на 21 september 2016 в 20:08, _ramus_ написа:

да.

Хахааа 

Това е най-краткия пост в историята на форумното ти присъствие. Но и аз се постарах да не задам "отворен" въпрос. 

Онагледен прозореца на Джохари: https://bg.wikipedia.org/wiki/Прозорец_на_Джохари#/media/File:Johari-window-bg.png

на 8 juni 2016 в 9:31, _ramus_ написа:

Казано с други думи - когато един фрагмент "завземе" психичното пространство и по заложен генетичен атавизъм, той веднага става доминантен, изключва останалите, взима приоритет и заедно с това, автоматично приема версията за идентичността на субекта. След някакво флуктуиране между реактивности и отражения, същото "парче" напуска и идва "друго", с друга роля, друга насока.... Докато няма общо звено, което да подрежда и контролира... а последствие - управлява динамично - това не може и няма как, да се промени. Опита за "вътрешен контрол" чрез възпитани и приети отвън правила, котви... най-често е крайно недостатъчен и защото с него не се решават вътрешните конфликти, а допълнително се задълбочават. С това "битките отвътре, стават непрекъсната война".

Сега, това, което ми беше на ум, когато ти зададох предния въпрос, бе свързано с факта, че ти описваш нещата от гл.т. на заложени инстинкти и прочие програми, виждаш един вид "слепота", един огромен пласт "несъзнавано", а според мен голяма част от психологичните проблеми на човека днес се дължат на факта, че тези стари програми не работят в новите условия. Т.е. човек е принуден да се "променя", дори да твори на момента стратегии за справяне с реалността, тъй като не може да разчита само на заложеното. Като това не е само реактивно или инстинктивно. След една определена възраст вече се базира изключително на личностен опит и креативност.

Каква е връзката с това, което пиша, и многопластовата природа на човека? Въпреки че Аз-ът ни е относително стабилен, ние не сме едни и същи в различните ситуации, в които участваме, както и по отношение на различните хора, с които общуваме. Или, в зависимост от това, с кого и как общуваме, ние показваме или скриваме нещо от личността си при това съвсем умишлено! Което си е напълно съзнателно действие.

на 25.09.2016 г. в 11:19, 3,14 написа:

Каква е връзката с това, което пиша, и многопластовата природа на човека?

Няма връзка

Айде да напиша нещо, че... да не вървя към рекорди. НЯМА ВРЪЗКА - това са различни погледи към различни аспекти и различен тип на обобщения и допускания.

Прозореца на ДЖОХАРИ всъщност е опит за условно разделяне на вътрешното поле на "сегменти". Презумпцията е, че са налични "ДВЕ ПОЛЕТА ( от общо 4 ) които или ти не виждаш или останалите  не виждат... или ПОЛОВИНАТА Е НЕИЗВЕСТНА и може да се ползва "огледалото на "другите"...

Обаче има проблем . Не го ли виждаш - има несъответствие -

ДРУГИТЕ - е всъщност форма на 'обща фикция', която въобще не е обща. един вижда едно, друг вижда друго. И най-важното - всеки един в "другите" е също сляп за "себе си". Какво биха "видели" тогава в теб и как въобще това да се ползва за някаква адекватност.

Когато се заложи че "всяка личност" съдържа в себе си поле на невидимото, то при каквито и да са социални междуличностни огледала, ще се отразява приоритетно междуличностния конвенс за "гледане" (отражение).

Така, че мога да продължавам още доста с критичните бележки към въпросния "прозорец". Може би върши работа за някаква ограничена форма на отражение, но не и като "самопознаие". А само като по-голямо разбиране как и какво трябва да се приеме сред колективното битие, в търсенето на  повече обяснимост на вътрешни явления. Но сред социума никое "ВЪТРЕШНО ЯВЛЕНИЕ" не е индивидуално, а има значение само сред групата и ролята на личността се свежда само сред груповия й контекст. Без него тя губи възможност за идентификация, тъй като всички опорни точки тя е приела за към "себе си".

В този смисъл - какво и кое "ще се види от "другите", след като дори АЗ е колективно обусловен. И същите тия социални клонинги на АЗ са структурата на "другите", които иначе са призвани да "виждат" невидимото в "теб:. КОето пък предрешава "какво ще видят" и защо...

Също така от това става ясно, че въпросния ПРОЗОРЕЦ не става за самостоятелна работа, освен относително, само на равнището на етажа на "социалната личност' сред всеки от нас. А това е твърде "малък периметър".... твърде малък.

Редактирано 1 октомври 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рамус, имах предвид, че човек може умишлено да крие свои осъзнати негативни черти. И не само, че може, а и го прави. 

Пример - човек е видял в себе си, че много лесно избухва в сравнение с други, по-уравновесени личности. Той знае, че му е къс фитила. Но за да може да функционира в социума, му е нужно да намери начини за справяне и евентуално удължаване на фитила. Това удължаване на фитила не му решава напълно проблема с избухливостта, а само му дава отсрочка и време да я прикрива.

на 1.10.2016 г. в 19:48, _ramus_ написа:

В този смисъл - какво и кое "ще се види от "другите", след като дори АЗ е колективно обусловен. И същите тия социални клонинги на АЗ са структурата на "другите", които иначе са призвани да "виждат" невидимото в "теб:. КОето пък предрешава "какво ще видят" и защо...

Също така от това става ясно, че въпросния ПРОЗОРЕЦ не става за самостоятелна работа, освен относително, само на равнището на етажа на "социалната личност' сред всеки от нас. А това е твърде "малък периметър".... твърде малък.

... оставам с впечатление, че "представата" сама по себе си, според теб, не носи достатъчно полезно знание за идентифициране на някого. Но аз си мисля, че тази представа се създава първо самостоятелно, след което се синхронизира според колективната. Така във всеки един остава една възможност за "празно" пространство, което той да "запълни сам, за да се идентифицира като "аз в...", а не "аз от.." „

И реално "непознатата" област в прозореца е онази част в Съзнанието ни, която ни прави разпознаваеми и различими сред другите.

на 6.10.2016 г. в 13:20, Maleficient написа:

... оставам с впечатление, че ...

Ще го напиша за първи път сентенциално и ако е налице декларираната сериозност, пледирам да се прочете внимателно. Обобщителността и абстрактността на смисъла в следните думички не означава че се четат като роман или книжка на П.КОЕЛЮ или УОЛШ. Така, че ако е налице достатъчен интелектуален потенциал, даденост за абстрактно мислене, и се вникне в смисъла, може да се добие обща визия. Толкова есенцирано не съм описвал този дял на общата си концепция никъде сред никое написано и тия думи са като проверка за готовността ми за същото. И така - ето:

====================

Всъщност при израстването, природата е определила етапността по следния очевиден начин - задължително на първо място по време и значение, е социалното влияние. А това означава, че всеки човешки субект първо се формира от колективното (не)съзнание - чрез имитация, подражание. Възпитание, по-късно - учене и усвояване и репликация на всички тия на свой ред. Чак много след като тия се развият и приемат в "чистото психично поле" идва възможност и зрялост за "индивидуалния ПСИХИЧЕН аспект" , защото за него са нужни качества и дадености, които се разгръщат на много по-късен етап в развитието му. В този смисъл - индивидуалния аспект в човека идва вече вторично. Вече идва в "запълнена територия" от която субекта вече реализира усвоената форма на колективно съзнание и от него - социално битие.

Това е от много важно значение за цялата картина на психичното развитие при всеки човешки индивид. Заради същото пиша на много места за ролята и влиянието на социума при всеки човешки субект, защото то е природно обусловено, идва и се стартира веднага след раждането, дори и малко преди него. Природата го е определила преди милиони години като животоспасяваща и оцеляваща стратегия на вида, за оцеляване сред враждебна природна среда, населена с други видове с които ХОМО САПИЕНС е в различни нива в екосистемни отношения.

За вида, в биологично отношение, социалния инстинкт, заедно с други инстинкти, са основоположни и определящи. Именно заради това те са кодирани сред "старите дялове" на мозъка и се стартират заедно с раждането и поддържането на биологичната хомеостаза. Но когато се касае за нещо повече, когато това вече не е достатъчно, когато периметъра му вече не е достатъчен и има нагласа, потенциал или зрялост за задълбочаване на индивидуалния аспект, това вече е "следващата стъпка" в развитието. Именно за целите на този етап, е заложено рационалното ниво на отражение в психичния свят. Както след стартирането на неговото развитие - пълнежа на думичката РАЗУМ става обобщително от качествено различно отражение на условията в хабитата и неговата широта. Само на ниво РАЗУМ, видовите програми за оцеляване вече им е "писано" да не играят основната роля, особено когато програмите които те задават не са адекватни относно условията за живот.

Разума е възможния най-бърз начин за високо ниво на отражение и адаптация на носителя на живот спрямо каквито и да са условия на средата ( в рамките разбира се на възможното). Особено за силно изменчива по време, среда. При такива условия заучените природни и инстинктивни положения спират да са адекватни, а наследството им започва повече да пречи, отколкото да решава проблемите по адаптирането.

Сегашното положение на човечеството по глобала е обагрено от проблеми с адаптирането спрямо ускоряващите се изменения на условията в средата. Огромната маса хора не са способни да се адаптират, защото са носители и изразители на заученото от социалното си обкръжение. А то се основава на репликации на някакви форми на функционални и валидирани схеми на битие - както в личен план, така групово прераства в общ. Разбира се, че при такова положение голямата маса от хора, са с идеята да "задържат" времето, чрез повторение и възпроизвеждане на едни и същи схеми,  чрез които видово и напълно несъзнателно те са въвлечени да изпълняват по програмите за оцеляване на вида. А това е неадекватна стратегия при изменящи се условия в средата, след като схемите непрекъснато клонят към повторение, а условията са изменчиви. Особено след определена граница на темпове на изменение заложените за оцеляване програми вече спират да изпълняват защитните си функции, като дори може да се твърди че самите те се превръщат в проблем, при това все по-сложен и нарастващ.

В психичен план всичко това се отразява на всеки отделен индивид. Колективния му вграден инстинкт го насочва непрекъснато към зависимост от другите сред групата като помежду си те несъзнателно реализират форма на "утробна защита". Така взаимно оформящи се във функционални, а след това - в идеологично дефинирани групи, те се справят с непрекъснатия придружаващ битието СТРАХ, проявяващ се в страхуване и непрекъснатия напор към оцеляване, който атавистичните програми произвеждат заради същността си да го правят.

С нарастването и разширението на психичния свят при вида ХОМО САПИЕНС, невралния му механизъм толкова се усъвършенства, че става възможно напълно нова форма на отражение на света, чрез активна роля в конструирането на самото отражение, до степен до което то започва да проявява признаци и качества на реала, който отразява. Това е уникално за ХОМО САПИЕНС, сред живите същества на планетата. Но това се превръща в огромно предизвикателство за субектите от същия вид. Неусетно и невидимо за самите тях, те участват в променянето на реала си, а част от старите дялове на мозъка, продължават отделно да възприемат това като че е "от природата", сякаш е някъде отвън. При грешката "отвътре" и "вън" възникват съществени проблеми за самия индивид.

Заради всичко това големи дялове и системи в мозъка живеят сякаш разделени един от друг, без вътрешна връзка между тях. Едни произвеждат, други изживяват, а не се разбират помежду си че го правят и по този начин в психичния свят се развиват значителни фрагментации (разделяне, раздробяване). В работата между "парчетата" възникват многобройни и често противоположни реактивни импулси, стартират се защитни програми на различни нива, много от които направо влизат в конфликт помежду си и вместо да изиграят ролята да съхранят, довеждат до хаос и всяват объркване в самия субект. При това дори достигат до застрашаване на живота му, което е парадоксално, като се вземе предвид, че уж са призвани да го защитят. А самия човешки субект, най-често е напълно неспособен дори да долови всичко онова, което се случва във вътрешното му пространство и процесите и явленията там, като това е много важна част от спецификата на общите проблеми.

++++++++++++

Това не може да се прочете никъде. Грешка би било написаното да се интерпретира към някаква форма на вече заучени схеми, на модели на описания или идеологически конструкции, разпространявани и полулярни сред социума. Не ми се е налагало да копирам каквото и да било, защото за да стигна до това са минали няколко десетилетия специфични усилия и отдаденост. И зад всяко извеждане стои вече преминат път към него, както и умение и практика в СИНТЕЗА.

Редактирано 12 октомври 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

да счупим прозореца на джохари с тухла

Цитат

Човек повишава самопознанието си, когато говори за себе си и слуша мнението на другите за него.

проблема е че хората не споделят защото ги е страх  и  че ще те обидят  даже са и лицемерни зад  гърба най-говорят ако видите някой да говори зад гърбa на други значи го прави и за вас  когато не сте  с него.

на 10/6/2016 в 13:20, Maleficient написа:

И реално "непознатата" област в прозореца е онази част в Съзнанието ни, която ни прави разпознаваеми и различими сред другите.

няма начин нещо което не знаеш и другите не знаят да те прави  разпознаваем и различим от другите.

на 10/3/2016 в 11:55, 3,14 написа:

Рамус, имах предвид, че човек може умишлено да крие свои осъзнати негативни черти. И не само, че може, а и го прави.

 негативното е относително . да речем  че  му е изгодно да го прави за да се впише в социума.

на 8 oktober 2016 в 23:27, Yvan Sergeev написа:

да счупим прозореца на джохари с тухла

проблема е че хората не споделят защото ги е страх  и  че ще те обидят  даже са и лицемерни зад  гърба най-говорят ако видите някой да говори зад гърбa на други значи го прави и за вас  когато не сте  с него.

 негативното е относително . да речем  че  му е изгодно да го прави за да се впише в социума.

Виж, всичко това са само условни модели, които в никакъв случай не са общовалидни. Всички игри, които играят хората, включително и тези на криеница, зависят от вътрешната мотивация и целеполагането.

 

на 6 oktober 2016 в 12:20, Maleficient написа:

И реално "непознатата" област в прозореца е онази част в Съзнанието ни, която ни прави разпознаваеми и различими сред другите.

Ами, според Юнг е точно обратното - несъзнаваното е колективното (има и дялове на лично такова), докато съзнаваното е винаги индивидуално. За което има дълбок резон. По-подробна информация за това тук.

Редактирано 21 октомври 20169 г. от 3,14 (преглед на промените)

понякога няма мотивация просто за запълване на времето с гововор.

преди 3 минути, Yvan Sergeev написа:

понякога няма мотивация просто за запълване на времето с гововор.

Дори и лалането никога не е безпричинно - зад всяко човешко поведение винаги стои точно определена мотивация.

каква ти е мотивацията да даваш акъл ?

да, ъкъл не ти трябва. Според теб - ти е достатъчен - там на село, да обръщаш щепсела, с лика на Путин...

А според нея - още бая трябва за да схванеш какво говори. Няма смисъл да се "дава нещо", ако няма кой да го "вземе". Другия вариант се нарича "предлагане" и се основава на свободата и осъзнатостта... все неща, дето се срещат крайно рядко...

Това е проблем, който няма решение. Там в религиозните теми или в "плоската земя' са ярките и контрастни примери. Всъщност - и навсякъде другаде.

Редактирано 22 октомври 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

на 21.10.2016 г. в 19:11, 3,14 написа:

Ами, според Юнг е точно обратното - несъзнаваното е колективното (има и дялове на лично такова), докато съзнаваното е винаги индивидуално. За което има дълбок резон. По-подробна информация за това тук.

... а може ли да не се съглася с Юнг? Или ... това все пак е Юнг!

 

преди 2 часа, Maleficient написа:

... а може ли да не се съглася с Юнг? Или ... това все пак е Юнг!

Съгласието е колективен феномен. Когато има несъгласие и разнопосочни мнения, е по-близо до индивидуалността. (само в общ смисъл, само като насока)

Авторитетите имат значение само за съгласието и изпълняват уеднаквяваща роля за колективното. Има много обявени за авторитети и модели, фигури, а всъщност са нагласени за да се привидят като идеални. Така, че... поне за мен - какво значение дали е ЮНГ или който и да е друг? 

Съвсем друг е въпроса за личното осмисляне и вникване, изследване или експериментиране в проверката му за адекватност или валидност.

Според рамус, осъзнаване и самосъзнание са възможни за проявление само и единствено в среда на индивид. Не заради Юнг, а заради това че никъде не е наличен пример за обратното. Но за тия последни две изречения е нужно да се вникне в това, което има предвид рамус, с думичките ОСЪЗНАВАНЕ и САМОСЪЗНАНИЕ. Пробив в психичното по отношение на авторефлексията е възможен само в среда на достатъчно узрял и подготвен индивид, в допълнение с насочена и структурирана работа по развитието и ползването в посока към САМОСЪЗНАНИЕ. В колективен план, това е напълно несъответствено при средностатистическото ниво на личностите в социума, които точно те определят цялостното резониране и отношения.

преди 3 часа, Maleficient написа:

... а може ли да не се съглася с Юнг? Или ... това все пак е Юнг!

Ти си решаваш дали можеш или не можеш.

Аз лично не страдам от тежестта на авторитети и ако ти, освен това изречение можеш да направиш грамотна критика на Юнг, ще се изкефя тотално. Темата би се превърнала в праздник за невроните ми.

преди 3 часа, 3,14 написа:

Ти си решаваш дали можеш или не можеш.

Аз лично не страдам от тежестта на авторитети и ако ти, освен това изречение можеш да направиш грамотна критика на Юнг, ще се изкефя тотално. Темата би се превърнала в праздник за невроните ми.

Ако е истина, че не страдаш, защо намеси Юнг?
Защо да правя критика на Юнг? Ти направи критика на моята теза, ако искаш през Юнг, щом той е на противоположното и може сама да задоволиш скучаещите си неврони.

преди 17 часа, Maleficient написа:

Ако е истина, че не страдаш, защо намеси Юнг?
Защо да правя критика на Юнг? Ти направи критика на моята теза, ако искаш през Юнг, щом той е на противоположното и може сама да задоволиш скучаещите си неврони.

Значи, да се върнем на думите ти:

на 6 oktober 2016 в 12:20, Maleficient написа:

И реално "непознатата" област в прозореца е онази част в Съзнанието ни, която ни прави разпознаваеми и различими сред другите.

Никой не може да каже докъде се простира несъзнаваното, тъй като никой нищо не знае за него. Какво можем да твърдим за неща, които не знаем, че съществуват? Самият Юнг признава, че работи с косвени впечатления - които приема за продукти на това несъзнавано, и че тези впечатления го навеждат на мисълта, че съществува и друга психична сфера освен съзнателната.

Логично е, че онова, което ни прави различни от другите, е нашата индивидуалност и е осъзнатата ни част. Всеки човек интегрира и моделира различни аспекти от психичното в личността си, в зависимост от възпитанието, средата, взаимоотношенията му с другите хора, образованието си и още много други компоненти, като тези процеси създават уникална мрежа от връзки в мозъка. Дори близнаците, които израстват в една и съща семейна среда, в последствие стават различни личности.

Докато не дотам съзнателните импулси често  като прояви са еднакви, сякаш общочовешки. Отличен пример за това са настроенията на тълпите. Няма нищо по-страшно и помитащо от една осверипяла тълпа, където всеки проблясък на здрав разум (индивидуалност) е затъмнен.

Не знам защо намеси страданието Малеф, няма човек, който да не страда, аз в това число. Но дори и в страданието си можем да се опитаме да бъдем осъзнати и да му придадем индивидуална ценност.