Обичах и мразех,
и после загивах.
Не вярата пазех-
тръни поливах.

Убивах и мрях
но,без героизъм.
Проплаках от смях
пропит с егоизъм.

Прецаках се-знам!
Така е в играта.
Дали съм презрян,
или е отплата?

Дали съм жесток
или мекодушен?
Дали съм пророк?
Дали съм напушен?

Дали живях-
кога умрях?
То си е пердах,
но аз се смях!

 

 

Кръстопътища !

Безпризорни Хоризонти !

В сънищата устни тихо се отронват ..

Вали ..

И Въздухът навън Тъгува ..  

Дали ..

и Безкрайността от мен ще отпътува ..

Мълчим ..

Потулили сме Думите във Здрача ..

Преди .. не смееха пред очите ми да плачат ...

Разменяме си Страданията, като онемели птици ..

Душите - в сенки на Неземни Жрици ...

 

Мимски

 

 

Редактирано 24 януари 20188 г. от Unnamed_ (преглед на промените)

Зайка аве Домениканеца ща зима ли или само Сирен намаза

 

Протягайки ръка, да те докосна
във светлината на пламтящи стонове,
политам с плахост- трепет нощна,
на оцелели хипнотични тонове.

Проправям с лирика далечни пътища-
за вярност романтични обещания.
Пледирам за виновност, с вяра тръпнеща.
За неуморно единение предания...

Попивам болки, страхове, терзания
родени във лъжи,прикриващи умората.
И търся в теб покорното признание-
да бъда твоя смисъл... светлина в прозореца.

 

 

 

Промъквайки се скришом в кулоарите'

на оцелелите житейски пътища,

пробивам маската и авоарите

на празните, проблемни сънища...

 

 

Редактирано 27 януари 20188 г. от Unnamed_ (преглед на промените)

Искаш да ти кажа, защо те желая?
Защо само в тебе виждам безкрая?
Кога стана тъй, да си мислиш че зная,
какво причинява ми тази омая.

Отнесе ме в шеметен, паметен бисер.
А аз непохватно последвах следите,
на искрена плахост и тежко дихание.
Придавайки святост, на туй начинание...

 

 

Когато поради някаква необяснима причина " престава да сработва женската логика", на помощ идва женската фантазия , която с "контролен истрел" доубива мъжкия мозък.

Редактирано 29 януари 20188 г. от Гост (преглед на промените)

на 1/24/2018 в 18:13, Yvan Sergeev написа:

 сирена- ака мимски  какво мисли за истамбулската конвенция ?

С всичките си крайници е "ЗА", естествено!

Политиката е последното нещо, което би развълнувало Сирена.

преди 25 минути, Амели написа:

Политиката е последното нещо, което би развълнувало Сирена.

От къде знаеш какво би развълнувало една сирена, Сирено?

С машини не разговарям, с "никой" още по- малко.

Затвори след себе си вратата.

 

 

преди 22 часа, Unnamed_ написа:

Искаш да ти кажа, защо те желая?
Защо само в тебе виждам безкрая?
Кога стана тъй, да си мислиш че зная,
какво причинява ми тази омая.

Отнесе ме в шеметен, паметен бисер.
А аз непохватно последвах следите,
на искрена плахост и тежко дихание.
Придавайки святост, на туй начинание...

 

Засищал си Сетивата ми, докато ме е нямало...

 

 

Да не се преумориш...

 

 

преди 1 час, Амели написа:

Политиката е последното нещо, което би развълнувало Сирена.

Уха, кака Сирена се върна !  Радвам се да видя това.

 

преди 15 минути, Амели написа:

Засищал си Сетивата ми, докато ме е нямало...

Много добре пише стихчетата, аз чета с интерес. А идеално ще бъде ако се допълвате. Така де, само съвет.

преди 1 минута, Julius Decimus написа:

Уха, кака Сирена се върна !  Радвам се да видя това.

 

Много добре пише стихчетата, аз чета с интерес. А идеално ще бъде ако се допълвате. Така де, само съвет.

Е , ти поне си доволен , Джул .. 

 

преди 3 минути, Unnamed_ написа:

Да не се преумориш...

 

 

Бавничко Яздя .. 

 

 

 

Серж, на почтително разстояние мен, да не ти забърша сопола с лакът. 

Приказка за Лека Нощ 

 

Виртуалната Матрица има своите плюсове и минуси, като Всяко Творение, което предлага Избор 

и упражнява Право на Воля, Създава Условия, които да манипулират Промяна на реалното Битие , 
да Съдействат за абсорбирането на определените нужди, дефицити и потребности. 

Едната от най-честите причини, водещи до Недоразумение е Виртуалната Изневяра. 

Някои не искат да я вземат насериозно и отричат "забавлението" да е Изневяра, тъй като няма 

наличие на консумация примерно, но според мен я отричат от безсилие. 

Всяка една виртуална пресечка в еротичен план, може да се превърне в Дълбок Прелом и да 

взриви нечие Битие, колкото и да се смятаме за Неуязвими насред Виртуала . 

Виртуала е паяжина за скрити фантазии, копнежи, желания, стремежи, Той е Матрица, водеща до Зависимост . 

 

 

 

преди 1 час, Unnamed_ написа:

Серж, на почтително разстояние мен, да не ти забърша сопола с лакът. 

сирена ще реши какво ще е растоянието между нас

ще дам микрометър да го измерва.

Зайка почна с лайкитата 

преди 10 минути, Yvan Sergeev написа:

сирена ще реши какво ще е растоянието между нас

ще дам микрометър да го измерва.

Аз щи кажа мен- няколко светлинни години... нищо работа.

преди 15 минути, PigManu написа:

Зайка почна с лайкитата 

Кажи ся за траверса...

преди 2 минути, Unnamed_ написа:

Аз щи кажа мен- няколко светлинни години... нищо работа.

лъжеш

то сега е 100-200-300 км....

Зайка хареса ти тая насока.

пп. Аде че Сирен ще размаже 

преди 11 минути, Yvan Sergeev написа:

лъжеш

то сега е 100-200-300 км....

Продължавай да броиш...

99

98

97

96

преди 1 час, Амели написа:

Виртуала е паяжина за скрити фантазии, копнежи, желания, стремежи, Той е Матрица, водеща до Зависимост . 

Да, може да е така, но не води до зависимост, а е просто заместител.

Арогантност , лудост или Манипулация ?

...........................................................................

 

Не бях го виждала около 10 дни ,след поредната драма ,в която издирвахме чия вина разклати и наклони везната на изстудените ни отношения. Върховния секс ,който правихме за последно полека се беше превърнал в плаващ спомен. Любовта и страстта ми към този мъж все още гореше в сърцето ми ,но мислех ,че е грешно да се променям и нагаждам в полза на неговите недостатъци. 
Когато ми се обади и тъжно помоли да се срещнем в култово заведение ,любимо и на двама ни ...
миг на разкош пробяга по страните ми ... но най-вълнуващото бе въображението ми да го "видя" 
разкаян ,осъзнал грешките си ,как ми подава ръка и мълчаливо прибира моята до сърцето си. 
Зарязах всичките си ангажименти и въодушевена и окрилена шофирах  бясно ,фантазирайки
дългоочакваните сцени и промени. Влязох с развети коси и прехапани от притеснение и напрежение устни и ...онемях!!! 
И не само онемях ,ами и бедрата ми ми се схванаха от гледката ,която се разкри пред ококорените ми очи. Той седеше в дъното на сепарето ,доволно разкрачен ,а 3 леки жени бяха увиснали на вратът му в похотлива поза и извадени езици и го прегръщаха мазно. 
Блокирах. Исках единствено да си спомня къде беше изхода. 
Като се "изтръсках" късно вечерта ме натовариха едни такива въпроси... 
Аз ли съм ненормална ,че съм моногамна? 
Или просто все попадам на простаци и тъпанари при това арогантни?