преди 22 часа, Atanas Pachov написа:

На никое захранване не са свързани към шаси. Даже, ако си забелязал, се крепят само на спойки на платката, а не с болтове отдолу към тенекията. Сигурен съм в това. Даже, за да проверя пак, тук имам 3-4 захранвания разглобени, погледнах ги и при всичките радиаторите на първична и вторична част не са свързани към нищо. Даже с мултицета проверих.

 

Аз освен това с което съм сега, имам и едно от PENTIUM 4 конфигурация (на снимката)? Най-вероятно е слабо за тази, но ми стана интересно, къде да ги чета тези 100 вата реално натоварване, че издържат. Иначе не знам дали да се пробвам да замервам каквото и да е било, защото в момента като включа захранването в контакт, излизат от време на време искри от корпуса или от при бушончето. Не пада бушон все още де, но има фаза на корпуса, според фазомера. Според мен синия кабел от суича, който влиза в платката, някъде сигурно пипа и корпуса под нея. Суитча също изглежда не работи. Дано добре го обяснявам, но както каза simtech, не ми е работа там, защото нямам никаква техническа подготовка по въпроса и освен да ми падне бушона, дано не долу от таблото на входа , друго едва ли ще сътворя. Ако измеря нещо, което се доближава до твойте стойности ще напиша!  Мерси все пак за обясненията, явно покрай такива теми като мойта, вие успявате да завържете полезна дискусия!

преди 23 часа, Atanas Pachov написа:

...Даже, ако си забелязал, се крепят само на спойки на платката, а не с болтове отдолу към тенекията. Сигурен съм в това. Даже, за да проверя пак, тук имам 3-4 захранвания разглобени, погледнах ги и при всичките радиаторите на първична и вторична част не са свързани към нищо. Даже с мултицета проверих.
Само масово при лаптопските адаптери съм виждал да се свързват към PE проводника.
Това че транзисторите и шотките са с метална задна част, е не във всички случеи, а ВИНАГИ. Представяш ли си крайни транзистори с пластмасова част ? Как ще се охлаждат и ще отдават топлина на алуминиев радиатор ? Същото е и със силови ИС от същият корпус.

Не ми говори глупости. Тук пред мен имам нови купени транзистори и шотки диоди, както и такива свалени от захранвания(работещи). Не всички са с метална задна част.
Мога и да снимам точно в момента един фортрон, на който единият болт, крепящ радиатора му, е закрепен писта на платката директно. Като гледам, най-вероятно е виртуална земя на вторичната.
Та какво казваше за болтовете, за транзисторите и за радиаторите, които не са изолирани?
Онзи ден сменях транзистори и шотки диоди на един LCD телевизор.
Старите шотки диоди бяха в пакет, който е изолиран, новите бяха с метална задна част. Съответно сложих втулка и подложка.

Достатъчно захранвания са ми минали през ръцете. Всякакви.

Редактирано 30 март 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Тъп и арогантен   Ааах, патологичен случей си ти, Живко.

А относно тия неща, дето си ги написал, no comment, просто. Дано си бил под някакъв опиум. Или явно и захранванията са ти нещо смътно.

Та, истината е :

на 3/28/2017 в 2:34, Atanas Pachov написа:

Техническото ниво на този форум е трагично... 

Редактирано 30 март 20179 г. от Atanas Pachov (преглед на промените)

Не всички транзистори с метална плочка са под напрежение. Радиаторната пластина е изолирана от токодещият електрод вътре в транзистора и среща се предимно при симисторите, използвани в димерите за осветление. Навсякъде се изисква целият радиатор да бъде замасен, тъй като се наелектризира от високата самоиндукция на трансформатора. Но тъй като "горещото" замасяване е много опасно, когато е в метална кутия, тогава се използва капацитивно замасяване. На вторичната страна напреженията са ниски и често единият от изправителите не се изолира и така целият радиатор е под напрежение +12V.

Защитните разклонители с варистори не са ефективни, защото се разчита те да останат здрави и след токовият удар. За по-добра, но еднократна защита, варистора може да се замени с 2 противопосочно свързани диода с максимално обратно напрежение около 300V. Друг вариант е предпазителя в защитния разклонител да се замени с мощен резистор около 10 ома, но тъй като обикновените резистори са доста грамадни, можем да използваме NTC резистор, но мощността му да надвишава неколкократно тази на консуматора за да не се изменя съпротивлението му в широки граници за да може да стабилизира по-добре.

Редактирано 30 март 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Хайде стига сте теоретизитали. На снимката е очеВАДНО в коя верига е пренапрежението, къде е минало и какво е стопено.

на 30/03/2017 в 19:53, Atanas Pachov написа:

Тъп и арогантен   Ааах, патологичен случей си ти, Живко.

А относно тия неща, дето си ги написал, no comment, просто. Дано си бил под някакъв опиум. Или явно и захранванията са ти нещо смътно.

Та, истината е :

1. Захранване Fortron 300W. Не изолиран радиатор. Изолирани елементи на платката с помощта на силиконови подложки.
Понеже са много хитри, по някаква причина решили да не изолират радиатора, ами да го вържат към единият извод на трансформатора. И това при условие, че елементите на радиатора са изолирани с подложки.
А елементите са транзистори - d13009k с метална задна част. КОЛЕКТОРЪТ им е свързан с металната задна част на корпуса TO-220C. http://paratran.com/2paratranKR.php?tr=161
Ако подложката пробие, директно имаме късо колектор-емитер и гарантирана повреда на транзистора.


2. Два шотки диода - един с метална задна част на пакета, като средният извод е свързан към металната част. И още един(за съжаление вече изгорял) шотки диод, който няма метална задна част и пакетът е изолиран.

3. Потвърждение, че задната метална част на шотки диода е свързана със средният му извод.

А СЕГА СЕ ГРЪМНИ, неграмотник такъв!

Редактирано 2 април 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Симка оти си гризеш ноктите бе баце ?

на 3/28/2017 в 2:34, Atanas Pachov написа:

Техническото ниво на този форум е трагично... 

1. Това което си показал, не са си силови шоткови диоди или транзистори, а са маломощни такива със слаба токоносимост, които отделят топлина не повече от 2-3 вата. Искам да ми покажеш силови транзистори /примерно с над 20А колектор-емитер ток/ и шотки с 20А токоносимост с пластмасов корпус.

2. А можеш ли да ми обясниш защо, аджеба, на полупроводниците в този корпус, металната част е свързана към референтната маса ? Или си самоук, тъп *******, който си мисли че е открил нещо ново ?

3. При компютърни захранванията радиатора не е свързан към нищо, поради ред причини, които на трол като тебе да му изнасям лекции, не си заслужава. Едната от причините даже си я написал.

Общо взето, диагнозата ти е тъпотия плюс арогантност. Поведението ти се дължи на откровенна ретардия, ефекта на дънинг-крюгер, но ти това не можеш да го разбереш, е, знаеш защо.

 

Редактирано 2 април 20179 г. от Atanas Pachov (преглед на промените)

Тези захранвания не си струват да се поправят, тъй като обикновено горят всички елементи по веригата: Схемата Грец, оптрона и др. Ако са изгоряли 1, 2 или 3 диода от Греца, те могат да се свалят, като единият от пробилите на другото рамо се остави, като мост. Така захранването може да работи на еднопътно изправяне без никакъв проблем. Едва когато отстраним повредата и се уверим че работи безпроблемно, накрая можем да сменим и целият Грец.

Обикновено колектора електрически се свързва към корпуса за по-ниско термично съпротивление. Не е изолиран тъкмо по тази причина, че охлаждането ще се влоши. Това че транзисторите са в бакелитов корпус, не ги прави по-маломощни от другите в овален метален кожух, който също е извод на колектора. Има такива мощни бакелитови транзистори, иползвани в инверторите с ток до 100A, при мониторите и нискочестотните усилватели и др.

Редактирано 2 април 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Тук си прав. Само има една малка разлика, която не може да не я забелязвате: Има корпус TO220(гърбът е метал)  има и TOP220 (целият корпус е бакелитова смес). Двата корпуса много си приличат.

"Обикновено колектора електрически се свързва към корпуса за по-ниско термично съпротивление. Не е изолиран тъкмо по тази причина, че охлаждането ще се влоши" Написал си го да го научат малките момчета, нали?

 

Редактирано 2 април 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 7 часа, Atanas Pachov написа:

3. При компютърни захранванията радиатора не е свързан към нищо, поради ред причини...

1. Аз показах захранване фортрон, където радиаторът е свързан така, че спокойно може да се получи късо през транзистора, ако изолационната подложка пробие. Коментирай го, като си много умен. ИМА СНИМКИ.
Вижда единият болт на радиатора как стои директно на пътечка на платката.
2.Аз показвам реални диоди. Извадени от реални захранвания.
3. Корпусите на полупроводниците са свързани, за да служат като охлаждане и по-добро отвеждане на топлината. В корпус TO металната пластина отзад е предвидена да отвежда топлина, така че в известни граници елементът да може да се използва дори без допълнителен радиатор.
4. Посоченият шотки с изцяло диелектричен корпус е изваден от телевизор. И е дефектен. Единият PN преход е на късо.

преди 10 часа, Иво Димов написа:

Симка оти си гризеш ноктите бе баце ?

От раздразнение. От разни кибици.

Редактирано 2 април 20179 г. от Гост (преглед на промените)

На мен за периода 2011-2015 ми изгоряха сигурно 3-4 китайски захранвания - тия от 40-50лв. Накрая се изнервих и си взех на Cooler Master 600W v.2 за 120лв и сега ми е мирно на главата. Покрай изгорелите захранвания си замина и един хард диск, старото ми дъно на Biostar и то правеше проблеми...

Ако се сглобява конфигурация трябва да се обърне внимание първо на захранването от гледна точка на хардуерната сигурност. Който не си е патил не знае какво е  . Кофти е...

Редактирано 3 април 20179 г. от _Uzunov_ (преглед на промените)

Рядко се случва харддиска и дъното да горят при повреда в захранването. Това се случва само при някои ментета захранвания от неизвестна марка, например Dandy, които така са направени, че когато изсъхне кондензатора на +5V Standby към обратната връзка, съответно това напрежение пада и за да го компенсира, драйверът възбужда трансформатора на макс заедно с всички вторични напрежения  които се покачват до недопустими стойности, поради което гори целия компютър. Това схемно решение се избягва при стандартните маркови захранвания, а по-старите дори нямат оптрон, което ги прави още по-надеждни. И не зависи толкова от цената и за 20 лв. може да се намери сносно захранване, без излишните филтри и защити, с по-кратък живот, но нали най-важното е компютъра да остане здрав, а срещу токови удари няма устойчиво захранване.

Ми за тия ти говоря... 

Фортрон 300 ми изгоря на втората година. В офиса има две китайски , мисля, че марката им беше "Голдън фийлд" и си работят вече доста години без никакви проблеми. Мисля, че с китайските е въпрос на късмет.

И все пак можем да поставим защита за хард диска и дънната платка. Тя може да се направи много лесно, като се свърже по един ценеров диод между +12V и маса, и съответно един диод от +5V към маса, закачени към някой свободен молекс на захранването. Ценеровите диоди се свързват противопосочно на напрежението, т.е. плюса се свързва към катода и минусът към анода. За целта ни трябва един мъжки молекс, който можем да купим от тук и към контактните пера запоим диодите. Стабилизиращото напрежение на диода трябва да надвишава захранващото, например 13-14V, защото тук го свързваме без резистор и той ще изгори, ако напрежението му е с 0,5V по-ниско. Тук той няма да играе ролята на стабилизатор и при нормално захранващо напрежение, той не би вършил работа, но при скок в напрежението, той моментално би пробил като по този начин ще затвори тока преди хард диска. Мощността на диода е добре да бъде поне 1W, тъй като ако е по-слаб преходът му може да прегори и да прекъсне и токът да продължи свободно към хард диска и дънната платка. На другите напрежения +3,3V, +5V можем да не слагаме диод, тъй като намотката е обща и при късо ще угаснат всички напрежения.

Редактирано 3 април 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Срещу токов удар няма ефективна защита, тъй като диодите и варисторите издържат на пренапрежение в широки граници, докато импулсните захранвания работят с високо напрежение и при тях всеки скок идващ от мрежата се вдига 10-кратно. Затова най-сигурно би било, ако в разклонителя включим и едно непотребно импулсно захранване, като предварително му подменим транзисторите с такива с по-ниско обратно напрежение и предпазителя шунтираме с мост, а главният предпазител в разклонителя бъде не повече от 3-4A, в зависимост от консуматорите. Можем да използваме такова захранване от зарядно за телефон, от повредена енергоспестяваща лампа, захранване за LED осветление и др. Можем също така да използваме и повишаващ трансформатор, взет от повредена микровълнова печка и към вторичната му намотка свържем група високоволтови диоди последователно и противопосочно. Но понеже тези трансформатори не издържат на продължителна работа повече от 4-5 мин., то трябва да му се пренавие първичната намотка с повече навивки с по-тънка жица, колкото се съберат в макарата или ако има празно място да му се донавият още няколко навивки, но с по-тънък проводник. Така защитата ще се задейства и при най-малкия скок в мрежата.

 

Редактирано 17 април 20179 г. от Гост (преглед на промените)