преди 4 часа, haidukpikaso написа:

Самотен е човек, който не обича себе си.

 

Така е. И си мисли, че като има хора около него няма да е самотен. Но уви, пак се чувства самотен. И започва да ги тормози, че не му обръщат внимание. Или че не се срещат често с него (нея).

Някои цял живот не могат да вдянат, че за да не се чувстват самотни, първо трябва да почнат да се харесват такива каквито са. Другото са оправдания. Социални животни, моциални животни. 

То много ясно, че като не харесваш собствената си компания, постоянно ще търсиш чужда, но проблема е, че все няма да си доволен, щото никой не може да те разбере така добре, както сам можеш да се разбереш.

преди 9 часа, jhoro написа:

То и няма мъже, дето не могат - има дето не щат. Щот не са гладни (примерно)

Така е, но някои могат повече от други.

Откакто моят мъж веднъж приготви за вечеря омлет с пилешки бульон, черен пипер и целина, предпочитам да готвя само аз.

на 4/5/2016 at 5:29, ostavime написа:

Кажете ми, как мислите? ... Няма нищо по-хубаво от това една жена да работи, да се развива и да е финансово независима. А домакинските задължения се поделят. 

 

Има жени които не го искат това с кариерата. За тях е по-хубаво да не са в "нищо-по-хубаво" положение. Това че някой демократ иска да свали бурките на арабките не значи, че те искат да си ги свалят.

 Домакинските задължения си се трупат. На който пръв му писне, подхваща колкото може и има желание. В крайна сметка всеки намира желание ако не го чувства като задължение. 

преди 4 часа, Мойра написа:

Откакто моят мъж веднъж приготви за вечеря омлет с пилешки бульон, черен пипер и целина, предпочитам да готвя само аз.

Така като не му даваш възможност, никога няма да се научи човека... П.П. Какво представлява омлет с пилешки бульон?

преди 1 час, Пaчo написа:

Това че някой демократ иска да свали бурките на арабките не значи, че те искат да си ги свалят.

Примерът е грешен. Бъркаш желание със задължение по закон.

преди 23 минути, flare написа:

Така като не му даваш възможност, никога няма да се научи човека... П.П. Какво представлява омлет с пилешки бульон?

 

Той е безнадежден случай в много домакински дейности, защото е расъл в патриархално семейство.

Доволна съм, че го научих да пазарува, да изхвърля боклука, понякога да пуска прахосмукачка и да извършва дребни ремонти в домакинството.

Омлет с пилешки бульон по рецептата на мъжа ми: Разбиват се няколко яйца, добавя се разтворено в малко вода кубче пилешки бульон, подправките според вкуса. Това нещо се изсипва в намаслен тефлонов тиган и се пече. Преди сервиране се залива обилно с доматен сос! 

Никога не прави омлет по тази рецепта!

 

преди 21 часа, zemonti написа:

А тези дето чакат несъществуващия подходящ момент за бебета обикновено се пенсионират с едно, или ни колко. 

Еманципацията постепенно затрива бялата раса. Язък за високия стандарт на развитите общества.

Бе това не е точно за тази тема, но принципно подходящ момент няма. Но пък има хора с проблеми в това отношение и тези дето ги нямат въпросните проблеми, не виждам как могат да съдят и да размахват пръст, кое право и кое криво.

Похвално за трите Ви деца. Мога само да кажа, че сте истински щастлив човек. Вашето щастие обаче, не е отредено всеки му и често пъти еманципацията няма абсолютно нищо общо с това.

преди 19 часа, Реджеп Иведик написа:

2. Личното ти наблюдение е грешно. От моя гледна точка. Аз си мисля, че хората навсякъде, в по голямата си част, си мислят, че некой, бил той човек или бог или буда, трябва да им посочи правилния път.

Ей това му е хубавото на цялата тази работа, че имаме различни гледни точки. Сиреч, моето наблюдение си е от всякъде вярно, от моя гладна точка.

А, тези, които чакат някой нещо да им посочи, че да задвижат живота си в някаква посока, мога само да кажа, жал ми е за такива хора. Толкоз.

преди 36 минути, Мойра написа:

Доволна съм, че го научих ...

хаха, ем... вероятно и той те е научил на нещо си?

А за омлета, не смея да си представям как е било, ама не може да отречеш, че има въображение.

Аз мога да правя някви простички неща дето стават за ядене, но защо, при положение че жената е с пъти по-добра от мен? Все едно тя да подрежда нещата по високите шкафове вкъщи или да сменя крушките, при положение, че съм 1.90. Тези работи дори не ги слагаме на въпрос. Когато нещо може да се прави от двамата го правим и двамата заедно или който се случи.

Снощи я нямаше и си направих нещо бързо и шарено:

преди 21 минути, flare написа:

хаха, ем... вероятно и той те е научил на нещо си?

 

 

Научи ме да казвам "не", опитвайки се да ми заповядва (това е видял от баща си!) да направя нещо, а не да ме моли.

А ястието, което си приготвил изглежда апетитно.

 

Редактирано 7 април 201610 г. от Мойра (преглед на промените)

преди 1 час, Мойра написа:

Научи ме да казвам "не", опитвайки се да ми заповядва (това е видял от баща си!) да направя нещо, а не да ме моли.

А ястието, което си приготвил изглежда апетитно.

Е ти едно хубаво нещо не каза за твоя човечец... Макар че само това че още си женена за него говори че има такива (поне от твоя гледна точка)

Това със заповядването никога не съм го разбирал. Нито съм имал желание да заповядвам някому нещо си, камо ли пък на жена ми. И точно затова "скочих" срещу формулировката на темата като въпрос. Че аз искам половинка, приятел и партньор, не прислужник. Ако заповядваш някому, ти му ограничаваш възможностите и инициативата - колкото "по-стегнато" толкова повече. А ако си с правилния човек, това е само в твой ущърб.

А манджата - благодаря, яде се макар и да не е нищо особено технологично, най-трудното беше да обеля картофите врели, че какъвто глад ме гонеше... БТВ продуктите могат понякога да сменят нескопосния готвач - ей на туриш картофите в тавата с истинско масло и вкуса е хептен друг, отколкото с олио дето 50% е вода

преди 19 минути, flare написа:

Е ти едно хубаво нещо не каза за твоя човечец... Макар че само това че още си женена за него говори че има такива (поне от твоя гледна точка)

 

Не е лош човека, просто е зле възпитан и ако не слушаше майка си до ден днешен, нещата биха били далеч по-добри, но...

През май се навършват 30 години от сватбата ни.

Търпелив човек съм.

Пък и все се надявах, че един ден ще се измъкне от влиянието на майка си.

преди 18 минути, Мойра написа:

Не е лош човека, просто е зле възпитан и ако не слушаше майка си до ден днешен, нещата биха били далеч по-добри, но...

През май се навършват 30 години от сватбата ни.

Търпелив човек съм.

Пък и все се надявах, че един ден ще се измъкне от влиянието на майка си.

тва синчетата мамини са мани бегай - аз пряко сили един такъв три години изтърпях ама ти си направо за орден Стара планина първа степен

преди 6 минути, haidukpikaso написа:

тва синчетата мамини са мани бегай - аз пряко сили един такъв три години изтърпях ама ти си направо за орден Стара планина първа степен

 

Знаеш ли колко много разводи има заради властни майки и на мъжки и на женски чеда!

Такива жени са готови на всичко, само и само да е тяхното.

Познавам и такива, които са провалили живота и на двете си деца.

Едно младо семейство трябва да решава само как да разпредели ролите си и в никакъв случай не бива да се дават "мъдри" съвети от майки, баби, приятели и пр. доброжелатели.

 

 

преди 17 минути, Мойра написа:

Едно младо семейство трябва да решава само как да разпредели ролите си и в никакъв случай не бива да се дават "мъдри" съвети от майки, баби, приятели и пр. доброжелатели.

 

 

в противен случай е обречено на провал мдам, съвети съвети обаче те тия съвети да не би да са универсални и приложими за всеки - ми не са, защото всеки си е отделна личност

на 5.04.2016 г. at 12:29, ostavime написа:

 Не съм чул жена, която да не се оплаква колко е изморена и как мъжа й е мързел и мърляч.

Ами да ти се представя тогава?! (Мисля, че е въпрос на характер, а аз съм тип, който мрази да се оплаква, да хленчи или да си търси виновни)

Не помня някога някой от близките ми(включвам колеги и приятели) да ме е чул да се оплаквам от съпруга си. Нямам и причина. У дома е патриархално, разбира се - той е главата, аз съм шията (шега, шега, но си е съвсем истина). Но винаги и всичко, свързано с дома и бита ни се е решавало от двама ни, консултираме се, помагаме си, всеки си има своя "територия на задължения", но това не означава, че другият не би могъл да отнеме някаква част в някакъв момент и то без другият да е искал помощ. Не е трудно ако наистина държиш на човека до теб.

Бих искала да е така във всички семейства, но(за съжаление) не е.

Цитат

Такива изисквания може да имат само богатите мъже, чийто жени не работят и са само домакини

Ами... не, дори и такива мъже не бива да искат от съпругата си да е домашната им прислужница, но и не трябва да съществува и обратното - жена, която не работи и е със статус "домакиня", да не полага поне малко усилия, за да подкрепи работещият си съпруг, което дори не е матриархат... а е липса на доста елементи, като се започне от чувство и се стигне до домашно възпитание.

 

 

преди 4 часа, flare написа:

 

Примерът е грешен. Бъркаш желание със задължение по закон.

Сигурно си представяш Саудитска Арабия. Говоря за по-цивилизованите араби, в UAE например. Taм бурката е избор.

Има и един особен вид патриархално семейство, който се появи след 10.11.1989 година, когато много мъже започнаха да остават без работа.

В такова семейство работи само жената, която гледа децата и се грижи за домакинството, а мъжът я чака да се прибере, да му сервира вечерята и да си пие ракийката, занимавайки преуморената си съпруга с клюките, които е научил в кафенето и телевизионните предавания, които е гледал.

Пази боже, скучаещият мъж да се увлече по хазарт или някоя секта, която му обещава богатство и благоденствие, ако прави това или онова!

Нерядко такива жени поемат издръжката и продължават да слугуват на пълнолетните си деца, които нито учат, нито имат желание да си намерят работа.

Може на някои горенаписаното да им се стори измислица, но уви, не е.

Добре, че такива семейства са рядкост.

преди 4 часа, shefkata написа:

Ей това му е хубавото на цялата тази работа, че имаме различни гледни точки. Сиреч, моето наблюдение си е от всякъде вярно, от моя гладна точка.

А, тези, които чакат някой нещо да им посочи, че да задвижат живота си в някаква посока, мога само да кажа, жал ми е за такива хора. Толкоз.

Ама чакай сега. От една страна не харесваш тези, дето си вярват, пък от друга съжаляваш тези дето не си вярват. Опитвам се от твоя гледна точка сега.

Абе имаш право. И аз понякога ошашавям обкръжението с МИСЪЛ.

Сетих се и за още един вид семейства - еснафските.

Те са подчертано патриархални, тъй като в представите на еснафа само в патриархалното семейство може да има здрав морал, да се възпитат добри деца и да се натрупат материални блага.

Но зад маската на идеално семейство, която съпрузите задължително слагат пред "публиката", обикновено се крият грозни неща - ограничаване на личната свобода на жената, налагане на волята на съпруга във всички сфери от семейния живот, прекалено строго възпитание на децата, целящо моделирането им по избран от родителите модел и др.

Тези семейства живеят "за пред хората", а не за себе си.

И са нещастни, въпреки че не смеят да го признаят дори пред себе си.

 

 

Редактирано 7 април 201610 г. от Мойра (преглед на промените)

преди 5 часа, flare написа:

хаха, ем... вероятно и той те е научил на нещо си?

А за омлета, не смея да си представям как е било, ама не може да отречеш, че има въображение.

Аз мога да правя някви простички неща дето стават за ядене, но защо, при положение че жената е с пъти по-добра от мен? Все едно тя да подрежда нещата по високите шкафове вкъщи или да сменя крушките, при положение, че съм 1.90. Тези работи дори не ги слагаме на въпрос. Когато нещо може да се прави от двамата го правим и двамата заедно или който се случи.

Снощи я нямаше и си направих нещо бързо и шарено:

Да ти кажа ли мнението си за приготвеното ястие? Абе ти луд ли си бе човек! Това (не му зная името) дето си го приготвил за ядене, става само за...снимане! Оооо! Аз забравих. Ти си и фотограф. Приятен апетит!

преди 20 минути, * СТЕФАН * написа:

Да ти кажа ли мнението си за приготвеното ястие? Абе ти луд ли си бе човек! Това (не му зная името) дето си го приготвил за ядене, става само за...снимане! Оооо! Аз забравих. Ти си и фотограф. Приятен апетит!

Аз го изядох снощи, но благодаря Но, да става за снимане и тва беше и идеята

".....Хората сме социални животни, говорим за да общуваме със себеподобните си. ...." (цитат)

Колкото повече е добитък , толкова повече е стадото . Колкото повече е човек , толкова повече е сам ! Най-отгоре е сам Бог.....!

Нека и да правим разлика между общуване и обвързване със свикване . Дългогодишните съвместителства стават като сиамски близнаци .Умре единият , пък не след дълго се гътне и другия "от мъка , че е останал сам"....

Зависи и от средата ! При оскъдица - колективно . При изобилие - индивидуално ....все закони "божии"....(има и други фактори).

Редактирано 7 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 19 часа, haidukpikaso написа:

Самотен е човек, който не обича себе си.

Аха ти се обичаш! Обясни моля те! Или това е готова мъдрост, която си прегърнала. Ма искам с твои приказки.

преди 5 часа, Мойра написа:

Сетих се и за още един вид семейства - еснафските.

Те са подчертано патриархални, тъй като в представите на еснафа само в патриархалното семейство може да има здрав морал, да се възпитат добри деца и да се натрупат материални блага.

Но зад маската на идеално семейство, която съпрузите задължително слагат пред "публиката", обикновено се крият грозни неща - ограничаване на личната свобода на жената, налагане на волята на съпруга във всички сфери от семейния живот, прекалено строго възпитание на децата, целящо моделирането им по избран от родителите модел и др.

Тези семейства живеят "за пред хората", а не за себе си.

И са нещастни, въпреки че не смеят да го признаят дори пред себе си.

 

 

да живееш за хората па е такава глупост

 

гледам и тука някакви елементи дават наклон на вселената пък не се виждат какви са жалки

Абе аз съм мислил, ако се случи на пенсионна възраст да остана вдовец, какво ще правя.
 

Единият от вариантите е да се върна в София, особено ако синчето е забегнало някъде надалече от градът в който живеем и имаме къща.
Да де, ама в София ще ме надушат разни бабки че съм с белгийска пенсия.
Та ако дойде някоя да ми предлага да се съберем, какво да й кажа, а ?
Еми май най-разумното ще е всеки да си живее в неговата къща и да си общуваме през деня само. Да де, ама те бабките май няма да искат така, постоянно присъствие ще искат.
А сега де ?

и много много много нещастни, прозират чак от нещастието си и пустотата си