Не на нивото да вдяна всичко, за съжаление.

преди 2 часа, usb написа:

Не на нивото да вдяна всичко, за съжаление.

На мен ми е. Струва си. Обаче е дълго да ти го преведа..

преди 6 часа, usb написа:

Не на нивото да вдяна всичко, за съжаление.

Виж това. Кратко, точно и ясно.

преди 7 часа, Xtreme_design написа:

Има голяма разлика между това да си с някой, защото не можеш да бъдеш сам, и да можеш да бъдеш сам, но да избереш да си с някой. Аз говоря за точно определен формиран образ, който човек "търси" в другия, за да се "слее" с него. Да "изгуби" себе си демек. Да се обезличи. Има хора, които бъркат любовта с обезличаване. Написаното за образа не се отнася за хората, които първо преценяват човека, общуват с него и вече като резултат от това общуване, нещата се задълбочават. Но без да губят себе си. Такива хора разтварят(отварят) вътрешния си свят и те приемат в него, а не се разтварят(разтопяват) в чуждия. Най-просто казано отношенията се градят по следния начин - мъжът рисува контурите, а жената ги изпълва с цвят - придава им пълнеж, многомерност. Колкото по-богат е вътрешния свят на мъжа, толкова по-разнообразни неща ще скицира. Колкото по-богат е вътрешния свят на жената, толкова повече тя ще долови от идеите му и ще ги доразвие, уплътни, според онова, което той е задал като идея. Мъжът е идеята, жената е смисълът й. Ако мъжът умее да задава само една-единствена идея, идея - домат, на жената ще й стане тясно и обратно. Ако мъжът задава многопластови идеи, а жената не успява да ги запълни творчески, защото е решила, че само доматът е супер-дупер, на него му става тясно.  Но спирам, щото темата от "приказна", ще се превърне в "научно-художествена". 

Много интересно представено.

Благодаря на Вас за вашите постове, подобни на тоя. За мене са полезни като четиво и се старая да вниквам максимално в написаното.

Ще видя и  двата линка... чопля по една идея и за това ми е интересно. Благодаря ,EXT!

Не, че имам много работа през деня, но сега на спокойствие ще се потопя.

Редактирано 28 ноември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

Не, аз ви благодаря за топлите думи!

Надявам се да са ви практично полезни, момчета.

преди 1 час, Xtreme_design написа:

 

Надявам се да са ви практично полезни, момчета.

Виж ся...   духа и  смисъла на написаното от теб отдавна, поне аз де   , съм разбрал и горе-долу се покрива с начина ми на живот.
От друга страна свързвам един предишен твой пост относно среща между двама с това.

Задълбаването и гледните точки точно за такива моменти и развитието им във времето ми са интересни  и в празните приказки,  пък ако ще от  ( ... "приказна", ще се превърне в "научно-художествена")

----
ехооо...  това с надеждата ти -бива, ако има кой да вдяне, но за последното...категорично пропускам. 

Една приказка по действителен случай.

От омразата до любовта разстоянието понякога е един миг под дъжда.

В компанията ни преди време се появи мъж, с когото в мига, в който се помирисахме, и вече бяхме на нож. Мразехме се взаимно от пръв поглед. Започна люта битка между личностите ни.

Аз напипах за нула време всичките му слабости, танцувах по тях и диво го дразнех. Доставяше ми удоволствие да го изтезавам. А той пък ми отвръщаше, че никой нормален мъж няма дори да си мръдне пръста за досадна идиотка, като мен. 

Играехме един с друг на покер - когато аз пристигах на купон, той си тръгваше. Не можеше да ме трае, не можеше да ме гледа. Дори веднъж, докато го настъпвах по психологичните му мазоли, така се разяри и добре, че го спряха другите мъже. В очите му се четеше искреното желание да ме убие. Едва ли би ме убил в този момент, но ако не го бяха спряли, със сигурност щеше да ме удари.

А какво направих аз, за да го докарам до това състояние? Разказвах му хороскопа и що за човек е според зодията и положението на планетите. Беше повече, отколкото успя да понесе.

Той си мислеше, че аз го ненавиждам. Струваше му се, че се е сдобил с персонален енергиен вампир, въпреки че аз дразнех всички, а не само него, и нашата с него война беше предмет на дипломатически преговори, в които се опитваха да въдворят мир и разбирателство всички наши приятели.

Веднъж му пратих специални по-здрави за рождения му ден по една обща приятелка, а той буквално я прати да върви на майната си. Ожесточена беше войната между нас, за привличане не можеше да става дори и дума! Той по-скоро би ме удушил със собствените си ръце, отколкото да ме пожелае като жена.Омразата му го разяждаше отвътре, изпепеляваше го, всичките му бесове и демони препускаха в бесен ритъм през главата му.

Всичко това продължаваше повече от година. Понякога се игнорирахме, но аз със самото си присъствие предизвиквах в него неконтролируема злоба.

В един момент споделих, че заминавам на почивка и го видях за първи път щастлив - "Изчезни и дано се удавиш!" - ми пожела на прощаване.

"Прости ми, че забравих да се осведомя за твоето мнение по въпроса" - отвърнах му аз. "Дреме ми какво си мисли един вампир." - бе последното, което ми каза.

Няколко месеца по-късно се прибирах от среща с приятелки късно вечерта, валеше дъжд, а аз бях потънала в някакви свои си мисли. Имах чувството, че е настъпило време да променя нещо в живота си, но не знаех от къде да започна. Вървях бавно, мокра до кости, загледана в локвите, и в един момент, незнайно защо, вдигнах глава и го видях. Моят омразен вървеше срещу мен, точно толкова мокър и замислен, колкото бях и аз. Внезапно ме напуши и започнах да се хиля. Опитвах се да скрия хилежа си, но от това само ме досмешаваше още повече. Когато се приближихме достатъчно, видях, че и той не спира да се киска. Накрая застанахме един до друг, и започнехме да се кикотим като ненормални. В следващия момент той ме целуваше, а аз му казвах, че е пълно куку. Не помня колко време стояхме и се целувахме под дъжда, но от тогава започнах да обичам дъжда.

С това исках да ви кажа - не се бойте да предизвиквате люта омраза. Винаги можете да я обърнете в любов при желание. Любов и омраза - колко са си близки тези две чувства. Колкото по-силно мразиш човека, толкова по-силно можеш и да го заобичаш. Както и обратното - колкото по-силно си го обичал, толкова по-силно можеш да го намразиш. Омразата понякога е последната крачка в любовта. Иначе би било най-обикновено, тотално безразличие. В безразличието няма нито любов, нито омраза. То е краят и на двете.

 

Такааа...  имам въпроси.

"  Мразехме се взаимно от пръв поглед"

  Може ли да се намрази човек от пръв поглед ?! Сигурна ли си, че е било омраза?
Неточност в изразяването при разказа ти?

-----
"С това исках да ви кажа - не се бойте да предизвиквате люта омраза. Винаги можете да я обърнете в любов при желание. Любов и омраза - колко са си близки тези две чувства. Колкото по-силно мразиш човека, толкова по-силно можеш и да го заобичаш. Както и обратното - колкото по-силно си го обичал, толкова по-силно можеш да го намразиш. Омразата понякога е последната крачка в любовта. Иначе би било най-обикновено, тотално безразличие. В безразличието няма нито любов, нито омраза. То е краят и на двете."

Според мен е неправилно и ексцентрично следването на такава линия във взаимоотношенията. Дори опасно в случай, че някой приеме съвета ти за чиста монета!
Има доза истина в трансформацията любов-омраза и обратно, но дали е било онази любов и в крайна сметка има ли нива, градации в любовта?

Приказката ми хареса... ами продължавай, да не ти дърпам езика с ченгел.
Ако желаеш де.

Тези дни ще разкажа и аз една приказка.

преди 14 часа, usb написа:

Според мен е неправилно и ексцентрично следването на такава линия във взаимоотношенията. Дори опасно в случай, че някой приеме съвета ти за чиста монета!
Има доза истина в трансформацията любов-омраза и обратно, но дали е било онази любов и в крайна сметка има ли нива, градации в любовта?

Разбира се, че има градации и в любовта. „Обичам те", си казват влюбените. Как обаче отекват тези думи у всеки от тях, вътре в килията на възприятията му/й?

Животът е опасна работа, страшно нещо. Винаги завършва със смърт.

преди 14 часа, usb написа:

Тези дни ще разкажа и аз една приказка.

От 1001-а нощ?

преди 23 часа, Xtreme_design написа:

...

Добър сценарий за филм... Извод - ти си го гонила, не той теб... Много агресивно поведение за жена...

преди 9 минути, Johnny B написа:

Добър сценарий за филм... Извод - ти си го гонила, не той теб... Много агресивно поведение за жена...

Мхм. Аз обичам да ми е трудно. Иначе не ми е интересно. 

преди 9 минути, Xtreme_design написа:

Мхм. Аз обичам да ми е трудно. Иначе не ми е интересно.

Аз мисля, че казах, че от хитри жени ме е страх и страня. Понеже и аз гледам с малко по-особен поглед, отдалече ги познавам.
Помирисвам ги вече подобни хора. Нещо подобно се опитаха да ми изпробват. И не само него...

преди 9 минути, Johnny B написа:

Аз мисля, че казах, че от хитри жени ме е страх и страня. Понеже и аз гледам с малко по-особен поглед, отдалече ги познавам.
Помирисвам ги вече подобни хора. Нещо подобно се опитаха да ми изпробват. И не само него...

Етикетът няма значение. Важен е опитът и онова, което научаваме от него. Лесното, чисто и просто, не ми е интересно. Харесвам комплексни хора, с изюминкой. Когда в тихом болоте черти водятся.

И тука ли дундуркаме форумното бебе ?

преди 10 минути, BMW Маниак написа:

И тука ли дундуркаме форумното бебе ?

Едни с памперси, други с биберони... Колоритен е тоя форум..

преди 17 минути, Xtreme_design написа:

Етикетът няма значение. Важен е опитът и онова, което научаваме от него.

Аз записвам в тефтеря...Което не знам, което знам - повторението майка на знанието...Нъл..

преди 4 часа, Xtreme_design написа:

 

От 1001-а нощ?

Е, в интерес на истината, с доза скромност и лека неточност ще е от 101 нощ. 

на 27.11.2017 г. в 23:53, Xtreme_design написа:

Не съм съгласна с предложения сюжет. Докато в човека, съществува някакъв химерен образ, никаква любов не може да поникне на такава почва. Защото почвата е заета от образа. Жената има вече някакъв точно определен, завършен образ, мъжът има такъв за жената в себе си, и този образ е като плевел, който души всички останали семена

Няма начин да не Съществува , всеки си го Носи в Себе си този Образ.  Несъзнателен е , Дълбоко Заровен , но Определящ Фактор при емпатията и

зараждащите се в последствия емоционални Приливи. Няма как да го определим и като "плевел" , защото това си Уникален Код , който Търси точно 

Определен Друг Уникален Код , с който да се Съчетае.  С който ще се получи онази Завършеност , към която Несъзнателно всеки се стреми .

Онази Благодат , която може да ти я донесе Единствено - Онзи Уникален Код , Част от теб самият / самата .

на 27.11.2017 г. в 23:53, Xtreme_design написа:

Съвсем по друг начин стоят нещата, когато няма образ, когато човек е оцелостен - почвата е благодатна и на нея може да поникне почти всичко, когато се засади и отглежда с любов.

Когато Същността е сама - Няма Образ.  В тези моменти , можеш да се чувстваш и Силен и Слаб , както и да не чувстваш Самота , или па да стенеш за 

емоция , няма значение в коя Крайност ще бъде Личността - Но това е Илюзия .  Щадяща Програма определя вътрешният Интегритет и в самият обект

се заражда "подходяща , щадяща Картина " , която да го поддържа в сравнително удобно "положение" . Но това е Повърхностно . Това е Балон , който 

е въпрос на време да се спука и да изведе Болката към периферията и да "централизира " и разпръсне из Сетивата .  Еуфорията и Депресията са линейни последователни .

Ако можеше да се Засажда всичко във почвата и да се отглежда с Любов , щеше да бъде перфектно , но не  се получава.

Мога да ти дам и сходен на твоя пример със земеделските култури.

Обичам малини , ягоди , смокини и череши ! 

Не харесвам круши , ябълки и дюли ! 

Така , ако има от плодовете , които харесвам ще ям с Наслада и няма да спра.

Ако няма - мога да хапна ябълки или дюли ...но няма да ми е кеф . Ще ги хапна за да си набавя витамините само.

Ето това обяснява , че когато няма "риба и ракът е риба " .

Това обяснява и защо мога да хапна от плодовете , които по принцип не харесвам .

Това 'нагаждане " именно е и твоето за "почвата " .

Можеш да "отгледаш" , но не Любов , а по-скоро Удобно Общуване от всякакъв Характер.

Сега , нека разгледаме и защо едни харесват ягоди , малини , смокини , череши , а други круши , ябълки или киви и дюли ?

Защото Вкусовете са Различни ?

Ето тук е Зрънцето ! 

Всяка Същност е Уникален Код - Уникална Вътрешна Система и вкусовете също се определят по сложен начин вътре в самата Система .

Става въпрос за всички Вкусови качества - включително Образи , които ти харесват и по които се Увличаш.

Та всичко си е Свързано Верижно , няма как да Избягаш от себе си.

Да отглеждаш "връзка " , за да не бъдеш сам се нарича Компромис .

Милиони живеят по този начин , дали са Щастливи е друг казус .

........................................

 

 

преди 1 час, _sirena_ написа:

Ще ги хапна за да си набавя витамините само.

хапни ме мен да си набавиш витамите 

и минерали,и минерали

Привет Мим!

на 11/27/2017 в 21:52, _sirena_ написа:

 ...е една Драма, 

която може да Обикаля Векове, в търсене на своята "завършеност" ..
...................................
И ако ти не Съществуваш .. Аз пак ще те Създам ! 

Някак ме сети за един стих, който не помня да съм ти споделял - мисля, че авторката е българка, Ваня Падалова, но не съм сигурен.

"Искаш ли да слезем на Земята?
Да си поиграем на една игра
Ще се разделя на Аз и Ти,
на две, на три...
на четири...?
Искаш ли, мило отражение
в мойто огледало
да включим въображение
и да си забъркаме Велико Дао?
Ела с мене на Земята
ще ти нарисувам аз хриле
за да се срещнем във водата
като волни риби в море
После черна вода ще те засее
в бял цвят да се родиш
а мен вятърът ще довее
като пчела - за да се опрашиш;)
Хайде да се разхождаме в гората
ще съм котка, а ти - змия
ще те убия за играта
и ще ми се сърдиш два живота след това
После ще съм кръг перфектен
с безброй ъгли
а ти ще ме мериш и делиш
на едно, на две, на Пи...
На "живот и смърт" ще си играем
сякаш звезден прах не сме били
и даже ще се правим
че "време" съществува,
и "пространство" ни дели
Искаш ли да си направим ръце
които да сплетем една в друга
и после да се смеем от сърце
че разделени някога били са те
как живели сме в таз заблуда?
Искаш ли да слезнем на Земята
да ти покажа тяхната Луна
докато сърдиш ми се ти,
че обичала била съм някоя жена
Ще се правя, че ти вярвам,
че не ме обичаш вече
даже безутешно ще поплача
на рамото на някое човече
Ще си изплача аз душата
че бях се съгласила
когато веднъж ми каза..
Искаш ли да слезем на Земята
да забравим за малко, че сме цяло
и да се търсим - душа с душата
ум с ум и тяло в тяло
Мен ще ме познаеш по звездите
в моите коси
и по лъчите
в зелените очи
Ще се облека с вятър
и наметало от мъгла
ще ти нося болка
и радост и тъга
но може и да ме търсиш
до края на света
забравил, че съм в твоята глава
Помниш ли когато слезна на Земята?
И мислеше, че си съвсем сама
броеше атоми
в безкрайна пустота
Разстрои половин вселена
с твойта глупава тъга
обезверена, че не можеш да се върнеш удома
Искаш ли да повървиш с мене
по Млечния път до оная Земя
но там ще ти разкажат играта,
ако забравиш, че всичко е просто игра
Хайде с мене на Земята
да доиграем една игра
ще скочим Аз и Ти
на 2, на 3, на 4! "

 

 

преди 2 часа, _sirena_ написа:

Няма начин

преди 40 минути, Xtreme_design написа:

Преструваш се.

преди 5 часа, sound написа:

Някак ме сети за един стих, който не помня да съм ти споделял - мисля, че авторката е българка, Ваня Падалова, но не съм сигурен.

"Искаш ли да слезем на Земята?
Да си поиграем на една игра
Ще се разделя на Аз и Ти,
на две, на три...
на четири...?
Искаш ли, мило отражение
в мойто огледало
да включим въображение
и да си забъркаме Велико Дао?
Ела с мене на Земята
ще ти нарисувам аз хриле
за да се срещнем във водата
като волни риби в море
После черна вода ще те засее
в бял цвят да се родиш
а мен вятърът ще довее
като пчела - за да се опрашиш;)
Хайде да се разхождаме в гората
ще съм котка, а ти - змия
ще те убия за играта
и ще ми се сърдиш два живота след това
После ще съм кръг перфектен
с безброй ъгли
а ти ще ме мериш и делиш
на едно, на две, на Пи...
На "живот и смърт" ще си играем
сякаш звезден прах не сме били
и даже ще се правим
че "време" съществува,
и "пространство" ни дели
Искаш ли да си направим ръце
които да сплетем една в друга
и после да се смеем от сърце
че разделени някога били са те
как живели сме в таз заблуда?
Искаш ли да слезнем на Земята
да ти покажа тяхната Луна
докато сърдиш ми се ти,
че обичала била съм някоя жена
Ще се правя, че ти вярвам,
че не ме обичаш вече
даже безутешно ще поплача
на рамото на някое човече
Ще си изплача аз душата
че бях се съгласила
когато веднъж ми каза..
Искаш ли да слезем на Земята
да забравим за малко, че сме цяло
и да се търсим - душа с душата
ум с ум и тяло в тяло
Мен ще ме познаеш по звездите
в моите коси
и по лъчите
в зелените очи
Ще се облека с вятър
и наметало от мъгла
ще ти нося болка
и радост и тъга
но може и да ме търсиш
до края на света
забравил, че съм в твоята глава
Помниш ли когато слезна на Земята?
И мислеше, че си съвсем сама
броеше атоми
в безкрайна пустота
Разстрои половин вселена
с твойта глупава тъга
обезверена, че не можеш да се върнеш удома
Искаш ли да повървиш с мене
по Млечния път до оная Земя
но там ще ти разкажат играта,
ако забравиш, че всичко е просто игра
Хайде с мене на Земята
да доиграем една игра
ще скочим Аз и Ти
на 2, на 3, на 4! "

 

 

Не си ми го споделял , а в тази творба , откривам Блестяща в Истинност Идея , абсолютно сходна с моята Библия , поради което я определям 

и като Прекрасна , с уникално , Философско Звучене , вероятно и авторката е такава , щом я е сътворила да звучи с такава Висока Вибрация ..

Преди около 4 години бях написала нещо , сходно в същата Идейна насоченост , мисля , че не съм го споделяла тук , може би е дошъл моментът ..

Моят Рицар 

 

Той беше рицар ! 

От ония дето срещат се Веднъж ! 

Съдбовен миг след хиляди въздишки ме срещна с него 

- осъдил себе си в Съдба на Неуловим, Небесен Мъж... 

Замръзна погледът ми тогава във възбуда 

във онази нощ, когато го Съзрях... 

Озари ме в светлина, така ме развълнува 

че в тишина красива - кротко онемях... 

Какво се случи ли ? 

 

От тогава чакам две очи -стрели да ме Възкръснат 

две горещи длани, плътта ми нежна да изгорят  

няколко вълшебни думи - Душата ми да Върнат 

а миналото /все излишно/ - да уловят и нейде погребът .. 

В приказна Магия ме положи този рицар 

по вятърът самотен изпрати ми цветя... 

Оживя за миг копнежа ми орисан 

а после пак потъна чародейно без следа...... 

 

Той беше рицар ! 
От ония дето срещат се Веднъж ! 

 

Ще го чакам на онази вълшебна люлка далече във Безкрая 

изплете ми я някога с Любов от сребърни лъчи... 

- Не надничай в Ада ! - целуна ме, прошепна на раздяла 

- Ще намеря Дом за нашата Любов голяма .. 

 Той беше Моят Рицар ! 

Прераждаше се все заради Мен ! 

 

 

 

преди 9 часа, Johnny B написа:

Преструваш се.

Не, просто знам какво остава в сянка, когато човек реши избере да е митологично същество, вместо реален човек. 

Редактирано 2 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)