Я да ви чуя, ама честно? 

Плачете ли от нещо? Като гледате филм? Като четете книга...изобщо от нещо тъжно?

Аз си рева...особено като гледам някой филм!

Редактирано 21 февруари 20197 г. от barbuncela (преглед на промените)

Я беж, да изпереш нещо на ръка, да видиш как ще ли мине лигавенето.

Случва се, но рядко.

преди 6 минути, sliderum написа:

Я беж, да изпереш нещо на ръка, да видиш как ще ли мине лигавенето.

Уф...Ако не ти понася темата, къш! 

току-що, barbuncela написа:

Уф...Ако не ти понася темата, къш! 

Не ми понася, а щото ма гониш и се разревах.

преди 4 минути, ncl написа:

Случва се, но рядко.

Е, мъжете плачете рядко!

Е, ако е често ще са ревльовци. За мен плача е нещо полезно. Действа пречистващо и освобождаващо.

преди 1 час, barbuncela написа:

Е, мъжете плачете рядко!

Има едно предаване "Шеф под прикритие", в последния му епизод шефът като им обещаваше неочеквани подаръци на една 70 годишна бабка чистачка и на една лелка с дъщеря студентка, тия двечките се разреваха от радост и изненада че им се случва такова нещо на тях.
Още преди да почнат да им течат сълзите, в моя мозък си имам един клетки които се грижат за емпатията ми и да ми предизвикват огледална реакция у мен. Отгатвам че ще се разреват, защото ми е ясно какво чувстват и ако не спра да гледам преди да е почнало реването или не приложа специална техника на спиране на влиянието на това което виждам, еми може да ми се навлажнят очите или да настръхна ако ми е ясно че оная на екрана ще е настръхнала. Това обаче работеше още като бях дете, после изчезна все едно не го е имало, а сега явно има хормонални щадящи промени в организма ми, които евентуално намаляват тестостерона и позваляват на "огледалните ми клетки" в мозъка, да действат както при мадамите или децата.
Не знам дели няма да изчезне пак тази способност, ще докладвам след още 20 годинки.

Старая се да не плача, дори и, когато съм сама. Сякаш ме е страх да проявя някаква слабост

Защото почти всяко нещо може да ме разплаче и от там свикнах да не показвам тая емоция

Иначе е хубаво човек да си поплаче, олеква му

преди 2 часа, barbuncela написа:

Я да ви чуя, ама честно? 

честно ли?
ами ако се обиди некой?
штот ногу плача от темите на пъпешчо, ама не мога да си сдържа сълзите ут смех

Особенно на Титаник, така ревах.

Аз рева на финала на "Дух" !

Много зависи от филма, ако има постоянно трогващи моменти, не можеш да издържиш....

 

Всеки нормален човек плаче и няма лошо или срамно в това. Може би по-лошо е, като се случи нещо ужасно, а у теб няма емоция. На скоро бях в подобна ситуация и се запитах, "Нормално ли е, чак до такава степен да съм изгубил човещината и емоциите си?". . . 

Нормално е според мен. Човек задържа в себе си емоциите, за да не изглежда слаб. Но това не е слабост, а и за всеки човек е различно. Последно плаках на това: Владимир Высоцкий - "Он не вернулся из боя" - YouTube

разбира се придружено с много алкохол.

преди 8 часа, barbuncela написа:

Плачете ли от нещо? Като гледате филм? Като четете книга...изобщо от нещо тъжно?

На всичко това плача.

Дори и като се смея!   Ревла на ревлите съм! 

Но и смехът, и сълзите са полезни, тъй като намаляват нивото на стрес.

на 21.02.2019 г. в 10:52, barbuncela написа:

Плачете ли от нещо?

От всяко нещо. Ако няма за какво ще се филмирам и пак 

преди 1 минута, Leise написа:

От всяко нещо. Ако няма за какво ще се филмирам и пак 

Много позната картинка! 

на 21.02.2019 г. в 10:52, barbuncela написа:

Я да ви чуя, ама честно? 

Плачете ли от нещо? Като гледате филм? Като четете книга...изобщо от нещо тъжно?

Аз си рева...особено като гледам някой филм!

Якооо ревъ!

Понякога така се задъхвам, че имам чувството, че сърцето ми ще спре, но и да спре ще продължат да ми се стичат сълзите

На филм/и, да. На книга не мога да се сетя. На музика оооооооообаче доста.

Повечко фурми както знаем и някакви стимуланти за епифизата, и сичко ще е ток!

Тъжно е мъж да разбере като порастне, че е трябвало повечко да пишка като малък, за да му порасте пацулината голяма.
А всъщност сега само миглите ми растат, като плачкам 

Не. Излишно е като емоция. Успявам да си го трансформирам по друг начин преди да се стигне до плач.

"Тоз който сълзи лял е – той искрено се смее."

Не помня от кого е ...и не ми се рови.

 

на 22.02.2019 г. в 21:57, Callipso написа:

Успявам да си го трансформирам по друг начин

Като влюбване в Калин Карабойчев, например! 

Последно пак ревах на една серия от Анатомията на Грей- Баси! много се разчувствах...

вътрешно-много

външно-не

и не за мене си