Аристотел дори не бих  го ползвал като какъвто и да е авторитет, тук дори Уитнес ме занасяше в това... Едната отразява в прочита си, че модела й приличал... А другата пък - защо съм имам мнение за Аристотел, след като дори не съм го чел... Ама то така - очи всякакви, гледат си квото им казва онова "отзад"

Я, това не го бях прочела... не че другото съм де. Само че, Рамус, ти дори бъркаш Платон с Аристотел. Аристотел и аз не съм го чела, само малко. А това "отзад" какво е? Някакво ново психологическо озарение, родено от дрейфуващия ти в морето на собствените си фантазии и научнопопулярни статии мозък? Точно дрейфуване е подходящ образ - да се оставиш да те носи накъдето те отведе умът, без да го контролираш. Да не го използваш, а да бъдеш влачен, използван от него. Да бъдеш МАНИПУЛИРАН от собствения си ум е единствената манипулация, която е възможна и ти и Мохини чудесно онагледявате това. Е, извинявам се, че намесвам и други. Но все пак, манипулацията е възможна единствено когато човек  не е критичен , или поне не достатъчно критичен към самия себе си. Просто е, но трудно се удържа.  Психиатрите използват тази дума - критичен (което значи, в нормата; и некритичен, което пък трябва да означава, че работата не отива на добре).

 

Бадр, например, ти посочи някои очеизвадни за него глупости и недомислици, които си извел като базови положения. Ти държиш, че в психологията физичните закони не важели - и защо? Дай пример с някакъв малък колектив.

Основните закони трябва да действат отгоре до долу, еднакви навсякъде.

 

4.   Следствие на горните се явява твърдението че – И ДВЕТЕ СТРАНИ във което и да е взаимодействие се явяват равнопоставени по отношение както на отговорността си, така и на смисъла. Именно защото взаимодействието зависи и от двете страни – поравно.

 

Например, щом ще е в което и да е (нека да е психологическо) взаимодействие, прозрението ти трябва да важи за сладкия малък колектив от майка и бебе. Любимият ти пример с бибероните.

Според теб в този случай И ДВЕТЕ СТРАНИ са равнопоставени в отговорността си и смисъла (смисъла на кое?)

 

2.   Обмена задължително включва равнопоставеното положение на двата елемента – т.е. трябва единия „да има нужда” да предаде нещо, а другия „да има нужда да приеме”.

 

Бебето представлява огромен недостиг, който майката запълва чрез денонощен изтощителен труд. Бебето изисква да му се дава, а майката няма нужда от безсъние. Тя дава не когато самата тя има нужда да дава, а когато детето се нуждае от това. Такъв е естественият закон и ако няма бариера, както ти е написал Бадр, в случая някакво болестно състояние в майката, тя ще действа според закона. Тя, ще не ще, се явява и манипулатор, залъгва го и т.н. съвсем съзнателно, а бебето не е съзнателно за своите действия.

Отговорността на майката и бебето не е еднаква, или според теб - е?

 

Основните закони трябва да действат отгоре до долу, еднакви навсякъде.

 

 

Няма логика в това. 

 

Неосновните защо не са основни. Не е ли защото се различават от основните.

Няма логика в това. 

 

Неосновните защо не са основни. Не е ли защото се различават от основните.

Ама че въпроси задаваш, Реджеп... ама давай, ще мислим. Според възможностите си

Да, и затова. Но най-вече, защото обхващат по-малък брой явления и не действат на по-високо ниво, така да се каже. Или на друго място. Например, какво например, правилата, на които се подчиняват хората, пишещи в този форум не важат в детска градина "Синчец". Но и двете групи са групи от хора, които са се появили и ще изчезнат по един и същи начин... и прочие, можеш да си добавиш примери за различни мащаби и състояния на явленията.

На колкото по-ниско ниво в зданието на вселената се намираме, на толкова повече закони сме подчинени.

Ама че въпроси задаваш, Реджеп... ама давай, ще мислим. Според възможностите си

Да, и затова. Но най-вече, защото обхващат по-малък брой явления и не действат на по-високо ниво, така да се каже. Или на друго място. Например, какво например, правилата, на които се подчиняват хората, пишещи в този форум не важат в детска градина "Синчец". Но и двете групи са групи от хора, които са се появили и ще изчезнат по един и същи начин... и прочие, можеш да си добавиш примери за различни мащаби и състояния на явленията.

На колкото по-ниско ниво в зданието на вселената се намираме, на толкова повече закони сме подчинени.

 

Но ако основните действат отгоре до долу еднакви за всички, то тогава неосновните, не би следвало да съществуват, тъй като със съществуването си биха отхвърлили основните като универсални и еднакви за всички. А от друга страна основните как биха могли да бъдат основни, ако няма не основни от които да ги отличаваме.

 

 

Горе долу това са логическите съображения изложени във Философията на средния път и в Диамантената сутра.

Редактирано 2 май 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Но ако основните действат отгоре до долу еднакви за всички, то тогава неосновните, не би следвало да съществуват, тъй като със съществуването си биха отхвърлили основните като универсални и еднакви за всички. А от друга страна основните как биха могли да бъдат основни, ако няма не основни от които да ги отличаваме.

 

 

Горе долу това са логическите съображения изложени във Философията на средния път и в Диамантената сутра.

`ми вземи се образовай поне малко  в диалектика !

Като нямаш сетивата да го усещаш - знанието прави сляпото окато !

.....Пък може и да ти просветне нещо и за средния път....

Като не знаеш , ами не си и чувал , как искаш да знаеш ?!

Пък после стои въпросът и с разбирането !

Тук в темите от подобен характер , до правене пък изобщо не можем да стигнем.....!

Ега ти досадата ....!

 

Ето ти някакво начало :

......                  закони   :  Общи и Частни      

     Частни закони са тези , които действат в отделни области , на които са подчинени само група от неща , явления и процеси , и то при определени условия . ( физика , химия......психология .... музика и литература ако искаш)

     Всеобщи закони  са тези които действат навсякъде и винаги , които са валидни във всички области и части  въобще , на които са подчинени всички неща за каквото и да става дума , и при всички условия. (философия - със законите си за материя-идея , диалектика-метафизика , познание(обект-субект)......и т.н.)....

   Всички общи закони са  основни според случая , а останалите според случая стават неосновни (както основни , така и частни) и се делят на главни и неглавни според времето и мястото което заемат , и активността/пасивността която имат за всеки конкретен случай.....

   Тук е мястото да си структурираш (подредиш) мисленето и да намериш на всяко нещичко мястото , че да ти намалее Ентропията (неподредеността)........като е структурирана табличката на Менделеев примерно , само в две измерения !

   Става ясно , че в нашия случай измеренията са множество ....кой до където я докара...!   

   И като видиш празнина , да потърсиш начин с какво и как да я запълниш!

   Иначе не е мислене , а е измисляне  някакво , хвърчащо в небитието...!

 

Ето и един общ , основен закон на който здраво да стъпиш , важещ за всичко без изключение :

Битието определя съзнанието ! (Иначе нали знаеш - фрааас с битието по съзнанието...!  )

Съзнанието само решава задачите определени от битието !

Т.е. съзнанието нищо не определя (както мнозинството нарцистично си въобразява) !....

Редактирано 3 май 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Да вземем следните две твърдения

 

1. Триъгълникът е триъгълник

2. Триъгълникът не е триъгълник

 

Да допуснем, че законът "Триъгълникът е триъгълник" е всеобщ и всевалиден за всьо и вся.

 

Ако в такъв случай, законът "Триъгълникът не е триъгълник" е валиден за поне едно всьо или поне една вся, то тогава можем ли да твърдим, че законът "Триъгълникът е триъгълник" е валиден за всяко едно всьо и всяка една вся ?

 

 

На базата на подобни разсъждения е и репликата на Татхагата към Субхути в Диамантената сутра:

 

– Същества, същества Субхути. Татхагата говори за тях като за не същества. За това им викат същества...

 

Един вид, неразрешимото противоречие касаещо едновременното съществуване на обективна и субективна или каквато и да е друга истина, води до идеята, че не може да се направи разлика между обективен закон и субективен интерес.

Редактирано 3 май 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Подозирам, че Реджеп и бай Чечи могат да си намерят около "що е то закон" безкрайно поле за дебати. Доколко вярно всякакви там научни закони представят обективните закономерности и има ли такива, или зависи как ги възприемаме... ужасТ

Тургенев писал някога си, че всяка човешка молитва можела да се сведе до следното - Боже, направи така, че две и две да не прави четири.

А Шекспир, че

 

"...има по земята и небето

неща, Хорацио, които нашта

нещастна философия не е

дори сънувала!"

 

да, новодобавеното е по предвижданията

Да вземем следните две твърдения

 

1. Триъгълникът е триъгълник

2. Триъгълникът не е триъгълник

 

Да допуснем, че законът "Триъгълникът е триъгълник" е всеобщ и всевалиден за всьо и вся.

 

Ако в такъв случай, законът "Триъгълникът не е триъгълник" е валиден за поне едно всьо или поне една вся, то тогава можем ли да твърдим, че законът "Триъгълникът е триъгълник" е валиден за всяко едно всьо и всяка една вся ?

Нещо не мога ди мисля на руски тази сутрин, би ли си превел въпроса изцяло на български   Не ти се е и получило.

 

Хей, аз съм адвокат и ти казвам, че всички адвокати са лъжци, вярвай ми - аз съм адвокат!

"...има по земята и небето

неща, Хорацио, които нашта

нещастна философия не е

дори сънувала!"

ТОЧНО!

ІV-ти закон на термодинамиката (от By_Chechi ! Тоя , Шекспир направо ми е чел мислите !   ) :

Винаги има и още нещо (което не знаем) !   - общ и основен Закон !......

Но поне това с което разполагаме , следва да го ползваме както трябва , а не както си искаме !

.....иначе магарето умряло от жажда пред две с кофи вода.... !

 

Тъкмо с Реджеп , нищо няма да намериш .

Само ще си ограничиш и по този начин повредиш способността за фантазия и измисляне....а това е ценна способност за всяка творческа личност ....

Пази я и се грижи за нейното здраве ! Тя си е твоя ! 

Редактирано 3 май 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Всяка една валидност е обусловена. Още по лошо (добро). Всяка една теория според която се определят валидностите, също е обусловена. 

И самата обусловеност, за да бъде разбрана като обусловеност или като нещо друго, също е обусловена.

 

Всеобща валидност могат да имат противоречията и относителността. И да нямат. И пак да имат. И пак да нямат.

 

Възгледът, че идеята за всеобщата относителност и зависимият произход са нихилистични означава само едно. Този който определя зависимият произход и всеобщата относителност като нихилистични, може да бъде единствено и само етерналист.

Всяка една валидност е обусловена. Още по лошо (добро). Всяка една теория според която се определят валидностите, също е обусловена. 

И самата обусловеност, за да бъде разбрана като обусловеност или като нещо друго, също е обусловена.

 

Всеобща валидност могат да имат противоречията и относителността. И да нямат. И пак да имат. И пак да нямат.

 

Възгледът, че идеята за всеобщата относителност и зависимият произход са нихилистични означава само едно. Този който определя зависимият произход и всеобщата относителност като нихилистични, може да бъде единствено и само етерналист.

........Ритнало магарето кофите с водата и те се разлели .

Това също е решение ......на магарето ! 

 

Сега да сменим входните условия (битието) :

Има жадно магаре (съзнанието) , но кофа с вода никаква няма.

Сега , при тези условия  магарето къчове да хвърля , пак от жажда умира.....!

Следва каквото си искаш измисляне .....защото магарето не иска да е жадно.... !

Нещо подобно се случва в темата за будизма....

 

Така и с теб ! Някой ти е скрил топката , както на магарето кофите !

По-точно в случая с теб , сам криеш топката от себе си , сам себе си манипулираш !

Това пък праща твоята логика на ма*ната си - т.е. няма никаква логика !

Защото от частното правиш изводи за закономерност , присвоявайки ги произволно като закономерност на общото......обичайна манипулация на невежество !

На това няма кой да се върже.....!

 

Та , така със законите - големи майтапи падат , а по някога си е пълна трагедия ....!

Ето ти и практика на придобитите знания , понеже примерът с магарето може да не те устройва  .

Примерно в темата за Украйна :

(там си им писнал на всички ако си забелязал , но аз те приемам като ценен характерен образец и за това имаш благоразположението ми.... )

Елементарно е за разбиране , ако мислиш законосъобразно (диалектически )! 

Общият конфликт е между Запада и Русия .

Частен е конфликтът между Украйна и Русия.

Тук има и още много други частни конфликти , по-главен от които е този между САЩ и Европа....

Въпросът в темата е кой е агресор и кой се защитава , справяйки се с всякакви манипулации !

Какво следва от това ?!....(отговори има в другата тема)

Редактирано 4 май 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Примерно в темата за Украйна (там си им писнал на всички , ако си забелязал) .

Елементарно е , ако мислиш законосъобразно ! 

Общият конфликт е между Запада и Русия .

Частен е конфликтът между Украйна и Русия.

Въпросът там е кой е агресор и кой се защитава , справяйки се с всякакви манипулации !

Какво следва от това ?!....(отговор в другата тема)

 

И този постинг е само поредното художествено произведение, отразяващо лична емоционална тревожност и враждебност.

Адекватно общуване е възможно само между “равни” – хора със сходни или подобни нагласи, гледни точки, ниво на рационалност, емоционалност, опитност и вяра. Общуването между “неравни” се изражда и затруднява от желание за доминантност и опити за налагане на подчиненост под формата на”всички те мислят за лузър”, които неизбежно водят до сериозни смущения в комуникацията и безкрайна игра на доминиране. На който са му интересни тези твои игри, да ти отговаря по-задълбочено. 

Редактирано 4 май 201511 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

И този постинг е само поредното художествено произведение, отразяващо лична емоционална тревожност и враждебност.

Адекватно общуване е възможно само между “равни” – хора със сходни или подобни нагласи, гледни точки, ниво на рационалност, емоционалност, опитност и вяра. Общуването между “неравни” се изражда и затруднява от желание за доминантност и опити за налагане на подчиненост под формата на”всички те мислят за лузър”, които неизбежно водят до сериозни смущения в комуникацията и безкрайна игра на доминиране. На който са му интересни тези твои игри, да ти отговаря по-задълбочено. 

 

Такива, дето нито са учили навигация, нито са плавали, да ми говорят за изток и запад. Нито гринуичкия меридиан съществува, нито демаркационната линия съществува. И по екватора няма забити колчета с табели, на които пише "ЕКВАТОР". Тези всичките хората са ги измислили, и като измислици на хората те съществуват. И не съществуват. И като реални съществуват и не съществуват. Защото реалността е измислица и измислицата е реалност.

 

Тук следва да цитирам коана за монасите и знамето, но няма да го цитирам, което не означава, че не го цитирам. Не означава и че го цитирам. И означава.

 

Как може човек да разбира същността на манипулациите, ако не схваща истината (истините) като опорни точки, като ограничения.

1.Да, мерси, видях го. С цялото ми уважение към психологията (ти май беше психоложка?), това за фиксациите е доста обща хипотеза, при която се допуска, че всеки започва развитието си от едно и също място, напр. "бял лист", и съответно се очаква да мине през едни и същи етапи на развитие.

В будизма се застъпва съвсем различна теза - че всеки е натрупал определени навици и нагласи и си продължава оттам. За това говорех и за насочването на вниманието - наскоро слушах едно предаване, в което обясниха, че според нов американски метод за ранно откриване на аутизъм, на децата се прожектира едно филмче и се внимава, на какво обръщат внимание. Ако следят хората, които си говорят, всичко е наред, ако обаче са се втренчили малко по-надясно във вратата, която непрекъснато се отваря и затваря, работата не отива на хубаво.

В този смисъл, ако човек го влече едно нещо, има опасност да занемари другите неща и неговото развитие там да изостане. С други думи за мен фиксацията се явява вторична, но пък аз не съм психолог.

 

 

2.Това ми звучи направо опасно (отделно че ми се струва и нихилистично). Би могло да се направи изводът, че няма никакво значение какво правим, тъй като критерият е относителен.

Аз дори бих се съгласил с това схващане, ако за съжаление не бях виждал безброй примери, в които някои хора решават, че е все едно какво ще направят някому, но изведнъж се оказва, че не им е все едно какво ще им направят на тях.

 

Разбира се, не отричам, че в конкретни случаи, ако някой много се е напрегнал поради особено въображаеми проблеми (а допускам, че при психолога попадат главно такива), подобно нещо би могло да го поуспокои и да му даде възможност да види и други гледни точки, което пък наистина е много важно.

 

 

3.Това е много голям въпрос - какво е азът? Дали е нашите навици, склонности и желания, дали нашите мисли и чувства, дали оная способност, която ни позволява да си дадем сметка, че съществуваме или пък всичкото заедно?

Но каквото и да е, поне този, който познавам аз, ми изглежда крайно променлив и ненадежден. Днес е едно, утре - друго и така до безкрай.

Някой казват, че отвъд нашата способност да разсъждаваме, има още нещо (напр. в психологията май му викат подсъзнание) и че в крайна сметка погрешно възприемаме комбинацията от двете като "аз".

Казват, че има и още нещо, което не чувства, не съди и не мисли. Неговото откриване обаче не било лесно.

 

1. Ами, като погледнеш, всеки един от нас минава през общи етапи на развитие - бебешка възраст, прохождане, детство, пубертет и т.н. Етапите на развитие са едни и същи за всеки. Психологията не противоречи по никакъв начин на будизма във връзка с нагласите и навиците, които споменаваш, тъй като всеки човек през целия си живот трупа различни впечатления. Някои от тези впечатления избира да бъдат негов водещ модел в зависимост от ситуациите, други отхвърля, трети го травмират, четвърти може да изкорени при желание или да замени с други, като всичко това се записва в нашето ДНК.

 

2. Критерият винаги е относителен. Ето, виж, че ти самият избираш критерия "будизъм", за да се аргументираш. Аз мога да избера психологията, Бадр - физиката, Уит - християнството и платонизма и т.н. Това не означава, че нещата, които пишем, водени от точно определен критерий, не са верни, а означава, че са верни само за периметъра на критерия, но не са общовалидна истина. По-скоро фрагмент или точно определена опитност от голямата картина. Тези опитности както могат да бъдат сходни, така могат и да се различават, но това не им пречи да съществуват едновременно в пространство-времето и дори да си сътрудничат при желание. Проблем започва да се появява, когато някой от всички нас реши, че само неговият критерий е общовалиден и верен и започне да изисква и налага приемане на този критерий за истинен от останалите. Това вече е сериозна фиксация, която намалява значително възможността за сътрудничество, тъй като човек счита единствено себе си за прав, а останалите за глупаци.

 

3. Всичко, което си изброил, би могло да бъде или да не бъде нашия аз. Правилно отбелязваш, че е променлив и в това е неговата красота, тъй като само една несигурна и нестабилна система може да се променя и да еволюира. Не е статична, и това е добрата новина. И в будизма мисля се говори за множество умове и множество просветления? Човек няма само един ум - това твърди и психологията днес. Както и няма само едно просветление, а низ от такива в течение на целия ни живот. От решаването на елементарна задача по математика в 6-ти клас, до решаване на много по-комплексни въпроси - например батерията Тесла, която от септември излиза на пазара.

И този постинг е само поредното художествено произведение, отразяващо лична емоционална тревожност и враждебност.

Адекватно общуване е възможно само между “равни” – хора със сходни или подобни нагласи, гледни точки, ниво на рационалност, емоционалност, опитност и вяра. Общуването между “неравни” се изражда и затруднява от желание за доминантност и опити за налагане на подчиненост под формата на”всички те мислят за лузър”, които неизбежно водят до сериозни смущения в комуникацията и безкрайна игра на доминиране. На който са му интересни тези твои игри, да ти отговаря по-задълбочено. 

Тогава недей да се чудиш , че каращи в града със 120км/ч ти "трошат кокалите" по пътя и/или ти "късат нервите" с чалга издута на макс по сред нощ.....и т.н. неадекватности !

Мен ако питаш , всичко си е в реда на нещата - просто го има в живота ! С това никого не оправдавам - само като факт го посочвам !

И никой не те пита искаш или не искаш !

Практиката е единственият критерии за адекватност .....

Иначе ако погледнеш - всички субективни отношения са игра , неизбежно свързана с манипулации....!

Ако щеш и голямата игра в Украйна ! Но не са много тези които я разбират....

Ама то който му трябва -  много добре разбира. И в САЩ , и в Русия...това ако те успокоява !

Твоето е също игра не защото е твое , а защото така е в живота ! Преди мен са ти го казвали.....

Е , ти си "с вятър в косите" . Красиво е и е поетично ! Нека така си остане ! От това има нужда...!

Реджеп да вземем за пример .

Да не би да си въобразяваш , че му е случаен Аватара (обобщаващ образ на дребен селски тарикат , ако си гледала филмите)?

И той игри си играе ......и се забавлява , както се вижда - надува чалгата на сред мегданя ....!

Тук си го позволява , защото на работа не става....тук разпуска , както му се казва.

Ами играта на Рамус , и на всички други ?

Аз само показвам какво се случва на практика с писаното в "дебелите" книги - това е моята игра , защото заради писано съм падал от кайсия и знам , че боли и е голям срам маймун да падне от кайсия.

Нека и други да знаят...! 

Виж дефиниция за игра (писал съм я тук някъде) , разновидности и т.н. в "Теория на игрите" - има такава научна дисциплина.

И тук надникни , ако ти е интересно и искаш да знаеш (то май ти е по специалността) : 

http://chitanka.info/text/17232-homo-ludens

 

Сега свържи отделните знания в едно цяло и приложи на практика ! Виж резултатите и сравни с това което е било по отделно ! Така ще получиш ново знание - знание , до което преди не си имала достъп....и т.н.

Незнанието не е оправдание за произволна употреба на думите.....

 

Ха ! Как не се сетих по-рано !

Я , покажи двама равни !

Аз само неравни виждам.

Дето се казва :"Всички сме равни , ама някои са по-равни....!"....

Редактирано 5 май 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

ОФФтопик като увод:

Колежке, такава голяма амплитуда в менталната крива... и толкова силен "преден фронт", отгоре на всичко - с талант за изказ, разказ, отделяне на същественото и конкретиката... Понеже вече съм го забелязал, извел, опознал, но пък е удоволствие да се зачита. Отгоре на всичко ти създава магнетичност и "излъчване".

Нали казах че именно някои "не-лични неща" ме интересуват през твоето участие в темите. Но толкова големи разлики в състоянието на съзнание, когато пишеш различните си коментари... как го осъвместяваш това, за мен е въпросителна. Има и други пишещи тук, така, и им личи. Но някои от дамските представителки направо "къртите"  - от уникални форми на проникновения при "възход", до пропаданията със знак "-".

 

=================================
И така - манипулация,

 

1-во условно разделяне по условен критерий

 

                                  Вътрешно-психична и "външна" (междуличностна) МАНИПУЛАЦИЯ

 

В общ смисъл, пораждането на всички потребности идва от вътрешно психичния свят. Груповите форми са просто групов израз на същото, определено от сходства в потребностите на личностите, през образуване на резонасни процеси. Така се образуват колективните процеси.

 

Манипулация е тема, тясно обвързана с няколко други теми, пуснати от мен в този раздел - "съзнание и неосъзнатост", и за "убежденията и пропагандата". Всички те са фрагменти от общ комплекс от взаимодействия, възникващи поради спецификата на психичния свят на личностите, в условията на висока степен на неосъзнатост и невъзможност за познаването им.

 

Във вътрешно психичен план, "манипулация" е условен обобщен етикет на някои процеси в психичния свят на личността. Или - в общ план - в борбата между вътрешните нагласи, условията на битие, непрекъснатите конфликтни положения, се нуждаят от някакъв тип осъвместяване. Понеже такова не е възможно без осъзната и разумна намеса, в условия на висока степен на неосъзнатост, инстинктивност и рефлекторност, се появява натиск на едни импулси, над други. Вътрешния начин на изместване на едни импулси се води от генетични програми, според които битката за надмощие отвътре да се води според предварително зададена йерархичност. Естествено на най-високата от тях природата е заложила оцеляването - през запазването на отделния индивид, до същото - но вече във видов смисъл.

Така, че отвътре - манипулация е етикет на част от това несъзнателно осъвместяване, което най-общо го нарекох "консониране". В този смисъл, като част от естествения комплексен начин по който функционира психиката, са и споменатите процеси по вътрешна манипулация, вътрешната религия, вътрешното убеждаване и пропаганда, обобщени като ВЯРА и ВЯРВАНЕ, и обвързани вече с ИДЕНТИФИКАЦИЯТА. Тия същите после се пораждат вече в груповия живот, в междуличностните отношения и определят цялата колективна структура на битие.

 

В колективен план МАНИПУЛАЦИЯ е съвсем същото като във "вътрешния". На такъв вече мащаб е значително по-възможно явленията да се наблюдават извеждат, особено за хора, които не са в състояние да възприемат и наблюдават вътрешните си събития и процеси.

 

ВЪНШНАТА форма на манипулация е проява на доминирания, но вместо на вътрешни процеси, вече на индивиди или групи, които ползват доминацията чрез способи за водене. Вътрешно психични явления като ВЛАСТ, АЛЧНОСТ, КОНТРОЛ, ВОДЕНЕ, НАЛАГАНЕ, НАСИЛИЕ, ВОЙНА, преминавайки в групови форми и прояви, индивидите в тях да имат потребности от йерархичност и непрекъснатия несъзнателен импулс за налагане, защита, завоюване, борба - всичко това вече излиза като процеси в колективен план, сред колективното битие, но се пораждат вътре в самите личности, като неизменна част от вътрешно-психичния им живот.

 

От всичко казано до тук, като абстрактни общи положения, от общото към частното, могат да се изведат няколко формални изводи и заключения.

1 - Манипулацията е толкова силно втъкана в настоящите форми на битие в цялата система от взаимодействия ЛИЧНОСТ-ГРУПА, че е напълно изключено тя да се премахва и разглежда като негативно явление. Естествено за целите на някои "онеправдани" се смята че тя има негативен смисъл и прави така, че да е налице скрито въздействие на едни хора над други. Но без това е невъзможно въобще функционирането на груповия живот и идва като неизбежна част от него.

 

2. В ежедневието като всички личности, през всички етапи на развитието им, манипулирането се явява неизменна част. То участва във всички взаимодействия още от най-ранна възраст, при всяка личност. То е вмъкнато във възпитанието, ученето, подражанието. То е неизменна част от възприемането на социалния модел, описание, мислене, функции, роли, идентичност. В този смисъл е напълно наивен призива на мнозина към недоволство от това, че е налице скрито водене. но същото се използва и при самите "недоволни"  и роптаенето и раздуването му като стремеж да се извади на показ МАНИПУЛАЦИЯТА, или да се прекъсне нейното въздействие не е групов процес, а е възможно само и единствено като се започне от същото вътре в самата личност. МАНИПУЛАЦИЯТА е тясно свързана с явления като ЛЪЖА, СУГЕСТИЯ, УБЕЖДЕНИЯ, ПРОПАГАНДА, ИДЕОЛОГИЯ, ВЯРА, КОНТРОЛ, БОРБА, ВОЛЯ, ЦЕЛИ, ЦЕННОСТИ и всички тия са всъщност сложен комплекс от взаимодействия които обаче са в основата на самата личност в нейния настоящ етап от съществуване.

 

3. Нещо повече - играта наречена МАНИПУЛАЦИЯ, всъщност е сравнително елементарна и като всяка игра в нея задължително участват най-малко две страни, за да е налице транзакции между тях.

В най-общ смисъл обаче, в нея се забелязва една типична характерна "двуличност" - нещо като "не искам да ме водят скрито, обаче когато ми е нужно, да го имам". Защото манипулацията е породена и от нужда.

В социален план, винаги е налице задължителна йерархичност. Воденето е процес, между ролите на ВОДАЧИ и ВОДЕНИ, като всяка личност играе и в двете роли, през различните свои позиции и процеси сред колективното си съществуване. В този смисъл е налице "не искам да ме водят, но пък е добре когато "водя""...

 

4. В голям мащаб, всъщност играта на ВОДЕНЕ е задължителна. Но нещо повече - при внимателен анализ, може да се изведат някои наглед странни заключения, като например следното.

Ако се погледне взаимодействието между ЕГРЕГОР и ЛИЧНОСТ, всъщност воденето е породено от нуждата на Водения. Хипотетично, ако отпадне потребността за водене, биха самоотпаднали всички елементи и прояви на същото. В този смисъл - ако отпадне нуждата на личностите от вяра, веднага биха отпаднали всички типове социални религии и идеологии. В същата посока ако се продължи - цялата работа по играта на ВОДЕНЕ и скрит контрол всъщност е на самите КОНТРОЛИРАНИ. Така всъщност МАНИПУЛИРАНИТЕ са основните движещи сили в общата несъзнателна игра и самите те се явяват нейни МАНИПУЛАТОРИ.

Редактирано 5 май 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

  Мен ако питаш , всичко си е в реда на нещата - просто го има в живота !

И никой не те пита искаш или не искаш !,

---

защото заради писано съм падал от кайсия и знам , че боли и е голям срам маймун да падне от кайсия.

---

Я , покажи двама равни !

Аз само неравни виждам.

Дето се казва :"Всички сме равни , ама някои са по-равни....!"....

Въобще не заради "писаното" си падал, а заради прочита или липсата на такъв. "Писаното" кво го интересува...

А и като е "писано" пишещия го е оставил нещо свое в него. Същото е с "четящия".

 

И само алегорично... но никой маймун не се срамува. Най-малко - като падне от дърво. Проблема е, че най-често долу ги чака леопарда и падането всъщност най-често е смърт или осакатяване (което води до същото). А маймуните всъщност падат и това е част от естествения им живот, защото гравитацията все пак е неумолима... както и някои други неща.

 

Що се отнася до "равенството" -  за първи път в този форум, това ми го посочи като довод самия СКЕПСИС - не съм се държал с него като с "равен". Тогава писах че всъщност никъде няма "равни" и никога не сме били такива. Проблема е не да е налице равенство, а разумно използване на "различието" и неравенството. Хората които не са в състояние да се ориентират в динамични и изменчиви ситуации, заради тромавостта на опорните точки към които са закрепени, непрекъснато артикулират виждането си за решенията на тази си неспособност - едно от тях е също и "да спрем манипулацията", Същото такова е - да спрем неравенството. Същото такова е - да променим света, но със скрития замисъл - да го нагодим да ни е подходящ, да ни е хубаво... В общия смисъл всяко човешко същество се води от атавистичните си импулси които обобщено ги нарекох със следната словесна формула - "ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ". Между другото - това е скрития двигател дори и на всички видове игри...

... как го осъвместяваш това, за мен е въпросителна. 

 

 

"Вдъхновение", "свободно време" и "тонус" могат да бъдат евентуални отговори на въпроса ти. Но ти и не питаш, всъщност.

Моментът с "харесването" на постовете от твоя страна бе особено забавен за мен.

 

Що се отнася до "равенството" -  за първи път в този форум, това ми го посочи като довод самия СКЕПСИС - не съм се държал с него като с "равен". Тогава писах че всъщност никъде няма "равни" и никога не сме били такива. Проблема е не да е налице равенство, а разумно използване на "различието" и неравенството. Хората които не са в състояние да се ориентират в динамични и изменчиви ситуации, заради тромавостта на опорните точки към които са закрепени, непрекъснато артикулират виждането си за решенията на тази си неспособност - едно от тях е също и "да спрем манипулацията", Същото такова е - да спрем неравенството. Същото такова е - да променим света, но със скрития замисъл - да го нагодим да ни е подходящ, да ни е хубаво... В общия смисъл всяко човешко същество се води от атавистичните си импулси които обобщено ги нарекох със следната словесна формула - "ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ". Между другото - това е скрития двигател дори и на всички видове игри...

 

Смисълът на "равенство" бе съвсем друг в моите думи, а именно способност за резонанс и интуитивно постигане на същността. Този резонанс е възможен както между двама души, така и между човека и заобикалящото го. В момент на психически резонанс  изчезва напрежението в нервната система, биологичните токове протичат свободно, няма изкривявания/замърсявания от строго определени умствени убеждения, вкопчвания и впечатления и е налице "отворено" и "незамърсено" психическо усилие. За да се постигне това, е необходимо определено ниво на "контрол" върху собствената психика и способност за различаване на различните психически състояния.

2. Критерият винаги е относителен. Ето, виж, че ти самият избираш критерия "будизъм", за да се аргументираш. Аз мога да избера психологията, Бадр - физиката, Уит - християнството и платонизма и т.н. Това не означава, че нещата, които пишем, водени от точно определен критерий, не са верни, а означава, че са верни само за периметъра на критерия, но не са общовалидна истина. По-скоро фрагмент или точно определена опитност от голямата картина. Тези опитности както могат да бъдат сходни, така могат и да се различават, но това не им пречи да съществуват едновременно в пространство-времето и дори да си сътрудничат при желание. Проблем започва да се появява, когато някой от всички нас реши, че само неговият критерий е общовалиден и верен и започне да изисква и налага приемане на този критерий за истинен от останалите. Това вече е сериозна фиксация, която намалява значително възможността за сътрудничество, тъй като човек счита единствено себе си за прав, а останалите за глупаци.

 

Зависи от гледната точка - ако трябва да се реши дали тази вечер да се ходи на ресторант или на плажа на пикник, то, разбира се, си струва да се изслушат всички мнения и да се вземе консенсусно решение. А ако става дума за това, какъв маршрут да се поеме през скалиста и опасна местност? Ако трябва да се вземе решение, което ще окаже влияние за много дълго време напред?

Естествено и в този случай е въпрос на преценка - един ще каже, че скалистата местност е много приятна и е като за неделна разходка, тъй че маршрут не трябва, друг, че решението ще окаже влияние най-много до вдругиден и после вече ще е без значение и т.н., въпрос на гледна точка...

 

 

 

3. Всичко, което си изброил, би могло да бъде или да не бъде нашия аз. Правилно отбелязваш, че е променлив и в това е неговата красота, тъй като само една несигурна и нестабилна система може да се променя и да еволюира. Не е статична, и това е добрата новина. И в будизма мисля се говори за множество умове и множество просветления? Човек няма само един ум - това твърди и психологията днес. Както и няма само едно просветление, а низ от такива в течение на целия ни живот. От решаването на елементарна задача по математика в 6-ти клас, до решаване на много по-комплексни въпроси - например батерията Тесла, която от септември излиза на пазара.

 

Мисля, че спокойно можем да приемем условно за "аз" всяко нещо, в което се вкопчваме до такава степен, че всичко останало престава да съществува. Това обаче сякаш не е истински аз.

"Вдъхновение", "свободно време" и "тонус" могат да бъдат евентуални отговори на въпроса ти. Но ти и не питаш, всъщност.

Моментът с "харесването" на постовете от твоя страна бе особено забавен за мен.

могат да са евентуални отговори... но всъщност не са никакви. Толкова са общи, че всъщност на нищо не отговарят. Затова и не питам - щото тия "отговори" са само колкото за "евентуалност". По принцип относно твоето вътрешно пространство си доста обрана на информация. След като не си склонна към разкриване (както и повечето от пишещите тук) за мен е безсмислено да задавам директни въпроси. Всъщност голяма част от отговорите си ти наистина си ги пишеш... Но не в тази форма и не като "отговори"...

 

И последно към това - никъде не съм писал че "харесвам" постовете. За мен "харесването" или обратното е несериозно и повърхностно и не ме изразява по никакъв начин. Заради това и никъде не натискам бутончета "харесване" - нито тук, нито във ФБ. Да не говорим пък за "виртуалните социални "приятели"...

 

Смисълът на "равенство" бе съвсем друг в моите думи, а именно способност за резонанс и интуитивно постигане на същността. Този резонанс е възможен както между двама души, така и между човека и заобикалящото го. В момент на психически резонанс  изчезва напрежението в нервната система, биологичните токове протичат свободно, няма изкривявания/замърсявания от строго определени умствени убеждения, вкопчвания и впечатления и е налице "отворено" и "незамърсено" психическо усилие. За да се постигне това, е необходимо определено ниво на "контрол" върху собствената психика и способност за различаване на различните психически състояния.

Сега - да кажа как си смесила няколко различни положения - минимум две. Съединени са ти в едно, а всъщност зад това "общо" се крият няколко различни изяви и процеси, идващи от различни посоки и нива.

В момента на психичен "резонанс" всъщност описанието за нервната система и биологичните токове, замърсяванията, убежденията впечатленията... Всичко идва от страхуването - когато е налице резонансно огледало, при подходящи условия спира да се оглежда страха, спира да се асоциира несъзнателно като опасност, тревожност.

В общ смисъл - всичко "отвън" за субект в определено ниво на несъзнателност, приоритетно се проверява като заплаха. В психичната сфера самата идея "да ми е добре/хубаво, приятно, сигурно, удобно/" несъзнателно тия не се различават - там в дълбокото, където стоят в сянка. Там са запомнени и запечатани от родовата памет, още от времената на пещерата и джунглите. Ролята на джунгла, вече е самия социум. Основата на социалното битие вече е начина да се ориентираш в обществото, да се нагодиш, да се напаснеш, да се научиш да заобикаляш, надушваш навреме или усета за "опасност" (не ми е хубаво-добре). Да реализираш вече сред такъв "реал" своите биологични функции, вече в новата социална и психична постановка. Неандерталския природен реал е изменен напълно, но не и ролята му. Системата ИНДИВИД-РЕАЛ остава при всички положения.

 

Така, че когато пада булото на несъзнателната защита от опасност, когато "другия-другите" престанат да носят възможност за нея, се отпушват всички възможности на невралните процеси... Между другото именно тогава всеки индивид навлиза в Преден фронт в кривата си - продуктивност, жизненост, разширяване на вътрешните хоризонти... Въобще - едно общо отпушване, защото до този момент жизнената и психична енергия е впрегната за защитните процеси и изживявания.

 

Налице е едно генерално противоречие, пораждащо конфликт. Когато са записани генетично и неврално, защитните програми са били адекватни към общото състояние на системата ИНДИВИД-РЕАЛ, в посока оцеляване. Измененията обаче, на реала, а запазването на функциите и реакциите на защита към него, всъщност довеждат до деградация и компрометиране на оцеляващите програми. Например - изпадането в паника, по скоро докарва изживяващия към деструкция, поведение напълно неадекватно и объркано, спрямо реала си. Да не говорим че елементи и цели порции от вътрешни паметови изживявания, изиграват ролята на "външен реал" и спрямо тях субекта просто си разиграва в себе си игрите си на оцеляване. Страховите процеси започват да стават неадекватни и повечето защитни реакции, уж призвани за "защитават" всъщност деструктират индивида, който ги изживява. Това става все по-силно и по-мощно и всъщност все повече се увеличава като "разлика". Страха и дериватите на привидяните заплахи отвътре, разиграни във вътрешен театър, всъщност стават все повече проблеми за индивидите - и индивидуално - оттам, колективно...

 

Темата е много дълбока, много широка, много сериозна. И да - тя става достъпна за редки субекти, с опит, познания и вътрешна психична дисциплина в самонаблюдението, самоанализа... И особено - възможност за изграждане на "биг пикчър"...

И стига с тия детски завъртулки по отношение "играта на рамус" - познайте кой го играе на обиден, на докачен, на виждащ как рамус непрекъснато дразнел, тъпчел, размазвал разни хорица, правил се на голям и важен, на много умен и непрекъснато мачкащ добрите, знаещи и можещи дечица...

От време на време, поне някой може да изразява своите "предни фронтове". Редките "следи" на това в думите ви, са толкова характерни, толкова очевидни, толкова ставате широки, виждащи, проникновени, особено някои от вас. Това е една от причините да ги "забележа"... Прилича на "блясък", но хич не е вдъхновение - обратното е, вдъхновението се появява когато по някакви, най-често спонтанни или флуктуиращи "причини" страховите и задръжни процеси, намаляват стягащата си хватка, или пък спират на "пауза"... 

Редактирано 5 май 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рамус, страхът, който описваш, е на най-ниското ниво на съзнание - това на оцеляване. Запознат ли си със схемата на съзнанието на Тимоти Лири? Това е може би най-оплювания, най-контроверсиалния, революционен и гениален психолог на ХХ век. 

И да, когато човек "слезе" в това ниво съзнание, всичко останало се блокира, докато опасността се регистрира. В състояние на опасност човек най-лесно може да бъде манипулиран и дори препрограмиран  - и това е доказано. Но човек не пребивава непрекъснато в моуд "оцеляване" и не изпитва непрекъснато страх освен при разни патологии, което, както и ти казваш, води до деградация.

 

Когато казваш, че наблюдаваш големи амплитуди в кривите на някои хора, това означава единствено, че те са успели да развият в себе си и от по-високите нива на съзнание. Но това не означава, че са успели да надмогнат по-нисшите нива, тъй като автоматизма при тях е най-силен и тече почти несъзнателно. А и не е необходимо да бъдат надмогвани по-нисшите нива, тъй като те имат своите функции и днес. Нужно е разбиране за тези процеси.

 

Относно харесването на постове - върни се в началото на темата и виж колко поста са харесани от твоя ник.

Редактирано 6 май 201511 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Има някакъв бъг във форума относно тия "бутончета".

Колегите нещо сменят софтуер, сменят ми се езиците на надписите, появиха се бутончета "не харесвам"... Нещо става, но да кажа декларативно че аз НЕ натискам бутончета "ХАРЕСВАМ", особено пък на мои собствени думи. В цялото ми участие във форума вече повече от 2 години имам натиснати с нарочна цел най-много 2-3 пъти "лайкове". Вече дори съм забравил за това, но имах нещо предвид тогава, с идеята да маркирам определени текстове и после през профила си да ги намирам лесно. Но това отпадна с времето...

==============

 

Според моя речник на значението на думичките, не ПОЗНАВАМ схемата на Лири в дълбочина.

Общите положения само съм ги чел. Само да кажа че не бих го нарекъл "гениален", както и автора на Квантовата психология. Очевидно ти ги приемаш много сериозно, а самата ти пишеш че нямаш опит с ЛСД. Аз на твое място, след като толкова ми "идват на сърце и ум", бих направил експеримент с това... Но пък - сме различни.

 

Големите амплитуди в кривите на МНОГО ХОРА, особено жени, въобще не означава "единствено" че те са успели да развият в себе си по-високи нива на съзнание. И да - нужно е разбиране на тия процеси.

Въпроса с кривите всъщност е доста сложен - те подлежат на общ статистически анализ, измервания, колкото и условни и относителни да са. Кривите са различни - ментални, емоционални, когнитивни, реактивни. Имат сечения, използва се наслагвания, забелязват се тенденции. Най-добре се изразяват именно по форуми - поради стечения на обстоятелства и особеностите на този вид отложена комуникация, когато човек общува с образи в главата си, реди си ги, говори си с тях, с идеята че те са "живи". А те не са. Обикновения анализ на форумната комуникация, особено ако е налице дълбочина, е доста показателен. И участието на всеки в този тип обмен, показва много за него самия. В жив разговор нещата са много различни - там има други условия, други проблеми при изучаването и анализа, други характеристики, достъпни за изследване...

 

Големите амплитуди в кривите на МНОГО ХОРА говорят за голямо "разтягане " на вътрешното психично пространство. Винаги това говори за определени проблеми в него. Корените се крият много дълбоко в "женския" аспект, определящ дори неврално целия мозък - отношенията между полукълбата, много по-засиления страхов комплекс - заради ролята му да създаде, отгледа и опазва поколението. Феномена на опазването и грижата за поколението природата е подсилила допълнително. Влиянието на хормоналните цикли, връзката им с другите природни такива, създават непрекъснато условия за вътрешно променяне. А при много от тях е много широк диапазон. Типичните смени на настроения, е само най-малкия признак, изявяващ всичко това. повечето се крие надълбоко.

 

Например много малко жени знаят, че ПМС или СМС са израз на вградена програма, чрез която мозъка лишава определени дялове от задължителната им наградна химична форма. Това създава толкова видимите форми на недоволство, раздразнимост, избухливост или занижения тонус... всъщност има големи разлики. Но в най-общ смисъл природата дава знак, че поредната яйцеклетка не е "оползотворена" и прави нужното за да създаде напрежение и форма на натиск.

Издигнатото в социален култ - грижа за поколението от страна на родителите, особено майката е форма на обикновен инстинкт и е генетично, неврологично и химично обусловен. Съзнанието няма никаква заслуга за това и дори да реши друго то няма никаква тежест относно тия мощни поведенчески импулси.

А технически принципа на което се случва е изкключително елементарен - нарекох го ИЗНЕСЕНА ИДЕНТИЧНОСТ - от родителите в децата. Между другото е така при всички животни, висшите животни го изразяват най-близо до човека и е сравнително лесно да се изведе чрез внимателни наблюдения. Има и любопитни неща - например при лисицата този изключително мощен инстинкт трае точно няколко месеца. При котките в естествения им реал - малко повече. След като генетичната програма изключи, все едно че нейното "дете" е като всяко друго и няма никакви импулси към него.

При стадните животни е малко по-различно, но в общи линии модела е определен от природата, и видовите програми за запазване и оцеляване на вида.

При хората е много усложнено, поради наличието на качествено нова форма на отражателен неврален апарат... И все пак основните особености си остават същите, защото идват от същите "първосигнални дялове на мозъка".

През целия период на взаимодействие между деца и родители тази форма на несъзнателен обмен силно обърква всяка страна в нея и остава мощни несъзнателни неврални отпечатъци за цял живот във всяко дете. А и защото това остава невидимо за самото него, както и за "родителите". А после самото дете също става родител и цикъла на проблеми и грешки се умножава и затвърждава... Всичко това само и единствено от комбиниране на генетични програми и неврални вериги, призвани да защитават и спасяват... Дори когато няма реална и естествена опасност или заплаха, те не спират да работят.

Въздигането на това в някакви висини от философско естество, или пък обличането му в святи или алтруистични дрехи, е направо смешно, но повечето хора имат нужда да компенсират дефицитите си, чрез подобни колективни култове и митове.

Въобще огромна част от поведението на двата пола е свързана несъзнателно с природните им програми по размножаване и оцеляване. Повечето въобще нямат идея за това - доколко дълбоко това е вкоренено в битието им... Просто вървят по течението на реката и колкото да изразят нещо си докато водата ги носи. И това е достатъчно... А иначе - опаковката, дори да е имитация на философска, духовна си остава отдолу обикновена гола маймуна, без да вкарвам в последната никаква форма на негативизъм.

 

Естествено - тук повечето "мъжки" представители имат изглеждащ доста тесен диапазон в пиковете + и -. Най-често е - поради заученото положение мъжките представители да не изнасят на преден план влиянието на емоционалните им криви. Естествено, такива са налице и работят, но голяма част от "мъжкия" модел за подражание и имитация включва демонстрацията на сила, стабилност и разни "емоналности" въобще не се допускат на предна показна линия. Но пък за да покрият това се налага да го изтикват към несъзнаваното, а това им създава още повече проблеми, бъркотия в идентичността в чисто индивидуален план. От друга страна, социума като общ организъм, въобще не се интересува за отделната негова единица - да се оправя - или се... или не се. И за двата типа си има готов "път" като общото да е винаги задължителен приоритет...

 

Това е огромна тема, но за мен е вече премината, вече съм взел есенцията и екстракта от всичко това и е вече някъде назад в пътя ми. Това не ми пречи разказвайки с тия микрофрагменти, да си припомням колко уникални моменти на еврики ми е донесло всичко това. Колко любопитни изводи, странни и неочаквани заключения, особено голямата картина в която тия микроскопични детайли са само брънки.

 

В най-общ смисъл Стефчо каза, че като се издигаш си с "вятър в косите". Изживяването е чудесно, но неговата сила пречи на менталната крива - това е типичен неврален характерен механизъм - колкото са по-засилени процеси от 1 2 ниво, толкова 3-тото е по-занижено. Това също е генетично програмирано и в него най-силната част е атавистична. Въобще... атавизмите толкова са настъпили развитието и израстването... че сами по себе си, оставени няма решение за справяне с тях.  В смисъл - в мозъка, в природата няма готови решения за това, няма програми, те вече не са достатъчни. Единствено нещо ново, нещо различно, нещо напълно особено, е призвано да намери решение в несъвнестимостите, които се получават при наслагване и грешки при несъответствията. Това нещо се нарича РАЗУМ... Но неговия смисъл, значение и стойност, въобще не е това, което се спряга по ежедневните канали, нито е "аристотелови" умове, нито пък приказките за интуициите и останалите вдъхновителни стъкмистики... призвани да създават "вятъра" в косите на летящите...

Редактирано 6 май 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 тъй като те имат своите функции и днес. 

 

 

 

Yesterday is history

Tomorrow is a mistery

Today is a gift, that's why they call it present.

 

Засрами се. И да не се повтаря.      

Рамус… …Разстягането на кривите говорело за психически проблеми, малката амплитуда за деградация…започвам да се питам какви критерии ползваш за данните си и как ги получаваш, след като делиш, макар и условно, хората само на мъже и жени? Подходът ти е стереотипен и съответно ще получаваш стереотипни данни! Представи си да започнеш да правиш подобни изследвания върху хермафродити, хомосексуални, трансджендър, асексуални…Принципно, стереотипите са сравнително устойчиви, но за едно и също може да има няколко различни стереотипа.

Отделно, че дори и при хетеросексуалните ролевите модели могат да бъдат разместени - в зависмост от това в каква семейна среда са израстнали - отгледани от двама родители, от един родител, без родители…какъв ролеви модел е подавала майката, дали това е общоприетият или нещо различно, съответно какъв е бил ролевия модел на бащата и т.н.

И какво значи да си "нормален"? Психически стабилен - с малки отклонения в кривите ти? А "гениален"?

Полът отдавна от биологичен модел се е превърнал в "лайф стайл". Отделно, че няма мъдрец, който да не е израстнал половата обусловеност…но ти си знаеш де. Аз само се опитвам да ти кажа да не се доверяваш прекалено на данните, които получаваш, както и на техните интерпретеции.

Редактирано 8 май 201511 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Признавам си че описанията са само фрагменти, не съдържат връзките между тях, няма я аргументацията, няма ги сравнителния анализ, системните описания, фрейма ... и много други неща.  И все пак - туй е само форум, не мога да вмъкна в това целия си многогодишен труд, защото е невъзможно. А и е безпредметно.

 

Не искам да съгласявам никого, нито да убеждавам който и да е. Написаното няма друга стойност, освен информационна, но и да имаше - ПРОЧИТА проваля каквито и да са усилия от моя страна.

 

На няколко места написах - става въпрос за "женски аспект". В биологията "женския аспект" е съответствен на "женския пол", но не напълно.

Женския аспект има биологична компонента. Има я при всички животни. Разбира се че е налице значителни биологични разлики между двата пола. Има и неврални разлики и те са израз на ролевите значения, които биологично се предпоставят за всеки от двата пола относно приоритетните му функции по видово оцеляване. Това са атавизми и си ги носим по наследство, те са част от родовата памет, от родовите и видови процеси и са дълбоко в несъзнаваното. Още преди да се появят първите наченки на съзнанието, тия неща си сработват. Те работят и след появата на онова, което сапиенсите наричат помежду си "съзнание". Но това е едно от характерните положения по отношение на етикета ми "неосъзнаващ се субект" - един от критериите и същевременно много показателно е, че той не може да долови наследството и влиянието на леъра на самеца или самката в себе си. Една от причините и същевременно механизма е - че този леър идва априори. Той се приема като даденост, като основа, като аксиома и остава невидим с това. По-висшите ментални функции по обработка няма как да го "забележат" А и да го - това поражда объркване на общоприетата консенсусна картина на света, на основата на която личностите в колектива изграждат битието си. 

А всичко това е само най-малкото, най-незначителното.

Твърде много се постулира за ролята на "съзнанието", разтягат се локуми за "волята, избора, намерението, мисълта" и още куп понятия, на които са натъкмени и ограничени значенията. Натъкмява се психичния свят до "видимата му доловима страна, която да е консенсусна между личностите" и на нея да се сложи етикета "съзнание". Всичко останало сякаш не съществува, а то си работи, управлява, насочва, поражда.

Най-показателно за всичко това са процесите с обобщен етикет ВЯРА. Най-точния пример за влиянието на комбинациите от фактори, процеси и динамиката им - са точно темите в които вярващите се проектират сред периметъра на вярванията си и там се постулира цялото описание на света им. След като това е и пример колко е безпомощен субекта за да долови всичко това и то спрямо собственото си поведение, става весело как сенапъва да се валидират тия малки психични пространства чрез разни приказки за света - направени по културен, географски или друг социален признак, заради ролята им на оформяне на принадлежност.... И всичко това е напълно невидимо, но пък се разтягат разни локуми, цитират се текстове, състезания по надпиране и доказване, на "вярни интерпретации", на "истини" и на собствена манипулация чрез предпоставен периметър, аргументи, рамка и след това имитация на размишления, нагоден с привидна логика... Според Будизма, според това или онова, този или онзи модел (авторитет - избран, доказано социално-значим образ, който да служи за подражание и следване, в стремежа на индивида да е угоден на социално-приетата картина за него, света, другите... и живота, основан между тия рамки). Но най-показателно за всичко това е неговото защитаване и сливане между собствения образ на АЗ и оградения периметър, спрямо който е самата дефиниция. И как за да не се заклати периметъра, се включват всички програмирани кодове за защита, в името на оцеляване на привѝдения АЗ. Колко усилия, колко страсти, колко енергия, колко време - само и само да се създаде периметър, привнесени и заимствани опорни точки в него. Пък живота се движи, клати ги, а личността отдава живота си да ги задържа, променя, гради... само заради "цената" че тия опорни точки са неговите собствени устои. И със самия него.

 

Толкова е просто да се забележи, че вече атавизмите по оцеляване работят без да е налице "джунгла" и хищниците в нея. Ролята на всичко това е изместена в социалната действителност. Социалния и психичните реали са заместили връзката между човека и природата. Ролята на опасността вече е пренесена в междуличностното и психичното. Заплахите вече се разиграват вътре сред самия социум, законите, правилата, че "живота" е вече ограден от междуличностните взаимодействия или вътре в самите тях. Вече асоциациите на "живота" е кой колко внимание, или значение ще придобие сред обкръжаващите, появява се алчността, идеята за власт, за контрол над другите, когато твоя собствен го няма никакъв. Вече стимула е да се променя света (и другите), вместо да се адаптира сред него самия субект. Ролята на болката вече е изживяване за страдание и постепенно изживяванията създават своя версия на реал. Психичното става все по-значимо, а механизмите и моделите в него - са пак на същата атавистична основа, каквато е била от пещерния човек. Не се разбират прости неща, но пък се жонглира или раздуват разни "думички" от абстрактен характер, а само заради собствени или колективни игри на изживявания за важност, значимост, на правилност, на добър или лош, на умен или глупав...

 

Нищо от това не се забелязва. Не се разбира, не се улавя. Всеки опит да се изнесат постулатите от зоната на предварителната им предпоставка, веднага задейства защитни механизми - както личности, така и групови. И това е естествеността на леъра към който те са съответствени. Но нищо друго - другото е мрак от невидимост, неясни сенки, които се постулират като "призраци", като несъществуващи, като измислици, ... и всякакви други лични и колективни защитавания...

 

Наличието на нов отражателен психичен "леър" при хората променя качествено това, защото биологичната форма е една, а психичните комплексни механизми по отражение и идентификация да не й съответстват и практиката показва ясно това. Хомосексуалността или бисексуалността задължително имат и биокомпонента. Същите явления са налични и сред животинския свят, макар и статистически по-рядко и винаги сред стадните животни.

 

хомо и хетеросексуалността нямат никакво решаващо значение за психичните и поведенчески анализи. Във всички "групи" по този признак са налични всички типове психични основни положения. Да, има тенденции от статистически характер, но нито една от тях няма крайно значение, а само хипотетично, без никаква нужда от крайни заключения.

 

В концептуалния модел, който използвам никъде не си служа с понятието "нормален". Малките или големите отклонения в кривите са само помощно средство при анализа. Те подават само обща информация, тенденции, от които при нужда могат да се изведат зависимости. Но това не ми е потребно - за целите ми това е само помощен инструмент и не го ползвам по друг начин, нито той ми е гръбнак и опора на модела ми.

 

Наличието на амплитуди в различните типове криви дава само обща информация за конкретиката на състоянието на съзнание на пишещия определени думи. Всяко написано, при достатъчно слова, съдържа в себе си достатъчно информация за конкретна крива - от една страна - вътре в самото написано. От друга страна - Между различните коментари на един и същ човек, вече са "точките" от които после при "свързване" се чертаят кривите на динамиката.

 

Разбира се, че ако темата за СТРАХА И СТРАХУВАНЕТО е тема, която съм развивал над 20 години, би било наивно да очаквам ти да познаваш това в дълбочината в която съм навлезнал. За целите на разработката ми понятието СТРАХ за мен вече има много по-широк пълнеж, периметър и значение отколкото се спряга дори в психонауките.

Но възгледа ти относно същото е доста ограничен, като условна съпоставка. И като го пишеш така общо и сякаш дистанцирано изразяваш същото като отношение на тази дистанция в себе си. Всъщност хората не само пребиваваме в страховите процеси и техните многобройни комплексни деривати цял живот и почти непрекъснато, но това напълно определя психичния свят, почти цялата несъзнавана зона, а оттам - скрито към мотивациите и поведението. Нещо повече - налице са нещо като самоподдържащи се страхови процеси. Те толкова се "впиват" в психичното поле, че стават като неизменна част от него. Написах и че по принцип това е тясно обвързано с биологични фактори в "женския аспект". Природата засилвайки допълнително защитните процеси в "женския организъм" прави така, че страха и страхуването стават нещо естествено и нормално за самката, после стават и основни по отношение на опазване и отглеждане на поколението й. Това са психични процеси на леър САМКА и САМЕЦ. Различни процеси, според различните им съответствени нива, които ги пораждат и сред където те се наблюдават, функционират...

 

Освен "мъжки и женски аспекти" има и много други. Това не са присъди, а само условни етикети към концептуални форми и опаковка. Служа си с тях за удобство, не са истини, нито крайни величини.

Редактирано 9 май 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)