те упътили... Самия въпрос "за ИЗБОРА" е също част от вътрешната манипулация, която тече в психичния свят на самия индивид. Както е и основен въпрос относно цялото битие на която и да е личност, сред социума, който е нейния неизменен контекст, среда сред която тя единствено е поставима, дефинирана и определена.

(продължава...)
 

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

 

Но това е само условно, само "по принцип". Защото въпроса за Избора е изключително дълбок и сложен... Няма как да е избор нещо, което нито разбираш, нито усещаш, нито е възможно да го разбереш или усетиш. Не е избор нещо, което са ти казали, което са те упътили... Самия въпрос "за ИЗБОРА" е също част от вътрешната манипулация, която тече в психичния свят на самия индивид. Както е и основен въпрос относно цялото битие на която и да е личност, сред социума, който е нейния неизменен контекст, среда сред която тя единствено е поставима, дефинирана и определена.

(продължава...)

 

 

Рамус пак стигна до разклатената дъска на мостчето, загледа се в бездната и запря на съвсем друг въпрос. Нали си чувал, че когато гледаш в бездната и тя те гледа ) по ПРИНЦИП :tongue2:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всичко беше наред докато четах, докато не стигнах до вкарването на "Бог", "Астрал"и прочие езотерики :)

 

В началото на четенето си придобих нагласата, че става въпрос за научно изследване по природни науки, защото се споменаха природни закони, в това число и общовалидните, после от  тези неща се стигна до психология(вярно е, че психологията е в обратна връзка с физиологията, тя с химията и физиката и така нещата могат да се сведат до взаимодействията на основните сили и законите, на които се подчиняват материалните частици, които взаимодействат чрез тях и от които сме изградени).  Малко странно ми стана това "всичко си взаимодейства със всичко във вселената", пренебрегването на фактора дистанция е некоректно отношение, най-малкото защото води до увеличаване на времето за реакция при твърде големи разстояния ефектите от силата на взаимодействие вече са толкова малки, че не са измерими и  с право се пренебрегват. 

 

Все едно някой обикновен политик от държава разположени на някоя малка група острови в Тихия океан може да въздейства на електората в България :) Или някой психолог да лекува нуждаещ се на същото разстояние(без да има под ръка новите технологии за комуникация)

.

Малко ме притеснява и свободното определение за еволюция на съзнанието и връзката му с материалните проявления. Понеже към момента познаваме(частично) само един разумен вид - нас самите - хората, силно антропния принцип който прилагаш, може и вероятно не е валиден навсякъде. Ма ние сме си горделивци, направихме си Бог по наше подобие :D

 

В момента също се чудя, защо темата е тук, при обяснението на някои от горните фактори, които нямат общо само с психологията и психотерапията? Дали не е по-скоро за "Философия", или за подсекция "Религия, мистика, езотерика"?

Редактирано от 1Force1 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вярно е това, което вярата определя, че е вярно. Ако се промени вярата, вярното може да стане невярно, а невярното вярно. За това може да се каже, че борбата за душите на хората, така наречената борба за власт, се изразява в борба за промяна (запазване) на вярата. Или борба за доверие. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Темата ми харесва ! 

Хубава е и е подходяща за днешния ден !

Поздравления за Рамус , че я отвори !

Но !

Тук следват множество "Но" .

Първото от тях е , че очаквам много скоро темата да се превърне в напразно-говорилня...

Ще видим ! Дано не се окажа прав....!

Попътен вятър Рамус !

 

Второто и в същност най-важно "Но" е , че още в самото начало изказваш основополагащи твърдения , които като че ли следва да приемем за верни на сляпо доверие ! Пък нека и да са верни.....

Т.е. необходимо е да се обоснове точка по точка , кое от къде идва и какво се случва нататък .

Ама никак , никак не е просто !

Още от първата точка !

От къде да започнем ?

Това е въпросът !

Предлагам като за начало общо Вселенските , термодинамичните закони !

Първият от които е : "Нищо не е повече от колкото е !"(закон за запазване на енергията)

Защото още в началото виждам съществени несъответствия .

Примерно - Вселената ми отговаряла...., че какво и пука на Вселената за мен ? Дали изобщо представлявам нещо за нея?...

Това , подчертавам не е заяждане !

Ако съществува желанието да се получи нещо смислено и полезно....

 

Иначе можем да започнем от някъде .....

Примерно - манипулацията е подмяна на действителността с несъответна такава , с цел придобиване на предимство .

.....и да стигнем до никъде !

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Важно понятие са опорните точки. 

 

Така или иначе без опорни точки не може.

И може, но това е друга тема.

Всеки човек е привързан към това, което той към момента счита за истина. Към своите си опорни точки. Всъщност истината не е нищо друго освен опорна точка.

 

Манипулацията е опит за промяна (запазване) на опорни точки.

 

Погрешно е да се смята, както неведнъж съм писал, че манипулацията е опит за потискане на способността за концентрация и проследяване на причинно следствени закономерности.

В същност съществуват и такива опити за манипулация, но те са жалки. Няма смисъл от такава манипулация, защото тя е против ЕСТЕСТВОТО и е обречена предварително на неуспех. 

 

Успешната манипулация се състои в умело атакуване на чувствата и възприятията, с цел манипулираният да възприеме за истина желаните от манипулатора опорни точки.

 

От горното ясно се вижда, че манипулатора няма интерес да потиска интелектуалните способности на манипулирания. Това не е и по силите му. Манипулатора има интерес да влияе на усещанията, чувствата и възприятията на манипулирания.

 

Гьобелс не е открил топлата вода. И преди него е имало изкусни манипулатори. И по негово време е имало, дори и по добри, както Мохини правилно обърна внимание в една друга тема, и след него има и ще има хора, които познават същността на мисленето и имат желание да използват тези си познания по определен начин.

Редактирано от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Реджи, вече съм писал достатъчно по другите теми, а и ти си прочел достатъчно, за да има възможност поне да усетиш, че моята изначална дълбока тема, това е именно докосването, извеждането и работата... БЕЗ отправни точки - принципи, проблеми, техники... Бутането на отправните точки на всеки индивид е огромна и сложна дейност и по дефоулт - забранена територия за всяка личност. Готовото взимане на опорните точки на целия социум или на отделни подгрупи в него, от която и да е личност, се е превърнало в стандартна матрична база и крайна рамка за същата.

Не смяната на отправни точки и системи от тях... а бутането им и полагането на битие, отражение и мислене без тях. Разработил съм с годините десетки подходи, пробвал съм всички от тях - някои сработиха, други - не. Някои се оказаха не това, което бяха по концепция, други - ме изведоха в съвсем новата територия на непознатото... Именно - НОВАТА ТЕРИТОРИЯ се познава по това - че в нея всички възможности за отправни точки СПИРАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ. И с тях - всичко, което те предлагат, всичко, заради което те се конструират, постановяват, полагат и следват... Това е напълно нова, качествено различна форма на битие. Темата е огромна и напълно непозната за света на социото и личностите. Никъде няма четива, няма модели, няма как... няма и защо. Тук е края на дефинициите, на концепциите, края на логиката, дедукцията и индукцията, анализа или синтеза. Тук е края на всички безкрайни възможности за изживявания, това е врата, след която спират да съществуват по естествеността си всички емоции, преживявания, мечти, желания, страхове, импулси...

Това е нова "МЕКА", една врата, отвъд която е пълния безкрай... и тъмата на нищото - на липсата на знайно, определено, намерено, отделено... Една генерална празнота, от която всичко същества се страхуват, защото привиждат живота само от "тая страна на вратата"...

 

Пиша това, защото то има много връзка с темата за манипулацията - и пряко и косвено. Всъщност на определена дълбочина на разглеждане и вникване много теми от битието се "събират" в общи вектори. Колкото по-дълбоко се вниква и чопли субекта, всебе си... толкова по-близо се оказва до своите граници - неговите опорни координатни системи. Които дори и не са негови, а ги събира наготово и ги приема за негови и цялото си битие го полага на тях. И после настоява че това е "той", че имал виждане, че имал своя гледна точка, че настоява че е някой, че е нещо... А като си взел всичко, заради което живееш, след като си взел всичко с което се припознаваш... взел си го от другите, какво искаш ти самия да си, след като нищо не си създал, нищо не си видял със своите очи, своите сетива, своя вътрешен свят. Една вечна копирна система, копираща себе си, копираща поколение след поколение, копираща чрез копирните си "клетки", които също се копират през видовото си битие и само менят телата си...

--------------

 

Никой не познава същността на мисленето - всички я познават само "донякъде" - - докъдето я отразяват. И понеже едно от свойствата на мисленето е отражението - всеки настоява че отразеното от него, е истината, края и окончателната обективност. Отражението е нещото, през което тук никой не взима внимание - не го познавате, нямате дори идея за него, защото ако беше налице - щеше да се отрази в самото мислене. Нещо повече - в самия субект, който мисли...

Почти никой не прави разлика между Ум и Разум. Повечето преводна литература също генерално бъркат елементарни понятия, после тия модели остават копирани в "читателите" и подражателите на същото, като само репликират и комбинират какво са прочели.

Повечето хора си карат без да имат дефиниция дори за "мислене". във всекидневния живот се питат - "какво мислиш", а пък става въпрос за разновидности откъм процеси в Е-света...

Въобще - е една огромна каша, защото това е тема, която повечето хора нямат потенциал да вникват, а чакат да си прочетат, някой умен или мъдър чичко или мама, да им кажат... те на свой ред също събират "млечице" откъдето им падне, или пък си комбинират както им идва на удобството, пристрастието, таргет-групата и целта - да им допадне...

 

Има и аналитици на мисленето. Има много сериозни познания за проблемите, недостатъците и силните страни на "мисленето". Има чудесни менталисти и имах възможност да се докосна до следите на такива, дори и късмета да имам директна среща с един-двама. Това са чудесни примери и отпечатъците от тия контакти и следи оставиха сериозни аргументи в мен, относно тия посоки на развитието.

НЛП и всички деривати около него, разработиха множество подходи именно около анализа на човешкото мислене... Впрегнаха го в работа, направиха системи за обучение в манипулации, лидерства, опити за лични манипулации, за достигане на цели, дори - за сбъдване на желания. Крайните фази на всички тия винаги опират до собствените опорни точки на всеки субект. ЗАЩОТО МИСЛЕНЕТО Е САМО ИНСТРУМЕНТ на рамките на една личност. инструмент, насочен да се ползва за запазването на тия рамки, а не на бутането им.

 

Това е огромния въпрос - самата идея на МИСЛЕНЕТО... самата насока - кой и защо "държи инструмента" и с какви намерения. Самия инструмент (в частност - мисленето) не е нищо, той е само машата. Зависи от субекта и много други неща в него - дали ще удря с машата по други, или ще си помага в огъня да го топли...

==========

 

Стефане, както се вижда общата говорилня е неизбежна. Очаквам да се появят и най-кресливите, от тия с бибероните, и да се оскърца и оспами докъдето и както си могат. Тепърва емотиконите ще закипят, ирониите, тенденциозните въпроси, доказването на собствени позиции... Иначе претенции и декларации - децата по тях най-си личат, защото е много важно за тях да представят и утвърдят пред себе си и околните че те не са деца. Няма значение колко е смешно и колко се излагат... Но детския свят е отражение на големия. Играчите в него са играчи навсякъде в света на игрите. И само дотам.

 

В общ смисъл това не ми пречи - децата си искат вниманието - драскат, крещят, спорят, карат се, настояват или тупат с крачета... Това край няма, в свят и реал, в който те са статистически най-значимите и с това са определящ фактор. И все пак - не ми пречи да си редят рецитациите на воля. Каквато работа имам да си я върша - ще го направя без никакво значение кой, какво кое и как... Което смятам за значимо, съдържателно, особено, оригинално, конструктивно, подходящо или навеждащо на размисли - ще го ползвам коментирам, допълвам... "Другото"... - просто не ме интересува.

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тук има някои несъответствия.

 

Основни постановки
--------------------------------------------------------------------------------

Всяко взаимодействие между два условни елемента във Вселената има няколко важни и основни характеристики:
1.   Взаимодействието представлява обмен на енергия и информация.

2.   Обмена задължително включва равнопоставеното положение на двата елемента – т.е. трябва единия „да има нужда” да предаде нещо, а другия „да има нужда да приеме”.

3.   Обмена протича едновременно и в „двете посоки” – за да се обезпечи „баланса” на енергията. Другото, е че не протича едно и също нещо – ако в едната посока протича един вид, в другата посока протича друг вид енергия… на различно ниво… и все пак баланса се съхранява непрекъснато.

4.   Следствие на горните се явява твърдението че – И ДВЕТЕ СТРАНИ във което и да е взаимодействие се явяват равнопоставени по отношение както на отговорността си, така и на смисъла. Именно защото взаимодействието зависи и от двете страни – поравно.

5.   Всички елементи на една единна Вселена са в непрекъсната връзка помежду си – на всички нива и проявления……


(продължава...)

 

 

2.   Обмена задължително включва равнопоставеното положение на двата елемента – т.е. трябва единия „да има нужда” да предаде нещо, а другия „да има нужда да приеме”.

Не няма нищо подобно.Никакви нужди за приемане или предаване.Обмена протича само и единствено при наличие на потенциална разлика и протича до нейното изчерпване.При наличие на такава разлика и липса на съпротивление задължително протича обмен.

3.   Обмена протича едновременно и в „двете посоки” – за да се обезпечи „баланса” на енергията. Другото, е че не протича едно и също нещо – ако в едната посока протича един вид, в другата посока протича друг вид енергия… на различно ниво… и все пак баланса се съхранява непрекъснато.

Протича енергия само в посока от високо към ниско ниво, никога обратно.Баланса се състои в изразняването на нивата.Никакви един два вида.

 

4.   Следствие на горните се явява твърдението че – И ДВЕТЕ СТРАНИ във което и да е взаимодействие се явяват равнопоставени по отношение както на отговорността си, така и на смисъла. Именно защото взаимодействието зависи и от двете страни – поравно.

 

Не, двете страни не се явяват равнопоставени.Винаги тялото с по-висока енергия е активно по отношение на останалите.

 

 

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

=> Работещи техники за психологическа защита срещу манипулации <
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
При използване на тези техники за психологическа защита от натрапчиви и манипулативни действия трябва да се спазват следните условия:

Ясни словесни формулировки.
Правилно избрана интонация.
Основателност в отговора, която се постига чрез поддържане на паузи, преди да се отговори, като самият отговор не трябва да бъде незабавен.

Ето няколко ефективни начини за блокиране на нежелани или неуместни опити за манипулация.

 

1. Техника на безкрайното уточнение.
Използва се , когато партньорът емоционално изисква нещо или обвинява. В този случай изяснете колкото се може по-подробно и по-точно всичко, което се случва с него, без да спорите, без да се обяснявате или оправдавате. Вашият партньор може да увеличи натиска, като ви предизвиква към противопоставяне, но вие трябва твърдо да се придържате към позицията на човек, който иска да си изясни мнението на другия.

Умението да се постави въпрос, който изисква съдържателен и подробен отговор, активизира собствените интелектуални усилия. За да се зададе въпрос или да се отговори на въпрос, по същество, е необходимо да се помисли, следователно, част от енергийния заряд трябва да се прехвърли от емоционалния поток в рационалния. В допълнение се печели време, през което партньорът обмисля отговор. По този начин, задавайки уточняващи въпроси, ние получаваме време и енергия, за да не дадем възможност на чувствата да ни смажат.

 

2. Техникa за външно съгласие или “замъгляване”.
Тази техника е особено ефективна срещу несправедлива критика или откровена грубост. Увереният човек външно се съгласява, макар и да не променя позицията си. Например:

“Каква неочаквана идея! Ще трябва да мисля за това … “;
“Ще помисля върху това, как да се включа в тази работа”;
“Ще помисля, дали това има нещо общо с мен”;
“Може би…”

 

3. Техника на развалената грамофонна плоча.
В отговор на нападението адресатът формулира стилна фраза, съдържаща важната информация на нападателя. Фразата трябва да бъде такава, че да може да се повтори няколко пъти, без да се изпада в безсмислен разговор. Изречението следва да се произнася като развалена плоча, с една и съща интонация. В тона не трябва да има “металически нотки”, нито “отрова”. Тази техника използва старото правило:

Първо му кажете какво точно искате да му кажете.
След това му кажете това, което искате да му кажете.
След това му кажете, че именно вие сте му казали.

 

4. Техниката на английския професор.
Партньорът коректно изразява съмнение относно факта, че изпълнението на изискванията на някой друг, не нарушават личните му права:

“Джордж, можете ли да говорите малко по-бавно и с по-кратки изречения, така че да мога да превеждам по-точно?”

“Страхувам се, че не … Виждате ли, да говоря бързо и с дълги изречения – това е част от моята личност”

Възможни отговори:

“Това е предмет на моите убеждения”;

“Ако аз направя това, няма да съм аз”;

“Това не е в съответствие с моето виждане за себе си.”

 

5. Спокойствие и отчужденост.
Ефективната психозащита изисква определена психологическа студенина и отчужденост. Гняв, страх, гняв, изненада, радост трябва да бъдат отстранени, докато бъдат предприети конкретни действия за психозащитa.

Ако тези емоции напълно да се спрат е трудно – трябва да бъдат усложнени и трансформирани – гняв и омраза да се трансформират в сарказъм, страх и изненада – във внимание, радост – в ирония и т.н. Ако се ядосвате или се разгневите ще загубите.

6. Търсене и включване на допълнителни фактори, които биха могли да повлияят на ситуацията.

Винаги има потенциални ситуационни сили, които работят за вас – дали това е времето, хората, социалните стереотипи, някои паралелни събития. Може да се ползва всичко, което манипулаторът е изключил от ситуацията, която е “адаптирал” за себе си. Някой е планирал разговор у дома? – пренесете го на улицата! Някой се опитва да ви притиска насаме? – поставете темата в компания! Променяйте ситуационното поле така, че то да е непознато и неудобно за манипулатора и да ви създава допълнителни преимущества.

 

7. Предварителни тренировки на "чужд терен".
Периодично си струва да практикувате нетипични поведение – да излезете извън обичайната си роля и личен имидж. От една страна това увеличава степента на свобода на поведение, а от друга – ви прави по-малко предсказуем.

 

8. Не приемайте оценката на някой друг за дадена ситуация.
Ако сте приели нечия оценка за ситуацията и започнете да планира някакви действия в съответствие с тази оценка – значи манипулаторът е успял. Необходимо е не само да отхвърлите чужди ситуационни рамки, но също така да предложите своя собствена оценка на ситуацията. Вашето избавяне от наложената ви от някой рамка може да започне с фразата: “А сега нека ви кажа как аз виждам всичко това…” – след което вече може да нарисувате такава картина на ситуацията, която ви е изгодна на вас.

 

9. Ако е възможно, не приемайте задължения, наложени ви отвън.
По-добре е да претърпите краткосрочни загуби в пари, време и усилия, отколкото да изпълните привидно безопасни за вас ангажименти, които са наложени отвън. Трябва да се изхожда от това, че са важни преди всичко ангажиментите към вас самите.

 

10. Способност да се променят отношенията.
Трябва да се помни, че всяка междуличностна ситуация е обратима: винаги е възможно да се отстъпи назад от всяка междуличностна ситуация и да се каже на контролиращия и манипулиращия (било то шеф, съпруг (а), политик и т.н.): “Мога да продължа да живея без твоята любов, приятелство, лошо отношение, дори и ако животът стане по – труден за мен – докато не спрете да правите A и не започнете да правите В. ”

 

11. Избягвайте провокирани необмислени действия.
Ако някой настоява, че нещо трябва да бъде направено “незабавно”, никога не трябва да се съгласявате с него веднага. За начало отделете време за обмисляне на ситуацията и за получаване на допълнителна информация. Също така трябва да се настоява за ясно обяснение. Слабите обяснения са признаци на измама или липса на познания у предполагаемо информирания събеседник.

 

12. Критично отношение към ситуационни изисквания.
Трябва да имате критичен подход към всички ситуационни изисквания, без значение колко тривиално изглеждат: ролевите отношения и правила винаги трябва да се разбират, но не винаги – да се приемат. Груповите ритуали, лозунги, отговорности и задължения – всичко това по някаква причина е нужно на някой. Изисквания, произтичащи от ситуацията не винаги са задължителни за изпълнение.

 

13. В живота почти няма прости решения.
Ако някой говори за “прости решения” във вашите сложни лични, социални и политически проблеми, това обикновено не е вярно.

 

14. Не съществува мигновена “обич”.
Не съществуват такива неща като внезапна и безусловна любов, доверие и приятелство от непознати. Приятелство и доверие винаги се развиват с времето и обикновено включват взаимен обмен, преодоляване и съучастие – т.е. предварителна работа от двете страни. Следователно “внезапната любов” и “изведнъж появило се” приятелство е вероятно да са ситуационен фон, който създава манипулаторът за да ви влияе по-успешно.

 

15. Отделяне от всички други.

Трябва да се избягват “тотални ситуации”, когато се обръщат към “всички”, а не към вас лично. В такива ситуации има много малко личен контрол и свобода, така че трябва незабавно да се определят границите на собствената автономия и за всеки случай да се подготвят психически и физически начини за изход.

 

16. Ваши грешки – ваш проблем.

Стремете се незабавно да разпознавате симптомите на “чувство за вина”, която се провокира от някой, и никога да не действате въз основа на мотив за вина. Грешките са неизбежни, но това са ваши грешки. Така че не бързайте да коригирате грешки по начин, по който не сте планирали.

 

17. Във всяка ситуация има нещо ново.

Бъдете внимателни към това, което правите в “типична ситуация”. Вие не бива да позволявате на навика в стандартната текуща процедура да ви принудят да действате безразсъдно – защото всяка последваща “типична ситуация” винаги е малко по-различна, а вашите шаблонни действия винаги могат да бъдат използвани поради високата им предвидимост.

 

18. Не се свързвайте с миналото си поведение.

Когато някой споменава вашата “надеждност” – винаги бъдете нащрек. В крайна сметка няма абсолютно никаква нужда да се поддържа съответствието в действията ви по различно време – и вие, и ситуацията може да се променят. Ето защо статутът на “надежден” винаги е малко фалшив, тъй като предполага някакъв вид действие и реакция, зависещи не от ситуацията, а от самия статут на “надеждност”. За предпочитане е статута на “адекватност към ситуацията.”

 

 

19. Измислили сте – действайте!

Не е достатъчно просто да се разбере, че става дума за манипулация – винаги трябва да бъдете готов открито да не се подчините, да се защитавате, да предизвикате, както и да изтърпите последиците от подобно поведение.

 

 

==============

по материали от Интернет - примерен линк - http://bg.checkonline4you.com/raboteshti-tehniki-za-psihologicheska-zashtita-sreshtu-manipulatsii/

 

========================

 

Всичко това е само "подложка" или пък пример за базовите положения и недомислици, относно ползването на популярни шаблонни "рецепти" за каквото и да е. Но тук... някои хора тепърва ще открият че голяма част от самия им живот, е манипулация. Тя е втъкана от най-ранното им детство в тях самите. Те я ползват непрекъснато в ежедневието си. Тя толкова е попила целия социум, толкова дълбоко, че е в самите основи и опорни точки на същия.

В тия думи други хора ще открият че всичко в живота има "технология", че дори и да назубриш къси или дълго рецепти, когато не разбираш и не си в състояние да вникваш, ползването на заучености не върши никаква работа.

А пък хората, които вече имат познания, вече имат разбиране, през тия думи ще доловят, макар и бегло, че за да се изведе горното е нужно доста събран осмислен аналитичен материал и неговото есенциране. Както и това, че разбиращите хора са точно тия, които извеждат горното за първи път, за които това е творчество, а не тия, дето го четат и преразказват и дето чакат да им бъде поднесено.

А хората... още и още...

 

Естествено, както и относно много други неща, повечето личности, в невъзможността си да ползват дълбочината и познанието, ще сложат и манипулацията като "добра или лоша", или пък на "бяла или черна" :) . или пък множество еквилибристики на изтънчени "мислители" относно обяснението за правилността и значението... и т.н.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

МАНИПУЛЯТОР

Манипулятором я называю человека, который относится к себе и другим лицам как к объектам, "вещам", подлежащим использованию и контролю. Современный манипулятор представляет собой продукт научного и рыночного подхода, в рамках которого человек рассматривается как вещь, о которой нужно много знать, чтобы уметь на нее воздействовать.

 

Эрих Фромм говорит, что вещи можно расчленять и манипулировать ими, не причиняя вреда их природе. Но человек – не вещь [1]. Его нельзя расчленить, не разрушив его; им нельзя манипулировать, не причиняя ему вреда. Между тем главная задача рыночного механизма в том и состоит, чтобы выработать в людях такое "вещное" отношение друг к другу.

Человек здесь больше не человек, а потребитель. Для торговца он – возможный покупатель, для портного – костюм, для коммивояжера – банковский счет. Рыночные отношения обезличивают нас, лишают индивидуальности это вызывает нас протест. Лично я не хочу быть "головой" у моего парикмахера, я хочу быть Эвереттом Шостромом, живой нерасчлененной личностью. Этого жаждет любой из нас – каждый из нас в глубине души хочет чувствовать себя живым, уникальным и неповторимым, единственными в своем роде; но в действительности все мы плотно сидим на крючке системы коммерческого мышления, которая не потерпит в нас ничего подобного. С помощью своих послушных марионеток она ежедневно разыгрывает нескончаемый спектакль продажности на сцене театра торговли, где вежливые кукловоды, льстиво улыбаясь, обхаживают и зазывают нас со всех сторон идеальными, заученными, готовыми, дежурными, безжизненными фразами. Это вызывает у нас возмущение.

 

Поскольку же такой манипулятор живет в каждом из нас, давайте попробуем выделить его и четко обозначить. Я нахожу, что все многообразие манипуляторов можно разделить на несколько основных типов, представленных на рис. 1. Этот рисунок может служить иллюстрацией как типичной психотерапевтической группы, так и нашего собственного арсенала стратегий самоубийственного поведения, применяемых в разные моменты жизни. Иными словами, в каждом человеке преобладает какой-то один, характерный для него тип манипулятора.

img01.gif

Рис. 1. Типы манипуляторов [2]

Рассмотрим каждого из них:

 

  1. ДИКТАТОР. Демонстрирует власть и силу. Чтобы управлять своими жертвами, он подавляет их, приказывает, ссылается на авторитеты и т.д. В качестве разновидностей Диктатора могут выступать Надзиратель, Деспот, Большая Шишка, Божество.

     

  2. ТРЯПКА. Обычно выступает в роли жертвы Диктатора и представляет собой его прямую противоположность. Тряпка научается мастерски справляться с Диктатором. Он демонстрирует свою чувствительность и ранимость, забывает, не слышит, он пассивен и молчалив. Разновидности Тряпки: Растяпа, Тупой, Хамелеон, Застенчивый, Уступчивый.

     

  3. КАЛЬКУЛЯТОР. Стремится во что бы то ни стало просчитать и проконтролировать все и вся. Он обманывает, запутывает, надувает, старается перехитрить и перепроверить других. Разновидности Калькулятора: Аферист, Соблазнитель, Шулер, Мошенник, Шантажист.

     

  4. ПРИЛИПАЛА. Полная противоположность Калькулятора. Он подчеркнуто зависим, желает быть ведомым, ищет заботы и готов быть одураченным. Он позволяет другим делать за него его работу. Разновидности Прилипалы: Паразит, Нытик, Вечное Дитя, Ипохондрик, Беспомощный.

     

  5. ХУЛИГАН. Демонстрирует агрессивность, жесткость и недоброжелательность. Он управляет окружающими с помощью угроз. Разновидности Хулигана: Матерщинник, Ненавистник, Головорез, Угрожающий. Женские варианты – Стерва, Мегера, Сварливая Баба.

     

  6. СЛАВНЫЙ ПАРЕНЬ. Демонстрирует сердечность, заботливость, внимательность. Он просто убивает своей добротой. С ним сложнее справиться, чем с Хулиганом, – вы же не будете драться со Славным Парнем! В конфликте с Хулиганом Славный Парень почти всегда побеждает. Разновидности: Предупредительный, Пацифист, Душка, Самоотверженный.

     

  7. СУДЬЯ. Подчеркнуто критичен и скептичен. Он никому не доверяет, постоянно осуждает и негодует, обидчив и злопамятен. Разновидности: Критикан, Всезнайка, Обличитель, Собиратель Компромата, Следователь, Устыдитель, Оценщик, Мститель.

     

  8. ЗАЩИТНИК. Противоположность Судьи. Демонстрирует свою поддержку и снисходительность к ошибкам. Он портит окружающих, потакая им сверх всякой меры, а также не давая подзащитным постоять за себя и обрести самостоятельность. Вместо того, чтобы заняться своими делами, он предпочитает заботиться о других, принимая над ними пожизненную опеку. Разновидности: Наседка, Утешитель, Покровитель, Мученик, Помощник, Альтруист.

Как правило, манипулятор являет собой какой-то один из этих типов, либо их комбинацию. Его отношения с окружающими складываются на основании вполне определенных закономерностей. Так, если он относится к какому-то ярко выраженному манипулятивному типу, то неизбежно проецирует на окружающих его противоположность, превращая их тем самым в свои мишени. Жены-Тряпки, например, нередко выбирают себе мужей-Диктаторов, и, умышленно удерживая их в этой роли, осуществляют над ними контроль с помощью своих подрывных приемов.

 

Поскольку каждый человек несет в себе весь букет манипулятивных потенциалов, психотерапевтическая группа представляет собой как бы модель нашего внутреннего мира, вынесенную вовне. Вот почему групповая терапия так эффективно помогает манипулятору увидеть себя со стороны, в других людях. Иногда разные люди воспринимают нас по-разному, поскольку одним мы демонстрируем одни манипуляции, а другим – другие. Вот почему следует быть весьма осторожным в своих суждениях о людях на основании чужих мнений: последние отражают как правило лишь отдельные стороны личности, причем далеко не всегда самые главные.

Причины манипуляции

Я согласен с идеей Фредерика Перлза, что основная причина возникновения феномена манипуляции заключается в вечном внутреннем конфликте человека между его стремлением к независимости и самостоятельности, с одной стороны, и желанием найти опору в своем окружении, – с другой... [...]

 

Не доверяя полностью своим силам, человек полагает, что его спасение в опоре на других. Однако и другим он полностью не доверяет. Поэтому он вступает на скользкий путь манипуляций с тем, чтобы посадить "других" на привязь, чтобы он всегда мог их контролировать и, при таком условии, больше доверять им. Он уподобляется ребенку, который съезжает с горки, уцепившись за край одежды другого, и пытаясь в то же время им управлять; или человеку, который отказывается вести машину, но пытается руководить шофером. Эту первую и главную причину манипулирования мы назовем недоверием. [...]

 

Эрих Фромм указывает на еще одну причину манипулирования. Он считает, что нормальные отношения между людьми – это любовь. Великие мировые религии призывают нас возлюбить ближнего как самого себя, но это как раз и составляет проблему. Многие ли знают, как возлюбить самого себя? Большинство даже не сознает, что при всем своем желании не смогли бы возлюбить ближнего, так как себя не любят.

 

Мы склонны полагать, что чем более мы совершенны и безупречны в глазах окружающих, тем сильнее нас будут любить. На самом деле ближе к истине обратное: нас любят тем больше, чем больше мы готовы принимать свои человеческие слабости. Однако заслужить любовь в любом случае не просто, так что ленивому манипулятору приходится довольствоваться ее жалкой альтернативой: он отчаянно пытается добиться безраздельной власти над другими, власти, которая заставила бы другого человека делать то, что нравится ему, манипулятору, думать так, как надобно ему, чувствовать то, что он хочет, – одним словом, превратить другого в вещь,свою послушную вещь.

 

Третью причину манипулирования предлагают нам Джеймс Бюдженталь и экзистенциалисты. Риск и неопределенность, говорят они, окружают нас со всех сторон. В любой миг с нами может произойти что угодно, этот мир непредсказуем. Сознавая условия своего существования в мире – свою "экзистенциальную ситуацию", – человек ощущает себя беспомощным.

 

Пассивный манипулятор в связи с этим занимает такую позицию: "Ах, я не могу контролировать всего, что может со мной случиться?! Ну, так я не буду ничего контролировать вообще!" Как пишет Бюдженталь, "видя непредсказуемость своей жизни, он сдается и возводит чувство неспособности влиять на то, что с ним происходит, в ранг абсолютного закона. Он полностью превращает себя в объект" [3]. Пассивный манипулятор впадает в ступор, что усугубляет его беспомощность. Непосвященному может показаться, что с этой минуты пассивный манипулятор становится жертвой активного. Ничего подобного. Крики "Сдаюсь! Делайте со мной, что хотите!" – не более чем уловка пассивного манипулятора. Как хорошо показал Перлз, в любой схватке между "попирающим" и "попираемым" почти всегда побеждает пассивная сторона. Общеизвестным примером может служить мать, которой "становится плохо", когда не может справиться с детьми. Ее беспомощность делает свое дело: дети становятся послушнее.

 

Активный манипулятор действует иначе: он использует беспомощность других. Устанавливая контроль над своими добровольными жертвами, он испытывает чувство глубокого удовлетворения, которое позволяет ему не замечать собственной беспомощности перед лицом мира.

"Взгляните, например, на родителей, которые не могут смириться с мыслью о том, что со временем их власть над детьми неизменно ослабевает и рано или поздно может исчезнуть вовсе, взгляните, как они отвергают и гонят прочь подобные мысли, теша себя светлой надеждой, что их бдительное око будет держать под контролем сих желторотых отпрысков, пока в нем не погаснет последняя искра жизни. И что им остается? Как им удовлетворить эту свою потребность и сделать детей зависимыми от себя? Как им подавить в детях столь опасное стремление к самостоятельности?" [
].

Обычно родители играют роль "попирающих", а дети подыгрывают им из позиции "попираемых". При таком раскладе особенно популярной становится поведенческая схема "если-то": "Если съешь картошку, то сможешь посмотреть телевизор", или: "Если сделаешь уроки, то сможешь покататься на машине". Ребенок овладевает этим приемом не менее успешно: "Если я помою посуду, то что мне за это будет?" "Если отец Джима разрешает ему по выходным кататься на машине, то почему мне нельзя?"

Настоящий активный манипулятор в ответ мог бы просто рявкнуть: "Делай, как я сказал, и никаких вопросов!" В бизнесе такая реакция встречается сплошь и рядом: "Мне принадлежит 51 процент акций компании, и они будут носить ЭТУ униформу, потому что Я так хочу!" Помню, основатель колледжа, где я когда-то учился, говорил: "Мне все равно, какого цвета эти здания, пока они голубые".

 

Четвертая возможная причина манипулятивного поведения приводится в работах Джея Хейли, Эрика Берна и Вильяма Глассера. Работая с пациентами, больными шизофренией, Хейли обнаружил, что они боятся близких отношений с людьми, стараются не вступать в такие отношения и избегают самой возможности их возникновения. Берн предположил, что люди начинают играть друг с другом в игры, чтобы лучше управлять своими эмоциями и избегать близости. Глассер, в свою очередь, выдвинул гипотезу о том, что одним из основных человеческих страхов есть страх вовлеченности. Исходя из этого, манипулятора можно определить как человека, который пытается избежать близости и вовлеченности в отношения с другими людьми, и поэтому взаимодействует с ними посредством определенных ритуалов.

 

Наконец, пятую возможную причину манипуляции назвал Альберт Эллис. По его словам, на раннем этапе взросления каждый из нас приходит к некоторым ложным выводам о том, что представляет собой жизнь, и начинает затем соответствующим образом себя вести. Один из таких выводов гласит: нужно, чтобы нас все одобряли [5]. Пассивный манипулятор, полагает Эллис, строит свою жизнь именно на этой глупейшей аксиоме, и поэтому принципиально не желает быть честным и откровенным с окружающими, стараясь всеми правдами и неправдами угодить им.

Игры и манипулирование

Хочу подчеркнуть, что под манипулированием я подразумеваю нечто иное, нежели "игры", описанные Эриком Берном в его книге "Игры, в которые играют люди". Во-первых, манипулирование – это система игр или стиль жизни, а не какая-то определенная игра, скажем, с целью избежать вовлеченности в отношения. Манипулирование ближе тому, что Берн называет "жизненным сценарием", регламентирующим всю систему отношений данного человека с людьми. Во-вторых, манипулятор использует игры, наряду с другими приемами, чтобы эксплуатировать и контролировать не только окружающих, но и самого себя. В-третьих, манипулирование – не какой-то частный прием, а всеобъемлющая псевдофилософия жизни.

 

Возьмем, к примеру, жену-Тряпку, которая превратила свое существование в тайную кампанию по превращению своего мужа-Диктатора в козла отпущения, ответственного за все ее несчастья и жизненные неурядицы. Это не отдельная игра, а сценарий на всю жизнь. Берн же, описывая характерные для такой жены игры, – "Дай мне под зад", "Загнанная лошадь", "Смотри, как я старалась", "Попался, сукин сын", – помогает понять, как она действует. А именно, спровоцировав мужа на брань и рукоприкладство, она дает ему понять, какой он мерзавец, что сделал это. Ее манипулятивная схема представляет собой не просто сумму игр и может быть названа "коллекционированием несправедливостей". [...]

Сводка манипулятивных схем

Манипулятивную схему можно определить как поведенческий или игровой стереотип. Мы выделяем четыре основные типа манипулятивных схем:

 

  1. АКТИВНЫЙ манипулятор пытается управлять другими с помощью активных методов. Он избегает проявлять слабость и играет роль сильной личности. Как правило, для этого он использует свое статусное или социальное положение: родитель, сержант, учитель, начальник. Он играет роль "попирающего" и получает удовлетворение от беспомощности других, пользуясь ею для установления над ними контроля. Он делает их своими должниками, культивирует в них ожидания на свой счет, провозглашает себя авторитетом, руководит ими словно марионетками и т.д.

     

  2. ПАССИВНЫЙ манипулятор являет собой противоположность активному. Он решает, что не в силах контролировать свою жизнь, и уступает возможность управления собой активному манипулятору. Демонстрируя свою беспомощность, слабость и тупость, он охотно входит в роль "попираемого". Если активный манипулятор добивается своего с помощью победы, пассивный добивается того же посредством поражения. Позволяя активному манипулятору думать за него, принимать за него решения и делать за него его работу, пассивный манипулятор своей "пассивностью" и "несообразительностью" в определенном смысле берет верх над "попирающим".

     

  3. СОРЕВНУЮЩИЙСЯ манипулятор рассматривает жизнь как состояние, требующее постоянной бдительности, поскольку здесь можно или выиграть, или проиграть: третьего не дано. Для него жизнь – это поле битвы, а все остальные – соперники или враги, реальные или потенциальные. Этот тип манипулятора представляет собой некий промежуточный вариант между "попирающим" и "попираемым" и, используя методы того и другого, по сути соединяет в себе активного и пассивного манипулятора.

     

  4. БЕЗРАЗЛИЧНЫЙ манипулятор, контактируя с людьми, делает вид, что встречи с ними не представляют для него интереса, что он равнодушен к ним, и что он вообще их избегает. Его любимая фраза: "Мне наплевать". Он относится к другому человеку так, словно того не существует, словно это манекен, неспособный изменяться и развиваться. Подобно манипулятору третьего типа, он использует активные и пассивные методы, играя роль то Сварливой Бабы, то Стервы, то Мученика, то Беспомощного. Его секрет в том, что ему вовсе не наплевать, – иначе он не стал бы продолжать свои манипулятивные игры. Подобные отношения нередко существуют между мужьями и женами. Примером их может служить игра "Угроза разводом", когда манипулятор надеется подчинить себе партнера, а вовсе не разойтись с ним. Поскольку манипулятор ведет себя с другим, как с куклой, неодушевленным предметом, такое безразличное отношение исподволь взращивает качество неодушевленности и в нем самом. Вот почему подобное отношение к людям может быть названо самоубийственным.

Рассмотрев различные схемы манипуляции, мы приходим к выводу, что все они зиждутся на одной философии: манипулятор относится к себе и другим прежде всего как к объектам воздействия. При этом активный манипулятор усматривает свою основную задачу в том, чтобы любой ценой сохранять контроль, пассивный манипулятор – не вызывать раздражения, соревнующийся манипулятор – выигрывать во что бы то ни стало, а безразличный манипулятор – отрицать значимость происходящего. Ясно, что манипулятор ни на минуту не может позволить себе быть собой, и никогда не имеет возможности расслабиться, ибо избранная им схема манипулятивных игр и маневров требует, чтобы он постоянно играл надлежащую роль. [...]

 

Цялата книга може да бъде прочетена на следния линк: http://psylib.org.ua/books/shost01/index.htm

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тук има някои несъответствия.

 

2.   Обмена задължително включва равнопоставеното положение на двата елемента – т.е. трябва единия „да има нужда” да предаде нещо, а другия „да има нужда да приеме”.

Не няма нищо подобно.Никакви нужди за приемане или предаване.Обмена протича само и единствено при наличие на потенциална разлика и протича до нейното изчерпване.При наличие на такава разлика и липса на съпротивление задължително протича обмен.

3.   Обмена протича едновременно и в „двете посоки” – за да се обезпечи „баланса” на енергията. Другото, е че не протича едно и също нещо – ако в едната посока протича един вид, в другата посока протича друг вид енергия… на различно ниво… и все пак баланса се съхранява непрекъснато.

Протича енергия само в посока от високо към ниско ниво, никога обратно.Баланса се състои в изразняването на нивата.Никакви един два вида.

 

4.   Следствие на горните се явява твърдението че – И ДВЕТЕ СТРАНИ във което и да е взаимодействие се явяват равнопоставени по отношение както на отговорността си, така и на смисъла. Именно защото взаимодействието зависи и от двете страни – поравно.

 

Не, двете страни не се явяват равнопоставени.Винаги тялото с по-висока енергия е активно по отношение на останалите.

Относно точка 2 - става въпрос за равнопоставеност в "ролята и отговорността" при взаимодействието.

 

Бадр, по принцип ти си учил съвестно физика и се подпираш принципите от "трите закона на термодинамиката...".

Обаче те тук са неизползваеми, областта, която ограждам условно с дефиниции и аксиоми, не може да се опише със Термодинамика. Не може да се ползва и математическия апарат и средства - просто не става.

В най-общ смисъл ТРАНЗАКЦИОННИЯ АНАЛИЗ на Бърн е опит да се положат основите на подобна постановка - довеждането на транзакциите до възможност за прости описания и възможност за йерархична подредба. Може да ти се стори любопитно, например, че АЗИМОВ, след като е много впечатлен от теорията на Бърн, я вкарва в своите произведения - например "3-те закона на роботиката", но най-много - в доста непопулярната книжка "Самите богове".

Но колкото повече се задълбочава анализа и широтата на взаимодействията дори в ограничен колектив, системата се усложнява в геометрични прогресии. Дори в психологията има опити за "физика" само и само да се вкара в мерките за приложност, чрез описанията и математиката. Но многото опити са претърпели крах - всички до един. На този етап в настоящия момент, допускам че някъде по лабораториите продължава да се работи по тази посока, ползвайки вече опити за статистически анализи и суперкомпютинг. Но това има два основни недостатъка:

Пак Азимов полага основите на наречената от него "психоистория" и това е първия фантаст, който полага теоретични постановки сред това неизвестно поле на познанието. Но дори сред неговата изключителна интуиция и анализ, разбира че има два основни проблема

- статистическия анализ дава възможност за дефиниране и описание, дори прогностика само на динамиката на големи групи хора базирайки се на обобщени дефиниции в основите на тяхната стихийна мотивация и реакции.  Проблема е, че върши работа, но при поява на фактори, излизащи отвъд зададените основни параметри, не е възможно да се предскаже изменението  в цялата система.

- Второто - че отделния човек, като елемент от общата човешка система, е фактор за нейното изменение само тогава, когато той е нестандартен, когато той излиза от дефинираните за системата основни положения. Тогава той носи специфичен "знак", той може да променя и да внася изменения в зависимост от собствените си особености. Освен това - такива хора могат да притежават "извънредни" качества, но само някои от тях биха влияели на колективните транзакции в микро или макромащаби. А други качества - не стават социални значими и остават като фактори за индивидуално трансформиране...

 

Системите при психичните взаимодействия дори в малки колективи са изключително сложни и най-важно - във физиката не участват взаимодействия на "етажност". Аз тук ги въвеждам като спомагателна възможност при анализа и е неизбежно щом се вникне отвъд определено ниво на анализ, защото взаимодействията го показват...

 

МАНИПУЛАЦИЯ и МАНИПУЛОГИЯ

В началото искам да припомня, че всеки закон, характеризира определено или група явления. И по този начин „извън” тези явления, закона /или правилото/ не могат вече да отразят адекватно процесите… и да ги опишат. Ето защо всеки закон и правило дефинират и описват само определена „област” на познанието… /смятайте – на определено ниво на разглеждане/. Ако се намерят по-общи закони… то те трябва да описват все по-широк кръг и да обхващат все повече нива… И най-общите са тези, с които се описват целия възможен и познаваем свят. Те именно се наричат фундаментални за Вселената. Те също са „условни”… докато не се открият още по-общи от тях… и така нататък…

Във връзка с това, когато се описват такива фундаментални закони, се използва следния подход – тръгва се от общото, и се върви към частното /конкретното/. Ето защо сега ще опиша първо най-най-общите и основни закономерности, които имат отношение към темата и после ще ги сведа до самото явление наречено „манипулация” – механизните и причините правещи възможно скритото управление….

Това са базови положения стоящи сред всяка област на ПОЗНАНИЕТО.

Във физиката, която се учи в социалната наука, няма как да се опише взаимодействия, които не се поддават на количествен анализ и измерване. Да, наблюдават се процеси, изменения, но опита да се опишат с математика и да се вместят във вече дефинирани физически теории, опират до невъзможност за описание.

 

Бадр - която и да е физическа теория е само теория. Ти си достатъчно интелигентен човек, който да си позволи да допусне, че знанието дефинира узнатото. И че физиката в социума е претърпяла няколко пъти досега революционни скокове, които са такива само от гледна точка на "нивото от преди скока".

Отвореността на сегашното Познание е извоювано с огромни трудности. И непрекъснато толкова много хора им се иска да го затворят, чрез абсолютизация - от теориите, до аксиомите.

 

Не ми е работа да уча никого, нито е възможно - но има неща, които са несъвместими и точно там ти "виждаш" несъответствия. Естествено че това идва през собствения ми поглед по всички тия неща. Не просто два погледа - идеята ми е да ти подам възможност да погледнеш с твоя поглед, но на много по-широка картина, много по-далеч, много по-цветно и разнообразно. Колкото и да се напъвам, не е възможно само аз да го правя... Ако ти не "участваш", транзакция не е възможна

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Отвореността на сегашното Познание е извоювано с огромни трудности. И непрекъснато толкова много хора им се иска да го затворят, чрез абсолютизация - от теориите, до аксиомите.

 

 

Жертви можем да бъдем всички. Само че релативистите сме осъзнати жертви.

 

Манипулатори можем да бъдем всички. Само че абсолютистите са нескопосни манипулатори.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Реджи, само да вметна, че шегата ти е повече в зоната на "поезията" и алегориите.

 

В практически смисъл, познавателно, играта на Хищник и Жертва, няма нищо общо, нито съответствие с Манипулиран-Манипулатор. Най-малкото защото всяка страна в тия условни две игри, може да е всяка друга роля, в другата.

 

Трябва да се схване простото положение, че ИГРА (междулично взаимодействие) е възможна само при наличие на подходящи обстоятелствени положения.

1 - задължително да са най-малко "две страни" в играта

2 - наличие на готовност в изявата на конкретна роля, която да "възбуди" импулс в другата "съответна роля". много подобно на взаимодействието между "+" и "-", но и значително по-сложно от него.

 

Освен това - по време на транзакцията се стартира уж една игра, чрез изява на "ролите" в нея. Но в динамиката на протичането игрите се изменят, ролите - също. Това създава огромен проблем за линейно=зависимите аналитици. Именно тук се въвежда подхода за "слоеве", нива, както и "комплексността", защото при вникване и задълбочаване на анализа им, излиза че са точно такива - комплексни - както и психичния свят, който ги поражда, дори в рамките на една единствена личност.

 

Както виждам, дори традиционното цитиране от колежката МОХИНИ, автора използва комбинации и позоваване от няколко известни изследователя. Но единствен от тях, само БЪРН, извежда толкова далеч неговата теория, както и нещо много, много важно - за мен самия. БЪРН е извел теоретични постановки, които самия той открил, че те описват както социални взаимодействия, така и вътрешно-лични взаимодействия. Той също открива, че за да са налице социални транзакции, същите такива се пораждат отражателно в самия индивид. Нещо повече - пораждат се ПЪРВО в самия индивид. Той задава на много места своите предположения, примесени с изключителната му интуиция и творческа проникновеност - че всъщност вътре в психиката на един единствен индивид, се съдържа по някакъв начин цялото многообразие на социалните транзации, без които те въобще не биха съществували...

 

В този смисъл цялата концептуална схема на Ерик Бърн - за игровите транзакции, описващи типовете и смисъла на междуличностните взаимоотношения - са чудесен начин и за самоаналитични упражнения и платформа за опознаване на собствения вътрешен свят, чрез самонаблюдение, съпоставки, дедукция, интуиция, евристика... въобще - каквото е налице. Ако го няма... няма го и толкова. Това е посока на използване, в която никъде няма да я срещнете в литературата, след като изследователите на тази материя са ограничени от силното си пристрастие и насока към социално лечение и терапии...

------

"Рассмотрев различные схемы манипуляции, мы приходим к выводу, что все они зиждутся на одной философии: манипулятор относится к себе и другим прежде всего как к объектам воздействия."

Наред с някои ценни обобщения, има и някои изводи, които "къртят". Тук автора, както и прочита и погледа му по цялата тема са толкова ограничени, че сякаш е сложил очила, само и само да си напише книгата си с миксове.

Интересна е формата на представяне - горната извадка се повтаря на няколко места, позована на различни имена, форми и заключения. А тя е изклкючително елементарна - проблема с автори, които са с "едномерни" очи, гледащи към тясно дефинирани посоки. Получава се нещо като "късогледство".

Очевидно авторите на това тепърва откриват че вътрешния свят на човека се постановява на "сънища", в които сънуваните са "обекти" в него. Те са моментна или по-устойчива смес от образни и паметови характеристики, изменящи се в сложна динамика, според вътрешни несъзнателни насоки. 

 

Всички хора, се отнасят към всички останали като "обекти". Обекти - това е отражателен образ на "оригинал". Нещо повече - дори при неналичие на реален оригинал, в даден миг, съзнанието може да работи с "отражателния образ", точно както се случва и в по време на сънищата. Виждам че заглавието което е цитирано е написано 1967 година, но е бил много далеч от качествата на позованите от него автори. Но пък това не е ПОЗНАНИЕ, това е наука, в популярния си смисъл. Преките погледи на дисертации, докторати и всякакви други "научни разработни" пращят от миксове, позовавания и всякакви мешавици, поднесени в "научни форми", призовани да прикрият обикновена посредственост, в масовите си форми.

 

Хю Еверет, преди повече от 50 години, е написал първата си дисертация... и веднага станала забележима сред научния свят. Но така е с "единиците" сред общата маса, сред която те се открояват. Как да скриеш слон, сред стадо гъски, например? :)

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

 

Естествено, както и относно много други неща, повечето личности, в невъзможността си да ползват дълбочината и познанието, ще сложат и манипулацията като "добра или лоша", или пък на "бяла или черна" :) . или пък множество еквилибристики на изтънчени "мислители" относно обяснението за правилността и значението... и т.н.

 

Прекрасна и богата е темата, която си пуснал, Рамусе.

Но отново ще опрем до това до колко всеки индивид е в състояние да осъзнае и да признае какво се случва вътре в него, какви поведенченски схеми и модели са му били внушени в детството и в каква степен самият той е зависим от тях като възрастен индивид. Има немалък брой хора, които така и не са израстнали като възрастни личности, а продължават да се лашкат имежду модела на детето и този на родителя.

 

Неслучайно пуснах по-горе цитат от тази полезна книга, чиято полезност е не само информационна. Когато човек честно и открито започне да изследва себе си, а не да си замазва сам очите с превърнали се с течение на времето автоматични поведенчески механизми, то ще открие с учудване, че най-лесното и прекрасно състояние на психиката му е, когато не се опитва да бъде някой друг заради някой друг или заради впечатлението, което би оставил - накратко, само когато човек се откаже от желанието за контрол над себе си и другите, той прави първата крачка към своята автентичност и започва да излиза от поведенческите игри. Тази крачка е съпроводена с невероятно усещане за лекота и свобода на експресията, тъй като човек се оттърсва от необходимостта да подтиска една или друга своя черта, чувство, мисъл или емоция, а това е много трудоемък и уморителен процес за психиката, тъй като в името на илюзорния контрол се изразходва огромно количество ценна енергия.

 

 

 

В този смисъл цялата концептуална схема на Ерик Бърн - за игровите транзакции, описващи типовете и смисъла на междуличностните взаимоотношения - са чудесен начин и за самоаналитични упражнения и платформа за опознаване на собствения вътрешен свят, чрез самонаблюдение, съпоставки, дедукция, интуиция, евристика... въобще - каквото е налице. Ако го няма... няма го и толкова. Това е посока на използване, в която никъде няма да я срещнете в литературата, след като изследователите на тази материя са ограничени от силното си пристрастие и насока към социално лечение и терапии...

 

На мен не ми е случвало да се сблъскам с "пристрастени психолози". Това е един вид слепота. Вероятно има и такива, не бих могла да го отрека, тъй като и психолозите/психиатрите са хора и е напълно възможна определена професионална деформация или ригидност под формата на убеждение, че само една техника или терапия е най-подходящата. Но това би ги ограничило и като специалисти със съответните "провали" сред хората, които се опитват да лекуват или консултират, и като учени, на които им убягва огромна част от безкрайния спектър на човешката психика.

 

 

 

"Одним из наиболее распространенных предрассудков является мнение, что каждый человек имеет свои собственные, особые, определенные качества. Мы думаем, что одни люди – добрые; другие – злые; одни – эгоисты, другие – альтруисты; одни – мудрые, другие – глупые и т.д. Ничего подобного. Люди подобны рекам, и во всех этих реках течет одна и та же вода. Просто одни реки шире в одном месте, другие – в другом; одни реки извилисты и полны водопадов; другие – прямы и спокойны... Так и люди. Любой из нас несет в себе зерна каждого человеческого качества, и иногда проявляет одно, иногда – другое, так что нередко один и тот же человек настолько различен в разных ситуациях, что трудно в это поверить".

 

Това, че се наблюдават дадени качества или характеристики в определен индивид към даден момент, в дадена ситуация, по никакъв начин не ни дава отговор на въпроса "що за човек е той", а само може да ни служи за указател/подсказка къде и как са били формирани, под чие въздействие и защо човек е усвоил точно този набор от характеристики до степен на несъзнателен автоматизъм, а други не.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Очевидно авторите на това тепърва откриват че вътрешния свят на човека се постановява на "сънища"

 

 

Чак пък тепърва

 

"Ето какво разказва учителят Соджи за един свой сън:

- Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново съм аз. Но кой бях аз? Вече не зная, дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек."

 

Дзен коан

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не (ми) е достатъчно, Реджи.

Аз съм изследовател, това да прочета само идеята... или следата на някой си, някога си, някъде си... Той го е направил за себе си. Той е чертал пътя със себе си. Направил е каквото е трябвало за него.

 

Винаги ми е било интересно да докосна какво става в "скритото". Как се случва, какво го прави, кое го предизвиква, как работи...

 

Горното няма нужда да е никакъв коан - аз съм бил нееднократно в такова положение. Но това да си в такова положение НЕ Е ДОСТАТЪЧНО, не се решава нищо, не се узнава нищо - то бележи само форма на "еврика", на някаква форма на "скок", на преобръщане. Тук приятели го нарекоха "точка на пречупване" - на границата, на постановката, на система от заварени положения...

Оставеното в тия думи е просто точката в която съзнанието чупи фундаментите на които е изградило един сън и границата да е само в рамките на един, единствен сън.

 

Много по-сложно е не един сън да се заменя с друг, макар че осъзнаването на сънищата, тяхната манипулация, изменение, управление е част от етапите по подготовката за "събуждането"...

Цялата работа е вникването в собствения свят дотолкова внимателно, доколкова задълбочено, дотолкова прехвърляйки импулсите към "стопиране" заради страх и самозапазване, че да се допре до границите на сънуването по принцип, да се опознаят, да се вникнат... и да се прекрачат.

 

Понеже подложката на темата е частния случай на Манипулацията, в другите теми в този раздел - за "Идеологиите... или за "съзнание и несъзнавано" нещата в моите думи опират обикновено до насока към условна дефиниция на системи от отправни точки, които определят битието - по начина по който аз отразявам всичко това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Когато човек честно и открито започне да изследва себе си, а не да си замазва сам очите с превърнали се с течение на времето автоматични поведенчески механизми, то ще открие с учудване, че най-лесното и прекрасно състояние на психиката му е, когато не се опитва да бъде някой друг заради някой друг или заради впечатлението, което би оставил - накратко, само когато човек се откаже от желанието за контрол над себе си и другите, той прави първата крачка към своята автентичност и започва да излиза от поведенческите игри.

 

Какво означава да "бъдеш някой друг"? Дали наистина това, което ни се прави, което си мислим и т.н. "естествено", сме ние самите? Човек не се ли променя непрестанно и като мисли и като разбирания и като действия, не става ли непрестанно "някой друг"? :)

Чак пък тепърва

 

"Ето какво разказва учителят Соджи за един свой сън:

- Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново съм аз. Но кой бях аз? Вече не зная, дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек."

 

Дзен коан

 

Ето пак - ако беше проверил малко по-внимателно щеше да знаеш, че това е от книгата на таоиста Чуанг Дзъ и съответно не е дзен коан. Човек е важно да си проверява източниците и да не вярва на всичко, което пише в нета. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какво означава да "бъдеш някой друг"? Дали наистина това, което ни се прави, което си мислим и т.н. "естествено", сме ние самите? Човек не се ли променя непрестанно и като мисли и като разбирания и като действия, не става ли непрестанно "някой друг"? :)

 

 

Не, "да бъдеш себе си" означава да осъзнаваш  без фиксации и съдене. 

 

Хората, които се фиксират на нещо, не са "себе си" - онзи свободен и флуиден поток, пълен с безграничен потенциал за промяна, както отбеляза. Личността им не "расте" в сферите, в които се наблюдава фиксиране. Това не означава, че няма растеж в други сфери на техния живот. Човек може спокойно да се развива, напр. да бъде гениален в науката или изкуството, успешен в професията си, но в личен план, пак в определени сфери, да е доста изостанал, дори да е с емоционална интелигентност на 10-годишен.

 

 

Хю Еверет, преди повече от 50 години, е написал първата си дисертация... и веднага станала забележима сред научния свят. Но така е с "единиците" сред общата маса, сред която те се открояват. Как да скриеш слон, сред стадо гъски, например? :)

 

Хе, и тази забележка идва от човек, който най-много "рита" срещу авторитети и установените от социума критерии? 

 

Слоновете са си слонове, а гъските - гъски.

И двата вида не са нещо повече или по-малко, те са това, което са, но зависи кой и защо би искал да манипулира някого, че едикой си е като "слон сред гъски". В крайна сметка ти откровено заявяваш, че хората, които не са съгласни с теб или които ти не си оценил като слонове, са само една сбирщина от кретени.  :D Ето една много интересна фиксация.

 

П.П.

Дали пък мотивът за горните слова е свързан с квантовата психология и нейното "непризнаване" от "сериозния" научен свят? :rolleyes:

Редактирано от мо_хи_ни (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  В крайна сметка ти откровено заявяваш, че хората, които не са съгласни с теб или които ти не си оценил като слонове, са само една сбирщина от кретени.  :D Ето една много интересна фиксация.

А тия думи пък са пример за манипулация, колежке. :)

Доста свободно се движите по "сферите си", свободни и волни изводи, интерпретации се взимат като факти и после се представя надграждането и изводите от тях... Да ви цитирам ли коя от горните "точки" ползвате, както и похватите с които си служите?

Играе ви се, просто така - за спорта, вероятно. А може би и по други, "лични" причини, които всъщност не ме интересуват особено. А и гледам - вас също. Важното е да върви играта - между другото, съвсем по зодиакалната и полова принадлежност. Може би това е "друга, много интересна фиксация" :)

 

Изглежда че все пак сериозното се сблъсква с упорития уклон към почивки, заигравания, неглижиране и волни еквилибристики със всякакви порции информации. Също така, между другото, дори в рамките на тази начената тема, вие имате склонността да се реете без всякаква връзка между мнения, изводи, податки, и виражи, закачки... Ако успеете да направите поне опит какво точно изказвате, и най-важното - защо, то ще бъде доста интересен пример за творчески подходи относно нови форми на поведенчески изказ.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не, "да бъдеш себе си" означава да осъзнаваш  без фиксации и съдене. 

 

Хората, които се фиксират на нещо, не са "себе си" - онзи свободен и флуиден поток, пълен с безграничен потенциал за промяна, както отбеляза. Личността им не "расте" в сферите, в които се наблюдава фиксиране. Това не означава, че няма растеж в други сфери на техния живот. Човек може спокойно да се развива, напр. да бъде гениален в науката или изкуството, успешен в професията си, но в личен план, пак в определени сфери, да е доста изостанал, дори да е с емоционална интелигентност на 10-годишен.

 

Какво означава да "осъзнаваш  без фиксации и съдене"? Може ли конкретен пример? (това за осъзнаването много се използва, но никога не ми става съвсем ясно какво се има предвид точно, затова и питам)

 

Що касае "фиксирането" в различни сфери, мисля, че е по-скоро обратното? Ако например човек се интересува изключително много от наука и се развива само там, това означава, че пренебрегва всичко друго и там съответно няма развитие.

Защо казваш, че "фиксацията" в дадена област пречи на развитието в нея, изглежда сякаш е по-скоро обратното?

 

Какво наричаш "свободен и флуиден поток"? Поток от мисли, желания, нагласи, чувства, всичкото това или нещо друго?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А тия думи пък са пример за манипулация, колежке. :)

Доста свободно се движите по "сферите си", свободни и волни изводи, интерпретации се взимат като факти и после се представя надграждането и изводите от тях... Да ви цитирам ли коя от горните "точки" ползвате, както и похватите с които си служите?

Играе ви се, просто така - за спорта, вероятно. А може би и по други, "лични" причини, които всъщност не ме интересуват особено. А и гледам - вас също. Важното е да върви играта - между другото, съвсем по зодиакалната и полова принадлежност. Може би това е "друга, много интересна фиксация" :)

 

Изглежда че все пак сериозното се сблъсква с упорития уклон към почивки, заигравания, неглижиране и волни еквилибристики със всякакви порции информации. Също така, между другото, дори в рамките на тази начената тема, вие имате склонността да се реете без всякаква връзка между мнения, изводи, податки, и виражи, закачки... Ако успеете да направите поне опит какво точно изказвате, и най-важното - защо, то ще бъде доста интересен пример за творчески подходи относно нови форми на поведенчески изказ.

 

Рамус, ти нямаш друг избор освен да продължаваш да си "играеш на вероятности". Между чистата сериозност, за която все пледираш, и чистата несериозност има още толкова много, направо безкрайно количество варианти…дори тези две крайности са относителни и несигурни, но за ум, форматиран в течение на години от образователната система с логиката на Аристотел, някои неща остават невидими.

Не мога да скрия, че мен започват да ме мъчат постоянните ти хамлетовски въпроси, съпроводени с аристотелово мислене, което винаги предателски се прокрадва сред иначе "революционните" ти повествования.

 

Зададох един въпрос във връзка с квантовата психология. Отговор не получих. Горното повествование ме навява на мисълта, че моята особа е вероятно по-интересна от въпроса, който е задала, след като така вдъхновено се опитваш да ме запознаеш със собствените си възприятия относно мен?

 

1.Какво означава да "осъзнаваш  без фиксации и съдене"? Може ли конкретен пример? (това за осъзнаването много се използва, но никога не ми става съвсем ясно какво се има предвид точно, затова и питам)

 

2.Що касае "фиксирането" в различни сфери, мисля, че е по-скоро обратното? Ако например човек се интересува изключително много от наука и се развива само там, това означава, че пренебрегва всичко друго и там съответно няма развитие.

Защо казваш, че "фиксацията" в дадена област пречи на развитието в нея, изглежда сякаш е по-скоро обратното?

 

3.Какво наричаш "свободен и флуиден поток"? Поток от мисли, желания, нагласи, чувства, всичкото това или нещо друго?

 

2. Юболи, относно терминологията, която се ползва в психологията, чичко гугъл може спокойно да даде отговор на твоите въпроси.http://www.insai.ru/slovar/fiksatsiya-2  Хубаво е да се прави разлика между тези фиксации и концентрацията.

 

1. Да осъзнаваш без фиксации и съдене означава да го правиш ненатрапчиво, без очаквания, без страх, без осъждане - правилно или неправилно е дадено действие, мисъл или чувство. Правилно или неправилно по отношение на какво? Кой е критерият? Той е винаги относителен.

 

3. Свободен флуиден поток е алегория, която ползвам, за аза. Правя асоциация с вода. Водата може да бъде всякаква - най-общо и даряваща живот, и отнемаща. Няма смисъл да изреждам всички асоциации, които правя на тази база, тъй като е много встрани от темата. Но понеже попита - се опитвам да отговоря.

 

Доста хора в своите представи, докато мислят за аза, си представят нещо солидно, точно определено, надеждно и предвидимо, неразрушимо ядро, на което може да се разчита - непременно дълбоко алтруистично и положително по своята същност. Всичко изброено до тук е леко иронично, тъй като няма човек, който да не е изграден от дуалности. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Прекрасна и богата е темата, която си пуснал, Рамусе.

1,Но отново ще опрем до това до колко всеки индивид е в състояние да осъзнае и да признае какво се случва вътре в него, какви поведенченски схеми и модели са му били внушени в детството и в каква степен самият той е зависим от тях като възрастен индивид. Има немалък брой хора, които така и не са израстнали като възрастни личности, а продължават да се лашкат имежду модела на детето и този на родителя.

 

2,Неслучайно пуснах по-горе цитат от тази полезна книга, чиято полезност е не само информационна. Когато човек честно и открито започне да изследва себе си, а не да си замазва сам очите с превърнали се с течение на времето автоматични поведенчески механизми, то ще открие с учудване, че най-лесното и прекрасно състояние на психиката му е, когато не се опитва да бъде някой друг заради някой друг или заради впечатлението, което би оставил - накратко, само когато човек се откаже от желанието за контрол над себе си и другите, той прави първата крачка към своята автентичност и започва да излиза от поведенческите игри. Тази крачка е съпроводена с невероятно усещане за лекота и свобода на експресията, тъй като човек се оттърсва от необходимостта да подтиска една или друга своя черта, чувство, мисъл или емоция, а това е много трудоемък и уморителен процес за психиката, тъй като в името на илюзорния контрол се изразходва огромно количество ценна енергия.

 

3.На мен не ми е случвало да се сблъскам с "пристрастени психолози". Това е един вид слепота. Вероятно има и такива, не бих могла да го отрека, тъй като и психолозите/психиатрите са хора и е напълно възможна определена професионална деформация или ригидност под формата на убеждение, че само една техника или терапия е най-подходящата. Но това би ги ограничило и като специалисти със съответните "провали" сред хората, които се опитват да лекуват или консултират, и като учени, на които им убягва огромна част от безкрайния спектър на човешката психика.

 

4,Това, че се наблюдават дадени качества или характеристики в определен индивид към даден момент, в дадена ситуация, по никакъв начин не ни дава отговор на въпроса "що за човек е той", а само може да ни служи за указател/подсказка къде и как са били формирани, под чие въздействие и защо човек е усвоил точно този набор от характеристики до степен на несъзнателен автоматизъм, а други не.

Номерирах ги, в опит за прегледност и подредба.

 

1. Ти се изразяваш доста обрано, когато внимаваш. Това идва от професията ти, вероятно, от работата с хора. Но съвсем ясно е, че не е "има немалък брой хора", а те са "почти всички хора". Обединява ги невъзможността да са самопознаващи, самонаблюдаващи, самоанализиращи. Не само това - повечето хора всъщност нямат чисто физиологическата възможност да приемат сигнали за собствените си вътрешни психични процеси. Просто не са в състояние да го направят, защото нямат "датчици" за това. Нямат невралния механизъм, който да го предпостави и после да се развие останалото.

Така, че общите положения с "хората трябва само да направят, да помислят или да вникнат"... са само химери и са форма на обикновено невежество.

По отношение на медитациите, психотренинги, да не говорим пък относно духовните залитания - не е възможно да се реализират тия, освен в рамките на постановеното... а смисъла на тия думички не идват от света на Поставените. И като им е чуждо, постановените си го нагласят според тях си.

Между другото - същите замествания на думички правят сред света на физически сакатите хора - например думичката "скок" при тях има съвсем "техен си смисъл" уточнен между тях си. Иначе - същата думичка. Така е и навсякъде. Бъркотията с думичките е заради сложния начин на комуникация и комплексните процеси на отражения и следствията им. Навсякъде където се пренася от едно ниво на друго, каквото и да е - то се проектира и трансформира в смисъла си, и така се нагажда по нивото на консуматорите си. Така една и съща думичка, дори и да е на няколко езици, се преобразува в значението си, което всъщност не е дефинирано, твърдо и търпи изменения, интерпретации... Най-много това важи за абстрактните понятия - където настава пълна каша и толкова смешни на моменти поредици от грешки в комуникациите между "изгубените в превода"...

 

2. Желанието за контрол - сега, ти го използваш като крайна форма и елемент в описанието си - като крайно обяснение. Обаче то не е коректно - няма такова нещо като "ЖЕЛАНИЕ за КОНТРОЛ", то е безсмислено.

На нивото на което дори го извеждаш, това е несъответствено. Какво имам предвид - понятието ЖЕЛАНИЕ  самата ти го ползваш доста волно. Понякога се чудя как се появяват всички тия уклони - понякога към повърхността, понякога със задълбочени думи. Но точно тая комбинация, много прилича на една друга ежедневна безсмислица - "чувство за отговорност"... :)

 

Въобще явлението КОНТРОЛ, във психичния му смисъл и аспект, не кореспондира въобще с понятието ЖЕЛАНИЕ. По отношение на контрола не е ЖЕЛАНИЕ, а следствие на несъзнателни компенсаторни импулси. Въобще явлението КОНТРОЛ и неговите производни са доста сложни плетки относно някои изрази на вътрешните защитни механизми. Например - ВИНАТА, АЛЧНОСТТА и ВЛАСТТА - всички са деривати и производни на явлението КОНТРОЛ. Всички са породени от сложни процеси развиващи се в несъзнаваното и действащи от там върху личността.

Сред всичко това няма как човек да има ЖЕЛАНИЕ ЗА КОНТРОЛ. Нужда от контрол е налице, защото контролирането е част от вътрешен подтик за съхраняване, за избягване от несигурността. И са тясно обвързани със страха от смъртта.

 

3. Само да обърна внимание за една формална и незначителна "грешка" в думичката "пристрастЕни" в твоето първо изречение. Не се заяждам, но така написано коренно променя смисъла на целия изказ. Според мен точната думичка е ПРИСТРАСТНИ психолози. - явлението е ПРИСТРАСТНОСТ, а не пристрастЕност.

 

А на мен ми се случва непрекъснато да се сблъсквам с явлението пристрастие. Навсякъде, в реала или виртуала - това е масово явление. Ти обаче заграждаш "пристрастието" на психолозите само до личните им тежнения към една или друга форма на терапия или техники. А за мен - цялата психология се изучава пристрастно. Защото се полага на основата на предварителна цел. Пристрастието за мен, е въобще че познанията в психонауките е нужно задължително и само да се ползват за терапия или лечения. Самата нагласа за това е вече ограда, тя вече отрязва всичко останало, тя вече изрязва другите възможности. Колкото конкретно до психолозите, тук казуса е изключително лесен - основната мотивация на хората занимаващи се с психология ( според чиста статистика) е че това е начин за собствено справяне на лични характерови или психични травми от детството. Опита им да насочат собствените си усилия към справяне с проблема си, ги довежда до "лечението и терапиите" за към останалите. Въобще - появата като цел на лична форма на удовлетворение е именно когато "помагат" на хората да излекуват или най-малко десимтомизират някакъв пси-проблем. Все пак - като цяло, психодисциплините в социалната си рамка са предназначени именно заради това. В българското психологично виртуално или реално пространство, на най-голяма популярност се радват именно такива "имена". Някои представителки направо трансформират своят "майчин рефлекс", за да им носи някои форми на лични компенсации заради липса на същото... Естествено "синдрома на майката" е доста многолик, доста сложен в проявите си... но това е за други теми.

Обаче "синдрома на помагането" - който развиват много личности, също е компенсаторен спрямо техни собствени психични дефицити. Но пък това в рамката на социото е обявено като идеал, заради съвсем прости причини.

 

Независимо от толкова научените знания, от толкова видове школи, техники, терапии, сред хората занимаващи се с психонауки, е изключение някой който да вниква някъде оттатък наученото. Изключение, точно толкова, колкото и сред всички останали "професионални групи". Това е и обикновен пример как знаенето, ученето, дори да се стигне до прилагане и практикуване, не са достатъчни за да се надраснат вътрешните ограничения и дефицити.

 

4. Разбира се, че в дадени моменти субектите са с различен потенциал, динамика, възможности. Това въобще не е нужно да се коментира и е пряк извод от прости наблюдения. Когато изучавах това в себе си, му сложих комбинации от понятия, за да го подредя и систематизирам. Например - общата условна рамка на "амплитудите" в динамиката нарекох "ПРЕДЕН и ЗАДЕН ФРОНТ". Първо го изведох в собственото си поведение и вътрешно пространство, после вече като част от "проверките" го гледах и сред останалите.

Съвсем просто е да се изведе и тук, в темата, в темите, защото те са както е всичко останало. Редките моменти на фаза "ПРЕДЕН ФРОНТ" много добре са описани, както и "среда", както и "задните фронтове". Тук всеки чертае своята условна "графика". При едни тя е с много големи амплитуди - обикновено дамските представителки, като обща характеристика на "женския аспект". ПОвечето мъжки пишещи тук, имат тесни колебания. А и нещо повече - не е въпроса само до "менталната крива", а и до емоционалната такава, както и до някои "други". Комбинацията от всички тях се оказа че имат някои много интересни зависимости.

 

Та... естествено че не е сериозно по едно свое производно който и да е субект, да се охарактеризира, и то окончателно. Когато ползвам подобни похвати, те са само относителни и за целта на конкретиката на тема и изказ в даден момент. Все пак - едно четиво доста показва за своя автор. Защото това не е изблик в къси форми - това е цяла книга. Тя се пише трудно, тя е сериозен труд. Обикновено автора остава много автографи в написаното, колкото и строго или научно да е то. Колкото до подбраното заглавие, което цитираш - то дори не е строго научно, но е с твърде ограничен диапазон и насока. Може би в рамките на твоя професионален интерес - естествено, но за мен други неща имат значение. Например - всички обобщителни и изводни части са изключително ограничени - липсва им дълбочина, липсва им... проникновение. подбрах по-горе в думите си само един пример - мога да посоча и още един:

секция: причини

Я согласен с идеей Фредерика Перлза, что основная причина возникновения феномена манипуляции заключается в вечном внутреннем конфликте человека между его стремлением к независимости и самостоятельности, с одной стороны, и желанием найти опору в своем окружении, – с другой...

----

Първо човека доста общо е чел всички цитирани от него опорни автори... следователно - и микса от тях, дето е сглобил не носи нищо съществено. Между другото - това му е само рамка в която той да си сложи собствените си схеми и статистически изводи относно самото явление. Понеже самия той е развил само част от тях, останалото го взима наготово и го нагажда, за да получи адекватна "поставка", на която след това да положи идеите и схемите си. Има смисъл - защото опита за систематизация и схематични извеждания дава специфичен нов поглед. Освен това - нали се вижда общата му рамка, като оформяне на КОНТЕКСТ, сред който въобще да разглежда самото явление МАНИПУЛАЦИЯ - липсва размах, широта, липсва "биг пикчър"... В това отношение Бърн, сред тия 4-5 цитирани имена, просто няма равен, макар само на редки моменти да си го позволява в книгите си...

Не съм пристр'астен спрямо Бърн, моментите му на интуитивни пробиви в постановките му не са развити след това, а само загатнати. Няма данни след това да ги е развивал, макар че РВД-системата му след това добива широка популярност, има институт, организация... (доколкото съм подочел тук-там). Разбира се, че това няма никакво значение. За мен това беше попадение, в точния момент, по точния за мен начин. Разбира се голяма част от "развитието" и представянето на тезите имаше и четивото "аз съм добър - ти си добър", на Харис. Макар и на популярен език, нямаше да имам възможност да вникна в сухата ментална материя на Бърн, ако не беше "подготовката". Но за мен такъв ми беше "входа", възможностите, ситуацията "тогава"... както и да е. Разбира се има значение това, че любимия ми тогава писател, АЗИМОВ, открих вече в широки общи картини, развити идеите на РВД-системата. Най-голямата фантастична поредица, обрала всички награди за фантастика, най-мащабните описания на едно човечество, разпростряло се в цялата галактика и законите които го движат - това са събраните произведения на Азимов, които са обобщени като "ФОНДАЦИЯТА"... Всичко това е положено на основата на идеите и представите на АЗИМОВ и като част от тия идеи са залегнали и опита му да дефинира трите закона на роботиката... + още един към тях. И последствията които всичко това оказва в "света на бъдещето" на Азимов...

 

Та - за конкретната идея на ПЪРЛЗ - този "конфликт", за който той пише, като изначален и най-дълбок, всъщност въобще не стои в дълбочината. "Под него" има още много и така обобщен само издава докъде са възможностите на самия ПЪРЛЗ за да го изведе и дефинира. Но нещата са много по-дълбоки - двете "тенденции" които се взимат като конфликтни са вътре сред всеки човешки субект. Те определят не само "феномена манипулация", те са в основата на целия психичен свят. Естествено не така дефинирани. Произхода на тия "две тенденции" във всяко човешко същество са много по-дълбоки и много по-сложни. Не е тук мястото да говоря в широта за това, но само ще кажа, че понятието АВТЕНТИЧНО ДЕТЕ, за което споменава БЪРН, както и ВЪЗРАСТНИЯ, са "породени" от тази "тенденция" - която по-късно се развива като подтик към самостоятелност. Докато всъщност РОДИТЕЛ и ДЕТЕ са деривати на другия аспект, и всъщност са две различни проявления на едно и също нещо.

Рамус, ти нямаш друг избор освен да продължаваш да си "играеш на вероятности". Между чистата сериозност, за която все пледираш, и чистата несериозност има още толкова много, направо безкрайно количество варианти…дори тези две крайности са относителни и несигурни, но за ум, форматиран в течение на години от образователната система с логиката на Аристотел, някои неща остават невидими.

Не мога да скрия, че мен започват да ме мъчат постоянните ти хамлетовски въпроси, съпроводени с аристотелово мислене, което винаги предателски се прокрадва сред иначе "революционните" ти повествования.

 

Зададох един въпрос във връзка с квантовата психология. Отговор не получих. Горното повествование ме навява на мисълта, че моята особа е вероятно по-интересна от въпроса, който е задала, след като така вдъхновено се опитваш да ме запознаеш със собствените си възприятия относно мен?

Нима това е "избор" - вероятностите не е никаква игра. Това е единствения начин в един непрекъснато изменчив свят, в който всичко предпоставено е условно и относително. Вероятности, възможности, вариативности...

Ти навсякъде през цялото време постулираш винаги с "две абсолютни крайности" сред които да кажеш после че има безкрайно количество между тях. Дори се посмях на описанието за "ум, форматиран от образователната система, а и с "логиката на Аристотел"... :)

Относно образователната система - само да ти напомня колко смешно е това, казано на мен - имам документирано само средно образование, и то в "музикалното училище". Напуснах всякаква социална образователна система и си я организирах напълно самостоятелно.

Аристотел дори не бих  го ползвал като какъвто и да е авторитет, тук дори Уитнес ме занасяше в това... Едната отразява в прочита си, че модела й приличал... А другата пък - защо съм имам мнение за Аристотел, след като дори не съм го чел... Ама то така - очи всякакви, гледат си квото им казва онова "отзад" :)

 

Твоята особа я ползвам само заради контекста, и не лично, - а спрямо рамката която която е оставена като думи, понятия и конструкция. Твоята особа в чисто личен смисъл не ми е нито цел, нито интерес. Но други неща - които въобще не са лични - те са ми интересни.

 

Колкото до "квантовата психология". Я ми кажи - ти какво знаеш за "квантите" и защо авторът на това понятие го е слял в това словосъчетание?

А и... ти самата имаш ли опит с ЛСД? Да ти кажа, че бая "психологии" могат да се родят с редовно "приемане" на същото... :)

За мен тия неща са несериозни, а и по-важното - непрактични. Не мога да ги ползвам в работата си, иначе само така... колкото да си ровичкам за "интересно" - не ми е интересно.

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Номерирах ги, в опит за прегледност и подредба.

 

1. Ти се изразяваш доста обрано, когато внимаваш. Това идва от професията ти, вероятно, от работата с хора. Но съвсем ясно е, че не е "има немалък брой хора", а те са "почти всички хора". Обединява ги невъзможността да са самопознаващи, самонаблюдаващи, самоанализиращи. Не само това - повечето хора всъщност нямат чисто физиологическата възможност да приемат сигнали за собствените си вътрешни психични процеси. Просто не са в състояние да го направят, защото нямат "датчици" за това. Нямат невралния механизъм, който да го предпостави и после да се развие останалото.

Така, че общите положения с "хората трябва само да направят, да помислят или да вникнат"... са само химери и са форма на обикновено невежество.

По отношение на медитациите, психотренинги, да не говорим пък относно духовните залитания - не е възможно да се реализират тия, освен в рамките на постановеното... а смисъла на тия думички не идват от света на Поставените. И като им е чуждо, постановените си го нагласят според тях си.

Между другото - същите замествания на думички правят сред света на физически сакатите хора - например думичката "скок" при тях има съвсем "техен си смисъл" уточнен между тях си. Иначе - същата думичка. Така е и навсякъде. Бъркотията с думичките е заради сложния начин на комуникация и комплексните процеси на отражения и следствията им. Навсякъде където се пренася от едно ниво на друго, каквото и да е - то се проектира и трансформира в смисъла си, и така се нагажда по нивото на консуматорите си. Така една и съща думичка, дори и да е на няколко езици, се преобразува в значението си, което всъщност не е дефинирано, твърдо и търпи изменения, интерпретации... Най-много това важи за абстрактните понятия - където настава пълна каша и толкова смешни на моменти поредици от грешки в комуникациите между "изгубените в превода"...

 

2. Желанието за контрол - сега, вие го използвате като крайна форма и елемент в описанието си - като крайно обяснение. Обаче то не е коректно - няма такова нещо като "ЖЕЛАНИЕ за КОНТРОЛ", то е безсмислено.

На нивото на което дори вие го извеждате, това е несъответствено. Какво имам предвид - понятието ЖЕЛАНИЕ вие самата доста волно го използвате. Понякога се чудя как се появяват всички тия уклони - понякога към повърхността, понякога със задълбочени думи. Но точно тая комбинация, много прилича на една друга ежедневна безсмислица - "чувство за отговорност"... :)

Въобще явлението КОНТРОЛ, във психичния му смисъл и аспект, не кореспондира въобще с понятието ЖЕЛАНИЕ. По отношение на контрола не е ЖЕЛАНИЕ, а следствие на несъзнателни компенсаторни импулси. Въобще явлението КОНТРОЛ и неговите производни са доста сложни плетки относно някои изрази на вътрешните защитни механизми. Например - ВИНАТА, АЛЧНОСТТА и ВЛАСТТА - всички са деривати и производни на явлението КОНТРОЛ. Всички са породени от сложни процеси развиващи се в несъзнаваното и действащи от там върху личността.

Сред всичко това няма как човек да има ЖЕЛАНИЕ ЗА КОНТРОЛ. Нужда от контрол е налице, защото контролирането е част от вътрешен подтик за съхраняване, за избягване от несигурността. И са тясно обвързани със страха от смъртта.

 

3. А на мен ми се случва непрекъснато да се сблъсквам с явлението пристрастие. Навсякъде, в реала или виртуала - това е масово явление. Ти обаче заграждаш "пристрастието" на психолозите само до личните им тежнения към една или друга форма на терапия или техники. А за мен - цялата психология се изучава пристрастно. Защото се полага на основата на предварителна цел. Пристрастието за мен, е въобще че познанията в психонауките е нужно задължително и само да се ползват за терапия или лечения. Самата нагласа за това е вече ограда, тя вече отрязва всичко останало, тя вече изрязва другите възможности. Колкото конкретно до психолозите, тук казуса е изключително лесен - основната мотивация на хората занимаващи се с психология ( според чиста статистика) е че това е начин за собствено справяне на лични характерови или психични травми от детството. Опита им да насочат собствените си усилия към справяне с проблема си, ги довежда до "лечението и терапиите" за към останалите. Въобще - появата като цел на лична форма на удовлетворение е именно когато "помагат" на хората да излекуват или най-малко десимтомизират някакъв пси-проблем. Все пак - като цяло, психодисциплините в социалната си рамка са предназначени именно заради това. В българското психологично виртуално или реално пространство, на най-голяма популярност се радват именно такива "имена". Някои представителки направо трансформират своят "майчин рефлекс", за да им носи някои форми на лични компенсации заради липса на същото... Естествено "синдрома на майката" е доста многолик, доста сложен в проявите си... но това е за други теми.

Обаче "синдрома на помагането" - който развиват много личности, също е компенсаторен спрямо техни собствени психични дефицити. Но пък това в рамката на социото е обявено като идеал, заради съвсем прости причини.

 

Независимо от толкова научените знания, от толкова видове школи, техники, терапии, сред хората занимаващи се с психонауки, е изключение някой който да вниква някъде оттатък наученото. Изключение, точно толкова, колкото и сред всички останали "професионални групи". Това е и обикновен пример как знаенето, ученето, дори да се стигне до прилагане и практикуване, не са достатъчни за да се надраснат вътрешните ограничения и дефицити.

 

4. Само да обърна внимание за една формална и незначителна "грешка" в думичката "пристрастЕни" в твоето първо изречение. Не се заяждам, но така написано коренно променя смисъла на целия изказ. Според мен точната думичка е ПРИСТРАСТНИ психолози. - явлението е ПРИСТРАСТНОСТ, а не пристрастЕност.

 

Разбира се, че в дадени моменти субектите са с различен потенциал, динамика, възможности. Това въобще не е нужно да се коментира и е пряк извод от прости наблюдения. Когато изучавах това в себе си, му сложих комбинации от понятия, за да го подредя и систематизирам. Например - общата условна рамка на "амплитудите" в динамиката нарекох "ПРЕДЕН и ЗАДЕН ФРОНТ". Първо го изведох в собственото си поведение и вътрешно пространство, после вече като част от "проверките" го гледах и сред останалите.

Съвсем просто е да се изведе и тук, в темата, в темите, защото те са както е всичко останало. Редките моменти на фаза "ПРЕДЕН ФРОНТ" много добре са описани, както и "среда", както и "задните фронтове". Тук всеки чертае своята условна "графика". При едни тя е с много големи амплитуди - обикновено дамските представителки, като обща характеристика на "женския аспект". ПОвечето мъжки пишещи тук, имат тесни колебания. А и нещо повече - не е въпроса само до "менталната крива", а и до емоционалната такава, както и до някои "други". Комбинацията от всички тях се оказа че имат някои много интересни зависимости.

 

Та... естествено че не е сериозно по едно свое производно който и да е субект, да се охарактеризира, и то окончателно. Когато ползвам подобни похвати, те са само относителни и за целта на конкретиката на тема и изказ в даден момент. Все пак - едно четиво доста показва за своя автор. Защото това не е изблик в къси форми - това е цяла книга. Тя се пише трудно, тя е сериозен труд. Обикновено автора остава много автографи в написаното, колкото и строго или научно да е то. Колкото до подбраното заглавие, което цитираш - то дори не е строго научно, но е с твърде ограничен диапазон и насока. Може би в рамките на твоя професионален интерес - естествено, но за мен други неща имат значение. Например - всички обобщителни и изводни части са изключително ограничени - липсва им дълбочина, липсва им... проникновение. подбрах по-горе в думите си само един пример - мога да посоча и още един:

секция: причини

Я согласен с идеей Фредерика Перлза, что основная причина возникновения феномена манипуляции заключается в вечном внутреннем конфликте человека между его стремлением к независимости и самостоятельности, с одной стороны, и желанием найти опору в своем окружении, – с другой...

----

Първо човека доста общо е чел всички цитирани от него опорни автори... следователно - и микса от тях, дето е сглобил не носи нищо съществено. Между другото - това му е само рамка в която той да си сложи собствените си схеми и статистически изводи относно самото явление. Понеже самия той е развил само част от тях, останалото го взима наготово и го нагажда, за да получи адекватна "поставка", на която след това да положи идеите и схемите си. Има смисъл - защото опита за систематизация и схематични извеждания дава специфичен нов поглед. Освен това - нали се вижда общата му рамка, като оформяне на КОНТЕКСТ, сред който въобще да разглежда самото явление МАНИПУЛАЦИЯ - липсва размах, широта, липсва "биг пикчър"... В това отношение Бърн, сред тия 4-5 цитирани имена, просто няма равен, макар само на редки моменти да си го позволява в книгите си...

Не съм пристр'астен спрямо Бърн, моментите му на интуитивни пробиви в постановките му не са развити след това, а само загатнати. Няма данни след това да ги е развивал, макар че РВД-системата му след това добива широка популярност, има институт, организация... (доколкото съм подочел тук-там). Разбира се, че това няма никакво значение. За мен това беше попадение, в точния момент, по точния за мен начин. Разбира се голяма част от "развитието" и представянето на тезите имаше и четивото "аз съм добър - ти си добър", на Харис. Макар и на популярен език, нямаше да имам възможност да вникна в сухата ментална материя на Бърн, ако не беше "подготовката". Но за мен такъв ми беше "входа", възможностите, ситуацията "тогава"... както и да е. Разбира се има значение това, че любимия ми тогава писател, АЗИМОВ, открих вече в широки общи картини, развити идеите на РВД-системата. Най-голямата фантастична поредица, обрала всички награди за фантастика, най-мащабните описания на едно човечество, разпростряло се в цялата галактика и законите които го движат - това са събраните произведения на Азимов, които са обобщени като "ФОНДАЦИЯТА"... Всичко това е положено на основата на идеите и представите на АЗИМОВ и като част от тия идеи са залегнали и опита му да дефинира трите закона на роботиката... + още един към тях. И последствията които всичко това оказва в "света на бъдещето" на Азимов...

 

Та - за конкретната идея на ПЪРЛЗ - този "конфликт", за който той пише, като изначален и най-дълбок, всъщност въобще не стои в дълбочината. "Под него" има още много и така обобщен само издава докъде са възможностите на самия ПЪРЛЗ за да го изведе и дефинира. Но нещата са много по-дълбоки - двете "тенденции" които се взимат като конфликтни са вътре сред всеки човешки субект. Те определят не само "феномена манипулация", те са в основата на целия психичен свят. Естествено не така дефинирани. Произхода на тия "две тенденции" във всяко човешко същество са много по-дълбоки и много по-сложни. Не е тук мястото да говоря в широта за това, но само ще кажа, че понятието АВТЕНТИЧНО ДЕТЕ, за което споменава БЪРН, както и ВЪЗРАСТНИЯ, са "породени" от тази "тенденция" - която по-късно се развива като подтик към самостоятелност. Докато всъщност РОДИТЕЛ и ДЕТЕ са деривати на другия аспект, и всъщност са две различни проявления на едно и също нещо.

Нима това е "избор" - вероятностите не е никаква игра. Това е единствения начин в един непрекъснато изменчив свят, в който всичко предпоставено е условно и относително. Вероятности, възможности, вариативности...

Ти навсякъде през цялото време постулираш винаги с "две абсолютни крайности" сред които да кажеш после че има безкрайно количество между тях. Дори се посмях на описанието за "ум, форматиран от образователната система, а и с "логиката на Аристотел"... :)

Относно образователната система - само да ти напомня колко смешно е това, казано на мен - имам документирано само средно образование, и то в "музикалното училище". Напуснах всякаква социална образователна система и си я организирах напълно самостоятелно.

Аристотел дори не бих  го ползвал като какъвто и да е авторитет, тук дори Уитнес ме занасяше в това... Едната отразява в прочита си, че модела й приличал... А другата пък - защо съм имам мнение за Аристотел, след като дори не съм го чел... Ама то така - очи всякакви, гледат си квото им казва онова "отзад" :)

 

Твоята особа я ползвам само заради контекста, и не лично, - а спрямо рамката която която е оставена като думи, понятия и конструкция. Твоята особа в чисто личен смисъл не ми е нито цел, нито интерес. Но други неща - които въобще не са лични - те са ми интересни.

 

Колкото до "квантовата психология". Я ми кажи - ти какво знаеш за "квантите" и защо авторът на това понятие го е слял в това словосъчетание?

А и... ти самата имаш ли опит с ЛСД? Да ти кажа, че бая "психологии" могат да се родят с редовно "приемане" на същото... :)

За мен тия неща са несериозни, а и по-важното - непрактични. Не мога да ги ползвам в работата си, иначе само така... колкото да си ровичкам за "интересно" - не ми е интересно.

 

1. Интровертите, а те не са малък процент от човечеството, имат точно тези способности, за които говориш. Те създават своите реалности, черпейки предимно отвътре, от собствения си психичен свят. Относно физиологическата невъзможност - синаптични връзки могат както да се създават, така и да атрофират, ако не се ползват - поне така е на теория. Т.е. отново не виждам достатъчно основание за невъзможност. Напротив, възможно е. Доказателство за това е възможността у всеки човек да придобива нови умения и знания, включително и в области като самонаблюдение и самоанализ. Възприятиято не е свързано само с пасивното приемане на сигнали отвън, но най-вече с творческите им интерпретации/трансакции. Когато на човек му бъде показано, че спектърът на тези интерпретации може да бъде безкрайно богат и разнообразен, а не ригидно-дуален, както обикновено ни обучават от малки, това винаги е съпроведено с невероятна психическа метаморфоза. Но също така е вярно, че човек трябва и да е готов да "види" или осъзнае тези вероятности.

 

2&3. Защо за мен пристрастието е само лично - ами, Рамусе, всичко в този свят започва и свършва с личността и нейните /не/способности. Всяка борба или отрицание, всяка нужда, недостиг или желание, способност, талант или недъг. Можем да използваме различни думички за явлението "личност", много по-комплексни или детайлни, но за мое удобство се опитвам да ползвам минимален брой думи с надеждата за многопластовото им разбиране. Знам, че тази многопластовост не всеки може да я долови - все пак не всеки го интересуват определени сфери на познанието, но ползвайки  популярни със значението си думи, се опитвам да олекотявам комуникационния процес и да го правя, до колкото е по силите ми,  достъпен и разбираем за повече хора. Мен рядко ще ме видиш да усложнявам изказа си или да употребявам терминология, тъй като не съм учила в България, както и не се занимавам с писане на трудове или преподаване, а и с течение на годините започвам да забравям българския език и да ми убягва много от самата лексика. Така, че моля да бъдете снизходителни, когато допускам определени езикови неточности, все пак не съм оглупяла до толкова, че да говоря дори на български с акцент. :D Но да не се отклонявам. Груповото винаги е резултат от личното, тъй като личностите създават социума, и тъй като самите личности търпят развитие, то и социалното също неизменно се променя. Понеже си падам малко филмоман или както е там думата на български, винаги ми е правило впечатление как филми, считани за много и сериозни и дълбоки, но правени преди 50 години да речем, през погледа на днешния зрител могат да бъдат пълна боза и пързаляне по повърхността. Всяка генерация има своите теми и наболяли въпроси, които се прехвърлят и в научния свят и всяка генерация се бори със статуквото на предхождащите генерации, като надгражда знанието. Това е нормален процес. Относно българските специалисти - нямам преки наблюдения. Възможно е да е така, както твърдиш. А за мотивите човек да започне да се занимава с човешката психика - това, което си дал като мотивация няма да отричам, че не съществува, но бих искала да ти напомня, че винаги съществуват и безброй други варианти! Някои от които са дори опасни за човечеството като цяло - психотронните оръжия и всякакви други техники за контрол и зомбиране на населението.

 

По отношение на контрола и манипулацията ето нещо по-сериозно, въпреки че стилът е по-скоро публицистичен, от колкото научен, но е сбито и съдържателно: http://evolkov.net/cults/jpp/Zimbardo.P.Andersen.S.Understanding.Mind.Control.html

 

Контролът с всичките му аспекти може да се каже, че е нездравословен дериват на волята ни за живот. Дали ще го наречем желание за контрол или нужда от контрол - за мен не е толкова важно. Важна е същността, заложена в съответните думи. 

 

4. Относно критиката на въпросното четиво, което пуснах - как искаш да е дълбоко и детайлно, след като то е предназначено за широката публика? Вече, ако човек има по-дълбок интерес, може сам да задълбае и да започне да търси подходяща литература.

 

Наркотици като ЛСД никога не съм употребявала, не знам какво те накара да ми зададеш този въпрос?

 

Квантовата психология е невероятно интересна за мен и от скоро започнах да се интересувам и да чета, въпреки че хората още в началото на ХХ век са започнали да говорят за тези неща. Квантовата психология се опитва да покаже, че неопределеността на квантовата физика се корени в нашите мозъци и нервна система, че цялото ни знание е продукт на същата тази неопределеност Всеки интересуващ се от психология знае, че всяка нервна система създава своя собствена картина на света и отдавна е известно, че сме надскочили аристотеловата картина за разбиране и обяснение на света, под формата на една обективна реалност, и сме навлезли в неаристотеловия свят - този на квантите - на неопределеността и относителността. Това, което събуди интереса ми, бяха паралелите, които самите квантови физици започнаха да правят с някои философски положение от будизма, а по-късно видях, че и самите квантови психолози използват дзен или идеи на Нагарджуна - например тази за ступите, обяснявайки безкрайната серийност на нашите умове и фактът, че всеки обект има своя собствена реалност. Интересни са ми много книгите на Джон Дан и неговите концепции, ето линк към една от неговите книги "Ескперимет с времето": http://yanko.lib.ru/books/betweenall/Dunne.htm#_Toc511222819

 

Мисля, че нов тип мислене е започнало да се формира! или да се завръща? - "квантовото мислене", което ще промени коренно не само виждането ни света, но и логиката, с която боравим. Разбира се на хората, при които тези процеси вече са започнали, ще им бъде доста трудно и ще бъдат често нерзабирани и осмивани, но всяко начало е трудно.

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Мисля, че нов тип мислене е започнало да се формира! или да се завръща? - "квантовото мислене"

 

 

Не се формира и не се завръща. И се формира и се завръща.

 

А относно присмиването, бащата на Копенхагенската интерпретация е казал, "По някога нещата са толкова сериозни, че са смешни."

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
2. Юболи, относно терминологията, която се ползва в психологията, чичко гугъл може спокойно да даде отговор на твоите въпроси.http://www.insai.ru/slovar/fiksatsiya-2  Хубаво е да се прави разлика между тези фиксации и концентрацията.

 

 

Да, мерси, видях го. С цялото ми уважение към психологията (ти май беше психоложка?), това за фиксациите е доста обща хипотеза, при която се допуска, че всеки започва развитието си от едно и също място, напр. "бял лист", и съответно се очаква да мине през едни и същи етапи на развитие.

В будизма се застъпва съвсем различна теза - че всеки е натрупал определени навици и нагласи и си продължава оттам. За това говорех и за насочването на вниманието - наскоро слушах едно предаване, в което обясниха, че според нов американски метод за ранно откриване на аутизъм, на децата се прожектира едно филмче и се внимава, на какво обръщат внимание. Ако следят хората, които си говорят, всичко е наред, ако обаче са се втренчили малко по-надясно във вратата, която непрекъснато се отваря и затваря, работата не отива на хубаво.

В този смисъл, ако човек го влече едно нещо, има опасност да занемари другите неща и неговото развитие там да изостане. С други думи за мен фиксацията се явява вторична, но пък аз не съм психолог. :)

 

 

1. Да осъзнаваш без фиксации и съдене означава да го правиш ненатрапчиво, без очаквания, без страх, без осъждане - правилно или неправилно е дадено действие, мисъл или чувство. Правилно или неправилно по отношение на какво? Кой е критерият? Той е винаги относителен.

 

Това ми звучи направо опасно (отделно че ми се струва и нихилистично). Би могло да се направи изводът, че няма никакво значение какво правим, тъй като критерият е относителен.

Аз дори бих се съгласил с това схващане, ако за съжаление не бях виждал безброй примери, в които някои хора решават, че е все едно какво ще направят някому, но изведнъж се оказва, че не им е все едно какво ще им направят на тях.

 

Разбира се, не отричам, че в конкретни случаи, ако някой много се е напрегнал поради особено въображаеми проблеми (а допускам, че при психолога попадат главно такива), подобно нещо би могло да го поуспокои и да му даде възможност да види и други гледни точки, което пък наистина е много важно.

 

 

3. Свободен флуиден поток е алегория, която ползвам, за аза. Правя асоциация с вода. Водата може да бъде всякаква - най-общо и даряваща живот, и отнемаща. Няма смисъл да изреждам всички асоциации, които правя на тази база, тъй като е много встрани от темата. Но понеже попита - се опитвам да отговоря.

 

Доста хора в своите представи, докато мислят за аза, си представят нещо солидно, точно определено, надеждно и предвидимо, неразрушимо ядро, на което може да се разчита - непременно дълбоко алтруистично и положително по своята същност. Всичко изброено до тук е леко иронично, тъй като няма човек, който да не е изграден от дуалности.

 

Това е много голям въпрос - какво е азът? Дали е нашите навици, склонности и желания, дали нашите мисли и чувства, дали оная способност, която ни позволява да си дадем сметка, че съществуваме или пък всичкото заедно?

Но каквото и да е, поне този, който познавам аз, ми изглежда крайно променлив и ненадежден. Днес е едно, утре - друго и така до безкрай.

Някой казват, че отвъд нашата способност да разсъждаваме, има още нещо (напр. в психологията май му викат подсъзнание) и че в крайна сметка погрешно възприемаме комбинацията от двете като "аз".

Казват, че има и още нещо, което не чувства, не съди и не мисли. Неговото откриване обаче не било лесно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.