преди 6 часа, Mediterranean написа:

Нали се сещаш, че един умен човек няма на 30-40 и 50 години още да взима за чиста монета това, което баба му му била казала, докато му е бършела задника на село.

Умният човек е щял да потърси и други източници, най-малкото такива които не са живели цял живот в информационно затъмнение по времето на цинговеца Тато.

Прост означава прост. Какво толкова не е ясно.

Опростен, повърхностен, незадълбочен, незачитащ чувствата на повечето хора, недаващ си сметка и/или пренебрегващ последствията от своите действия...Още да изреждам ли!?

Мъжете са прости, защото:

1. Те са първични и елементарни(повечето сами се хвалят с това)

2. Те приемат жената като средство за домогване до: престиж, деца, фукария пред приятелите, уреден живот, секс

3. Те очакват жените да са същите като тях и понеже те не са, ги определят като тъпи и че не ги разбират

 

Това всичкото ако не е простотия, то какво е според теб!??

 

Явно доста си патила. Не те бива в избора, това е проблема. :))) 

преди 7 часа, ostavime написа:

Явно доста си патила. Не те бива в избора, това е проблема. :))) 

Или в подхода

 

преди 14 часа, Mediterranean написа:

Прост означава прост. Какво толкова не е ясно.

Опростен, повърхностен, незадълбочен, незачитащ чувствата на повечето хора, недаващ си сметка и/или пренебрегващ последствията от своите действия...Още да изреждам ли!?

Мъжете са прости, защото:

1. Те са първични и елементарни(повечето сами се хвалят с това)

2. Те приемат жената като средство за домогване до: престиж, деца, фукария пред приятелите, уреден живот, секс

3. Те очакват жените да са същите като тях и понеже те не са, ги определят като тъпи и че не ги разбират

 

Това всичкото ако не е простотия, то какво е според теб!??

 

Написала си синоними, но не и дефиниция на "прост".

Когато някой/я/и не зачита/т "чувствата на хората"(каквито и да са чувствата- щото може да са пренебрежение, досада до погнуса), тогава е обикновен мизантроп- това не го прави непременно прост.

Когато друг някой "пренебрегва последствията от своите действия"- е безотговорен- отново няма нищо простовато.

Елементарни са частиците във физиката и те по принцип са такива, защото нямат в себе си други частици, които да ги изграждат. Ако мъжете са елементарни това е ... някакъв физиолигичен проблем или генетичен, защото няма как да си направят ДНК-то по-неелементарно.

Как приемат жената е след Защо приемат жената и колко една или всички жени позволяват да бъдат приемани така както ги приемат мъжете. Отделно са консервативните общества и религиозните основания за приемането на една жена.

(Ти да не си мюсюлманка?)

Едва ли някой средноинтелигентен, задоволен и възпитан мъж, би се сетил да "очаква" жената/ите да е като него, дори познавам доста, които се дразнят на еманципацията и прекаленият стремеж жената да умее и да иска да се справя с всичко, което не е и женска работа. Но все пак живеейки в 21 век всички жени или повечето имат възможността да покажат, че не са Тъпи и това само би предизвикало уважение в мъжете, което е далече от простоватостта на първичните твари, които използват само рептилската част от мозъчето си.

Така че, преразгледай си пак тезата и пак ще си говорим.

 

преди 22 часа, Mediterranean написа:

Мъжете са прости, защото:

1. 

2. Те приемат жената като средство за домогване до: престиж, деца, фукария пред приятелите, уреден живот, секс

3. 

Един млад мъж които е пробвал с достатъчно мацки е налучкал емпирично каква му е цената на сантименталния пазар и се сеща че трудно ще се продаде на някоя която струва повече от него. Та той вече си има представа на каква мацка има право да се надява.
Е, ама то от категорията която е като за него, има множество възможни мацки.
Едни бедни, други с по-така родители, едни с дипломи, други ги е мързяло да учат или са от село па няма пари за учене, едни нашенки, други чуждоземки и т.н.
Представи си сега, върви един млад мъж из София и ги забелязва кои са като за него. Коя да си вземе ? Той още не се влюбил в никоя, само му харесват. 
Аз бях чул от вуйна ми, че трябвало момичето да е учено. Не ми беше много ясно що е задължително според нея, ама го имах впредвид. И си ги търсех из Студентски град гаджетата, ама не в дискотеката. А да ти кажа, че нашенките студентки все едно че от вуйна ми акъл взимали и те пробират измежду студентите. 
Ти сега, ако беше мъж и скиваш едно готино русичко рускинче в Студентски град, нямаше ли да ти потекат лигите ?
Щото веднъж три рускинчета се насадиха на нашата маса най-нахално пред едно кафене на открито и на моя приятел много му се искаше да ги кани на рожден ден. Па да съм ги карал на Витоша. Човекът ми се разсърди, като му казах че не ми се живее в Ленинград на студеното. И си тръгна щото въобще не исках да ги свалям, въпреки че той "щедро" беше съгласен най-голямата сладурана да е за мен.
Хайде кажи ми сега, какъв балък е трябвало да съм бил, да се прецакам да се влюбя в сладурана рускиня ?
Вярно, беше хубава и кореспондираше на категорията която ми беше във възможнжстите за свалки, ама ако роди едно бебе и каже: "Аз пък си искам в Ленинград да си живея, майка ми да ми помага с детето, идвай ти там при мен." - тогава какво става, цял живот да мръзне човек и бели нощи да гледа , егати ...

преди 1 час, Белгиеца написа:

Ти сега, ако беше мъж и скиваш едно готино русичко рускинче в Студентски град, нямаше ли да ти потекат лигите?

Сигурно това е средно-интелигентен на мъж, за който ми говори Maleficient.

Добре, добре, ще преосмисля тезата си.

преди 10 часа, Mediterranean написа:

преди 11 часа, Белгиеца написа:

Ти сега, ако беше мъж и скиваш едно готино русичко рускинче в Студентски град, нямаше ли да ти потекат лигите?

Сигурно това е средно-интелигентен на мъж, за който ми говори Maleficient.

Добре, добре, ще преосмисля тезата си.

Истината е, че аз на Мексиканеца коментарите не ги чета.

Не са по темата ми и не ме интересува личният му живот, успехите му или всичко, което му се е искало да му се случи с жените, но не е станало точно по начина, който си е представял.

Това отговаря на опита ти за саркастичен реторичен въпрос, за да се замисля дали е нужно да ти обясня какво е "средно интелигентен мъж" има ли той почва у нас и възможно ли е да си го срещала, но да си го объркала с фикус.

Иначе се радвам, че се съгласи да премислиш тезата си. Да видим какво ще измислиш.

Успех!

на 21.01.2019 г. в 2:42, Mediterranean написа:

Може и да е истина и аз се сещам за един такъв от моя клас. Много харесваше едно момиче от класа, но тя беше и много красива, та сама си определяше на кого да обърне внимание и на него не му се получи с нея. След години гледам жена му много наподобява на нея, но не баш, сещаш се. 

Тва мъжете са много прости същества, бас държа даже, че тоя още копнее за неосъществената си мацка.  

Много повърхностно гледате. Нали говорим за човеци, не за кукли?

на 15.01.2019 г. в 14:06, Maleficient написа:

Сигурно всеки един е имал различни преживявания преди съществената интересна съзнателна и свободна част от живота си, но ми е любопитно подобни събирания как ги приемате и отразявате?

Аз лично още не съм ходил на такова събиране. Още. Може би по причина, че съм изгубил връзка с почти всички съученици от гимназията в последните години. Даже и не съм разбрал за събиранията, а вече минаха повече от 15 години от завършването. Предполагам, че има значение колко сме били близки и колко общо сме имали. Като цяло бяхме много несплотена група и така и се разделихме. Имаше си малки групички от по-близки приятели и толкова. После животът ни разнесе по белия свят. Но определено би ми било интересно и приятно, а мисля и полезно, да се видя с хора, с които съм прекарал толкова време през ония години. Има я тежестта аз като какъв ще се явя...

За съжаление, поне според мен, даскалото не предразполага към изграждането на добри и по-дълбоки приятелски отношения, особено в големия град. Има хора, с които съм работил няколко месеца и някак си имаме повече споделено и общо отколкото с момичета и момчета, с които сме били заедно почти всеки ден за 5 години.

Сега се сещам, че някои хора използват подобни срещи да поразпитат кой какъв е станал, с цел ползване на връзки после за разни работи. Келепир има в тая работа да си обичаш бившите съученици ей ...

преди 15 минути, Белгиеца написа:

Сега се сещам, че някои хора използват подобни срещи да поразпитат кой какъв е станал, с цел ползване на връзки после за разни работи. Келепир има в тая работа да си обичаш бившите съученици ей ...

Би било жалко да не си виждал някои хора повече от 15 години и като ги видиш да ги разпитваш с цел връзки за разни работи. Връзките не са лошо нещо, но в тоя контекст и с такава мотивация да ходиш...

преди 4 часа, Lumberman написа:

 

За съжаление, поне според мен, даскалото не предразполага към изграждането на добри и по-дълбоки приятелски отношения, особено в големия град. Има хора, с които съм работил няколко месеца и някак си имаме повече споделено и общо отколкото с момичета и момчета, с които сме били заедно почти всеки ден за 5 години.

Именно, то даже там се създава една враждебна среда, в която всеки гледа другия как е облечен, какви дрънкулки има, какви възможности. Едно теглене с мерилки и кантари и така да преценят заслужава ли уважение този индивидец или не. Е, как да искам да се срещам още с такива хора. То пет години търпение и кански нерви не стигат ли!??

П.п. по времето на социализма може и да не са били такива масово.

Тук няма как  да се съглася с белгиеца.Има го това нещо доста наситено у нас в България, не само на срещите на курса или класа.Спомням си, когато се прибрах първия път в бегето, не се бях прибрал над 10 календара.За 6 седмици се скъсаха да ме канят по гости,некви хора, които си бил преди това само на здравей здрасти.За роднини с ,които аве даже никога на една маса не съм сядал, даже аз самият незмах, че имам толко много роднини е*ати.Аз естествено веднага включих и минаха само с гости, не всичките де ,някои останаха и без гости.Все пак аз бях дошъл да си почивам,а не да обикалям по гостита.Интересното беше, че веднага си предлагаха и услугите, без аз да съм им ги искал.

преди 54 минути, Mediterranean написа:

Именно, то даже там се създава една враждебна среда, в която всеки гледа другия как е облечен, какви дрънкулки има, какви възможности. Едно теглене с мерилки и кантари и така да преценят заслужава ли уважение този индивидец или не. Е, как да искам да се срещам още с такива хора. То пет години търпение и кански нерви не стигат ли!??

П.п. по времето на социализма може и да не са били такива масово.

Зависи как ще те приеме групата.Аз през основното смених две училища.Аз тогава не бях много добре облечен и обут.А беше отдавна  отминало времето на социялизма.В първото бяхме почти всички от 1-ви, до 8-ми клас.През годините дни отидоха по-други училища,дойдоха нови, но новите ги приехме много добре.И никой от никой не се интересуваше кой с какво е облечен.Но няма да скрия,че тия, които бяхме от 1-ви клас заедно много се държахме.В 6-ти клас аз преместих за една година в друго училище, ами там групата апсолютно не ме прие.Апсолютно с никой не успях да се сближа.Там много се гледаше на материялното, кой с какви маратонки е, кой с колко парички е, и веднага на този, който е с ,,най,, другите му ставаха сол таш*к.В съседната паралелка учеше синът на един от най-легендарните бълхарски спортисти.Той горкия беше леко бавноразвиващ се, но цялото даскало барабар с директори и даскали се скъсваха да го дундуркат.Едвам избутах годината.Бях и пред изключване с 29/2/3 неизвинени и с 160 извинени отсъствия.След приключване на годината , веднага се върнах в старото училище,всички ми се радваха ,аз аз бях повече от хепи.След 8-ми, техникума.Там беше пълен сбирщай.Имаше и много хора от селата и от разни далечни краища на България.И там много се гледаше на материялното,но въпреки това успях да си изградя там малък антураж.

преди 16 часа, Lumberman написа:

 

Аз лично още не съм ходил на такова събиране. Още. Може би по причина, че съм изгубил връзка с почти всички съученици от гимназията в последните години. Даже и не съм разбрал за събиранията, а вече минаха повече от 15 години от завършването. Предполагам, че има значение колко сме били близки и колко общо сме имали. Като цяло бяхме много несплотена група и така и се разделихме. Имаше си малки групички от по-близки приятели и толкова. После животът ни разнесе по белия свят. Но определено би ми било интересно и приятно, а мисля и полезно, да се видя с хора, с които съм прекарал толкова време през ония години. Има я тежестта аз като какъв ще се явя...

За съжаление, поне според мен, даскалото не предразполага към изграждането на добри и по-дълбоки приятелски отношения, особено в големия град. Има хора, с които съм работил няколко месеца и някак си имаме повече споделено и общо отколкото с момичета и момчета, с които сме били заедно почти всеки ден за 5 години.

Първо, изрично и специално да Ви Благодаря, че "върнахте" темата в темата

Второ, съм много съгласна с последните изречения.

Трето и последно, е напълно вероятно човек да си направи по-ясна равносметка и какво и колко си е заслужавало в едни начални взаимоотношения с околните.

преди 14 часа, Mediterranean написа:

 

П.п. по времето на социализма може и да не са били такива масово.

и аз мисля, че Иван Костов и руснаците са виновни за всичко.

По времето на социализма беше по-хубаво и срещите на курсовете едни ... по-морално издържани, така да се каже.

преди 2 часа, Maleficient написа:

 

По времето на социализма беше по-хубаво и срещите на курсовете едни ... по-морално издържани, така да се каже.

Това комунистическият морал и прасетата не искаха да го ядат, всички ходеха на поклонение пред капиталиситческия в Кореком.
А някой по-безстрашни като мене и в хамериканското посолство видео гледаха.

По времето на диктатурата на Тато, вербуваха учениците още от преди 18г възраст да стават доносници и да работят тайно в услуга на комунягите.
Едвам сме завършили гимназията и един се опитва да изкопчи от мен нещо да го пише после като донос. Тоя умря точно преди първата среща на класа за 5 годишнината. Трагично умря мръстникът му комунистическа подлога. Летял е от високо в Перник. Така му се пада.

преди 11 часа, Maleficient написа:

и аз мисля, че Иван Костов и руснаците са виновни за всичко.

По времето на социализма беше по-хубаво и срещите на курсовете едни ... по-морално издържани, така да се каже.

Говоря за взаимоотношенията на съучениците в гимназията, а не за срещите години след това.

Не си прочела поста ми.

преди 8 часа, Белгиеца написа:

Едвам сме завършили гимназията и един се опитва да изкопчи от мен нещо да го пише после като донос. Тоя умря точно преди първата среща на класа за 5 годишнината. Трагично умря мръстникът му комунистическа подлога. Летял е от високо в Перник. Така му се пада.

Този твой съученик ли беше или по-възрастен човек?

преди 7 часа, Mediterranean написа:

 

Този твой съученик ли беше или по-възрастен човек?

Съученик, премести се от математическата гимназия при нас и даскалицата по математика го насади да седи до мене, щото и аз съм бил силен по математика, та да не преписват от него слабаците. Щото един път им бях решил задачите на всички на едно контролно и тя ме натири далече от тройкаджийте да седя.
Обажда ми се по телефона и иска да ме питал нещо важно, ама в парка големия да сме ходели, то си цяла гора, та никой да не чуел. А може и да е било за да запише по-добре разговора, без странични шумове.
И ми вика че искал да го свържа с "моите хора" да избягал в Германия.
А пък аз го усетих че нещо не му е наред поведението и му викам да се ожени за германка и готово. Да ама къде щял да ги търси сега пък германките. Еми викам му че има институт за чуждестранни студенти, да отиде и да види дали няма някоя. Ние имахме двама негри с две негърки квартиранти ( за долари разбира се, далаверка ...) и те ми бяха обяснили за ИЧС, че там учат първо една година български всички събрани на куп.
Ама доносникът вика че нямало да има западнячки там. Е па викам му тогава гъркиня да си вземе, щото има много. Ама не искал гъркиня, в западна Германия искал. Щото му бях разправял едни работи за в зап. Берлин и тайните служби решили че може да изкочи нещо от това и го пратили да ме разпитва, по съученически. И го пращах в дискотеката в студенстски град, там да си търси ( толко ми е бил акъла на едва 18г. ) , ама той рече че даже и да имало западнячки, нямали да го искат него.
Та трябвало си аз да съм го свържел с моите хора от зап. Германия, там искал да ходи. Прекалено много точни факти и подробности съм му бил разправял за в Германия и са се усъмнили гадните милиционери, че може нещо да познавам някакви вражески западняци и нещо срещу тях да се опитват те правят, та да ги идентифицират чрез мен.
А пък аз информациите ги имах от съученик учил в Берлин ГДР  и понеже баща му е бил на работа там в нашето посолство, имал право да ходи в зап. Берлин колкото си иска, нищо че е непълнолетен. И той ходел често и ми разправяше каквото знае. Отделно баща ми беше дал една стая под наем на един негов познат шофьор от международния транстпорт, щото на майка ми ѝ трябваха разни стоки да ѝ носи, кожуси , златни пръстени и др. Та и от тоя бях подочул сумати работи за запада, кое как е.
Било било хубаво по време на диктатурата, хайде бе ... не на мене тия !

преди 14 часа, Белгиеца написа:

Било било хубаво по време на диктатурата, хайде бе ... не на мене тия !

Аз това изобщо не съм го твърдяла, знам че е било гадно, но не знаех, че чак съученик за съученика е доносничил. Тва ме утрепа.

И ти се радваш, че този е загинал на 23г. Еми, може и да имаш право. Не мога да преценя точно.

на 31.01.2019 г. в 1:33, Mediterranean написа:

Именно, то даже там се създава една враждебна среда, в която всеки гледа другия как е облечен, какви дрънкулки има, какви възможности. Едно теглене с мерилки и кантари и така да преценят заслужава ли уважение този индивидец или не. Е, как да искам да се срещам още с такива хора. То пет години търпение и кански нерви не стигат ли!??

П.п. по времето на социализма може и да не са били такива масово.

Напротив - това и тогава го имаше. На някои тоя или оня бачка у Либия, пълни с долари и съответно имат достъп до Кореком и кой като тях - като балони у тръни се надули с маркови намсикосищоси. На други пък някой от родителите в повечето случаи и двамата са фанали Шефо за шлифера дет има една приказка - управленски кадри, задължително с червена книжка. Червена книжка за кой не знае - е това е

И те същите - балони у тръни.

Предвид подкупите на първите - тоблеронета, уискита и всякакви благинки от корекомите, и вторите с властта - на отрочетата им се пишеха незаслужени високи оценки, а бяха прости като галоши. Такива са и до днес като ги гледам из фейса. Не са се променили, даже и с българския са зле, не знаят елементарен правопис и правоговор. Тия и само тия винаги само те ходят на сбирките ни - да парадират. С какво - че са си останали прости.

 

преди 4 часа, haidukpikaso написа:

Напротив - това и тогава го имаше. 

Тия и само тия винаги само те ходят на сбирките ни - да парадират. С какво - че са си останали прости.

 

Ами те простите почти винаги са най-добре в тоя живот. Особено в България. 

преди 8 минути, Mediterranean написа:

Ами те простите почти винаги са най-добре в тоя живот. Особено в България. 

то си е така

но аз с тях не желая да комуникирам в този живот камо ли на сбирки да ходя да ги гледам кви са прости

преди 13 часа, haidukpikaso написа:

Тия и само тия винаги само те ходят на сбирките ни - да парадират. С какво - че са си останали прости.

преди 8 часа, Mediterranean написа:

Ами те простите почти винаги са най-добре в тоя живот. Особено в България. 

По мое време БКП вече нямаше. Съответно и такива прости хора. Това в кръга на шегата.

Все пак хората понякога се и променят, а и не е лошо човек да види докъде сме/са я докарали. Може с някои да се окажете, че имате повече общо отколкото навремето.

Казвам това и със съзнанието, че не съм се засилил да ходя на такива срещи и не са ми липсвали. Водих баба ми на една такава сбирка на 50 години от завършване на университета.

Има го и друго, както казва проф. Иво Христов, че са нарушени социалните ни връзки в българското общество. Аз от дете не съм ходил по селски събори. А градски такива няма. По-далечните роднини ги виждам рядко, главно по погребения, които са също рядко. А съученици хептен. Един съвипускник от гимназията преди две-три години беше загинал по планините, и даже първоначално не го познах по името и снимката, но после се сетих. Всеки си е хванал пътя, или вървим като коне със капаци и не виждаме кой е покрай нас.

 

на 2.02.2019 г. в 0:46, Mediterranean написа:

..., знам че е било гадно, но не знаех, че чак съученик за съученика е доносничил. Тва ме утрепа.

Гадните комунисти сред роднини всяваха разделение.
Една първа братчедка не ми дойде на сватбата с моята белгийка, щото мъжлето ѝ не било трябвало да се доближава до западняци, кариерката щяла да му пострада при комунистите.
Тая същата братчедка сега е във Виена. Сега не били лоши капиталистите западняци.

А иначе, сещам се че преди да се изселя официално от родината, бях казал на родителите ми да не дават на никого адреса ми при жена ми в Белгия.
И двама съученици го преживели много лошо, като им казала майка ми да ми напишат писмо в запечатан плик и да му сложат марки и да ѝ го дадат, а тя ще ми го прати до моя адрес. И двамката се правеха на приятели, нещо покрай мене да се поуредят ако може. Да де, ама аз пък не съм искал никой да ме използва.
Единият карал колело по една магистрала във Франция и го блъснала кола и хайде в болницата потрошен в гипсове. И трябвало аз да съм се надигнал да бия 350 км път до Париж да съм ходел да се грижа за него. А този същият не дойде на сватбата ми, щото имал далаверки да върти с украйнци същия ден, стока му докарали да препродава. Еми да си викне украйнците да го спасяват в Париж.
Другият пък решил да ходи с жена си в Брюксел, да я придружи по време на нейна служебна командировка там, да не плаща за хотел де. Отишъл при брат ми да му иска моя адрес и телефон, да сме се били видели. И брат ми го отрязал късо, казал му че съм наредил на никой да не дават ни адрес ни телефон. После оня идва да ме търси като съм се прибрал за 15 дена в София и ми се оплаква, че не могъл да се срещне с мен. А пък аз му викам че съм на 200 км от Брюкксел и че в София е по-удобно да се среща с мен. А пък той рече че на него му трябвали истински приятели. Ааааааааааааа, еми да си ги намери като му трябват. И се разсърди господинчото, че няма никакъв начин да ме използва за нищо и повече не ме търсеше.

Това общуването с бивши съученици е добре, ама ако няма голяма разлика в положението на един спрямо другите. Ако са в същия град и си намират взаимна изгода от общуване между тях, не е лошо. Да речем един станал архитект, па друг станал доктор и да си помагат взаимно със безплатни съвети е полезно.
Ама ако един е станал бръснар, па доктора и архитекта искат да ги подстригва цял живот безплатно, щото били съученици, еми така не върви. Трябва някакъв баланс на взаимните изгоди между съученици.

А си има и големи завистници между съучениците. Още докато сте си наблизо и не сте се изпоженили, като им кажеш, че нещо повечко си се уредил от тях и веднага завист  и подигравки.
Срещам един бивш съученик, как си що си ала бала, катаджия станал и било върхът това.
Като му казах аз че съм гадже гъркиня, еми ... човека каза че не ми вярва, те така !
Не може то така, той като деца да ни черпеше за рождения му де с корекомски бонбони, щото баща му тираджия, пък сега изведнъж някой да му намеква, че цял живот само корекомски стоки ще пазарува.

преди 42 минути, Белгиеца написа:

Гадните комунисти сред роднини всяваха разделение.
Една първа братчедка не ми дойде на сватбата с моята белгийка, щото мъжлето ѝ не било трябвало да се доближава до западняци, кариерката щяла да му пострада при комунистите.

Били гадни комунистите... Аве белгиец, койте изучи теб ве? Зле ли ти беше 0,16 стотинки хляба?Голям праз,че братовчетка ти не могла да ти дойде на сватбата.Ами още по-добре, инак можела и тя да си направи устата нещо да те използва.Сега като ги няма комунистите в България, а са капиталисти що не се пребереш?Защото ще пърдиш от глад в България.Чакаш да почнеш да взимаш белгийската пенсия и тогава чак.Ти си икономически емигрант,а не политически,  за какъвто се опитваш да се изкараш!!!

на 21.01.2019 г. в 2:42, Mediterranean написа:

 

Тва мъжете са много прости същества, бас държа даже, че тоя още копнее за неосъществената си мацка. 

Аз не бях толкова красива. А и за онази си възраст, с онази наивност и глупост, въобще не съм разсъждавала от гледна точка на неемоциално и хормонално обременено същество. За това по-скоро в признанието си показвам, че жените сме простите същества. Това че той си е намерил `заместителят`на идеала, само показва, че не съм била единствена.

 

 

А последните коментари по темата къртят!

преди 3 часа, franchesko написа:

Аве белгиец, койте изучи теб ве? 

Съученичките ме изучиха и направиха човек от мен, особено тези които ме подритваха като мръсно коте, щото много искам.
Една от тези последните, я скивам един път и се заприказвахме.  Ама тя още със самочувствието си на недосегаема богиня. Обяснява ми че през почивките си пиели кафенцето с колежките от завод Електроника отсреща ( там където се засякохме). Ходели преди да избие звънеца за междучасията и така не се редели на опашка, супер било да се поразтъпчеш на слънце навън. И докато си лафиме звънеца изкънтя и почнаха да слизат към кафето и да излизат в двора. Идват при мен едни и ми стискат лапата и се мърдат встрани. А съученичката ме пита що ме познават. И сега кво да ѝ кажа, истината или да я избудалкам нещо. Казах ѝ че са от групата на гаджето, та заради това ме знаят. 
Опааа да скиваш само как се опули "богинята" недостъпна брей ?
И ме пита гаджето какво е. Отговарям ѝ и тя ме гледа като чели хей сега веднага е готова да ми пусне ако ѝ поискам.
Изведнъж станах някакъв човек заслужаващ уважение от нейна страна.