Разбоишки манастир

Разбоишкият манастир "Въведение Богородично" е разположен в дефилето на река Нишава, в непосредствена близост до с. Разбоище. Манастирът се намира на 11 км от гр. Годеч и на 55 км северозападно от София.

Отбивката за Разбоишкия манастир е на 5 км след гр. Годеч по пътя за Драгоман - към селата Туден и Разбоище. Минава се през с.Разбоище, малко след селото има поляна, удобна за паркиране, от която до манастира се ходи пеш по добре обозначена с табели пътека, като разстоянието е 1300м. Покрай манастира минава и жп линия. До самия манастир може да се стигне и от Калотина през с. Беренде извор и с. Чепърлянци и след това по черен път, проходим и за кола в добро време, който стига до самия манастир
 

Точни сведения за възникването на Разбоишкия манастир не са запазени, но монашеството в този район има дълга история. Още през средновековието скалните пещери около манастира са били заселени от монаси-отшелници. През 18-19в. възникнал и същинския манастир, като главната му църква била вградена високо в скалите и останала извън манастирския комплекс.

Според манастирското предание Разбоишкият манастир бил разрушаван три пъти, а при последното нападение монасите били изклани, а манастира плячкосан и ограбен. Тук неведнъж са отсядали Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски. В този район са се водили и битки по време на Сръбско-българската война.

В началото на 20в. Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква - напълно унищожени. С течение на времето монахините, с помощта на живеещите в околните села хора, успяват да възстановят манастира и да реконструират скалната църква. През 2007г. умира и последната монахиня и за манастира започват да се грижат жителите от околните села.
В наши дни в манастирът вече има приятен свещеник, който обитава и се грижи за духовната обител.
В днешно време Разбоишкият манастир е действащ. Жилищната сграда и магерницата са построени през 1861г. Извън манастира се намира църквата "Въведение Богородично", изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида. Запазени са останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква датиращи от 16-17в. Това са епизоди и образи от "Страшния съд", които са изпълнени от добре школувани майстори с особено чувство за колорит. Останалите икони и утвари са от втората половина на 19в. Старият иконостас на храма от 19в. се пази в манастира, а новият е от 1950г.

В Разбоишкият манастир се съхранява и един старопечатен български миней от 1869г.

bulgariamonasteries.com

Рилският манастир е великолепен. Дано не му се случва нищо лошо!

на 18.07.2006 г. в 11:54, infinity1305 написа:

dimd, много благодаря

Аз самата търсех за себе си инфо за манастирите в България, линковете са чудесни.

Манастирите са много и всеки един е уникален.Радвам се, че допълвате.

Така е, а дори това не са всичките.

ХИЛЕНДАРСКИ МАНАСТИР

Параклисът на Св. Йоан Рилски в Хилендарския манастир е недостъпен за богомолци. Намира се в камбанарията, а пътят към него минава през вътрешните помещения на крилото, в което са килиите на монасите и затова не се допускат външни хора. Вече съм разказвал как миналата година с професор Nikolay Mihaylov и още неколцина българи успяхме да влезем. Вратата не беше отваряна от много дълго време и ръждивият ключ едвам превъртя резето. Пускам тези снимки, защото днес е денят на Св. Йоан Рилски Чудотворец - небесен закрилник и покровител на българския народ. В параклиса в Хилендар няма електричество и затова снимките са правени на оскъдна светлина с телефон. Слава Богу това свято място е увековечено преди много години на фотолента от покойния проф. Михаил Енев - един от най-сърцатите наши изследователи на Света Гора. Тъй като тези свидетелства не могат да се намерят в интернет, публикувам моите жалки опити за снимане, за да успеят повече българи (и особено жените, които нямат достъп до Атон) да видят как изглежда параклиса, в който е изографисано цялото житие на най-големия български светец. На това място се е молил отец Паисий Хилендарски, а брат му - хаджи Вълчо от Банско е платил всички разходи по направата на параклиса. Заради това над вратата стои добре запазен ктиторски надпис с неговото име, а самият хаджи Вълчо е изрисуван на една от стените. Докато той ктиторства, а Паисий пише "История славянобългарска", то третият им брат - Лаврентий (Лазар Хадживълчев) е бил игумен на Хилендарския манастир.

https://www.facebook.com/geomilkov?__tn__=%2CdCH-R-R&eid=ARAZAE6PwkHHIdInRUYM5aiSbNri6KPLIps5vcYvBsC3HvdPGlR6sNub-mrnK3o8eOTKwdDu_ebCg5oC&hc_ref=ARSlevfwBFFVx66D6Us0j0yO-H2OOAU9O1xRUIWlOVtixlxy3VWGgQomySCPsbD4068&fref=nf

ОГНЯНОВСКИЯТ МАНАСТИР

https://play.nova.bg/video/nichiya-zemya/season-7/nichiya-zemya-2020-11-14/541905

Крепчански скален манастир - там в манастира е открит най-ранният надпис на кирилица по нашите земи. По думите на проф. Казимир Попконстантинов, изследовател на обекта:

"Той е изключително важен за българската история и култура, не само, зароди това, че тук е най-рано датираният надпис с кирилско писмо в целия славянски свят използващ кирилицата. Важен е защото за първи път имаме надпис, който е съхранен на място в продължение на 1100 г., врязан в скалата в памет на основателя на манастира „святият „(праведният) отец Антони, който е починал месец октомври 921 г.".

 

 

Чуриловският манастир край с. Гега - истории за дяволи, грешници и жертвени агнета

Манастир "Св. Марина"

https://www.vbox7.com/play:e67f8d71d9