Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Много е вероятно да има вече подобна тема, но честно казано ме домързя да потърся, а и нямам много време, че и работа имам. Извинявам се предварително на модератора, който ще отдели време да проверява и ако реши да съединява.

Конкретизирала съм Фейсбук, а не въобще виртуалността и въобще ... "живота" или пребиваването в нея, защото ... така.

В съседната тема се опитах да обясня, какво за мен е зависимост и от кой момент е болестно състояние, което всъщност вреди, най-вече на психичното здраве и кондиция.

Това от една страна.

Има си и позитив, ако си естествоизпитател по хуманитарни науки или антропология, социология и психология, за да можеш да си правиш нужните "наблюдения", известни "експерименти", и да си вадиш заключенията, които след това да прилагаш в практиката си при работа с пациенти.

За Фейсбук конкретно ще отбележа, заради случай, който е пред очите ми почти всеки ден и сама си признава зависимостта.

Това е животът й всъщност. Като впери поглед в екрана всичко наоколо губи звук, светлините изгасват и спира д асъществува. Моментите, в които сякаш се сепва като от сън и не може да се опомни в действителността. Колкото да изпуши няколко цигари, кафенце, да хапне... едно уникално зомби, което вероятно ако няма интернет, ток или настане война, тя ще почине от абстиненцията.

Но тук идва интересният въпрос- какво толкова ти ДАВА нещо подобно, за да не можеш да се отлепиш и всъщност животът ти реално да минава в това, да лайкваш фотографии, като можеш да излезеш навън и да се насладиш на пейзажи и гледки от реалността, да си правиш селфита, да се тагваш къде си бил и да си правиш статистика на лайковете, и защо днес и тази снимка/селфи не ми го харесаха онези петима, които ми харесаха предната. Да се вълнуваш от реакция-сърчице на непознати или далечни, а да не сещаш да прегърнеш и целунеш мъжа си без повод, щото толкова сте свикнали, че такива лиготии са за младите.

Много е тъжно това зомбиране. И това че тя го осъзнава, колко е крайно, но в същото време надделява хубавото усещане, че си все пак Свободен по онзи абсолютен начин, когато не е нужно да се съобразяваш какво говориш, какво харесваш и че имаш мнение по всеки един въпрос.

Една от неприятните страни ( но не за пристрастените, разбира се) е че понякога има досадници както и измамници- знаете за онзи случай с ползването на чужди данни- но пък методът на Блокиране е доста строг и ефективен.

В каква степен сте зависими? Признайте, сега или никога!

И ме опровергайте, че не е толкова вредно...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки луд с номера си..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, Maleficient написа:

В каква степен сте зависими? Признайте, сега или никога!

Не ползвам. Баш тоя клюкалник го избягвам....Предпочитам периодично, да чета новини в туитър. Имам 300+ канала на японски, руски и английски, предимно риболовни и технологични. За мене са напълно достатъчни, за това, което търся и харесвам….;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Принципно зависимостта от фейсбук не е по-различна от останалите зависимости. Човекът осъзнава зависимостта си, но е сформирал модел на поведение към който е привикнал до степен, че излизането от него да изисква усилия на които може и да не е способен. Хората като цяло обикновено правят привични неща. Денят им минава по един и същ начин, по една и съща програма. И това не е само защото животът ги е поставил в ситуация да следват тази програма. Всеки човек е подвластен на множество навици и неща, които прави, защото е привикнал и така полага по-малко усилия. По-лесно е да правиш нещо, което си правил хиляди пъти, което си повтарял и повтаряш ежедневно. По-лесно е да се носиш по установеното течение. С всички е така в по-малка или по-голяма степен.

Фейсбук предоставя възможности, но и отнема от общуването. Писането по форумите също. Предимството е, че се създават групи по интереси, които в реалния живот е трудно да се изградят, ако се разчита на физическата среща. Аз примерно може и да се срещам с много хора през деня, но разговорите преминават или в посока свързана с работата ми, или нещо тривиално от живота. Но пък директния контакт в един разговор е важен. Той носи допълнителна информация, задължава в определен смисъл, въпреки че в друг смисъл е преграда... Но тези неща са ясни. Те сами по себе си не водят до зависимост. Зависимостта се създава чрез повтарянето на едни и същи действия. Особено когато човек възприема тези действия за интересни и носещи му удоволствие. Но идва момент когато дори и удоволствието вече да не присъства, дори и човек да е привикнал и към него, навикът си остава.

преди 1 час, Maleficient написа:

В каква степен сте зависими? Признайте, сега или никога!

Ползвам го с голямо неудоволствие в работата си. Постоянно ми стои включен и ми изкарва разни тъпи съобщения. Върши някаква работа с рекламна цел. Иначе от вкъщи не съм влизал във фейсбук от години. 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 52 минути, Zaza Zaraza написа:

Не ползвам. Баш тоя клюкалник го избягвам....Предпочитам периодично, да чета новини в туитър. Имам 300+ канала на японски, руски и английски, предимно риболовни и технологични. За мене са напълно достатъчни, за това, което търся и харесвам….;)

Това като реклама за някоя кабелна прозвуча :giggle1:

Браво на теб!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Maleficient написа:

Конкретизирала съм Фейсбук, а не въобще виртуалността и въобще ... "живота" или пребиваването в нея, защото ... така.

Е ти не само от Фейсбук, ами и от тоя сайт и куп други си зависима. :wub:

 

преди 2 часа, Maleficient написа:

В каква степен сте зависими? Признайте, сега или никога!

По темата, не съм в никаква степен зависим.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 53 минути, Maleficient написа:

Това като реклама за някоя кабелна прозвуча :giggle1:

Браво на теб!

Знаех си, че е трудно да бъда разбран от зукърбъргченцатата. Но поне опитах.... :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз по сталински - нямам ( и няма да имам) сурат тефтер, нямам проблем (като Алф).

Иначе дори и при малко контакти ако отговориш на 30 човека не с copy/paste ти заминават 2-3 часа на ден. които можеш да употребиш за развитие или почивка, а не затъпяване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имам фейс-профил от години и в началото бях много активен в политическите спорове и дискусии. Редовно се драчехме русофили и русофоби. Следваха банове, затваряне на акаунти, създаване на нови и т.н. Вече се уморих от това противопоставяне и почти спрях да пиша там. Тук също намалих доста участието си, но това е друга тема. Та...не съм зависим от Фейсбук и никога не съм бил, но съм интернет зависим и това си го признавам без бой. Фейса вече го поглеждам почти само информативно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки има глава на раменете си и може да мисли. По същият начин мога да кажа и зависимостта от сапунките. Всеки сам решава къде и как да използва живота си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Maleficient написа:

В каква степен сте зависими? Признайте, сега или никога!

Признавам си че не го ползвам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Във Фесбук можеш да махаш хора от списъка ти с контакти. Така не си зависим от изказванията им. Много пъти вече съм посягал към тази мярка. Като ги видиш какво представляват и няма смисъл да се занимаваш.  Така можеш да прецениш с какви хора се заобикаляш, и дали си заслужава. Ако има смисъл тогава защо да не участваш?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 12.03.2019 г. в 13:56, Maleficient написа:

В каква степен сте зависими? Признайте, сега или никога!

И ме опровергайте, че не е толкова вредно...

Фейсбукът ми беше непривлекателен още като се появи, някъде около 2005 г. Така и не съм имал реален профил там. Имам един измислен, който използвам от време на време, когато искам да прегледам някакво съдържание, което не мога да видя без регистрация. И е абсурдно, че този профил с две измислени имена и без никакви снимки или друга информация, бая често получава покани за приятелство... Това направо ме разбива! Какво приятелство? Тъй че зависимост към Фейсбук не съм имал. Но пък съм прекарвал твърде много време понякога в този форум, или други форуми... Но съм карал и месеци почти без интернет и това се търпи и не е края на света. Рекордът ми е близо седмица без ток (не извън населено място, но имаше авария). Това също се търпи. Но животът на човек е до такава степен станал виртуален, че да зависи от тези неща, все едно са въздух и вода за него - това не е нормално. Онова за последиците от абстиненцията на въпросната жена е много точно. Въпреки че понякога човек изтрезнява. Въпросът е как реагираш на изобличението. А и тези занимания са приятни за хората и мнозина затова киснат. Не е някакво страдание.

Слушах едно интервю с проф. Иво Христов и той говореше за хедонистично настроеното младо поколение. Та проблемът не е Фейсбук - това е следствие. Ако не е Фейсбук, може да е нещо друго. Въпреки че колкото по-малко са дразнителите, толкова по-лесно може да е човек да се самоконтролира. Малко като с телевизионните канали. Ако имаш три канала е едно изкушение, ако имаш 300 - съвсем друго.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 12.03.2019 г. в 19:52, Емил Костов написа:

Всеки има глава на раменете си и може да мисли. По същият начин мога да кажа и зависимостта от сапунките. Всеки сам решава къде и как да използва живота си.

Мисля че сравнението не е особено подходящо.

Сапунките просто се гледат и вероятно обсъждат със съседката. Реално не участваш в сапунката.

А Фейсбук ти е едно паралелно интерактивно общество. Ти имаш някакво място там. Мненията, лайковете, реакциите или пък напротив на снимки, статии и коментари, е определящо за теб самия като личност.

Заради ден или нещо случило се там, с познати или непознати, можеш да си повлиян за доста време. Има отражение върху емоционалното ти здраве, така да се каже.

След това, искам да обърна внимание на още две неща.

Първо: Позитивите. Много информация  свързана със събития, изкуство, творци, музика, най-различни места от света, култури, история, са достъпни и реално получаваш всичко това наготово, като почти този "поток" минава през теб. Като въздух е и е около теб.

Второ: Са различните групи по интереси, които са като минифоруми и ако са по-компактни, членовете вътре могат да си станат доста близки. Нещо като "секта" е дори, но има и много интересен момент на взаимопомощ и потенциална възможност да се подкрепи някой с проблем или да му се помогне.

 

Началният ми пост визира конкретен човек и без да се разпознава като "съдене", мисълта ми беше към онази зависимост, която всъщност ти харесва и ти се чувстваш по-добре и по-щастлив в тази виртуалност. Като един Рай е. Ако някой се опита да ти апострофира или да недоволства, или просто ти е неприятен го блокираш и забравяш. Така да, се заобграждаш само за приятни на теб хора, но с това на никого реално не вредиш.

Излиза, че има зависимости, които може и да не са толкова вредни. Но може и да греша.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 12.03.2019 г. в 13:56, Maleficient написа:

случай, който е пред очите ми почти всеки ден и сама си признава зависимостта.

Това е животът й всъщност.

преди 1 час, Maleficient написа:

Излиза, че има зависимости, които може и да не са толкова вредни. Но може и да греша.

Доколко са вредни е трудно човек обективно да прецени, особено ако е силно емоционално въвлечен. Но основното за мен е, че времето на човек е ограничено и когато избира да върши едно нещо, то той/тя жертва една камара други неща (може би дори без да го съзнава). Проблемът с пристрастяването е, когато влечението е толкова силно, че човек НЕ ИСКА ДА СИ ДАДЕ СМЕТКА за тези други неща. Тъй че дори да има някакви ползи от Фейсбука, трябва да се отчетат и негативите (ако има такива). Това е индивидуално нещо. Наистина има случаи и групи по интереси, за събития, по разни теми, за бизнеси и т.н., които да бъдат по-скоро полезни - не всичко е цъкане върху селфита. Колко хора трябва да умрат докато си правят селфи, че някой да се замисли, че нещо не е наред в тая работа? На един познат сина му почина от волтова дъга преди няколко години, докато си правил селфи върху локомотив с приятелката си. Парадоксалното е, че баща му е електричар и момчето, на 19-20 години, му помагаше с години да прави ел. инсталации и е разбирал от токове, уж.

Та всичко според мен е до времето и приоритетите. Фейсбук, както и youtube, или kaldata, имат потенциал да изсмучат времето на човек, живота му дори. Затова всеки трябва да си определи граници и да се придържа към тях. Защото човек обикновено вижда нещо, което провокира в него някаква реакция, или коментар, или отговор, и си казва, "Ще отделя малко време за това." Обаче влезеш ли веднъж в потока, той почва да те дърпа - и често прекарваш неусетно много повече време отколкото първоначално си мислил, че ще прекараш. А другите ти неща стоят и чакат... или пък никога не ги свършваш, защото времето ти е ограничено.  Като това:

на 12.03.2019 г. в 13:56, Maleficient написа:

Много е вероятно да има вече подобна тема, но честно казано ме домързя да потърся, а и нямам много време, че и работа имам.

Другото нещо е, че много хора обичат да се занимават с глупости и скучаят. Искат ей така да им минава времето по-приятно и леко. И съответно с такава настройка, човек може да прави всичко... което да покрие тия критерии. Когато човек е безцелен или нецелеустремен (за разлика от естествоизпитателя), то той се носи по течението и дори не го съзнава. Още повече, че винаги си има някакви малки цели или стремления, дали ще е порция лайкове или нещо подобно, и е човешко тези неща да се издигнат на пиедестал и да им се придаде прекомерна стойност... понеже ни харесват и понеже желаем да продължим усещането. Тъй че това си е бягане от реалността, която май е по-често болезнена и тягостна отколкото обратното.

А има и друго нещо за тази социална мрежа - тя си е инструмент за контрол, за следене, за манипулация, дори е замислена като такава в самото си начало. Мен тръпки ме побиват от тоя ексхибиционизъм.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Lumberman написа:

Другото нещо е, че много хора обичат да се занимават с глупости и скучаят. Искат ей така да им минава времето по-приятно и леко. И съответно с такава настройка, човек може да прави всичко... което да покрие тия критерии.

Да, едно време се четяха книги, слушаха се касети, гледаха се видеокасети, играеха се електронни игри (говоря за такива в зали), билярд (от години не съм играла, а го правех всеки ден). Сега начините за губене на времето са по-различни. Телевизията само си остана и излизането с приятели. Да, де и работата. Игрите вече са в мрежа, разговорите също могат да се провеждат в мрежа. По-лесно е и по-необвързващо да си приказваш с някой непознат или полу-познат. А можеш да си говориш и с роднини и познати. Моментът на пристрастяване го има навсякъде. Дали ще прекараш пет часа във фейсбук или играейки компютърна игра - все тая. Да, като стана въпрос за работа - има ги и такива, пристрастени към нея. Може дори и към решаването на кръстословици да се пристрастиш, или към судоку. 

Променят се формите на зависимост, но зависимостите са друга работа. Да бъдеш независим - не знам, въпросът е много по-дълбок отколкото изглежда на пръв поглед. Всичко се повтаря, всичко е изградено от навици, т.е. утвърдени от многократно повтаряне действия. В същото време това следване на навиците не може да продължи вечно. В един момент зависимостите започват да действат унищожително за човека - за психиката или тялото му. В крайна сметка нищо не е вечно, дори и зависимостите. Предразположението към впросния навик остава и в следващото прераждане, но то е само семенце, а не вече порастнало растение, което да не може да бъде изкоренено (това последното невярващите в прераждането могат и да пропуснат).

преди 3 часа, Maleficient написа:

Излиза, че има зависимости, които може и да не са толкова вредни. Но може и да греша.

То си зависи от човека. И от самата зависимост разбира се. Някои са си вредни. Но зависимостите и в частност тази към фейсбук си имат и "добра" страна. В определени случаи те могат да се окажат по-малкото зло и да предпазят човека от по-голямо. Например някой, който прекарва часове във фейсбук, но няма алтернатива. Поне той не я вижда. Да предположим, че има свободно време, няма работа, телевизията не му харесва, книгите са му омръзнали, не обича да говори с приятели... Какво би станало с този човек, ако го няма това влечение към въпросната зависимост (в случая фейсбук). Ами ще страда психически - най-малкото. Това да харесваш нещо, пък било то и зависимост, кара човек да се чувства щастлив, поне временно. Друг въпрос е доколко това щастие е истинското Щастие. Друго, което ми идва наум. Ако го нямаше това привързване към едни или други неща, дали всъщност нямаше да бъдем прекалено разпилени в действията и желанията си, да нямаме стимул да се концентрираме, да проявим постоянство... Дали зависимостите всъщност не са временна необходимост за хората... Етап през който трябва да преминат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Lumberman написа:

... понеже ни харесват и понеже желаем да продължим усещането. Тъй че това си е бягане от реалността, която май е по-често болезнена и тягостна отколкото обратното.

А има и друго нещо за тази социална мрежа - тя си е инструмент за контрол, за следене, за манипулация, дори е замислена като такава в самото си начало. Мен тръпки ме побиват от тоя ексхибиционизъм.

Ами всъщност е така за конкретния пример, който съм споменала. Реалността-бягството- по-доброто усещане и по-високото чувството за себеоценка и значимост.

По казуса за следенето и манипулацията, мисля влизаме в областта на конспирациите, а там вече е малко параноично :wub:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
на 21.03.2019 г. в 15:12, Shiniasu написа:

Да, едно време се четяха книги, слушаха се касети, гледаха се видеокасети, играеха се електронни игри (говоря за такива в зали), билярд (от години не съм играла, а го правех всеки ден).

 

един момент зависимостите започват да действат унищожително за човека - за психиката или тялото му. В крайна сметка нищо не е вечно, дори и зависимостите. Предразположението към впросния навик остава и в следващото прераждане, но то е само семенце, а не вече порастнало растение, което да не може да бъде изкоренено (това последното невярващите в прераждането могат и да пропуснат).

....

. Друг въпрос е доколко това щастие е истинското Щастие. Друго, което ми идва наум. Ако го нямаше това привързване към едни или други неща, дали всъщност нямаше да бъдем прекалено разпилени в действията и желанията си, да нямаме стимул да се концентрираме, да проявим постоянство... Дали зависимостите всъщност не са временна необходимост за хората... Етап през който трябва да преминат.

Интересно ... мислех, че си мъж 

Има влияние върху психиката при всички положения. Там идва този интересен момент все пак за манипулацията. И как "уважавани" списващи във ФБ, така наречените "инфлуенсъри", каквото и да напишат като позиция се приема с "тежест". Имат последователи, хиляди лайкове и последователи, те са героите на деня, говорителите на обществото. Будителите на нашето време, които не се омърсяват пряко влизайки в политиката и показвайки на дела, как може да се постъпва правилно законосъобразно и в името на обществото, а през виртуалността постулират и манифестират Правдата, Свободата и Човеколюбието!

Необходимост, добре. Начин да се реализираш, ако в реалността ти е по-трудно. Ок. 

Няма как дюнерджията, който по цял ден бъхта и се вмирисва, вечер да се прибере при семейството си и да има време и желание да влиза във ФБ, пък било и да разтовари и да се наслади на някакви мечтани дестинации, готини клипове с мацки и да заспива с удоволствие в очакване на следващия ден Мис Тигрова да мине покрай дюнерджийницата му. Съответно строителят, бакшишът или бедните хорица, които не могат да отделят за интернет и компютър. 
Малко е и като при едни други зависимости, които могат да си ги позволят хора от други класи- колкото и дискриминационно да звучи.

Продължавам да си мисля, че "пребиваването" във форум, и съответно писането и разкриването в/на една такава платформа е доста по-различно от участието във Фейсбук.

Но не пречи да направим паралела и да установим, кое е по-въздействащо и обсебващо, като присъствие във виртуалността...

Редактирано от Maleficient (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Maleficient написа:

Интересно ... мислех, че си мъж

Мъж съм. Правописна грешка :)

Иначе не съм толкова навътре във фейсбук. Тази думичка "инфлуенсър" за пръв път я чувам. Нормално е да има разлики с другите зависимости. Все пак въпреки общите черти става въпрос за различни неща.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Maleficient написа:

По казуса за следенето и манипулацията, мисля влизаме в областта на конспирациите, а там вече е малко параноично :wub:

Какъв по-добър начин да събираш информация за хората от това да ги мотивираш сами да си я споделят в такава форма? Модерно е. Същевременно полицейщината в САЩ минава всякакви граници - дори признават, че послушвали европейски политици и лидери. Но това е друга тема. Но дори да нямаше полицейщина, винаги има рискове от публичната информация, която човек излага... да бъде използвана против него. А ако е толкова зарибен, че да не мисли за подобни възможности... мда, станал е зависим.

Толкова от мен засега, защото работата чака.
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Maleficient написа:

Мисля че сравнението не е особено подходящо.

Сапунките просто се гледат и вероятно обсъждат със съседката. Реално не участваш в сапунката.

А Фейсбук ти е едно паралелно интерактивно общество. Ти имаш някакво място там. Мненията, лайковете, реакциите или пък напротив на снимки, статии и коментари, е определящо за теб самия като личност.

Заради ден или нещо случило се там, с познати или непознати, можеш да си повлиян за доста време. Има отражение върху емоционалното ти здраве, така да се каже.

След това, искам да обърна внимание на още две неща.

Първо: Позитивите. Много информация  свързана със събития, изкуство, творци, музика, най-различни места от света, култури, история, са достъпни и реално получаваш всичко това наготово, като почти този "поток" минава през теб. Като въздух е и е около теб.

Второ: Са различните групи по интереси, които са като минифоруми и ако са по-компактни, членовете вътре могат да си станат доста близки. Нещо като "секта" е дори, но има и много интересен момент на взаимопомощ и потенциална възможност да се подкрепи някой с проблем или да му се помогне.

 

Началният ми пост визира конкретен човек и без да се разпознава като "съдене", мисълта ми беше към онази зависимост, която всъщност ти харесва и ти се чувстваш по-добре и по-щастлив в тази виртуалност. Като един Рай е. Ако някой се опита да ти апострофира или да недоволства, или просто ти е неприятен го блокираш и забравяш. Така да, се заобграждаш само за приятни на теб хора, но с това на никого реално не вредиш.

Излиза, че има зависимости, които може и да не са толкова вредни. Но може и да греша.

Ти си мислиш, че не участваш в Сапунката. Тези сериали трябва да се забранят със закон. В тях се говори само за завист, омраза, клюкарстване, подмолни действия и каквото още се сетиш. Ще ти дам следния пример, за да разбереш.

По миналата година на мой бивш колега майка му падна и си счупи на единия крак ставата. Дотук нищо странно, лоша ситуация на всеки може да му се случи. Болници, раздвижване операции, слагане на изкуствена става и прочие. Прибира се той от работа и чува, че майка му реве и то сериозно. Помислил си е, че е паднал отново или че е станала кой знае каква голяма беля. Надниква и какво да види. Майка му плаче пред един сериал и нарежда, че двама влюбени 152 епизода не са се оженили, а а се скарали.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз няма да го нарека зависимост от фейсбук а зависимост от телефон понеже когато човек използва телефона си той го използва не само за фейсбук но и за други социални мрежи като Инстаграм най вече ,дори аз използвам тази социална мрежа повече отколкото фейсбук ,а хората които са зависими от телефона си много трудно ще успеят където и да е ,особено ако учат ,телефона най много може да те откажи от идеята да бъдеш постоянен в каквото и да е било 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, simple_girl написа:

Аз няма да го нарека зависимост от фейсбук а зависимост от телефон понеже когато човек използва телефона си той го използва не само за фейсбук но и за други социални мрежи като Инстаграм най вече ,дори аз използвам тази социална мрежа повече отколкото фейсбук ,а хората които са зависими от телефона си много трудно ще успеят където и да е ,особено ако учат ,телефона най много може да те откажи от идеята да бъдеш постоянен в каквото и да е било 

Телефонът или компютърът са средство, което ти отваря врати за много информация. Можеш да учиш и да се развиваш. FB е клюкарник и 90% от българите живеят в него. Обсебени са от него.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 21.03.2019 г. в 19:02, Емил Костов написа:

Ти си мислиш, че не участваш в Сапунката. Тези сериали трябва да се забранят със закон. В тях се говори само за завист, омраза, клюкарстване, подмолни действия и каквото още се сетиш. Ще ти дам следния пример, за да разбереш.

По миналата година на мой бивш колега майка му падна и си счупи на единия крак ставата. Дотук нищо странно, лоша ситуация на всеки може да му се случи. Болници, раздвижване операции, слагане на изкуствена става и прочие. Прибира се той от работа и чува, че майка му реве и то сериозно. Помислил си е, че е паднал отново или че е станала кой знае каква голяма беля. Надниква и какво да види. Майка му плаче пред един сериал и нарежда, че двама влюбени 152 епизода не са се оженили, а а се скарали.

Защо не си пуснеш една тема за сапунките и вредата от тях?

Моята тема е за нещо много по-различно.

Моля!

на 19.04.2019 г. в 21:29, simple_girl написа:

Аз няма да го нарека зависимост от фейсбук а зависимост от телефон понеже когато човек използва телефона си той го използва не само за фейсбук но и за други социални мрежи като Инстаграм най вече ,дори аз използвам тази социална мрежа повече отколкото фейсбук ,а хората които са зависими от телефона си много трудно ще успеят където и да е ,особено ако учат ,телефона най много може да те откажи от идеята да бъдеш постоянен в каквото и да е било 

Използвала съм Фейсбук и донякъде индиректно Форума, като пример за пространство, където да се изявяваш в една общност. Социума, където не си си ти само с ТилИфончето (визирам реклама една) и си щастлива, че имаш обхват и мрежа, а сред други потребители, с които пряко и косвено се съобразяваш, споделяш и обменяш мнения и впечатления...

Така че, дай по-конкретно за участието ти в тези общности, а телефона си го ползвай със здраве :)

Редактирано от Maleficient (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване