Я!
Здравей Мим,как си?

преди 10 минути, Johnny B написа:

Без това никой няма да разбере..

Ще разбере , който има Нивото и Вибрацията да го декодира .... За останалите няма да плачем ..

 

 

преди 12 минути, Вacко написа:

Я!
Здравей Мим,как си?

Здрасти , Васе ...как си ? 

на 20.11.2017 г. в 21:27, аm-аm написа:

Имало едно време принцеса неземна хубавица. Сгодила се с голям юнак и им се родила дъщеричка. Само стария змей не бил поканен. Разлютил се и долетял в царството. Посрещнал го, обаче, дъжд от стрели и той побегнал в дупката си, където криел несметно богатство. През нощта се чул писък. Въпреки хилядата стражи, неземната хубавица била заклана. Неутешими били сълзите на юнака. На изгрев слънце повел поход към пещерата на стария змей. Надигнал меча си и го заклал, докато още хъркал. Така големия юнак, който убил неземната хубавица, заради съкровището на змея, станал законен наследник на царството.

ПП: Срещу 5 лв. мога да разкажа какво станало с щерката.

Аз срещу 100 мога да посоча Коя е щерката ! 

Цитат

Имаше някога един беден княз. Неговото княжество беше малко, но не пък толкова малко, че той да не може да се ожени.

Разбира се, от негова страна беше твърде смело да заяви, че иска царската дъщеря. Но все пак князът направи това, защото славата му гърмеше надлъж и нашир и защото знаеше, че стотици царкини ще приемат с благодарност предложението му, ако той ги поиска. И тъй, какво му каза царската дъщеря?

Ей сега ще узнаем.

На гроба на покойния баща на княза растеше розов храст — един чудно хубав розов храст! Той цъфтеше веднъж на пет години, но и тогава на храста се разлистваше само една-едничка роза. Затова пък тоя цвят имаше такова ухание, че всеки, който го помиришеше, забравяше всичките си скърби и грижи.

Князът имаше и един славей, който пееше тъй хубаво, сякаш всички песни на света бяха събрани в неговото мъничко гърло. Ето тая роза и тоя славей князът реши да подари на царкинята. Той ги сложи в големи сребърни кутии и й ги изпрати.

Царят заповяда да внесат даровете в голямата зала, където царкинята играше „на гости“ със своите придворни дами. Като видя големите кутии, царкинята запляска радостно с ръце.

— Ах, тук сигурно има някое малко котенце! — каза тя. Но от кутията извадиха чудната роза.

— Ах, колко хубаво е направена! — извикаха всички придворни дами.

— Тя е нещо повече от хубава — рече царят. — Тя е прекрасна! Ала в тоя миг царкинята хвана розата и едва не заплака.

— Ух, татко! — каза тя. — Тая роза не е изкуствена, а естествена.

— Ух! — повториха всички дами. — Тя е естествена!

— Не бързайте да се сърдите! Нека видим по-напред какво има в другата кутия — рече царят и от кутията извадиха славея. И той запя тъй хубаво, че за него вече никой не можеше да каже нещо лошо.

— Чудесно! Очарователно! — извикаха придворните дами.

— Колко много ми напомня тая птичка за музичката на покойната царица! — рече един стар царедворец. — Да, същият глас, същите звуци!

— Да — каза царят и заплака като дете.

— Навярно тая птичка не е истинска! — извика царкинята.

— Истинска е! — отвърнаха пратениците, които бяха донесли подаръците.

— Да я пуснем тогава на свобода! — каза царкинята и така тя не позволи на княза да се яви при нея.

Но князът не беше човек, който се отчайва. Той намаза лицето си с черна и кафява боя, нахлупи на главата си един калпак и похлопа на царските врати.

— Добър ден, царю честити! — каза той. — Няма ли тук в двореца някоя работа за мен?

— Да знаеш само колко души питат като теб за работа! — рече царят. — Но чакай, аз наистина имам нужда от свинар. Ние имаме тук много свине.

И тъй, главиха княза за царски свинар. Дадоха му една малка стаичка до свинските кочини и той заживя в нея. Цял ден прекара в работа и привечер направи едно чудно гърненце. Това гърненце беше цяло обкичено със звънчета и когато в него варяха нещо, звънчетата пееха старата песничка:

Ах, мой мили Августин,

всичко е свършено!

Ала най-забавно от всичко беше това, че щом човек поставеше ръката си над парата на гърненцето, можеше да се познае кой каква гозба готви в града.

И ето, царкинята излезе на разходка със своите придворни дами и чу сладкия звън на звънчетата. Тя се спря и лицето й светна от радост: тя също умееше да свири на пианото „Ах, мой мили Августин“. Това беше едничката песен, която тя знаеше да свири, и то само с един пръст.

— И аз мога да свиря това! — извика тя. — Гледай ти какъв учен свинар имаме! Я слушайте, нека някоя от вас иде при него и го попита колко струва тоя инструмент!

И една от придворните дами трябваше да обуе дървени обувки и да отиде в задния двор.

— Колко искаш за гърненцето? — попита тя.

— Десет целувки от царкинята! — отвърна свинарят.

— Боже опази! — извика придворната дама.

— По-евтино не може! — рече свинарят.

— Е, какво каза той? — попита царкинята.

— Не мога да го кажа! — отвърна придворната дама. — То е ужасно!

— Тогава пришепни ми го на ухото.

И придворната дама прошепна на ухото на царкинята желанието на свинаря.

— Простак! — извика царкинята и си тръгна. Но едва направи няколко стъпки и звънчетата запяха нежно и мило:

Ах, мой мили Августин,

всичко е свършено!

— Слушай! — каза царкинята на придворната дама. — Иди и го попитай не желае ли десет целувки от моите придворни дами!

— Не, благодаря! — отвърна свинарят. — Или десет целувки от царкинята, или гърненцето ще си остане при мен.

— Колко неприятно! — каза царкинята. — Добре тогава, застанете всички около мен, за да не ни види някой!

И придворните дами я обградиха, разгърнаха пелерините си и свинарят получи от царкинята десет целувки, а тя — гърненцето.

Ех, каква радост беше! Цялата вечер и целия ден след това гърненцето клокочеше на огнището. В града не остана нито една кухня — като започнеш от царската и свършиш с кухнята на простия обущар, — за която да не знаеха какво се готви в нея. Придворните дами скачаха и пляскаха с ръце.

— Ние знаем кой ще яде днес сладка супа и млинчета! Ние знаем кой ще яде кашица и свински пържоли! Колко е весело! Колко е забавно!

— Да, забавно е — съгласи се главната придворна дама.

— Само да не кажете нещо за целувките, че знаете ли, аз съм царска дъщеря!

— Нито думица не ще се чуе от нас! — обещаха всички.

Свинарят или с други думи князът, когото те смятаха за свинар, не пропиля деня напразно, а се залови за работа и направи едно кречетало. Щом някой завъртеше кречеталото, разнасяха се звуците на всички валсове и танци, каквито имаше по света.

— Но това е чудесно! — каза царкинята, когато излезе на разходка. — Досега не съм слушала такова нещо! Вижте какво, я идете при него и го попитайте колко иска за тоя инструмент. Само че целувки вече не давам.

— Той иска сто целувки от царкинята! — рече придворната дама, която отиде при свинаря.

— Той си е загубил ума! — извика царкинята и тръгна да си върви. Но щом направи няколко стъпки, тя се спря.

— Трябва да поощряваме изкуството! — каза тя. — При това аз съм царска дъщеря! Кажи му, че ще му дам както вчера десет целувки, а останалите нека вземе от моите придворни дами!

— Но туй никак не ни харесва! — казаха придворните дами.

— Глупости! — рече царкинята. — Щом аз мога да го целувам, какво остава за вас! Не забравяйте, че аз ви храня и ви плащам!

И придворната дама трябваше да отиде отново при свинаря.

— Сто целувки от царкинята! — каза той. — Иначе кречеталото ще си остане при мене.

— Я елате насам! — заповяда царкинята и всички придворни дами я обградиха, а свинарят започна да я целува.

— Какво са се натрупали там пред свинските кочини? — попита царят, който беше излязъл на балкона. Той разтърка очи и си сложи очилата. — Придворните дами трябва пак да са измислили нещо. Я чакай да видя!

И царят оправи пантофите си, защото за пантофи му служеха едни стари подпетени обуща.

Ех, как зашляпа той с тях!

Когато слезе в задния двор, той се приближи тихичко до придворните дами, които бяха заети с броенето на целувките, защото те трябваше да внимават да не би свинарят да получи повече целувки, отколкото беше уговорено. Затова никой не забеляза царя и той се подигна на пръсти.

— Какво е това? — каза той, като видя как се целуват князът и царкинята, и запрати по тях единия си пантоф точно в тоя миг, когато свинарят получаваше от царкинята осемдесет и шестата целувка.

— Вън! — извика разсърденият цар и изгони из царството си и царкинята, и свинаря. Тя стоеше и плачеше, свинарят се караше, а над главите им се изливаше пороен дъжд.

— Ах, нещастница аз! — охкаше царкинята. — Защо не се омъжих за някой прекрасен княз. Ах, колко съм нещастна!

А свинарят се скри зад едно дърво, изтри отлицето си черната и кафява боя, захвърли мръсните си дрехи и се яви пред нея във всичкия си царски блясък и хубост, така че царкинята, без да иска, се поклони пред него.

— Сега аз те презирам! — рече той. — Ти не пожела да се ожениш за един честен княз! Ти не разбра значението на славея и розата, а свинаря можа да целуваш само заради играчките му! Тъй ти се пада сега!

И той си отиде в своето княжество, и хлопна вратата под носа й. А тя остана отвън и можеше да пее, колкото си иска:

Ах, мили Августин,

всичко е свършено!

 

Приказките не завършват на "всичко е свършено".... Проверете си източника.

Приказка за Смешен Принц 

"Човек и добре да живее, все някога се жени " - повтори си принцът, бръснейки се пред 

огледалото в банята. Вгледа се небрежно в кристалната повърхност и реши, че е време да си 

присъди 2-3 см . коса, защото челото му неусетно бе поело за среща с тила му, но реши да 

отложи тази процедура за по-късните следобедни часове. В главата му все още се сблъскваха 

етюди от поредните сънища, породени от амониевата селитра, която пушеше от 3 дни, измъчен 

и с потъмняли очи от раздялата с поредната самодива, която беше уловил на една поляна да 

припка голо хоро . 

Принцът въздъхна прималяло и се загледа с копринен копнеж в огледалото, в чието отражение 

проблесна образът на еротичния му блян - дългокосата Шехерезада, чиято злощастна съдба 

я бе омагьосала да язди бял Еднорог, обикаляйки градове, села и паланки, без право на 

почивка, поне докато не й изтече наказанието, което й бе пернала една магьосница от 

подземния свят, за това, че не бе склонила да се омъжи за сина й . 

Принцът се беше поболял от мъка по омагьосаната девойка и се мъчеше всячески да намери 

решение на "проблема й' и затова вече 2 седмици обикаляше безутешно по вещери, магьосници , 

феи, гледачки и баячки, но резултатът от последната отвара, която му беше забъркала една 

местна орисница съвсем го отчая .. Защото единственото, което постигна с поредната 

хранителна добавка бе да сънува Шехерезада да язди кльощаво, симпатично магаренце, а не 

обичайния си летящ Еднорог, в което той Прозря Видение, че все пак има шанс, ако влезе 

в подходяща форма да настигне чудната Шехерезадка, качена на това изнемогващо добиче .. 

Мдаааа, имаше напредък, протяжно установи принцът, разтягайки закачлива усмивка от 

вдъхновилото го Прозрение .. 

Копнежът от горната му глава мигновено се приплъзна в долната му и той с досада осъзна, че 

трябва да изпразни "напрежението" от светлите мисли по "любимата си " в нечие чуждо лоно . 

Излезе припряно от ваната и все още мокър, с опасана около кръста хавлия се замисли коя 

хубавелка да се погрижи за изправения му Жезъл  

Първа в списъка му беше Спящата красавица - беше й сложил жълта точка, след поредната 

вечеря, в която си гукаха разпалено, а след това, вече готови да преминат в спалнята, Онази 

заспа полу-разсъблечена в дълбок сън, който строши либидото му на пух и прах  

Червената шапчица беше втора поред, но и след нейното име се мъдреха 2 жълти точки ..от 

внезапните й срещи Ту с вълка, Ту с ловеца .. таа разпоретина изобщо не си знаеше интереса 

 помисли си с досадно изражение принца .. 

Снежанка ! Ах тази Снежанка , с тези червени сочни устни, с тези красиви бели цици, 

замечта се принцът, преди да премине сянка на отвращение, когато си спомни, как последния 

път я беше сварил в групов секс със 4 от джуджетата на една росна поляна ..

Телефонът протяжно извъня и изведе от унеса възбуденият принц . 

Ааууу ..Пепеляшка .. светна в игрива гримаса лицето на принца 

- ооо, Пепи .. с надежда отвори принцът 

- обаждам ти се да ти кажа, че късаме завинаги ! 

- какво те прихваща ма, пепелянке тъпа ? Пари ли искаш ? 

- заври си ги отзад ! - страстно изгука Пепеляшата . - Ще се омъжвам за пинокио !  

И той е лъжлив тъпан като тебе, обаче ..откак си присъди част от носа на оная си работа, 

познай какво става, когато се прибере и го попитам 'как е прекарал деня и къде е бил до 12 в 

полунощ '  (nhappy) 

- Ползвай си го със здраве, курвалето! -(fubar) изкрещя отчаяно принца на последната надежда отворена . 

БАСИ, как се е променил този Святъ !  

ядосано отбеляза принца, вземайки харпуна и очилата за нощно виждане, Решил внезапно да 

търси спасение в местното езеро, където се носеха легенди, че русалките били даЩни и 

изобщо не били малки ... 

Принцът се облече, взе малко домати за из път и с бодра целева стъпка закрачи към поредната 

искряща Възможност .. Надежда .. 

 

Мимски

 

 

 

преди 27 минути, _sirena_ написа:

Здрасти , Васе ...как си ? 

Благодаря добре-чувствам се чудесно (:
Ти как я караш?

преди 9 минути, Вacко написа:

Благодаря добре-чувствам се чудесно (:
Ти как я караш?

Аз правя Коледни Чудеса , както обичайно ... 

 

 

преди 15 минути, _sirena_ написа:

Аз правя Коледни Чудеса , както обичайно ... 

 

Ще повярвам когато ми спретнеш едно
Оставям ви за да няма недоразумения с останалите пичове тук в темата 
Приятна дискусия ви желая!

Редактирано 27 ноември 20178 г. от Гост
едно "а" се отцепи от колектива =) (преглед на промените)

Един влюбен попитал любимата си : 

Обичаш ли себе си, повече отколкото мен ? 

Любимата му отговорила : 

" Аз умрях за себе си и живея само за теб. Аз 

изчезнах за себе си и съществувам само за Теб. Аз 

забравих всичко, което знаех, но познавайки Теб, 

изучих всички науки. 

Аз Изгубих Силата си, но с твоята сила съм 

Всесилна. Ако Обичам себе си, аз Обичам теб. 

Ако Обичам Теб, Обичам себе си .." 

 

Това е Приказката за Лека Нощ ! 

 

 

преди 18 минути, Вacко написа:

Ще повярвам когато ми спретнеш едно
Оставям ви за да няма недоразумения с останалите пичове тук в темата 
Приятна дискусия ви желая!

Трябва да внимаваме с Чудесата , Васе ..  На всеки когато му дойде Времето .. 

преди 50 минути, Вacко написа:

Я!
Здравей Мим,как си?

 ВЪРГАЛЯМЕ СЕ В КРАКАТА 

А ?

преди 48 минути, _sirena_ написа:

Ще разбере , който има Нивото и Вибрацията да го декодира .

АЗ  вибририрам на по- високо ниво и трудно ви разбирам понякога

преди 50 минути, _sirena_ написа:

Аз срещу 100 мога да посоча Коя е щерката ! 

меркантилна си ....

 

преди 9 минути, Yvan Sergeev написа:

 ВЪРГАЛЯМЕ СЕ В КРАКАТА 

А ?

АЗ  вибририрам на по- високо ниво и трудно ви разбирам понякога

меркантилна си ....

 

Ееех , Серго за какво Ниво претендираш , след като не Улавяш изтънченият ми Хумор дори ... 

Пари , коли и дворци не ме Интересуват ... Имам си. 

Хайде Лека .... късно дойде , можехме да си поговорим ...Но Времето изтича през пръстите ми ..Неумолимо ... 

 

 

 

преди 11 минути, Yvan Sergeev написа:

ВЪРГАЛЯМЕ СЕ В КРАКАТА 

А ?

Ето за това говорех (:
ПС:А ако го направя ще го направя така че да и хареса и оцени
Без лоши помисли Серго.
Вече спирам наистина.

преди 10 минути, _sirena_ написа:

Пари , коли и дворци не ме Интересуват ... Имам си. 

 епа като искаш по 100 лв от всеки да му кажеш неква информация как нема да имаш .

преди 11 минути, Вacко написа:

Ето за това говорех (:

 спекулираш

преди 26 минути, _sirena_ написа:

Но Времето изтича през пръстите ми ..Неумолимо ... 

 важното е да не ми изневеряваш като ме няма .

преди 1 час, _sirena_ написа:

Докато Открием Собствената си Половинка ... Тази, която ще ни Направи Завършени .. Която 

е Част от нас Самите .. тази, в която ще се разтворим в Благодат и Съвършенство .. 

Тази, която ще Изтрие следите на Всички драми, минали през Същността ни .. 

Не съм съгласна с предложения сюжет. Докато в човека, съществува някакъв химерен образ, никаква любов не може да поникне на такава почва. Защото почвата е заета от образа. Жената има вече някакъв точно определен, завършен образ, мъжът има такъв за жената в себе си, и този образ е като плевел, който души всички останали семена. Съвсем по друг начин стоят нещата, когато няма образ, когато човек е оцелостен - почвата е благодатна и на нея може да поникне почти всичко, когато се засади и отглежда с любов.

Представи си, значи мойта нива да иска само домати - щото това си е внушила. Аз, колкото и да се старая да засадя картофи, репички, саладка, краставички, чушки, тя ще си знае своето и ще се раждат само домати.

Та, драмата е заради "образа". Той прави толкова много хора "невидими" за нас. А други толкова драматично желани.

 на мен пък всички жени сте ми еднакви почти а в по голямата част ви асоциирам с дълга коса маникюр и обуща с висок ток . и червил и гердани и пръстени ..  разбирасе има  и нещо малко което ще запазя за себи си .

преди 37 минути, Xtreme_design написа:

 когато човек е оцелостен - почвата е благодатна и на нея може да поникне почти всичко, когато се засади и отглежда с любов.

И кой е този оцелостен човек, който да не търси някой, който да го допълва, а търси произволен човек от улицата?
Значи за теб този т.нар оцелостен човек не подбира и каквото мърда и е мъж/жена - готово. Така ли?
Не става въпрос за образ. А за друга личност, с която да сте духовно в синхрон. Да се разбирате и допълвате.
Не става въпрос просто за повърхностното..Има ли сини очи или кестенява коса.
Покажи ми го кой е този човек, който е цял сам.

преди 12 минути, Johnny B написа:

И кой е този оцелостен човек, който да не търси някой, който да го допълва, а търси произволен човек от улицата?
Значи за теб този т.нар оцелостен човек не подбира и каквото мърда и е мъж/жена - готово. Така ли?
Не става въпрос за образ. А за друга личност, с която да сте духовно в синхрон. Да се разбирате и допълвате.
Не става въпрос просто за повърхностното..Има ли сини очи или кестенява коса.
Покажи ми го кой е този човек, който е цял сам.

Трудно се разбира друг свят, когато човек си знае единствено Домата и само Домата.

Всички ние сме някъде по периметрите на собствените си доброволни ограничения и затвори. Искаме човекът до нас да е по калъп, специално направен по мярка, за да ни се угоди на някакво собствено ограничение, а след време същите тези хора се чудят що си омръзват. Ми, омръзва години наред само домати бе, Симич. Ако човекът до мен, не е в състояние да отглежда с мен репички, марулки, картофки и други разстения, ако нещата не се задълбочават, така да се каже, и разширяват, а се опират само на вариации с домати, и чак след като преяде с домати се сети, че има и чушки и може би струва да ги опита… 

Такива ми ти едни… аграрни истории.

преди 30 минути, Xtreme_design написа:

Искаме човекът до нас да е по калъп, специално направен по мярка, за да ни се угоди на някакво собствено ограничение

Да но ако хората са с различни и несъвместими интереси, нямат нищо общо по между си като ценности, как по-точно да бъдат заедно?

 и кво сега аз за станка златева ли трябва  да се женя  като шегледаме ценностите 

преди 36 минути, Yvan Sergeev написа:

 и кво сега аз за станка златева ли трябва  да се женя  като шегледаме ценностите 

 Не, за  Баба Яга! Давам ти един пример...ти си по-творческа и затворена натура, а тя обича да обикаля по баровете всяка вечер и да бъде изнасяна на носилка от линейката. Ти пиеш витамини, а тя шмърка кокаин.
Един за друг сте родени. Давам ти някакви примери гротеска, да разбереш и да не задаваш повече подобни въпроси.

Редактирано 27 ноември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

 че направим  барче у нас  

ще си играем и на  чичо доктор

 ще си насадя и кокаин в мазата 

преди 9 часа, Johnny B написа:

Да но ако хората са с различни и несъвместими интереси, нямат нищо общо по между си като ценности, как по-точно да бъдат заедно?

Има голяма разлика между това да си с някой, защото не можеш да бъдеш сам, и да можеш да бъдеш сам, но да избереш да си с някой. Аз говоря за точно определен формиран образ, който човек "търси" в другия, за да се "слее" с него. Да "изгуби" себе си демек. Да се обезличи. Има хора, които бъркат любовта с обезличаване. Написаното за образа не се отнася за хората, които първо преценяват човека, общуват с него и вече като резултат от това общуване, нещата се задълбочават. Но без да губят себе си. Такива хора разтварят(отварят) вътрешния си свят и те приемат в него, а не се разтварят(разтопяват) в чуждия. Най-просто казано отношенията се градят по следния начин - мъжът рисува контурите, а жената ги изпълва с цвят - придава им пълнеж, многомерност. Колкото по-богат е вътрешния свят на мъжа, толкова по-разнообразни неща ще скицира. Колкото по-богат е вътрешния свят на жената, толкова повече тя ще долови от идеите му и ще ги доразвие, уплътни, според онова, което той е задал като идея. Мъжът е идеята, жената е смисълът й. Ако мъжът умее да задава само една-единствена идея, идея - домат, на жената ще й стане тясно и обратно. Ако мъжът задава многопластови идеи, а жената не успява да ги запълни творчески, защото е решила, че само доматът е супер-дупер, на него му става тясно.  Но спирам, щото темата от "приказна", ще се превърне в "научно-художествена". 

Редактирано 28 ноември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 23 минути, Xtreme_design написа:

Ако мъжът задава многопластови идеи, а жената не успява да ги запълни творчески, защото е решила, че само доматът е супер-дупер, на него му става тясно.

Мисля, че се разбрахме. Въпрос на семантика на думите е цялото неразбиране. Де факто аз имах предвид точно това.

преди 44 минути, Xtreme_design написа:

.  Но спирам, щото темата от "приказна", ще се превърне в "научно-художествена". 

Аааа... приказвайте си... стана ми интересно.

преди 11 минути, usb написа:

Аааа... приказвайте си... стана ми интересно.

Хехехе

Ако разбираш английски, ето нещо, което си заслужава да се гледа.