Смъртта се приема като затваряне на вратата към материята и поемане на нематериалната част от нас към духовния свят. Това , разбира се, ако не попадне в някакъв капан : ) и, разбира се, за тези които вярват, че се въртим в цикъл от прераждания : ) От същата тази гледна точка, обаче, след като сме в материален свят, следва някак си тленното и нетленното да са в хармония....но, това е трудно....така че, напълно естествено е да се говори за смъртта, като преход към следваща роля : ) отделно, скандинавската митология си разглежда горния, средния и долния свят, като естествено съществуващи и свързани помежду си . Има и други моменти в тези текстове, но това пък е отделна тема и клони към вид позьорство....

 

преди 13 часа, Lumberman написа:

Има някакво въздигане на смъртта. А тя кога е хубаво нещо?

Много народи и култури са издигали смъртта в култ. Това не е измислено от "метъл" културата. А ти откъде знаеш, че тя е лошо нещо? Смъртта е едно ново начало. Един вид "раждане" за нов живот. Ти също си умирал много пъти, макар и да не си спомняш сега. Аз също! 

Разбира се всичко трябва да е в разумни граници и да не се изпада в залитане и манящина на тема смърт.

Та, така...

преди 25 минути, Agentpat™ написа:

Много народи и култури са издигали смъртта в култ. Това не е измислено от "метъл" културата. А ти откъде знаеш, че тя е лошо нещо? Смъртта е едно ново начало. Един вид "раждане" за нов живот. Ти също си умирал много пъти, макар и да не си спомняш сега. Аз също! 

Разбира се всичко трябва да е в разумни граници и да не се изпада в залитане и манящина на тема смърт.

Та, така...

Да, култът към смъртта определено не е ново нещо. А всяко ново е добре забравено старо. Но всичко опира до ценностна система. Католиците например много тачат трупове и кости, а на мен това ми е противно. А че смъртта е лошо нещо - ами виждам как реагират хората по цял свят на смъртта. Никой не се радва и не държи тържества, всички са тъжни.

А това че съм "умирал много пъти" е невъзможно да се докаже... Никой не си спомня никакви минали животи. Това, което знаем, е сегашния и единствен живот, който имаме.

Но всичко тръгна от Children of Bodom и текстовете и посланията им. Не че са единствени в бранша... Но си е точно маниащина. И не всички метъл-банди имат такава насоченост.

А стига с тая Смърт бре  

 

 

преди 7 минути, Lumberman написа:

Да, култът към смъртта определено не е ново нещо. А всяко ново е добре забравено старо. Но всичко опира до ценностна система. Католиците например много тачат трупове и кости, а на мен това ми е противно. А че смъртта е лошо нещо - ами виждам как реагират хората по цял свят на смъртта. Никой не се радва и не държи тържества, всички са тъжни.

А това че съм "умирал много пъти" е невъзможно да се докаже... Никой не си спомня никакви минали животи. Това, което знаем, е сегашния и единствен живот, който имаме.

Но всичко тръгна от Children of Bodom и текстовете и посланията им. Не че са единствени в бранша... Но си е точно маниащина. И не всички метъл-банди имат такава насоченост.

О, съвсем не всички са тъжни! Има народи (в Индия май беше), които буквално празнуват на дадено погребение.

Почти всеки може да си спомни за миналите си животи. Въпроса е - как да се "извика" този спомен? Има си хора за целта. 

След сегашния си живот ще имаме още много, докато не се извисим духовно и не се налага да взимаме повече уроци на грешната Земя.

Човек обикновено тъжи за собствената загубата, като резултат от нечия смърт. Погледнато реално, това е егоизъм. Но е напълно нормален, при условие, че създаваме толкова много невидими връзки, с хората, които обичаме и ни заобикалят....Затова и смъртта е Това, което ни създава чувството, че отнема....Относно това, колко живота имаме, дали един или хиляди, всеки има своето виждане. : ) Смъртта може да се изживее и приживе. Понякога тогава всъщност започваш да живееш, и я приемаш като нещо естествено....Но това са наистина разговори за друг раздел, макар че точно тези формирани възгледи, определят и вкуса към определена музика. Относно извикването на спомени, то нали всичко се съдържа в Акаша : ) , но за мен, човек си носи интелекта през всичките инкарнации. И когато е готов, тогава се ражда и с нужните антенки : ) Освен ако не направи някакъв огромен скок и не разкъса Уробороса от раз....

Не е задължително човешката скръб да е егоистична, даже напротив. Но хайде стига смърт:

Dream Theater - Learning to Live

 

 

Едно старо парче. Не е точно типичния метал, но е добро.  https://youtu.be/EDKwCvD56kw

Последното причастие на Абата. Поздрав за всички мърши.

 

Този блек метъл така и не можах да го приема, освен Emptiness и Lustre, но вероятно някъде честотно се разминаваме : )

А сега малко магически реализъм, защото от няколко дни съм потънала в Маркес....

 

 

 

 

 

 Хей,Джо! С много пот, сополи /без кръв/ и разбира се ,МНОГО добра китара!

 

Браво, браво. От всички cover- изпълнители най ми пълни душата Willis Plate - толкова е "Джими" този човек, че сякаш е преродения Хендрикс.

 

 

 

 

 

на 21.06.2019 г. в 18:18, bigiadri написа:

 Хей,Джо! С много пот, сополи /без кръв/ и разбира се ,МНОГО добра китара!

 

Все си я пускам ,като влезна тук! С тази толкова УЧУКАНА и МЪРЛЯВА КИТАРА  ,а пак какъв саунд само! Изпълнителят е отличен,КОЛКО ЛИ СТРУНИ Е СКЪСАЛ при такова ЯКО  "дрънкане"!?

 

Любимата ми китара...

Изпратено от моят POCOPHONE F1 с помощта на Tapatalk

 

Бед къмпъни с Пол Роджърс. Една жестока рок балада от моята младост!... Колко бързо лети времето!