преди 22 минути, NIKISHARK написа:

Всяка крушка си има опашка .....Още едно мнение:

Какво и е "новото" на тази червена статия ? та тя е писана преди  ескалацията на конфликта

И разбира се в познати стил ... хамерикаците и турски инструктори са на преден план, а руснаците които са причина за цялата дестабилизация и в Грузия също, сякаш ама въобще ги няма

Чувал ли си поговорката "кой ми ака в гащите" ? всички други но  не и аз

По горе ти показах и шантажа и на Армения и на Азербайджан от РФ , които недовослтват че "има спокойствие в региона" , ама не.. имало и "друго мнение "

От волгинското а-спекто 

 

 

Spoiler

В правилата на нито един форум,не съм видял ,че трябва да се приема мнението на "цар Миро" за единствено,неповторимо и без право на коментар.По скоро съм виждал форуми,в които са се отървали от същото,но това е друга тема.От кога ти определяш кой и какво да поства и какво да чете в този форум ,и едва ли не то да минава през личното то одобрение!?Имаш право да си кажеш мнението,но не и да ми го натрапваш.Дали статията е "червена,зелена или пембяна" не е важно.По -важното е да се намери причината за конфликта в случая.За мен има истина, в една голяма част от статията,а твоята позиция ми е ясна-за всичко е виновна Русия и всички несъгласни са предатели..Но ми е интересно докога ще си "гониш опорната точка" ...

“Accordingly, it will be important to ensure that any failure to resolve existing problems (or even to engage in meaningful debate) should be seen to be attributable to the Soviet Union (and its allies) and not to the West,“

Има достатъчно умни хора в този форум,които не искат да им се налага,да повторя НАЛАГА, чуждо мнение и чужда гледна точка,особено пък твоята.

Ситуацията в Нагорни Карабах не е от вчера,и не би трябвало да се разглежда като отделен случай,изолиран от всичко което става в международен план.Визирането на чужда намеса,не е без причина.Като начало,въпреки че за някои Студената война свърши,за САЩ тази тема не е затворена и никога не е била.Точно обратното-заставайки зад фрази за "имперските амбиции на Русия",непрекъснато разширяват базите на НАТО,провокират конфликти свързани със съседни държави на Русия или приятелски настроени такива.Последния пример е Сирия.Винаги се търси,освен икономическия, чисто религиозният аспект-и в Югославия, в операцията"Съюзна сила", "Благородна наковалня","Благороден ангел"..и все такива "благородни" в която бяха убити повече от 3500 сърби..ама то само там ли...

Spoiler

№ / Година / Страна / Кратко описание  

1. 1914-1934 Хаити Дебаркиране на пехота, въздушни бомбардировки водещи до 19 годишна военна окупация
2. 1916-1924 Доминиканска република Военна интервенция последвана от 8-годишна окупация
3. 1917-1933 Куба Дебаркиране на морска пехота. 15-годишна окупация
4. 1918-1920 Панама Намеса на пехота която изпълнава „полицейски задължения“ в продължение на 2 години.

5. 1918-1922 Русия Флот и пехота водят битки в няколко района на страната в продължение на 5 години
6. 1919 Югославия Морска пехота се намесва в Далмация (Хърватско)
7. 1919 Хондурас Дебаркиране на морска пехота
8. 1920 Гватемала Намеса на пехотинци
9. 1922 Турция Морска пехота извършва операция в Smyrna (Измир)

10. 1922-1927 Китай Флот и пехота разположени в Китай за 5 години.
11. 1924-1925 Хондурас Парашутисти дебаркират два пъти за две години.
12. 1925 Панама Операции на морската пехота
13. 1927-1934 Китай Сили на морската пехота са разполагани из страната.
14. 1932 Салвадор Намеса на морската пехота

15. 1933 Куба Операция на морската пехота
16. 1934 Китай Морска пехота дебаркира в Фуджоу (Foochow)
17. 1946 Иран Разгръщане на войска в северните провинции
18. 1946-1949 Китай Солидно присъствие на около 100 000на войска воюваща обучаваща и тренираща местни бойци.
19. 1947-1949 Гърция Войски на САЩ осъществяват 3 годишна кампания за потушаване на бунтове.

20. 1948 Италия Манипулиране на изборите от ЦРУ
21. 1948-1954 Филипините „Тайна“ война на ЦРУ, операции на командоси (дивесанти)
22. 1950-1953 Корея Участие в Корейската война
23. 1953 Иран ЦРУ сваля правителството на министър председателя Мохамед Мосадек (Mohammed Mossadegh)
24. 1954 Виетнам Намеса на страната на Френските колоноални окупационни сили

25. 1954 Гватемала ЦРУ сваля правителството на президента Джакобо Арбенз Гузман (Jacobo Arbenz Guzman)
26. 1958 Ливан Дебакира 14 000на войска.
27. 1958 Панама Сблъсъци между войските на САЩ в зоната на Панамския канал и местното население.
28. 1959 Хаити Намеса на морски пехотинци
29. 1960 Конго ЦРУ подпомага свалянето и убийството на премиер министъра Патрис Лумумба.

30. 1969-1964 Виетнам Постепенно разполагане на военни съветници и специални части.
31. 1961 Куба ЦРУ организира диверсията в Залива на Прасетата
32. 1962 Куба Морска блокада и заплаха с употреба на ядрено оръжие.
33. 1962 Лаос Преврат организиран от ЦРУ.
34. 1963 Еквадор ЦРУ подкрепя военен преврат срещу президента Хосе Мария Валеско Ибара (Jose Maria Valesco Ibarra)

35. 1964 Панама Отново сблъсъци между войските на САЩ в зоната на Панамския канал и местното население.
36. 1964 Бразилия ЦРУ участвува във военен преврат който сваля правителството на Жуао Гоулард (Joao Goulart ) и качва на власт ген. Кастело Бранко (Castello Branco)
37. 1965-1975 Виетнам Виетнамската война. Участие на повече от 500 000на войска. Около 6 милиона жертви.
38. 1965 Индонезия ЦРУ участва в преврат срещу президента Сукарно и поставя на власт ген. Сухарто
39. 1965 Конго ЦРУ подпомага военен преврат който сваля президента Жозеф Касавубу (Joseph Kasavubu) и поставя на власт Жосеф Мобуту (Joseph Mobutu)

40. 1965 Доминиканска република Разполагане на 23 000на войска
41. 1965-1973 Лаос Начало на бомбардировки траещи 8 години.
42. 1966 Гана ЦРУ подпомага преврат за свалянето на президента Куаме Нкрума (Kwame Nkrumah)
43. 1966-1967 Гватемала Масивни антивъстаннически операции
44. 1966-1975 Камбоджа ЦРУ подкрепя военния преврат на ген, Лон Нол срещу принц Нородом Сианук. Интензивни 7 годишни бомбардировки на районите в близост до границата с Виетнам.

45. 1970 Оман (Аман) Противовъстанически операции съвместно с иранската морска пехота.
46. 1971-1973 Лаос Наглуване на американски и южновиетнамски войски
47. 1973 Чили ЦРУ учасва в преврата свалил президента Салвадор Алиенде (Salvador Allende) и качил на власт ген. Аугусто Пиночет (Augusto Pinochet )
48. 1975 Камбоджа Морската пехота влиза в сражения с правителствените сили на Камбоджа.
49. 1976-1992 Ангола Операции на ЦРУ и военни операции.

50. 1980 Иран Специални части кацат в Иранската пустиня. Атаката се осуетява от повреда в хеликоптер(и).
51. 1981 Либия Американските ВВС свалят два Либийски военни смолета над Средиземно море.
52. 1981-1992 Салвадор ЦРУ и специални части (диверсанти) извършват антивъстаннически операции в продължение на 11 години
53. 1981-1990 Никарагуа ЦРУ ръководи операциите на никарагуанските конри. Окупация на пристанищата от американски войски.
54. 1982-1984 Ливан Участие на морски пехотинци и обстрел на местни военни части от американския флот.
55. 1983 Гренада Военна инвазия в Гренада. 

60. 1983-1989 Хондурас Мащабна военна програма за подпомагане, целяща конфликт с Никарагуа. 

61. 1984 Иран Два ирански самолета са свалени над Персийския залив.
62. 1986 Либия Американски самолети бомбардират градовете Триполи и Бенгази, преки атаки на президентския дворец на Муамар Кадафи.
63. 1986 Боливия Специални части се занимават с антивъстанически операции.
64. 1987-1988 Иран Американската флота блокира иранския морски транспорт и сваля ирански пътнически самолет.

65. 1989 Либия Американски самолет сваля два либийски самолета над залива Сидра (Gulf of Sidra)
65. 1989 Филипините ЦРУ и специални части потушават бунтове.
66. 1989-1990 Панама 27 000 войници, флот и авиация са използвани за свалянето на правителството на президента Нориега
67. 1990 Либерия Разгръщане на военни отряди.
68. 1990-1991 Ирак Войната в залива. Отблъскване на иракските окупационни войски в Кувейт.
69. 1991-2003 Ирак Контрол над иракското въздушно пространство с периодични атаки на въздушни и наземни цели.

70. 1991 Хаити Военен преврат с участието на ЦРУ сваля от власт президента Жан Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide )
71. 1992-1994 Сомалия Операция на специални части
72. 1992-1994 Югославия Основна роля в наложената от НАТО блокада на Сърбия и Черна Гора.
73. 1993-1995 Босна Активно участие във войната с пехота и въздушни атаки.
74. 1994-1996 Хаити Военни отряди налагат военен резим и връщат на власт президента Жан Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide)

75. 1995 Хърватия Атака на сръбски летища.
76. 1996-1997 Заир (Конго) Морски пехотинци извършват операции в източната част на страната
77. 1997 Либерия Разполагане на войски.
78. 1998 Судан Въздушна атака разрушава най-голямото фармацефтично предприятие на Судан.
79. 1998 Афганистан Атаки на цели в страната.

80. 1998 Ирак Четири дни на интезивен ракетен и въздушен обстрел.
81. 1999 Югославия Основен дял във въздушните атаки на НАТО.
82. 2001 Македония Отряди на НАТО разоръжават албански бунтовници
83. 2001 Афганистан Наземни операции и въздушни атаки за сваляне на талибанското правителство.
84. 2003 Ирак Нахлуване в Ирак с голяма войска, въздушни и военоморски сили за сваляне на правителството на Саддам Хюсеин и установяване на ново правителство

85. 2003 – до сега Ирак Окупация на Ирак с присъствие на около 150 000 войници в борба с бунтовнически групировки.
86. 2004 Хаити Дебаркиране на морска пехота. ЦРУ участва в преврат за сваляне на от власт на Жан Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide )
87.  2004 Грузия, Джибути, Кения, Етиопия, Йемен, Еритрея –  Антитерористична дейност
88. 2006 и до днес Пакистан Въздушни атаки в пограничните райони.
89. 2007 Сомалия Въдушна атака по заподозрени членове на Ал Каеда.

90. 2008 Южна Осетия Транспортиране на Грузинска войска от Ирак. Въоръжаване и трениране на грузински войници.
91. 2009 Пакистан Ракетен обстрел от безпилотен самолет. Периодични въздушни атаки.
92. 2010 и досега Сирия Финансиране и въоръжаване на муджахидините
93. 2014 Украйна Финансиране и обучаване на крайнодесните радикали

Специално пък в Близкия изток САЩ унищожиха всякакъв начин да се постигне някакъв мир,няма държава в която да е минала"великата американска дипломация и демокрация" и да не се е отразило това катастрофално.. Докато смучат изгодно петрол ,всички са приятели,после стават терористи,измислят се всякакви поводи,от ядрено оръжие до геноцид и съответно се обявява война със "световния ислямски тероризъм",който сами създават и финансират...Дори Джими Картър признава-"САЩ са най-големия подпалвач на войни"..Достатъчно е да погледнете картата обаче,с военните бази на НАТО,и да стане ясна очебийната картинка,накъде всъщност се разпростира алианса и какви амбиции има.

800 бази в целия свят,от тях 400 около Русия!

Опитите на САЩ да разположат военни бази непосредствено до границата на "световния агресор" са и причината за красивите обещания към Украйна...Разбираемо е Русия да е внимателна ,за всичко което става в регионите около границите,особено след като Литва,Латвия и Естония са привлечени към НАТО, а Украйна и Грузия са на път да се присъединят.
Южен Кавказ е зона със "замразени конфликти"( Нагорни Карабах, Южна Осетия и Абхазия),както пишат информационните агенции.Европейският съюз гледа на региона от страната на чисто икономически интереси и докато ЕС се изявява там само като икономически фактор,Русия няма нищо против.Не такова обаче е отношението на Русия ,когато става въпрос за намесата на ЕС и НАТО в политическия и военния план.Ситуацията и без друго е достатъчно сложна и Русия няма никаква полза от изостряне на конфликтите.От трите държави в региона Грузия залага много на отношенията си с ЕС, САЩ, НАТО и Турция, но пък има проблеми с Русия.Армения поддържа по-тесни връзки с Русия и Иран, в добри отношения е с Франция и САЩ, докато отношенията й с Турция на практика не съществуват.Азербайджан си сътрудничи с Русия, Турция, Грузия и Запада, но има търкания с Иран в Каспийско море и относно азерското малцинство в държавата.С две думи,региона е като буре с барут...На фона на  събитията в Близкия изток,изострените отношения м/у Турция и Русия,руската подкрепа към кюрдите,Турската активност в региона става все по-очевидна,а като регионален играч и член на НАТО,за Русия е изключително важо да следи за всичко което прави Турция в региона.Не случайно се коментират доставките с оръжия.За Русия е важно да не загуби влияние в региона,защото тази "празнина" веднага ще бъде запълнена от скрития,задкулисен играч САЩ,който няма да пропусне такава възможност да затегне обръча около Русия.Още повече,че миналата година Русия предупреди САЩ да не разпалва "цветна революция" в Армения,по подобие на тази в Украйна.В случая ,от "периферията"около конфликтните точки зависи най-много дали ще има мирно разрешение или ще има ескалация на напрежението.Моите опасения са,че подтиквани от икономически интереси,накърнено самочувствие от войната в Сирия и страха от силна Русия,САЩ няма да се поколебаят да използват Турция ,като маша за разпалване на конфликта(особено сега,когато не са в добри отношения) и въвличането на Русия във война,на база на подписаното с Армения споразумение.

преди 1 час, NIKISHARK написа:

Южен Кавказ е зона със "замразени конфликти"( Нагорни Карабах, Южна Осетия и Абхазия),както пишат информационните агенции.Европейският съюз гледа на региона от страната на чисто икономически интереси и докато ЕС се изявява там само като икономически фактор,Русия няма нищо против.

Ето точно това е лъжата иосновния  проблем. Района си е под тотален руски контрол.

Но тлеещите конфликти , както показах по назад, се изваждат от пепелта именно когато се започнат процеси по икономически проекти.

За трети път - точно преди конфликта президентите на Армения и Азербайджан са на срещи в САЩ, Азербайджан обявява търсене на 2 млрд $ за газовия проект, преди месец ЕС дава зелена светлина на ТАНАП, и опппаааа... Нагорни Карабах "съвсем случайно" ескалира ситуацията .

преди 1 час, NIKISHARK написа:

В правилата на нито един форум,не съм видял ,че трябва да се приема мнението на "цар Миро" за единствено,неповторимо и без право на коментар.По скоро съм виждал форуми,в които са се отървали от същото,но това е друга тема.

Spoiler

 

Никой никога не е твърдял такова нещо. Посочи форум или място където "някой се е оттървал от моето мнение".

Трето -  доказани субективни сайтове с изцяло партийна субективна едностранна пропаганда, за мен не са аргумент.

И аз СЪЩО имам право да го кажа това.Може да не ти харесва, аз и не искам да ти харесва, но това е мое мнение също.

Четвърто - никъде по горе не съм те нападал ЛИЧНО, а коментирам ИНФОРМАЦИЯТА ти и САЙТА. Разликата е огромна, спрямо личностната помия която сипете срещу мен.

Коментирай това което цитирам и казвам по темата,  а НЕ мен.

Това е и част от едно нормално поведение във всеки форум. Ако това за теб означава "толериране на "цар Миро" , това си е твой проблем

 

 

Цитат

провокират конфликти свързани със съседни държави на Русия или приятелски настроени такива.Последния пример е Сирия.

А да.. относно и тази глупост.  Очевидно ви е много къса паметта, че 3,4 години и САЩ и  ООН оставиха Асад да вилнее необезпокояван срещу собствения си народ. Тогава бяха обявявани за мекушавост и нерешителност, а ООН се ограничаваше с декларации , осъждащи зверствата в Сирия , 4 от които РФ и Китай блокираха.

Това го забравихте нали ?

И сега ми говорите за "последния пример Сирия" ?? ето поредна абсолютна лъжа.

 

А тезата за "цветните революции" винаги е удобна дъвка , набеждаване и  оправдание за ненамеса на международната общност спрямо несправедливости във коя да е държава.

Значи трябва да се остави всеки "дерибей" и диктатор да прави каквото си иска в държавата ?

Ами ето ви "последния пресенпример" Сирия. Но изводите са точно обратното на руската ви пропаганда. Бих добавил и фактора бежанци към ЕС , генерирани от руските бомбени удари също .

преди 11 часа, miro20 написа:

По горе ти показах и шантажа и на Армения и на Азербайджан от РФ , които недовослтват че "има спокойствие в региона" , ама не.. имало и "друго мнение "

 

Ти май не разбираш какво ти казвам- Има достатъчно умни хора в този форум,които не искат да им се налага,да повторя НАЛАГА, чуждо мнение и чужда гледна точка,особено пък твоята.

Ами добре. Това е твое мнение. Аз коментирах че не ми харесва проапгандния субективен източник на един червен пропагандатор - Волгин.

Това е мое мнение.

Ако имаш нещо против това което аз цитирам - моля, заповядай -  посочи кое в цитатите ми и коментарите ПО ТЕМАТА не ти харесва и защо.

ти коментираш мен че съм "налагал мение" - ами обори го . Абсолютно нищо от инфромацията която казвам не е коментирана от теб.

 

А това според теб какво е?Или трябва непременно някой да ти цитира постовете,за да разбереш,че има и инакомислещи хора?

Spoiler

Ситуацията в Нагорни Карабах не е от вчера,и не би трябвало да се разглежда като отделен случай,изолиран от всичко което става в международен план.Визирането на чужда намеса,не е без причина.Като начало,въпреки че за някои Студената война свърши,за САЩ тази тема не е затворена и никога не е била.Точно обратното-заставайки зад фрази за "имперските амбиции на Русия",непрекъснато разширяват базите на НАТО,провокират конфликти свързани със съседни държави на Русия или приятелски настроени такива.Последния пример е Сирия.Винаги се търси,освен икономическия, чисто религиозният аспект-и в Югославия, в операцията"Съюзна сила", "Благородна наковалня","Благороден ангел"..и все такива "благородни" в която бяха убити повече от 3500 сърби..ама то само там ли...

  Покажи скритото съдържание

Специално пък в Близкия изток САЩ унищожиха всякакъв начин да се постигне някакъв мир,няма държава в която да е минала"великата американска дипломация и демокрация" и да не се е отразило това катастрофално.. Докато смучат изгодно петрол ,всички са приятели,после стават терористи,измислят се всякакви поводи,от ядрено оръжие до геноцид и съответно се обявява война със "световния ислямски тероризъм",който сами създават и финансират...Дори Джими Картър признава-"САЩ са най-големия подпалвач на войни"..Достатъчно е да погледнете картата обаче,с военните бази на НАТО,и да стане ясна очебийната картинка,накъде всъщност се разпростира алианса и какви амбиции има.

800 бази в целия свят,от тях 400 около Русия!

Опитите на САЩ да разположат военни бази непосредствено до границата на "световния агресор" са и причината за красивите обещания към Украйна...Разбираемо е Русия да е внимателна ,за всичко което става в регионите около границите,особено след като Литва,Латвия и Естония са привлечени към НАТО, а Украйна и Грузия са на път да се присъединят.
Южен Кавказ е зона със "замразени конфликти"( Нагорни Карабах, Южна Осетия и Абхазия),както пишат информационните агенции.Европейският съюз гледа на региона от страната на чисто икономически интереси и докато ЕС се изявява там само като икономически фактор,Русия няма нищо против.Не такова обаче е отношението на Русия ,когато става въпрос за намесата на ЕС и НАТО в политическия и военния план.Ситуацията и без друго е достатъчно сложна и Русия няма никаква полза от изостряне на конфликтите.От трите държави в региона Грузия залага много на отношенията си с ЕС, САЩ, НАТО и Турция, но пък има проблеми с Русия.Армения поддържа по-тесни връзки с Русия и Иран, в добри отношения е с Франция и САЩ, докато отношенията й с Турция на практика не съществуват.Азербайджан си сътрудничи с Русия, Турция, Грузия и Запада, но има търкания с Иран в Каспийско море и относно азерското малцинство в държавата.С две думи,региона е като буре с барут...На фона на  събитията в Близкия изток,изострените отношения м/у Турция и Русия,руската подкрепа към кюрдите,Турската активност в региона става все по-очевидна,а като регионален играч и член на НАТО,за Русия е изключително важно да следи за всичко което прави Турция в региона.Не случайно се коментират доставките с оръжия.За Русия е важно да не загуби влияние в региона,защото тази "празнина" веднага ще бъде запълнена от скрития,задкулисен играч САЩ,който няма да пропусне такава възможност да затегне обръча около Русия.Още повече,че миналата година Русия предупреди САЩ да не разпалва "цветна революция" в Армения,по подобие на тази в Украйна.В случая ,от "периферията"около конфликтните точки зависи най-много дали ще има мирно разрешение или ще има ескалация на напрежението.

Моите опасения са,че подтиквани от икономически интереси,накърнено самочувствие от войната в Сирия и страха от силна Русия,САЩ няма да се поколебаят да използват Турция ,като маша за разпалване на конфликта(особено сега,когато не са в добри отношения) и въвличането на Русия във война,на база на подписаното с Армения споразумение.

 

Ами аз коментирах една крещяща лъжа от там. Че РФ нямала нищо против, докато интересите на Европа били икономически.

Точно обратното , и всичко което става там , показва че е борба именно за икономически интереси.

РФ , въпреки нереализираните проекти, изхарчи текущи милиарди за ЮП, за Сев.Поток, за Турски поток, и трябва да си изключиелно наивен, че един газов проект , който би нанесъл нови милиардни загуби за РФ , ще мине покрай тях ей така... и няма да имат нищо против   

И то в регион в който снабдяват с въоръжение и двете страни , и на фона на шантажа  срещу Армения и Азербайджан , когото снабдяват в пъти повече от своя приятел Армения.....

и т.н. и т.н..

Но.. не ми се повтарят неща които току по горе вече съм казал.. и за "цветните революции" и т.н..

 

Икономическите интереси в региона не са от вчера и не трябва да се свързват непременно със доставките на газ.

Разногласия относно синьото гориво и начина му на доставка към заинтересованите страни винаги е имало и ще има.Дори в ЕС не са на едно мнение...а  потреблението на руски газ расте.През това време се очаква през "Силата на Сибир"да потекат 61 милиарда кб.м синьо гориво...

Цитат

   От 1 януари до 15 март тази година „Газпром” е увеличил доставките си на газ в чужбина в сравнение със същия период на миналата година с 9,155 млрд. куб м или с 33 на сто, като износът е достигнал 36,5 млрд. куб. м, съобщиха от пресслужбата на компанията. Целият обем е бил предназначен за страните от ЕС. Най-много газ е постъпил в Германия, където руските доставки са нараснали с 37 процента и са достигнали 9,9 млрд. куб. м.

    Миналата година Германия установи рекорд по внос на руски газ — 43,5 млрд. куб. м, което е с 6 млрд. повече от вноса през 2014 г. През 2015 г. „Газпром” намали добива на газ с 6 на сто до 417,2 млрд. куб. м и доставките за вътрешния пазар намаляха с 8 процента. Същевременно експортът се увеличи с 5 процента до 182,9 млрд. куб. м в резултат от резкия скок на вноса от страна на потребителите в страните от ЕС.

    Като най-активен купувач на руски газ през тази година се очертава Великобритания, твърди шефът на „Газпром” Алексей Милер. „Най-голям ръст на търсенето на руски газ от 1 януари до 15 март демонстрира Великобритания: 245,9 на сто в сравнение за същия период на миналата година. В абсолютно изражение доставките се увеличиха с 3,2 млрд. куб. м. Това е над една трета от общия обем нарастване на доставките за т. нар. далечна чужбина”, каза Милер, цитиран от „Интерфакс”.

Споменах,че монетата има две страни...за Западна Европа няма по-евтин газ от руския..поне за сега..През колкото повече страни минава тръбата,толкова по-скъп излиза за крайния получател...Едва ли газта от ТАНАП ще е достатъчна и на по-ниска цена,особено като знаем от къде минава тръбата......Но пък Джон Кери е доволен от тази  „ много важна крачка в полза на европейските стратегически интереси“...

Това е друга тема, много от нещата не са точно както ги казваш .

Със някои конкретни цифри за потреблението , доставките , и т.н..

 

Кавказкото буре с барут

* * * 22 години след края на войната в Нагорни Карабах избухна нов и безпрецедентен по мащабите си въоръжен конфликт в размирния регион;

* * * Близо 50 военни от армиите на Армения и Азербайджан бяха убити за по-малко от три дни;

* * * Конфликтът идва в разгара на кризата на режима в Баку заради срива на цените на петрола;

* * * Напрежението в Нагорни Карабах може да се окаже пореден епизод от геополитическата игра на нерви между Путин и Ердоган.

Цитат

Eдин от десетките нерешени конфликти, които дремят в постсъветското пространство, напомни за себе си преди дни.

Армения и Азербайджан отново се вкопчиха за спорната област Нагорни Карабах, а по признание на двете страни - това са най-тежките сражения от близо 22 години насам.

Какво точно се случва в ранните часове на 2 април 2016 г. в размирния регион, все още не е ясно.

Според Азербайджан, арменските сили първи са започнали обстрел, на който азербайджанските военни са отговорили. Според Армения - Азербайджан първи е открил артилерийски огън, като след това е вкарал танкове и авиация в боевете.

Днес боевете в Нагорни Карабах не стихват, а риториката на Армения и Азербайджан се изостря.

Престрелките между двете страни не са новост. Над 1000 войници са загинали през последните 22 години, след като през май 1994 г. формално войната в Нагорни Карабах формално приключи. Въпреки горещия мир досега няма сериозни териториални промени. Статуквото някак си се крепи в продължение на две десетилетия.

От три години насам обаче се наблюдава постепенна ескалация на сблъсъците. През 2014 г. двете страни за първи път използваха артилерия след края на войната, а азербайджанските сили свалиха арменски вертолет. През миналата година при различни инциденти загинаха 68 войници от двете страни и петима цивилни.

Причината за ескалациите се дължи най-вече на засилването на Азербайджан, който с пълни шепи прибира доходите от огромната си петролна индустрия.

Военният бюджет на страната е повече от три пъти по-голям от този на Армения. Баку се радва и на завидно геополитическо положение - едновременно играе ролята на близък партньор на Турция, има топли отношения с Иран и успешно привлича Грузия на своя страна в конфликта си с Армения.

Отношенията с Русия са по-скоро хладни, но за сметка на това - много стабилни и изградени на взаимна изгода.

На този фон Армения е значително по-бедна и регионално изолирана, практически смъртно зависима от Русия за гарантирането на статута на Нагорни Карабах.

Азербайджан никога не е крил, че има намерение да използва все по-голямата си и модерна армия за разрешаване на конфликта, който остави близо 1/7 от територията на страната под фактическата чужда власт. Войнствената риторика идва и от Армения, но това е в реда на нещата в Кавказ.

Дойде ли ред от лаене да се премине към хапане?

Анализатори, които се занимават с региона, от години предупреждават, че външните фактори могат да тласнат Азербайджан и Армения към война, но много трудно ще могат да спрат огъня, ако двете страни се вкопчат в реален конфликт поради свои вътрешни причини.

Една такава причина може да се окаже икономическата криза, в която Азербайджан уверено затъва поради срива на цената на петрола през последната година.

81% от азербайджанския експорт е свързан с нефта и природния газ. Безработицата нараства заедно с инфлацията и цената на живота. Миналата година азербайджанската централна банка девалвира местната валута на два пъти и накрая се отказа изкуствено да поддържа високия й курс спрямо щатския долар. И всичко това на фона на липса на свобода на словото и потъпкване на политическата опозиция.

През януари 2016 г. избухнаха протести в много азербайджански градове. Правителството на потомствения президент Илхам Алиев използва сила срещу тях и се принуди да свали данъците върху основните храни, за да тушира напрежението.

В страната, чийто население е почти 100% мюсюлманско, се забелязва и подем на радикалните ислямисти.

Опирането до картата „Нагорни Карабах", когато Азербайджан или Армения изпитват някакви вътрешни сътресения, не е новост. В началото на 2008 г., когато в Армения започнаха опозиционни протести с обвинения във фалшификация на президентските избори, в Нагорни Карабах отново пламна огън.

Уравненията около региона се усложняват и от враждебните отношения между Турция и Русия след свалянето на руския Су-24 през ноември 2015 г.

Единственият лидер, който не влезе в общия тон на международната общност за мигновено прекратяване на бойните действия, бе турският президент Реджеп Ердоган, който заяви директно, че страната му ще подкрепя Азербайджан до край.

От геополитическа гледна точка Русия е в по-слаба позиция около Нагорни Карабах. Нов локален конфликт е последното, от което се нуждае страната сега.

Разбира се, ако се стигне до пълномащабна война, Москва ще подкрепи Армения, но на каква цена и до каква степен? За сметка на това - Турция може да поддържа Азербайджан почти без риск за себе си. Дори може да окуражава силовите решения, за да създава сериозен дискомфорт на Русия.

Близо 22 години след края на войната, намирането на решение на конфликта не изглежда никак близо. От една страна, територията, държана от самопровъзгласилата се република Нагорни Карабах, принадлежи на Азербайджан и този факт не се оспорва официално от никоя държава.

От друга страна, както изтъкват поддръжниците на Нагорни Карабах, казусът с областта не се различава много от този на Косово - зачитане на правото на самоопределяне, извоюване на фактическа независимост и официалното обявяване на такава. За разлика от Косово обаче никой не признава Нагорни Карабах за независима държава (дори Армения и Русия).

От 1992 г. насам действа т.нар. „Минска група" към ОССЕ, чиято задача е да намери мирно решение на конфликта в региона. Едно от най-сериозните постижения на групата бе срещата между арменския президент Серж Саркисян и азербайджанския му колега Илхам Алиев през декември 2015 г., на която двамата се заявиха желание за намаляване на напрежението.

Четири месеца по-късно се вижда, че това са били просто празни думи

 

 

преди 9 минути, nikssi написа:

 

Кавказкото буре с барут

* * * 22 години след края на войната в Нагорни Карабах избухна нов и безпрецедентен по мащабите си въоръжен конфликт в размирния регион;

* * * Близо 50 военни от армиите на Армения и Азербайджан бяха убити за по-малко от три дни;

* * * Конфликтът идва в разгара на кризата на режима в Баку заради срива на цените на петрола;

* * * Напрежението в Нагорни Карабах може да се окаже пореден епизод от геополитическата игра на нерви между Путин и Ердоган.

 

Много от фактите в това изложение са меко казано далеч от истината, и за инфлацията, и за живота там и за броя мюсюлмани и т.н.

преди 1 час, capnemo написа:

Много от фактите в това изложение са меко казано далеч от истината, и за инфлацията, и за живота там и за броя мюсюлмани и т.н.

И "съвсем случайно" не се споменава в статията че неколкократния завишен военен бюджет на Азербайджан е включително и от 4 милиарден договор за оръжие от РФ. А военния бюджет на Армения , въпреки и по малък, на 50 % е попълнен пак от РФ , като обаче си имат руска военна база в Гюрми, и неопределен и незивестен официално военен потенциал на самия Нагорни Карабах. срещу Азербайджан.

И пак стигам до изводите от предната страница където говорех за шантажа и на Армения и на Азербайджан  от РФ, чийто инререс са - умело балансирани и контролирани локални конфликти като този, подхранвайки и едните и другите .

Редактирано 10 април 201610 г. от miro20 (преглед на промените)

Аууу, Пу няма хляб да яде, ама си върти игрички по цел свет. Убийствена логика Мира...

преди 18 часа, NIKISHARK написа:

  Покажи скритото съдържание

В правилата на нито един форум,не съм видял ,че трябва да се приема мнението на "цар Миро" за единствено,неповторимо и без право на коментар.По скоро съм виждал форуми,в които са се отървали от същото,но това е друга тема.От кога ти определяш кой и какво да поства и какво да чете в този форум ,и едва ли не то да минава през личното то одобрение!?Имаш право да си кажеш мнението,но не и да ми го натрапваш.Дали статията е "червена,зелена или пембяна" не е важно.По -важното е да се намери причината за конфликта в случая.За мен има истина, в една голяма част от статията,а твоята позиция ми е ясна-за всичко е виновна Русия и всички несъгласни са предатели..Но ми е интересно докога ще си "гониш опорната точка" ...

“Accordingly, it will be important to ensure that any failure to resolve existing problems (or even to engage in meaningful debate) should be seen to be attributable to the Soviet Union (and its allies) and not to the West,“

Има достатъчно умни хора в този форум,които не искат да им се налага,да повторя НАЛАГА, чуждо мнение и чужда гледна точка,особено пък твоята.

Ситуацията в Нагорни Карабах не е от вчера,и не би трябвало да се разглежда като отделен случай,изолиран от всичко което става в международен план.Визирането на чужда намеса,не е без причина.Като начало,въпреки че за някои Студената война свърши,за САЩ тази тема не е затворена и никога не е била.Точно обратното-заставайки зад фрази за "имперските амбиции на Русия",непрекъснато разширяват базите на НАТО,провокират конфликти свързани със съседни държави на Русия или приятелски настроени такива.Последния пример е Сирия.Винаги се търси,освен икономическия, чисто религиозният аспект-и в Югославия, в операцията"Съюзна сила", "Благородна наковалня","Благороден ангел"..и все такива "благородни" в която бяха убити повече от 3500 сърби..ама то само там ли...

  Покажи скритото съдържание

№ / Година / Страна / Кратко описание  

1. 1914-1934 Хаити Дебаркиране на пехота, въздушни бомбардировки водещи до 19 годишна военна окупация
2. 1916-1924 Доминиканска република Военна интервенция последвана от 8-годишна окупация
3. 1917-1933 Куба Дебаркиране на морска пехота. 15-годишна окупация
4. 1918-1920 Панама Намеса на пехота която изпълнава „полицейски задължения“ в продължение на 2 години.

5. 1918-1922 Русия Флот и пехота водят битки в няколко района на страната в продължение на 5 години
6. 1919 Югославия Морска пехота се намесва в Далмация (Хърватско)
7. 1919 Хондурас Дебаркиране на морска пехота
8. 1920 Гватемала Намеса на пехотинци
9. 1922 Турция Морска пехота извършва операция в Smyrna (Измир)

10. 1922-1927 Китай Флот и пехота разположени в Китай за 5 години.
11. 1924-1925 Хондурас Парашутисти дебаркират два пъти за две години.
12. 1925 Панама Операции на морската пехота
13. 1927-1934 Китай Сили на морската пехота са разполагани из страната.
14. 1932 Салвадор Намеса на морската пехота

15. 1933 Куба Операция на морската пехота
16. 1934 Китай Морска пехота дебаркира в Фуджоу (Foochow)
17. 1946 Иран Разгръщане на войска в северните провинции
18. 1946-1949 Китай Солидно присъствие на около 100 000на войска воюваща обучаваща и тренираща местни бойци.
19. 1947-1949 Гърция Войски на САЩ осъществяват 3 годишна кампания за потушаване на бунтове.

20. 1948 Италия Манипулиране на изборите от ЦРУ
21. 1948-1954 Филипините „Тайна“ война на ЦРУ, операции на командоси (дивесанти)
22. 1950-1953 Корея Участие в Корейската война
23. 1953 Иран ЦРУ сваля правителството на министър председателя Мохамед Мосадек (Mohammed Mossadegh)
24. 1954 Виетнам Намеса на страната на Френските колоноални окупационни сили

25. 1954 Гватемала ЦРУ сваля правителството на президента Джакобо Арбенз Гузман (Jacobo Arbenz Guzman)
26. 1958 Ливан Дебакира 14 000на войска.
27. 1958 Панама Сблъсъци между войските на САЩ в зоната на Панамския канал и местното население.
28. 1959 Хаити Намеса на морски пехотинци
29. 1960 Конго ЦРУ подпомага свалянето и убийството на премиер министъра Патрис Лумумба.

30. 1969-1964 Виетнам Постепенно разполагане на военни съветници и специални части.
31. 1961 Куба ЦРУ организира диверсията в Залива на Прасетата
32. 1962 Куба Морска блокада и заплаха с употреба на ядрено оръжие.
33. 1962 Лаос Преврат организиран от ЦРУ.
34. 1963 Еквадор ЦРУ подкрепя военен преврат срещу президента Хосе Мария Валеско Ибара (Jose Maria Valesco Ibarra)

35. 1964 Панама Отново сблъсъци между войските на САЩ в зоната на Панамския канал и местното население.
36. 1964 Бразилия ЦРУ участвува във военен преврат който сваля правителството на Жуао Гоулард (Joao Goulart ) и качва на власт ген. Кастело Бранко (Castello Branco)
37. 1965-1975 Виетнам Виетнамската война. Участие на повече от 500 000на войска. Около 6 милиона жертви.
38. 1965 Индонезия ЦРУ участва в преврат срещу президента Сукарно и поставя на власт ген. Сухарто
39. 1965 Конго ЦРУ подпомага военен преврат който сваля президента Жозеф Касавубу (Joseph Kasavubu) и поставя на власт Жосеф Мобуту (Joseph Mobutu)

40. 1965 Доминиканска република Разполагане на 23 000на войска
41. 1965-1973 Лаос Начало на бомбардировки траещи 8 години.
42. 1966 Гана ЦРУ подпомага преврат за свалянето на президента Куаме Нкрума (Kwame Nkrumah)
43. 1966-1967 Гватемала Масивни антивъстаннически операции
44. 1966-1975 Камбоджа ЦРУ подкрепя военния преврат на ген, Лон Нол срещу принц Нородом Сианук. Интензивни 7 годишни бомбардировки на районите в близост до границата с Виетнам.

45. 1970 Оман (Аман) Противовъстанически операции съвместно с иранската морска пехота.
46. 1971-1973 Лаос Наглуване на американски и южновиетнамски войски
47. 1973 Чили ЦРУ учасва в преврата свалил президента Салвадор Алиенде (Salvador Allende) и качил на власт ген. Аугусто Пиночет (Augusto Pinochet )
48. 1975 Камбоджа Морската пехота влиза в сражения с правителствените сили на Камбоджа.
49. 1976-1992 Ангола Операции на ЦРУ и военни операции.

50. 1980 Иран Специални части кацат в Иранската пустиня. Атаката се осуетява от повреда в хеликоптер(и).
51. 1981 Либия Американските ВВС свалят два Либийски военни смолета над Средиземно море.
52. 1981-1992 Салвадор ЦРУ и специални части (диверсанти) извършват антивъстаннически операции в продължение на 11 години
53. 1981-1990 Никарагуа ЦРУ ръководи операциите на никарагуанските конри. Окупация на пристанищата от американски войски.
54. 1982-1984 Ливан Участие на морски пехотинци и обстрел на местни военни части от американския флот.
55. 1983 Гренада Военна инвазия в Гренада. 

60. 1983-1989 Хондурас Мащабна военна програма за подпомагане, целяща конфликт с Никарагуа. 

61. 1984 Иран Два ирански самолета са свалени над Персийския залив.
62. 1986 Либия Американски самолети бомбардират градовете Триполи и Бенгази, преки атаки на президентския дворец на Муамар Кадафи.
63. 1986 Боливия Специални части се занимават с антивъстанически операции.
64. 1987-1988 Иран Американската флота блокира иранския морски транспорт и сваля ирански пътнически самолет.

65. 1989 Либия Американски самолет сваля два либийски самолета над залива Сидра (Gulf of Sidra)
65. 1989 Филипините ЦРУ и специални части потушават бунтове.
66. 1989-1990 Панама 27 000 войници, флот и авиация са използвани за свалянето на правителството на президента Нориега
67. 1990 Либерия Разгръщане на военни отряди.
68. 1990-1991 Ирак Войната в залива. Отблъскване на иракските окупационни войски в Кувейт.
69. 1991-2003 Ирак Контрол над иракското въздушно пространство с периодични атаки на въздушни и наземни цели.

70. 1991 Хаити Военен преврат с участието на ЦРУ сваля от власт президента Жан Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide )
71. 1992-1994 Сомалия Операция на специални части
72. 1992-1994 Югославия Основна роля в наложената от НАТО блокада на Сърбия и Черна Гора.
73. 1993-1995 Босна Активно участие във войната с пехота и въздушни атаки.
74. 1994-1996 Хаити Военни отряди налагат военен резим и връщат на власт президента Жан Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide)

75. 1995 Хърватия Атака на сръбски летища.
76. 1996-1997 Заир (Конго) Морски пехотинци извършват операции в източната част на страната
77. 1997 Либерия Разполагане на войски.
78. 1998 Судан Въздушна атака разрушава най-голямото фармацефтично предприятие на Судан.
79. 1998 Афганистан Атаки на цели в страната.

80. 1998 Ирак Четири дни на интезивен ракетен и въздушен обстрел.
81. 1999 Югославия Основен дял във въздушните атаки на НАТО.
82. 2001 Македония Отряди на НАТО разоръжават албански бунтовници
83. 2001 Афганистан Наземни операции и въздушни атаки за сваляне на талибанското правителство.
84. 2003 Ирак Нахлуване в Ирак с голяма войска, въздушни и военоморски сили за сваляне на правителството на Саддам Хюсеин и установяване на ново правителство

85. 2003 – до сега Ирак Окупация на Ирак с присъствие на около 150 000 войници в борба с бунтовнически групировки.
86. 2004 Хаити Дебаркиране на морска пехота. ЦРУ участва в преврат за сваляне на от власт на Жан Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide )
87.  2004 Грузия, Джибути, Кения, Етиопия, Йемен, Еритрея –  Антитерористична дейност
88. 2006 и до днес Пакистан Въздушни атаки в пограничните райони.
89. 2007 Сомалия Въдушна атака по заподозрени членове на Ал Каеда.

90. 2008 Южна Осетия Транспортиране на Грузинска войска от Ирак. Въоръжаване и трениране на грузински войници.
91. 2009 Пакистан Ракетен обстрел от безпилотен самолет. Периодични въздушни атаки.
92. 2010 и досега Сирия Финансиране и въоръжаване на муджахидините
93. 2014 Украйна Финансиране и обучаване на крайнодесните радикали

Специално пък в Близкия изток САЩ унищожиха всякакъв начин да се постигне някакъв мир,няма държава в която да е минала"великата американска дипломация и демокрация" и да не се е отразило това катастрофално.. Докато смучат изгодно петрол ,всички са приятели,после стават терористи,измислят се всякакви поводи,от ядрено оръжие до геноцид и съответно се обявява война със "световния ислямски тероризъм",който сами създават и финансират...Дори Джими Картър признава-"САЩ са най-големия подпалвач на войни"..Достатъчно е да погледнете картата обаче,с военните бази на НАТО,и да стане ясна очебийната картинка,накъде всъщност се разпростира алианса и какви амбиции има.

800 бази в целия свят,от тях 400 около Русия!

Опитите на САЩ да разположат военни бази непосредствено до границата на "световния агресор" са и причината за красивите обещания към Украйна...Разбираемо е Русия да е внимателна ,за всичко което става в регионите около границите,особено след като Литва,Латвия и Естония са привлечени към НАТО, а Украйна и Грузия са на път да се присъединят.
Южен Кавказ е зона със "замразени конфликти"( Нагорни Карабах, Южна Осетия и Абхазия),както пишат информационните агенции.Европейският съюз гледа на региона от страната на чисто икономически интереси и докато ЕС се изявява там само като икономически фактор,Русия няма нищо против.Не такова обаче е отношението на Русия ,когато става въпрос за намесата на ЕС и НАТО в политическия и военния план.Ситуацията и без друго е достатъчно сложна и Русия няма никаква полза от изостряне на конфликтите.От трите държави в региона Грузия залага много на отношенията си с ЕС, САЩ, НАТО и Турция, но пък има проблеми с Русия.Армения поддържа по-тесни връзки с Русия и Иран, в добри отношения е с Франция и САЩ, докато отношенията й с Турция на практика не съществуват.Азербайджан си сътрудничи с Русия, Турция, Грузия и Запада, но има търкания с Иран в Каспийско море и относно азерското малцинство в държавата.С две думи,региона е като буре с барут...На фона на  събитията в Близкия изток,изострените отношения м/у Турция и Русия,руската подкрепа към кюрдите,Турската активност в региона става все по-очевидна,а като регионален играч и член на НАТО,за Русия е изключително важо да следи за всичко което прави Турция в региона.Не случайно се коментират доставките с оръжия.За Русия е важно да не загуби влияние в региона,защото тази "празнина" веднага ще бъде запълнена от скрития,задкулисен играч САЩ,който няма да пропусне такава възможност да затегне обръча около Русия.Още повече,че миналата година Русия предупреди САЩ да не разпалва "цветна революция" в Армения,по подобие на тази в Украйна.В случая ,от "периферията"около конфликтните точки зависи най-много дали ще има мирно разрешение или ще има ескалация на напрежението.Моите опасения са,че подтиквани от икономически интереси,накърнено самочувствие от войната в Сирия и страха от силна Русия,САЩ няма да се поколебаят да използват Турция ,като маша за разпалване на конфликта(особено сега,когато не са в добри отношения) и въвличането на Русия във война,на база на подписаното с Армения споразумение.

Това американският империализъм не е лош. Той налага демокрацията по света.

Лош е руският империализъм. Питайте Миро, той ги разбира тези работи

преди 7 часа, karadzha написа:

Това американският империализъм не е лош. Той налага демокрацията по света.

Лош е руският империализъм. Питайте Миро, той ги разбира тези работи

Разбира ги Миро, да! Няма добър или лош империализъм, има империализъм. Жалко, че малките ви главици не го проумяват!

преди 1 час, Нел написа:

Разбира ги Миро, да! Няма добър или лош империализъм, има империализъм. Жалко, че малките ви главици не го проумяват!

Жалко е, че Мирко не го разбира и говори за Путинска пропаганда, а игнорира, че има Натовска такава

Спрямо темата аз коментирам обективни факти . И като влияние и като въоръжение и като история в региона.

За ,много от които неща няма никаква пропаганда дори.

А това което оспоих в цитираната "друга гледна точка" , ясно  казах какво и защо - за икономическите интереси.

 

Интересно е какво наричаш "натовска пропаганда".

 

В Турции уничтожены боевики, обучавшие армян в оккупированном Нагорном Карабахе

Цитат

-В результате спецопераций, проведенных в юго-восточных провинциях Турции, были уничтожены семь снайперов, которые, по данным спецслужб страны, принимали активное участие в военных операциях против азербайджанской армии на оккупированных азербайджанских землях, сообщает в понедельник турецкий телеканал Tgrthaber.

Также они обучали армянские бандформирования в оккупированном Нагорном Карабахе.

Как сообщает телеканал, уничтоженные боевики имели тесные связи с армянской террористической организацией ASALA.

Главная цель Турции - сохранить Азербайджан в зоне своего влияния

Цитат

На данный момент мусульманская организация ОИС объединяет 57 стран. Турция, которая в течение последних лет все активнее пытается выступить в качестве исламской страны, постарается сделать все возможное для того, чтобы выступить в роли защитника исламского мира. Именно для осуществления этой задачи Турция в 2010 году демонстративно испортила свои отношения с Израилем.

Очевидно, что одной из главных тем обсуждений в Турции станет карабахский конфликт. Турция сделает все возможное для того, чтобы участники саммита высказали свою полную поддержку азербайджанской стороне "в борьбе за освобождения своих территорий". Ведь главная задача турецких властей на данный момент – сохранить Азербайджан в зоне своего влияния. Именно об этом свидетельствуют поощряющие заявления Турции, которые были сделаны в течение последних дней.  

 

Кюрдски източник: Турция е подготвяла втори фронт за Армения

 

Представяме превод на статия за плановете на Азербайджан и Турция относно Армения и ескалацията на конфликта в Нагорни Карабах.

В един от първите дни на ескалацията на въоръжения конфликт в Нагорни Карабах на един от кюрдските информационни ресурси  Ekurd Daily беше публикувана статия за плановете на Турция и Азербайджан срещу Армения.

След известно време статита беше изтрита, вместо нея администрацията на ресурса публикува съобщение, че във връзка с ескалацията на конфликта информацията ще бъде обновявана. Въпреки това, останаха запазени скрийншотове от материала.

Spoiler

Превод:

Кюрдски източник: Турция е подготвяла отварянето на втори фронт за Армения

Публикувано на 2 април 2016 / Редакция издателство Азия

Кобани. По мнение на нашия източник от Висшия Кюрдски Съвет, скорошната агресия на Азербайджан в района на Нагорни Карабах съвсем не е случайна и има далеко отиващи цели.

Още през октомври 2015 година президентът на Азербайджан Илхам Алиев подписа с президента на Турция Реджеп Таийп Ердоган конфиденциално съглашение за провеждането на съвместна военна операция срещу Република Армения през 1-2 квартали на 2016.

На начален етап въоръжените сили на Азербайджан под предлог нарушение от Армения условия за примирие в района на Нагорни Карабах е трябвало в течение на първите осем часа от бойните действия да разгромят арменските сили и да излязат на границата Келбаджар-Зивел- Джермукски хидрологически резерват. Достигането на тази цел би позволило наАзербайджан да установи контрол над границицата с Армения в ройона на град Джермук, създавайки заплаха за арменските сили, дислоцирани на южната линия Арени – Ехегнадзор – Джермук, с което биха развързали ръцете на Турция за начало на втория етап.

Втория етап се състоял в блокирането на 102 военна база на ВС РФ в Гюмри от турските военни сили. Заемайки арменска територия по линията  Артени – Армавир и създавайки по такъв начин заплаха непосредствено за Ереван, турската групировка фактически би лишила Русия от възможността за използването на 102 база. Предлогът за отварянето на втори фронт срещу Армения от страна на Турция, е трябвало да стане » защитата на местното население от кюрдските терористи», които уж са проникнали на територията на съседнара дуржава от Източна Анатолия. Подобен род операции Анкара е провеждала нееднократно в Ирак и в Сирия.

В заключителния етап се е планирало с мощен удар от Въоръжените Сили на Азербайджан от двете страни да се «отреже» образувания » Джермукси излаз» и установяване на съвместен турско-азербайджански контрол по цялата арменска територия южно от границата Арени- Джермук. След това въпросният прецедент, ръководството на Турция е разчитало да използва за оказване на мощен военно-политически натиск над кюрдите.

Нашия информатор от ВКС ( Висш Кюрдски Съвет) смята, че турско-азербайджанския план не е бил реализиран заради неспособността на Азербайджан да излезе навреме до границата с Армения в района на Джермуксия резерват. Един от ключовите фактори, повлияли за поражението на азербайджанската групировка, е ожесточеното съпротивление от въоръжените сили на Армения, които успяват да спрат придвижването и настъплението на превъзхождащия ги по численост и оборудване противник.

Също така източникът отбелязва, че в настоящия момент военно-политическото ръководство на република Азербайджан с  всички сили се опитва да прикрие провала на първоначалната операция, представяйки двете взети села Талъш и Сейсулан, а също и петте незначителни височини, за грандиозна победа » в освобождаването на Нагорни Карабах от арменска окупация»

Нееднократно различни военни и специални изтоници отбеязват ключовата роля на Турция, която е помогнала на Азербайджан за разпалването на военния конфликт в Нагорни Карабах срещу Армения.

 

преди 6 часа, miro20 написа:

Спрямо темата аз коментирам обективни факти . И като влияние и като въоръжение и като история в региона.

За ,много от които неща няма никаква пропаганда дори.

А това което оспоих в цитираната "друга гледна точка" , ясно  казах какво и защо - за икономическите интереси.

 

Интересно е какво наричаш "натовска пропаганда".

 

Такава безспорно "няма". А какво ти наричаш Путинска пропаганда

Къде съм говорил тук за путинска пропаганда ?

Не че няма такава по принцип, но спрямо темата съм озадачен кога съм го казвал ?

 

пп

А да.. не съм го казал, но ето сега ще кажа какво е путинска пропаганда - случая за който споменах на по предната страница

как путинския рупор лайфнюз най нагло фабрикува, изкривява инфрормацията, и лъже в превода.

 

Редактирано 11 април 201610 г. от miro20 (преглед на промените)

Не зная какво ще правят турците - ако кюрдите в Сирия, Турция, Иран и Ирак се координират за съвместни действия...   Няма ли да забравят какво въобще тогава се случва в Азербайджан!?

преди 26 минути, attj написа:

Не зная какво ще правят турците - ако кюрдите в Сирия, Турция, Иран и Ирак се координират за съвместни действия...   Няма ли да забравят какво въобще тогава се случва в Азербайджан!?

Тогава няма да е само Турция. Най-малкото и Иран ще трябва да се намеси, защото се съмнявам да искат да губят територия за сметка на новосъздадена държава. И току виж, Турция и Иран от врагове станали дружки.

Очаквам скоро кюрдите да са се координирани с помощ от Руската Федерация - тогава бедна и жална Турция ще се разпада дори по-зле от Украйна....Иска ми се да е по мирен път!

преди 2 часа, attj написа:

Не зная какво ще правят турците - ако кюрдите в Сирия, Турция, Иран и Ирак се

 

преди 1 час, attj написа:

Очаквам скоро кюрдите да са се координирани с помощ от Руската Федерация

Ми направи си тема за кюрдите де  

Къв е проблема ?

И бога Пу дето ще им помага , и ще им купи колело , ама друг път

не разбираш ли че Пу ще използва кюрдите както Нагорни Карабах, както  Южна Осетия  както Чечня ?

Само и доколкото ще му е изгодно срещу Турция за момента.

преди 1 час, A.com написа:

Турция и Иран от врагове станали дружки.

Още не. Иран подпомага Армения , поставяйки се в услуга на РФ с нейните логистики за Армения и за базата им  там.

Щото друг път сухоземен нямат.

Което е доста извратено .. ислямистки Иран  в услуга на РФ и Армения

От друга страна, Иран вече е без санкции и напира да прави мили очи на запад...

Абе интересна игра .. общо взето ...

 

Да вмъкна една фантасмагория - Ако Турция не бе свалила руски военен самолет нарушил нейната граница, и бяха останали приятели  , какво щеше да е статуквото ?

Бога Пу на кого щеше да помага ? на кюрдите ли ?

 

Редактирано 11 април 201610 г. от miro20 (преглед на промените)

Защо изострянето на конфликта не е изгодно  на ЕС

Обострение на Южном Кавказе невыгодно Европе

Цитат

 

Вспыхнувшая 2 апреля вследствие развязанной Азербайджаном агрессии четырехдневная война оказалась не только в повестке региональных стран, но и в мировой, в том числе и европейской повестке. Реакция ЕС в общей сложности была достаточно сдержанной. Как на уровне отдельных стран, так и на уровне чиновников ЕС, в частности, на уровне Верховного комиссара ЕС Федерики Могерини прозвучал призыв сторонам прекратить военные действия и остаться верным процессам, идущим в формате Минской группы ОБСЕ. Хотя и интересы отдельных стран в этом вопросе могли иметь определенные различия, однако в целом можно утверждать, что обострение конфликта на Южном Кавказе для Евросоюза невыгодно.

Обратимся к некоторым причинам того, почему ЕС не желает войны.

Первое: Европейский Союз - путем вовлечения соседствующих с ним стран - инициировал политику Европейского соседства (ЕПС) и в ее рамках - Восточное партнерство (ВП), в которое включена и Армения. Главной целью как ЕПС, так и ВП является обеспечение стабильности в регионе. Вовлечение соседних стран в конфликты, разворачивание военных действий воспринимается со стороны ЕС как непосредственная угроза собственной безопасности, и со стороны последней предпринимаются шаги для предотвращения подобных событий. Внешнеполитическая концепция ЕС в общей сложности основана на принципе возможного избежания нестабильности и кризисов на соседних территориях. Наряду с другими проблемами, война рассматривается как новая причина миграционных потоков, что сегодня для ЕС более чем нежелательно. 

Второе: Обострение конфликта на Южном Кавказе неизбежно приводит к усилению влияния России в регионе. А это, естественно, не исходит из интересов ЕС.

Третье: Вовлечение в конфликт как Азербайджана, так и Армении означает изменение повестки внешней политики, ужесточение позиций в некоторых вопросах и рост ожиданий. Напомним, что с прошлого года ЕС начал процесс пересмотра Европейской политики соседства, параллельно начались переговоры вокруг документа, обеспечивающего правовые основы двухсторонних отношений ЕС-РА. Обсуждается также формат сотрудничества с Азербайджаном. Состояние войны наносит определенный удар этим процессам, оставляя страны вне орбиты ЕС.

Данный список интересов ЕС, естественно, не является полным, поскольку каждая из стран-членов ЕС может иметь свои принципы и подходы.

Кроме того, необходимо учитывать, что представитель ЕС Франция – посредник в урегулировании карабахского конфликта - является одной из стран-сопредседателей МГ ОБСЕ, и возобновление войны – это косвенный удар по авторитету последней.

Одновременно с этим необходимо отметить, что страны-члены ЕС также имели свое косвенное влияние на обострение ситуации. Безразличие к воинственной политике Азербайджана, игнорирование его авантюр, что делалось то ли из энергетических, то ли из иных соображений, в конце концов создали атмосферу безнаказанности, последствия которых мы сейчас пожинаем.