преди 2 часа, Maleficient написа:

Значи си харесал песента ... заради клипа. 

Може и клипът да е допринесъл, но тая песен не си я спомням да съм я слушал, а е от 1992 г. Не знам какво те разсмя. Не го казах като критика, че песните им не струват, но е имало нещо, което не ми е допаднало в тях и съм ги игнорирал. За сметка на това съм слушал други банди като Blind Guardian, Helloween, Hammerfall, Maiden и прочие. Определено вокалът впечатлява, защото и мелодията е хубава. Иначе войнската тематика на песните им не ме грабва определено. Има групи, на които ти харесва някое и друго парче, но останалото - не. Аз гледах да слушам такива, които са ми допадали изцяло. Някои все още ми допадат, други са ми станали противни.

А Металика никога не съм ги харесвал, въпреки че имах един-два техни албума през 90-те.

Та това, че не са ми били интересни, не го приемай като критика или някакъв вид омаловажаване, а като констатация на това, което е било при мене. То и Maiden не ми бяха особено интересни, докато един приятел не ме заима с цялата им дискография. Оказа се, че съм имал един техен албум, но не съм знаел, че е техен. Ама и аз никога не съм се считал за "метъл".

преди 2 часа, Maleficient написа:

Така че, може да не е сред най-ортодоксалните "метъл"-групи за някои, но определено са име и са емблематични, и ще останат в историята на Метъла като стил.

Съгласен. Но ако човек счита "ортодоксален метъл" само яко жици, трябва ли такива песни да отпаднат? Защото те, ако не са изпълнени от тази банда, може да минат и за друг жанр? Като Before the Dawn например.

преди 13 минути, Lumberman написа:

 

Съгласен. Но ако човек счита "ортодоксален метъл" само яко жици, трябва ли такива песни да отпаднат? Защото те, ако не са изпълнени от тази банда, може да минат и за друг жанр? Като Before the Dawn например.

Не знам. Не мога да отговоря. Ако е по-желателно, в тази тема няма да поствам клипове на Manowar

Само Мир да има и Радост в Галактиката! Пацифистко ми е ...

 

Редактирано 25 април 20197 г. от Maleficient (преглед на промените)

преди 32 минути, Maleficient написа:

Не знам. Не мога да отговоря. Ако е по-желателно, в тази тема няма да поствам клипове на Manowar

Не знам защо се засягаш. Аз дори "лайкнах" песента, за разлика от някои други песни. Тъй че не аз съм човекът, който ще ти казва какво да пускаш или ще ти забранява. Нито пък аз съм стартирал темата

Песента е паметна и си струва. Снощи я слушах няколко пъти. Но на фона на опита ми с тая банда, съм я бил пропуснал вече 27 години. И няма да тръгна да те цензурирам, понеже "не попада баш в жанра". Трябва да разгърнем книгите и да прегледаме дефинициите... А автоцензурата също е цензура.



 

 

 

Редактирано 25 април 20197 г. от NIKISHARK (преглед на промените)

Гледам че сте на тема Manowar...Ами, американския Judas Priest.

 

Eдна тяхна, много подценена песен. Почти толкова, колкото подценена остана Between the hammer and the anvil на Джудас.

 

Хехе, подценена, не мисля .... Страшно яка, а и те са си признати в доста класации, но аз си имах една любима .... Която е като метъл-постановка композиция като за опера-мюзикъл

 

 

 

R.I.P David Z

 

 

 

Класика от  1978 г. 

 

Още малко назад във времето на дългите коси.....

 

 

 

Нещо любимо:

 

 

 

Магичен любовен танц, да летиш в текста и да се трансформираш по време на солото... : )

 

Любимата ми песен на Найтуиш по отношение на емоция -e- motion=energy in motion : ) , но тук енергията не е в хаос , а е култивирана : )

Песен, създадена през старата вече 1982 година, за един филм, и звучаща леко ПитърПански : )))) , може би и затова Издига без усилие.....

 

преди 25 минути, Mariya Mutafchieva-s написа:

Песен, създадена през старата вече 1982 година, за един филм

Оригиналът е на Howard Blake: 

 

❤️ Омайна тъга, изразена с чистия глас на едно момче...и как в линейното време, което усещаме, всичко се топи като Снежния човек през пролетта...

Благодаря, Agentpat, тази песен е доказателство, че езикът на Вселената е музика....и математика : ) 

Класика. Наскоро я слушах и в изпълнението на тези немци:

Разбира се, не трябва да забравяме и версията на Ричи Блекмор, която е доста преди Nightwish и малко след Howard Blake. Спомен от детските ми години, когато издирвах касетките с музиката им:

 

Дали е сред любимите парчета на Joe Lynn Turner?

Какво поле за изява е създала тази песен : ) Германците я докарват доста до Найтуиш, според мен : )

Найтуиш ги открих със Слийпин с^н, години на отглеждане на деца, ме бяха вкарали във във въртележката на майчинството, където музиката е обикновено във фалцетния регистър, и неочаквана : )) та, затова и имам слабост към горната песен, един вид тя ми е въведението към тази група. Но от всичкото изслушано, особено вечерно време, минавайки лятото през лунна Странджа, We walking in the air и Еva са ми любимци : ) извинете спонтанния ми спам.....

 

преди 21 часа, Mariya Mutafchieva-s написа:

Найтуиш ги открих със Слийпин с^н

А аз ги открих с албума им "Wishmaster" през лятото на далечната 2000 г. Взех диска с голямо нежелание (пиратски беше, но докаран 1 към 1 с оригинала), защото нямаше какво друго да си купя, а не исках да съм "капо". Тогава бях луд колекционер на музика, но за Nightwish (за мой срам) не бях чувал нищо и следователно идея си нямах какъв шедьовър държа в ръцете си. На първо слушане албума не ми направи особено впечатление, докато не стигнах до парчето "Dead Boy's Poem"', което буквално обърна душата ми с хастара навън. И оттогава като се почна...

Аз ги открих няколко години по-късно : ) миналото лято ги гледах във Варна, все още жизнени и подскачащи, макар и с коси на Гандалф : ) .Имам слабост към преплитане на нежен женски глас със силен мъжки, чист , а може и да е не е толкова чист : ))), в този смисъл Найтуиш ме удовлетворява.