тва  е днешният свят може да стигнеш и да си във всеки дом и компютър за части от секундата пустия му интернет  

 

 трябва да си призная че съм понякога мек с вас понеже сте ми слабост  

преди 1 минута, Johnny B написа:

Е как да няма! За да е пълен фарса! Единият пързаля другия, който пързаля мен. Все сте вътре и като си пишман логик, да ти начертая диаграма с логическите връзки или ще си използваш остатъка от акълеца? Ако не, дай на Сиренчето да пише от твоя профил, може да се изясни!

Как да ти го кажа по- просто? Тва че си се почувствал наранен, щото Годзила е изяла Кинг Конг, си е изцяло твой проблем. Решил си да играеш статист на чужда снимачна площадка, без да попиташ къде е безопасно. После ревеш за неква конспирация, а ти си просто натрапник, който се е отървал...

преди 7 минути, _Слънце_ написа:

Прао са скъсват та търсят!  Ровят за айпита, после в гоглето трак айди... не моат да спът!

А не може ли да се обадя на някой познат, който е в интернет доставчика и от билинга да ми снесе на тая дата това ИП на кой адрес е било дадено?

преди 2 минути, Yvan Sergeev написа:

тва  е днешният свят може да стигнеш и да си във всеки дом и компютър за части от секундата пустия му интернет  

 

 трябва да си призная че съм понякога мек с вас понеже сте ми слабост  

да ти кажа, освен мекостта, ориентацията и мобилността са ти голям проблем. затва ти предложих и голфеца... малко от малко да си поне близо до събитията.

преди 3 минути, _Слънце_ написа:

...

Не, това е верига от събития, логико. Когато някой ми допада като човек се старая да не го обидя някак.
Въвлякохте трети страни във веригата на събитията.
А когато Сиренчето изтърси кой какъв бил и за какво ставал, вече нямаше прошка. Много добре знаеше всичко.

Редактирано 14 януари 20188 г. от Гост (преглед на промените)

преди 2 минути, Johnny B написа:

А не може ли да се обадя на някой познат, който е в интернет доставчика и от билинга да ми снесе на тая дата това ИП на кой адрес е било дадено?

Можеш, ако се казваш ЦРУ. Иначе доставчика заминава в небитието. А твоя познат в затвора.

 сичко си ми е точно бре

 

 

преди 2 минути, _Слънце_ написа:

Можеш, ако се казваш ЦРУ. Иначе доставчика заминава в небитието. А твоя познат в затвора.

Няма да разбереш от къде ти е дошло. IP-тата не са поверителна или лична информация и не се защитават по ЗЗЛД.
Ти си мислиш, че не може някой да ти дойде на гости, но грешиш!

Редактирано 14 януари 20188 г. от Гост (преглед на промените)

преди 12 минути, Johnny B написа:

Няма да разбереш от къде ти е дошло. IP-тата не са поверителна или лична информация и не се защитават по ЗЗЛД.
Ти си мислиш, че не може някой да ти дойде на гости, но грешиш!

Ето да та улесня малко...

 

преди 25 минути, _Слънце_ написа:

Ето да та улесня малко...

Не си ми интересен толкова ти.

преди 2 минути, Johnny B написа:

Не си ми интересен толкова ти.

Още малко и ще си кажеш, кой ти е интересен... а, мишок? Ей ма прав беше маниака, че и на бастун може да те хване.

преди 38 минути, _Слънце_ написа:

Още малко и ще си кажеш, кой ти е интересен.

Кой?

Дойде с тишината на нощта и целия свят почтително се отдръпна от пътя и. Имаше някакви негодуващи шумолевения,които бързо секнаха и се сляха с безвремието на момента. Отворената врата,стените... всичко бе застинало в очакване. Виждах само силуета и на бледата лунна светлина прокрадваща се през сенките,колкото да съм сигурен че там има някой. Или нещо... Не усещах тревога, по-скоро спокойствие. Някаква странна хармония обхващаше всичко наоколо и аз дори бях част от нея. Да, усещането беше за хармония... за жена. Тя протегна ръка към вторачените ми очи, затвори клепачите с пръсти и едва доловимо прошепна : "Виж ме."
За миг си помислих, че е някаква шега... Но тя, сакаш усетила колебанието ми, без да отмества дланта си от лицето,прошепна отново:"Виж ме,това съм аз." "Коя си ти"- помислих машинално,първосигнално...но това беше само мисъл, а тя сякаш я чу. "Това съм аз, не ме ли позна?" Отмести се встрани и седна на стола с движение на падащ копринен шал. Аз я виждах... да виждах я! Виждах всичко и най-вече очите и,които ме гледаха очакващо, подканящо,с лек укор и малко насмешка, явно породени от глупавото изражение на лицето ми, с отворена уста и стиснати очи... Имах някакви въпроси, но тя стана и се понесе към мен... Да, не ходеше,не стъпваше а се носеше... малко над пода.Как е възможно- помислих...и забелязах, че всъщност и аз се нося. Малко над пода... След това всичко изчезна- стените, стола,масата...почтително презиращия ни свят. Отворих очи и възкликнах- Но...Това си ти! Не мога да повярвам!
Тя сложи ръце на гърдите ми, отпусна главата си на рамото ми и кадифеният и глас, гальовно се промъкна:
- Викаше ме и аз дойдох...
Стиснах очи и едва преглъщайки сълзите си промълвих:
- Да! Виках те и Ти дойде...

 

 

Звук- проплакващо стенание.
Ръце- преплитащи се клони на дървета.
Тела в премрежено очарование,
тряптящи струни в търсена вендета...

Души, разбиващи се с плясък във прибоя
на страстта, със яростно опиянение...
Сега съм твой и ти сега си моя.
и във властта на мъртвото вълнение.

Устремени към водовъртежа се потапяме,
 в поглъщащо еуфорична лудост.
Проклятия и каменни стени разтапяме,
със лекотата на небесна будност.

Където и да мине огъня-изгаря,
но  аз сега не моля за спасение,
а искам пак и пак, и пак да галя
пламъка и дивото му настъпление.

 

 

Редактирано 20 януари 20188 г. от Unnamed_ (преглед на промените)

утрото я завари някак неподготвена. Всичко тежеше- въздуха, тавана,завесите, през които се подаваха закъснели слънчеви лъчи... Дори клепачите едва се отлепиха, уморено и нервно, та чак болезнено. "Какво по дяволите..."- помисли си тя, дочувайки плисък на вода и някакво весело подсвиркване, съвсем наблизо.Вратата се отвори със замах и в рамката и застана гол мъж, търкащ се с хавлията и продължаващ изнервящото си подсвиркване. Тя го гледаше с изненада и искрено учудване, но явно на него му се стори, че просто не може да откъсне поглед от това божествено- аполонско тяло и и се озъби (което трябваше да е очатрователна усмивка всъщност),и зае някаква странна и смешна поза. И още по- смешно развижи таза си, като по този начин завъртя хоботчето между краката си- неговата гордост явно.
- Как сии скъпа- каза той, очевидно адски доволен от себе си по някаква причина и отново завъртя хоботчето. Тя не издържа и извърна глава, което беше разтълкувано като срамежлива похотливост от юнака,който снизходително добави- Не сега,отивам на корта.Чакат ме. Важно е за мен,знаеш...
И после се обърна, излезе... нещо тропаше, подсвиркваше си... После се чу едно- "До после"и настана тишина. Тя се зави до шия с чаршафа, сгъна колене към гърдите си и ги обгърна с ръце. Какво беше това? Кой е този идиот? Какво правя тук? Полека мислите започнаха да изплуват. И като от някаква стара лента се заредиха спомени.Тя живееше с идиота вече повече от година,точно тук... на това място.За нея той така и си остана непознат...Всъщност тя изобщо не изпита желание да го познава,през цялото това време. Защо беше тук тогава? Просто от скука? Главата и натежаваше все повече от грубите мисли и трябваше да ги прогони с нещо. Шопинг! О да,това винаги и действаше разтоварващо и даже вдъхновяващо понякога. Облече се набързо и припряно напусна това място.
Оглеждаше витрините,но сега нямаше и помен от успокояващото им действие. Мислите бяха за бягство.Искаше да избяга, да... От него. Къде щеше да отиде? О! Всъщност, това беше нейната къща, с нейния гараж, с нейния...Хах, че то всичко там беше нейно. Трябваше просто да го разкара. Дали той имаше къде да отиде? Ами по- добре да има- той все с важни особи се срещаше, развиваше се,напредваше ту в бизнеса, ту в живота...все щеше да намери къде да отиде. Дааа...Дори и това обаче не можа да спре нарастващата тежест върху цялото и същество. Какво да прави? Трябваше да замине някъде... И тръгна. Отначало бавно и несигурно,после бързо,по- бързо... накрая тичайки се добра до колата си,запали и с мръсна газ се понесе напред.
Пътят сам я намери, сякаш самата Вселена знаеше къде трябва да я отведе.
Застанала пред ниската къщурка, тя развълнувано се спря за момент. Не беше идвала тук от години,но всичко си беше същото, сякаш неподвластно на времето и пространството... Тя отново се почувства като онова малко момиченце,с изподрани от тичане по поляните ръце и крака. Вдигна ръка и с последни сили потропа по масивната порта. Изчака малко... Да не би да нямаше никой? Чу се шум и вратата се отвори. В сянката стоеше възрастна жена и присвиваше очи да види,кой е там.
- Мамо!- сълзите и бликнаха неудържимо,като водопад от пропукала се язовирна стена.
Възрастната жена разпери ръце и тя буквално се хвърли в обятията и,както в спасително гнездо.
Поседя така,мълчаливо хлипайки на рамото и... после утихна,изправи се, избърса лицето си с ръкав и се опита да се усмихне...
- Добре си ни дошла- топло промълви възрастната жена, хвана я за ръката и я поведе навътре...
А там беше като в рая- дворът изпълнен с цветя и няколко дръвчета,някакво пале се разлая като я видя...
- Сигурно си гладна- каза майката и обръщайки се на другата страна извика- Ела бе, ела да видиш какво ни е довял вятъра!
Появи се мъж. Достопочтен,малко поприведен от годините...
- Татко- почти влюбено изчурулика тя...
- Ела- отвърна мъжа и разпери ръце.
В това време масата беше сложена. Намаше кой знае какво на нея- ръчен хляб, домашно сирене и пресни домати, но тя се нахвърли все едно не е яла с години. Всичко беше толкова вкусно,толкова истинско, че чак граничеше с вълшебство.
- Ей, какво ядете в тоя град бе мама? Леко да не се задавиш-подхилваше се възрастната жена.
- Остави детето да се наяде де- смъмри я бащата,като леко я придърпа към себе си.
Тя ги гледаше, един до друг,като две привличащи се безкрайности... Прегърнати завинаги.
- Тате, ама ти си все същия хубавец бе,къде има такива та и аз да потърся.
- Такива като баща ти мила, са един на милион- с гордост се изпъчи възрастната жена.
- Ааа, голямо търсене ще падне значи- засмя се Тя.
Всички се засмяха, а после майката нежно добави:
- Млада си,ще търсиш! Каква работа имаш?
Тя ги прегърна и двамата и тихо промълви:
- Да... Ще търся. Че каква работа имам...

 

 

Дали всичко започва от дълбоката въздишка на нощта,увила шала си около премрежения поглед на първото докосване...Продължаващата мекота на копринен копнеж,преливащ в меланхолия от плавни движения на усукващи се тела. Блестящи погледи изпълнени с обещания и клетви,готови да се пронижат в името на страстта,обземаща целите им същности. Наелектризираща лунна светлина,която като в приказка мултиплицира всяка нишка и я вплита в безкрайната жажда за отдаване...Две горещи дихания,кълнящи се във вечност, галещи блестящите от пот чела и две ръце,преплели пръсти,стискащи се до болка в желание да се влеят в другия. Мократа гръд на пищна благодат... Мощта на дивото желание за единение,разделяща света на две половини,които неумолимо се стремят към вливане. Като битка на Живот и Смърт! Всъщност,това е Живот...и Смърт...

 

 

преди 32 минути, Unnamed_ написа:

Всъщност,това е Живот...и Смърт...

Батюха, благодаря че правиш опит да заместиш/допълниш кака Сирена.

Определено добре пишеш. Чувствено и с добър изказ, браво.

преди 5 минути, Julius Decimus написа:

Батюха, благодаря че правиш опит да заместиш/допълниш кака Сирена.

Определено добре пишеш. Чувствено и с добър изказ, браво.

Тя е виновна...аз само разказвам.

Нежно стъпвам на пръсти, в Тишината на крехките ти Мисли ..

Отключвам приспани спомени и се плъзгам гола във тях ..

Поемам устните ти във сладка въздишка, отронена от стаено очакване ..

И отвързвам Желанията ти, настръхнали в Страст ..

Докосвам Дъхът ти, събуждам очите ти, Заравям устни в Плътта ти ...

 

Мимски

 

 

Редактирано 23 януари 20188 г. от Unnamed_ (преглед на промените)

 на мимски какъв и джендера 

Зайо вечи щи викам Зайка, гледам мечтата ти е да смениш пола.

пп. Щи отива.

Тоалетната е малко по- надолу- отнася се и за двама ви. Приятен ден.

E може ли такива работи в на Зайка хралупата

 сирена- ака мимски  какво мисли за истамбулската конвенция ?

Попитай я в темата за истанбулската конвенция. Тази е за друго.