Тежки боеве с танкове и артилерия избухнаха тази нощ между арменски и азербайджански сили по фронтовата линия в сепаратисткия анклав Нагорни Карабах в Азербайджан, предадоха агенциите Ройтерс и Асошиейтед прес.

Двете страни се обвиниха взаимно за нарушаването на прекратяването на огъня и съобщиха за жертви.

Според военни източници в Нагорни Карабах арменската противовъздушна отбрана е свалила азербайджански хеликоптер, но Азербайджан отрече, посочва Ройтерс.

Министерството на отбраната в Ереван съобщи, че азербайджанските сили използвали бойни самолети, танкове и артилерия, за да навлязат в Нагорни Карабах. Арменското министерство заяви, че „азербайджанските власти носят цялата отговорност за рязкото засилване на напрежението”.

Според азербайджанското министерство на отбраната боевете избухнали, когато арменските сили изстреляли артилерийски снаряди и мини през фронтовата линия. Говорител на министерството каза пред АП, че някои от снарядите попаднали в райони, населени с цивилни.

Войната за Нагорни Карабах – анклав в Азербайджан, контролиран от арменски сили и местни етнически арменци – започна през 1991 г., след разпадането на Съветския съюз,

припомня Ройтерс. В нея загинаха около 30 000 души. През 1994 г. огънят бе прекратен, но на преговорите за уреждане на конфликта под егидата на ОССЕ няма напредък.

Азербайджан, който има значителни петролни залежи и чийто бюджет за отбрана е по-голям от целия бюджет на Армения, периодично заплашва, че ще превземе със сила сепаратисткия Нагорни Карабах, ако преговорите не дадат резултат, добавя АФП.

Руският президент Владимир Путин е дълбоко обезпокоен

от съобщенията за възобновяване на бойните действия в Нагорни Карабах, заяви пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Президентът призовава страните в конфликта незабавно да прекратят огъня и да проявяват сдържаност, добави Песков.

В рамките на усилията на Русия по нормализиране на обстановката в Нагорни Карабах външният министър Сергей Лавров е разговарял с колегите си от Армения и Азербайджан и ги е призовал да повлияят за прекратяване на насилието, съобщи външното министерство.

Министерството на отбраната на Армения съобщи за ожесточени сблъсъци между азербайдажанската армия и силите на непризнатата република Нагорни Карабах. Азербайджанското министерство на отбраната съобщи, че Армения е подложила на интензивен артилерийски обстрел населени местa.

Във връзка с изострянето на конфликтната ситуация руският министър на отбраната Сергей Шойгу е провел спешни телефонни разговори с арменския си колега Сейран Оханян и с министъра на отбраната на Азербайджан генерал-полковник Закир Хасанов. Те са обсъдили нуждата от неотложни мерки за стабилизиране на ситуацията в зоната на конфликта, съобщава пресслужбата на руското министерство на отбраната.

По-късно азербайджанското министерство на отбраната съобщи, че Азербайджан е установил контрол над редица стратегически височини и населени места в Нагорни Карабах.

В боевете с арменските сили са унищожени 6 арменски танка, 15 артилерийски установки и инженерни укрепления и са убити и ранени над 100 арменски войници, добави азербайджанското министерство на отбраната.

Убити са 12 азербайджански войници и е свален азербайджански хеликоптер. Освен това азербайджански танк се е натъкнал на мина. Министерството заяви, че има убити и ранени и сред цивилното население, но не съобщи данни за броя им.

Говорителят на президента на отцепилата се от Азербайджан република Нагорни Карабах Давид Бабаян съобщи, че при азербайджански обстрел с ракети „Град” е убито момче на около 12 години, а други две деца са ранени, предаде Асошиейтед прес. Бабаян определи боевете като най-тежките от 1994 г., когато приключиха бойните действия между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах.

http://www.vesti.bg/sviat/azia/tezhki-boeve-izbuhnaha-v-nagorni-karabah-6052120

Ердоган подкрепи Азербайджан в конфликта за Нагорни Карабах

Spoiler

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е изразил подкрепата и солидарността на страната си с Азербайджан по повод най-острата ескалация на конфликта в Нагорни Карабах от 1994 г насам.

Това е станало по време на телефонен разговор с колегата му Илхам Алиев, в който Ердоган заявил, че "турският народ винаги е рамо до рамо с азербайджанския", съобщи пресслужбата на президента в Баку.

Анадолската информационна агенция отбелязва, че президентът е изразил съболезнования за загиналите и пожелания за бързо оздравяване на ранените. Според руската агенция "Интерфакс" разговорът се е състоял по инициатива на турската страна.

Министерството на външните работи на Турция осъди Армения за артилерийския обстрел на азербайджанска територия и я обвини в агресивно поведение.

През деня министрите на отбраната на двете страни – Закир Гасанов и Исмет Ялмъз, обсъдиха по телефона кризата. "Турция още веднъж подчерта, че Азербайджан заема правилна позиция и изрази подкрепата си", съобщава пресслужбата на отбранителното ведомство в Баку.

Властите в Нагорни Карабах спекулират, че Турция може да е свързана с изострянето на ситуацията в Нагорни Карабах. "Ние винаги сме заявявал, че подобно поведение на Азербайджан не може да е само негова инициатива", заяви Давид Бабаян, говорител на лидера на непризнатата република. "Най-вероятно те имат подкрепата на определени сили и в частност на Турция", добави той.

Анкара и Баку имат военно сътрудничество още от 1992 г. насам, когато се споразумяха за обучение на кадри предимно такива на граничната охрана. Но през 2010 г. те създадоха официално стратегическо партньорство, включващо и обещания за взаимна военна помощ в случай на голям конфликт. След това Турция увеличи военните си доставки за Азербайджан и двете страни започнаха съвместно производство на артилерийски установки.

Следващата голяма промяна настъпи две години по-късно – от 2012 г. за пръв път Грузия се включи в азербайджанско-турските военни учения. През лятото на 2014 г. министрите на отбраната на трите държави се споразумяха два пъти годишно да провеждат тристранни срещи и по-често да провеждат маневри и учения.

Днес Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в провокиране на сблъсъците по цялата линия на разделение между страните в Нагорни Карабах. Но на терен няма независими наблюдатели и е невъзможно да се получи информация извън официалните версии на Ереван и Баку. Това също може да е допринесло за ескалация на насилието, тъй като всяка от страните има мотив да опита да промени ситуацията в своя полза преди да се установи кой е започнал пръв.

Не е изключено и да има вътрешнополитически фактори, тъй като прави впечатление, че кръвопролитието избухна, докато президентите са във Вашингтон (Серж Саргсян се прибра малко по-късно днес).

 

Редактирано 3 април 201610 г. от NIKISHARK (преглед на промените)

".......... сепаратисткия анклав Нагорни Карабах в Азербайджан .....".  Този цитат мисля, че е достатъчен. Там никога нищо не е спирало.

Азербайджан едностранно са обявили прекратяване, на бойните деиствия. След настойчив международен натиск. Мога да се сетя, кой ги е натиснал. И коя голяма страна, има военна база в Армения. Която наскоро беше усилена, с допълнителен контингент военни и техника.

А според инфо в нета, същата тази военна база, е била приведена в пълна бойна готовност.

Ще видим, колко ще изтрае мира. Провокации ще има. Все пак, няма да простят за Сирия и разбиването на плановете.

Редактирано 3 април 201610 г. от ghostBG86 (преглед на промените)

За да се разбере кое и защо започва там, е добре да се знае предисторията, и изобщо историята на Карабах....

https://ru.wikipedia.org/wiki/Нагорный_Карабах

https://ru.wikipedia.org/wiki/Нагорно-Карабахская_Республика

Като цяло, арменците претендират за тези земи понеже имали в древността господство там, а сега имали повече свои събратя... а азерите претендират на база това че тази част в средновековието е завладяна и е главно управлявана от  техни преци, създали ханства, дори влизали в сстава на Сефевидската империя... и че в момента на присъединяване към СССР, тази част си е била тяхна, и винаги е била и част от АССР... Етнически са доминирали, но в годините на СССР нещата се променят, арменците там стават мнозинство.. един вид са изтикали по една или друга причина азерите ( донякъде и подкрепяни от руснаците в СССР ).. След разпада на СССР, под давление на Армения, тази част почва бунтове и гражданска война , в която се включва и Армения ... Изхода от войната е патова, азерите завладяват една част  населена с арменци, а арменците друга населена с азери.... Официално при подписване на споразумението, със съдействието и на Русия , тогава тази непризната република остава в състава на Азербейджан.... но дефакто те обявяват независимост, подкрепени от Армения ... Мдам, сложен казус .... Армените тогава са подкрепени от САЩ м/у другото, под влияние на арменското им лоби в Конгреса ... А азерите са подкрепени изненадващо от Русия тогава.... 

 

Но сега, нещата са наобратно.... Русия е по скоро, казам по скоро на страната на Армения, макар че реално тя снабдява и двете страни с оръжие, и има миротворчески сили там....А на страната на азерите са САЩ , и естествено Турция....  Азери и турци са като левия и десния чорап на един чифт.. разликата е почти никаква....общи корени, почти идентичен език ( азерския спрямо турския е като македонския говор из пиринско спрямо българския официален ) , култура .. история дори 

П.С А  за това кой сега разбуни кошера там, ако се гледат проарменски руски източници , те казват че са азерите , а азерите казват че са арменците.... Истината е някъде в средата.. но не трябва да забравяме че арменските шовинисти отдавна имат мерак Карабах да е в състава на Армения ..... Което за съжаление едва ли ще им се получи, независимо колко силни лобита имат и в САЩ и в Русия ... Русия в момента поради усложнените отношения с Турция , не би рискувала да има война в този регион... И ще се опита пак да омиротвори двете страни... 

преди 56 минути, ghostBG86 написа:

Азербайджан едностранно са обявили прекратяване, на бойните деиствия. След настойчив международен натиск. Мога да се сетя, кой ги е натиснал. И коя голяма страна, има военна база в Армения. Която наскоро беше усилена, с допълнителен контингент военни и техника.

А според инфо в нета, същата тази военна база, е била приведена в пълна бойна готовност.

Ще видим, колко ще изтрае мира. Провокации ще има. Все пак, няма да простят за Сирия и разбиването на плановете.

Воената база на Русия в Армения е по договора за защита взаимно на границите на двете страни, и за твое съжаление не касае изобщо Карабах..който руснаците официално считат за част от Азербейджан ако не знаеш...както и целия свят, без Армения единствено.. ....

Така че ако не искаш да изпадаш до нивото на разни недоварени, спести си малко глупавия патос , и мисли преди да пишеш.. Азерите пък имат договор за военна взаимопомощ и защита с Турция.... А провокациите както казах, са възможни от недоварени шовинистчета великоарменски също така,както и от азерска страна.... А според мен е по скоро първото, така де, Карабах си беше тлееща точка доста време, и на арменчетата хич не им харесваше този статус, ни рак и риба, и сега явно видели възможността поради лошите отношения на Русия с Турция, възможно е да са решили и те да опиата да ударят кьоравото и да се опитат да принудят световната общност да почне някак си да им съчувства... За което говорят и първите репортажи, видите ли, дете било убито, горкото арменско дете на 12... А за убити цивилни азери нищо.... Сякаш там няма изобщо такива... е да , ама не... 

 

П.П.С А м/у другото, да спомена още и войната от 1918-1919 та, м/у арменци и азери...пак за Карабах.. Тогава арменците извършват кланета на азери , турци , кюрди и други мюсюлмани в този регион, което и дава начало на промяната в етническия състав на региона ...

"  Как отмечает немецкий историк, профессор Берлинского университета им. Гумбольдта Йорг Баберовски (нем.)русск., «в начале сентября партизаны Андраника разграбили и разорили 18 мусульманских деревень и убили 500 женщин»^[27]. По этому поводу в отчёте уездного полицмейстера значилось замечание, согласно которому эта расправа была учинена «по просьбе армянских крестьян, желавших завладеть имуществом изгнанных и убитых». Осенью 1918 года в связи с атакой превосходящих военных сил на мусульманские деревни масштаб беженцев был небывалым^[27]. Из своих деревень в Зангезурском уезде было изгнано около 50,000 мусульман. Все они бежали в соседние Джебраильский и Джеванширский уезды. Как результат этих нападений, было полностью уничтожено более 100 деревень и убито около 10,000 человек^[27]. "

"

Карабах[править | править вики-текст]

Как отмечает Йорг Баберовски, к сентябрю 1918 года отряды Андраника оказались у Шуши, где, как и в Зангезурском уезде, сеяли «смерть и разрушения». В связи с тем, что горный перевал укрепости Аскеран был перекрыт, Шуша оказалась полностью изолированной. Как только по городу поползли слухи о том, что город будет занят отрядами Андраника, в армянских кварталах начали раздавать оружия. Боевые дружины были сформированы мусульманами. После погромов 1905 года в городе оставались окопы, которые разделяли армянскую и мусульманскую части города. Эти окопы, по словам Баберовского, «были вновь заполнены вооружёнными людьми». Наступление армянских отрядов удалось сдержать курдским племенам из Джебраильского уезда в октябре 1918 года, а 25 сентября Шушу без какого-либо сопротивления заняли турецкие войска^[27]. Армянские градоначальники были вынуждены признать политический суверенитет Азербайджана над Нагорным Карабахом^[27].

Армянское население Карабаха рассчитывало на то, что наступление отряда Андраника завершится объединением Карабаха с Арменией (Первой Республикой Армении). К концу октября Андраник сконцентрировал основные силы в селах Корнидзор, Тех и Хндзореск, пограничных селах между Зангезуром и Карабахом. Наступление, первоначально запланированное на 18 ноября, было отложено по просьбе армянских лидеров Карабаха, чтобы убедить местных мусульман не оказывать сопротивления. Однако эти попытки ни к чему не привели и 29 ноября Андраник начал наступление по направлению к Шуше. Дорога из Зангезура в Шушу проходила через 12 (13^[30]) мусульманских селений (ныне эта дорога известна как Лачинский коридор). Местные курды и азербайджанцы, опытные бойцы, под руководством Султан-бека Султанова оказали войскам Андраника серьезное сопротивление, после трех (двух^[30]) дней тяжелых боев отряду Андраника удалось захватить позиции мусульман и господствующие высоты^[31]. По пути на Шушу армянские формирования разрушили более 100 мусульманских деревень в Зангезурском уезде^[28](подробнее см. раздел «Зангезур»).

К началу декабря путь на Шушу был открыт (до города оставалось 40 км). Но в селе Абдаляр выехавшие из Шуши англичане передали Андранику сообщение от командования союзных сил в Закавказье (командир Генерал В. Томсон), о том, что любые военные действия после окончания войны отрицательно скажутся на решении Армянского вопроса, и что он должен немедленно вернуться в Зангезур и дают обещание решить вопрос мирным путем. Андраник, разделяя веру своего народа в союзников, возвратился назад в Зангезур^[31]. Весной 1919 года при содействии генерала Томсона частичная власть правительства Азербайджанской Демократической Республики в Нагорном Карабахе была восстановлена^[28]. Так, ещё в январе Томсон, по словам Баберовского «издал распоряжение наделить азербайджанского генерал-губернатора властными полномочиями относительно Зангезурского, Шушинского, Джебраильского и Джеватского уездов»^[28]. "

 

И така нататък, информацията е много.. и  арменците изобщо не са вода ненапита, заради което си и патят а после реват обикновенно....А в момента населението на Карабах се счита за около 150 000 души....

Редактирано 3 април 201610 г. от Sinbad_ (преглед на промените)

 

П.П.П.С https://russian.rt.com/article/156800

https://russian.rt.com/article/156845

Арменците били пратили ракетно-артилерийска бригада  в Карабах.... Значи вкарват военни в чужда територия, и като изядат шамара, ще се опитат да реват на руснаците за помощ .. А после те не били провокирали азерите... да бе да, и един мормот завива шоколад... Че това дори руснаците не  си позволиха в Украйна...  

 

преди 8 минути, simtech написа:

Като цяло, крайно време е да пуснат атомна бомба над Анкара и над Саудитска Арабия и ще се решат всички ислямистки кризи. Предлагам на руснаците да пуснат една ЦАР БОМБА и да се реши проблема генерално. Азерите като са турци, са същите гадни терористи, които купуват петрол от ИДИЛ и я финансират да внася смут в Европа и по света. Убити азери? Ха-ха!

 

А на теб май ти е време за хапчета, защото ако не си болен, ще ядеш доста бахур ми се струва с тазкива изказвания.. смешнико ...  

Най харесвам мижитурки, дето дори в казарма ги е страх да ходят, да се правят на велики из нета.... Успяват едновременно и да разсмяват и да вбесяват хахахах ...

Редактирано 3 април 201610 г. от Sinbad_ (преглед на промените)

Доста бързо приключиха нещата. Явно след сирийското фиаско някои се опитват да изместят акцента на друго място. 

преди 10 минути, Sinbad_ написа:

Арменците били пратили ракетно-артилерийска бригада  в Карабах.... Значи вкарват военни в чужда територия..

А на теб ти е времето да сложиш колана с бомбите и да извикаш "Аллах Акбар". Защото твоите изказвания, пълни винаги с полу изказана религиозна симпатия нещо взеха да ми идват в повече. Не можа да промееш, че Нагорни Карабах е регион, който иска да се отдели като минимум автономия и самият той не иска да е в състава на Азербайджан. Как се нарича това, когато държиш някого със сила и против неговото желание, при условие че след разпада на СССР, хората от региона искат да си живея спокойно сами? Аз го наричам окупация, а Азербайджан - наглеци.

преди 20 минути, simtech написа:

А на теб ти е времето да сложиш колана с бомбите и да извикаш "Аллах Акбар". Защото твоите изказвания, пълни винаги с полу изказана религиозна симпатия нещо взеха да ми идват в повече. Не можа да промееш, че Нагорни Карабах е регион, който иска да се отдели като минимум автономия и самият той не иска да е в състава на Азербайджан. Как се нарича това, когато държиш някого със сила и против неговото желание, при условие че след разпада на СССР, хората от региона искат да си живея спокойно сами? Аз го наричам окупация, а Азербайджан - наглеци.

 

Искал да се отдели като автономия ? Хахаха, абе  смешко, те са си били автономия винаги в състава на СССР, Карабах е автономна област в АССР а след разпада на СССР е предвидено да си остане такава ... Но армените великошовинисти , като тия от https://ru.wikipedia.org/wiki/Дашнакцутюн#.D0.A6.D0.B5.D0.BB.D0.B8 например, им се вижда малко, мечтаят си горките за велика Армения ... подобно на други от други страни ( да не споменавам за разни Великобългаристи на 3 морета , или Великогърци владеещи дори Анадола  хахахах ) 

Та  освен комплекси, нещо изобщо като фактология знаеш ли ..... 

П.С А за Аллах акбар , моли се да не се стигне до там.. тогава на теб ще ти стане ясен израза буквално какво значи да сееш бури, и да пожънеш урагани....недей наглей толкова , а комплексите си ги избивай другаде, барабар с дружките си... фактите са факти, а смешниците смешници.... И за съжаление точно такива смешници водят до такива събития с човешки жертви ... 

Редактирано 3 април 201610 г. от Sinbad_ (преглед на промените)

Едва ли  някой от троловете ще го прочете и осмисли, но това е може би най качестввеното мнение към момента за конфликта :

Цитат

Попросили некоторые друзья написать моё мнение по поводу последних событий в Карабахе.
Дабы не обидеть никого и не ущемить, опущу исторический экскурс о принадлежности Нагорного Карабаха, единственное скажу, что корни конфликта уходят в начало столетия, кому будет интересно можете поискать в многочисленных поисковиках. Карабах, переводится как Черный Сад (азерб). Касаемо начала последних ожесточённых боёв, почему ожесточённых, да потому что с момента подписания "договора о перемирии" где "гарантом "мира" была россия, а также "активной" мониторинговой работы Минской группы обсе, конфликт по большому счёту и не прекращался. Обоюдные обстрелы сторон, периодически переходящие в мясорубку диверсионных групп, плавно переходящие в войну снайперов, вот и вся "гарантия мира" россии и мониторинг обсе, в ночь с первого апреля на второе этого года, перешли в активные боевые действия. Осуществилась чудовищная провокация с армянской стороны ( обстрел из тяжёлой артиллерии) населённых пунктов Агдамского( там где производили знаменитое вино) и Тёр-Терского районов Азербайджана. Подоплёкой явилось то, что за две недели до этого 14 марта президент Азербайджана Алиев, вылетел в Анкару на встречу с Эрдоганом. Официально встреча носила название совет стратегического сотрудничества, но по непроверенным данным, на встречу прилетели представители другого не менее важного тяжеловесного игрока Ирана, и обсуждались вопросы южного энергетического потока через Грузию в Турцию и в ЕС, вопросы разведки и информации, и так же вопросы ядерной энергетики. Последнее по моему мнению более важное. Снятие санкций с Ирана, открывает большие перспективы перед этой страной, и при этом ставит Россию в статус fuck off! Также, учитывая непростые отношения Ирана и Азербайджана, недавнюю войну разведок обоих государств, скорее всего отношения при участии Турции потеплели, что очень не понравится россии, которая заплетала искусственные интриги между более светским Азербайджаном и радикально шиитским Ираном, почвой которому являлись проживающие в Иране 25 миллионов азербайджанцев, а также поставки Ираном в Армению энергоносителей(газ и топливо). Есть также мнение, что президенту Алиеву было сделано предложение американской стороной через Эрдогана, ответ на который Алиев дал в ночь когда Армянские войска открыли огонь по мирным сёлам Азербайджана. Этот ответ звучал так "мы поддержим все инициативы президента Обамы". Скорее всего, этот ответ ждала и российская сторона, которая конечно же информированна прекрасно, так как является ключевым игроком в регионе, влияющий оперативно-стратегически и экономически на Армению и никак не влияющий на ускользающий из рук Азербайджан. Армения, как это не прискорбно, является в руках папика Ху, покорным оружием, которое будет ценой жизни своих солдат исполнять капризы кремлёвского хозяина, так как полностью экономически, энергетически и в военном плане зависит на 100% от россии.
Отдав приказ Сержу Саргсяну, президенту Армении, который в политических кругах давно прослыл верным вассалом Ху, на масштабную провокацию по всей линии Армяно-Азербайджанского противостояния, Ху сделал скрытое предупреждение Алиеву о последствиях игр с США, Турцией, Иранскими ядерщиками, Пакистанской разведкой и т.д.
Все новостные каналы рф, кроме нескольких адекватных, преподнесли азербайджанскую сторону извергами, которые ночью обстреляли детский сад и школу со слов армянской стороны, показали стрелками на карте Нахичевань, назвав эту область Азербайджана Карабахом, и показали мнения "экспертов", которые дают уверенный прогноз относительно дальнейшего развития событий и ведут отработанными приёмами пророссийскую пропаганду. Как всегда в своём стиле пользуются инструментом хаотичной противоречивой подачи информации, что бы ввести в заблуждение российского обывателя, исковеркали всё и вся на благо интересов россиюшки назвав погибших азербайджанских солдат смертниками, всё потому, что в Азербайджане погибшего за Веру и Родину называют шахид(!), и когда азербайджанские сми объявили о 12 солдатах-шахидах, россми их превратили в смертников.
Кстати у меня два вопроса к российским "сми", первое, что делают армянские школы и садики на азербайджанской оккупированной армянами территории и второй вопрос, у армян детки в садик и в школу ходят глубокой ночью что ли, чтоб получить там ранения? И последний вопрос к россми, вы не слышали, говорят распятый мальчик из Славянска, таки познакомился с изнасилованной девочкой из германии, и скоро у них роспись...?
Что мне лично больше всего понравилось, так это моментальное сплочение и патриотичностью азербайджанцев, при чём не только простых людей, а и сми! Молодцы ребята, сразу азербайджанские сми включились в работу, на многих языках ( русский, английский, немецкий, французский, испанский, арабский)началась подача информации мировой общественности, новости из мест боёв, предистория конфликта, о самом конфликте, историю страны. В странах ЕС появились твканалы дающие репортажи из Азербайджана. МинОбороны Азербайджана сразу издал директиву, о запрете звонков с театра военных действий военнослужащим, гражданских попросили убедительно, не снимать технику и передвижение войск, Министерство связи, заблокировало баламутные сайты. Ещё раз молодцы, умные учатся на чужих ошибках!
К сожалению армянской стороной не представлены точные данные о том, во что обошлась авантюра Ху, для армян. С азербайджанской стороны есть погибшие и раненные, увы, но это война и жертвы к большому сожалению неизбежны... Как дальше будет развиваться ситуация в Карабахе зависит от капризов Ху. Помимо всего что я написал выше, новый конфликт нужен Ху, чтобы отвлечь простого российского обывателя от практического поражения и бегства из Сирии, краха на Донбассе в Украине, чтобы обыватель не стал прозревать и не проснулся от наркотического опьянения именуемого русский мир! Следим...

Акцентите съм ги  подчертал.

 

Редактирано 3 април 201610 г. от miro20 (преглед на промените)

преди 3 минути, miro20 написа:

Едва ли  някой от троловете ще го прочете и осмисли, но това е може би най качестввеното мнение към момента за конфликта :

Акцентите съм ги  подчертал.

 

 

А , появи се пък и обратния краен недоварен.. сега пък руснаците виновни единствено... както за предните комплекси виновни само ФАЩ , Турция и азерите......

Един дол дренки, но в разноположни кранйости хахахахах.....

Ех, България  отива на кино с подобни "умове" за съжаление......

Редактирано 3 април 201610 г. от Sinbad_ (преглед на промените)

Така и си знаех... не съм привършил с редакцията на поста си и акцентите, и ВЕЧЕ някой го е порчел и "осмисли"  

Поне изчакай малко де.. знам че не си го прочел нито осмислил  

Ама щом  "обратния краен недоварен" го е казал, значи дефакто можем да го псуваме

По дефоулт ..

 

пп

Познай за кого казах репликата :

"Едва ли  някой от троловете ще го прочете и осмисли ..."

преди 13 минути, miro20 написа:

Така и си знаех... не съм привършил с редакцията на поста си и акцентите, и ВЕЧЕ някой го е порчел и "осмисли"  

Поне изчакай малко де.. знам че не си го прочел нито осмислил  

Ама щом  "обратния краен недоварен" го е казал, значи дефакто можем да го псуваме

По дефоулт ..

 

пп

Познай за кого казах репликата :

"Едва ли  някой от троловете ще го прочете и осмисли ..."

Не позна недоварено, не позна, прочетох първите абзаци, и веднага ми стана ясно накъде клони този ти смешен матриал  

И се оказах прав  ... Не  е нужно да прочетеш цялата книга понякога, особено ако е от поредиците за ширпотреба без никаво интелектуално или фактическо съдържание и знаеш как ще завърши  ... Чиста проба губене на време си е, разбираш ли .....Но твоя матриАл, срам не срам,го прочетох... за съжаление, нищо смислено и ново не научих ....  Така де, познавам ти методите и наклонностите, с нищо ново не може да блеснеш...

 

П.С А уж инфото което носи, и как уж реално е било, мисля че споменах сам кой и за какво реално се бори... Но тука да сочиш с пръст Русия и да я обвиняваш  е просто идиотизъм като на тези сочещи с пръст само азерите и турците например  Вкарвайки уж някакви далаверки и икономически причини за Ирански газ и тем подобни.... Това за иранския газ е на заден ред драги, на доста заден ред по отношение на конфликта в Карабах.....А това че в Иран живееели милиони азери, добро утро, това всеки поне малко мислещ и интересуващ се от история и света го знае.... В Иран живеят повече азери отколкото в Азербейджан ....Но може пък някои да не го знаят, и ти да им откриваш топлата вода .... 

Редактирано 3 април 201610 г. от Sinbad_ (преглед на промените)

Още малко инфо за размисъл :

 

Цитат

 

Последовательность событий, приведших к переброске этих ракет, разворачивалась у нас на глазах в последний месяц, ее легко отследить даже по публикациям в открытой прессе, гугл вам, как говориться в помощь. Все факты, которых я пишу дальше с легкостью гуглятся в сети.

Ситуация настолько прозрачна, что не оставляет никаких маневров для толкования.

Итак, в конце февраля Россия объявляет, что предоставляет Армении кредит на 200 миллионов долларов на очень благоприятных условиях. С отсрочкой выплаты на 2 года и рассрочкой выплат на 10 лет. Но это очень странный кредит в том плане, что самих денег «на руки» Россия Армении не дает. Она вместо денег дает Армении ракетные установки на 200 млн. долларов. Причем поставляет эти ракеты мгновенно, в течение нескольких дней.

Спустя две недели пресс-служба Южного военного округа РФ объявляет о том, что «российские призывники», которые служили на военной российской базе в Армении массово стали переходить на службу по контракту, в итоге все подразделения оказались максимально укомплектованы служащими по контракту (кто не в курсе, «призывников» закон не позволяет привлекать к военным действия в мирное время, а «контрактников» — пожалуйста).

Спустя еще две недели на армянских полигонах «Камхуд» и «Алагяз» начинается «подготовка ракетных подразделений», об этом сообщает все та же пресс-служба Южного военного округа РФ. Все в таких правда расплывчатых формулировках, что непонятно кто кого «подготавливает». То ли российские специалисты готовят армянских специалистов, то ли россияне готовят сами себя, используя для этого предоставленные Арменией полигоны

........

..........когда спустя две недели «Армения перебрасывает свои ракетные установки» в Нагорный Карабах, то для любого незамутненного разума становятся очевидными по меньшей мере две вещи.

Первая: это те самые «Смерчи», которые Россия перебросила в Армению месяц назад. Других у Армении просто нет. У нее на вооружении до сих пор стояли только их китайские модификации AR1А, которые отличаются прототипов примерно так же, как рисовая каша от плова.

Вторая: эти «Смерчи» укомплектованы отнюдь не специалистами армии Армении, потому что подготовить этих специалистов за пару недель не в состоянии ни один волшебник. Даже если эти специалисты уже знакомы с AR1А.

Как бы весь этот финт ушами не был бы оформлен на бумаге, на чей бы баланс ни были записаны ракеты и к какой бы структуре не были формально приписаны их экипажи, сама ситуация предельно прозрачна и не оставляет маневра для толкования.

В современном русском языке уже имеется специальный термин для определения подобных ракет и подобных военнослужащих — «ихтамнеты».

Попутно становится очевиден ответ и на другой вопрос, который Shipilov.com задавал месяц назад, с какой целью Россия перебрасывает на Каспий большие десантные корабли «Мурена».

Какая именно страна может стать целью десанта в свете последних событий — совершенно понятно.

 

 

преди 9 минути, Sinbad_ написа:

Не позна недоварено, не позна, прочетох първите абзаци, и веднага ми стана ясно накъде клони този ти смешен матриал  

Знаех си .. прочел си само до първия абазац.

Отново познах

 

Като отговор на заглавието на темата... разбрах, че Джон Кери е бил на посещение прие азербайджанския президент преди няколко дни. Достатъчно е като храна за размисъл.

преди 17 минути, miro20 написа:

Още малко инфо за размисъл :

 

 

Знаех си .. прочел си само до първия абазац.

Отново познах

 

Първия абзац беше достатъчен за поста отговор хахаха.. Както се оказа след като ти прочетох матриала цялостно после  

А за Смерч и разни други идиотизми че били прхвърляли, а нямали свои, демек руснаците са им ги дали  Абе недоварен, докога ще си измисляш новини, официално се споменава прехвърляне на реактивно-артилерийска бригада... а с какво въоръжение е тя, са само разни догадки на разни като теб, опитващи се да ни внушат че това са Смерч, и то говорело за руската ръка в сянка  

Мисля че споменах че си елементарен дори при прочит на първите абзаци .. ама не, ти продължаваш упорито да го доказваш ... Айде няма нужда, не пасем трева като теб.. поне аз, други са на твоя акъл с противоположен знак ..............

Чети си там измислиците на някои, не не се опитвай да го прокарваш като истина... Аман от илитерати немислещи .... Смерч викат били вкарали армените... хахаха, те за системата Смерч само могат да си мечтатя, освен ако не наричат и БМ-21 Смерч :)))))) 

 

П.С А идиотизма за десантните кораби дето уж били прехвърлени, явно пак с подобна цел, да развият конфликт, е още по голям идиотизъм

Ако не знаеш, в състава на руския черноморски флот си има достатъчно десантни кораби, че и такива на въздушни възглавници, като проект Зубър ...които са по големи от Мурена ако не знаеш отново.... И могат да носят до 3 тежки танка, и 360 души десант , и са с по голяма огнева мощ и защита.... 

Ей ти линк да се образоваш за Зубрите   http://www.almaz.spb.ru/index.php?module=product&sub=aircush&tema=zubr

 

Редактирано 3 април 201610 г. от Sinbad_ (преглед на промените)

преди 1 час, Sinbad_ написа:

Искал да се отдели като автономия ? Хахаха, абе  смешко, те са си били автономия винаги в състава на СССР, Карабах е автономна област в АССР.. 

За това ли азерите правиха блокада, а после и окупираха Горни Карабах? За това ли демократнично проведеният референдум, според който Горни Карабах е избрал да независимос е бил потъпкан?
И хайде, давай, покажи ми за Аллах Акбар. Аз знам, че ако тук дойдат джихадисти или турската армия, ти ще си първият, който ще ги поздрави с хляб и сол. Такива смешници има на тая земя - живеят си още в шариата... Целият Близък Изток пълен с такива умници. За това фереджетата се върнаха на мода в Турция, другаде режат глави или изнасилват малолетни момиченца. Акъл от човек с рязан бастун не искам.
Вземи прочети Моята Борба и добре си помисли ако нещата така продължават, какво ще се случи. Най-големите държави в света с атомното оръжие не са мюсюлмански. С причина. Аллах Акбар, ама да не прочетете Християнският кръст и атеистическото лого на ЦАР Бомби-те, които ще идат? Интересно защо ислямистите не се обаждат в държави като Китай, например. Сигурно защото там стрелят на месо и хората там са повече, отколкото всичкото аллах акбар по света.

Редактирано 3 април 201610 г. от Гост (преглед на промените)

преди 1 час, Sinbad_ написа:

А за Смерч и разни други идиотизми че били прхвърляли, а нямали свои, демек руснаците са им ги дали  Абе недоварен, докога ще си измисляш новини, официално се споменава прехвърляне на реактивно-артилерийска бригада

Благодаря че въпреки помийния ти начин на изказ,  подкрепи мнението ми

 

Престанете с обидите!

@Sinbad_ е ограничен за писане за 24 часа заради следния пост:

Следващи пост с подобни квалификации ще му донесе вечно ограничение моля спазвайте добрия тон, както призовах и тук:

 

И на малките деца е ясно кой - чипсовете!!!

 

П.П. "Соросоид" и "грантаджия" счита ли се за обида???

Редактирано 3 април 201610 г. от Джугашвили (преглед на промените)

преди 3 минути, Джугашвили написа:

И на малките деца е ясно кой - чипсовете!!!

 

П.П. Соросоид и грантаджия счита ли се за обида???

Ако не знаете кое е обида и не добър тон ще го научите по трудния начин.

Поздрави.

преди 7 минути, Калин Карабойчев написа:

Ако не знаете кое е обида и не добър тон ще го разберете по трудния начин.

Поздрави.

Аз не виждам нищо обидно в това, да защитаваш интересите на работодателите си, камоли някой да ти каже истината в очите. Все едно ти да се обиждаш, че някой ти е казал, че си модератор или администратор на Калдата. Какво да направим ние обикновените потребители, че не сме си продали душите за някакви центове на еврейските НПО-та? Трябва ли да се чувстваме виновни и нарушители за това, че отстояваме българското и разобличаваме платените тролове???

 

Поздрави.

Редактирано 3 април 201610 г. от Джугашвили (преглед на промените)

Една тема не остана неоплескана.....Не може ли просто да четете и коментирате!?

Кризата в Нагорни Карабах като обект на геополитическите реалности в международната политика

"Проблемът в Нагорни Карабах е доста сложен от гледна точка на множеството фактори, които оказват влияние. Един от първите в съвременната история е свързан с края на Първата световна война и болшевишката революция.  Това е периодът, в който Армения и Азербайджан за кратко време създават независими републики през 1918 г., които след около 2 години стават съветски. Между тях се извършва подялба на територии, като с особено значение са Зангезур, Нахичеван и Нагорни Карабах. Фактор във взаимоотношенията между двете, от една страна, и между тях и РСФСР, от друга, се превръща Кемал Ататюрк. Той се стреми да запази териториите на Османската империя, които включват и новосъздадената Арменска държава, от подялба между победителите във войната. Така, под претекста за борба срещу общия враг – империализма, той търси сътрудничеството на РСФСР, за да постигне целта си – недопускане преминаването на територии към Армения и превръщане на Азербайджан в проводник на турско влияние в Съветите. От своя страна болшевиките се надяват, че ще разгърнат своето влияние в мюсюлманския свят за разпространение на пролетарската революция.  И така, макар че първоначално споменатите области Нагорни Карабах, Нахичеван и Зангезур с решение на Сталин от 2 декември 1920 г. да са признати за част от Армения, няколко месеца по-късно нещата се изменят с промяната на политическата обстановка и с оглед на плановете на болшевиките спрямо Турция. Със сключването на Московския договор от 16 март 1921 г.Нахичеван и Нагорни Карабах преминават под контрола на СССР. За Сталин това е успех в посока на утвърждаване на един бъдещ съюз между РСФСР и Турция, докато за Кемал Ататюрк договорът е стъпка към ограничаване на вероятността от създаване на силна арменска държава, която би имала териториални претенции към турската страна. Още в този ранен период, когато се създават предпоставките за избухналия през 1988 г. конфликт, Нагорни Карабах е превърнат в обект на една политика, която не допуска засегнатите страни да участват в разрешаването на проблема, а по-скоро е своеобразен „диктат” на по-висши политически кръгове, които преследват единствено своите стратегически и дори национални цели в борбата за надмощие и влияние в Кавказкия регион.  На 7 юли 1923 г. е създадена Нагорнокарабахска автономна област (НКАО) на територията на СССР като единствената й допирна точка с Армения е Лачинският коридор. Нахичеван също е обявен за автономна област на Азербайджан, макар и да няма никаква пряка териториална връзка с него. Така и двете области са признати за част от азерската страна, макар по-рано да са били обещани на Армения и от РСФСР, и от Антантата, което предизвиква разочарование, а оттам и появата на трайни ревизионистки нагласи сред арменските елити за възвръщането на тези територии и най-вече на Нагорни Карабах, чието население по-това време е преобладаващо арменско – 94,4 %"

Цитат

По отношение на Карабахския конфликт в началото САЩ застават твърдо зад Армения, като Азербайджан е обявен за агресор и дори през 1992 г. американският Конгрес приема Резолюция 907 от Закона за подкрепа на свободата*, с която забранява всякаква американска помощ  за Азербайджан заради блокадата на Армения и Нагорни Карабах.¹⁶ Но тази ситуация се изменя, въпреки силното арменско лоби, защото икономическите интереси на САЩ за разработване на енергийните ресурси на Азербайджан стават водещи при определянето на политиката им в региона. В „сделката на века”¹⁷ от 1994 г. американски компании получават 40% от акциите в международен консорциум за разработване на петролните залежи на Азербайджан в Каспийско море. Естествено, оттук следва промяна на геополитическото значение на страната, което съвпада и с факта, че Армения вече е окупирала 20% от нейната територия и по този начин справедливостта на „каузата Карабах” е поставена под въпрос. С развитието на икономическото ангажиране на американския бизнес в региона се изменя и значението му във външната политика на САЩ, които преразглеждат и премахват един основен постулат в отношенията си с Русия, формирал се във времето на Студената война, че Южен Кавказ и онова, което се случва там, е сфера на руските интереси и влияние и поради това външна намеса в постсъветското пространство не се предвижда. От 1997 г. САЩ обявяват района за „жизненоважен”, като едни от основните мотиви са възможността за „икономическо усвояване на стратегически важния и богат на ресурси регион”¹⁸ и търсенето на „алтернативни източници на ресурси, позволяващи определена степен на автономия от нефтената зависимост на арабските държави”.¹⁹

Spoiler

Крахът на „Съветската империя” е нещо, което малко съвременници са могли да предвидят, особено сред населението обитаващо нейните обширни територии. Под фасадата на могъща и непоклатима сила, в чието „царство” сякаш времето е спряло, в продължение на 70 години управляващите изкореняват и потискат всяко недоволство, всеки опит за зараждане на конфликт, било той политически, етнически, религиозен и т.н. Те всичките сякаш никога не са съществували - властта „бори” страховете си със сила и с методите на дезинформацията на обществото. С обявяваната през 1987 г. програма за „гласност” и „перестройка” от Михаил Горбачов - генерален секретар на КПСС, по-късно президент на СССР, милиони хора решават, че е дошло времето, в което техните искания ще бъдат чути. Този процес е съпроводен с възраждане на национализма сред неруските народи, който превръщайки се във фактор на сплотяване на обществото, по-късно се трансформира в причина за етнически сблъсъци и войни.  Едно от най-големите доказателства, за съжаление не и единствено, е кризата в Нагорни Карабах. Този район, чиято териториална принадлежност се оспорва от Армения и Азербайджан, се превръща в театър на кървава и нечовешка война и доказва неефективността и временния характер на използваните от съветските ръководители мерки за изграждане на една интернационална общност. С времето конфликтът в Нагорни Карабах извървява сложна еволюция от етнически и регионален до международен, с немалка роля в определяне на насоката на международните отношения след края на Студената война. Като част от Кавказкия регион тази територия става обект на „голямата политическа игра”, в която в продължение на десетилетия главните участници като Русия, САЩ, Турция и Иран се опитват да променят баланса на силите в своя полза, превръщайки избухващите конфликти в оръжие за постигане на своите цели. Поради това те трудно намират развръзка, а в повечето случаи остават „замразени”, което отново се използва от една или друга сила и показва отсъствие на желание за компромис.

Проблемът в Нагорни Карабах е доста сложен от гледна точка на множеството фактори, които оказват влияние. Един от първите в съвременната история е свързан с края на Първата световна война и болшевишката революция.  Това е периодът, в който Армения и Азербайджан за кратко време създават независими републики през 1918 г., които след около 2 години стават съветски. Между тях се извършва подялба на територии, като с особено значение са Зангезур, Нахичеван и Нагорни Карабах. Фактор във взаимоотношенията между двете, от една страна, и между тях и РСФСР, от друга, се превръща Кемал Ататюрк. Той се стреми да запази териториите на Османската империя, които включват и новосъздадената Арменска държава, от подялба между победителите във войната. Така, под претекста за борба срещу общия враг – империализма, той търси сътрудничеството на РСФСР, за да постигне целта си – недопускане преминаването на територии към Армения и превръщане на Азербайджан в проводник на турско влияние в Съветите. От своя страна болшевиките се надяват, че ще разгърнат своето влияние в мюсюлманския свят за разпространение на пролетарската революция.  И така, макар че първоначално споменатите области Нагорни Карабах, Нахичеван и Зангезур с решение на Сталин от 2 декември 1920 г. да са признати за част от Армения, няколко месеца по-късно нещата се изменят с промяната на политическата обстановка и с оглед на плановете на болшевиките спрямо Турция. Със сключването на Московския договор от 16 март 1921 г.¹ Нахичеван и Нагорни Карабах преминават под контрола на АзССР. За Сталин това е успех в посока на утвърждаване на един бъдещ съюз между РСФСР и Турция, докато за Кемал Ататюрк договорът е стъпка към ограничаване на вероятността от създаване на силна арменска държава, която би имала териториални претенции към турската страна. Още в този ранен период, когато се създават предпоставките за избухналия през 1988 г. конфликт, Нагорни Карабах е превърнат в обект на една политика, която не допуска засегнатите страни да участват в разрешаването на проблема, а по-скоро е своеобразен „диктат” на по-висши политически кръгове, които преследват единствено своите стратегически и дори национални цели в борбата за надмощие и влияние в Кавказкия регион.  На 7 юли 1923 г. е създадена Нагорнокарабахска автономна област (НКАО) на територията на АзССР като единствената й допирна точка с Армения е Лачинският коридор. Нахичеван също е обявен за автономна област на Азербайджан, макар и да няма никаква пряка териториална връзка с него. Така и двете области са признати за част от азерската страна, макар по-рано да са били обещани на Армения и от РСФСР, и от Антантата, което предизвиква разочарование, а оттам и появата на трайни ревизионистки нагласи сред арменските елити за възвръщането на тези територии и най-вече на Нагорни Карабах, чието население по-това време е преобладаващо арменско – 94,4 % ².

Другият фактор е свързан с политиката на сформирания през декември 1922 г. СССР по отношение на националностите и етническите малцинства. Първоначално се залага на интернационалното начало в отношенията. Развихрилата се при Сталин масова русификация, чрез която се легитимира господстващото положение на руснаците, по-късно, при разпадането на СССР, води до отприщване на националното недоволство и обединяване на народите около идеята за постигане на националния идеал. Съветското ръководство осъществява всеобхватна и мащабна пропагандна дейност, която включва обявяването на руски исторически личности за национални герои; налагането на руския език като основен и забраната за образование на роден език в неруските територии, като статистически данни от 1979 г. показват, че 62,2 % от неруското население говори свободно руски, а пък 16,3 милиона от същите го определят като свой първи език³; вътрешни миграции на руско население, което придава полиетнически характер на съюзните републики и др. Обстановката се усложнява от факта, че в отделните съюзни страни съществуват собствени малцинствени групи, спрямо които доминиращата нация понякога проявява шовинизъм чрез съревнование за икономически ресурси и капитали, опити за хомогенизиране и разширяване на етническата територия и дори чрез културно-лингвистичната сфера. Чрез множеството механизми на властта СССР е превърнат в унитарна държава под прикритието на федерализма, в която всички опити за прояви на национализъм и стремеж към автономия на неруските народи са потискани.

Съветският интернационализъм се превръща в руски национализъм, а свързаните с него идеология и политика са един от факторите довели до „бум” на националните движения по времето на т.нар. „перестройка”. В Нагорни Карабах, а и в други конфликтни зони, тяхната проява е особено агресивна и жестока и води до войни, чийто край все още не се вижда.

В последните години на съществуване на СССР ролята на Горбачов също има своето значение с оглед на неуспеха етническият конфликт в Нагорни Карабах да бъде овладян навреме. Поставил началото на новата политика на „гласност” и „перестройка” през 1987 г., неговата цел не е да разруши СССР или да го превърне в либерална демократична държава по западен образец, а просто да ускори развитието на икономиката, да  преодолее стагнацията, за да стане държавата конкурентоспособна. Но съветският лидер не предполага, че кризата е по-дълбока, отколкото изглежда и че пропагандираната от него политика ще доведе до неочакван обрат. Именно в това, че неруските народи възприемат „гласността” и „перестройката” като път към етническа либерализация, техните искания за права нарастват. В борбата си срещу съветската (руска) доминация и осигуряване на възможно най-добри условия за живот на своите граждани обществата на неруските републики се обединяват около националните си искания, които ги мобилизират и политически.  Горбачов, насочил вниманието си към реконструкция на икономиката, не успява да прецени реално сериозността на конфликтите, неговите действия са половинчати и неефективни. Самият той няма контрол върху събитията, а реакцията е твърде закъсняла. В случая на Нагорнокарабахския конфликт, който избухва през 1988 г., съветското правителство осъзнава провала на своята национална политика. С разпада на СССР проблемът за спорната област излиза от рамките на вътрешнодържавната политика и междуетнически „спор”, за да се интернационализира постепенно и да се превърне отново в обект на международните стратегии за политическото овладяване на постсъветското пространство.

Кървавата драма, разиграла се между Армения и Азербайджан, води до гибелта на хиляди невинни хора и от двете страни, което отприщва агресията до степен на война. Две са събитията, оставили дълбока диря в съзнанието на двата народа – за арменците това е геноцидът в Сумгаит на 26 февруари 1988 г.⁴, а за азерите – геноцидът в Ходжали през 1992 г.⁵ почти на същата дата. Началото на „отприщването” на конфликта е поставено през февруари 1988 г. с искането на Областния съвет на НКАО да бъде осъществено преминаването на областта към Армения. Искането е отхвърлено от съветските власти, но то провокира както арменското население, което организира митинги, протести и създава Комитет „Карабах” (по-късно наследен от Арменското национално движение) в защита на присъединяването на Нагорни Карабах към Армения, така и азерите, които смятат областта за изконна тяхна територия и неделима част от държавата си. Тяхната реакция се изразява в създаването на Народен фронт на Азербайджан (НФА) през 1989 г., който се бори за запазване целостта на държавата. Започват масови сблъсъци между представителите на двете етнически групи в големите градове на териториите на засегнатите страни, които водят до невинни жертви и прояви на шовинизъм. Ето какво например казва за арменските погроми в Баку от януари 1989 г. Евгений Примаков, който по това време активно се занимава с търсенето на пътища за уреждане на конфликта: „В центъра на града на многохиляден митинг говореше един от ръководителите на НФА, а на стотина метра изгоря жив човек и никой дори не призова да бъде спасен нещастникът”.⁶ През същата година Горбачов изпраща и специална мисия с председател Аркадий Волски и заместник-председатели трима арменци и един азер, на която е поверен Нагорни Карабах, намиращ се все още под официалната власт на Азербайджан. Редът в областта се поддържа с помощта на съветската армия, като азерите са уверявани, че извънредното положение скоро ще бъде отменено. Тези действия обаче не са приемливи за никого. „Арменците искат с възстановяването на реда Нагорни Карабах да получи специален статут, който да подготви неговото присъединяване към Армения. Азерите пък отхвърлят съществуването на подобна мисия, която макар и временно, ограничава тяхната власт, а още повече участието на арменци в нея⁷.”Отказът на Москва за провеждането на референдум за определяне статута на Нагорни Карабах, което Армения иска официално през март 1989 г., избухването на гражданска война и организираната от Азербайджан блокада на арменската страна води до провал на мисията на Волски като поредно доказателство за невъзможността на съветското ръководство да отговори адекватно на задълбочаващата се криза.

Ясно е, че още преди избухването на войната през 1992 г. и азери, и арменци, въпреки опитите на някои политически водачи да се намери приемливо решение, не са склонни да отстъпят от исканията си и са готови да се борят за реализирането на своята кауза дори на живот и смърт. Всъщност знаковите за двата народа погроми в Сумгаит и Ходжали са резултат от и доказателство за погрешната политика при разрешаването на етнически въпроси, които за „големите стратези” са важни от гледна точка на това, че могат да бъдат използвани като „залог” за постигане на благоприятни договорености и като средство за контрол и манипулация, което се задейства при опасности било то от вътрешно- или външнополитически характер. Като цяло справедливост при разрешаване на такива въпроси трудно си постига, защото това е доста субективно понятие, което се пречупва през призмата на сложната международна конюнктура. Пример в тази насока е и фактът, че когато азери нападат арменци в Сумгаит през 1988 г., това се случва на територията на СССР, т.е. това е събитие, което касае вътрешнодържавните отношения между републиките, и поради това съветската власт се намесва с военна сила за разрешаване на конфликта, а медиите не споменават почти нищо за случилото се, като минимализират обхвата и последствията от него. Според данните на извършеното разследване загиналите са 32 души⁸, което буди съмнение предвид факта, че безредиците бушуват около 4 дни. И обратно, когато в начало на войната през 1992 г. в Ходжали има 613 цивилни жертви, от които 106 жени и 83 деца, 487 ранени, 1275 души взети за заложници⁹, политическите реалности са се променили, защото СССР вече не съществува, т.е. войната се води между две независими държави, като тя придобива значение в международен мащаб. Разследванията за т.нар. геноцид от Ходжали са проведени от независими международни организации и придобиват широк обществен отзвук, а омиротворяването на страните става чрез преговори.

 Взаимните нападки и обвинения са естествени „спътници” на двете пропаганди, които продължават да защитават правотата на своите искания и до днес. Наличието на множество публикации и книги в тази насока дават ясна представа до каква степен е значимо случилото се между двете държави и как те възприемат самия конфликт. Две книги с подчертано пропаганден характер представят гледната точка по въпроса за споменатите два знакови за конфликта сблъсъка. Едната е „Khojaly Genocide: Million Signatures – One Demand” на Е. Сюлейманов¹⁰, а другата – „Государственно-организованный терроризм” на С. Чобанян¹¹, които, издадени след споменатите събития, продължават да подклаждат етническата омраза между двата народа.  От тях става ясно, че двете страни се обвиняват в едни и същи неща: геноцид спрямо населението, който се провежда на етапи от началото на XX в., дори и преди това, и продължава и до днес, като се обявява за престъпление срещу човечеството; оспорване на територии, които и двете страни доказват с исторически факти, че са техни изконни, както се казва – още от „незапомнени времена”, че винаги са ги обитавали и че ще направят всичко, за да продължат да ги обитават като част от своите държавни образувания; смяна на локалните наименования на поселенията и ограничаване на културната автономия; етническо прочистване и депортации; фашизъм; подкрепа от руснаците, което означава предателство спрямо доверието и подкрепата, оказана от тези народи в моменти, важни за Русия и СССР. И доказателствата са същите – брой жертви, брой ранени, брой бежанци, процент население, процент на териториален обхват, години на съществуване, резултати от проучвания, изследвания, разследвания, статистики, журналистически публикации, свидетелства на очевидци, изказвания и т.н. И двете книги са базирани на постигането на емоционално въздействие върху читателя, но представяйки събитията по тенденциозен начин, те пречат да се изгради ясна представа за събитията и да бъде привлечено обществото в полза на постигане на разбирателство между Армения и Азербайджан. Още повече, те създават впечатлението, че населението на Нагорни Карабах е една „безгласна маса”, чакаща безучастно да бъде унищожена или спасена. Спекулациите и крайният национализъм обаче само влошават опитите да се разреши конфликтът, защото каквито и обвинения да си отправят страните, те са взаимно виновни за причинените жертви, за нежеланието да намерят компромис. От друга страна пък, политическата конюнктура също не им помага много в тази насока, защото силно заинтересуваните в днешно време фактори добре умеят да разиграват етническата карта и да се възползват именно от настроенията, които пораждат подобни публикации.

С разпадането на СССР и появата на негово място на нови 15 републики кризата в Нагорни Карабах не само че не стихва, но се изостря и прераства във война (1992 – 1994 г.), предхождана от обявяването на Нагорни Карабах за република през септември 1991 г. Това е свързано с намесата на все повече фактори при търсенето на изход от конфликта, тъй като той се превръща във възлов момент при постигане на интересите в Кавказкия регион на „новите сили” в международните отношения. Тези интереси все повече се свързват с въпроса за контрола над енергийните ресурси на региона и тяхното транспортиране като средство за постигане на стратегическата стабилност.¹²

Руската федерация e най-голямата и политически влиятелна страна в постсъветското пространство, която като наследник на СССР започва да осъзнава, че предстои да се бори за запазване на своето влияние в бившите територии на „Съветите”, където са останали много от ресурсите му. Като кавказка и черноморска страна тя е насочена към „запазване в Черноморско-Каспийския регион на руското икономическо присъствие, подсигурено от политическите и военните инициативи и средствата на Федерацията”.¹³ Именно затова Русия има интерес от поддържането на т.нар. „замразени конфликти” като този в Нагорни Карабах, защото те пречат за интегрирането на засегнатите страни в евроатлантическите структури, а оттам и засилването на влиянието на ЕС и най-вече на САЩ в региона.

Във външната политика на Федерацията конфликтите в съседните територии се превръщат в заплаха за националната сигурност на страната, защото те биха могли да се разпространят и на руска територия и да предизвикат отцепнически действия сред многото етнически малцинства, които населяват Русия. Също така тези конфликти застрашават и живота на руските малцинства в съседните държави, които са около 25 млн.д., т.е. „държавата майка” трябва да направи всичко възможно да опази живота им и да защити правата им. Всъщност тези малцинства са добро средство за политическа манипулация и натиск, както и проводник на проруска ориентация в бившите съветски републики. Поради изброените факти още във военната доктрина на Русия от ноември 1993 г. е заложена формулировката за разполагането на войски на териториите на държавите от Общността на независимите държави (ОНД).¹⁴ Руските мироопазващи сили се превръщат в инструментът, който ще защитава сигурността и интересите на страната в конфликтния Кавказки регион, макар често пъти те да се възприемат като окупационни заради неяснотите около статута им, времевия диапазон на тяхната мисия и ненапълно безпристрастното им участие в даден конфликт, като този в Нагорни Карабах.¹⁵ Южен Кавказ също така е своеобразна буферна граница между Русия и Турция, която е един от основните съперници за влияние, особено след като започва все по-силно да залага на своите лингвистични и етнически връзки с тюркското население там. От друга страна, Южен Кавказ граничи и с Иран, което има особено значение в борбата за политическо и икономическо влияние, тъй като мюсюлманското население там може да се превърне в проводник на ислямистки движения и по този начин да се окажат заплаха за националната сигурност на Русия.

Друг основен съперник на Русия в Кавказ са САЩ. След разпадането на СССР като основни насоки на тяхната политика спрямо бившите съветски републики се очертават признаване независимостта им, оказване на подкрепа при преминаването им към пазарна икономика и демокрация, при интегрирането им в различни международни организации, а също така и ограничаване влиянието на Русия сред „новите държави”.  По отношение на Карабахския конфликт в началото САЩ застават твърдо зад Армения, като Азербайджан е обявен за агресор и дори през 1992 г. американският Конгрес приема Резолюция 907 от Закона за подкрепа на свободата*, с която забранява всякаква американска помощ  за Азербайджан заради блокадата на Армения и Нагорни Карабах.¹⁶ Но тази ситуация се изменя, въпреки силното арменско лоби, защото икономическите интереси на САЩ за разработване на енергийните ресурси на Азербайджан стават водещи при определянето на политиката им в региона. В „сделката на века”¹⁷ от 1994 г. американски компании получават 40% от акциите в международен консорциум за разработване на петролните залежи на Азербайджан в Каспийско море. Естествено, оттук следва промяна на геополитическото значение на страната, което съвпада и с факта, че Армения вече е окупирала 20% от нейната територия и по този начин справедливостта на „каузата Карабах” е поставена под въпрос. С развитието на икономическото ангажиране на американския бизнес в региона се изменя и значението му във външната политика на САЩ, които преразглеждат и премахват един основен постулат в отношенията си с Русия, формирал се във времето на Студената война, че Южен Кавказ и онова, което се случва там, е сфера на руските интереси и влияние и поради това външна намеса в постсъветското пространство не се предвижда. От 1997 г. САЩ обявяват района за „жизненоважен”, като едни от основните мотиви са възможността за „икономическо усвояване на стратегически важния и богат на ресурси регион”¹⁸ и търсенето на „алтернативни източници на ресурси, позволяващи определена степен на автономия от нефтената зависимост на арабските държави”.¹⁹ Не бива да се подценява и „мисионерската роля”, която американците искат да заемат като разпространител на демократичните ценности в управлението и обществата на държавите от Южен Кавказ. Нарасналите интереси на САЩ се потвърждават и от включването им** като съпредседател в създадената през 1992 г. Минска група в рамките на ОССЕ, която се заема с мирното разрешаване на конфликта между Армения и Азербайджан. Те не признават Нагорнокарабахската република, подкрепяйки позицията на Баку за запазване на териториалния  интегритет на Азербайджан, но активно участват в преговорните процеси между страните. Проблемът с Нагорни Карабах обаче остава един от многото „лостове” за постигане на целите на САЩ в противопоставянето на Русия, а също и на Иран, за икономическо и политическо влияние. За осъществяването на американските планове немалка роля има и Турция.

Турция, следвайки своите амбиции в региона, се превръща в съобразен съюзник за изтласкване на руското влияние. Тя е активно подкрепяна от САЩ в плановете за превръщане на основен енергиен коридор и алтернативен източник за доставки на природен газ от Каспийски регион за Европа. Така връзките с Азербайджан на икономическа основа стават още по-силни, но както беше споменато, това е и част от политиката за придобиване на стратегическа роля сред тюркските общества в Южен Кавказ, възвръщайки отново след края на Студената война своите позиции в НАТО, а оттам и увеличавайки значимостта на страната за Западна Европа с оглед желанието й да стане член на ЕС. Всъщност това пречи на Турция да заеме по-твърда и активна позиция в Нагорнокарабахския конфликт. Освен налагането на ембарго над Армения и Нагорни Карабах и превръщането на Анкара в защитник „на имиджа на Азербайджан като страна, подложена на външна агресия от страна на Армения”²⁰, тя не предприема мерки за военна помощ, макар и да има силен обществен натиск в тази насока. Причините за това са няколко. Обтегнатите отношения между Турция и Армения заради непризнаването на арменския геноцид от Първата световна война и подкрепата за втората на Запад не позволяват вражески действия, дори и словесни нападки от турска страна, защото това веднага се представя от арменците като заплаха от нови „зверства” спрямо тях. Оттук биха се разклатили позициите на Турция пред ЕС, който заедно с НАТО играе и своеобразна сдържаща роля за евентуални „авантюристични” действия на „кандидат-членката” и оказва натиск по посока неутралитет, като поставя Турция в ситуация да не може „да бъде толкова проазерска и антиарменска, колкото всъщност би й се искало²¹.” Факторът Русия също не трябва да се подценява, тъй като тя е изключително чувствителна при опит за намеса в нейните бивши територии и вероятността от ответен военен удар не е нереалистична. Още повече че тя би получила подкрепа от Иран – другият значим за Нагорнокарабахския конфликт участник и основен противник на САЩ и Турция в установяването им като водещи сили в разглеждания регион.

За Иран „битката за Кавказ” е традиционна от историческа гледна точка. След разпадането на СССР се появяват две нови държави в съседство, което съчетано със сложните отношения със западния свят, поставя ислямската република в особена позиция по отношение на националната й сигурност и външната й политика. Наличието на голямо азерско малцинство, което макар и добре интегрирано, със създаването на Азербайджан започва да се възприема като евентуална заплаха за териториалната цялост и политическата стабилност. Именно поради това Иран се опитва да играе ролята на посредник за омиротворяване на своите съседи, но без особен успех. Интересен е и фактът, че не се допуска създаването на азерски бежански лагери на иранска територия, защото те биха могли да се превърнат в катализатор на консолидиране на азерското малцинство, което да окаже натиск върху Иран за по-твърди мерки спрямо Армения или пък да активизира крайните националистически среди. С ориентацията на Азербайджан на запад отношенията между двете се влошават, защото за ислямската република Западът и най-вече САЩ са „големият Сатана”²², което дава и основна насока на външната политикана на Иран, а именно борбата срещу политически и икономически контрол на „злото”. Оттук започва и сближаването с арменската страна, която по време на азерско-турското ембарго получава доставки на храна и гориво от Иран, а в по-глобален план и подкрепа в конфликта, с което Иран цели да спечели съюзник в противопоставянето на САЩ за влияние в региона. Това показва, че кризата в Нагорни Карабах отново може да бъде използвана като средство за натиск, което позволява донякъде дирижиране на развоя на събитията не винаги в изгода на непризнатата република.

Както беше споменато, от 1992 г. до днес с разрешаването на Нагорнокарабахския конфликт се занимава и СССЕ/ОССЕ чрез специално създадената „Минска група”, чиято мисия е да доведе на масата на преговорите двете воюващи страни и да бъде безпристрастен посредник при тяхното провеждане. С времето е решено постоянни съпредседатели на групата да бъдат Русия, Франция и САЩ. В първите години от своята дейност тя предлага три подхода („пакетен”, „стъпка по стъпка” и „обща държава”), на които да се базират преговорите за окончателно постигане на споразумение и мирно разрешаване на спорните казуси, след като вече е постигнато примирие през май 1994 г. Това обаче се оказва доста дълъг и сложен процес, който все още търпи развитие, тъй като Армения и Азербайджан не са склонни да правят компромис по отношение на своите изходни позиции, съответно отделяне на Нагорни Карабах и признаване на независимостта му или даването на областта най-висока степен на автономия в рамките на азерската страна. Също така върху работата на Минската група се опитват да оказват натиск и споменатите вече външни фактори, които защитават своите интереси в региона, което води до съмнения в безпристрастността на нейната работа. Често пъти тя се разглежда като инструмент за прокарване на американското или руското влияние в Южен Кавказ, а част от азерските политици и общество я обвиняват в защита на арменските възгледи и даже искат създаването на друг орган, който да се занимава с посредническата дейност. Днес преговорите продължават да се водят от Минската група на базата на четири компромисни принципа, представляващи синтез от разглежданите досега подходи.²³

 Разрешаването или по-нататъшното „замразяване” на конфликта остава въпрос, който следва да се разреши с оглед интересите на „главните актьори” в международните отношения с оглед геополитическите и геоикономическите реалности в световен мащаб. Тази своеобразна интернационализация на проблема обаче не води до прекратяване на конфликта и на намиране на modus vivendi. На местно ниво хуманитарната криза се вихри на стабилните основи на изгражданата с години етническа омраза, като факторите за нейната поява можем да търсим в съветската политическа стратегия „разделяй и владей”, а според аргументите на идеолозите на конфликта и още назад в историята на отношенията между двата народа. Продължават взаимните нападки и обвинения във фалшифициране на историята на спорния регион, в преувеличаване на жертвите и значението на някои сблъсъци. Всъщност освен на местно ниво този начин на конфронтация вече няма същото значение, защото конфликтът в Нагорни Карабах еволюира от чисто етнически към международен и често е обект в международните отношения, което не позволява на пряко засегнатите страни Армения и Азербайджан да действат в някаква насока, без това да предизвика намесата на влиятелните фактори в региона. Техните интереси в Кавказкия регион са пречупени през призмата на енергийния му потенциал и геополитическо значение, а етническите конфликти са само една добра възможност да се притисне противникът. Именно затова Нагорни Карабах остава непризната държава, а съдбата му – сложно вплетена в политически комбинации на борещите се за надмощие сили.

 

Малко насоки за размисъл

Конфликта съвсем "случайно" е в момент когато Азербайджанската държавнак омпания обяви за привличане на 2 млрд $ като етап за осъществяване на ТАНАП за газ към Турция и Европа.

Какви са ползите /за ЕС/  и какви са огромните негативи за някои държави /особенно за РФ/  , съм споменавал отдавна в тази тема . където ЕС от март месец даде зелена светлина за проекта.

Тия дни , да не кажа точно преди  разпалването на конфликта,  президентите на Азербайджан, Армения  са в САЩ.

Кой ли е изнервен от тези "дружествени " визити и кой се чувства настрана от джумбурето ?

 

Ах да.. паралелите с Украйна са отделна тема, която също може да се развие , но само ще спомена че измежду тези няколко държави, които  гласуваха ПРОТИВ резооюцията на ООН касаеща териториялната цялостност на Украйна, относно за Крим  , между Никарагуа, Венецуела , РФ и още няколко, бе и Армения.

 

 

 

 

 ...

Редактирано 3 април 201610 г. от algor
Поста няма нищо общо с темата! (преглед на промените)