Покорството и малодушието се възпитават столетия наред.

Българският фолклор е безкрайно богатство, чиято стойност никога не бихме оспорили. Трудно обаче можем да сме безкритични към някои от любимите ни поговорки, сред които блестят крайно вредни максими. Глупостта се предава с поколения и се съхранява като национално богатство. С подобни мъдрости се изживява и един ограничен български лучен животец, който е за всеобща диагноза. Ето кои са 10-те най-вредни български поговорки, от които колкото по-бързо се отървем, толкова по-добре.

1. Преклонена главица, сабя не я сече

Най-големият български шедьовър, обобщил в едно изречение цялата ни народопсихология. Ниско самочувствие, робска нагласа, угодничество, поглед надолу към обувките, мълчание и преклонение - ето ни в целия ни блясък. Мъдростта на 500-те години робство, вкарана в действие и по-дълготрайна от всичко друго. В добавка може да прибавим и не по-малко опасното "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!" Народният мъдрец е казал: Стой си, където си, и мирувай. Несправедливостта не е твоя работа. Бунтът е за ненормалници. Бъди наведен и мълчи. Нещата колкото и да са зле, ще се разминат. А ако после съвсем се влошат, нищо, още повече ще наведем главица. Няма сабя, която да може да достигне толкова ниско, колкото нашият врат. А, и да не забравяш - срещу ръжен не се рита! Изобщо!

2. Много хубаво не е на хубаво

Едва ли има нация, която толкова упорито отказва да приема сполетялото го щастие. Хубавото е съмнителна работа. То е дошло някак неестествено и те е сварило неподготвен. Какво да го правиш сега, като сте останали само двамата - ти и хубавото? Понамирисва тая работа... Многото хубаво е капан за наивници. И като един истински българин трябва постоянно да го наблюдаващ с присвито око. Още две поговорки влизат в умопомрачителен синхрон с тази. Едната - че "Всичко хубаво си има край", а другата: "Всяко чудо за три дни". Ако приказките завършват сci "Заживели доволни и щастливи до края на дните си", българският щастлив финал е винаги един кратък тридневен семинар, от който бързо и отрезвително трябва да разтърсиш глава и избягаш, за да се гмурнеш отново в любимата отвратителна действителност. Бъди българин и не вярвай в щастието! То е нещо, което се случва на другите, само и само да те дари с шанса да завиждаш.

3. Музикант къща не храни

Добре, че "Бийтълс", "Цепелин" и "Пинк Флойд" не разсъждаваха така. В България обаче музиката, и изобщо изкуството, е изумително лековат начин да си пропилееш живота. Човекът, който се е отдал на подобни занимания е "развей прах", който "лети в облаците". Той е напълно чужд на концентрираната в изискванията на бита скотска българска душевност. Музикантът е онзи глупак, който се мъчи да свири, докато ти предвидливо правиш буркани за зимата и през цялото време си знаеш, че ще набиваш парени чушки през декември, докато онзи вятърничавият се чуди какво да прави. Пада му се! За лека компенсация служи "Който пее, зло не мисли". Един вид - споко, музикант ли е, той е безобиден наивник, няма да имаш проблеми с него.

4. Дума дупка не прави

Силата на думите е преувеличена! Това, че светът е създаден с "В началото бе словото" не засяга българите или поне тяхното начало. Езикът не е важен. Бихме искали да грухтим, но сме ограничени от природата, която ни е връчила толкова сложно нещо като думите и ни е оставила да се оправяме с тях. "Око да види и ръка да пипне" - това е важното, друго няма. Каквото и да ми говориш, аз не те слушам: ти по-добре ела и ми го дай в джоба, пък така най-добре ще се разберем. Обещания? Те са, за да бъдат нарушавани.

Разбира се, в цялото това пренебрежително отношение към думите се е появил и един чувствителен човек, който е казал и обратното: че "Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя". Айде сега! Какво се прави тоя на обиден, ще му мине, ние сме свикнали да се псуваме по цял ден, той какво се втелява. Ако наистина го праснем по главата надали така ще мисли. Раната си е рана. Я да пробваме!

5. Една птичка - пролет...

Виждаш човек, целеустремен, погълнат от кауза, идея или занимание. Странна работа - той наистина е отдаден на някакво поприще, а не е като теб да си мухлясва сладко-сладко. Е, вдигаш рамене... Една птичка пролет не прави! Къде е тръгнал, нищо няма да промени тоя, не вижда ли, че е сам в цялата работа, разсъждава умно простият българин. Когато Джон Ленън пее "You may say I'm a dreamer. But I'm not the only one", не е знаел, че винаги по всяко време има един тъп българин, който мисли тъкмо обратното: че колкото повече си мечтател, толкова повече си сам.

6. Крушата не пада по далеч от дървото

И кръвта вода не става! Човек, колкото и да се опитва, е осъден в най-добрият случай да повтори грешките на родителите си. Промяната не съществува, а всички сме едни постоянно репродуциращи се щампи, патриархално осъдени да наподобяват максимално семействата си.

Да се чудиш изобщо защо хората в България се размножават при положение, че резултатът така или иначе ще е един и същ. Може да си станал ИТ специалист, да си заминал да учиш в Лондон, или пък да си натрупал стотици книги в библиотеката - не ми се прави, същия си като дядо си! Одрал си му кожата!

7. Ден година храни и бели пари за черни дни

Принципно, нямаме нищо против. Действително е така. Лошото еq че това мислене води до трайни увреждания при хората, които действително разчитат на "деня-година". Най-адекватният пример са безбройните изнудванки по българското Черноморие, които гледат да ти свалят кожата от гърба, понеже такава им е "сезонната работа". А в добавка към тази поговорка е и събирането на "Бели пари за черни дни". Която също е особено интересно - неминуемо се предполага, че черните дни ще настъпят и още как! Не си харчи парите за екскурзии, хубаво вино, срещи с приятели! Ще дойдат черните дни и тогава ще съжаляваш за онова лято, в което си си позволил да отидеш в Париж. Поне да си беше купил боб с кренвирши на консерви, че да не даваш грешни пари, знаеш ли как отива бързо еврото...!

8. Мълчанието е злато

Ето я, златната максима. Отваряй си очите на чекрък, но устата - въобще! Сократ е казал: "Заговори, за да те видя". Българинът обаче е предпочел да остане невидим. Словото е риск за безумци. Мълчи си и кротувай. Впрочем, по този повод има едно стихотворение "Когато те дойдоха" на Мартин Нимьолер. Ти обаче не си го чувал, защото любимият ти роман е "Под игото".

9. Учи, за да не работиш

Особено изречение, загатващо за амбивалентното отношение на българина към образованието. То е начин да прецакаш системата и ако може да се уредиш в офисче, вместо да бъркаш бетона. Който учи, не го прави, за да усвои някакви знания, а за да разбере как да прецака другите, дето наистина трябва да бачкат. Ученето, по парадоксален начин, е най-прекият път към мързела. Разбира се, има и един по-лесен вариант, резюмиран в "Не могат да ми плащат толкова малко, колкото малко мога да работя".

10. Недей да откриваш топлата вода

С каквото и да се захване българинът, той вече знае, че е бил изпреварен. Някой е открил топлата вода и само си губиш времето, ако се пробваш на свой ред. Има по-умни, по-кадърни нации, които са истински откриватели, ти къде си тръгнал бе човек. Я спокойно. Пий една студена вода и недей да търсиш топлата.

11. Дървен философ!

Желязната самозащитна реакция. Когато срещнеш по-умен човек, който далеч надминава интелектуалните ти способности, той неминуемо се превръща в дървен философ. Чието сладкодумие са "врели-некипели". Дървеният философ е всеки, който се интересува от неща, различни от това да лежи под москвича в летен следобед и да вари ракия в казана. С него не може да се спори, понеже той постоянно ти напомня за безсилието ти да кажеш две думи на кръст. Дървеният философ си губи времето с четене на книги, но всички знаем, че "лозето не ще молитва, а мотика". Изобщо, не си ли отруден, нещастен човечец, обигран в "парата-джобата", нищо не си разбрал от тоя свят.

8. Мълчанието е злато

а какво щеше да стане ако всички говореха ?

 тези където си малъчат златото е в техния джоб

11. Дървен философ!

или просто глупав човек правещ се на умен с някви заучени цитати и неразбиращи значението им .

 

 

Слушането е изкуство. А говоренето трябва да е точно и на място.

12. Аз ги лъжем че работим, те ни лъжат че ни плащат! (или обратното беше?) - Синтезирано защо сме най-бедни в Европа, съчетано с чудовищната корупция и кражби на управляващите.

преди 9 часа, kalansuv написа:

Покорството и малодушието се възпитават столетия наред.

Тотално отричане и плюене.Приличаш ми на една еврейка,която се мота из форума,плюе всичко българско,но тя има причина.Нейният български произход,макар и  митохондриен,женски,тя си има комплекс и винаги дрънка:"вие българите това и онова..."

Та,това е друга тема,но пословиците и поговорките са мъдрост,а не тотално отричане.В тях търсим рационалност и най-вече нещо добронамерено.

Нещо,което ще те накара да я харесаш,а не да я оплюеш само щото си Българин.

Редактирано 26 март 20179 г. от Воробянинов (преглед на промените)

1. Не е хубавото в многото, а многото в хубавато 2. Който зло мисли, зло намира 3. Кой каквото мисли, таквос ще го претисне
4. Приятел в нужда се познава 5. Благороден е доброделеца, а не големеца 6. Ръцете хвалят лицето 7. Доброто иска да го караш, а злото само върви 8. Труда ражда доброто, а мързела-злото 9. Дето бърза мома да се жени, налита на крастави ергени 10. Кривата нога изкривява обувката, а опаките хора изкривяват работата 11. Не питай старило, а патило 12. Добра дума, железни врати отваря
13. Да е шапка да ти купя, ама ум не мога 14. Лъжа се с аршин не мери 15. Ако не правиш право, вече имаш криво 16. Чакай от чужденец право, както от луд здраво 17. Без стар ступан, съдран тупан 18. По-добре хиляда приятели от хиляда гроша(лева) 19. Чужди ръце сърбеж не чешат 20. Дорде мъдрите мъдруваха, лудите лудуваха 21. Дето се пие много вино, друг им върши работата 22. За лудото не питай, ами се ослушай 23. Бели ръце, чужд труд 24. С гнило въже в кладенец не слизай 25. Рибата се вмирисва от към главата 26. Който открадне игла, той ще открадне и хазна 27. Дорде правите се не помъчат, кривите не се отлъчат 28. Дето не слушат старите, не прокопсват младите 29. Дето старите не се почитат, там за добро недей пита 30. Ако гадателка познаваше, за себе си би познала 31. Не вярвай на ушите, ами на очите 32. Дето сърцето, там и окото 33. Не хвали лична мома, а умна 34. На мъж хубост се не гледа 35. Простирай се според чергата си 36. Пожелаеш ли чуждото, загубваш и своето 37. Чужди пари, пръсти горят 38. Ако отидеш по пчела ще те отведе на мед, ако отидеш по бръмбара, ще те отведе на боклука 39. Ако искаш да вземаш, научи се да даваш 40. В каквото хоро се хванеш, такава игра ще играеш 41. Каквото искаш да ти правят другите, такова прави и ти на тях 42. Добра жена без работа не ходи 43. Дето сила владей, там се закон люлей 44. Майсторското око струва повече от десет чужди ръце 45. Където цвет, там и мед 46. Половин сърце, половин работа 47. Празен чувал, прав не седи 48. Постъпвай мъдро, да не тичаш лудо 49. Който не мери с мяра, няма вяра(който няма мяра, няма вяра) 50. От инат няма по-лош занаят 51. На яве варди мравките, на тъмно краде конете 52. Друг да те хвали, сам не се хвали 53. Дето много петли, там късно съмва 54. Вълка козината си мени, но нрава си не 55. В лодка с много капитани, лудите се возят 56. Ръжда в злато се не хваща 57. Бий добро, по-добро. Бий лошо, по-лошо. 58. Дето думи не помагат, там и тояга не помага 59. Празната торба е по-тежка от пълната 60. Дето е тънко, там се къса 61. Гарван на гарван очи не вади 62. От гръцка лъжа и циганина се плаши 63. С калпав да се бориш, беля да си сториш 64. Гледане ситост не дава 65. Щото е срамота, то е и грехота 66. Глава без гржа, на бостана тиква 67. Гледаш му на човек лицето, не му знаеш сърцето 68. На всяко зло смърта му е цера 69. Глупав се ходва, гладен – не 70. Гузен(виновен)негонен бяга 71. Госта гощавай, на врага прощавай 72. Дето много тор, там и много спор 73. Здравето е най-голямого богатство 74. Когато човек е здрав и водата му е сладка 75. Ако има грешка, има и прошка 76. Кой каквото прави, на себе си го прави 77. Който копае гроб другиму, сам пада в него 78. Не е луд който яде два зелника, а който му ги дава 79. Без здраве имот, омразен живот 80. Сила без разум, сама се съсипва 81. Другар се на път познава 82. Покажи ми приятелите си и ще ти кажа какъв си 83. Лошо сърце, се за лошо се сеща 84. Много слушай, малко думай 85. Лоша дума от добро сърце не излиза 86. От нож рана зараства, от зла дума – никога 87. Парите здраве не купуват, а вземат 88. Който се опре на парата, губи си човещината 89. Три пъти мери, веднъж режи 90. Парите са документ, а не цел 91. Магаре мътна кал не гази 92. Всеки се учи от каквото му се случи 93. Не е важно кой те е родил, а кой те е възпитал 94. Хиляда гледай, едно вземай 95. С търпение всичко се постига 96. Слепец за път и будала за съвет недей пита 97. Който хвърчи високо, ниско пада 98. Не вярвай на велможата, одира ти кожата 99. Кукуриго-кудкудяк, самохвалако е глупак 100. Малкото камъче преобръща колата 101. Кога, кога, че никога 102. Дето имота, там и душата 103. Добрия ще проси, но няма да краде 104. Всяко ново, забравено старо 105. Доброто няма нужда от похвала 106. Който излъже веднъж, не му вярват за винаги 107. Правият се смее, кривият се крие 108. Който нож вади, от нож умира 109. В задружна къща немотия не влиза 110. Една пръчка лесно се счупва, но сноп – мъчно 111. Глас народен, глас божи 112. Кой що сее, това жъне 113. Малката милостиня от големи беди избавя 114. Сития вълк, по-големи бели върши 115. По дрехите те посрещат, по ума те изпращат 116. Ум се с пари не купува, а най-много пари струва 117. Почивката, само след работа е сладка 118. Похвалника и господ не го търпи 119. Господа е с обичащите правото, а тоягата с обичащите гората 120. На вълка името му работи, а лисицата сама си върши работата 121. По-добре с мъдрия да плачеш, а не с глупавия да лежиш 122. По-добре с умния да плачеш, а не с лудия да скачаш 123. По-добре да плаче детето, отколкото да плаче майката 124. Покрито мляко, котката не го яде 125. Добрия се вглежда в себе си, а лошия в другите 126. Лошият човек се за лошо се сеща 127. С крак се хлъзни, с език-недей 128. Който смята себе си за по-хубав, умен и богат, няма истински приятели, нито верен брат 129. По-добре сам, отколкото с лош човек 130. Остави лудия сам, да му дойде ума 131. Доброто е сладко, когато иде по малко 132. На крадеца всеки има да му дава 133. Много баби, хилаво дете 134. Брадата му подранила, умът му закъснял 135. Дето не ти влизат ръцете, не си бутай главата 136. Мързела е родител на злото 137. С постоянство всичко се постига 138. Потаен въглен, по-пари 139. Поведи се по муха, да те отведе на лайно 140. Полеко пипа, далеко тика 141. На лъжата краката са къси 142. Разобличи мъдрия да си намериш приятел, разобличи лошия да си намериш враг 143. По-добре сух хляб с мир, отколкото много ястия със скръб 144. Който подражава без да разбира, беля си намира 145. По добре закъснял, но цял 146. С каквито се събереш, такъв ще станеш 147. Кой каквото може, за такова го и търсят 148. На човека силом му вземаш, та силом не можеш му даде 149. Турен акъл в глава не седи 150. На щедрия и дявола помага 151. Поклонена глава, остра сабя не я сече 152. Който завижда, доброто не вижда 153. На завистливият, света му е крив 154. Истината окрилява, а лъжата задушава 155. Не живеем за да ядем, а ядем за да живеем 156. Да те е страх от хитрия, а не от глупавия 157. Пази се оногова, който едно говори, а друго върши 158. Ако си пчела да носиш мед, идвай и занапред. Ако си търтей да го ядеш, върви където щеш 159. На малкото птиче устата биват големи 160. Малко акъл да имаш, ама да ти е на място 161. Парите излъгват жената, а жената- мъжа 162. Думите тегли по-точно от златото 163. Не е важно кой те е родил, а кой те е възпитал 164. От боя си по-голяма сянка не вдигай 165. В умна глава сто ръце 166. Нека зная, че нека ме корят, а не да не зная, пък да ме хвалят 167. Човек доде го не излъжат, не се научава 168. Учен да те бие, прост да те не милва 169. Човек на себе си всичко прощава 170. На бедняка на гости иди се нахрани, на болярина-иди се намагари 171. Най-хубавата ябълка, свинята я изяжда 172. От чувано до видяно, много далече 173. Пази боже от погърчен и от потурчен 174. Попарено куче и от дъжд бяга 175. Парен, каша духа 176. Конят познава кой може да го язди 177. Дето има по-много опашки, там по-малко глави 178. Колкото си, всякога по-малък се показвай 179. Отваряй си устата само за добро 180. Късмет без ум нишо не чини 181. Учител се избира не по брадата, а по главата 182. Посей постъпка, ще пожънеш навик 183. Мирно сърце бога моли, а немирно сълзи рони 184. Без криво, няма право 185. Дървото се превива докато е тънко 186. На зъл час се вижда кой, кой е 187. На нежелан човек, мястото му е отвън вратата 188. Доде един не тегли, друг не забогатява 189. Доде лисицата има зъби, хаджийка не става 190. Мисли за добро, да те не слети зло 191. На дърво без корен не се качвай 192. Наяла се въжка, че изпълзяла на чело 193. Не би къща тясна, ако не би челяд бясна 194. Пази си душата, да ти не поболеят месата 195. Научил се гол, та му грози облечен 196. Научил се поп на пражен боб, свършил се боб-отучил се поп 197. Чужда храна, вълк храни 198. Храни вълк през зимата, да те изяде през лятото 199. Да е учено-добро, да е умно-по-добро 200. Добра дума, цена няма 201. Хубава мома, ама на снага 202. Хубост на мъж се не гледа 203. Момък с бащини пари, гладни старини 204. Юнак по дрехи се не познава 205. Сговорна дружина, планина повдига 206. Всеки народ си заслужава управниците 207. Всеки получава, каквото заслужава 208. Не гледай кората, ами средата 209. На лъжата кантар няма 210. Всеки обича, който му прилича 211. Ако има наука, има и отука 212. Не цениш ли малкото, няма да имаш и голямо 213. Баба прави, дявола се слави 214. Бабина хвала, пълна торба 215. В чужда манджа сол не слагай 216. Лъжец, само първата година се радва на лъжата си 217. Направеното без ищак, не струва и петак 218. На трудно расъл с ум се напасъл, на меко лежал-ума му залежал 219. Докато не се опари, не разбира 220. Заради едно магаре, не мрази цяло село 221. Колко по-гъвкав, толкова по-твърд 222. От първия си късмет не бягай 223. Не гледай ми шапката, а под шапката 224. На чужд гръб, сто тояги са нищо 225. Що му на сърцето, то му на устата 226. Дето те мразят не ходи, дето те обичат не чести 227. Ако не го удържиш за главата, за опашката не можеш 228. Ако е мъчно да даваш, по-мъчно е да искаш 229. За да познаеш някой, дай му работа в ръката 230. Не видиш ли злото, не познаваш доброто 231. Дето двама се карат, не ставай трети 232. Ако правдата не помага, то кривдата – никога 233. На кучето лаенето, на пипера лютината и на човека добрината се тачат 234. Не разбираш ли, не говори, а попитай и го научи 235. Прави добро добре и мисли за стнината 236. Млад работи, стар ум давай 237. Младо лозе, кисело грозде 238. Млък, че те изяда вълк 239. На дърва с деца, вместо помощ беля 240. Полеко-леко, близо далеко 241. Всичко е лесно за трудолюбивия и трудно за мързеливия 242. Човешкото око насита няма 243. На очи драга, зад очи поврага 244. Мъж с мустаци и жена с гърди не се учат 245. Молба не е загуба 246. Насила хубост не става 247. Мии магаре да ти плати с ударе 248. От сит вълк и от стар гърк, господ да те пази 249. По-добре да харчиш по малко, от колкото да печелиш по много 250. Не ме питай къде отивам, ами къде съм ходил 251. От безумен приятел да те е страх, а не от умен неприятел 252. На чужд гръб живот, затъпял род 253. На добър син, имот защо е? А на лош и не трябва. 254. Честит е който е благодарен на каквото има 255. За да повярваш в доброто, откажи се от злото 256. Безпогрешен е току един господ 257. От което се мъдрия срамува, с него се глупавия надува 258. Всяко зло, за добро 259. Бадева работи, бадева недей седя 260. Който работи честно, с ума, всичко има у дома 261. Око да види, ръка да пипне 262. Който е слаб в главата, да са му яки краката 263. Ако имаш малко брашно, дай го на фурнаджията да ти го опече 264. Трябва да се удариш в горния праг, за да разбереш, че има и долен 265. Богат е който няма нужда от богатства 266. Игра с чужда жена, в къщата ти главня 267. Празно буре по-силно кънти 268. И вълка сит и агнето цяло 269. Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата 270. Който лъже, себе си лъже 271. Бягаш ли от доброто, зло ще те сполети 272. Кога искат триста, не питат поп Христа 273. Кога я няма котката, мишките хоро играят 274. На душманин кога бяга, направи му златен мост 275. Ако го подсладиш, ще залепне у тебе 276. Ако дадеш тука, ще намериш тамо 277. Ако е твое ще е у теб 278. Ако заобиколиш, по-скоро ще идеш 279. Ако има закач, има и откач 280. Искаш ли свършена работа, свърши си я сам 281. На шантави очи, очила не помагат 282. На човек очите да му излязат, че дума да не му излиза 283. Който иска власт е същия като този който я има 284. Що ще му кажеш манго, кажи му аго та да му е драго 285. Вълк с хабер агне не яде 286. Гост мрази друг гост, а домакина и двамата 287. Разболява се не за когото зло мислят, а които го мислят 288. Акъл на високо не вирей 289. Работата учи на ум, а мързела на лъжа 290. С рогат се не боди с богат се не бори 291. Дето видиш село с девет къщи и девет кръчми, бягай от него 292. Труда краси човека, а мързела го погубва 293. Половин сърце, половин работа 294. От каквото е пълно сърцето, това говори устата 295. Трупай само това, което молец не го яде и крадец не го краде 296. Хората се не мерят на педи, а на ум 297. Каквото си надробил, това ще сърбаш 298. Тихата вода е най-дълбока 299. Хубава мома, ама ум няма 300. Яж с мярка и бъди на себе си слуга 301. Пази боже сляпо да прогледа 302. Да ти не влиза в къщата чужд гвоздей 303. Да би знаяло, не би се осрало 304. Научи ли се куче на касапница, или го убий, или касапницата изгори 305. Мокър от дъжд се не бои 306. Без ум приказка, та кавга излязла 307. Човек който всеки ден постно ял, не го провождай за месо 308. На гладно куче сирене дава ли се да варди 309. На един ума, на друг езика на трети зъбите работят 310. Пази се от оногова който не го е страх от господа и не го е срам от хората 311. По-добре да служиш на добри, от колкото да заповядваш на лоши 312. Хвали ми град, живей в село 313. От зла рода, няма порода 314. От зло, добро не очаквай 315. Добрият кон в селото си намира цената 316. На дяволско село черква не прави 317. На младо се иска, на старо се реве 318. Научил се да бръсне на лудите на главите 319. Сърдит Петко, празна му торбата 320. Много гръмотевици, а мълко дъжд 321. Млад без памет, стар без ум 322. На по-малко хоро, по-скоро се наиграваш 323. Всяко нещо с времето си 324. Страхливите живеят повече от безстрашните 325. По-тихо върви, по-далеч ще идеш 326. Мълчанието над всичко надвива 327. На по-добри гости, по-голяма чест 328. Много хубаво не е хубаво 329. По-добре невричането от несвършеното 330. Мързел благо не яде и ново не носи 331. По-добре своя леща от чужда кокошка 332. По-добрите плувци, по-често се давят 333. Дойдоха дивите, изпъдиха питомните 334. По-добре в свой курник, отколкото в чужд дворец 335. Сила, сила силовита, но не е вековита 336. Храни чуждите кучета, да те лаят своите 337. Две уши са дваж да чуват, две уши са дваж да виждат 338. Объркана прежда на стан се не туря 339. Който вяра ломи, невяра ще го сломи 340. По-добре първи на село, отколкото последен в града 341. Мързеливия пророк става 342. Хитрост, хитрост надхитря 343. Днес ти пречи, утре го търсиш 344. Само с опит се научаваш 345. От гледане само очила се турят 346. Човек се учи докато е жив 347. Дето много тор, там и много спор 348. Здравето е най-голям имот 349. Орела лети на високо, затуй надалеч гледа 350. Една птичка пролет не прави 351. Човек по делата се познава 352. Бърз кон се стига, бърза дума-не 353. Който вярва в сънища, ще пасе ветровете 354. Купи си първо комшия, а после къща 355. Кучетата лаят, кервана си върви 356. Вирнал глава, не види де стъпва 357. Бързата работа, два пъти работа 358. Канят ли те еж, гонят ли те - беж 359. Да би мирно седяло, не би чудо видяло 360. Днешната работа не оставяй за утре 361. Ако беше работен, щеше да е грамотен 362. Дето е съгласие, там и божие нагласие 363. Всяко чудо за три дни 364. Истината море преплува 365. Както се ражда царче, тъй и колибарче 366. Два остри камъка брашно не мелят 367. Теглилата на ум учат 368. Много занаяти, празни му ръцете 369. Крушата не пада по-далече от дървото 370. Всяка жаба да си знае гьола 371. На който му е много маслото, той си маже обущата 372. На магарето говорили, то си ушите мърдало 373. Пази се от млад българин и от стар турчин 374. Пази боже от дълги пръчки и от тесни улици 375. Без пари челяк, сам на себе си враг 376. На глупавия до пояс, а умния сух минал 377. На бодлива крава господ рога не дава 378. На много пари и грижата много 379. Дето много пари, там малко човещина 380. Бързата работа, срам за майстора 381. Добре е да знаеш всичко, но да не правиш всичко 382. Добър слуга, става добър господар 383. Думата е по-остра от стрела 384. На всяка манджа мюрдия 385. От що си сит, от това и дебел 386. Малкия се прави на голям, а големия на малък 387. Език човека краси 388. Докато имаш, до тогава те познават 389. Мъж гледа на жена лицето, а жената между ръцете на мъжа 390. Гладна мечка хоро не играе 391. Не питай гаталец, а патилец 392. Храни душа, да те слуша 393. Да би ортак хубаво и господ щеше да има 394. Да би се яло, не би остало 395. Нова метла, чисто мете 396. Кокошката кога затлъстее, не снася 397. Който пее, зло не мисли 398. Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика 399. Господа помага на търсещите правото, а дявола на търсещите кривото 400. Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.

Просто е !

" Камъкът (поговорката) си тежи на мястото "

- т.е. всяка поговорка има своето конкретно значение и приложение . Не е пенкилер ....!

То е като сборник с формули по математика . Ама за да намериш тази която ти трябва в момента , от математика трябва да разбираш !...

Това , че папагалите не се справят си е за тяхна сметка ! 

Редактирано 27 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

От тези двете "Учи, за да не работиш" и "Дървен философ" мисля, че ми се драйфа най-много, особено, когато са изречени от дърт закостенял и противен мухльо, който ми казва как най-добре да си живея живота. Както и от глупаци, които си нямат и хал хабер какво се случва в заобикалящия свят, "ама влачи" - са казали хората. Доказано и факт е, че глупавите хора са по-голям процент. Винаги е било и винаги така ще бъде. Имаше един английски доцент, който сподели мнението, че ако един човек иска да е тъп и не иска да се образова няма значение каква информация ще му дадеш. За него ще е все едно не си му подал нищо.

Редактирано 27 март 20179 г. от _Uzunov_ (преглед на промените)

преди 1 час, _Uzunov_ написа:

Народопсихологията освен да ни вреди и възпитава в грешни неща друго не прави.

Имаш проблем и той е че не знаеш и за това не разбираш , което като ти гледам поста , е обяснимо .

Народопсихологията под формата на поговорки не възпитава ! Посочва ти възможности за избор . Нищо повече ! 

Представлява набор от критерии за ефективност при избор на поведение , проверени за вярност през хилядолетията .

Ти какъв набор от критерий (има ги всякакви и дори противоположни по между си) ще направиш за всеки отделен , конкретен случай , си е твоя работа и отговорност .....Друг е въпросът как се справяш - т.е. имаш ли критерий за избор на критерии......но това си е цяла наука за стратегия и тактика при решаване на сложни проблеми , за която аз искрено се съмнявам , че имаш понятие....

Друг е и въпросът , че хората в мнозинството си са склонни да въздигат поговорките в ранг на религия (като " Десет Божи заповеди " примерно) - поговорките да "мислят" вместо тях и да им служат за оправдание .

Ето ти пример за противополжност на критерии : 

Първият от първия пост : " Преклонена главица..." и " Свобода или смърт юнашка ! . За да вземеш правилно решение трябва стратегия и тактика да имаш за конкретния случай . Иначе очевидна тъпотия се получава.....Ако неправилно избереш първото - цял живот робство . Неправилно ли избереш второто - на гол тумбак чифте пищови се получава.... 

В случаят тук и стратегия-тактика не е достатъчно . От голямо значение е и каква ти е ценностната система . Ти такава имаш ли ?....

Редактирано 27 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 21 часа, Воробянинов написа:

Тотално отричане и плюене.Приличаш ми на една еврейка,която се мота из форума,плюе всичко българско,но тя има причина.Нейният български произход,макар и  митохондриен,женски,тя си има комплекс и винаги дрънка:"вие българите това и онова..."

 

все едно че нейна тая тема

преди 5 минути, haidukpikaso написа:

все едно че нейна тая тема

Ми да заповяда....

Какво сега - ще се плашим ли ? 

Като се прекатури колата, пътищата са много.    Който ляга рано, рано и става.  Който ходи полека, висока планина изкачва.  Купил магаре, че тогава взел да мисли има ли трева.   По-добре късно, отколкото никога.       След дъжд – качулка.   От трън – та на глог.   Човек се учи , от що му се случи.       Глас в пустиня.  Куче влачи- диря няма.       Кучето лае, кервана си върви.   Ти си пей Пенкеле, кой ли те слуша.       Имаш ли хляб, кучета много.  Орташката работа и кучетата не я ядат.  Храни куче да те лае.   Обича го като куче тояга.  Очи пълни- ръце празни.  Един ридае –друг нихае.   Едни плачат, други скачат.   Изтъках си платното, да ти дам кросното. Който няма воля, всичко му е неволя. Майчина поука – синова сполука.   Бистра водица , мирна главица. Болна Божка за кокошка.  Гладна кокошка просо сънува. Взел клечка да бие мечка. Каквото повикало, такова дошло.  Малкото камъче прекатуря колата. Дървото се превива, доде е младо.  От всяко дърво, свирка не става.  Всяко дърво си има червей да го яде.  Доде вятър не повее, гората се не люлее.   На чужд гръб и сто тояги са малко.  Ако има в паницата ще има и в лъжицата.  Ако си богат ,всекиму си сват.  Имот се в гроба не носи. Няма катафалка с ремарке. От много глава не боли.  Широко му е около врата.  Бързата кучка слепи ги ражда.  Бързата работа –срам за майстора. Който бърза ,късно стига.   Още Петко нероден, а шапката му шият.  Двама се карат, третият печели.       Дим се вдига, пламък няма.       Скарали се врабците за чуждото просо.       Сърдитко Петко, празна му торбичката.       Времето е пари.   От ситни парици стават жълтици.       Времето ще покаже.  Желязото се кове, дорде е горещо.  Що са дни, все са напред.   Видяла жабата, че коват вола и тя вдигнала крак.   Гладен вълк и сред село влиза.  Гладна мечка, хоро не играе.   За вълка говорим , а той в кошарата.       Вълкът козината си мен и,нрава не.       На вълкът му е дебел врата, защото си върши работата сам.       Родил се теле, умрял вол.        Не види гредата, види иглата.        Присмял се хърбел на щърбел.       Не знае на две магарета плявата да раздели.       Баба едно знае и едно си бае.       Ум море, глава – шамандура.       Ум царува, ум робува, ум патки пасе.       Ако не тече, поне капе.       Една лястовица, пролет не прави.       Мокър от дъжд се не бои.       Не съм слънце да огрея навсякъде.   Никой не е безгрешен.       Всяко зло за добро.       Всяко нещо си има две лица.       Камъкът си тежи на мястото.       Да би мирно стояло, не би чудо видяло.       Всяки чудо за три дни.        С едната ръка дава, с двете взема.       Добра дума, път пропрявя.  Езикът кости няма, ама кости троши.    Казана дума, хвърлен камък.   Не плюй в кладенеца ,от който ще пиеш.   Едно лайно разваля цяла каца с мед.       Прехапи си езика, но лоша дума не казвай.      Две жени – цял пазар.       Който иска жена без кусур(недостатък), без жена остава.      Който не се е родил, той няма да умре.   Който завижда, не вижда.    Чуждото яйце е с два жълтъка.      Борч къща разтуря.      Ако има грешка, има и прошка.      Волът рие земята, ала на гърба му пада.      Господ забавя, ама не забравя.       Който копае гроб за другиму, сам пада в него.      Какво си дробил, това ще сърбаш.      Кой каквото прави, на себе си го прави.    От мухата прави слон.       Прави го от кумова срама.      Хубавите круши , прасетата ги ядат.   Вместо да му извадят очите,му изписаха веждите.     За всяка болка си има лек.      Гарван гарвану око не вади.     Тебе думам дъще, сещай се снахо.      Къде го чукаш, къде се пука.   Крадецът вика: дръжте крадеца !     Хитрата сврака - с двата крака.     Шило в торба не стои.    Бог да те пази от преправени светци.      Бяло му лицето, черно му сърцето.      Вълк в овча кожа.      Денем светец, нощем крадец.     Между два стола човек на земята пада.     Прекален светец и Богу не е драг.      Два остри камъка брашно не мелят.     Не му ща ни меда, ни жилото.   На лъжата краката са къси.  Който лъже,себе си лъже.  Любовта е сляпа.      Невиждани очи се забравят.    Главата му побеля, а умът му не дойде.      Мълчанието е злато.  Рано пиле рано пее( може да се продължи"И рано го колят").    Луд умора няма.     Всеки си има свойта лудост.      Бог високо, цар далеко.     Неволята учи.    Който вади нож , от нож умира.     Досаден като конска муха.    На всяко гърне мерудия.      Търкулнало се гърненцето и си намерило похлупак.      Наяла се въшката, че излязла на челото.      Всичко което лети не се яде.     Два пъти мери, един път режи.     Пиян човек - съдран човал.    Криво седи, право съди.      Търси под вола теле.     Око да види , ръка да пипне.     Парен каша духа.     Срещу ръжен не се рита.     Боли го зъб, та куца.     Ни чул, ни видял.     Стадо без мърша не бива.    Остана с пръст в устата.     Отиде коня в реката.    Брат брата не храни, ала все го брани.     Братската злоба милост няма.     Кръвта вода не става.     Чедо си раждаш, брат не можеш.     Сговорна дружина, планина повдига.     Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.     Дето имотът, там и душата.    Човешкото око шепа пръст го напълня , нищо друго.      Човешкото око насита няма.     Тихата вода е най опасна.      Неговата песен е изпята.     Сложил си главата в тор бата.   На страха очите са големи.   Страх лозе пази.     Един път стомна за вода, втори път стомна за вода , третият път се счупила.    Всеки с късмета си ходи.    Родиди ме с късмет, па ме хвърли на смет.     Господ дал, Господ взел.    Морето не е до колене.     Който не работи , не трябва да яде.    Яде като мечка, работи като буболечка.    Голям залък хапни, голяма дума не казвай.      Стара рана заздравява – лоша дума се не забравя.      Юнак без рана не ходи.   Здрав дух – здраво тяло. Клин клина избива.   Всека жаба да си знае гьола.      Утрото е по-мъдро от вечерта.

преди 1 час, kalansuv написа:

.....

В същност няма никаква нужда от такава Грамада ! 

Три са основните критерии - негативен , неутрален и позитивен : 

Негативен е за " наведената главица " - така и така ще губим , то нека да е най-малката загуба . След не дълъг размисъл , бързо ще стигнеш до извода , че е най-добре нищо да не правим.......и след още малко , че е най-добре изобщо да не живеем...

Неутрален е " прави каквото трябва , пък да става каквото ще " - тук лесно можеш да стигнеш до извода , че и да паднем , и да бием - пак ще се напием . Т.е. важно да засадиш тревата , пък дори и там където трева не никне .....

Позитивен е " свобода или смърт юнашка " - т.е. не е важно на теб да ти е добре . Важно е на Вуте да му е зле . Като го обмислиш по-задълбочено -  Бог пред нас и ние след него ....

Тук въпросът е кой от критериите да изберем !

Основната стратегия за избор е " Околната среда определя какво трябва , Разумът решава какво може , Егото избира какво иска ! " .Тактиката е как да стане в съответствие на стратегията...

Обикновената практика , обаче е друга : " Трябва ми защото го искам и не ми пука дали може ....! " , Т.е. хем на обратно , хем без никаква връзка с околната среда .......И после се чудим и маем защо тъпотии се получават...

Редактирано 27 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 1 час, by_chechi написа:

Ми да заповяда....

Какво сега - ще се плашим ли ? 

да заповяда ама не й стиска

защото не е българка и не разбира

поговорки де... иначе историята ни я пренаписа хахаха

Отвори уста, само ако това, което ще кажеш, е по-красиво от тишината.

Армия от овце, водена от лъв, може да победи армия от лъвове, водена от овца.

Една грешка води до двойно нещастие.

Посрещни мъдрия с намигване, а глупака – с ритник.

Вярвай на това, което виждаш, а не на това, което чуваш.

Питай опитния, а не учения.

С мек език и доброта можеш да накараш и слона да върви напред.

Вятърът духа винаги обратно на посоката, в която искате да отплавате.

Ако сте наковалня, бъдете търпеливи. Ако сте чук, удряйте здраво.

Онзи, който търси безгрешни приятели, остава без приятел.

Ако слънцето грее постоянно, ще се образува пустиня.

Поддържайте зелено дърво в сърцето си и един ден при него може би ще дойде птичка.

Победата над гордостта ще ви направи по-добри. Преодоляването на гнева – по-весели. Преборите ли се със страстта, ще станете по-успешни. Липсата на завист пък ще ви превърне в по-щастливи хора.

Никой не може да ръководи онзи, който не може да се ръководи сам.

Ако се страхувате, направете го. Ако го правите, не се страхувайте.

Победата показва на какво сте способни. Загубата демонстрира колко всъщност струвате.

Не отваряйте врата, която не можете да затворите.

Ако разкриете тайните си на вятъра, нямате право да го вините, че ги е издал на дърветата.

Ако не можете да вземете всичко, не оставяйте малко.

на 26.03.2017 г. в 13:51, kalansuv написа:

8. Мълчанието е злато

Чак злато не е . Вярно е, че понякога е по добре да замълчиш. Изключвам случаите, когато неангажиращо бъбриш за незначителни неща с някой

По принцип да говориш е изключително отговорно нещо

Отсрещната страна може да ти повярва на думите, може така да повлияят на някой, че да промениш цял един начин на живот и т.н

 

Друг е въпросът, колко от думите са изпразнени от съдържание. Казват се без да се замисли човек, какво всъщност изрича

Просто така- нещо да се каже

Та- да говориш е изключително отговорно, и не се отдава на всеки