Щастието е Състояние на Духа ! 

Регистрация на Постигнат Идеал !

В тази "Схема " място за сравнение с 'другите " - НЯМА .

И защо ти е да се вкарваш във "уравнение и формула " със Социалният Коловоз , съвсем не мога да Проумея.

Не за друго , ами защото Явлението " Щастие" е Персонална Интерпретация !

Както и Пътят към Него , както Условията , в които се Поражда , както и "победите и ударите " през които минаваш , докато Търсиш Светлината и Хоризонта.

Другите не са ти Нужни.  Другите са просто "Условната Среда" !   Изолирай Условната Среда и ще Промениш "Погледът " 

Промениш ли "Погледът"  - Променяш Фундаментално и "условията" . Промениш ли "Условията " , ще изскочи и Прозрението ! 

Хайде , Успех !  

на 10/24/2017 в 3:06, simtech написа:

Чудя се..съществува ли пълно щастие...поне в рамките на човешки възможното или човек винаги се сравнява  с другите?

Зависи как интерпретираш живота, от това върху какви събития и вътрешни променливи насочваш фокусът си, как отразяваш самата реалност. В рамките на човешките възможности според мен е напълно възможно, но възможността сама по себе си не е достатъчна, тя си остава като първоначална идея, тласък, а градежът е същественото. Идват ред питанки, които се явяват спънка, главната идея на пълното щастие е да се преодолеят и да се осъзнае, че поемането на отговорност може да донесе доста позитиви в тази насока. Доста хора като чуят отговорност и не им се нрави, но точно излизайки от зоната си на комфорт постигаме чудеса.

Хора, които твърдят, че са го направили са отдали солидно количество от своето време за работа в тази насока и живеят при малко по-различни обстоятелства, до които са стигнали, опитвайки се да освободят обремененото си съзнание.

Със всеки свои избор решаваме нашето бъдеще!

Относно сравнението - според мен чрез сравнение не може да се постигне пълно щастие. Да, би могло да донесе щастие, но не и пълно такова, защото пълното щастие изключва фокусирането върхйу "паничката на другия" .

В общи линии, съгласен съм със @_sirena_

Щастието е заблуда. Такова няма. И в Чистилището покой за грешниците няма.

Редактирано 28 октомври 20178 г. от Гост (преглед на промените)

Всеки сам преценява сам за себе си, дали да бъде щастлив или не. Ако ние даряваме околността с щастие, нещастието ще спре да дебне зад ъгъла.

Най-голямата грешка е човек да се сравнява с други хора и ако го прави, винаги ще се чувства нещастен повече или по-малко.

А дали един човек е щастлив или не, зависи от неговото мислене, така че пълно щастие е възможно.

преди 2 часа, Agamirion написа:

Всеки сам преценява сам за себе си, дали да бъде щастлив или не. Ако ние даряваме околността с щастие, нещастието ще спре да дебне зад ъгъла.

Да, човек е такъв, какъвто мисли, че е.

 

преди 54 минути, Мойра написа:

Най-голямата грешка е човек да се сравнява с други хора и ако го прави, винаги ще се чувства нещастен повече или по-малко.

А дали един човек е щастлив или не, зависи от неговото мислене, така че пълно щастие е възможно.

Да, човек е такъв, какъвто мисли, че е.

Винаги съм казвал, че всичко е в главите ни. Това за сравнението е ясно, че се води от непълноценността. Просто на някои хора все още им се играе детската. И понеже търси своите лоши черти от характера си в околните и забравя, че има и положителни такива. Не проектирай своето отношение върху другите и ще се чувстваш свободен да живееш в своето щастие.

направо е весело да се загледа човек как всеки се е обърнал на говорител на масовите матрични клишета, създадени и обикалящи социума именно с цел да привлекат нуждаещите се от патеричките им.  Изглежда че повтарянето и преповтарянето вършат чудесна работа да пълнят там, където е празно от пълнеж. Понякога и въздуха под налягане създава усещане че е "пълен"...

А най-веселата част е как от една страна се подменя съдържанието и съответствието на написаното от всеки "говорител" - с идеята че това е "негово мнение". Дотам че за него самия направо така си му изглежда, пък и така с готови думички си придава нужната за него значимост - дори само заради това че парадира че има мнение...

Колеги - като сте зазубрили и репликирате готовите лего-схемички дали някой си дава сметка че тяхната простота е налична, само защото е нужно да се приеме да 'изглежда' подходящо. Без много много да се размисля, особено пък - критично...

Какви ги говорите тук за ЩАСТИЕ при положение че никой от вас не е в състояние да дефинира "що е то"? Ама така - с готовите шаблони ви изглежда дори че се "разбирате" - единия предполага какво написал другия...ама така - някак си интуитивно, пък с нагласяне и нагаждане...  И в цялата работа - едно голо и голямо нищо - просто празни думички. Щото когато Изразяващия се няма пълнеж остават думичките в съответствие със самия него. Думички - наготово и налесно усвоени, запомнени и ползвани за подпиране... точно според "потребителите си".

Редактирано 28 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Защо пък да не може да се дефинира?

Ето как е дефинирано в Уикипедия

"Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост."

При всеки човек задоволството, удоволствието и радостта се предизвикват от различни неща, в зависимост от неговата лична ценностна система и начинът му на мислене.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

че никой от вас не е в състояние да дефинира "що е то"?

Така де - ето го и съвсем съответният "отговор"

преди 1 час, Мойра написа:

Ето как е дефинирано в Уикипедия

Затова ставаше въпрос - че както и общите празни думички, наречени доста претенциозно "лично мнение" идват от груповите клишета на народната "уики". И не само оттам, но пак са групово заучени и се разбира по начина по който всеки потребител на груповото "лего" не му е възможно да се опита да го направи със свои думи. Именно заради това толкова социални потребители, предпочитат клишетата и готовата манджа с която се сугестират и на свой ред подбират в някаква форма на "личен гювеч"... Доколко е "личен" е вече въпрос на интерпретация и условности...

А коментара отдолу - на готовия цитат... е направо потресаващ с "компетентността си". Той гласи:

преди 1 час, Мойра написа:

При всеки човек задоволството, удоволствието и радостта се предизвикват от различни неща, в зависимост от неговата лична ценностна система и начинът му на мислене.

Вие сте човек, който на други места дава признаци и декларира "психопознания" - как е възможно нивото да е толкова ниско, за да напише нещо толкова безсмислено само защото е шаблон. И понеже вече ефекта на защитата от дисонанса вече е включена и задействана, то да поясня нещо съвсем елементарно:

При всеки човек - задоволството, удоволствието и радваНЕТО... се предизвикват от неговата емоционална реактивна система и са нейни производни. Как е възможно да не ги различавате от когнитивните процеси от по-високо ниво, които са ""личната ценностна система", и особено - "начинът на мислене"... за да последните постановяват емоционални реакции... ПО-скоро е обратното - нивото на изживяване и емоционална реактивност, винаги е приоритет в един по-първичен "мозък". Заради това, когато са налице силни емоционални движения, нивото на "мислене" рязко спада - в този смисъл нивото на емоционалност, определя и възможността да се мисли. Разбира се това е само твърде общо и така обобщено е заради опростяването на самата идея и цел на тия думички...

И понеже едва ли някой би се емнал да прочете, още повече да е способен да осмисля прочетеното (предположително), то ще обобщя накратко и опростено (като за двойкаджии):

При всеки човек задоволството, удоволствието и останалата гама от емоционални реакции (без значение от полюса си) НЕ СЕ ПРЕДИЗВИКВАТ от личната му ценностна система, нито от "начинът му на мислене". Ако е налице зависимост, тя е точно обратната - емоционалния свят идва наготово и инстинктивно, той остава в несъзнаваното и заради ранната възраст в която той се проявява, той формира първите основи на психичния свят и идентичността. Именно заради това емоционалния свят заедно със социалните инстинкти (които също се основават на емоционални механизми и обмен) определят Ценностната система и някъде "след това" - начинът му на мислене...

ЩАСТИЕ е общо нарицателно на амалгама от позитивни изживявания. Позитивните изживявания са възможни и са в тясна връзка с вътрешното ниво на страхуване, съпътстващо целия психичен свят. Ако задължителният естествен праг на страхуването спада, тогава са налице възможности за позитивни изживявания. Ако същия се вдига, то става невъзможно да се изживяват позитивни емоции и състояния и наслагвания от тях, наречени общо "чувства". Непрекъснатите флуктуации на страхуването и изживяванията и чувствата, създават личния "печат" на емоционалния свят на даден психичен субект в неговата първосигнална психичност. Това тече през целия живот. По-късната намеса на висшата когниция, вече идва на "завардена територия", на формирана и социално-оформена идентичност ... Поради това "МИСЛЕНЕТО" се държи на дистанция от вече формираната идентичност, защото то има силата да пренарежда, да преокачествява, да преразглежда... чрез формите на анализ, вникване, моделиране, съпоставки... и евентуално - на синтез...

Редактирано 28 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, Мойра написа:

При всеки човек задоволството, удоволствието и радостта се предизвикват от различни неща, в зависимост от неговата лична ценностна система и начинът му на мислене.

Също така човек не е устроен да се задоволява с това, което има, на никакво ниво. Човек може да иска без да изпитва нужда. 

пп. Колкото хора йм се зададе тоя въпрос, толкова отговора ще получите.

преди 18 минути, Антон III написа:

Човек може да иска без да изпитва нужда. 

Мдааа - ама само на думи, сред форуми и детски раздумки...

Ей така невежия може да си позволи да говори напълно безотговорно... просто защото няма идея какви ги говори - важното е да си напише нещото, което той нарича "мнение"...

как се познава кой е невеж - много просто - той няма идея нещо да развие, да промени, да разшири - за него е важно каквото си е намерил, само да го повтаря и така утвърждава. защото така утвърждава "себе си" в опит да компенсира обратното "в душата си". Заради това се говорят общи думички, дори преди някой да е помислил какво точно означават... Пък и когато човек си взима наготово, това е лесния вариант, защото той няма идея за 'цената' на изминатото "тия думички да се появят"... Това е като да си вземеш наготово пари... и тия пари, понеже идват наготово, те нямат стойността да са равнопоставени на личното усилие за изкарването им... По този начин "парите" нямат цена за ползващия ги. Това дори е буквално валидно при заможни семейства, които отглеждат деца... Мисля че е достатъчно разпространено за да се забележи навсякъде в социалната матрица и сегашното ежедневие на всеки.

преди 15 минути, Антон III написа:

Също така човек не е устроен да се задоволява с това, което има, на никакво ниво. Човек може да иска без да изпитва нужда. 

пп. Колкото хора йм се зададе тоя въпрос, толкова отговора ще получите.

 

"Този, който не е доволен от това което има, няма да е доволен и от това, което иска да има."
Сократ

Дали има щастливи хора, които са вечно недоволни?

Според мен - не.

 

преди 26 минути, _ramus_ написа:

Така де - ето го и съвсем съответният "отговор"

Затова ставаше въпрос - че както и общите празни думички, наречени доста претенциозно "лично мнение" идват от груповите клишета на народната "уики". И не само оттам, но пак са групово заучени и се разбира по начина по който всеки потребител на груповото "лего" не му е възможно да се опита да го направи със свои думи. Именно заради това толкова социални потребители, предпочитат клишетата и готовата манджа с която се сугестират и на свой ред подбират в някаква форма на "личен гювеч"... Доколко е "личен" е вече въпрос на интерпретация и условности...

А коментара отдолу - на готовия цитат... е направо потресаващ с "компетентността си". Той гласи:

Вие сте човек, който на други места дава признаци и декларира "психопознания" - как е възможно нивото да е толкова ниско, за да напише нещо толкова безсмислено само защото е шаблон. И понеже вече ефекта на защитата от дисонанса вече е включена и задействана, то да поясня нещо съвсем елементарно:

При всеки човек - задоволството, удоволствието и радваНЕТО... се предизвикват от неговата емоционална реактивна система и са нейни производни. Как е възможно да не ги различавате от когнитивните процеси от по-високо ниво, които са ""личната ценностна система", и особено - "начинът на мислене"... за да последните постановяват емоционални реакции... ПО-скоро е обратното - нивото на изживяване и емоционална реактивност, винаги е приоритет в един по-първичен "мозък". Заради това, когато са налице силни емоционални движения, нивото на "мислене" рязко спада - в този смисъл нивото на емоционалност, определя и възможността да се мисли. Разбира се това е само твърде общо и така обобщено е заради опростяването на самата идея и цел на тия думички...

И понеже едва ли някой би се емнал да прочете, още повече да е способен да осмисля прочетеното (предположително), то ще обобщя накратко и опростено (като за двойкаджии):

При всеки човек задоволството, удоволствието и останалата гама от емоционални реакции (без значение от полюса си) НЕ СЕ ПРЕДИЗВИКВАТ от личната му ценностна система, нито от "начинът му на мислене". Ако е налице зависимост, тя е точно обратната - емоционалния свят идва наготово и инстинктивно, той остава в несъзнаваното и заради ранната възраст в която той се проявява, той формира първите основи на психичния свят и идентичността. Именно заради това емоционалния свят заедно със социалните инстинкти (които също се основават на емоционални механизми и обмен) определят Ценностната система и някъде "след това" - начинът му на мислене...

Рамус, откакто си се появил във форума, ми прави впечатление, че ти само съдиш, издигайки себе си над останалите.

П.П. Нищо лично, просто констатирам факт.

И си правя изводи.

преди 21 минути, Мойра написа:

П.П. Нищо лично, просто констатирам факт.

Констатирането... НЕ Е на факт... а на интерпретация. МЕЖДУ тия двете има съществена разлика... но май че за празно-говорещите няма такава. Пък и за какво ли да им е - само сложнотии разни, дето пречат на детската раздумка да върви. Като че ли моабет във фризьорски салон или разговор между блондинки...

Понякога се чудя как въобще се живее с толкова много "празно отвътре" и такава фрапираща невъзможност да се осмисля поне това, което лично се изговаря... Разбира се това са някакви си мои си впечатления - без лично отношение...

Да де - всеки пореден коментар... все повече се отваря

преди 21 минути, Мойра написа:

И си правя изводи.

  от рода на "тия ли"... ????

преди 1 час, Мойра написа:

При всеки човек задоволството, удоволствието и радостта се предизвикват от различни неща, в зависимост от неговата лична ценностна система и начинът му на мислене.

Редактирано 28 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 8 минути, _ramus_ написа:

Констатирането... НЕ Е на факт... а на интерпретация. МЕЖДУ тия двете има съществена разлика... но май че за празно-говорещите няма такава. Пък и за какво ли да им е - само сложнотии разни, дето пречат на детската раздумка да върви. Като че ли моабет във фризьорски салон или разговор между блондинки... Понякога се чудя как въобще се живее с толкова много "празно отвътре" и такава фрапираща невъзможност да се осмисля поне това, което лично се изговаря... Разбира се това са някакви си лични впечатления - нищо лично

Рамус, ако се стремиш да получиш признание, не пиши във форуми, където пишат невежи в психологията хора, а в специализирани.

Единствено колегите ти биха те оценили правилно.

  Благодаря за съвета...

И... какво да го правя "признанието" на някой си... Нито се яде, нито се пие, нито дава "щастие"... поне не и за мен. 

Който му трябва признание - да си го търси и намира... Който му е нужно "щастие" - същото. Който му е нужно да си приказва - се вижда колко и какво му е възможно. Колкото - толкова. Просто опитах един пореден обречен опит да обърна внимание на поредния говорещ че няма идея какво приказва, защото никога не е минал сам през съдържанието на думичките си... И че за него точно липсата на съдържание е без всякакво значение, защото не съдържанието и смислеността го интересуват... Точно заради това е репликациите на готови словесни фрази, записани псевдомисловни шаблони и нуждата от непрекъснато цитиране и позоваване - като го няма личния пълнеж, се разчита на подпирането на "авторитета" - един толкова естествен детски лакмус за още неизраснати психични етапи...

Редактирано 28 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 8 минути, _ramus_ написа:

  Благодаря за съвета...

И... какво да го правя "признанието" на някой си... Нито се яде, нито се пие, нито дава "щастие"... поне не и за мен. 

Който му трябва признание - да си го търси и намира... Който му е нужно "щастие" - същото. Който му е нужно да си приказва - се вижда колко и какво му е възможно. Колкото - толкова. Просто опитах един пореден обречен опит да обърна внимание на поредния говорещ че няма идея какво приказва, защото никога не е минал сам през съдържанието на думичките си... И че за него точно липсата на съдържание е без всякакво значение, защото не съдържанието и смислеността го интересуват...

 

Един истински психолог, ценящ достойнството си, никога не би си позволил да обвинява в невежество когото и да било, дори малоумния.

Опитай се да вникнеш в това, което написах.

Приятна вечер!

 

 

преди 8 минути, Мойра написа:

Опитай се да вникнеш в това, което написах.

преди да пуснеш задължителния си съвет към друг, защо не опита първо да прочетеш написаното....

Не съм психолог, нито ме интересуват обвиненията - защото не съм и прокурор. Не ме интересуват също и морални или етични клишета които да се ползват за интерпретация на поведението...

Описанието за "поставяне над другите' е твоята форма на интерпретация на комуникацията и тя съвсем простичко и ясно говори за ниското ти самочувствие. Не че само ти си така - просто се повтаря едно и също, сред хора, дето са като "едни и същи", на сходни нива на битие... За мен беше твърде странно как е възможно сериозно да се нарекат "психолози", след като първо трябва да опитат да са пациенти на себе си... А са поели ролята да са "лечители" на чужди души. С готови наизустени клишета как въобще някой може да има претенции че "разбира", за да "поправя" и лекува детските рани...

Кой да спаси спасителите...

преди 9 минути, _ramus_ написа:

преди да пуснеш задължителния си съвет към друг, защо не опита първо да прочетеш написаното....

Не съм психолог, нито ме интересуват обвиненията - защото не съм и прокурор. Не ме интересуват също и морални или етични клишета които да се ползват за интерпретация на поведението...

Описанието за "поставяне над другите' е твоята форма на интерпретация на комуникацията и тя съвсем простичко и ясно говори за ниското ти самочувствие. Не че само ти си така - просто се повтаря едно и също, сред хора, дето са като "едни и същи", на сходни нива на битие... За мен беше твърде странно как е възможно сериозно да се нарекат "психолози", след като първо трябва да опитат да са пациенти на себе си... А са поели ролята да са "лечители" на чужди души. С готови наизустени клишета как въобще някой може да има претенции че "разбира", за да "поправя" и лекува детските рани...

Кой да спаси спасителите...

 

И аз не съм психолог и не мога да ти помогна, съжалявам.

 

преди 14 минути, Мойра написа:

помогна, съжалявам.

тъжно... а толкова ми беше нужна една компетентна помощ... с толкова добро сърце и съпричастие към моето вътрешно нещастие...  С толкова мъдри съвети - направо се подведох как е възможно да не си "психолог"... а и отгоре на всичко "знаеш" какво правят и не правят "психолозите"... Как ще живея толкова "не-щастен", не знам...

Редактирано 28 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 8 минути, _ramus_ написа:

тъжно... а толкова ми беше нужна една компетентна помощ... с толкова добро сърце и съпричастие към моето вътрешно нещастие... Да ме научи на Щастие(то) Как ще живея толкова "не-щастен", не знам...

Имам приятели психолози.

Ако някой ден решиш да потърсиш помощ, бих могла да ти препоръчам някой от тях.

Още веднъж ти желая приятна вечер и приключвам разговора.

 

Ще докладвам темата за затваряне.