Абе аз нямам никва вяра на малкия Леонардо!!! Толкова пъти ме дъни в най - сюблимните ситуаций!!! Но ще му извия аз врътлето

Редактирано 14 юли 200619 г. от leonardo (преглед на промените)

Като видях заглавието си казах "О, сигурно имам много такива хора", после видях първия пост и прочетох и останалите мнения и установих, че и аз май нямам човек, който да ми каже тръгни нататък, аз да виждам пропаст и да тръгна, точно този пример пък просто ме довърши - не, такава пълна вяра нямам на никого. Подхождам с безрезервна вяра в доброто у всеки човек и затова виждам основно добри хора по своему и съм заобколена с много добри хора по своему, но никога не съм мислила въобще за пълна вяра в някого от тях. Аз имам пълна вяра в тях, че ще успеят, че ще ме обичат винаги, че ще ме подкрепят, ако имат възможност и т.н, но нямам такава сляпа вяра от този тип, който е описан в първия пост.

Аз имам пълна вяра в тях, че ще успеят, че ще ме обичат винаги, че ще ме подкрепят, ако имат възможност и т.н, но нямам такава сляпа вяра от този тип, който е описан в първия пост.

Да, arti го определи много точно. Точно сляпа вяра имах в предвид във въпроса. Пълна, безпределна, всеодайна, сляпа вяра в някого или в нещо. Да си застанал на ръба на пропаста и някой да ти каже - "Направи крачка напред - няма да умреш" и ти да направиш без изобщо да се колебаеш, без капка съмнение, че този човек може да те излъже и ти да умреш падайки в пропаста. Именно затова аз казах че имам такава вяра само в Господ, майка ми и баща ми. На другите хора може да се има доверие до някаква степен, но сляпа вяра - на никого, никога. Мисля че е много опасно човек да вярва сляпо, особено в друг човек извън тези посочени от мен.

Мисля, че всеки човек има вяра на семейството си - майка, баща, брат, сестра. Въпроса е колко от другите околни хора са спечелили до такава степен доверието ни, че наистина да им имаме пълно доверие.

При мен май има само 1 такъв човек, но за сега е напълно достатъчен!

Взе ми думите от устата - буквално!

Колкото и нескромно да прозвучи имам пълна вяра само на себе си....

Колкото и нескромно да прозвучи имам пълна вяра само на себе си....

Същото твърдя за себе си.Научих се да живея с години далеч от родителите си.

Кой как вижда чашата налята до средата? Песимистът полупразна, оптимистът полупълна.

Ако нямах вяра, песимизмът да ме е смазал.Тук мога да допълня, че не е само пълна вяра, то е безрезервна и извън всякакви съмнения към жената дето ме обича.Щом говорим за вяра, за мен не е нужно тя да бъде прилепена с епитети.От друга страна това ме прави наивен и често си патя.

Пълна вяра имам само в себе си..е да и родителите ми, брат ми, сестра ми..но по принцип човек трябва да разчита само на себе си аз така правя

Така...наскоро ми се случи нещо, писах в друг форум за него. Та тези събития - странни изказвания, промени на мнението, на едни казват едно на други друго, ме кара да си мисля ,че не мога на никогао да вярвам на 100%. Дори на най-добрите си приятели. Винаги си имам 1 на ум. По-добре да си го има човек това едно на ум, отколкото да страда после, защото е бил прекалено наивен.

Може би имам пълна вяра на брат ми, майка ми и баща ми. Но това е ясно. Те ми мисялт само доброто, както и аз на тях.

Друг е въпроса дали може да ми се вярва на мен на 100%. Аз си имам вяра на себе си на 100%

Двама човека са заслужули доверието ми - най-добрата ми приятелка и гаджето ми.

Има пълно доверие на приятелите ми.Те са 7 човека.Даже 4-ма от тях са потребители във форума-trancemasha,Street_Soldier,IceSun и LuCciFer.

Редактирано 18 юли 200619 г. от tommcat (преглед на промените)

аз имам вяра на много хора...наистина пълна вяра...много съм наивна... ама кво да се прави такава съм си...

Само на приятелите си и на себе си. Звучи клиширано, но съм много мнителен и често се учудвам, колко малко знаят останалите (дори родителите ми) за мен.

На никого нямам абсолютна вяра! Дори на себе си в последно време.Може да е временно явления, но честно казано за мен уважението към някого, а не вярата, е на първо място. Никой не може да бъде един и същи човек в различните етапи и ситуации в живота, и ако в един неподходящ момент повярваш сляпо на някого, когото си опредил изначално за "доверено рамо", може да се окажеш предаден, не защото си сбъркал в избора си, а защото и другият е човек с чувства, проблеми, приоритети.. В този ред на мисли, ти остава да имаш вяра само на собствената си неповторима личност, но често животът ти поднася такива страхотии, че и сам не знаеш как ще реагираш, дори не можеш да се познаеш. И в такива моменти нито ти е до вяра, нито пък би се оставил в ръцете на някой друг, щом дори в собствените си не се чувстваш сигурен..Поне аз съм имала такива етапи и все още не съм открила човек, когото да уважавам повече от себе си, за да мога да му вярвам напълно..Но кой знае, може би съществува там някъде

Trust no one!

на 100% не вярвам на никого освен на брат ми и майка ми.Само това са хората които са ми показали,че ще ме подкрепят и обичат каквато съм.Всички останали в даден момент са ме разочаровали.И в понятието най-добър приятел също не вярвам.Не за друго,а защото този човек трябва и в огъня бос да влезе заради теб,а обикновенно когато имаш нужда "най-добрият" ти приятел тиобръща гръб.Не казвам,че такива хора няма просто аз не съм ги срещнала.

Подобно на green^eyes, не вярвам напълно даже на себе си, защото като се оставиш да те водят емоциите, се превръщаш в друг, непознат човек.

Редактирано 18 септември 200619 г. от myd (преглед на промените)

Определено има трима на които мога да се доверя съвсем безцеремонно!

И все пак нека незабравяме че 2+2=5 - просто винаги имай едно на ум!!!

Вярата на 100 % имам само в себе си. Иначе вярвам и на родителите си, но все си мисля, че някога когато си мислят, че нещо е добро за мен, са в състояние и да попрескочат моята воля или да скрият нещо от мен - затова внимавам дори и с тях

Въпрос който ме накара да се замисля адски много. Има хора, за който бих направила всичко. Но май имам доверие само на един, което ме кара да се чувствам добре, сега като го знам

На майка ми.

...не мога на никогао да вярвам на 100%. Дори на най-добрите си приятели. Винаги си имам 1 на ум. По-добре да си го има човек това едно на ум, отколкото да страда после, защото е бил прекалено наивен.

С това съм съгласна. И аз съм си патила от приятелства. Разбрах, че само семейството ще направи всичко възможно да ми помогне. Не изключвам приятелите, не! Но там въпросът е, че трябва това приятелство да е минало през много изпитания, за да е сигурен човек, че приятелят отсреща е истински. Иначе на приказки приятели много.

Пълна вяра може да се има само на семейството ти, и то за съжаление не във всички семейства взаимоотношенията са топли. Аз слава Богу имам късмет в това отношение, така че мога да се доверя на майка си и на брат си.

Вярвам ЕДИНСТВЕНО И САМО НА СЕБЕ СИ !!!

Имам вяра на първо място в себе си. За да можеш въобще да вярваш, трябва да се познаваш. И след това имам вяра в майка ми и баба ми.

Имам вяра на първо място в себе си. За да можеш въобще да вярваш, трябва да се познаваш. И след това имам вяра в майка ми и баба ми.

Имам вяра на първо място в себе си. За да можеш въобще да вярваш, трябва да се познаваш. И след това имам вяра в майка ми и баба ми.

Попринцип вярвам сляпо на родителите и брат ми, но всепак дори без да искат или осъзнават могат да ми навредят затова най-много вярвам на самата себеси, щото си знам, че нито ще се убидя нито нараня сама, щото със себеси съм много добра